полемики за полемос

На 26 февруари написах във фейсбук:

 Какво става с "края на историята"? Къде е Фукуяма? Чак днес полюбопитствах да видя как е, що е, преподава ли още. Той бил завършил класическа филология в Корнел, ти да видиш, не научил и до днес японски. А Хънтингтън се оказва по-прозорлив. Гледам българското издание на "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред", "Обсидиан", 2000, превод на Румяна Радева. Глава III Възникващият световен ред на цивилизациите, част 7 "Държави-ядра, концентрични кръгове и цивилизационен ред", раздела "Русия и нейната "близка чужбина"". Като добър учен, който не се прави на ясновидец и пророк, а изказва възможни хипотези, за бъдещето на Украйна изказва три предположения, от с. 232 до 238 на посоченото издание. А впрочем, книгата на Хънтингтън е написана през 1996 г. и тогава в Кремъл, доколкото си спомням, имаше друг пръв партиен и държавен ръководител. В момента се осъществява второто му предположение относно Украйна. И в интерес на академизма трябва да отбележа, че в книгата си той не заклеймява расистки нито една от не-западните цивилизации като не-цивилизации, както правят някои видни наши интелектуалци-богослови-политолози-културолози.

Обаче, за него се говори често.

Имам едни натрапчиви видения тези дни от кошмари, които преди много години получих в продължение на месеци след първия ми прочит на Исак Бабел. Даже не си спомям как точно се казваше книгата, беше сборник с разкази с черна корица и червени букви, не беше "Конармия" на корицата. Има вътре няколко разказа за зловещи погроми над евреите, още по време на първата свестовна и преди революцията...

Който е чел разкази на Исак Бабел за това, което е ставало преди 110 години по земите на театъра на бойните действия в момента, може да предскаже: това са земи, по които омразата расте още оттогава: не само заради сталинисткия холодомор-геноцид, не само заради нацистките изстъпления и зверства на Бандера, и не само след 1953/1954 г., когато украинците удрят в земята грузинците във върхушката на тогавашния СССР и подаряват Крим на Украйна ( Хънтингтън с едно изречение обяснява защо Хрушчов е дарил Крим на Украйна през 1954 г., прочетете го)...

Разказите на Исак Бабел са художествено-литературното обяснение-пророчество, след което може да имате няколкомесечни кошмари, че там скоро траен мир няма да има.

Украйна ще е източноевропейската Ирландия – едни области ще са юнионистки, други ще са индепендистки. В юнионистките ще има десетилетия напред нелегална съпротива и атентати като в Северна Ирландия. Даже в Украйна може да стане и по-зле, защото са повече хора като население.

С две думи: две книги ме карат да мисля така – книгата с разказите на Исак Бабел, която е някъде в депозиториумите ни извън апартамента, в който живеем, и "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред". Две книги – на един чудесен писател и един отличен прогностик-социолог.

Остава ни само да се молим за мир, защото когато няма надежда, Всеподателят Бог може да ни дари с милост и чудеса.

Минева Силвия, не съм чак такъв галфон, Силве, знам го, но споделям размисли за книги. Едната си я преговорих преди малко. Другата е някъде из апартамента на свекърва ми Лидия – Бог да я прости!, но дори и да я намеря там след няколко дни, няма да я препрочета, макар че е много хубава белетристика. Откъде да знам колко още ще живея и докога ще мога да споделям размисли за книги тук и пред студенти? Виж, как Цветан Кулевски внезапно си е отишъл преди три дни – Бог да го прости и него! Само това можем да направим – да пишем и говорим за книгите, които сме прочели или четем сега

Dimka Gocheva

За съжаление, наистина не заемам позиция, а първо изказвам черногледа прогноза, а после отправям молитва към Всеподателя Бога за мир и чудо.

Mineva Dora, Доре, благодаря за този линк. Световноизвестната книга на Фукуяма беше впечатлила много свекъра ми Вълко – Бог да го прости! Преди 28 години, когато все още живеехме три поколения в един апартамент, той ми я даде да я прочета. Беше си подчертал пасажи и изречения. Не можах да стигна дори до половината. С едно изречение: за нещата, които са станали, пише скучно и банално. А за нещата, които предстоят да станат, пише нереалистично и утопично. За съжаление Хънтингтън се оказва много по-прозорлив и сто пъти по-добър прогностик. А тази статия на ФФ е клише до клише. Коментарите под нея са много по-свежи и звучат като написани от живи хора, а не като от изкуствен интелект, програмиран да пише статии от името на американската демократическа партия

s

28 Comments

4 Shares

Like

Comment

Share