все пак пролет

 

сериозно за "отместените" - част 3

 

В празничните дни между Рождество Христово и Нова година Александър Секулов писа във фейсбук за "отместените поети".

Винаги и навсякъде по света е имало "отмествани" и "отместени" учени, изобретатели, творци, политици, военачалници, духовни водачи. Неудобни, плашещи или изобличаващи силните или по-силните, или най-силните на деня. По-добри в своята си сфера от други, които им отстъпват в качествата и дарбите, но пък имат повече власт и козни за разправа със съдбините на онези, които ги превъзхождат.

Не само сред поетите и писателите у нас, сред художниците и артистите има "отместени" през последния век и последните десетилетия на т. нар. уж "демократичен преход". Няма как "представително проучване" и статистически данни да покажат къде, в коя артистична или в академичната сфера са повече и най-много.

Сред учените-хуманитари "отместените" са много. Имам материал за книга, не за една, а за двутомник или тритомник, за "отместените" от предишните и от нашето поколение.

***

Миналата неделя на 16 март нашата Църква, както винаги във втората неделя от Великия пост отдаде почит на св. Григорий Палама.

В нашата енорийска църква "Света Троица" в кв. "Гео Милев" беше особено тържествено. Службата беше водена от Негово Светейшество патриарх Даниил, имаше две ръкоположения, накрая патриархът произнесе много интересна богословско-философска проповед, посветена на св. Григорий Палама, но за нея не е необходимо да пиша сега, защото със снимки и текст службата и проповедта са представени на сайта на Патриаршията:

Две ръкоположения в храм "Света Троица" в неделята, посветена на Св. Григорий Палама

***

На мен ми прилошава, когато пиша за неприятни неща, но все някой, който няма сили и възможности за друго, трябва да разкаже поне за някои от "отместените" наши учени.

И понеже мина вече седмица от неделята, посветена на св. Григорий Палама, сега добавям към рубриката на "отместените", започната от Александър Секулов, един спомен и кратка информация за проф. д-р Николай Цвятков Кочев.

***

Първо, един рециклиран разказ от фейсбук. С няколко съвсем дребни добавки като тази, че към името на Петя Янева добавям, че вече не е сред нас. Бог да я прости!

Ето:

Eдна истинска история, която разказах преди време на стената на Александра Димитрова.

С Николай Гочев се запознахме на 22 юни 1991 г. в Атина, в мазето на хотел „Ахилион“ на бул. „Агиу Константину“. Запозна ни Петя Янева – Бог да я прости и да почива в мир. Там имаше среща на няколко души, които трябваше да бъдем настанени на различни места за шестседмичен курс по новогръцки. Повечето от тях бяха новогрецисти, но курсът имаше 30 нива, от начинаещи като мен до университетски преподаватели по езика, които всяко лято участваха в курса, за да ги запознават с най-новото в литературата и изкуството на Елада и диаспората.

Та, тогава, на 22 юни 1991 г. само сме се ръкували.

На 22 февруари 1993 г. той ме изпита в МОН дали минимално владея езика, за да отида на едногодишна специализация пак там, в Атинския Каподистриев университет. Работен език трябваше да бъде английският. На изпита по новогръцки Николай ми писа 4.50, което беше справедлива оценка, защото не знаех и за толкова, но той ми даде да преведа една страница от „За душата“ на Аристотел и една страница от „Протагор“ на Платон, а тях ги знам наизуст и мога да ги преведа и от език, който никога не съм учила ))).

Изданията бяха билингва – разбирах повече старогръцкия, отколкото новогръцкия, но и двата текста бяха от онези, които по онова време знаех почти наизуст.

След това на 8 март 1993 г. се засякохме на обяд в "Яйцето", минахме на "ти", а от следващата седмица започнах да посещавам часовете по новогръцки за първокурсниците в специалност Новогръцка филология. Николай току-що се беше върнал дипломиран от Атина, преподаваше новогръцки и иврит като хоноруван асистент в университета, имаше няколко часа на хонорар по новогръцки и в НГДЕК.

И така с него се сприятелихме...

***

На следващата година, няколко дни преди венчавката ни, в началото на февруари 1994 г. на улицата срещнах Митко Вацов, който направо ми каза:

– Значи ще се омъжиш за онзи стар идиот Николай Кочев?

– Не, няма да се омъжа за Николай Кочев, а за Николай Гочев.

