Google+ Followers

Tuesday, February 15, 2011

размишления около дисертацията на Иван Колев




Миналата седмица в катедра Философия на Философски факултет на СУ се проведе т.нар. "вътрешна защита" на дисертацията на колегата Иван Колев.
Вътрешна защита - ако използваме старата терминология на вече отменения закон за научните степени и звания (ЗНСНЗ).
По новите процедури, които най-после чрез новия закон въвеждат средиземноморския европейски модел на защита, това беше защита на дисертация в катедрата с обсъждане и научно жури.
В обсъждането участваха проф. Валентин Канавров от Института по философски изследвания (който сега последно се казва иначе, но това няма особено значение), проф. Димитри Гинев от катедрата по Теория и история на културата, доц. д-р Димитър Зашев пак от тази Катедра, проф. Николай Василев, доц. д-р Райчо Пожарлиев и гл. ас. Стоян Асенов от Катедрата по Философия, и аз.

Обсъждането беше много интересно и се проведе в залата 63 а - под копието на знаменитата "Атинска философска школа". Копието, когато е смалено до неузнаваемост и поставено в рамка, на това знаменито произведение, няма как да не е кичозно и все пак то ме вдъхнови.

Накратко споделих с колегите следното:

За дисертационния труд на Иван Колев
“Битие и възможност. Опит за една екзистенциална антропология”

Уважаеми колеги,
Много ви благодаря, че ме поканихте да присъствам на обсъждането на този забележителен труд на колегата Иван Колев.
Ще започна с повторение на заключението, с което завърших и на предишното обсъждане на текста, при процедурата на зачисляването на 11 октомври: пред нас е една много сериозна и провокираща, изключително впечатляваща работа, която е много повече от онова, което се изисква от текст, претендиращ за получаване на образователната и научна степен “доктор”.
За нас, изкушените в история на философията, много често познаването на един философ означава познаване единствено и само на неговите (по-рядко нейните) текстове и ...толкова.
Понеже познавам човека-философ Иван Колев от две десетилетия и половина преди да се запозная с този негов текст, сега ще си позволя с три думи да изразя най-впечатляващото у него за мен: енциклопедизъм, библиофилство, афористичност.

И трите толкова отличителни качества на философа Иван Колев се виждат в текста на “Битие и възможност. Опит за една екзистенциална антропология”.
Тази работа впечатлява с изключителната енциклопедична ерудиция на своя автор, с библиофилията, с която са прочетени и промислени толкова много книги на толкова много мислители от античността до днес, но още повече и с неговия отработен собствен стил. Всички ние, които имаме дългогодишна преподавателска практика многократно сме виждали млади колеги, които току-що са прочели много задълбочено някой автор. Прощудирали са го и са го конспектирали основно, но не могат да се откъснат от неговия изказ и го следват почти дословно-тавтологично.

В работата на колега Иван Колев виждаме точно обратното. Прочетен е и е промислен не един, а огромна поредица от автори от различни епохи и различни традиции. Те са промислени, те са обмисляни дълго и продължително. За тях авторът говори не клиширано или компилативно, а от себе си. Понякога с впечатляващи и оригинални афоризми. И много често с разгърнати сентенции, които впечатляващо добре както описват, така и дефинират обсъжданото.

Тази негова солидност, задълбоченост и цялостност на осмислянето на прочетените автори, съчетана с лаконизма на оригиналното авторово представяне, обяснява и големия му успех сред преподавателите по философските дисциплини в нашите училища. Този автор умее да преподава и да учи другите на философия, защото преди това достатъчно дълго е изучавал мисленето на най-важните европейски философи.

Освен изключителната ерудиция, тази работа впечатлява и с една силна философска теория, изразима с хипертезата: Човекът е битие във възможност.
В работата има и много други силни тези, като например това, че метафизиката необходимо завършва и се увенчава с антропологията или че екзистенциалната антропология най-добре може да бъде промислена чрез онтичните категории на една обновена метафизика, реабилитирана от упреците на мнозина и отвоювана отново за мисленето на човека.

Съответно на тези силни философски твърдения работата се занимава с два основни кръга от питания, които преизказвам така: 1 ) Как да разбираме днес метафизиката?, и 2) Как да се обоснове антропологията чрез метафизиката?

Какво и как се е случило в мисленето на метафизиката в Европа, та да можем днес все пак отново да говорим за битие и биващо, за съществуване и екзистенция?

