три защитени дисертации

 

гледка от балкона на залата, където се провеждат защитите на дисертации в ЮЗУ "Неофит Рилски"

През тази седмица бяха успешно защитени три философски дисертации – две в ЮЗУ "Неофит Рилски" и една в СУ "Св. Климент Охридски".

Много благодаря на доц. д-р Силвия Кръстева, ръководител на катедрата по Философски и политически науки във ФФ в ЮЗУ за отличната организация на двете защити на 21 юни.

Специално ѝ благодаря и за съдействието: телефона, който забравих в бусчето, беше намерен.

Тя е и научен ръководител на докторанта Валери Йорданов, който защити убедително дисертация на тема

"Нихилизмът срещу метафизиката – генезис на некласическите ценности".

http://rd.swu.bg/acquisition-of-academic-degrees/phd/2023/valeri-valchev.aspx

Втората дисертация, защитена в сряда, беше на докторанта Георги Шавулев, който е бакалавър и магистър по богословие, специализирал в Москва, Рим и Регенсбург, работил с научен ръководител доц. д-р Antoaneta Nikolova. Неговата дисертация е посветена на херменевтиката на Филон Александрийски.

Като обем, изчислен в знаци, дисертацията е повече от 430 страници, но освен, че е много голяма, е и много хубава.

http://rd.swu.bg/acquisition-of-academic-degrees/phd/2023/georgi-shavulev.aspx

Без преувеличение може да напиша, че защитаването на тази дисертация е историческо събитие, защото в нито един от държавните университети у нас вече 16 години не е защитавана дисертация по антична философия.

гледка от балкона на залата, където се провеждат защитите на дисертации в ЮЗУ "Неофит Рилски"

Само Владимир Маринов успя след петгодишни перипетии и след като изгази море от кал да защити прекрасната си дисертация, но в НБУ, през 2014 г.

А я беше завършил и представил за защита във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 2009 г.

http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/06/blog-post.html

Защо никой не се заема с докторантура по антична философия или дори и някой да започне, както направи Владимир Маринов, му се пречи да защити и в четирите държавни университета, в които се учи философия?

Последните две защити на дисертации по антична философия бяха през 2007 г. – на Андрей Захариев и на Моника Портокалска.

С антична философия много малко хора (ще) се осмеляват да се занимават и в бъдеще, защото

както се казва в една басня на Езоп,

като се загледа някой,

вижда колко много стъпки на животни водят към леговището на лъва,

а не се виждат стъпки на животни, излизащи оттам...

Единствено проф. Богданов в НБУ водеше стратегическа кадрова политика по привличането и утвърждаването на по-млади колеги, които да работят в тази основополагаща хуманитарна област.

Та, след 16 години липса, най-после една дисертация по антична философия беше защитена, в ЮЗУ "Неофит Рилски".

***

А вчера, 22 юни, също успешно и също с пет гласа "за" в СУ "Св. Климент Охридски" в докторската програма с преподаване на английски език на ФФ доктор стана Евангелос Калфопулос. Неговата дисертация беше на тема "Философската ирония: метафилософско изследване", научен ръководител проф. дн Александър Гънгов.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/evangelos_demokritos_kalfopulos_filosofski_fakultet

Благодаря много на колегите в журито: проф. Валентина Драмалиева, проф. Веселин Дафов, проф. Daniela Sotirova, доц. Ина Димитрова за интересните им прочити и колегиалното отношение.

Около тези процедури има два проблема и единият от тях е преводът на авторефератите, а другият е провеждането на защитите.

По закон защитите трябва да се провеждат на български, хубаво е, че вече всички рецензии и становища са както на български, така и на английски, но като преводачи се ангажират хора от МВнР, които може би знаят перфектно английски, но не познават утвърдените преводи на заглавия на произведения на именити философи, както и на термини и понятия със специфична философска употреба.

Може би като преводачи на авторефератите на докторантите-чужденци и за консекутивното превеждане на самите защити трябва да се привличат колеги-българи-докторанти в същата програма, и за това да получават кредити и/или хонорари.

празник на лицемерието

      

http://artstudies.bg/?p=13972&fbclid=IwAR17T1ux4ISSMnrEl8KNyWtl-adp-2mj79u3mpnFrlzg0XG7A8Izp1lM_Es

Тази година само учените от Общото събрание на БАН имат правото да честитят празника, който е днес. Само те се осмелиха да се възмутят от последното безобразие на вече бившите управляващи. А всички останали публично инсталирани лицемери, заемащи високи властови позиции, които днес ни заливат с фалшива патетика и речи, написани от пиарите им, не знаят ли на какви унижения са подложени вече години наред българските учени и изследователи? Особено хората от академичните среди, които изпълняват важни административни длъжности и днес се разливат в лицемерни словоизлияния.

Защо не възроптаха преди три години срещу жестоките репресивни поправки в Закона за развитие на академичния състав?

Защо мълчат за безобразията на паразитната структура НАЦИД и зловещата роля на анонимните клеветници-експерти в тях?

