сканирана е с. 64 от книгата Ректорите на Цвета Тодорова, издание на УИ "Св. Климент Охридски", 2009, посветено на 120-годишния юбилей
Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас
Миналата седмица в петък и събота, на 14 и 15 декември, се проведе конференцията
Относно докладите и научните
съобщения ние, четирите организаторки (доц. Невена Панова, доц. Диана Атанасова, д-р Камелия Спасова, аз) предложихме следните тематични области:
1. Античната философия
(от всички периоди и всички традиции).
2. Рецепцията на
античното мислене у нас: преводите на антични философски съчинения; традиции в
преподаването на античната философска мисъл; интерпретации и дисертации по
проблеми на античната философия;
3. Заниманията с антична
литература, история и философия като основа на философско-методологическите
схващания за висшето образование на български интелектуалци и образователни
дейци.
4. Varia et varia historica;
***********************************************************************
Моят доклад беше за проф. Иван Георгов, не само защото нямаше друг доклад по третата тематична област, заявена от нас, квартета от организаторки, но и защото това беше повод да се припомнят многобройните му заслуги към нашия Университет в годината на неговия юбилей.
сканирана е с. 65 пак от книгата Ректорите на Цвета Тодорова
Конспект на доклада ми с някои пояснения:
Проф.
Иван Георгов (7 ян. 1862, Велес - 13 авг. 1936,
София)
*Учил е във Виена в Bürgerschule (1875-1878), после в педагогическия институт Lehrerbildungsanstalt пак там (1878-1881), следвал е в университетите на Йена и Женева.
Дипломирал се в Йена с изпити по
философия, математика и санскрит
(sic!)
и е защитил докторат в Лайпцигския университет за Монтен (заглавието на докторския му труд е Montaigne
als Vertreter des Relativismus in Moral, 1889).
*Той е един
от „новите седмочисленици“, един от седемте преподаватели, които започват да преподават във Висшето училище през 1888 г., но още няколко години продължава да работи и като учител по математика и санскрит. Публикувал е най-вече на немски,
френски и български по огромен кръг от философски, педагогически, историкофилософски, етически и теоретично-лингвистични проблеми.
*Бил е четири
пъти ректор на Университета с едногодишен
мандат. Да припомним, че от създаването си до 1948 г. Висшето училище, превърнало се после в университет, се е самоуправлявало по колегиален начин, несъпоставим с днешната тъжна академична реалност. Мандатите на деканите и на ректора са били едногодишни, за да не се вкореняват преподавателите в администрирането и за да не се губи равновесието между тези, които управляват и тези, които са управлявани. Бил е спазван един принцип, който според Аристотел е характеризирал Атинската политейя, при това отпреди конституционните нововъведения на Солон, а именно: никой да не заема длъжността архонт, преди всички останали, които имат право да я заемат, да са се изредили.
*
Биографите на проф. Георгов посочват, че той е бил номиниран за ректор за учебната 1891/92, но не е бил утвърден от тогавашния министър на просвещението Георги Живков, но не заради политическа причина. Министърът настоял да се запази равновесието между Историко-филологическото и Физико-математическото отделение на Висшето училище. Тъй като първите два ректорски мандата били на Александър Теодоров-Балан и на Димитър Агура, сега било ред на другото отделение, на Физико-математическото да излъчи ректор.
Следващите четири номинации били утвърждавани и така изключително цененият учен Иван Георгов е служил като ректор през 11-ия мандат - 1898/ 99 г.; през 18-ия мандат - 1905/06 г.; през 29-ия мандат - 1916/17; и през 31-ия мандат - 1918/19). Да обърнем внимание на това, че мандатите са били номерирани с числителни редни! Това е било така, защото наистина тогава преподавателите са били убедени, че университетът (трябва да) е колегия.
(Много са пътищата, които превърнаха днешния университет в грозд от факултетни олигархии: мандатите са четиригодишни; за много от изборните и мандатни длъжности, каквито са участията във факултетните съвети и Общото събрание на университета няма ограничения за последователното участие в тях; има разни хитринки, като напр. това, че два пълни мандата може да следват след един непълен и най-после това, че след едно прекъсване от четири години, някой може да стане за трети и четвърти път отново ръководител на катедра и т.н.)
********************************************************************************************************
Следващите пунктове в доклада ми са взаимосвързани:
*Мислене
и действане в устройването на преподаванията и изпитите във Висшето училище.
Какво и как да се преподава? Това е било, е и ще бъде най-важното в конституирането на всеки университет.
