очаквано и заслужено

 

Вчера побързах да споделя във фейсбук:

Че Ан Карсън ще спечели тази година от заслужено по-заслужено Нобеловата награда за литература, ми предсказаха още през април двама души, с които се запознах на Светли понеделник.

Това бяха талантливата писателка Виолета Радкова Violeta Radkova и младият преводач Петър Прокопиев.

На Светли понеделник, 13 април следобеда имахме среща с тях в двора на клуба на архитектите на ул. "Кракра". За първи път през тази 2026 г. бях на открито, в моето любимо място в центъра.

Към нашия разговор се присъедини дистанционно и Огнян Касабов. Обсъдихме как точно да протече един разговор между нас в началото на юни за античната лирика и философия, посветени на любовта. А в центъра на разговора да бъде книгата на Ан Карсън "Ерос горчивосладкият".

Огнян ме бил предложил на Виолета и Петър като събеседничка в бъдещия разговор, а аз с ръка на сърцето изповядах пред тримата, че знам за нея само като преводачка на Сафо и на великите антични трагици, но не съм чела нито една нейна книга.

Но все пак приех поканата за разговора, дъщеря ми Леда поръча книгата още на следващия ден, получих я след две седмици и почти целия следващ месец четох всичко, което се намира на свободен достъп в мрежата от Ан Карсън – преводи от старогръцки и нейни текстове.

Разговорът се състоя на 2 юни вечерта, започна в 18:30 часа и за щастие благополучно протече в двора

на Къщата за литература и превод,

която се намира в кв. "Изток" на ул. "Латинка" №12.

Eто тук на блога има снимков репортаж: https://dimkasdiary.blogspot.com/2026/06/

Беше валял проливен дъжд, но за разговора небето изсветля.

Водеща отначало беше Виолета Радкова, после – Огнян Касабов.

Виолета е страхотна писателка и основен организатор

на подобни събития, свързани най-вече с фондацията на Елизабет Костова. Разговорът за Ан Карсън беше в цикъла от събития, предимно разговори, но и кинопрожекции във фестивала Столица/ Литература.

Кинопрожекциите бяха в кино "Одеон".

Младият преводач Петър Прокопиев, който превежда книгата "Ерос горчивосладкият" е бакалавър по кинокритика и литература, магистър по литература, човек едва на 25 години, но вече получил наградата "Кръстан Дянков" за превод

на съвременен англоезичен роман: за превода на "Към сватбата" от Джон Бърджър, изд. "Лист", 2025 г.

Не знам кое издателство ще издаде тази книга на Ан Карсън

Eros the Bittersweet – есе, посветено на любовната лирика и философстването за любовта в старогръцката литература.

След стихията от вълнения, които предизвика това лято най-новата екранизация на "Одисея", отново ще има повод да се говори за класическата литература.

Ан Карсън е класическа филоложка, преводачка на някои от старогръцките поети, особено ценени са нейните преводи на Сафо, за които преди време научих от блога за литература на Ivan P. Petrov.

Карсън е преводачка и на д е с е т от най-важните класически трагедии. Всички те са поставяни многократно на сцена.

Според мен признанието е признание за нея и като автор, но и като преводач.

Книгата, която може би ще бъде първата нейна, издадена на български, е била нейната дисертация, но тя я е съкратила наполовина и я е обработила така, че да стане много по-четивна. Да не е академично, а есеистично четиво.

Пак е изключително тежка ерудитска книга, макар и не много голяма като обем (189 с.), но със стотици препратки към

антични и съвременни поети и философи, педантично отразени в библиография,

общ тематичен индекс и индекс на

всички посочени или цитирани места.

Препратките към диалозите и някои от писмата на Платон са над 90!

В разговора на 2 юни участваше и отлично познатата Яна Букова,

която е също класическа филоложка,

авторка на няколко поетични и прозаични книги,

преводачка от старогръцки, новогръцки и латински.

Накрая тя прочете свои преводи от Сафо и Катул.

Колегите, които ценят античната литература и философия, особено диалозите и писмата на Платон, имат повод за радост.

37 години Международно Платоново общество

 

 

37 години Международно Платоново общество

И друг път съм писала за това, но си струва периодично да се напомня.

На 3 септември 1989 г. е учредена най-голямата и най-активна международна общност на учени, изследователи, преподаватели и преводачи, които обичат и се занимават с антична философия, и особено с диалозите и писмата на Платон.

Ето подробности на сайта на колегите, които накратко ще преведа.

https://platosociety.org/about-the-ips/our-history/#:~:text=Асоциацията беше основана от L.

Историята на Международното Платоново Общество, дейността му през тези 37 години, десетките по-малки и по-големи регионални семинари, тематични колоквиуми, симпозиумите, провеждани веднъж на три години, междинните конференции между симпозиумите, публикациите, периодичните издания и библиографиите на всичко, за което има информация – подробностите за тях са на техния сайт.

   Първият Symposium Platonicum се провежда през 1986 в Мексико Сити по предложение на Конрадо Егерс Лан (U. N. A. M.). Участват няколко мексикански и чуждестранни учени: Алфонсо Гомес-Лобо (Georgetown Univ., Washington), Джузепе Мацара (Univ. of Palermo), Томас М. Робинсън (Univ. of Toronto), Ливио Росети (Univ. of Perugia) и Кристофър Роу(Univ. of Bristol).

