Wednesday, January 21, 2026

семестърът приключи добре


 Споделям тук написано и във фейсбук:


Семестърът завърши преди два дни, беше интересен и уморителен. Тази снимка е от началото, още от октомври, когато колегата Иваниел от първи курс на бакалавърската програма по Философия с преподаване на английски представи доклад, в който съпостави Първа и Втора книга на „История на Пелопонеската война“ на Тукидид с „Игра на тронове“! Не съм чела „Игра на тронове“, нито съм гледала филма, но табличният вид на съпоставката и аналогиите, които бяха откроени, бяха възприети от колегите и от мен като убедителни.

Това се случи в избираемата дисциплина „Етически и политически идеи от Солон до Аристотел“.
За този курс се записаха рекордно много колеги – 31. Половина от тях участваха редовно в дискусиите, поне по веднъж направиха по едно изказване, за което се бяха подготвили предварително. Беше ми много интересно, въпреки, или може би не въпреки, а поради незапознатостта ми с много явления от съвременната популярна култура, филми и музика, към които някои от тях препращаха. Съвсем различно поколение, средно 40 години по-млади от мен, по-малки са даже от децата ни. Хрумките, аналогиите и асоциациите ми бяха точни и съответни.
В последния обобщителен час се бях наканила да се върна пак към Тукидид, защото прочутият „диалог“ на атиняните и мелосците е архетипичен. Съвсем като „диалога“ между сащците и гренландците сега. От голямата държава с незадоволими имперски апетити се чува: „на нас вашият остров ни трябва, защото това е в наш интерес“. От острова отговарят: „това си е нашият остров“...
Ясно е какво се случва по-нататък в събитията, описани от Тукидид. И нашият свят се плъзна по склон, по който ще се свлича оттук насетне неясно колко дълго. „Бъдещето е неясно“. И в края на свличането светът може да се окаже на едно (не)цивилизационно и (без)културно дъно, на което няма да има значение кой е победил и кой е бил победен.

Но за тези мрачни аналогии не говорих на студентите миналия понеделник по време на последния ни час. Защото нямаше време: имаше още няколко колеги, които трябваше да се изкажат с предварително подготвени мини-доклади. А и защото Законът за висшето образование забранява политиканстването в час.
***
По-нататък става дума само за мен. Но понеже колеги и роднини често ме питат, отговарям.
Вече 12 години имам само избираеми курсове. По-често изпълнявам нормата на заетостта, но се случва и да не я изпълня. Свикнах отдавна да живея с чувството за абсолютна непредвидимост и непредсказуемост по отношение на работата, съответно и на заплатата, защото бях оставена (наказателно за мен и предупреждаващо за други) без никакво преподаване на задължителни курсове още в средата на 2014 г. Тогава ми предстоеше да навърша 50 години. Онези, които не можаха да ме уволнят, се надяваха, че като остана само с избираеми курсове, за година-две ще ме отстранят по-елегантно и с претекст за невъзможно фактическо справяне със задължителната заетост.
Но не стана така. Студентите избират курсовете, които предлагам – не защото съм кой знае колко добра преподавателка, а защото избираемите курсове са малко, особено в задочната форма на философите и в англоезичната програма.
И така, вече съм на 61 години и с изисквания трудов стаж, гледам по-спокойно. Дори и да ме уволнят най-после и след титанични усилия засегнатите от критиките ми и упоритите ми въпроси (повечето от които чакат отговор от 22 години), все пак натрупах годините трудов стаж, изисквани за пенсиониране, макар че всеки семестър през изминалите 12 години беше под въпрос.
Преди няколко години се случи избираем курс във ФКНФ, в специалност Немска филология, за който се бяха записали 13 студентки, да бъде отменен в последната седмица преди началото на пролетния семестър. Обяснението на администрацията беше смехотворно, но „критикувай смело и върви на село“, както казваше майка ми Виолета – Бог да я прости!

От друга страна и в случая тя е по-важна, има някакво особено чувство на удовлетворение и свобода, когато човек води само избираеми курсове.
Не съм провела нито един час през изминалите 12 години, в който някой студент да е бил задължен да присъства. Всички или почти всички, които ги избираха и посещаваха редовно, правеха това от истински интерес. Доколкото разбирам, репутацията ми на критикарка и бунтарка също буди любопитство у някои от тях. „Я да я видим тази, дето рути статукварите…“ .