Не са ли чували за гаврите, на които биват подлагани българските учени, които превеждат и коментират на презрения български език най-важните съчинения на световната цивилизация, без които нито едно човешко знание не е възможно?

Кога са искрени всички тези академично овластени персони, които днес каканижат банализми за "духовността"? Когато безропотно и раболепно приемаха законодателните извращения на вече бившите управляващи, или когато прикриваха и продължават да пазят анонимността на анонимниците-"експерти", обявяващи за несъществуващи книги и преводи, работени с години от техни колеги?

Днес ли са искрени, когато ронят сълзи за незаменимостта на живото преподаване, или бяха искрени когато отнемаха часове на свои колеги, осмеляващи се да канят шепичка студенти на присъствени консултации през зимата?

На 24 май ли са искрени, когато се превземат в позьорското говорене за важността на българския език, или през останалите 364 дни на годината, когато за значими публикации се признават само написаните на international English и отразени в Scopus или в Web of Science?

24 май е празникът на лицемерието. Тази година с открито лице и чиста съвест според мен могат да ни поздравят за празника само достойните членове на Общото събрание на БАН, които се възмутиха от най-скорошното безобразие на вече бившите управляващи, довеждащо за пореден път до разкол в научната общност.

отговарям на обвинения

Обсъждането по същество на "доклада" за антидемократичната пропаганда, което започнах преди няколко дни, ще продължа, ако е живот и здраве, през следващата седмица. Всеки, който няма търпение, може да потърси на този блог: тук има още много текстове и за Херодот, и за Тукидид, и за Платон, и за Аристотел. 

Страстите около "доклада" няма да угаснат скоро, защото бивши министри и неуспели кандидат-депутати надигат вой "докладът" да потегли към ДАНС, прокуратурата, следствието, съда. Същевременно новите обвинения срещу някои от нас станаха повод за рециклиране и на някои стари, както и за изказвания на абсурдни клевети, които досега се шептяха само зад гърба ни.

Сега събирам тук няколко статуса от фейсбук, които написах в отговор на коментари на колегата доц. д-р Тодор Полименов снощи късно вечерта и днес рано сутринта. 


19 април, късно вечерта

Тодоре, прояви малко психологизъм. 

Един логик все пак трябва да има и душа, да чувства и да разбира страстите, страховете и въжделенията на колегите си, дори и да не ги споделя емпатично. "Свободата е винаги на върха на копието" и 
"Nur der erdient sich Freiheit wie das Leben, Der taeglich sie erobern muss". 
Цитирам по памет, може да има грешки в немския. Свободата на изразяването е винаги усилие да се преодолеят граници. Доминиращите пропагандни послания и невъзможността публично да се изговарят някои неудобни питания и мнения поражда у мнозина желание да се каже нещо напук. Просто напук и на всяка цена предизвикателно. Дори и това, което се пише и казва, да не е точно така мислено, когато човек го изразява, получава усещане за свобода. Това се отнася за мнозина от пишещите дисиденти в неототалитарната ни страна - пишещи, защото никой интелигентен и образован човек, който контрира догмите на неототалитарната пропаганда, за разлика от клоуни като Волен Сидеров, няма да бъде никога, ама НИКОГА, допуснат да говори в ефир и на живо в добре темперирано-цензурираните медии. 
Неототалитарните дисиденти пишат по определен начин, защото иначе ще се задушат от усещането за несвобода и ограничаване на свободата на изразяване. И вече няколко десетки души го написаха - от началото на миналата седмица до днес: ефектът на "доклади" и списъци като тези ще е точно обратен. Ефектът ще е обратен, защото усещането за цензура, заплахите и сплашванията, поставянето на юзди и на усмирителни ризи на няколко десетки души ражда гняв, ярост и чувство за съпротива. Херодот го е написал: свободният е човек и е свободен, само тогава и само дотогава, докато не се кланя на никакъв господар. Само законът може да ни е господар. 

Когато един преподавател по старогръцка литература всяка година преподава това, няма как да очакваш конформизъм от публицистичните му изяви, които впрочем се публикуват в сайт с няколко хиляди читатели, за разлика от медийните трибуни на правоверните, които няколко хиляди пъти са имали възможност да излъчат своите послания към обществото през последните две и половина десетилетия, при това в предавания с почти милион зрители.

Ето и цитата от Фауст в контекст:
Faust
Ein Sumpf zieht am Gebirge hin,
Verpestet alles schon Errungene;
Den faulen Pfuhl auch abzuziehn,
Das Letzte wär' das Höchsterrungene.
Eröffn' ich Räume vielen Millionen,
Nicht sicher zwar, doch tätig-frei zu wohnen.
Grün das Gefilde, fruchtbar; Mensch und Herde
Sogleich behaglich auf der neusten Erde,
Gleich angesiedelt an des Hügels Kraft,
Den aufgewälzt kühn-emsige Völkerschaft.
Im Innern hier ein paradiesisch Land,
Da rase draußen Flut bis auf zum Rand,
Und wie sie nascht, gewaltsam einzuschießen,
Gemeindrang eilt, die Lücke zu verschließen.
Ja! diesem Sinne bin ich ganz ergeben,
Das ist der Weisheit letzter Schluß:
Nur der verdient sich Freiheit wie das Leben,
Der täglich sie erobern muß.

