представяне на книгата "Историософия" на Николай Гочев – част 6

ценни Хипократови трактати

 Основополагащи и неостаряващи

(за трактатите във втория том с Хипократови съчинения)

        Началото на Библиотека Здраве на издателство „Изток-Запад“ беше поставено преди десет години, през 2014 г., с Изкуството за запазване на здравето на Клавдий Гален. Замисълът на поредицата е в нея да се публикуват коментирани преводи на безценни антични извори за медицината и историята на медицината. Още с първата книга доц. д-р Ирена Станкова постави безукорен академичен еталон за издаването на класически антични медицински извори: с встъпителна студия Клавдий Гален: лекарят-енциклопедист и неговото дело; с прецизен превод и обилни коментарни бележки; с посочване на оригиналните гръцки и латински понятия под линия. Книгата има и речник на основните медицински термини на гръцки; списък на растенията, споменати в книгата; таблица със заглавията на стотиците съчинения на Гален, има и библиография. С една дума има всичко, от което внимателните и любознателни читатели се нуждаят, за да разберат и осмислят текста.

       През 2018 г. в същата поредица на издателството се появиха още два основополагащи текста на Клавдий Гален в превод от латински – Ars medica. Медицинското изкуство и Най-добрият лекар е също и философ, отново с встъпителна студия и коментарни бележки.

        През 2020 г. до читателите стигнаха текстове от легендарния баща на античната гръцка медицина – сборникът Хипократ. Трактати. С това Библиотека Здраве се утвърди като многотомна. Тук са трактатите Закон, За медицинското изкуство, За древната медицина, За природата на човека, За здравословния режим и За течностите. Изданието започва с кратко предисловие от проф. д-р Филип Куманов и с голям увод от преводачката доц. д-р Ирена Станкова.

        Сега читателите отново получават безценно издание с текстове от Хипократовия корпус, който съдържа над шестдесет съчинения в духа и парадигмата на Хипократ (460 г. пр.Хр. – ок. 370 г.пр. Хр.) и Хипократовата медицина.

        Четвъртият том в Библиотека Здраве за пореден път убеждава в непреходността на преведените трактати, която многократно превъзхожда археологията на една конкретна сфера от човешкото знание, защото както авторите на трактатите от Хипократовия корпус, така и Клавдий Гален са преживявали и упражнявали лечителството като наука и изкуство, като теория и практика, като емпирия и интуиция, като априоризъм и апостериорни опитни масиви от наблюдения и изводи.

        Текстовете, включени както в първия, така и във втория том със съчинения от Хипократовия корпус, показват на нашите читатели защо медицинското изкуство и лекарското знание не вървят след наблюденията и емпирията, а има важни неща в душата и ума на истинския лекар, които ги предхождат. Заради това трактатите са актуални и днес, а малките анахронизми в тях може да се окажат не толкова анахронични.

       На първо място е текстът, озаглавен За въздуха, водите и местата. Справедливо е да се каже, че с този текст се поставят основите на схващането за околната среда във философията на здравето: като съвкупност от благоприятните или противоположните им фактори в заобикалящата ни природа, която обитаваме – водите (изворни, речни, езерни, дъждовни, кланденчови, твърди или меки); ветровете и техните сезони и посоки; географското и топографското разположение на градовете и селата; качествата на почвата; климатичните особености. Всичко това за нас тук и сега изглежда тривиално, но по онова време е било нещо много по-силно: обосноваване на светогледно-методологическата теза, че човекът като микрокосмос е неотделим от големия природен космос, в който е. А впрочем, характеризирането на човека като микрокосмос принадлежи на Демокрит, при когото Хипократ може би е учил, а впоследствие го е лекувал и излекувал успешно от лудост. Но няма да се впускам в биографични подробности за бащата на медицината, защото те са представени в увода към първия том.   

       Ще обърна внимание на едно място, което опровергава обвиненията, че с природния детерминизъм се обяснява нравът и качествата не само на хората, но и даже на народите. Напротив, авторът акцентира върху законите и политическото устройство на градовете и държавите:

Когато хората нямат самоуправление и независимост, а ги управляват царе, то те не се грижат да бъдат воини, а как да не изглеждат войнствени и всъщност опасностите са различни; те трябва да отидат на война, да бъдат принудително изложени на физически несгоди и смърт от господарите си, докато са далеч от деца, жени и приятели. Каквито и подвизи и смели постъпки да направят, те възвеличават и прославят господарите си, а сами жънат опасности и смърт. Освен това земята им остава необработена както заради враговете, така и заради невъзможността им да я обработват. Така че дори да се роди природно смел и храбър човек, характерът му се променя от законите. Явно доказателство за това е, че всички жители на Азия, независимо дали са гърци или не, които не са управлявани от деспоти, а са независими и се трудят за себе си, са най-войнствени от всички, защото се подлагат на опасности заради себе си и получават награди за смелостта си, както и наказание за страхливостта си. Гл. XIV

  ***

      Съчинениeто, озаглавено За ветровете, се занимава с ветровете извън, но и с въздуха вътре в човешкото тяло, с дишането. В този трактат се вижда основно схващане на Хипократовата школа: когато се търси причината на болестите τί ποτε τὸ αἴτιόν ἐστι τῶν νούσων, на първо място трябва да е разбирането за противоположните качества и състояния, протичания и функции. В природата и в телата на човека и животните има противоположности, като най-меродавно е методологическото правило в лечебното изкуство: на противоположните да се противодейства с техните противоположни, за да има оздравяване. Това е подчертано в коментара:

... и се определя, че противоположното се лекува с противоположно (τὰ ἐναντία τῶν ἐναντίων ἐστὶν ἰήματα), като лечението представлява отнемане на излишното и прибавяне на липсващото (ἰητρικὴ γάρ ἐστι πρόσθεσις καὶ ἀφαίρεσις, ἀφαίρεσις μὲν τῶν ὑπερβαλλόντων, πρόσθεσις δὲ τῶν ἐλλειπόντων·)

***

         В трактата За свещената болест става дума, разбира се, за епилепсията. И все пак при обяснението на точно това заболяване, което е свързано от древност с мистични предположения и необосновани суеверия, в противовес се изтъкват две други причини – наследената предразположеност към болестта, наследствената обремененост и материално-физиологичното увреждане на мозъка. Това се подкрепя и с наблюдения при домашните животни, които най-често и със същите симптоми страдат от него – козите.

         От гледна точка на история на медицината това съчинение е важно с това, че в него за първи път в гръцката медицина обяснението на протичането и изхода от заболяването се обвързва със схващането за четирите темперамента, за типологичното разпределяне на всички хора в четири групи съобразно преобладаването на една от четирите основни течни съставки на човешкото тяло – кръв, жлъчка, черна жлъчка и флегма. Може би произходът на това разбиране трябва да се търси хилядолетие преди това в Египет или Двуречието, но сигурно за по-младите от нас ще бъде любопитно да научат, а по-възрастните да си припомним, че то се изучаваше в часовете по психология в средните училища у нас до средата на 80-те години на миналия век (тъй като идеологическата рамка на хуманитарното образование и обществознанието, което се изучаваше тогава, беше материалистическа). Античната медицина безрезервно вярва в тази т. нар. хуморална теория за темпераментите, чиято онтологическа основа е схващането за взаимопредполагането и взаимодействието на противоположните качества сухо/землисто и влажно/течно-воднисто, топло/въздушно-огнено и студено/землисто-воднисто, тежко и леко, меко и твърдо, вътрешно и външно. Нека читателите се убедят сами: според автора т. нар. свещена болест има различен развой и изход при флегматиците и холериците.

     Трябва да се подчертае и това, че тук има становище и по основен антропологически въпрос, който е получавал противоположни отговори през вековете: кое е най-важното в човешкото тяло – сърцето или мозъкът?

     Ето:

Хората трябва да знаят, че от мозъка се пораждат удоволствията, радостите, веселието и шегите, както и унинието, тъгата, скръбта и сълзите. Благодарение на него разбираме, мислим, гледаме, чуваме и знаем кое е позорно и честно, лошо и добро, приятно и неприятно, като едните неща ги различаваме според установения обичай, а другите според ползата, която ни носят, като разпознаваме приятното и неприятното според обстоятелствата и не винаги ни харесва едно и също нещо. Мозъкът ни кара да буйстваме и да губим разсъдък, да виждаме страшни и ужасни неща, едни нощем, други денем, праща ни кошмари и ненавременни заблуди, неразбиране, неспособност и неопитност. Гл. XIV

***

       Следващите два текста несъмнено ще са най-интересни за най-широк читателски кръг, защото в тях става дума за философията на медицината, за философията в медицината и за етиката в медицината. Тези два трактата са несъмнена основа на медицинската етика и може би в тях са най-непреходните завети, които никакъв технологичен и познавателен напредък не би трябвало да отмени. И за двата текста специалистите по история на медицината посочват, че са доста късни, не са класически, а елинистически. Колегата Станкова е обърнала настойчиво внимание на това в коментара си и въпреки оскъдността на познанията ми в тази сфера се осмелявам да я подкрепя с два примера.

      Първият от тях е в първото изречение на гл. IV на трактата Περὶ εὐσχημοσύνης, Decorum, De habitu decenti:  За всичко гореспоменато природата е най-добрият водач – Ἡγεμονικωτατον μὲν οὖν τουτέων ἁπάντων τῶν προειρημένων ἡ φύσις.

     Природата като най-добрият водач, буквалистично казано като най-водещият водач, хегемонът на хегемоните, е основното понятие и за трите най-важни философски школи през Елинистическата епоха. Те са спорили кое (трябва да) е водещото, по-водещото и най-водещото. Всички са се съгласявали, че най-важното е природата, но са я разбирали по различен начин: например, за стоиците природата е живият космос, пронизан навсякъде от логоса-бог-съдба-предопределение, а за атомистите – безкрайно многото атоми в безграничната механистично мислена пустота.

        За термина  σύνεσις, употребен в последното изречение на последната глава на трактата, също се смята, че е късноелинистически и даже късноантичен.  Има различни предположения кога точно в античната философия се появява той като обозначение за осмислянето и осъзнаването като епистемологически категории, а същевременно в етически смисъл има друго значение: съзнание и още повече съвест.

        Тези въвеждащи думи не могат да навлязат в дълбочината на проблема, а и не е нужно да обременяваме читателите с тях. Ще се огранича само с посочването, че това едва ли е станало по-рано от Епиктет.

        Императивно звучи написаното в За благоприличието:

...трябва да пренесем философското знание в медицинското изкуство и медицинското изкуство – във философското знание, защото лекарят, който е и философ, е богоравен, а и не е голяма разликата между двете области. Всичко, което се търси във философията, го има и в медицината: липса на сребролюбие, загриженост, скромност, простота в обличането, добро име, възможност за вземане на решение, спокойствие, твърдост при противопоставяне, чистота, мъдра реч, знание за полезното и необходимото в живота, отхвърляне на порока, отричане на суеверието, божествено превъзходство. Това, което притежават, е противопоставяне на невъздържаността, шарлатанството, алчността, силната страст, кражбата и безсрамието. Гл. V

       Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар, така както истинският философ се отличава от празнословещия софист? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване и самоуспокояване на лекаря, тъй като понякога лекуваните и хората около тях (си) спестяват някои терапии и лекарства заради техния неприятен вкус или мъчителност на процедурата?

***

              Още по-актуално, непреходно и неотменимо като нравствена повеля звучат почти всички части на Наставления Παραγγελιαί Praeceptiones. Както е отбелязала колегата Станкова в коментара си: този текст е философско-медицински, с лексика и граматика, характерни за елинистическата или за по-късна епоха, и през вековете се е приемал за псевдохипократов текст. Някои понятия в него са като че ли епикурейски, но цялостният му дух и мъдростта на поученията му като послания се родее повече с късноелинистическия и римския кинизъм и стоицизъм. Наставленията повеляват на лекарите да бъдат знаещи, но и скромни, добри и разсъдливи, милостиви и внимателни в поведението, изказа и облеклото си; да се винаги подготвени и да носят в себе си най-често използваните лекарства, растения, пластири и малки хирургически инструменти. Да окуражават болните и да им дават надежда, но и да търсят съвети от други свои събратя-лечители, както и да не си приписват всесилност, да не обещават невъзможното в болести с непредотвратим летален изход.

       Особено в наши дни, когато човечеството е вече няколко милиарда души, а по-голямата част от тях дори и в развитите страни в северното полукълбо често не получават най-доброто възможно лечение поради непосилната му цена, ето колко благородно, човеколюбиво и, уви, утопично звучи написаното:

Ако повдигнеш отначало въпроса за заплащането, ще накараш болния да мисли, че или няма да се договорите, или ще се отнасяш небрежно към него и няма да му помогнеш. Не трябва да се безпокоиш за определеното заплащане, защото смятам, че не е полезно за болния да мисли за това, особено при остро заболяване. Бързото развитие на болестта, при което няма място за забавяне, кара добрия лекар да не търси печалба, а да се грижи за репутацията си. По-добре е да упрекваш хората, че не са платили, отколкото да измъкваш пари от болни на прага на смъртта. Гл. IV.

...

Понякога лекувай безплатно, като си припомняш предишно благодеяние или мислиш за доброто си име! Ако ти се отдаде удобен случай да помогнеш на чужденец или на човек в трудно положение, помагай с пълни сили! Когато има любов към хората, има и любов към изкуството. Някои болни, въпреки че знаят, че болестта им е тежка, се доверяват напълно на лекаря и оздравяват. Добре е да лекуваш болните, за да оздравеят, да се грижиш за здравите, за да не се разболяват и да мислиш за собственото си благоприличие. Гл. VI

***

Вторият том с трактати от Хипократовия корпус завършва с Прогнози – съчинението, което по популярност съперничи с Афоризмите. (Афоризмите на Хипократ са публикувани в двуезично издание по латинския ръкопис на Й. Е. Шефлер от 1633 г., съхраняван в Народната библиотека „Кирил и Методий“, в превод на Василка Николова, 1989 г., издание на НБКМ). Всичко написано и в Афоризмите, и особено в Прогнози е важно и би било много хубаво, ако е част от елементарната здравна култура, която всеки пълнолетен човек трябва да притежава, за да може да забелязва белези, знаци и симптоми на различни нездравословни изменения в тялото си или в близките си, за да започва навременното им лечение и за да може обосновано да се прогнозира победа на здравето.

                                                                        Димка Гичева-Гочева

концерт на проф. Нева Кръстева

 

Der Cherub steht vor Gott.

Така беше написала проф. Нева Кръстева преди години в поздрав за деня на безплътните небесни сили – Архангеловден.

„Херувим пред Господа стои“.

Тази година в навечерието на Архангеловден, на 7 ноември вечерта проф. Нева Кръстева зарадва меломаните с авторски концерт.

В препълнената концертна зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ имаше десетки правостоящи.

В концерта участваше и смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова.

Концертът започна с „Victimae paschali laudes“ – солово изпълнение на композиторката на орган.

След това чухме нейната композиция

„Отче наш“ от Литургия на Св. Йоан Златоуст за глас и орган

Солисти: Дона Стоянова – сопран, Нева Кръстева – орган

Следващото в програмата беше произведение, композирано от проф. Нева Кръстева в памет на майка ѝ: „In memoriam exire“ за пиано, орган и ударни.

Произведението е в три части:

Ante natum. Cancer. Post mortem

То беше изпълнено от: Маргарита Кръстева – пиано, Нева Кръстева – орган, Радост Ценова и Марин Тотев – студенти от класа по ударни инструменти на доц. Мирослав Димов

***

Най-впечатляващото, уникалното, може би за първи път представено пред публика беше изпълнението на

„Реквием за Обретенов“ – контрафактура по произведения на Светослав Обретенов. Реквиемът беше в класическите за жанра части:

l. Requiem aeternam. Kyrie eleison

ll. Dies irae. Tuba mirum

lll. Rex tremendae. Recordare. Confutatis.

lV. Lacrimosa. Domine Jesu Christe. Hostias.

V. Sanctus. Pleni. Hosanna. Benedictus.

Vl. Agnus Dei

Смесеният хор на БНР пя разтърсващо.

Преди да започне изпълнението на този уникален „Реквием“, контрафактурно композиран от проф. Нева Кръстева по мотиви от творби на Светослав Обретенов,

хористите обявиха, че посвещават изпълнението на паметта на композитора Драгомир Йосифов,

който се представи в Господа седмица преди това.

Солистите в изпълняването на „Реквиема“ бяха: проф. Нева Кръстева – орган, Криста Петкова – мецосопран, Божидар Василев – баритон.

Необикновен концерт.

Освен всичко останало проф. Нева Кръстева от години е член на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. Участва с доклади в Четенията, които АРУКО организира, а после те се публикуват в сборници. Много други нейни философски и теоретични анализи на музикологични и историкофилософски теми има в страницата ѝ в  academia.edu

Не знам все още на каква тема ще е докладът ѝ на предстоящите Четения на АРУКО в средата на декември, но се надявам, ако не като централна тема, то поне като допълнителен въпрос към нея  да я помолим да разкаже за работата си по „Реквием“-а по мотиви от Светослав Обретенов.