Какво е било катедра? Първоначално в нашето висше училище една
катедра е означавало, че има един преподавател, който води няколко сродни курса от определена научна сфера. Понятието за катедра е било повлияно, както и почти всичко останало, от устройството и структурата на немските и австрийските университети в края на XIX век.
Основно убеждение, което е водило до много голямо разнообразие на академичните четения е било, че преподавателите (трябва
да)
променят syllabus-a непрекъснато.
Друг важен конститутивен елемент от едновремешната структура и действане в нашия университет е бил центриран около питането:
Как да бъдат изпитвани и оценявани
студентите?
В съпоставка с днешната академична реалност пак откриваме огромна разлика. Доминиращото убеждение е било, че студентите трябва да бъдат задължавани да посещават различни, при това разнопрофилни курсове в отделенията, после прераснали във факултети, но че не трябва да бъдат изпитвани по всичко.
Особено интересно е онова, което се установява с решение на Академичния съвет от 22 юни 1910 г. относно учебните планове и изпитите. Ще цитирам колегата Румен Донков:
За времето между 1904 и 1918 г. университетът и отделните му факултети се ръководят от учебен план, в който промени търпят само учебните програми в отделните дисциплини. Тези промени не се отразяват на програмата на университетските изпити, която дава най-точна характеристика на университетското образование. Програмата за университетските изпити е приета от АС на 22 юни 1910 г. и остава непроменена до края на периода.Тя изхожда от задължителното четиригодишно семестриално образование, чиито резултати се отразяват в два университетски изпита. Първият университетски изпит се провежда след четири завършени семестъра, вторият - след осем. Университетските изпити са писмени и устни. Според програмата при първия университетски изпит се изисква писмената работа да се предаде по обща тема от предметите, влизащи в изпита. За втория университетски изпит студентът представя два месеца по-рано писмен реферат по своята специалност. Университетската изпитна програма съдържа следните дисциплини и изпити:
I. ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Специалност философия и педагогия
Първи университетски изпит:
история на философията до Канта; психология; етика; история на образованието; обща педагогика; дидактика; латински и старогръцки език (за некласици, пояснение
от мен Д. Г.: студентите, които в гимназиите не са учили нито един от двата езика) и един от новите езици.
Втори университетски изпит:
За философия и За педагогия
история на философията от Канта
логика и гносеология
история на педагогиката
Обособени изпити
естетика методика
метафизика училищна организация
*******************************************************************
Колегите, които присъстваха в Зала 1 миналия петък на 14 декември, получиха като един от листовете в хандаута ми ксерокопие от с. 84 и 85 от История на СУ "Климент Охридски", издадена по случай 100-годишнината на университета. Автор на цитираната глава е Румен Донков, (получерният шрифт е мой), а онова, което четем след цитираното място, представя концепциите и философиите на образованието, които са били същина на преподаванията и двата големи изпита в Историко-филологическия, Физико-математическия и Юридическия факултет.
Забележителното, което контрастно изпъква в съпоставка с днешната академична реалност, е:
1. Лекционните курсовете трябвало да се обновяват и променят по възможност всяка година. Тази възможност се е налагала и като необходимост, защото по онова време преподавателите са били много по-малко от днес и неизбежно един преподавател, който много често е бил сам-и-единствен преподавател-катедра, е трябвало да чете множество от лекционни курсове.
2. Студентите са били поканвани да слушат колкото се може повече курсове, но от тях е било изисквано да полагат много малко изпити.
3. Несравнима качествена отлика с много днешни изпити в хуманитарните специалности на нашия университет е и това, че нито първият, нито вторият университетски изпит не са предполагали зазубряне и възпроизвеждане на наизустени факти, а напротив,
както първият, така и вторият изпит са били: писане на писмена работа самостоятелно от студента, която по същество е трябвало да покаже хетерогенните познания, придобити от изучаваните разнородни дисциплини.
*********************************************************************
* Особено впечатляващо
e триединството на историческото, филологическото и философското образование, отразено в учебните планове на
Историко-филологическия факултет, където се утвърждават три сдвоени специалности: философия и педагогия; история и география; славянска филология и литература.
*
Благодарение на авторитетни учени като Иван Георгов се решават няколко съществени концептуални спора в университетската колегия.