Едно широко блато с гаден дъх

все още трови всичко отвоювано –

да го източа някак, ще е връх

на мойто постижение бленувано!

Това за милиони ще отвори

добри обработваеми простори.

Ливади тучни ще зазеленеят,

народ и скот спокойно ще живеят,

закриляни от насипите – дело,

което днес усърдно и умело

изграждаме със пот на чело ние,

а бурята когато ги подрие,

към пробива ще тичат всички дружно,

със гръд да го затъкнат, щом е нужно.

Да, аз това прозрение голямо

за себе си да утвърдя успях:

живот и свобода добива само

воюващият всеки ден за тях!

(цитирам превода на Валери Петров, С., 2001, изд. „Захарий Стоянов“, с. 535-536)

 



***

20 април 2017, рано сутринта

Много ви благодаря за смисления разговор, колеги. Сега се чувствам длъжна да отговоря на някои намеци от първия коментар на Тодор. 

Първо, Тодоре, недей да внушаваш и да манипулираш, и публично да разпространяваш някои от най-гнусните клевети на някои професори от ФФ. 
Николай е писал и публикувал много, но никъде не е отричал Холокоста. 
Напротив, той преподаваше староеврейски във ФКНФ през 1992/1993 и проф. Славчо Вълчанов - Бог да го прости!, го беше поканил да завърши ускорено богословие за две години задочно и да стане асистент по Стар Завет и староеврейски в БФ.

***

https://www.helikon.bg/books/50/-%D0%91%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_31703.html#book_info

Второ, Тодоре, този, който отрича Холокоста, при това в книги, а не в статии, се казва Волен Сидеров, бил е депутат почти 12 години и в момента отново е в Народното събрание и следващата седмица може да стане и министър. Но дори и да не стане министър, ще бъде част от едно управление, с което по всяка вероятност нашата страна ще бъде председател на ЕС първите шест месеца догодина. Книгите на Волен Сидеров, 
Моята борба на Адолф Хитлер и Политическите речи на д-р Йозеф Гьобелс могат да се намерят и купят свободно във всяка една наша книжарница, 

а Метафизика на Аристотел, Фрагменти на досократиците, както и впрочем преведените и авторските книги на Николай Гочев не се продават никъде. 


Малко е странно, нали?

 Във всяка българска книжарница Моята борба се купува за 20 лв., а Метафизика се намира чрез опитен антиквар за 200 лева? 

И как стана това? 

Дори и тук, в тези коментари под моя статус го виждаме как става: има едни клеветници и клеветнички от ФФ, които ни удавиха в клевети през последните години, че даже и по съдилища ме влачиха. Към тях се присъединяват и по-младите от екипа, написал "доклада". Не виждат антисемитските бълвочи на Волен Сидеров, които са продадени в десетки хиляди тираж, и не само са продадени, но и на всички предизборни срещи на всички събрания на АТАКА в предишните години, провеждани преди всички видове избори по градове и паланки, тези книги са подарявани на десетки хиляди хора. 

Обаче, университетските колеги, които знаят по десет езика, ама наистина ги знаят, а не лъжат като тях, че ги знаят, 

бодат като тръни очите на завистниците и завистничките, които са и клеветници и клеветнички. 

И ето така става у нас: преводачката на За небето, която защитава превода на Метафизика я влачат по съдилищата, а Волен Сидеров ще е в най-първите редици сред управляващите по времето на председателстването на ЕС!

 Честито, Тодоре, честито! 

Много акъл има в главите на завистниците и клеветниците от ФФ, и затова сме на тоя хал: Волен Сидеров - 12 години депутат и отново депутат, аз - преследвана и тормозена във ФФ вече почти 20 години, Николай - оклеветен, оклеветяван, охулен и охулван вече 17 години за точно противоположното на онова, което е написал, публикувал, казал и превел.

И трето, Тодоре, нали знаеш какво е антилогия? 

Сдвоена реч, слово, което се пише срещу друго слово. 

Ти си споменал една статия на Николай, публикувана в "Гласове" за Сталин.

 И аз я харесвам най-малко от всичко, което е написал, и освен това бях убедена, че никой няма да разбере, че е антилогия, че е написана като контра на фантасмагориите на Бумерангът на злото на Волен Сидеров. 
Прежали 15 лева, купи си книгата на Сидеров, не си беден човек, пък после хвърляй пак камъни по Николай и заплашвай пак със съд. Даже и от онлайн резюметата на книга, която се продава навсякъде и вече е продадена в десетки хиляди екземпляри, можеш да разбереш, че "Сталин и Ленин са били евреи-сатанисти ..." и така нататък, виж какво излиза в търсачките за броени секунди като анонс на писанието на Сидеров, че ме е гнус и една фраза от нея да повторя. 

