юбилеен брой на "Език и публичност"

Публикуван е юбилейният брой на сп. Език и публичност, кн. 11, 2022, посветен на 20-тата годишнина от създаването на програма "Философия" в НБУ:

 https://publishing-house.nbu.bg/bg/elektronni-izdaniq/periodika/ezik-i-publichnost-kn-11-2022

Главен редактор на списанието е доц. д-р Христо Гьошев (НБУ). 

Водещ на броя е проф. д-р Лидия Денкова. 

В редколегията са доц. д-р Ясен Захариев (НБУ) и гл. ас. д-р Сергей Стефанов (НБУ).

Художник на корицата е Веселин Праматаров.

***

Ето какво е написала проф. д-р Лидия Денкова в част от предговора на тази книжка, на която тя е водещ съставител:

ЗА ЮБИЛЕЙНИЯ БРОЙ – ПО ТРИТЕ ПЪТЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

 Настоящият брой на списание Език и публичност е юбилеен – отбелязва двайсет години от създаването на програма „Философия“ в Нов български университет през далечната 2002- ра. В началото бакалавърската програма е в рамките на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания, после се обособява, обогатява се с магистърско и докторско ниво на образованието по философия и не след дълго, в научно съдружие с програма „Социология“, формира една трайна основа на общоуниверситетското образование – департамент „Философия и социология“. Всъщност историята – доколкото 20 години правят „история“ – е институционална само на повърхността. Живецът са хората, учените преподаватели, студентите и алумните, душата са разказаните за всеки випуск знания, курсовете с актуализирани теми и разбира се, с поддържана любов към мъдростта, следите са множеството интересни публикации, дискусии, семинари, поредици, книги, списания, включително и набиращото влияние електронно списание Език и публичност. 

Причината философското образование в НБУ да има, просто казано, живот, душа и следи от живота с душа е дълбоко възприетото (научно, но и житейски) наблюдение на Ясперс, което често се цитира: „Философия означава: да бъдеш на път. Нейните въпроси са по-важни от отговорите ѝ, а всеки отговор се превръща в нов въпрос“. А закъде е с името си един Нов университет без нови въпроси? Така че след 20 години философията продължава да пита – не само да разсъждава върху образа на пътя или върху това кой голям философ какво е казал. Това ще рече, че си върви по пътя достатъчно „несериозно“ в смисъла, който ѝ придава Мерло-Понти в своята Похвала на философията: сериозният е човекът (или знанието) на едно-единствено нещо, който не търси друго. „А философията търси и нечестиво предполага, че има неща за виждане и за казване.“ Разбира се, не бива да пропускаме, че този път може да е пътят на Хераклит – „нагоре и надолу един и същ“ (фр. 60), но е по-важно да помним предупреждението на Марк Аврелий за човека, който забравя накъде води пътят (фр. 71), иначе ще ни изглежда чуждо онова, „на което хората се натъкват всекидневно“. Древните са се учудвали, че Платон е наричал мъдрост целия жизнен опит „по същия начин“, както е наричал интелектуалната дейност, но за една съвременна философска програма това си е предизвикателство, което трябва да бъде виждано и казвано. Ако оставим настрана Аристотел с твърдението за битието, което говори по много начини, всекидневната поговорка ще каже, че пътищата са много. Следователно първото условие е „да не се боим от многообразието“. 

И философията в НБУ изцяло отговаря на девиза на университета: не само не се бои от разнообразието, но и го търси, като често в резултат се очертават интердисциплинарни и трансдисциплинарни полета с подвижни гледни точки. В тях също се говори по много теми и по различни начини. Можем да си представим това множество като разширяващи се концентрични кръгове, в чийто център се запазва помнената цел на философския път, или метода – цялото, а не пръснатото „всичко“. Можем да си представим също усилието да се организира разнообразието така, както Франсис Бейкън е виждал добре подредената градина. При целия ѝ строг геометризъм е хубаво, казва той, на входа да се оставят по „някой див гъсталак или пустош, без ред, за да бъде осигурено разнообразието“. 

