Миналата седмица в четвъртък, 19 април, в Зала 1 на Ректората бе представена книгата на д-р Силвия Кръстева Генезис и поле на логическата теория. Студии по философска логика. Тя е алумна на Софийския университет и преподава логика в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград. За впечатляващото изследване говориха проф. дфн Валентин Канавров и член-кореспондент проф. Ангел Стефанов, както и самата авторка.
Едно кратко представяне на основната мисловна конструкция на монографичното построение намираме предложено от авторката в анонса на събитието във фейсбук:
https://www.facebook.com/events/236321746942634/?active_tab=discussion
Ако обобщим всичко въведено дотук, оказва се, че универсумът функционира като мощно логическо средство и може да свърже всеки предмет, знание, понятие с най-висшите и общи сфери на мисленето. Нещо повече, те, точно както бе предположението на Кант, са истинската конститутивна основа за операциите и съдържателните резултати на мисленето; основа, която действа при всеки един мисловен акт или разсъждение. Но как да явим универсума, за да можем да разгърнем неговите истински логически възможности? Александър Дейков постулира един от „принципите на универсума“ – принципът на „сгъването“. С дефинирането, графиката, първоосновни елементи и нормативност на универсума вече имаме чистата му логическа спецификация като логическа фигура. С обоснованите схеми можем да явим и да разгърнем същинския му логически потенциал и да го структурираме в разнородната и сложна предметна работа на мисленето, като ще търсим логически правила и основополагащи варианти на неговото приложение в мисленето.
Водещ на дискусията бе доц. д-р Кристиян Енчев, според когото:
Езиковият режим на монографичното съчинение, заедно с присъщите му динамологични метафори ("сгъване", "усукване"), изгражда определени моделни ограничения, в същото време обаче и задава – именно поради метафоричните пластове на езика – и оръдие за взривяване на тези ограничения. Формално-логическите нива на релативизации на логически пространства и универсуми сякаш стъпват на "каузалност от свобода", която основава от горе надолу редовете на необходимите етапи на разгръщане на логическата форма. По този начин отварянето на потенции застава като необходимото условие за всяка последваща като закон каузалност сред другите такива, покриващи като с "логическо наметало" цялото поле на възможен опит. Дейностната парадигма на Кръстева, назована от нея Кант-Хегелова, застава пред предизвикателството да отговори на реален и конститутивно настоятелен опит, годен да служи като предметно условие, към което да се насочва развитието на логическото.
Още снимки на Искра Владимирова от премиерата на книгата на д-р Кръстева, издадена от "Фабер", можем да видим на посоченото място в социалната мрежа.
***
Броени дни след дискусията за постигането на универсума чрез философията на логиката при Аристотел, Кант, Хегел и съвременните динамологични теории, на 23 април в Зала 2 на Ректората имаше още една вълнуваща премиера - на хабилитационната книга на доц. д-р Цветина Рачева:
Снимка, заимствана от сайта на Българската патриаршия, от 30 май 2014 г., репортаж от финалното оповестяване на резултатите от проекта
Образование, религия, медии и политика: анализ на реалности,
на който доц. д-р Цветина Рачева бе ръководител.
Първата ѝ книга - съпоставката на метода в системите на Хегел и Хусерл - също бе издадена от издателство "Парадигма". Вижте анонса за нея тук:
http://www.paradigma.bg/book/121-hegel-i-huserl
Към идеята за една онтология на предметността беше представена от авторката, от проф. д-р Хараламби Паницидис, от доц. д-р Веселин Дафов и от водещата д-р Цена Желязкова.
Според проф. Паницидис:
Текстът на Цветина Рачева е фокусиран върху разработването на проблемните полета на една онтология на предметността в контекста на предизвикателствата на новата историческа обективност, пред която е изправено съвременното философско мислене, като един от основните акценти в него е свързан с изясняване и на формите на себеполагане на субектно отношение спрямо актуалната историчност. В пространното Въведение към онтологията на предметността прецизно и изчерпателно са обговорени тематичните полета, задаващи необходимата основа за консеквентност и логика на цялостния изследователски проект. Ще си позволя да очертая някои от важните теоретични експликации, оформящи структурата на изложението в тази му част. Изходната гледна точка е положена върху определенията на предметното като обект, обектността на неговите съседно-гранични сфери и как то е от и за определеността на онтологичното субектно мислене. Към приносните моменти в тази част могат да се отнесат типологизиращите дистинкции, очертаващи разликата между природно-предметното и предметността, създавана от човека. Опорните точки на анализа не само тук, но и по отношение на цялостното съдържание на монографичния текст, са основани върху философските идеи на Хегел и Хайдегер. Не могат да бъдат подминати и добре аргументираните разлики между метафизическия и метафизическия, философския начин на мислене на всеобщото, както и ясно артикулираните предпоставки на възможността те да бъдат снети в една единна теория.