А за Николай Цвятков Кочев се говореше, че е някакъв идиот, назначен в не-знам-си-кой-институт на БАН, който пише за средновековна философия, при това за византийската, без нищо да разбира.

Всъщност, говореното за него се оказаха най-банални клевети.

Николай Цвятков Кочев е бил един от най-добрите класически филолози, работил е като научен сътрудник в институт на БАН и е автор на книгите

Философската мисъл във Византия IX-XII век („Наука и изкуство“, 1981, 202 страници) и Античната литературна традиция и византийските автори“ („Наука и изкуство“, 1982, 271 страници).

Станал е професор. От Гугъл разбирам, че има и други книги, но тези двете са пред мен и свидетелствам, че са достатъчно сериозни и академични книги, с прецизни и подробни индекси, библиографии и даже със съвсем точно изписани цитати на гръцки, което при печатането по онова време не всякога се получаваше.

Проф. Василка Тъпкова-Заимова казваше за него, че е работил и на хонорар в Софийската синагога, защото е знаел и иврит, и всички преводи и редакции от иврит, старогръцки и латински, документи на катаревуса и новогръцки, които са били потребни във Висшия израилтянски духовен съвет у нас в продължение на десетилетия са били превеждани от него.

Но ето, човекът беше оклеветен, не забелязвам да е цитиран и четен.

В книгите на именитите наши професори по история на философията не е споменат и цитиран нито веднъж.

(Към написаното преди години добавям сега: Образцово "отместен" класически филолог, славист и византолог – "отместен" по терминологията на Александър Секулов.)

Целта на всяко оклеветяване е ясна: книгите на съответния автор никога да не бъдат не само цитирани, но и да не бъдат четени. Да бъдат покрити с тонове устни,

разбира се, само с устни клеветнически извержения, написано обаче за тях да няма нищо.

Но ето така, повече от едно поколение престана да чете и да цитира даже проф. дфн Ради Радев, а за такива като проф. Николай Цвятков Кочев всички бяха дресирани в разговор и устно, при споменаване на името му да излайват светкавично: „А, ама той е идиот“.

Та, в началото на февруари 1994 г. срещам аз Митко Вацов, който присмехулно ми каза, че ще се омъжвам за Николай Кочев.

– Не, казах, за Николай Гочев ще се омъжвам.

– Този старец Кочев на колко години е?, продължи да ми се подиграва Митко Вацов.

– Ами, ние с Г-Г-Г-очев сме връстници, и двамата сме 64-та, само че той е на 9 юни, а аз на 10 октомври.

– Ама как така!?! Хикс и Игрек казаха, че ще се омъжваш за оня идиот Кочев от института.

– Него не го познавам, ще се омъжвам за Николай Гочев, който не е от института, а преди три месеца спечели конкурс при класиците и сме набори с него.

– Ама как?!? Хикс и Игрек казаха, че ще се омъжваш за Николай Кочев.

– Ела ако искаш на венчавката на 12 февруари, ще бъде съвсем малка сватба. Да видиш за кого ще се омъжа.

Та, така. Така работят клеветите. Николай Цвятков Кочев никога не съм го виждала. Книгите му са достатъчно солидни, но не са четени и цитирани почти от никого извън историческата гилдия, защото бяха подобаващо оклеветени във философската.

Така стана и с книгите на проф. Ради Радев, а той 30 години преподаваше във ФФ. От средното и възрастното, вече пенсионирано поколение, само аз ги цитирам.

Така става и с преводите и книгите на Николай Гочев. Годините си минават, клеветите и лъжите за тях се разпространяват, писмени отрицателни рецензии, аргументации и становища няма, няма и да има.

***

Към първото разказване във фейсбук на тази случка преди години във фб някои от коментарите бяха:

Antoaneta Nikolova

Да, така работят клеветите... Обикновено - като небрежно отронване на някакво кратко дамгосващо определение, изказано като несъмнена и общоизвестна истина, която е толкова очевидна, че няма защо да се обсъжда. Виждала съм изкусни майстори в такива подмятания.

Николай Гочев

Добре написаното и вярно казаното не се губи. Целият Аристотел, който имаме, е оцелял в 1 (един) екземпляр, престоял 200 години в някакъв склад в Скепсис (северозападна Мала Азия). Колкото по-ценно е оставеното, толкова повече са клеветите срещу него. 