Обаче, когато някой напише антилогия на тази антисемитска истерия, всички демонизират не автора на антисемитската книга, а автора на антилогията срещу нея!

Пък знам ли, може наистина хората да са невежи и да не знаят какво е антилогия. 
То и без това преподаването на антична философия във ФФ ужасно деградира...
 С тая ужасна и потрисаща догматика, която приписва на Платон някакъв отвратителен и гнусен догматизъм, която се гаври с диалозите, и в която вярват по-малко от 1% от занимаващите се с антична философия по света, беше съсипано всичко. Затова никой не се престрашава да започне докторантура по антична философия вече 15 години.

И така, извън Философския факултет, на пъпа на страната: Волен Сидеров вече 12 години е депутат и даже е един от карето лидери на четирите управляващи партии, което след няколко дни ще поеме
властта в страната, а университетските преподаватели и журналисти, включени в списъка към "доклада" ще ги внасят в ДАНС, следствието и прокуратурата. 

Лагерът в Белене кога ще бъде отворен отново, Тодоре? 

Щом в нашата страна Софокъл и Аристотел са по-опасни от Хитлер и Гьобелс, и щом преводачите на Софокъл и Аристотел са по-опасни от авторите на антисемитски книги, преиздадени вече 5 пъти и достигнали вече 150 000 екземпляра, 

(за разлика от Метафизика, която нито един издател не се 
престрашава да преиздаде) 

и избрани отново за народни представители, най-естествено е в скоро време и трудови лагери за неототалитарните дисиденти да се отворят. 

И заслугата за това ще е:

 на клеветниците, 

на завистниците, 

на лъжесвидетелите,

на доносниците на старите и новите тайни служби, 

на лицемерите-инквизитори от Философския факултет - както от по-старото, така и от по-младото поколение.

post scriptum: всички автори на доклада с изключение на проф. дфн Албена Хранова, която е филолог и доц. д-р Цветозар Томов от ПУ и ЦИД, са завършили специалностите Философия и Социология във Философския факултет
на Софийския университет, уви.

post post scriptum:

На 22 април колегата д-р Валентин Хаджийски отговори в „Гласове“ на част от абсурдните предизвикателства, пред които ни поставя разузнавателният доклад, както той правилно жанрово го определя, според номенклатурата и канона на словесните творения в някогашната „Държавна сигурност“:

http://glasove.com/categories/komentari/news/syvestta-na-edin-antidemokratichen-propagandist

Има само едно нещо, което е неточно. Човекът, който се специализира във воденето на репресивни дела срещу общественоопасни преподавател(к)и и преводач(к)и от старогръцки, при това съдия по наказателни дела по Наказателния кодекс, провеждани за сплашване и назидание на осмеляващите се да пишат и говорят според съвестта си, не е Христо Иванов, а неговият заместник-министър в Министерството на правосъдието – Петко Петков. Той е фронтмен на процесите срещу онези, които твърдят, че съществува български превод на Метафизика и срещу единствената засега жена в света, превела За небето: съдия от Софийския районен съд, който направи шеметна кариера и от редова позиция в съдебната се озова на властова позиция в изпълнителната власт - в служебно правителство, назначено от бившия президент Росен Плевнелиев и в последвалото го второ правителство на Борисов. 

Звучи абсурдно, нали?

Абсурдно е, но е действително. След превеждането на За небето и заради защитаването

 на охуления първи български превод на Метафизика

се оказах подсъдима по Наказателния кодекс.

Делото бе с номер 15017 от 2011 г. в Софийския районен съд.
Съдебен състав 112.
Обвинението бе по чл. 147 и чл. 148 от Наказателния кодекс. 

Е, разбира се, Метафизика и За небето бяха само претекст.

Истинските причини за делото срещу мен бяха други: трябваше да ми бъде

затворена устата и да престана да питам в кои черни партийни каси потънаха милиони, дадени уж за проекти, финансирани от фондациите „Отворено общество“, „Тисен“ и „Александър фон Хумболт“.

Кратко хронологично описание на делото срещу мен има тук:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/09/blog-post_17.html

За действителните причини за завеждането му можете да прочете:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/09/blog-post.html

и

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post.html

Присъдата и мотивите на съдията Петко Петков, който после стана заместник-министър вижте тук:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post_2048.html

За обжалването на присъдата:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post_4618.html

Още за академичните претексти на делото срещу мен:

http://anoigw.blogspot.bg/2012/10/blog-post_16.html

И най-после, финален коментар за интелектуалците в античността и днес може да бъде чут и прочетен тук:

http://anoigw.blogspot.bg/2013/10/blog-post.html

На записа може да се чуе и види как прочитам откъс от превода на колегата Тодор Томов на "Животът на философите" на Диоген Лаерций по време на заключителния разговор от семинара за интелектуалците през античността през юни миналата година.