 

представяне на книгата

 

https://unipress.bg/aristotel-za-nebeto-platon-epinomis?search=%D0%B7%D0%B0%20%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5

Τέλος δὲ τῆς μὲν ποιητικῆς ἐπιστήμης τὸ ἔργον, τῆς δὲ φυσικῆς τὸ φαινόμενον ἀεὶ κυρίως κατὰ τὴν αἴσθησιν.

                                             Цел на практическото знание е действието,

а на знанието за природата –

явлението да се обясни така, че да съответства

най-добре на сетивното възприятие.

За небето, кн. Гама/ІІІ, гл. 7, 306а 16-18

      Текстът на За небето и За възникването и загиването достигна до българските читатели за първи път в края на 2006 г. Тогава той беше част от мащабен издателски проект на „СОНМ“, включен в библиотека „Делос“. Томчето беше озаглавено Аристотел. Два трактата. Преводът на За възникването и загиването беше направен от д-р Димитър Илиев, а д-р Владимир Маринов редактира и неговия, и моя превод на За небето. Нашето колегиално сътрудничество през лятото и есента на 2006 г. премина плодотворно и съвпадна по време с няколкомесечна специализация на колегата Маринов в Ягелонския университет в Краков. Поради това, докато подготвяхме изданието, си разменихме стотици писма по електронната поща, чрез които обсъдихме почти всяко изречение не само от текста на Философа, но и предговора, индексите, обснителните бележки. С уместни издателски редакторско-коректорски бележки ни помогна колегата Дора Минева, а Веселин Праматаров направи няколкото необходими чертежи. Изданието завършва с изключително полезно приложение, каквото досега няма в нито едно преводно издание на български на класически античен философски текст: обяснение и чертежи за строежа на съвършените Платонови стереометрични фигури, чрез които в Тимей се представят четирите стихии. Това приложение за петте многостена беше написано от Мария Николова в сътрудничество с Никола Бенин. Главен редактор на поредицата „Делос“ беше Николай Гочев.

       Концепцията на онова издание беше в едно книжно тяло да са включени За небето и За възникването и загиването, които често биват издавани заедно, защото представят Аристотеловото разбиране за космоса и за четирите стихии, или четирите елемента, които го изграждат. И двата текста са част от втората философия или „физиката”, философията на природата на Аристотел. В Аристотеловия Corpus (академичното Берлинско издание от 1831 г., подготвено от Имануел Бекер) За небето следва Физика-та, а За възникването и загиването следва За небето. Взети заедно, като една текстова цялост от 6 книги, За небето и За възникването и загиването са се оказали едни от най-влиятелните текстове не само в историята на философията и науката, а изобщо в историята на човечеството. Макар че първият от тях е наречен За небето, той е много повече космологически и космографски, а не астрономически текст, и макар че вторият има заглавие За възникването и загиването, от съдържанието му става ясно, че във вечния Аристотелов свят, няма нито абсолютно възникване, нито абсолютно загиване.

       Томчето на издателство „СОНМ“ от 2006 г. отдавна вече е неоткриваемо дори и при антикварите, поради това предлагаме на читателите ново издание на превода на За небето, който е почти непроменен, но този път той е обединен в едно книжно тяло с може би последния Платонов диалог Епиномис. За авторството на този диалог се спори, още в античността са изказани предположенията, че не е автентичен, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този пренебрегван, сравнително малко коментиран и интерпретиран диалог, обаче, може да осветли повече неясни страни на интелектуалните спорове в Академията, и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на Епиномис, диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей с космологията на За небето.

---

Нескромно е, но е точно: такава книга няма засега никъде по света.

Обикновено За небето се издава или самостоятелно, или в компанията на За възникването и загиването, или с някой друг от „трактатите" на Аристотел, обсъждащи природата.

А Епиномис обикновено се издава или със Закони, или с някой друг от подозираните като неавтентични Платонови диалози, или с някое от писмата му, които също се четат като съмнителни, неавтентични и имитативни. В изданието на УИ „Св. Климент Охридски“, което се появи преди месец и първият тираж вече е изчерпан, читателите ще намерят превод на диалога, направен и изключително богато коментиран от Николай Гочев. Също така има част с избрани антични свидетелства за Епиномис, съставени, преведени и коментирани от Николай Гочев.