Темата на симпозиума е Los diálogos tardíos/Късните диалози на Платон, a Acta от симпозиума, съсавени от Конрадо Егерс Лан и озаглавени Platón : Los diálogos tardíos. Actas del Symposium platonicum 1986, са публикувани през 1987 от Instituto de Investigaciones Filosóficas на Universidad Nacional Autónoma de México (U. N. A. M).

Второ издание:    1994, International Plato Studies, vol. III.

По време на Симпозиума през 1986 г. Ливио Росети предлага Вторият Symposium Platonicum да се проведе в Перуджа през 1989.

Всичко това се случва в предишната цивилизационна и технологична ера. Вече е имало интернет, но е бил използван почти изключително за военни цели, малцина имаха лични компютри и по света, и у нас.

Та, Ливио Росети изпраща писма по традиционната поща на 90 учени-античници от целия свят с молба да му предложат членове на Организационен комитет, в който да влязат един италианец, един друг европеец и още един друг от страна извън Европа.

Така чрез номинации и гласуване по пощата биват избрани Джовани Реале (Univ. Cattolica, Milan), Kонрад Гайзер (Univ. of Tübingen) и Джулия Анас (Univ. of Arizona). Обаче Джовани Реале и Конрад Гайзер отказват и така на тяхно място в Организационния комитет влизат следващите, получили най-голям брой номинации: Дж. Камбиано (Univ. of Turin) и Томас Александър Слезак (Univ. of Würzburg).

   Международното Платоново Общество е основано на 3 септември 1989 г. в Беваня – градче на 40 км югоизточно от Перуджа като заключителна сесия на Втория Симпозиум. Учредители са 95 колеги. Това се случва точно два месеца и една седмица преди падането на Берлинската стена и все пак сред учредителите има 5 души от Чехословакия, Полша и СССР, по един от Дания, Норвегия и Финландия, 7 от Далечния Изток – Южна Корея, Япония и КНР, един от Австралия, 8 от Латинска Америка – Аржентина, Бразилия, Чили и Мексико.

       Диалогът на фокус на този Втори Платонов симпозиум, който става учредителен за Международното Платоново Общество, е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200 души.

      Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети също на 3 септември 1989 г., впоследствие в тях са правени малки изменения и допълнения.

      Като най-важна задача на Обществото учредителите предвиждат – и това става точно така – да има един световен форум-симпозиум веднъж на три години, както и една междинна голяма конференция, приблизително в средата на този тригодишен период, а като място на тези събития да се търси всеки път страна на континент, различен от предишния, за да могат колеги от всички краища на света да участват.

       Друга важна особеност на Устава, която харесахме и включихме и в Устава на АРУКО при учредяването ѝ преди 21 години, е задължителната смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години.

       Председател на Международното Платоново Общество винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се провеждат и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.

        През 1992 г. в Университета на Бристол темата на Третия Симпозиум беше Държавникът и беше единственият, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади. 

Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий;
        1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем;
        2001 г. в Йерусалим, за Закони;
        2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон;
        2007 г. в Дъблин, за Филеб;

        2010 г. в Токио, за Държавата;
        2013 г. в Пиза за Пирът;

        2016 г. в Бразилия за Федон;
        2019 г. в Париж за Парменид;

       2022 г. – в Атланта, щата Джорджия, за Софистът;

       2025 г. в Мадрид, за Теетет; 

        2028 г. домакин ще бъде Лима, на фокус ще са Протагор и Алкивиад; 

        2031 г. в Милано ще се обсъжда Апологията.

         Освен големите конгреси-симпозиуми, провеждани веднъж на 3 години, има и по няколко междинни, които са тематични, а не фокусирани върху един диалог или група диалози. Така например, най-големият от междинните между симпозиумите в Бразилия и Париж, е бил в Санкт Петербург, а в края на ноември на същата година в университета в Сеул – междинният форум на тема Image and Imagination. По разбираеми причини той е бил онлайн, неприсъствен. Пак така, дистанционно, в края на юни е проведен и междинен симпозиум за късните диалози, записите от който са на сайта на Международното Платоново Общество.
 
         Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите.  Сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света. Почти по 200 статии и около 20 книги се публикуват за Платон всяка година по света на всякакви езици.

 Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2022 г.: https://platosociety.org/plato-bibliography/

         Вече 32 години няма българско участие на международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само онези, за които най-първо ще предположим. Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се намира в Германия, а Дъблин – в Ирландия. За полети до Токио или през някой европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб през последните 19 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и философът Платон е бил догматик.
         У нас обаче във Философския факултет на Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно, cuius regio - eius religio. 

         τὰ ἄγραφα δόγματα станаха и останаха религия.

         Хубаво е, че поне през последните 15 години като академичен център за изучаването на античната философия у нас се утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика, и най-вече чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които получават простор и перспективи за работа там – Владимир Маринов и Георги Гочев.

 

 

 

нова академична година

 

Днес с тържество в Аулата, факултетни празнични срещи на новоприетите студенти-първокурсници с деканските ръководства и прочие, ще бъде открита новата учебна година.

Стават вече 138 години от откриването на Висшето училище в София.

Началото е било скромно.

През първата година в него, в сградата на "Московска" са преподавали само седем преподаватели, които са били наречени "новите седмочисленици".

Новите седмочисленици са били първоначално учителите от Софийската класическа гимназия Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.

Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:

Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.

Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...

Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:

"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"

Проф. Михаил Арнаудов. "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с. 58-59.

Да е успешна новата академична година за всички студенти, служители и преподаватели, и най-важното: да сме здрави!