През семестъра, който завърши в петък, единият от избираемите ми курсове беше този в англоезичната бакалавърска програма по философия, другият беше в програмата на български (академично писане). Имах и докторантски курс, в който се записаха десет колеги и с осем от тях провеждахме тричасови дискусии всяка сряда вечер.
Докторантският курс беше интересен, защото колегите бяха с различен профил на бакалавърските и магистърските си следвания. Това доведе до калейдоскопично пъстрило на гледните точки на изказванията им и на темите, по които повечето от тях представиха доклади.
Още по-интересен беше курсът в англоезичната програма, за който се записаха рекорден брой колеги. Много трудно се работи с група, която е хем много голяма, хем участниците в нея са и от първи, и от втори, и от трети, и от четвърти курс – на различни нива са, а и са на различна възраст, защото някои са следвали и нещо друго за определен период.
И така, приключи изключително интересен семестър с докторанти и студенти с нестандартно мислене и идеи за съпоставяне с културни реалии, които не познавам, с въображение и самочувствие, и уви, с тревожно любопитство дори към най-трудните автори, които в този syllabus са Херодот и Тукидид. Усещането за приближаваща война-катаклизъм очевидно безпокои доста и от тях, но в часовете не си позволявахме директни сравнения между Гръко-персийските или Пелопонеската война и многобройните войни в момента, от които като от кратери на вулкани засега само пуши, а кога ще изригне пирокластичен облак... никой не знае.
„Бъдещето е неясно“.
Очаквам с нетърпение писмените работи и на студентите, и на докторантите. Може по-нататък през годината да организирам еднодневна конференция, на която най-интересните от тях да бъдат прочетени като доклади.


Михал Шиндаро
Само бих добавил че "Ако бъдещето е неясно." въпреки телеологията в историята, и миналото става неясно; а ако и двете са неясни, настоящето изглежда по-неясно и от тях.

Dimka Gocheva
Михал Шиндаро, така е, Мишо. Затова и книгата на Тукидид е толкова мрачна, депресираща и мизантропска. Едно от най-зловещите четива в античната и изобщо в световната литература. Тя даже не е част от задължителния курс по старогръцка литература в класическа филология. Там като образец за историческа проза се изучава Херодот.

Минева Силвия, Силве, аз пък точно си мислех, че има няколко души, на които трябва да благодаря, че вече 12 години се справям почти всяка години с малки изключения със заетостта. Например, на цялата ваша катедра, но също най-вече на теб, че колегиално ме подкрепихте да защитя и втората дисертация. Също така на проф. Веселин Дафов, който два пъти се отказа от своя избираем курс по философия на природата в англоезичната програма, за да не остана съвсем, ама съвсем без часове – през учебната 2018/19 и 2019/20 година. Също така на колегите от катедрата по Философия, които ме избраха за рецензент на дисертациите на София Ангелова, Димитриос Кукуларис и Евангелос Калфопулос. И пак на вашата катедра за подкрепата при научното ръководство на Мартин Смит. И на проф. Гънгов за включването ми в комисии за кандидат-магистърски и кандидат-докторантски интервюта в англоезичните програми. Без подкрепата на всички тези колеги нямаше да се справя.
********








































Monday, December 29, 2025

за "Митове" на Хигин

 

https://www.youtube.com/watch?v=ic22Il8uAlI&list=PLMLCCRLu4HVU-8GzjU0zjxaFeH-peezqm&index=29


В съботния следобед на 13 декември колегата Вяра Калфина изнесе интересен доклад по време на Четенията на АРУКО и в един от слайдовете към него видяхме корицата на дългоочакваното заглавие – нейния превод на Митове на Хигин, издание на УИ "Св. Климент Охридски".

От няколко дни книгата вече е в книжарниците, които ще останат отворени през ваканционните дни.

Това не е първият превод на колегата Калфина на антични митографи. Преди десет години излезе сборникът Старогръцки митографи (Пловдив, 2015, Фондация Българско историческо наследство), съставен от проф. Мирена Славова и включващ преводи, направени от нея, от Вяра Калфина и от Димитър Драгнев.

Благодарение на новото чудесно академично и много красиво издание познанията за античната митология и култура у нас ще се обогатят. Редактор на превода, направен от латински, е доц. д-р Елия Маринова.

Изданието започва с Уводни думи и голяма встъпителна студия за „Хигин и римската митография“.

Освен истинската ерудиция и преводаческия ѝ талант, Вяра притежава разказваческа дарба, дарбата и да говори, и да пише увлекателно и забавно.

Как говори тя, може да се види и чуе на това видео и на следващото след него, на което е записана дискусията след доклада ѝ. (Всички доклади и дискусии на последните Четения са вече публично споделени в тематичния канал Класически изследвания.)

Писането на колегата е също така хем учено, хем усмихнато.

Ще цитирам само първия абзац от обширната и ерудитска, но четивна встъпителна студия:

Гай Юлий Хигин е автор на съчинението "Митове" (Fabulae), което съдържа 277 митологически разказа и е написано най-късно в края на втори век. Това твърдение в целостта си не е невярно, но – парадоксално – нито един от съставляващите го елементи не е верен сам по себе си“.