Коментирам първо проблема за това какво според мен е интелектуалец и възможно ли е да има интелектуалци в съвременността, където има представителна демокрация в многомилионни държави и тревожна непропорционалност в съотношението на имащите власт и влияние спрямо онези, които нямат.

А после прочитам откъса за Зенон, който е приложен като текст и към клипчето от изказването ми.

Мисля си с горчивина винаги, когато посегна към превода на Тодор Томов.

По-възрастните от нас в колегията знаят.

Той е бил привикван няколко пъти на разпит в мазето на сградата на улица "Шести септември", в Шесто управление на Държавна сигурност.
След един такъв разпит разказал какво се е случило там на родителите си, а те пък обикаляха после години наред в двора на Университета и коридорите на Гълъбарника, за да спират минаващите студенти и преподаватели, и да им разказват какво се е случило със сина им в мазето на онази сграда.

И после той се самоубил.

По онова време нямаше нито блогове, нито сайтове, нито фейсбук, а даже нямаше и персонални компютри. Само едни огромни сандъци, които се наричаха ЕИМ, демек Електронно-изчислителна машина.

Днес има блогове, сайтове, фейсбук и лични преносими компютри, за каквито не съм и сънувала, когато бях студентка.

На нашите близки няма да им се налага да разказват в двора на Университета какво се е случило с някого, решил да се противопостави на някои ченгета в днешно време.
За това има блогове, сайтове и фейсбук. Затова и аз съм си направила специален тематичен блог.

Нека всичко да се знае.

И това е част от историята на нашия 125-годишен Университет в годините на т.нар. "преход от тоталитаризъм към демокрация", който все повече заприличва на преход от тоталитаризъм към неототалитаризъм.

В такава ситуация, както и в други времена и епохи, истинският интелектуалец може само да пише и да говори, да събира документални свидетелства и да се опитва да осмисли ставащото, доколкото може.

                                                                      (част от поста от 4 октомври 2013 г.)

23 април 2017 г.

Томина неделя

за дисертацията на Владимир Маринов

 В няколко последователно поста вече давам публичност и видимост на рецензиите за дисертации, които съм писала.

Причините за това са много, те са ясни и за тях вече стана дума в предишните два коментара към рецензиите на дисертациите на Моника Портокалска, в момента Моника Леви и Андрей Захариев.

Днес слагам на блога кратката си конспективна рецензия за вътрешната защита на образцовата дисертация на Владимир Маринов, която беше обсъдена на 1 юли 2009 г. във ФФ на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", но за съжаление на защитата не беше даден процедурен ход.

В нашата академична действителност има няколко поразяващи примера за препънати съдби на ерудирани и талантливи млади учени, за смачкани в зародиш академични кариери на изключително способни и самостоятелни млади хора с характер, за изгонени извън институциите на знанието дарования, в които е бил видим необикновен потенциал за бъдещо развитие.

Колегата Владимир Маринов, въпреки препятствията и спънките в неговото академично реализиране, засега намери своето амплоа като преподавател в НБУ, но все още не е успял да защити своята дисертация. За това причините са няколко, като само една от тях е промяната на законовото положение, което според новия ЗРАСРБ изисква задължително притежаване на магистърска степен. При по-стария законов регламент това не беше така.

Ето тук по-долу е краткият конспект за моята рецензия, представена в катедрата по История на философията във ВТУ на вътрешната защита на 1 юли 2009 г., а след това е приложен списък на публикациите, преводите, наградите и участията в национални и международни конференции на колегата Маринов, при това само до лятото на 2009 г.!

След това има и още впечатляващи академични публикации, като например, рецензия на английски език за двутомното френско издание на Порфирий, дело на Люк Брисон, в авторитетното списание за антична философия и наука Rhizai.

За дисертационния труд на Владимир Маринов

Учението на Порфирий за самопознанието в традицията на античния неоплатонизъм

Редовен докторант към катедрата История на философията във ФФ на ВТУ
"Св. Св. Кирил и Методий"

научен ръководител доц. д-р Иван Христов

Уважаеми колеги,

     Преди да кажа няколко думи за дисертационния труд на Владимир Маринов, позволете ми да споделя впечатления за самия него.

     Познавам го от повече от десет години в различни академични качества:

-         в качеството му на дипломант от НГДЕК, работил върху превода на Мисли върху умостижимото  и защитил с отличен успех тази дипломна работа, с научен ръководител доц. д-р Николай Гочев;

-         в качеството му на отличен студент по философия, посещавал всички спецкурсове и спецсеминари по антична философия във ФФ на СУ;

-         в качеството му на дипломант по философия, завършил бакалавърска степен в СУ с дипломна работа на тема  Порфирий. Коментар към Парменид на Платон. Превод и коментар, с научен ръководител проф. Цочо Бояджиев, на която бях рецензент;

-         в качеството му на преводач на няколко трудни и важни текста на Порфирий, издадени още през 2000 г., докато той все още беше студент по философия, в изданието Порфирий. Пещерата на нимфите. Под редакцията на Николай Гочев, в издателство Библиотека 48; Изданието съдържа "Мисли върху умопостижимото", "Пещерата на нимфите", "Животът на Плотин" и "Писмо до Марцела", като с академичното  изпълнение на обяснителните бележки и встъпителната студия към него може да бъде доказателство за безспорен научен талант, проявен още в много млада възраст.