*Да напомним, че той полага в Йенския университет изпити по математика, философия и санскрит. Бил е от онези изключително надарени люде, които не делят изкуствено логоса на хуманитарен и природен, мислел е знанията за човека и природата в единство. Според него в
един истински университет по-голяма е необходимостта
от природно-математическите науки и приоритетът в създаването трябва да е
на чистите знания пред
приложно-практическите: поради това в историята на Висшето училище Физико-
математическото отделение изпреварва откриването на Юридическото.
*
Още по-влиятелна е била неговата позиция в разрешаването на първата голяма криза, сблъсъкът с властта от началото на 1907 г., продължил повече от година. Позициите, които той изразява в тази едногодишна епопея, могат да ни поучат и днес.
*Университетът,
автономията и политическите сблъсъци: Проф. Иван Георгов е автор на двата най-важни документа, които изразяват самосъзнанието на
университетската колегия в развоя на кризата още
от началото
на 1907 г. Той е съавтор на Манифест към
българския народ от 10 януари, като другите двама съавтори на Манифеста са тогавашният ректор проф. д-р Стефан Киров и д-р Кръстьо Кръстев, който по онова време е бил асистент на проф. Георгов. Постепенно между тях тримата настава разномислие по отношение на проявите на университета като цяло, като корпорация в живота на обществото и взаимодействията с властта.
Цялата професорска колегия и Академичният съвет тогава застават на позициите на проф. Иван Георгов, който написва прочутата Петровденска
декларация от 29 юни 1907 г. за автономията на университета като безусловен принцип за постигането и удържането на университетската свобода.
*Веруюто
му, което четем във всеки ред и от Манифеста от 10 януари и в Петровденската декларация, е:
университетският човек като индивидуалност може и трябва да бъде
политически действен, но Университетът като целокупно преподавателско и
студентско тяло – не.
Университетът трябва да брани непрестанно своята автономия и свобода, но е немислимо да се постигне единодушие и единомислие между преподавателите и студентите по който и да било политически проблем.
В Манифеста от 10 януари се подчертава, че професорите не само не трябва да бъдат аполитични, но и че трябва да имат т.нар. пасивно избирателно право. Проф. Георгов като основен автор на Манифеста дава пример с избирателното законодателство в австрийската част на Австро-Унгария по онова време: всеки професор да има право да бъде избиран за член на парламента в лично качество, без да бъде издиган като кандидат от някоя конкретна партия. По този начин професорите ще могат да участват активно в политическия живот, но като индивидуалности и личности, по съвест и убеждение, а не като партизани на някоя партия, сковани в Прокрустовото ложе на партийната лоялност и дисциплина.
Още по-недопустимо е опартизаняването на университета като общност, защото дори и по някой политически проблем да има съгласие между повечето от преподавателите и студенти, постигането на абсолютно единодушие е невъзможно, и така налагането на волята на мнозинството над малцинството, колкото и да е демократично като принцип в други общности, би превърнало университета в една от политическите партии. А това означава, че ще се самоубие като университет.
*
За проф. Георгов се носят различни анекдоти, като в някои от тях все повече се съмнявам, защото подозирам, че през годините и десетилетията е трябвало да се изгуби споменът за всичко, което е написал, преподавал и обосновал като институционална философия на университета като корпорация. Damnatio memoriae.
Но дори и да е имал някакъв лек говорен недостатък, дори и да е заеквал, очевидно е, че той успява да убеди преподавателската общност в принципността на позициите, изразени и в Манифеста от 10 януари и в Петровденската декларация.
Академичният съвет скоро след това му възлага да започне подготовка за голямо честване на 25-годишнината на Университета през 1913 г., подготовката започва, но... през 1912 г. избухва Балканската война, после Световната, после има Войнишко въстание, управление на БЗНС и нова университетска криза, после има преврат, терор и хаос в страната...
И така, първият юбилей, който Университетът отбелязва по-скоро със саморефлексия и подробен отчет пред обществото, отколкото с пищни тържества, е през 1928 г., като проф. Георгов е бил не само начело на организацията за отбелязването му, но и става първият историк на Университета като институция за висше знание: той съставя огромния Алманах, публикуван през същата година, като в него включва всички документи за историята му през този период - закони, правилници, декларации, манифести, таблици и пр. Всички те са коментирани от него лаконично, но недвусмислено.
*Проф.
Иван Георгов като философ и историк на философията.
Той е разработил и практически осъществил чрез различните лекционни курсове, разнообразявани всяка година, един наистина гигантски
план на преподаването на история на философията. Замисля и подготвя ръкописи на осемтомно изложение на цялата световна философия, но с прецизната си самовзискателност допуска до читателите само два.
Първият том, който издава, е:
История
на философията. Древна философия. Първи отдел: Увод.
Философските възгледи у старите източни културни народи. Втори отдел: Гръцка философия. Първи период: Предсократовска философия
(От Исиод до Иппий).
С., УБ №49. Печатница „Ив. К. Божинов“.
Включва
30 страници приложение:
негов превод от
санскрит на извори за индийската философия: от с. 263 до 293.
Освен отличното познаване на древноиндийската и ранната гръцка философия, които са двата тематични центъра в първия том, няколко концептуални фокуса в предговора на изложението го представят като забележителен философ и историк на философията:
Потребата от философия за всички хора.
Оправданието на метафизиката, в противовес на много модерни по онова време антиметафизически позиции.
Избягването от Сцила и
Харибда при изясняването на проблема за европейското и източното начало на
философстването. Проф. Георгов не е нито надменен европоцентрик, нито залитащ към източния мистицизъм отрицател на разума и рационалността.
Освен като блестящ и незаслужено подценяван днес историк на античната философия (и не само на античната, но и цялата философия почти до неговото съвремие),
проф. Георгов има забележителни лекции по етика и история на етиката, като в краткия доклад споменах за наистина впечатляващата студия
Що
е съвест? и за студията Проблемата за свободата на волята.
***
Последно в доклада, но не и по важност беше:
Ролята му за създаването на българския философски
език: в неговите историко-философски и етически
лекции виждаме
заемки от западни езици, от руски език, разговорни думи и турцизми, но и
впечатляващо словотворчество.
Избрана
библиография към доклада:
Георгов, Иван. Поглед
върху развитието на Университета. В: Алманах
на СУ, 1988-1928 г., с. 1-167. С., Университетска библиотека № 91,
печатница „Художник“.
Георгов, Иван. История
на философията. Първи том: Древна
философия. Първи отдел: Увод.
Философските възгледи у старите източни културни народи. Втори отдел: Гръцка философия. Първи период: Предсократовска философия
(От Исиод до Иппий).
С., УБ №49. Печатница „Ив. К. Божинов“. Включва
30 страници приложение негов превод от
санскрит на извори за индийската философия: от с. 263 до 293.
Георгов, Иван. История
на философията. Четвърти томъ: Нова
философия до Канта. Часть първа: Нова
философия до Хобса. Философия на
Възраждането. Италиански природофилософи: Телезио, Бруно, Кампанела. Преходна
философия в Германия: Николай Кузан, Коперник и Кеплер, Галилеи. Бейкон,
Декарт, Малбранш, Спиноза. С., УБ №167. Придворна печатница, 1936.
Георгов,
Иван. Лекции по история на философията.
Съст. Атанас Стаматов и Добрин Тодоров. Предговор Атанас Стаматов, послеслов
Добрин Тодоров Георгов – наставникът.
с. 684-716. Съдържа:
История на новата философия от
Кант до Хегел. История на немската философия след Хегел.
История на френската философия през XVIII-XIX в. История на английската философия през XIX в. С., УИ „Св. Климент Охридски“,
2008.
Георгов,
Иван. Етически съчинения. Съставител,
научен редактор и предговор Добрин Тодоров. С., Институт за българска
философска култура, серия „Извори“, 2012. Освен лекциите по история на етиката
съдържа и изследванията за съвестта, свободата и свободата на волята.
Георгов,
Иван. Избрани философски и етически
съчинения. Съст. и встъп. студия Михаил Бъчваров и Латьо Латев. С., „НИ“,
1987.
За
него: Ангел Бънков, Димитър Михалчев, Добрин Тодоров, Атанас Стаматов, Димитър
Цацов, Михаил Бъчваров и Латьо Латев.
За
историята на СУ: Арнаудов, Михаил. История
на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през първото му полустолетие. 1888-1938.
УБ № 201.
История на
Софийския университет „Климент Охридски“. Отг. ред. Георги Наумов. Автори: Димитър Цанев,
Мария Радева, Румен Донков, Любомир Огнянов, Дончо Даскалов, Милчо Лалков,
Димитър Гоцев, Цвета Тодорова, Трендафил Митев, Стоян Танев, Чавдар Найденов,
Христина Мирчева, Искра Баева. С., УИ, 1988.
Тодорова,
Цвета. Ректорите на СУ „Св. Климент Охридски“. С., УИ„Св. Климент Охридски“,
2009.