И ей така, хем със знание, хем с настроение се редят десетки страници в студията (с. 17-72), а след нея следват

наистина 277 митологични разказчета.

В изданието има изчерпателен азбучен показалец и библиография.

Оформлението е красиво. Корицата е на Камен Петров.

В книжното тяло има черно-бели илюстрации.

***

Гл. ас. д-р Вяра Калфина е завършила класическа филология и магистърската програма „Антична култура и литература“. Защитава дисертация на тема Ритуални аспекти на митологичните мотиви за насилствена смърт в древногръцки културен контекст през 2012 г. и оттогава преподава старогръцка и римска култура в специалност Културология във ФФ, но също така води сходни избираеми дисциплини във ФКНФ, Факултета по славянски филологии и Богословския факултет (специалност Религията в Европа).

Тя е преводачка от старогръцки и на други важни текстове: Метаморфози на Антонин Либерал, Любовни страдания на Партений, Възнасяния сред звездите на Псевдо-Ератостен и Странни истории на Птолемей Хефестион.  Те са включени в сборника Старогръцки митографи, издаден през 2015 г.  

През периода 2020 - 2022 г. колегата Калфина беше председател на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО, а в момента споделя работата на научен секретар заедно с д-р Ева Пацовска-Иванова.

Да честитим на колегата Вяра Калфина появата на изданието Митове на Хигин и да ѝ пожелаем то да намери много читатели.



Friday, December 26, 2025

в памет на Хараламби Паницидис


 

Хари беше добродушен, добронамерен, ироничен, но принципен и почтен.

Хари беше колегиален и дружелюбен, но никога нетактично-фамилиарен. Независимо от шеговитите обръщения към някои от нас, поведението и отношението му към всичко в университета и извън академичната сфера, беше сериозно, загрижено и последователно.

Син на гръцкия политически емигрант Георгиос Паницидис, напуснал Елада след края на Гражданската война, Хари беше сред най-добрите познавачи на Маркс, неомарксизмите и левите политически теории и практики през XIX и XX век.

Целият професионален път и преподавателската работа на Хари са свързани със специалностите Философия и Културология, с катедрата по История на философията във Философския факултет, на която беше един от ръководителите за два мандата.

Преподаваше История на марксистката философия, Неомарксистки теории, Руската философия през XIX и XX век, както и други избираеми дисциплини.

 Дори и през този семестър е водил избираем курс всеки понеделник вечерта в Бакалавърската програма по Философия за 

Руската философия от XIX и началото на XX век.

Но също така той беше и отличен познавач на античната философия, преводач на Аристотел. Един от първите преводи на Философа, които излязоха през 90-те години, беше Атинската полития, преведена от Цветана Панициду и от него, издание на „Христо Ботев“, С., 1993.

През 2005 г. ИК „ЛИК“ публикува неговия превод на Физиогномика в един книжен том с превода на д-р Марко Марков на За душата.

***

Познавам го от януари 1988 г., когато започна аспирантурата ми.

Не съм го чула никога да разказва вицове, да злослови или да клевети, да интригантства и одумва.

      Многократно работихме заедно успешно и резултатно.

През 2000 г. по предложение на Иван Колев тримата съставихме една хронологична антология.

От есента на 2015 г. до есента на 2016 г. цяла година работихме за организирането на голямата тридневна конференция с международно участие „Предизвикателството Аристотел“, която беше посветена на 2400-годишнина от раждането на Философа. В продължение на една година колегите в екипа се събирахме всеки месец на оперативка, а пред последния месец – всяка седмица.

Хари тогава беше ръководител на катедрата по История на философията и председател на организационния екип.  


                         откриване на конференцията на 28 ноември 2016 г. в Аулата


Той беше и председател на журито за есе, написано от средношколци, на тема „Моят Аристотел“.


                 обявяване на резултатите от ученическия конкурс на следобедното пленарно заседание на конференцията – 28 ноември 2016 г.; водещ на заседанието е проф. Александър Андонов


Сайтът, създаден от Камелия Спасова, за информиране за конференцията, която успешно се проведе на 28, 29 и 30 ноември 2016 г., все още е достъпен: https://aristotlesofia.wordpress.com/

Сайтът, създаден от Зоя Христова-Димитрова за ученическия конкурс, също все още е наличен:

https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/


                  председателят на научното жури на ученическия конкурс и Герасим Петрински – член на журито, 28 ноември 2016 г.

 

След успешното провеждане на тридневната конференция със 60 участници от страната и чужбина, повече от година се старахме да съберем и редактираме разширените текстове от докладите. Освен Хари и Иван Колев, в редакционната колегия влязоха Силвия Минева, Камелия Спасова, Петър Горанов, Мартин Осиковски,  Елена Чорбаджиева.