-         в качеството му на редактор на превода на За небето (направен от мен) и на За възникването и загиването на Аристотел, преведен от Димитър Илиев, издадени през 2006 г. от изд. СОНМ в книжното тяло Аристотел. Два трактата;

-         в качеството му на активен участник с доклади в големия международен проект Контекстуализиране на класическото образование, осъществен от няколко колеги от Катедрата по Класическа филология във ФКНФ, СУ през периода 2005-2008 г.

вж. http://www.proclassics.org/ 

-         в качеството на един от учредителите и настоящ член на УС на АРУКО – Асоциацията за развитието на университетското класическо образование;

        http://aduce.org/

-         в качеството му на докладчик и дискусант на високо специализираните семинари на ЮЕААФ, какъвто беше миналогодишният семинар на тази асоциация върху Метафизика на Теофраст, проведен в края на юни м.г. в ЦЕУ в Будапеща; и семинарът върху Закони на Платон във Власти, 2007 г.

            http://www.hellenic.hu/index?id=1&rovat=2

-         в качеството му дори на преподавател и лектор, тъй като няколко пъти той изнасяше лекции върху неоплатонистката философия при интензивното и високоскоростно преподаване на студентите от задочната форма на обучение в СУ; но също така и като много опитен (дори необичайно рутиниран с оглед на възрастта му) лектор и дискусант, представил лекции на нетрадиционни теми по време на двусеместриалния интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят, проведен във ФФ на СУ през миналата учебна година; както и съвсем непосредствено – като колега, с когото съвместно проведохме през последния семестър спецкурс върху Метафизика на Теофраст;

-         в качеството му на автор на критически обзор и сътрудник при издаването и разпространението на списанието за антична философия и наука Rhizai, което излиза у нас.

      Да добавя само, че списъкът на неговите публикации и преводи, на академичните награди и поощрения от неправителствени организации, на участия в конкурси и проведени курсове от него до този момент, вече не се събира на три стандартни страници.

      Всичко това ми дава право да ви уверя, че с тази дисертационна работа успешно приключва един етап от неговата впечатляваща академична биография, започнал още в годините на ученичеството му в НГДЕК и продължен повече от успешно по време на следването му в специалност Философия на СУ, както и по време на докторантурата му във ВТУ.

       Колегата Владимир Маринов е изключително ерудиран и опитен млад изследовател на античната философия, превъзходен познавач на традицията на платонизма и неоплатонизма – при това както в езическата, така и в християнската философия.

       Избраната от него тема за дисертация е повече от интересна и дискусионна. Както пише Иван Саръилиев за философия в строгия смисъл на думата може да се говори тогава и само тогава, там и само там, където има проблематизиране на самопознанието.

       Структурата на работата сполучливо води читателя: първо, в първата глава, през ситуирането на въпроса, философският профил на автора – ключов мислител за неоплатонизма и състоянието на съвременните интерпретации, както и скициране на общия контекст на античните подстъпи към самопознанието.

       После, във втората глава: с представяне на текста, превод и коментар на най-важните фрагменти на съчинението Познай себе си; с дискутиране на жанра и общата проблематика на това съчинение и с очертаването на топосите на самопознанието в него.

       Най-интересна за мен и същевременно безспорно приносна е третата глава Идеи и мотиви от учението на Порфирий за самопознанието във философията на античния неоплатонизъм, като ключова тук е първата част – за самопознанието и конституцията на Аз-а.

        С това проблематизиране на разликата между Аз и себе си, и с неговата собствена интерпретация в третата глава на дисертацията, колегата Владимир Маринов навлиза в един общ и много важен кръг от проблеми на философското – вълнувал както наши колеги в миналото, като Иван Саръилиев във Философията на Сократ, така и съвременни философски авторитети като Пол Рикьор в Самия себе си като някой друг.

        С това неговата дисертация ни убеждава, че е не само историко-философска и ерудитска работа за важен проблем от философията на миналото, но и важен опит и принос към разбирането на проблеми, които са във фокуса на философските вълнения и днес.

        Надявам се, че обсъждането в катедрата ще даде ход на процедурата по защитата на тази дисертация в СНС по философия и че там също тя ще бъде защитена успешно и безпроблемно.

С уважение

Димка Гочева,

доц.д-р от Катедра История на философията във ФФ на СУ

1 юли 2009 г.