А относно работите на Н. Цв. Кочев - за книгите е така, и аз при нужда се зачитам в "Античната литературна традиция". 

Но освен това той има два ценни превода от старобългарски - "Шестодневът" на Йоан Екзарх (1981) и Четири слова+Изповядване на православната вяра от Св. Григорий Палама (1986). 

Там три от текстовете имат запазен гръцки оригинал, а два нямат; поради това се смята, че са написани от български автор (XIV в.) и са обнародвани от името на Григорий Палама. 

На тези две добавени слова е дадено факсимиле на ръкописа, което прави книгата още по-полезна и уникална. Да се работи по такива текстове е много мъчно, защото човек обикновено няма предшественици.

Николай Гочев

Сега си спомних, че съм виждал още една книга от Н. Цв. Кочев - "Психология на религиозния човек". Издадена е от УИ "Св. Климент Охридски" през 2007. Бях я разглеждал преди време и ми направи впечатление, че разказва за свои срещи с хора - във връзка с темата, разбира се. А в "Книжен пазар" видях още една - "Увод в етнологията на религията" ( "Любомъдрие", 2001).

***

А ето със съкращения и части от предговора на проф. Лиляна Симеонова към сборника в чест на проф. Николай Цвятков Кочев, издаден в негова памет след кончината му.

Целият сборник е достъпен тук:

chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www.balkanstudies.bg/images/TEXT_Sbornik_Kochev_.%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_1.pdf

 

Написаното остава, или някои бележки върху творческия път на Николай Кочев

проф. Лиляна Симеонова

 Професор Кочев – или Николай, както сам той настояваше да го наричаме – имаше слабост към сентенциите, древногръцки и латински. Една от любимите му беше тази, според която думите отлитат, а написаното остава.

Scripta manent, както би казал Николай. А написаното от Николай Кочев е много: седем монографии, голям брой студии и статии, рецензии, преводи. Тематиката на изследванията му е изключително разнообразна: християнска философия, църковна история, разпространение на ересите, дипломатически отношения и културен обмен между католическия Запад и православния Изток, еврейска история и т.н. Хронологически неговите научни дирения се простират върху период от петнайсет века, от времето на евангелистите до това на италианския Ренесанс. Кариерата му пък съвпада с почти цялата история на Института по балканистика към БАН: от началото на 1967 почти до края на 2007 г. Но как се пише за колега, чиято научна дейност обхваща период от 41 години?

***

И така, човекът, на когото посвещаваме настоящия том, е роден през 1938 г. в с. Деветаки, Ловешко. Остава сирак съвсем малък, на двегодишна възраст. Началното и основното си образование получава в родното си място, а през 1952 г., на 14-годишна възраст, постъпва в Софийската духовна семинария, която по-това време е „заточена“ в Черепишкия манастир. Петгодишното пребиваване в манастира беше оставило за цял живот своя отпечатък върху Николай: като се почне от навика му да става в ранни зори и от самодисциплината, която проявяваше в ежедневието, и се стигне до това, че никога не пропускаше да честити християнските празници и особено именните дни на своите колеги и приятели.

 Следващите четири години от живота му, от 1957 до 1961, преминават в следване в Духовната академия в София. Завършването на академията обаче съвпада с т.нар. Карибска криза (октомври 1961 г.) – един от най-сериозните случаи на конфронтация между Изтока и Запада през Студената война. Николай получава призовка и спешно постъпва в редиците на Българската народна армия, но остава в казармата по-малко от година.

Тъй като според закона се явява глава на семейство, той бива уволнен през септември 1962 г. Още същата есен Николай се записва във Филологическия факултет на Софийския държавен университет, специалност „класическа филология“. След завършването на университета, през лятото на 1966 г. Николай постъпва на работа в Народната библиотека като висшист-библиотекар. Той остава на тази длъжност обаче само шест месеца, тъй като от 2 януари 1967 г. започва работа в Института по балканистика (ИБ) като специалист-филолог.

Постъпването на Николай в ИБ съвпада по време с един от любопитните епизоди от историята на самия институт. По това време Балканистиката си няма собствена сграда и се помещава в Хаврата, т.е. в синагогата.

На младия специалист Н. Кочев пък е поставена задачата да отговаря за съхраняването на книжовния фонд на иврит, идиш и ладино, който е собственост на ИБ, „да го приведе в известност и да го инвентаризира“. Преминаването на хебраистиката към Института по балканистика има своя предистория. През 1951 г. все още действащата Консистория на евреите в България обявява, че вече няма възможност да издържа Еврейския научен институт. Затова през 1952 г. Институтът за българска история (ИБИ) към БАН, самият той основан сравнително скоро преди това – през март 1947 г., поглъща Еврейския научен институт заедно с неговите фондове. В учредената през май същата година „Секция по византология и ориенталистика“ на ИБИ има трима византолози и двама хебраисти – Ашер Хананел (също и главен равин) и Ели Ешкенази, а пръв ръководител на секцията е Иван Дуйчев. В края на 1963 г. тази секция се отделя от ИБИ и става основата на създаващия се по това време Институт по балканистика.

Но има един проблем: за новия институт няма място в пренаселената сграда на „Бенковска“ 3, където се помещава институтът майка (ИБИ), и той бива приет от софийската синагога, която му предоставя необходимите помещения. Докато се занимава с фонда на някогашния Еврейски институт, в Института по Балканистика Кочев се числи към секция „Етногенезис на балканските народи“. Проучванията му по хебраистика са публикувани в Годишник на обществената и културнопросветна организация на евреите в България (ГОКПОЕ), в сп. Исторически преглед, издавано от ИБИ, в Известия на държавните архиви, а по-късно и в томовете от поредицата Studia balcanica на ИБ.

През 1972 г. Кочев преминава към секцията „Античност и Византия“ с ръководител ст.н.с. І ст. Василка Тъпкова-Заимова, а в края на същата година защитава кандидатска дисертация на тема: Исихазмът и варлаамитството през XIV в. (Темата за ересите във Византия и на Балканите е една от основните теми, към които той ще проявява интерес до края на дните си.) През октомври 1973 г. Кочев става научен сътрудник ІІ ст., с което започва неговото изкачване по стълбицата на научната йерархия в БАН. Той продължава да публикува по въпросите на историята както на еврейството по нашите земи, така и на ересите. Към края на 70-те години Кочев прави първите си публикации и по въпросите, свързани с развитието на агиографския жанр на Балканите и с неговата зависимост от античната повест, а също така и по темата за развитието на християнската естетика и нейната връзка с античната ѝ предшественица. Все по това време, в края на 70-те, Кочев започва да публикува и по една от другите важни теми на изследователската си дейност, а именно дипломацията на късна Византия в контекста на засилващата се османската опасност. Междувременно, в периода 1972-1983 г. Н. Кочев е доброволен асистент на проф. Ал. Ничев в Софийския университет, а от 1983 до 1986 г. е

изпълнителен директор на Църковно-историческия институт към Българската патриаршия.

 През 1983 г. Н. Кочев се хабилитира, а четири години по-късно, през 1987 г. защитава и докторска дисертация (т.нар. голям докторат). Приблизително по същото време, от 1 юли 1987 г. Николай заминава на осеммесечна специализация във ФРГ по покана на Центъра за изучаване на църковна история и християнска култура в гр. Ерланген и на разноски на Евангелската църква. През есента на 1989 г., след пенсионирането на проф. В. Тъпкова-Заимова, Кочев поема ръководството на секцията „Византия и балканските народи“ в института. (През 1995 г. по негова инициатива тя е преименувана на „Балканските народи през Средновековието“.)

През 1990 г. Н. Кочев става старши научен сътрудник І степен в ИБ. Въпреки увеличаващите се административни задължения на Н. Кочев, той не изоставя и активната преподавателска дейност. В периода 1988-1995 г. е хоноруван преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, от 1995 до 1999 г. е заместник-ректор по учебната част, декан на Факултета по история и преподавател в Славянския университет, а от 2000 до своята кончина в 2007 г. е гост-професор във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Наред с това Кочев е член на Научния съвет на Института по балканистика от 1990 г. до края на дните си, на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография (от 1996 до 2004 г.) и на Комисията по исторически изследвания при ВАК (от началото на 2007 г.). Кочев взема участие и в ред международни конференции и университетски инициативи – напр. в симпозиумите, посветени на Деня на славянската писменост (Москва, Киев, май 1990 г.), Събора на университетите в Бавария (Нюрнберг, юни 1991 г.), XVIII Международен конгрес по византология (Москва, август 1991 г.) и др.

Не на последно място, Н. Кочев е научен ръководител на значителен брой дипломанти и неколцина докторанти, решили да се посветят на медиевистиката.