Запис от представянето на сборника на 7 юни 2018 г. в библиотека Филологии с участието на Вяра Калфина, Огнян Касабов, Веселин Дафов, Владимир Маринов и Силвия Кръстева може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?v=9stNN2UTl8I&list=PLMLCCRLu4HVUJ9-vrxMmmxJDEcY6uByff

 


Хари беше ръководител на няколко проекта, съставител и редактор на няколко сборника. Беше екипен играч, умееше да ръководи и направлява работата, без да се налага еднолично и да командва. Изглаждаше умело неизбежните противоречия и разногласия, които се появят винаги в съвместната продължителна работа на няколко души, всеки един от които настоява на своя начин на организирането на всичко като единствено правилния. На тази отлично намерена мяра в ръководенето на колегиален екип без командарене и разрешаването на конфликтите без ингринтстване се дължи и успешната конференция „Предизвикателството Аристотел“, и сборника след нея.

   На него принадлежи заслугата за съставителството и редактирането на още няколко ценни сборници:

*на антологията Идеи за гражданско общество, на която негови съ-съставители са Огнян Касабов и Борис Попиванов.

*Маркс след марксизмите, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.

*Еротичното, 2015 (на този сборник съ-съставител е Димитър Божков).

                                     

      открива представянето на антологията Идеи за гражданско общество – в Зала 1 на Ректората, 16 март 2017 г. 

И трите сборника са издадени от УИ „Св. Климент Охридски“, а снимки от представянето на антологията Идеи за гражданско общество може да се видят тук:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10208669102513079&type=3

 

Хари е автор на монографиите Социално-политическият анализ: методология и история, 2011, УИ „Св. Климент Охридски“ и История и желание: опит върху философията на XIX век, „Авангард прима“, 2012.

Според мен особено представителна за интересите и изследванията му през последните две десетилетия е книгата Носталгия по онтология, „ЛИК“, 2001 г., посветена на космически-онтологическата философия на Василий В. Розанов.

На конференции представяше изключително интересни доклади, някои от които не са публикувани.

Незабравим за мен ще остане неговият доклад, изнесен на конференцията

Мястото на човека в Космоса, организирана от колегата доц. д-р Петко Недялков (по онова време ръководител на катедрата по Астрономия във Физически факултет),

Конференцията се проведе на 16 януари 2014 г. и на нея Хари говори за Руският космизъм.

Програмата е достъпна на сайт на Иван Колев: https://philosophyandastronomy.wordpress.com/

 

В доклада, озаглавен Руският космизъм, Хари говори за почти неизвестната космологически-мистична философия на някои от най-изявите руски учени, бащи на създаването на съветската космическа програма, на орбиталните станции, на изпращането на първия човек в Космоса. 

Почти неизвестните, умишлено премълчавани поради идеологическите им некоректности  светогледно-космологически философствания на мнозина от тях, особено на Циолковски, бяха разказани от Хари тогава много увлекателно, бяха контекстуализирани биографично, културно и политически, с ерудитско-документни подробности.

Дано този доклад да бъде намерен в архива му и все някога да бъде публикуван.

 

***

Последната ни съвместна работа беше за сборника АРУКО – Четения, в който са поместени доклади от конференциите „Логос, догма, фантазия“ и „Мит, име, история“, съст. Петър Горанов, Силвия Кръстева и аз, УИ „Св. Климент Охридски“, 2023.

На този сборник Хари беше научен редактор.




***


Бог да го прости и да почива в мир! Да е вечна паметта му!


 

  

честито Рождество Христово


















 

Wednesday, November 26, 2025

снимки от дискусията за Омир







 



На 18 ноември Дискусионният клуб в Историческия факултет проведе своята поредна седма сбирка. Николай Гочев говори за Омир за Финикия и Египет.
Организатор на дискусионния клуб е гл. ас. д-р Кирил Младенов – преподавател по Стара история в Историческия факултет, специалист по история на Асирия.
Домакин на сбирките е Франкофонският център и на някои от снимките се вижда какви големи колони с капители има в подпокривното пространство в това крило на Ректората.
Интересно какво ли е било предвидено да има там според първоначалния архитектурен план? Тази част на сградата беше завършена едва през 1985 г. Спомням си го отлично, защото тогава, през септември 1985 г. бях на строителна бригада, по време на която лепяхме теракотените плочки на пода на втория, третия и 
четвъртия етаж на крилото... (Така че и такъв принос имам за добруването на най-стария университет – работила съм и физически за довършване на едно от крилата на сградата :-))) )
Текстът, по който Николай Гочев говори на 18 ноември, е публикуван в рубриката Библиотека на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО https://aaduce.wordpress.com