Има предговор към За небето и индекс на понятията в него. Има и послеслов за диалога Епиномис като най-пряк свързващ път между космогонията на Тимей и космографията на За небето.

***

Книгата, издадена от Университетското издателство

„Св. Климент Охридски“ ще бъде представена след една седмица:

на 31 октомври, четвъртък, в навечерието на Деня на будителите,

в Библиотека Филологии, която е на тавана в централното крило на

Ректората.

Домакини на събитието ще са Издателството и Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО.

За книгата ще говорят доц. д-р Силвия Кръстева от ФФ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и проф. д-р Веселин Дафов от ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Водещ ще е преподавателят по класически езици в Богословския факултет на СУ д-р Иван Илиев – председател на Управителния съвет на АРУКО.

Заповядайте!

Димка Гочева, преводачка на За небето, редакторка на превода на

Николай Гочев на осем от книгите на Метафизика.

есен многобагра

 

ново издание на "Историософия" на Николай Гочев

На 2 октомври приятелите-издатели от изд. СЛОВО споделиха радостна вест във фейсбук:

 https://www.facebook.com/slovo.bg.na.bulgarski

Вчера взехме от печатницата двете нови книги

„Историософия“ от Николай Гочев – второ издание с твърди корици. Доста тежи във всеки смисъл, но се чете леко и просвещава.

„Корсарката, Лечителката и котката“ – трета книга от поредицата „Паралелен свят“ от Kontadin Kremenski

Книгите могат да бъдат закупени от нашия сайт и книжарниците, споменати на съответната страница на всяка от книгите.

https://xn--b1arjbl.xn--90ae/кънигꙑ/корсарката.bg.html

https://xn--b1arjbl.xn--90ae/кънигꙑ/историософия-2024.bg.html

Второто издание на книгата "Историософия" на Николай Гочев е различно от първото с това, че: 1. В него има една нова голяма студия за създаването на Чехословакия; 2. Корицата е твърда; 3. На предната корица има негова снимка на една от най-известните египетски пирамиди. Второто разширено издание се дължи най-вече на издателския ентусиазъм и интерес на Теодора Берова и Красимир Беров, на тяхното малко и храбро издателство "СЛОВО".

за изданието на "За небето" и "Епиномис"

На стената на УИ "Св. Климент Охридски" във фейсбук книгата е представена със симпатична снимка:

Текстът към рекламния пост е от задната корица:

АРИСТОТЕЛ - "За небето". ПЛАТОН - "Епиномис"

Превод: Димка Гичева-Гочева, Николай Гочев, Владимир Маринов

 Предлагаме на читателите ново издание на превода на Аристотеловия трактат "За небето" – основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с "Епиномис" – може би последният Платонов диалог. За авторството му се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на "Епиномис", диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей на Платон с космологията на "За небето".

 Линк към книгата: https://unipress.bg/aristotel-za-nebeto-platon-epinomis

Благодаря много на колегите от издателството за всичко!

***

Като коментар за светкавичното разпространение на изданието вчера написах във фб: 

Книгата излезе от печат на 2 септември и вече е почти изчерпана, защото бюджетът на Философския факултет ограничава тиражите до 150, най-много до 200. Тиражът на това издание е 150 екземпляра. В издателството са останали само 17 екземпляра.

Почти целият тираж е изкупен от CIELA.

Който иска да я има, да я потърси или в една от двете университетски книжарници, или да си я поръча от самото издателство,

За книжарниците на CIELA не знам.

Има книги, които се изкупуват от големите книгоразпространители, не за да ги продават, а за да не ги продават и да ги претопят.

Коментираме с Николай, че при толкова много неработни дни през септември около 6 и 22 септември това светкавично изчерпване на тиража изглежда малко странно: толкова непопулярен автор като Аристотел, и преводачи – толкова неприемливи хора като нас двамата, ненавиждани както от овластените в университета, така и от политическите персони.

При това изчезване на книгата за по-малко от месец не знам дали ще има нов тираж и представяне.

По-скоро това ще бъде поредната наша книга, която ще бъде обявена за несъществуваща.

***

В отговор на проф. Николай Аретов днес добавих:

@Николай Аретов Ще отговоря първо със спомен.

