изкуството е любов

 

През тази година се навършват 100 години от рождението на проф. Йордан Заимов, който без преувеличение е бил уникална ренесансова личност – не само учен, филолог, езиковед, майстор, издател на палеографски текстове и надписи с неоценима исторически стойност, но и поет, скулптор, артист, целунат от Музите.

Книгата Изкуството е любов. Избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов, подготвена от ИК "Гутенберг", е съставена и представена с предговор от неговата дъщеря проф. Рая Заимова.

Маргарита Любенова Серафимова e направила езикова редакция.
Светломир Константинов Мариновски е художник на корицата.
Снимки: Биляна Карастоянова

Имаме честта и привилегията да я споделим първи в електронен формат и в рубриката "Библиотека" тук, на този сайт: https://aaduce.files.wordpress.com/2021/12/izkustvoto-e-lyubov_preprint_last.pdf

Проф. Рая Заимова пише:

В книгата са включени избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов (1921-1987), които го представят в различна светлина от тази на утвърден езиковед и академичен учен. Дневникът му (1941-1946), авторските стихове, преводите от класически и нови езици, както и събраните легенди от отделни краища на България, го представят като широко скроен човек с подчертани интереси към литература и изкуство. Заниманията му по скулптура при изявения Андрей Николов (1878-1959) разкриват търсенията му в областта на ваятелското изкуство. В приложението „Из ателието на Йордан Заимов“ са поместени 15 снимки с негови авторски скулптури.

Преди 8 години, през 2013 г., текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен от проф. Йордан Заимов преди три десетилетия, най-после бе публикуван в електронен вариант.

Моля, вижте тук:

https://ibl.bas.bg/informatsiya/uslugi/elektronna-biblioteka/

Тогава на друго място, на 3 юни 2013 г., за него написах:

Проф. Йордан Заимов е бил забележителен човек.
Преди всичко той е бил художник и скулптор. В дома му, в който сега живее проф. Тъпкова-Заимова, има чудесни негови малки пластики и картини.
Но освен това той е бил отличен учен-езиковед, с огромни интереси към ономастиката и топонимията. За този аспект от неговата работа се знае повече.
Уви, четвърт век след смъртта му през 1987 г., едва през миналата 2012 г., Великотърновското издателство "Фабер" издаде неговия колосален труд Български водопис.
А уникалното в това издание е в неговата направа и в събираческата работа, която го е предхождала - за да опише съвсем точно всички води в любимата родна страна, Йордан Заимов в продължение на години, сам, на колело, в студ и пек, във вятър и дъжд, обикалял и отбелязвал грижовно и педантично всички поточета, рекички, вадички в деренца и извори.
Няколко хиляди страници описание на всички водоизточници у нас.
Но, когато всичко било доуточнено и след десетки писма в кореспонденция с най-различни общини и кметства, при предаването на ръкописа проф. Йордан Заимов чул следното:

- Другарю Заимов, вземете си ръкописа обратно. Какви са тези "дерета" и "бунари"?!? Всички тези места с турски наименования ще бъдат преименувани, деретата ще бъдат наречени "падинки", а бунарите - "кладенци", и чак след като се сменят имената на местата, и Вие си коригирате сведенията, всичко това ще излезе.

И така, огромният труд по българския водопис вижда бял свят едва 25 години след смъртта на проф. Йордан Заимов.

Още повече е трябвало да чака за излизане на светло и другото негово дело - изданието на глаголичния текст на Асеманиевото евангелие.

Онези, които са имали удоволствието да гостуват на проф. Василка Тъпкова-Заимова, виждат в дома им един уникален гардероб.
Трикрилен гардероб, украсен с глаголични букви.
 Сам проф. Йордан Заимов го е поръчал, защото обичал и да скулптира, и да рисува, и да дърводелства. Всичко му е идвало отръки.

Не се затруднил да поръча на майстор и специална, уникална пишеща машина, на която клавишите били направени с кирилски и глаголически букви.

И всичко това било специално направено за издаването на текста на Асеманиевото евангелие.
Специално за това проф. Йордан Заимов бил осигурил и много голяма финансова помощ от една швейцарска фондация,  но както стана дума и на представянето на изданието ... субсидията се оказала в разпореждане на друг, за друго издание... и така, и текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен за издаване преди три десетилетия, най-после стига до читателите и специалистите в компактдиск, издаден от Института по български език "Проф. Любомир Андрейчин".

Такива са съдбините на някои книги.

 Минава четвърт век, че и повече от смъртта на човека, който ги пише или съставя, и чак тогава те достигат до книжното или електронното си битие.
Асеманиевото евангелие с оригиналния си текст на глаголица излезе 26 години след смъртта на проф. Йордан Заимов: а той бил и скулптор, и дърводелец, и филолог, и краевед, и старобългарист, и велосипедист.

Талантлив и вдъхновен човек, преизпълнен с обич към родината, жена си и двете си деца.

Да бъде вечна паметта му!