нова учебна година

                   витрина в Археологическия музей, София

Честито! Днес на учениците и учителите, а скоро - и на студентите и преподавателите!

най-скъпият проект

Всякакви проекти съм виждала и чувала, но този заслужава особено внимание - проект за над един милион и двеста и осемдесет хиляди лева за... възстановяване на шест от туристическите алеи на Витоша!
Е, алеите си ги има от няколко столетия най-малко, летем са лесно проходими, през есента се покриват от опадали пожълтели и почервенели или покафенели листа, през зимата са заснежени или заледени, през пролетта са залети с кал или ручейчета от топящия се сняг, и с един бомбастичен проект за милион и двеста хиляди лева по шест туристически маршрута се наслагват едни табелки - наистина много необходими - за посоките, по които туристите трябва да поемат, се усвояват милион и двеста хиляди лева. Че и оттатък.
Колкото и да съм скарана с практическите измерения на битието, по мои сметки тези много необходими табелки и на шестте туристически маршрута по най-завишени калкулации струват около хиляда лева...
Който не вярва - нека да провери.
Тази табела-отчет на проекта е на входа на парка "Витоша" откъм Бояна, където са означени така, както трябва да бъде, пътечките към Боянското езеро, Боянския водопад, Драгалевци и Княжево.
Обичам наш'те планини зелени!

уточнение за лекциите на Светла Славева-Грифин

                                  фрагменти от мозайки от Археологическия музей в Делос, август, 2013 г.

Лекциите на проф. Светла Славева-Грифин ще се проведат в 

Зала 1 на Ректората от 18 часа

във вторник, 10 септември и сряда, 11 септември, като темите им са:

"В градината на Зевс: Плотин и Хелиодор за алегорията на любовта" - във вторник и 

"Дългът на Сократ към Асклепий: лекари и философи с Асклепиеви души в късната античност" -  в сряда;

Заповядайте!

от островите на Аполон и Хефест

 Делос, 29 август 2013 г.

силният шум в края на клипчето е от свистенето на вятъра

31 август 2013 г.

в пазвите на Хефест, или в кратерите на вулкана на Неа Камени - един от трите острова в пръстена на Санторини; 

изригнал е за първи път към средата на седемнадесетото столетие преди Христа и е унищожил  цяла цивилизация на Цикладите и Крит;

в следващите хилядолетия се е събуждал няколко пъти и е изхвърлял лава, пепел и дим,

но без разрушителни последици; за последен път това е станало през 1950 г.;

засега спи дълбоко, но вулканолозите и геолозите внимават, защото може пак да се събуди;

за лекциите на Светла Славева-Грифин

остров Делос, 27 август 2013 г.

Уважаеми колеги,

Надявам се, че сте прекарали лятото хубаво и интересно.

Имам удоволствието да съобщя, че в самото начало на академичното оживление през септември ще имаме възможност да се срещнем с нашата

колега проф. Светла Славева-Грифин, преподавател по антична философия

в Department of Classics, Florida State University.

Тя ще представи най-новото от своята работа в две лекции:

на 10 септември, вторник, от 17.30 часа в 175 аудитория

на тема

"В градината на Зевс: Плотин и Хелиодор за алегорията на любовта";

и на 11 септември, сряда, пак по същото време и в същата аудитория

 "Философи и лекари с Асклепиеви души".

Проф. Светла Славева-Грифин е завършила петия випуск на НГДЕК през 1986 г.

и е alumna на катедрата по Класическа филология във ФКНФ, в която се дипломира

през 1992 г. с дипломна работа за философията на Плотин под научното ръководство 

на н.с. Атанас Орачев.

След това получава магистърска и докторска степен в Университета в Айова.

Автор е на книгата Plotinus on Number, издадена и преиздадена поради светкавичното си изкупуване в Оксфордското университетско издателство през 2009 г.

Преподавателската работа на проф. Славева-Грифин е свързана с

Университета на Флорида от години. 

В момента тя е на двугодишна академична визита в Германия с подкрепата
на Фондацията "Александър фон Хумболт".

Нейните научни изследвания накратко са: в платонистката и неоплатонистката философска традиция, и по-специално в онтологията на математическото в битието, както и върху влиянието на късноантичната неоплатонистка философия върху медицината.