Ще приведа в тази връзка два цитата от дисертацията “Битие и възможност. Опит за една екзистенциална антропология”:
От с. 7-8:
Първото в подхода и текста е метафизичното изграждане на хоризонт, в който да вместим и да разбираме човешкото съществуване. Второто можем да наречем феноменологично-херменевтично тълкуване на феномените на съществуването. За някои от ангажираните с философската антропология автори и с близките до нея (но нерядко без съотнасяне с нея) екзистенциални и феноменологични теми свързването на метафизика и феноменология е проблематично. Като подкрепа за нашето начинание можем да посочим един исторически изтъкнат пример – този на Макс Шелер, при който свързването на метафизика и феноменология не води до теоретични апории.
Според нашето виждане метафизиката разработва пределните структури, в които феноменологията описва феномените на човешкия опит, а херменевтиката тълкува смисъла на тези феномени чрез свързаните с тях импликации (концентрично) и чрез разполагането на разширяващи се до хоризонта на трансцендентното контексти на опита (ексцентрично). Съгласно това и текстът има едро разделение на две: в началото се обсъждат въпроси от метафизиката, а след това – на антропологията. Този тематичен обхват има и съответно подбран авторов обхват.
В първия раздел се разглежда дебатът за тематиката и оправданието на метафизиката
. …

Първата част на текста на Иван Колев се занимава с питанията, които преизказвам така: “Как така днес метафизика?” и “Къде и какво е мястото на човека в нея?”
Иван Колев очертава три типа - негативното, конститутивното и реновативното разбиране за метафизиката.

Ето още един цитат, от с. 107 на дисертацията:

Метафизиката, както показваме в част първа на работата, тук е разбрана като модално фундиране на човешкото разбиране за пределното – Абсолюта като модална плерома, обхващащ битието, инобитийните модалности, нищото и техните модификации и сраствания. Метафизиката е преимуществено тетична, защото предметите на нейното теоретизиране не се решават от описание и обяснение.


Във втората част на този забележителен текст се тематизират контрахронологично възгледите на Макс Шелер, Хайдегер, Пол Рикьор и Аристотел, за да се обоснове възможността на екзистенциалната антропология като философстване за човека като битие във възможност.
Само че освен тези четири основни философски авторитета, колегата Колев предлага и своето осмисляне на много други важни философи, някои от които са непознати в нашата традиция. Така прави твърденията си повече от убедителни.

Новото, което се е появило в текста, през месеците след неговото предишно обсъждане през октомври в катедрата, е разделението на антропологическата част от дисертацията на две големи глави. Така работата е станала по-структурирана и още по-убедителна за читателя.
Във втория раздел философската антропология е представена в нейния троен генезис:
- тематичният - в “За душата” на Аристотел;
- номинално-дисциплинарният - на границата на Новото време; и
- парадигмално-дисциплинарният - от 20-те години на ХХ век.

Третият раздел, или третата част, третата глава на дисертацията (надявам се скоро да я видим и като книга) е посветен на най-собственото, най-оригиналното в позицията на философа Иван Колев.
Искам да кажа, че дори и да го нямаше това толкова добре промисленото собствено философстване, представено в последната част, този дисертационен текст пак щеше да бъде много силен с екзегетичността на всички исторически и актуални тематизации на метафизиката на човешкото, с които се занимава, с богатството на интерпретациите и енциклопедизма си.

Този текст обаче става и нещо още по-силно в последната си част, където философът Иван Колев вече ни запознава със своите тези за спецификата на човешкото и за неговата постижимост чрез разбирането за екзистенциалната модалност. Фундамент на антропологията според него е модалната метафизика.

В заключение нека още веднъж да кажа, че текстът е напълно завършен като концепция и направа, и в него се вижда много, много повече от необходимото за получаване на образователната и научна степен “доктор”. Това е една почти готова книга, при това на философ, който има смелостта да философства за човека в битието.

***

Обсъждането на текста се превърна в оживен разговор и философски спор между рецензентите.
Включиха се и други от присъстващите колеги.
След това многозина споделиха, че е било много интересно и че са се развълнували от спора.
Такива ситуации на съвместно философстване и спор за това какво е човекът и как да мислим и да философстваме за човека в битието осмислят професионалното ни пребиваване във Философски факултет, в Института на БАН, все едно как се казва той и в прочие институции, от които получаваме насъщния.

Не се и съмнявам, че всичко по-нататък в "процедурата" ще мине като по вода.

Това беше първото обсъждане на философска дисертация чрез научно жури във Факултета и още от първия път се видя колко по-смислено е обсъжданията да минават така: не само двама рецензенти, както се правеше преди, а най-малко седем колеги от различни катедри и институции да са чели текста внимателно,
да са го обмислили и да застанат с писмено заявена неанонимна позиция за него.

No comments: