късен мартенски сняг

 

защитата е днес

 

Честита Баба Марта, честит нов месец и нова седмица на всички!

Новата пролет да ни донесе здраве, радост и щастие!

Днес, понеделник, 1 март 2021 г., в 14 часа ще започне публичната защита на дисертацията на Христо Хр. Тодоров на тема “Ритъм и етос в класическата старогръцка литература (V-IV в. пр. Хр.)” за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ по професионално направление 2.1. Филология, Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия (Старогръцка литература)

Авторефератът, рецензиите и становищата на членовете на научното жури са тук:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/hristo_hristov_todorov_fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii

Това е голямо и радостно събитие най-малко поради три важни причини:

Първо, хуманитарната общност получава подарък: чудесно написан ерудитски текст на млад колега, който знае много, мисли остро и в дълбочина, и се изразява превъзходно на увлекателен и четим български език. Прочетете автореферата, рецензиите и становищата, и ще се убедите в това.

Второ, тази защита ще се случи в нерадостния и плашещ процес на почти пълното изчезване от научната сцена на успешно завършени докторантски изследвания по проблемите на античната литература и философия. Възможно е да греша, нека написаното от мен да стане повод за поправяне и допълване, но през последните 15 години както във ФФ, така и във ФКНФ, и във ФСлФ, сред стотиците успешно защитени дисертации и в трите факултета, единици са онези, които са в най-трудните полета на античната литература и философия.

Трето, може би най-важното.

Професор Богданов – Бог да го прости! – обичаше да (ми) казва: ние трябва да имаме чувство за мисия и идея за дълг.

Материализирането на чувството за мисия и на идеята за дълг според него щеше да стигне до пълнота най-вече чрез създаването и утвърждаването на една нова академична институция, което той и направи, но мисията и дългът на занимаващите с античната литература и философия от всички стари и нови университети ни вменяват:

да превеждаме, да превеждаме и пак да превеждаме най-важното от най-важното на български език.

Сам той изпълни своя дълг в този аспект с преводите си на някои от най-важните диалози на Платон, на Диатрибите на Епиктет и на Към себе си на Марк Аврелий.

Чувството за мисия и идеята за дълг на Христо Хр. Тодоров в изпълнението на културната задача за внасяне в българския език на преводи на текстове на важни мислители от миналото са дали плод: безукорно и вдъхновено преведените от него текстове вече доближават 1000 страници!

При това не само са много, но и на какви автори!

Превел е патриарх Фотий от гръцки, Декарт, Лайбниц, Хобс, Томас Мор и Исак Нютон от латински в сборника Philosophia naturalis (УИ „Св. Климент Охридски, 2014), Хуго Гроций в сборника Идеи за гражданско общество (УИ „Св. Климент Охридски“, 2019), Барух Спиноза – Богословско-политически трактат („Изток-Запад“, 2019). Последно, но не и по значение – Загадката на здравето на Ханс-Георг Гадамер (2014, изд. на НБУ), разбира се от немски. Тук само по допирателна ще допълня, че в днешните терзания около здравето на човечеството, прочитането на точно тази мъдра книга е препоръчително за всички.

Затова защитата в понеделник е не лично, а културно събитие: тя показва как един млад колега като воин на знанието и просветата изпълнява и мисията на истинския, на

философстващия класически филолог, как е изпълнил и дълга към обогатяването на културата на родния език чрез преводи на текстове, без които не може, и същевременно как е довел до съвършен телос личното си изследване.

Желаещите да слушат и гледат, да питат и да поздравят накрая колегата, нека да се включат тук:

https://meet.jit.si/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2

Аз съм от хората, четящи преводи на философски текстове на български език. Превела съм малко, редактирала съм повече. Всички тези преводи на колегата Тодоров, който от понеделник, 1 март, ще е вече доктор, заслужават поклон: патриарх Фотий, Декарт, Спиноза, Томас Мор, Лайбниц, Хуго Гроций, Нютон и Гадамер!

Според мен в историята на нашия университет няма друг колега, който преди да стигне до Христова възраст, да е направил толкова много в изпълнението на мисията и на дълга на истинския класически филолог.

Браво на Христо и на жената до него – Велислава!

Всичко е любов.

Да я пазят, да са здрави и да се обичат.

Димка Гочева, публикувано първо на сайта на АРУКО на 27 февруари 2021 г.