Повече за нея, за постиженията, публикациите и наградите на проф. Славева-Грифин можете да видите 

тук, където тя е институционално представена:

http://classics.fsu.edu/People/Faculty/Svetla-Slaveva-Griffin

Предстоящата нейна книга в съавторство с Паулина Ремес е енциклопедичен справочник за неоплатонизма:

http://www.acumenpublishing.co.uk/display.asp?K=e2013021312412604&dtspan=180:420&m=68&dc=82

Съвсем накратко книгата за числото според Плотин е показана и на моя блог:

http://dimkasdiary.blogspot.com/2009/07/blog-post_31.html

При желание и интерес на аудиторията ще бъде организирана още една среща-разговор за изследванията и публикациите в областта на античната философия и наука, като времето и мястото за нея ще бъдат уточнени малко по-късно, след втората лекция на 11 септември. 

Заповядайте!

Каня Ви от свое име и 
от името на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование: Невена  Панова, Люба Никифорова, Николай Янев;
с подкрепата на проф. Мирена Славова - ръководител на катедрата по Класическа филология във ФКНФ;

семинар за християнството и философията

Колкото и да не ни се иска, летните дни си отиват и наскоро ще настъпи есенното академично оживление.

В първата половина на септември Университетът отново ще стане място за интересни семинари, дискусии и лекции.

Може би първи сред тях ще е този, който организира д-р Цветина Рачева от катедра Философия във ФФ с участие и на колеги от чужбина, и неговата програма е следната:

ХРИСТИЯНСТВО И ФИЛОСОФИЯ В ЕПОХАТА НА ПОСТМОДЕРНА

ДИСКУСИОНЕН СЕМИНАР

семинарът се провежда с финансовото съдействие на Философски факултет

на СУ „Свети Климент Охридски”

3-5 СЕПТЕМВРИ 2013

СОФИЯ

ПРОГРАМА

3 СЕПТЕМВРИ

ОТКРИВАНЕ

17.00 часа, зала 1, Ректорат

КОКТЕЙЛ

18.30 часа, ресторант Алма Матер

4 СЕПТЕМВРИ

Зала 1, Ректорат

9.30 – 11.00, Водещ Цветина Рачева

Александър Омарчевски, СУ, БогФ, „Предизвикателствата на постмодернизма към Православието”

Александър Исаков, СПбГУ, " Философия и теология: возможности диалога"

Герги Каприев, СУ, ФФ, „Съвременният православен дебат”

11.00 – 11.30 Кафе-пауза

11.30 – 13.00, Водещ Александър Омарчевски

Андрей Горин, СПбГУ, "Кризис метафизики и феномен онтологического аргумента"

Леонид Лукомский, "Дали е възможна философската религия в епохата на постмодерн"

Сергей Методиев, БАН, ИИОЗ, „Философски основания за възраждането на религията в постмодерния свят”

14.30 – 16.00, Водещ Красимир Делчев

Оксана Штайн, РХГА, Медийный образ события: оптика видения или грамматика нарратива?

Иван Колев, СУ, ФФ, „ Touch Screen”

Борис Братина и Светлана Лазович, Университет Прищина (Косовска Митровица) ''Один день'' теория

Николай Велев, СУ, ФФ, „Към една съвременна форма за снемане отчуждеността на битието”

16.00 – 16.30, Кафе-пауза

16.30 – 18.30 Водещ Иван Колев

Людмил Петров, БАН, ИИОЗ, „Християнството в епохата на постмодерна”

Петър Стоилов, СУ, БогФ, "Чудотворните образи: минало и настояще"  

Росен Русев, СУ, БогФ, "Православната етика и духът на капитализма"

Николай Петров, СУ, БогФ,

5 СЕПТЕМВРИ

Зала 1, Ректорат

09.30 – 11.00 Водещ Людмил Петров

Иван Христов, СУ, БогФ, „Постмодернизм в интерпретации милиционерского икуменизма и его посттоталитарной приватизации”

Красимир Делчев, СУ, ФФ, „Християнството и Мартин Хайдегер”

Владимир Теохаров, СУ, ФФ, „Джани Ватимо и съдбата на християнството”

11.00 – 11.30, Кафе-пауза

11.30 – 13.00 Водещ Иван Христов

Димка Гочева, СУ, ФФ, „Античното и християнското онтологизиране на хетеросексуалността”

Зорница Гюрова, СУ, БогФ, Сherchez la femme” - за венецианската връзка и за женската красота в християнска и постмодерна перспектива (нова хипотеза за стенописите от 1259 г. в Боянската църква)

Чавдар Парушев, СУ, ФСлФ, „Микроикономика на верността. Събитие и дар“

13.00 – 14.30, Обяд, ресторант Алма Матер

14.30 – 16.30 Водещ Димка Гочева

Илвие Конедарева, СУ, ФСлФ, "Библейски образи и мотиви в съвременния български роман"

Николай Метев, СУ, ФСлФ, „Роля на библейските мотиви в разказа "Лазар" от Димитър Динев”

Цветелина Калъчева, СУ, ФФ, „Creatio vs facio. Божественост и небожественост в творчеството”