Предполагам, че подобен естетически принцип съвсем неслучайно присъства в шареното съдържание на настоящия брой на списанието. Ако философията по правило не търси само едно нещо, значи вниманието ѝ като „строга наука“ се насочва към това да се свържат „дори и най-чуждите помежду им неща“, както иска отново Ясперс, защото „всичко се сближава, като се поглъща в единния Аз на разбиращия“. А разбиращият е всеки човек, който „в качеството си на човек философства“, сам се замисля и търси „актуалност в действителния живот“. За самостоятелното философстване – по изискването на Кант: Мисли сам, Мисли на мястото на всеки друг и Мисли в съгласие със самия себе си – помага най-вече четенето на философски книги – и на философски списания, разбира се. 

Обаче често сме склонни да се съгласим със Сократ или Кант, че въпреки всичко „философията не може да се научи; човек може само да се научи да философства“. В този смисъл една добра програма за „философстващи човеци“ днес би предпочела удачно да завърши „градинската“ метафора на Бейкън с прекрасното обобщение на Шилер от „Градинския календар за 1795 г.“. Той казва: „Наистина е безвкусно и безсмислено да искаме да вместим вътре в една градинска ограда целия свят, но напълно възможно и разумно е да се направи от една градина… едно характерно цяло както за окото, така и за сърцето и ума“. Да повторим това като ключов извод за увода – напълно възможно и разумно е философията (без претенция за ограда на целия свят) да иска да създаде едно характерно цяло за окото, сърцето и ума. А изучаването на философията – което по-специално ни интересува – не прави изключение. За да характеризира изучаването, което води до систематично философско мислене, Ясперс очертава три пътя: 1/ Участие в научното изследване, възприемане на опита в науките и техните методи; 2/ Изучаване на големите философи, което за отделния човек прилича на стръмно катерене и е успешно само ако произхожда от „импулса на актуално съпричастие“; 3/ Всекидневната добросъвестност на житейската практика, сериозността на важните решения и „поемането на отговорност за това, което съм направил и познал“. Няма как някой да стигне до ясно и истинно философстване, ако „пропусне някой от тези три пътя“. За щастие, юбилейният брой предлага текстове за размисъл по всеки един от споменатите пътища, както и свободни посоки, за да се осигури вътрешното разнообразие като нещо характерно за Език и публичност. 

С ъ д ъ р ж а н и е:

УВОД Лидия Денкова: За юбилейния брой – по трите пътя на философията. с. 5 

СТАТИИ 

Христо Тодоров: За отговорността и отговорностите. с. 9 

Евелина Варджийска: Работа върху понятията компетентност и добродетел. с. 12 

Димка Гичева-Гочева: Фрагменти за Самотраки. с. 23 

Асен Бонджев: Животът на Орфей – приноси в европейската култура. с. 35 

Владимир Маринов: Адът и философската смърт в късноантичния платонизъм. с. 46 

Радослав Кирилов: Етически аргументи в подкрепа на моралния статус при животните. Веганизмът като философско направление. с. 56 

Мартин Канушев: Държавната граница на НРБ: Извънредна територия за концентрирана наказателна намеса. с. 70 

Петя Чалъкова: Ролята на каталозите като инструмент на колективната памет при съхраняването на събития в областта на изкуството: изграждане и поддържане на наративи около проведени изложби. с. 86 

Елица Матеева: Жените-режисьори в „Догма 95“. Рефлексии към работата на жените-режисьори в съвременното българско кино като Ралица Петрова, Надежда Косева, Мина Милева и Весела Казакова. с. 97 

Явор Гърдев: Фази в развитието на разбирането за суверенитет, обезпечаващи предпоставки за изследване на режисьорската власт по аналогия с политическата. с. 110 

Ясен Захариев: „Физиология на вкуса“ и раждането на гастрономията. с. 128 

Лидия Денкова: Нова възхвала на нормалността – две есета. с. 134 

Жил Дельоз: Идеалната игра. с. 138 

ДЕБЮТИ 

Мона Генева: Д-р Кръстев и българските интелектуалци (философи) днес. с. 144 

РЕЦЕНЗИИ

Веселина Василева: Малки размисли върху философията на нежността. За книгата на Лидия Денкова „Елена и философите. Ескизи към една философия на нежността, I“. с. 147