снимка от конференцията, посветена на философа-математик
Иван Гюзелев,
проведена през октомври 2016 г. в Университета; за събитието може да си припомните тук:
В съвсем кратко резюме за интенцията на втората ѝ монография, тя обобщава:
Преди всичко, онтологията на предметността следва да разбираме като положена от духовна форма и от духовно отношение, от субект, който е дух. От една страна, това се показва като самосъзнателно и самопроследяващо се мислене в онтологичната насоченост на съзнанието – как нещо изобщо може да е. От друга страна, в по-общ план, философията като онтология е мислене, което в своето обективиране е оставане във всеобщността на духа; ако не би била такова движение на, от и във всеобщността, тогава тя не би имала място въобще, а неприлично би заемала чужди места, днес имащи наличност в голямо многообразие. Тъкмо по този начин имаме възможност да разграничим съществуването от и за особеността в нейното многообразие, където лежи практиката и нейният двигател интересът, от всеобщността и нейното самополагане в особеност и единичност; да разграничим проявеността, въобразена като същност, от това, на което проявеността е проявеност и чието притежание е тя. Този текст е това: без какво разбиране не би било възможно онтологизирането на предметността; Защото само в тази интенция то би се освободило от спонтанната интуиция и ситуативната проникновеност на опитващия да онтологизира; само тогава попадането в онтологичната логика на предмета няма да бъде случайно, а непопадането – неосъзнавана погрешност. Само така онтологизирането на отделното няма да бъде особено, а ще влезе в семейството на понятието и идеята за истина.
***
Опровергаване на Хегел
Много пъти на този блог е ставало дума за авторските книги и ценните преводи, за изследванията, проектите и разностранните оделотворявания на талантите на колеги-жени. За превъзходната философска есеистика и публицистика на проф. Лидия Денкова:
За книгите, преводите, постигнатото заслужено признание и постиженията в чужди академични пространства на Светла Славева-Грифин, на Любомира Радоилска, Нора Димитрова и Донка Марковска:
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2009/07/blog-post_31.html
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2009/07/blog-post_27.html
За приноса на проф. Нонка Богомилова към проумяването на тайните за човека и неговото отношение към святото и религиозността:
http://dimkasdiary.blogspot.bg/2012/07/blog-post_04.html
За прозренията за философстването на Изтока, за преводите от старокитайски, за уникалната поезия и изследванията на гласа на пустотата, с които ни обогатиха теоретичните и поетичните книги на доц. д-р Антоанета Николова:
за последната ѝ стихосбирка; за преводите на Ли Бай; две любими стихотворения.
За многообещаващия синолог Десислава Дамянова.
Има и много други колеги, които подозирам, че не познавам(е) достатъчно, просто защото книгоразпространението у нас фаворизира големите издателства. Много пъти ми е правило впечатление, че някои книжарници сякаш саботират разпространението на книги, издадени от по-малки и по-скромни издателства. При това става дума не за строгите философски монографии на съвременни университетски преподавателки, а за задържане в шкафовете и складовете на книги от авторитети, минаващи за утвърдени...
Та, може би не познавам всички, а за някои не съм успяла да напиша почти нищо, макар че мнозина са онези, които заслужават повече от колегиално внимание и уважение.
И все пак, това почти-съвпадение на премиерите на две книги от колеги, които бяха представени в Университета във времеви интервал, по-малък от седмица, ми напомни за едно място във
Философия на правото на Хегел, което за първи път прочетох (на руски) преди 34 години и което ужасно ме разгневи. В българския превод на Димитър Денков и Иван Стефанов, С., изд. ГАЛ-ИКО, 2000, с. 243 четем:
Жените могат да бъдат образовани, но не са създадени за висшите науки, за философията и за някои изкуства, които изискват всеобщото. Жените могат да имат хрумвания, вкус, изящество, но не притежават идеалното. Разликата между мъжа и жената е тази между животното и растението; животното повече съответства на характера на мъжа, растението - на жената, защото тя в по-голяма степен е спокойно разкриване, което съдържа като свой принцип по-неопределеното единство на чувството. Ако жените стоят начело на правителството, то държавата е в опасност, защото те действат не според изискванията на всеобщността, а според случайна склонност и мнение. Образованието на жената става по неизвестни начини, сякаш чрез атмосферата на представата, повече чрез живота, отколкото чрез придобиването на знания, докато мъжът постига своето положение само чрез завоеванията на мисълта и чрез много технически усилия.
И във времето на едната премиера, и във времето на другата си мислех колко много убедителни опровержения имаме в нашата колегия на предразсъдъка на Хегел. При това не просто за жени-философки изобщо, които преподават и/или изследват многобройните аспекти на философстването, и/или за колежки-филоложки, които превъзходно познават философията - не само европейската, но и източната, и нейната история.
Особено като познание, разбиране и представяне пред другите така, че и те да я разберат, класическата немска философия има своите пазителки, но и обновителки у нас: проф. Елена Панова - Бог да я прости! и
доц. Искра Цонева, доц. Цветина Рачева и д-р Силвия Кръстева.
Да са ни живи и здрави, да творят и преподават все така вдъхновено, а книгите им - да се разпространяват и четат!
No comments:
Post a Comment