 

ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ МАРИНОВ

E-mail: vlado.marinov@gmail.com

 

Образование:

a) редовен докторант [2003–] по История на философията (Антична философия) към ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [докторантска теза: ‘Учението за частната душа във философията на Порфирий’; научен ръководител: доц. д-р Иван Христов]

b) висше [1998–2002]: бакалавър по философия от СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София)

с) средно [1993–1998]: средно-специално по изкуствата и културата от НГДЕК ‘Св. Констан-тин–Кирил Философ’ (София)

Изследователска област: късноантична и ранносредновековна философия

Изучавани езици: английски, руски, френски, немски, латински, старогръцки, старобългарски

Преподавателска дейност:

– учител по библейски гръцки и латински език в Софийска Духовна Семинария ‘Св. Иван Рилски’ (София) [втори срок на учебната 2002/03 г.]

– учител по философски дисциплини в Частна Гимназия с Езиков и Хуманитарен Профил ‘Проф. д-р Васил Златарски’ (София) [от началото на учебната 2004/05 г.]

– асистент по Антична философия във Философския факултет на ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [от началото на академичната 2004/05 г.]

– (съвместно с доц. д-р Николай Гочев) водещ на едносеместриалния избираем курс ‘Пла-тонизмът в късната античност: теми и текстове’ към Магистърската програма ‘Антична култура и литература’, Факултет по Класически и Нови Филологии на СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София) [зимен семестър на академичната 2004/05 г.]

– (съвместно с доц. д-р Иван Христов и д-р Свилен Тутеков) водещ на едносеместриалния избираем курс ‘Неоплатонизъм и християнство’ към Магистърската програма ‘Антична култура и литература’, Факултет по Класически и Нови Филологии на СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София) [летен семестър на академичната 2004/05 г.]

Награди и участия в специализирани инициативи:
 

1998

– участие в ХVІІІ–ия Международен конкурс за Цицеронов превод (Certamen Ciceronianum), Арпино (Италия), 7–10 май

– защитена с пълно отличие дипломна работа на тема ‘Порфирий, Мисли върху умопости-жимото. Превод и коментар’, 19 юни [научен ръководител: доц. д-р Николай Гочев; рецензент: доц. д-р Иван Христов]

1999

– участие в едноседмичен семинар на проф. Майлс Бърниет (Оксфорд) в СУ (София), 11–14 февруари [тема на семинара: ‘Платоновият Критон’]

– участие в Групов проект за реформа във висшата хуманитаристика ‘Perspectus: Profile 41’ по програма ‘Стипендии’ на Фондация ‘Отворено общество’ (София)

– участие в Медиевистичен семинар на тема ‘Време и вечност’, Елена, 2–7 август

2000

– (съвместно с доц. д-р Иван Христов) иницииране на кръжок за четене и коментиране на антични и ранносредновековни философски текстове [работен текст: диалогът ‘Амоний’ от Захария от Газа – вж. Публикации за 2002 г.]

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘История и есхатология’, Гьолечица, 1–6 май [тема на доклада: ‘Краят из-начално: античното разбиране за цикличната структура на живота’]

– стипендия за високи академични постижения към Фондация ‘Отворено общество’ (Со-фия), 17 ноември [проект на тема ‘Началата на скептическото’, одобрен от жюри с председател доц. д-р Димитър Денков; рецензент: проф. дфн Цочо Бояджиев]

2001

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘Проблемът за злото’, Гьолечица, 23–28 април [тема на доклада: ‘Скепти-ческото зло и античното понятие за етика’]

– Студентска награда на Философския факултет на СУ за академичната 2000/01 г.

– участие в Международен семинар ‘Неоплатонизъм и християнство: Гръцката традиция ІІІ–VІ век’, проведен през зимния семестър на академичната 2001/02 г. във ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [вж. Публикации за 2002 г.]

2002

– Студентска награда за високи академични постижения ‘Михаел Клет’, присъдена от ‘Фон-дация за подпомагане на българското висше образование’ (София–Франкфурт/М), 18 март [жюри: проф. дхн Михаел Клет, проф. дфн Димитър Гюров, проф. дфн Йордан Ведър]

– Първа награда в Конкурс за студентски превод на средновековен философски текст към ‘Център за средновековна философия и култура’ (София), 17 май [превод от византийски гръцки на ‘Трактати за философията и нейните определения’ от Михаил Псел; комисия: проф. дфн Цочо Бояджиев, доц. дфн Георги Каприев, доц. д-р Иван Христов]

– защитена с пълно отличие дипломна работа на тема ‘Порфирий, Коментар към Парме-нид на Платон. Превод и коментар’, 8 юли [научен ръководител: проф. дфн Цочо Бояджиев; рецензент: доц. д-р Димка Гочева]

2003

– участие в семинар на проф. Филип ван дер Айк (Нюкясъл), Пловдив, 15–19 май [тема на семинара: ‘Аристотел, За частите на животните 641ab’]

– участие във Втора национална среща на докторантите по философия, Арбанаси, 26–27 май [тема на доклада: ‘Плотин и Порфирий за религията’]

– участие в Международен летен университет CEU–SUN (Будапеща, Унгария), 7–18 юли [название на завършения курс: ‘Philosophy and Science in the Greco-Roman World’]

– участие в Международен семинар ‘Неоплатонизъм и християнство: Византийската тра-диция’, проведен през академичната 2002/03 г. във ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Ве-лико Търново) [вж. Публикации за 2004 г.]