Олга Дарманчева, СУ, БогФ, „Н. Бердяев за достойнството на християнството и недостойнството за християните”

16.30 – 17.00, Кафе-пауза

17.00 – 19.00 Водещ Сергей Методиев

Веселин Дафов, СУ, ФФ, "Изследващата общност (Философия с деца) и доктрината"

Ивайло Добрев, СУ, ФФ, „Темпоралност и ситуативност:  към проблема за времето”

Светлана Калницки, университет Конкордия, Монреал, „Философские истоки и постмодернисткое мышление в контексте "новых историй"”

Цветина Рачева, СУ, ФФ, „От другата страна на явленията”

за ХХIII световен конгрес по философия

Двадесет и третият Световен конгрес по философия е бил проведен наскоро в Атина - от 4 до 10 август.
Неговото мото е изразено така: Philosophy as inquiry and way of life.

Световните конгреси по философия се провеждат веднъж на пет години и се организират от Международната федерация на философските общества в сътрудничество с една локална философска асоциация от страната-домакин.
Предишният световен конгрес е проведен в Корея, а следващия все още не съм се осведомила къде ще бъде.

На специални под-страници на Института за българска философска култура ИБФК има много полезни информации, включително и прегледна таблица с годините, местата, тематичният фокус, домакините и участниците от българска страна в световните конгреси по философия:
http://www.philosophybg.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8/

От тази информация се разбира, че първият Световен конгрес по философия е проведен в Неапол през 1924 г. и в него единствен наш представител е бил проф. Иван Георгов, който една година след това подробно е разказал за намеренията на участниците за бъдещето в Годишника на Софийския Университет.
Българската философска общност е била домакин на ХV Световен конгрес по философия, който се е провел във Варна през 1973 г. и в който - напълно естествено - докладчици и участници от наша страна е имало най-много. Темата му е била центрирана като "Човек. Наука. Техника".

За философите от ФФ и от Института по философия от предишното поколение световните конгреси бяха нещо много важно.

Никога не съм си и помисляла да участвам в такъв огромен форум, защото световен конгрес по философия означава: хиляди участници, стотици секционни заседания и десетки тематични секции.
Предпочитам по-малките формати и даже най-малките формати, каквито бяха тридневните семинари на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия, на които се обсъждаше един-единствен текст от не повече от 20-25 колеги, но дума по дума, от първата до последната дума.
Повече за тях съм разказала на този блог ето тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/04/blog-post_12.html

За съжаление, след последния тридневен семинар, който се проведе през юни 2011 г. в нашия Университет и на който бе обсъден диалогът "Епиномис" на Платон, този формат не се осъществява. Миналогодишният семинар в последния момент бе отложен, а за тази година изобщо не е планиран.

Освен всичко останало, но и най-важното всъщност според мен е: в световните философски конгреси човек никога не е представител само на себе си, а винаги представя институцията, в която философства и която го подкрепя.
Така например, от програмата на последния философски конгрес се вижда, че Международното Платоново Общество International Plato Society , в което членуват над 500 колеги от всички страни и от всички континенти, е излъчило петима свои представители за участие в световния конгрес и те са петимата предишни президенти на IPS.

Официалната страница на последния XXIII световен философски конгрес е тук
http://www.wcp2013.gr/en/universal/congress-filosofias.html
и на нея е публикувана доста информация: включително снимки от общи заседания и пленарни доклади, които, както се вижда в този случай, наистина съответстват на думата - провеждани са на "плен ер", сиреч изцяло на въздух, на открито, под открито небе.
На хълмове с изглед към Акропола.
В августовската атинска жега не би могло да бъде иначе.
Добро решение на домакините.

А тук е пълната програма на конгреса и от нея може да се види, че секционните заседания в Атинския световен конгрес са били над 800, но наистина обхващат всички мислими области и тематики на философстването - теоретично, практическо, метатеоретично и метапрактическо.
http://www.wcp2013.gr/en/tentative-program/tentative-program.html

Представители на българските философски институции в последния конгрес са били
проф. дфн Пламен Макариев, доц. д-р  Валентина Кънева, доц.д-р Виржиния Радева и проф. дфн Иван Калчев от Философския факултет на Софийския университет, както и проф. дфн Нонка Богомилова от Института за изследване на обществата и знанието в БАН.

Възможно е да е имало и други колеги, но при бързия преглед на програмата да съм ги пропуснала.

снимките на този пост са направени от Николай Гочев през юли 2012 г. - на копия на бюстове и статуи, с които е украсен някогашният дворец на Австроунгарските владетели, т.нар. "дворец на принцеса Сиси", на остров Керкира;