На 23 август сутринта е починал проф. Константинос Вудурис – философът-доайен на изследователите и преподавателите по антична философия и не само по антична, а
по цялата история на философията в Гърция.Съобщение за това от профила на проф. Ирина Деретич от Белградския университет във фейсбук Irina Deretic https://www.facebook.com/irina.deretic:
Preminuo je profesor Konstantin Bodoures, grcki profesor i filozof! Neka mu je vecna slava!
Той е бил дългогодишен преподавател по няколко основни философски дисциплини в Атинския университет, председател на International Society for Greek Philosophy, което общество организира всяка година едноседмични тематични конференции на различно място в Елада за всички периоди на гръкоезичната философия, а докладите от тях се публикуваха в големи томове. Той беше и един от най-активните организатори на Световния конгрес по философия през 2013 г., и на Световния Аристотелов конгрес в Атина през 2016 г.
С няколко думи: човекът-двигател на стотици академични и културни събития, конференции, семинари, съставител и главен редактор на периодични издания и прочие.
Десетилетия отмерват неговото преподаване в Атинския национален и Каподистриев университет.
Той беше определен от гръцкото Министерство за мой научен ръководител за специализацията, която имах през академичната 1993/1994 г.
Министерството на образованието и науката, нашето, всяка година определя чрез конкурс най-малко трима университетски преподаватели за едногодишните или по-кратки специализации в чужбина. Почти всички колеги, за които можете да се сетите, от средите на грецистите и класиците у нас, които са искали, са се ползвали от тази едногодишна специализация в Елада.
За учебната 1993/1994 г. чрез конкурс на МОН бяха класирани (сега вече професор) Петя Янева, (вече професор) Ваня Дончева, аз и Диди Табакова, но тя се отказа, защото беше в очакване на първото си дете.
Изпитът за владеене на новогръцки се проведе в МОН на 22 февруари 1993 г., като изпитващият беше току-що завърналият се от Атина Николай Гочев. Това се оказа съдбоносно и за двама ни. За мен като нефилолог основен работен език щеше да бъде английски, но и някакво елементарно ниво на новогръцки беше препоръчително. Изкарах 4.50, защото Николай ми даде да преведа писмено първата страница на За душата и едно място от Протагор, а аз ги знам наизуст...
Обаче, както обикновено става, във ФФ направиха всичко възможно, за да ми попречат да замина навреме, а ако може – изобщо стипендията да получи друг.
И отново обаче: както обикновено става и както се оказва впоследствие, всичко, което ми се случва във ФФ и за което се полагат огромни планомерни и координирани усилия от няколко души, в крайна сметка се обръща за добро.
Вместо да ми навреди, ми донася нещо неочаквано хубаво.
Така стана и тогава. Факултетният съвет през юли 1993 г. не ми разреши неплатен едногодишен отпуск, това разрешение дойде чак на октомврийския факултетен съвет. Заминах не на 1 септември, а на 13 октомври, изпуснах месец и половина от специализацията.
И като пристигнах в Атина... не се появи катаменията. Приятелката Калина Гарелова, която по онова време довършваше следването си в Атинския университет, ме заведе на преглед при гинеколог, при когото беше работила почасово като секретарка за предварително записване на часове.
И така, тогава се потвърди това, което в последните дни преди отпътуването ми с Николай предполагахме, но не бяхме сигурни.
***
В Атина обитавах една стая в студентското общежитие в квартал Зографу, а на една крачка от него е Философики схоли. Много удобно.
Най-малко десет бяха колегите-сънародници, които живееха там по онова време. Почти всички отлично познаваха Николай, защото и той беше живял с тях като техен състудент и съквартирант в продължение на години. Като разбраха, че ще съм при тях съвсем кратко и по каква причина, всички много се зарадваха, че „Гочев ще става баща“, грижеха се за мен, гледаха ме месец и половина като писано яйце.
От 13 октомври до 6 декември в делничните дни ходех за няколко часа на ден на курс по новогръцки, а през останалото време правех ксерокси на всичко възможно в библиотеката на Философики схоли.
Генчо Банев и Емануел Мутафов първо уредиха чрез познати в авиокомпания да се върна с още един голям багаж, без да плащам за това: допълнителният кашон не много голям, но много тежък, беше пълен само с ксерокси.
Освен това и ме изпратиха трикратно на летището! Три пъти ме изпращаха в тъмни зори, защото и на 6, и на 7 декември полетът към София беше отменен от нашето летище, покрито от обичайните Никулденски мъгли. Излетях на третия опит, на 8 декември, с един допълнителен багаж с копия на статии и (части от) книги, ненамираеми в библиотеките у нас.