Първият учебен ден за мен в специалност Философия беше преди 42 години, 1 октомври 1982 г. Откриването: първо общоуниверситетското в Аулата. После – факултетното. По онова във ФФ имаше четири специалности: Философия, Социология, Психология и Педагогика.

После – откриване за специалността в 41 ауд.

Наш курсов ръководител беше гл. ас. к. ф. н. Цочо Бояджиев. Той ни посъветва много да четем за упражненията по дисциплините, които за всеки от нас са важни, като не само прочитаме внимателно, но и подробно конспектираме всичко. (През всички години на следването ни присъствието на лекции не беше задължително, но на упражненията беше. И в началото на всеки час преподавателят-асистент по всяка дисциплина (включително по История на БКП, но не и по Политическа икономия и по Научен комунизъм) проверяваше кой от нас какъв конспект е направил.

Та, последното нещо, с което завърши приветственото слово на гл. ас. к. ф. н. Цочо Бояджиев на 1 октомври 1982 г., беше задачата: веднага да отидем във филиалната библиотека, която се намираше на по-горния етаж, да си направим читателски карти, за да можем да четем в ЦУБ, но и да вземаме книги от филиалната. Читателски карти за НБКМ се издаваха само на студенти от 3, 4 и 5 курс.

Веднага след третото тържество отидох във филиалната библиотека при библиотекарката Боряна. Докато тя ми оформяше читателската карта, дойде някакъв мъж, облечен в сивкав шлифер, макар че не беше много студено.

– Дайте ми книгата, каза той.

Тя не му отвърна нищо. Извади от чекмеджето на бюрото си книгата.

Беше „Фашизмът“ на Желю Желев.

От моята любима преподавателка по философските дисциплини в училище другарката Велкова бях разбрала през лятото, че книгата се конфискува от всички книжарници и библиотеки... чудно как бяха закъснели да я вземат и от филиалната.

Това се случи в първия ми тържествен и неучебен ден в университета. После шепнешком се заговори, че проф. Добрин Спасов вече не е главен редактор на „Философска мисъл“, защото е дал положителна рецензия за книгата.

Разбира се, книги и на Блага Димитрова, на Георги Марков... Печатите въру много от книгите в библиотеките „Проверена, 1956“ сигурно си стоят още върху много от тях.

И на други места по света е имало и изземвания, и конфискувания на вече публикувани книги, горене на книги по площадите.

Сигурно не е случайно, а някак знаково-предзнаменователно: по време на соца „Фашизмът“ беше „само“ конфискуван, а тиражът – претопен. А през декември 1993 г. разбеснели седесари я подпалиха пред храма „Св. Александър Невски“. Това беше последният месец, в който платих членския си внос в Зелената партия (по онова време в СДС) и сложих край на хиперактивната ми партийно-политическа работа, започнала през януари 1990 и продължила до края на 1993 година.

Сега преминавам към изреждане на неоспорими факти, за които многократно съм писала и тук, и на блоговете ми, за това ще ги припомня лаконично.

Първият превод на „Метафизика“ на Аристотел, направен от двама преводачи и публикуван през 2000 г., беше обявен за несъществуващ. Само устно хулене и клеветене.

Първата ми книга беше обявена за несъществуваща, защото била публикувана преди десертацията. Втората ми книга беше обявена за несъществуваща, защото била по дисертацията. Третата и четвъртата – защото не били по история на философията, а по философия на образованието...

Преводът на „За небето“, публикуван в края на 2006 г., беше подигран по време на първата атестация във ФФ през 2007 г. и се сурна една лавина, която довете до дело по Наказателния кодекс... но това дело с наказателен частен характер започна чак в края на 2011 г.

За да стане прекалено дългата история по-кратка, ще завърша с една снимка, която публикувах и вчера, но може да не е била забелязана.

На нея се виждат 4 книги, отделени от другите. Само те са книгите на Николай Гочев, признати за съществуващи.

Останалите негови книги и преводи, дори и публикувани от УИ „Св. Климент Охридски“, които са в по-голямата група на снимката, са обявени за несъществуващи от овластени университетски професор(к)и, сред които има членове на Академичния съвет.

Без мотиви, без рецензии, без аргументация.

И последно: единственият колега, който с детайлна рецензия отбеляза съществуването на няколко различни издания на „Метафизика“ от 2000 до 2022 г. беше подобаващо „възнаграден“: беше отменен доцентският му конкурс след 7 положителни рецензии и становища.