Публикациите на Николай Кочев, разглеждайки ги по научни области:

1.       Изследвания по християнска философия Античната литературна традиция и византийските автори, С., 1982, „Наука и изкуство“

https://knizhen-pazar.net/products/books/1364831-antichnata-literaturna-traditsiya-i-vizantiyskite-avtori

Философската мисъл на Византия ІХ–ХІІ век, С., 1981, „Наука и изкуство“

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/748237-filosofskata-misal-vav-vizantiya-ix-xii-v

 ДИСЕРТАЦИЯТА: Културно-философското мислене във Византия през ХІV век. Исихазмът философски възгледи – COBISS.BG-ID - 1249684452

Византия, Балканите и Западът представляват аналитични изследвания, посветени на връзката между античната философия и нейната християнска посестрима.

В тази тематична група трябва да споменем и няколко преведени от Кочев извори, каквито са напр. Шестоднев на Йоан Екзарх;

Християнски философи във Византия V–ХІ век. Дионисий Ареопагит, Йоан Италиец, Михаил Псел. С., 2005, УИ „Св. Климент Охридски“ https://knizhen-pazar.net/products/books/2245684-hristiyanski-filosofi-vav-vizantiya-v-xi-v,

 Слова на Григорий Палама, в библиотеката "Философско наследство" на „Наука и изкуство“, 1987.

https://biblioman.chitanka.info/books/11475

 За божиите имена на Псевдо-Дионисий Ареопагит. В: сп. Философски алтернативи, 1995/4.

Важно място в разработките на Кочев заемат ересите: гностицизмът, богомилството (вж. напр. Тайната книга на богомилите. Превод от латински и коментар), жидовстващите и, разбира се, варлаамитството и исихазмът.

Друга голяма група от публикации на Н. Кочев е посветена на църковната история: напр. Християнството през ІV – началото на ХІ век, С. „Хейзъл“, 1995

 https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2084376-hristiyanstvoto-prez-iv-nachaloto-na-xi-vek

 също и редица статии, които разглеждат отношенията между ранновизантийските императори и Църквата.

Книгата на Кочев за християнството на Балканите и до днес е единственото изследване, с изключение на това на Д. Цухлев от 1905 г., което представя от историческа гледна точка развитието на ранната Църква в днешните български земи.

Множество статии са посветени на българската църковна история и отношенията между българската и византийската църква, а също и на отношенията между църквите на България и тези на Сърбия и Русия. Историята на средновековната арменска църква също е предмет на изследване от страна на Кочев. По-горе споменахме, че за Кочев специален интерес представлява дипломацията на Византия в условията на засилващата се османска опасност, а също така и културните връзки между късновизантийските хуманисти и техните италиански съвременници през XV в.

 Увод в етнологията на религията https://knizhen-pazar.net/products/books/3596515-uvod-v-etnologiyata-na-religiyata, С. , „Любомъдрие“, 2001,

Психология на религиозния човек, С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2007 https://www.ciela.com/psihologijata-na-religioznija-chovek.html 

и посмъртно излязлата Апокрифни евангелски текстове

https://www.book.store.bg/p252905/apokrifnite-evangelski-tekstove-i-istinata-za-tiah-nikolaj-cviatkov-kochev.html

пък ни отпращат към едни други и, общо взето, малко познати на българския читател области, каквито са социологията и психологията на религията.

А приложената към тома селективна библиография на негови трудове дава представа за написаното от Николай – за онова, което ще остане след него.

Септември 2009 г.

Лиляна Симеонова, Институт по балканистика – БАН.

***

Прeдговорът на проф. Симеонова е малко съкратен, линковете към книгите и преводите на проф. Николай Кочев добавям, за да се види, че все пак те съществуват.

***

Ще има продължение.

 

Александър Секулов представя Николай Гочев с "Историософия" в Литературе...

различен "Моби Дик"

 

В Народния театър "Иван Вазов": спектакъл на Диана Добрева

Тази вечер (23 февруари) се случи това вълшебство.

Почти всичко написано от Александър Секулов – проза, поезия, драматургия – е обсебено от водната стихия.

От морета и океани, от водата, която се изсипва от небето при порои, виелици и бури.

"Китът не е риба, океанът не е вода".

Тандемът Диана Добрева и Александър Секулов за пореден път създава епос-в-театъра. Много пъти вече, сигурно десети, а ето сега и третият маринистичен: след "Старецът и морето", след "Одисей", сега и "Моби Дик".

