преди една година споделено във фейсбук

 Γ

1003а21-32: ῎Εστιν ἐπιστήμη τις ἣ θεωρεῖ τὸ ὂν ᾗ ὂν καὶ τὰ τούτῳ

ὑπάρχοντα καθ' αὑτό. αὕτη δ' ἐστὶν οὐδεμιᾷ τῶν ἐν μέρει

λεγομένων ἡ αὐτή· οὐδεμία γὰρ τῶν ἄλλων ἐπισκοπεῖ

καθόλου περὶ τοῦ ὄντος ᾗ ὄν, ἀλλὰ μέρος αὐτοῦ τι ἀποτεμόμεναι περὶ τούτου θεωροῦσι τὸ συμβεβηκός, οἷον αἱ μαθηματικαὶ τῶν ἐπιστημῶν. ἐπεὶ δὲ τὰς ἀρχὰς καὶ τὰς ἀκροτάτας αἰτίας ζητοῦμεν, δῆλον ὡς φύσεώς τινος αὐτὰς ἀναγκαῖον εἶναι καθ' αὑτήν. εἰ οὖν καὶ οἱ τὰ στοιχεῖα τῶν

ὄντων ζητοῦντες ταύτας τὰς ἀρχὰς ἐζήτουν, ἀνάγκη καὶ τὰ

στοιχεῖα τοῦ ὄντος εἶναι μὴ κατὰ συμβεβηκὸς ἀλλ' ᾗ

ὄν· διὸ καὶ ἡμῖν τοῦ ὄντος ᾗ ὂν τὰς πρώτας αἰτίας

ληπτέον.

Книга Гама, глава 1

В превода на Христов: Има такава наука, която разглежда битието като битие и присъщото му само-по-себе си. Тя не съвпада с която и да било от отделните науки, защото никоя от тях не изучава изобщо битието като битие, а отделяйки една част от него, разглежда онова, което му е съпътстващо. Така постъпват например математическите науки.

Тъй като ние изследваме началата и последните причини, ясно е, че те трябва да се отнасят към някакво естество, което съществува само-по-себе си. Затова, щом въпросните начала са изучавали и онези, които са изследвали елементите на съществуващото, то с необходимост и елементите ще се отнасят към битието не като съпътстващо, а като битие. Следователно ние трябва да разгледаме първите причини на битието като битие.

В превода на Гочев: Има някаква наука, която разглежда съществуващото, доколкото е съществуващо и принадлежащите му, доколкото то е самото себе си. Тя не съвпада с никоя от така наречените „частни науки“; защото никоя от другите не разсъждава общо за съществуващото, доколкото е съществуващо; но отсичат една част от него и разглеждат съпътстващото му – както са математическите науки.

И след като търсим началата и най-крайните причини, явно е необходимо те да принадлежат на някаква природа сама по себе си. Щом и онези, които търсят елементите на съществуващите неща, търсеха тези начала, необходимо е и елементите на съществуващото да не са по съпътствие, но доколкото е съществуващо. Затова и за нас е нужно да узнаем първите причини на съществуващото, доколкото то е съществуващо.

Глава 2, първата част на първото изречение, 1003а33:

Τὸ δὲ ὂν λέγεται μὲν πολλαχῶς,

Христов: За битието се говори в множество значения…

Гочев: За съществуващото се говори в много смисли…

1004а10-22

—ἐπεὶ δὲ μιᾶς τἀντικείμενα θεωρῆσαι, τῷ δὲ ἑνὶ ἀντίκειται πλῆθος—ἀπόφασιν δὲ καὶ στέρησιν μιᾶς ἐστὶ θεωρῆσαι διὰ τὸ ἀμφοτέρως θεωρεῖσθαι τὸ ἓν οὗ ἡ ἀπόφασις ἢ ἡ στέρησις (ἢ <γὰρ> ἁπλῶς λέγομεν

ὅτι οὐχ ὑπάρχει ἐκεῖνο, ἤ τινι γένει· ἔνθα μὲν οὖν †τῷ ἑνὶ

ἡ διαφορὰ πρόσεστι παρὰ τὸ ἐν τῇ ἀποφάσει†, ἀπουσία γὰρ

ἡ ἀπόφασις ἐκείνου ἐστίν, ἐν δὲ τῇ στερήσει καὶ ὑποκειμένη τις φύσις γίγνεται καθ' ἧς λέγεται ἡ στέρησις) [τῷ

δ' ἑνὶ πλῆθος ἀντίκειται]—ὥστε καὶ τἀντικείμενα τοῖς εἰρημένοις, τό τε ἕτερον καὶ ἀνόμοιον καὶ ἄνισον καὶ ὅσα

ἄλλα λέγεται ἢ κατὰ ταῦτα ἢ κατὰ πλῆθος καὶ τὸ ἕν,

τῆς εἰρημένης γνωρίζειν ἐπιστήμης· ὧν ἐστὶ καὶ ἡ ἐναντιότης· διαφορὰ γάρ τις ἡ ἐναντιότης, ἡ δὲ διαφορὰ ἑτερότης.

ὥστ' ἐπειδὴ πολλαχῶς τὸ ἓν λέγεται, καὶ ταῦτα πολλαχῶς μὲν λεχθήσεται, ὅμως δὲ μιᾶς ἅπαντά ἐστι γνωρίζειν·

В превода на Христов: Тъй като разглеждането на противоположностите е дело на една наука, а на „единно“ противостои „множествено“ и тъй като разглеждането на отрицанието и лишеността също е дело на една наука, понеже отрицанието и лишеността са два начина на разглеждане на онова „единно“, към което те се отнасят (нали ние казваме, че нещо не съществува или изобщо, или в някакъв род, като в последния случай към „единното“ се присъединява (в повече, отколкото при отрицанието) и видовото различие, защото отрицанието е [само] отсъствие на „единното“, докато при лишеността се появява и някаква природа, която е и субект, спрямо който тя се изказва), то дело на въпросната наука ще са и противоположностите на споменатите неща: „другото“, „неподобното“, „неравното“ и всички останали, които се извличат от тях или от „единното“ и „множественото“. Сред тях е и противоположността, понеже противоположността е някакво „различие“, а различието е [вид] „друго“.

По такъв начин, щом за „единно“ се говори в много значения, то и всичко онова, което споменахме, ще е многозначно и въпреки всичко ще е предмет на една наука.

В превода на Гочев: След като е задача на една наука да разглежда противолежащите, а на едното противолежи множество, а и отрицанието и лишението се разглеждат от една, защото и по двата начина се разглежда едното, на което е отрицанието (или лишението); и то се изказва или просто - в смисъл, че едното го няма - или че го няма относно някой род. Та тук видовата разлика присъства в едното независимо от това в отрицанието (защото отрицанието е отсъствие на онова), а пък в лишението се явява и някаква подлежаща природа, спрямо която то се казва. А на едното противолежи множеството, следователно споменатата наука трябва да познава и противолежащите на споменатите – другото, неподобното и неравното, а и колкото други се казват или според тях, или според множеството и едното. Към тях принадлежи и противоположеността: защото противоположеността е някаква разлика, а разликата е другост.

Така че след като за едното се говори в много смисли, то и за тези неща ще се говори в много смисли; и все пак всички те ще бъдат познавани от една наука.

***

Готвя се за разговора със студентите от магистърската програма по Класически езици и антична литература и сравнявам двата превода.

Така де, преди Рождество не може само да има Jingle bells и Let it snow.

Както се казва в една велика реч, приписана на Перикъл: φιλοσοφοῦμε ἄνευ μαλακίας.