***
При проф. Вудурис се появих още на третия ден след пристигането ми. Отидох в приемния му час, отначало пробвах на гръцки: представих се, казах с какво се занимавам и по каква тема пиша дисертация. Той ме накара подробно да разкажа какви публикации имам до този момент. Отговорих, че вече имам публикувани една статия, още от студентското ми следване, за теорията за езиковата несъизмеримост на Сепир и Уорф, както и една студия за (не)възможността за превеждане на Аристотел на български в Годишника на факултета, и една книга, приета за печат в Университетското издателство на Софийския университет. Той помисли, че съм сгрешила думата поради недобро владеене на езика и попита отново. Отново казах:
’Еχω γράψει ένα βιβλίο. (Написала съм една книга.)
Той възкликна:
Βιβλίο;;; Δεν είναι δυνατό! (Книга??? Не е възможно!)
По онова време бях доста по-слабичка и момчешки подстригана почти първи номер. При него отидох облечена в черен клин и широк черен пуловер с леко кичозни блестящи лилави декорации.
Както казваше един колега за вида ми по онова време: Димка прилича на врабче, а не на жена.
Обаче професор Вудурис реши да ме разпита подробно за твърдяната от мен книга. Минах на английски: защо е озаглавена В лабиринта…, какво има в главите за приликите и разликите между Платон и Аристотел. На него му стана най-любопитно какво е написано в частта, озаглавена Платон след Аристотел.
Говорихме повече от час, той остана заинтригуван и ме покани, ако искам, да посещавам някой от лекционните му курсове, а той имаше лекции по няколко дисциплини, но през тази година – нито един специализиран за античните.
И друг път е ставало дума: гръцкото хуманитарно образование изобщо не може да се сравнява с нашето, защото предвижда само лекции пред много големи групи в много големи аудитории, няма упражнения – най-ценното в хуманитаристиката. Изпитите са писмени и анонимни, на един студент може да му се случи нито веднъж по време на следването да не размени нито дума нито със състудент, нито с преподавател.
Отидох само на една лекция на професора: в огромна аудитория пред най-малко 150 души от различни специалности на Философики схоли той говори с диапозитиви, прожектирани на филмов екран, за приликите и разликите между Парменид и Декарт.
След лекцията го изчаках и се извиних, че повече няма да посещавам лекциите, защото това много високо академично ниво на говорим гръцки ме затруднява да разбирам всичко. Той каза, че е естествено да е така, но полюбопитства какво мисля и за Декарт, и за Бъркли, и за Хегел. Когато водя упражнения за Парменид правя ли такива съпоставки?
Това беше пак повече от час разговор, направо си беше като докторантски изпит. Слушаше ме с интерес, без да ме прекъсва, кимаше одобрително. От време на време в паузите, в които си поемах дъх, коментираше и задаваше допълнителни въпроси на гръцки, отговарях на английски.
Очевидно прецени, че нещо поназнайвам и разбирам това-онова. Покани ме да стана член на Международното общество за изучаване на гръцката философия и извика секретарката си, за да платя на нея веднага членския внос за 1993 и 1994 г.
За трети път отидох в приемния му час в началото на декември, май беше в последния ден преди първия ми опит за излитане. Значи е било на 5 декември 1993 г.
Казах му, че се отказвам от останалите шест месеца от изследователската стипендия и на другия ден се връщам.
Отначало сякаш се разочарова, но после се зарадва, поздрави ме за това, че съм в радостно очакване и философски заключи:
– Καλύτερα είναι να είστε ευτυχισμένη σαν μητέρα καί σύζυγος. По-хубаво е да сте щастлива като майка и съпруга.
След това сподели своята житейска философия, с която се съгласих и до ден-днешен съм съгласна: за да бъде човек щастлив, най-важното и на първо място е семейството. На второ място е пак семейството. На трето място е пак семейството.
Това беше третият и последен наш продължителен разговор.
(На следващата година на 3 юни се роди Леда и съвсем същия ден се появи и книжката за лабиринта! Николай ми я донесе в двора на "Шейново".)
Изпратих книжката и на проф. Вудурис, и оттогава започнах да получавам покани за конференциите, които организираха всяка година, но в които не се включих никога по различни причини: отначало защото децата бяха малки, после защото във ФФ не ме подкрепяха не само за командировки, а и за друго…
Видях го чак през юли 2016 г. на световния конгрес, посветен на 2400-годишнина от рождението на Аристотел. Той се затрудни да ме разпознае, защото 23 години след последния ни разговор вече не приличах на врабче, а и на събития със стотици участници няма как да се водят продължителни разговори. В Солунския конгрес през 2016 г. участваха 270 учени с доклади, в Атинския – 350. Съвсем малко са докладите, публикувани от Атинския. Моят, за влиянието на Херодот върху Аристотел, е включен в тома, съставен и редактиран от проф. Вудурис.
***
Опелото и погребението ще са утре на Първото атинско гробище.
Бог да го прости и да почива в мир!