И the best is yet to come, най-доброто предстои.

Както казва Ишмаил накрая в драмата, не го цитирам, а перифразирам и преиначавам малко:

"Книгата за писателя е като кит, в чиято паст той копнее да потъне, макар да знае, че може и да няма провиденческото спасение на Йона".

На Йона му се подгънали коленцата от страх, че му се възлага непосилна задача, опитал се да избяга от поръчението, но... понякога Провидението се оживотворява като гигантска морска твар.

И така, от старозаветния пророк и от една от най-кратките повествователни притчи и книги в Стария Завет китът е образ на морско създание, чрез което действат някакви отвъдни сили, за да постигнат онова, което трябва да стане в човешката история по Божия план чрез живота и патилата на един обикновен, но избран човек.

Векове по-късно това метаморфозира в една от приказките за Синдбад мореплавателя.

*

Александър Секулов търси от десетилетия тайната на епоса за Понта-и-Океана в разкази и романи, в стихове и драми така, както Ахав търси Моби Дик.

Но страстта в сърцето му е друга и целта му е да усети пулса на сърцето на словото в епоса за стихията.

В драматургията на Секулов голямото и успешно съавторство на романа на Херман Мелвил е в ж е н и т е – годеници и съпруги на моряците, които чакат своите любими на брега...

***

Да е щастливо и по-нататък търсенето и да е благословено син-хроничното и син-ергичното плаване на Диана Добрева и Александър Секулов, защото Ахав търси Моби Дик, за да му отмъсти за осакатяването и да го убие,

а Диана Добрева и Сашо Секулов търсят вековечния епос за вековечния Понт-и-Океан.

И всички актьори на сцената, и всички невидими съ-участници в подготовката на спектакъла – всички те са герои на театралния епос "Моби Дик".

Следващото представление ще е на 25 март.

***

А следващото плаване на Диана Добрева и Александър Секулов засега само се картографира в акваторията на средиземноморските хора, gente di mare.

Да е благословено!

предпролетно във Велинград

 

снимки от защитата

 На 6 февруари се проведе успешно защита на дисертацията на Мартин Смит – редовен докторант в Докторската програма по Философия с преподаване на английски език.

Темата на дисертацията му е:

Certainty in Uncertainty: The Value of Stoic Virtue Ethics

Сигурност в несигурността: ценността на стоическата етика на добродетелите

Материалите по защитата са тук на български:[

https://www.uni-sofia.bg/.../martin_smit_filosofski_fakultet](https://www.uni-sofia.bg/.../martin_smit_filosofski_fakultet)

И на английски:

[https://www.uni-sofia.bg/.../martin_smith_faculty_of...](https://www.uni-sofia.bg/.../martin_smith_faculty_of...)

Защитата на дисертацията се проведе на английски език.

Едната рецензия е написана от проф. дфн Валентина Драмалиева.

Проф. д-р Николай Михайлов от ФЖМК беше председател на научното жури и втората рецензия беше неговата.

Доц. д-р Антоанета Николова-Георгиева от ЮЗУ "Неофит Рилски" представи становище.

Най-много критични бележки имаше в становището на проф. дфн Владимир Градев, особено относно интерпретирането на Владетелят на Макиавели в дисертацията, но както той уточни впоследствие: всички те са направени с оглед на препоръчителното публикуване на оригиналното изследване на Мартин Смит като книга.

Доц. д-р Силвия Георгиева се включи дистанционно със становище.

Проф. дфн Александър Гънгов зададе допълнителни въпроси.

Колегата-докторантка по онтология отскоро Каролина Николова

Нищо не може да се случи както трябва без професионализма и експедитивността на г-жа Снежа Тилкиджиева.

Проф. дфн Александър Гънгов успешно ръководи от години и магистърската, и докторската програма по Философия с преподаване на английски.

***

Уважаваното научно жури беше единодушно и с 5 гласа "за" Мартин Смит получи степента доктор.

Благодаря на всички колеги за добронамерените отзиви и полезните въпроси в техните рецензии и становища, както и на г-жа Снежа Тилкиджиева за перфектната организация.

Да пожелаем на д-р Мартин Смит да намери издател на интересната му дисертация за необходимостта от стоицизъм в съвремието и нека той да сбъдне всички свои следващи планове и мечти!