2004

– участие в работна група ‘Византия’ към Програма ‘Andrew Mellon’ на MSH (Париж) [тема на проучването: ‘Мястото на философията в творчеството и епохата на Михаил Псел’]

2005

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘Играта’, Гьолечица, 5–10 май [тема на доклада: ‘Диалектика и игра: логическата интерпретация на Платоновия Парменид’]

– участие в Кръглата маса ‘Византия в собствените й очи и в очите на другите’, НГДЕК (София), 8–9 април [тема на доклада: ‘Неоплатоническата традиция във Византия: философската идентичност на Псел’]

Публикации:



А) ПРЕВОДИ:

· Порфирий: Пещерата на нимфите [превод от старогръцки език и бележки] (София: ‘Библиотека 48’, 2000), 208 с. [включва четири съчинения: ‘Мисли върху умопостижимото’, ‘Пещерата на нимфите’, ‘Животът на Плотин’, ‘Писмо до Марцела’]

· Фернанда Деклева Каици, “Портикът и Градината: образи от философския живот на ранния елинизъм” [превод от английски език], в: Кант (Юбилеен брой, посветен на проф. дфн Богдан Богданов; издание на ‘Югоизточно-европейски център за семиотични изследвания’ към НБУ: София, 2000), 86–112

· “Скептици” (откъси от Секст Емпирик: ‘Основоположения на пиронизма’, І, 1–4; 7–10; 12; 16–17; 19–20; 22–24; 206; ‘Против етиците’, 111; 141–148; 159; 165; 249) [превод от старогръцки език], в: Иван Колев, Димка Гочева, Харалампи Паницидис (съст.) Филосо-фия: Хронологична антология от Талес до Дерида (София: ‘Анубис’, 2001), 87–90 [публи-куван още в http://www.grosnipelikani.com]

· “Неоплатоници” (откъси от Порфирий: ‘Мисли върху умопостижимото’, 1–9; 43; ‘Животът на Плотин’, 1; 8–11) [превод от старогръцки език], в: Иван Колев, Димка Гочева, Харалампи Паницидис (съст.) Философия: Хронологична антология от Талес до Дерида (София: ‘Анубис’, 2001), 92–96

· “Порфирий, История на философията” (Фрагменти, Книга Четвърта) [превод от старогръцки език], в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 177–178

· “Порфирий, Коментар към Парменид на Платон” [превод от старогръцки език], в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 179–189

· “Захария от Газа, Амоний” (92–361; 369–513; 516–729) [превод от старогръцки език; съвместно с доц. д-р Иван Христов] в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 203–214

· “Михаил Псел, Трактати за философията и нейните определения” [превод от византийски гръцки и бележки], в: Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Андреас Шпеер (съст.) Архив за средновековна философия и култура. Свитък ІХ (София: ‘ЛИК’, 2003), 60–90

· “Михаил Псел, Обзорен преглед на халдейските учения” [превод от византий-ски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 193–198

· “Михаил Псел, Кратко и обзорно изложение на халдейските учения” (1152b4–1153b5) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 199–201

· “Михаил Псел, Коментар към Халдейските оракули” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 202–214

· “Михаил Псел, Всестранно учение” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 215–220

· “Михаил Псел, Трактати за философията и нейните определения” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 221–224

· “Михаил Псел, Теологически трактати” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 225–232


В) РЕДАКЦИИ:

· “Тесал от Тралес, Писмо до императора” [редакция и бележки; превод от старо-гръцки: Венцислав Стойков], в: http://www.masters-classics.dir.bg/Thessalos.doc   (2004)

· “Александър Афродизийски, Коментар към Метафизика на Аристотел” (52.9–57.34) [превод от старогръцки: Зоя Христова], пред-публикуване в: http://www.masters-classics.dir.bg   (2005)


С) СТАТИИ И СТУДИИ:

· “Порфирий, философът платоник”, Порфирий: Пещерата на нимфите (София: ‘Библиотека 48’, 2000), 5–33

· “Скептическото зло и античното понятие за етика”, Философски алтернативи [Списание на Института за философски изследвания при БАН] 5–6 (2001), 122–139
· “Монизмът на Порфирий”, в: Християнство и неоплатонизъм. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ в. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 62–82

· “Халдейската тема във философските съчинения на Михаил Псел”, в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 109–141

· “Плотин и Порфирий: темата за неоплатоническия мистицизъм и религията”, в: Иван Христов (съст.) Философски четения Арбанаси 2003 (София: ‘ЛИК’, 2004), 7–19 [публикуванa още в http://www.masters-classics.dir.bg/Vlado_Plotin.doc  ]