в омагьосан кръг

 

Вчера фейсбук ми напомни, че преди една година съм публикувала тази снимка на залез и следното нерадостно размишление:

С този залез завършва работната седмица и последният ден от сесията на студентите.

Днес най-после видях лицата на някои от тях, които не бях виждала нито веднъж. Бях ги помолила поне за финалното събеседване върху писмените им работи да намерят устройства с камери за един час. Но понеже ги зърнах едва днес и за кратко, им се извиних, че ако след време се срещнем на улицата или по коридорите на някоя от университетските сгради, може да не ги позная...

След две седмици ще се навърши една тъжна годишнина – една година от 6 март 2020 г., когато беше последният хубав, последният нормален учебен ден с академичен живот. Днес към 13.30 часа минах покрай училището до нас. Дворът и входът към улицата бяха пълни с юноши с грейнали лица, да ме прощавате за клишето. Щастливи, развълнувани, като минах на тротоара покрай една групичка, чух как се прекъсват и говорят по няколко души едновременно. Изгладнели са за нормален човешки разговор.

И ние сме така, но кой знае кога и дали изобщо това ще се случи и в университетите.

Най-губещи от това са студентите-бакалаври. Досега една четвърт от осемте семестъра на бакалавърското им следване мина в "присъствено виртуално обучение". Ако още един семестър мине така, 40% от следването им ще са съсипани. Питах ги стъпвали ли са в библиотека през изминалата година. Не са. Обаче намерили начини да намират и да четат книги на файлове. Виртуалното няма как да е присъствено, защото виртуалното затова е виртуално, понеже не е налично присъствено в триизмерното... Мъка.

***

Една година по-късно, уви, пак е същото, даже е по-лошо. Преди една година съм написала, че едва на 19 февруари съм видяла за първи и последен път лицата на някои от студентите, на които преподавах през зимния семестър на 2020/2021 г. ... Така беше и вчера, и в петък...

Какво предстои? "Има безкрайно много надежда, но не и за нас", както казва Франц Кафка. Поне в някои факултети на университета животът ще се събуди тази пролет, но не и във ФФ, не и във ФКНФ

Министърът на здравеопазването издаде заповед на 12 февруари за възобновяване на присъственото преподаване във всички институции на висшето образование.

Когато министърът на здравеопазването издаде заповед за прекратяване на преподаването, във ФФ светкавично се съобразяваме с това, а когато пак министър на здравеопазването издаде заповед

за възобновяване на нормалното преподаване в някои факултети това се бойкотира.

На сайтовете на няколко факултета вчера са публикувани заповеди на техните декани в съответствие със заповедта на министерството на здравеопазването.

Само след два дни, на 21 февруари, пролетният семестър започва присъствено в

Юридическия, Физическия, във Факултета по славянски филологии, в Химическия и в Историческия факултет, но при историците – само студентите от първи курс засега.

С една седмица по-късно, от 28 февруари се възобновява нормалното преподаване в Богословския и Биологическия факултет.

Във Факултета по журналистика и масови комуникации, в Математическия и Стопанския факултет обучението е в смесена форма. В Математическия факултет студентите се сменят през седмица в зависимост от факултетните им номера. За подробностите на организацията във ФЖМК и Стопанския вижте на сайтовете им заповедите, издадени от техните декани.

В Геолого-географския факултет със Заповед на декана присъственото преподаване се възобновява от 7 март.

Факултетите, които очевидно са решили да прогонят своите студенти и да съсипят още един семестър от тяхното образование, са ФКНФ и Философският факултет.

Недоумение буди датата 21 март, спомената в писмо на проф. Карабельова, което вчера получихме чрез ръководителите на катедри.

Как така в други факултети деканите имат смелостта и решимостта да възобновят присъственото преподаване според законовата формула, че органът, който забранява, е органът, който вдига и възбраната?

Защо се съобразяваме така охотно с ограниченията, а пренебрегваме насърченията?

Миналата година на 19 май тогавашният министър на здравеопазването в първото служебно правителство също беше издал заповед за възобновяване на присъствените

лекции от 31 май, но в Софийския университет тази заповед беше открито саботирана и бойкотирана.

Тогава можеше поне за две седмици да видим лицата на студентите, а не повечето от тях да останат за нас черни квадрати с инициали в електронните платформи.

Миналогодишната заповед на служебния министър за присъствено приключване на семестъра и присъствено провеждане на лятната сесия беше бойкотирана и саботирана в СУ, защото в някои факултети мутризацията и политизацията отдавна е преминала всички академични граници, и това стана явно и на президентските избори.

За щастие, поне в някои от факултетите сега заповедта на сегашния министър ще бъде спазена и деканите им постъпват в съответствие с отговорностите, които са им вменени от Правилника на СУ и ЗВО.

За пореден път с аргумента, че има студенти, които не са от София, се проваля още един семестър.

И аз не съм от София, живяла съм по квартири и общежития 11 години.

За всички ученолюбиви и старателни студенти дистанционното преподаване в платформите е бич, независимо откъде са.

Нека да не се злоупотребява с псевдоаргумента "студентите не са от София", защото достатъчно често на Общи събрания доц. Харалампиев ни е показвал обобщени данни за демографския профил на студентите, които проф. Денков е коментирал с въздишка поне три пъти, че вече сме един регионален факултет, защото в ЮЗУ "Неофит Рилски" има Философски факултет с четири специалности, във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методия" и ПУ "Паисий Хилендарски" също се учи философия.

Нека поне на преподавателите, които желаем да преподаваме наистина, да не ни се пречи. Студенти, на които да преподаваме, ще се намерят.

за изкуствените деца

На 11 февруари написах във фейсбук:

 Чували ли сте за изкуствени деца?

И аз не бях чувала, но преди два дни чух.

Пътувах тези дни до Стара Загора, уви, пак по лош повод: погребението на чинка ми Иванка – Бог да я прости! (В Тракия думата „чинка“ означава съпругата на чичото, брата на бащата.)

За щастие, този път, понеже е сесия на студентите и имам една по-свободна седмица, се видяхме и наприказвахме с повече хора в родния ми град.

С един съученик потънахме в дълъг разговор за неволите на дистанционното преподаване, колко трудно е и за децата, и за родителите, и за учителите, и за студентите и преподавателите.

Неговата сестра живее и работи като прогимназиална учителка по български език и литература в един от по-малките градове в Старозагорска област. Учителка е в ромския квартал и през последните две години направи всичко възможно, за да накара децата, ако не да учат, поне да ходят на училище.

Преди две години разнасяла фотокопирани страници от учебници по къщите на децата.

В някакъв момент на миналата учебна година на почти всички деца раздали лаптопи или таблети чрез голямо дарение, минало през регионалния инспекторат по образование, но... почти всички лаптопи и таблети били продадени от родителите им на безценица на някакъв ловък прекупвач, за да могат хората да си платят тока през есента и зимата, и да има и за хляб. В някои от къщите на големия цигански квартал в този средноголям бъргарски град няма течаща вода и канализация, но децата получили лаптопи и таблети...

Какво става тази учебна година? Върху най-бедните и най-зле живеещите пада най-голямата тежест. Децата така са оголели и обосели, че изобщо не ходят на училище, дори и в краткотрайните щастливи периоди, когато наистина се учи в сградата. Седмиците, когато ротативката определи оставане вкъщи, съвсем са отписани.

Има обаче и друго. Директорът на училището, както и хора от регионалния инспекторат, непрекъснато правят проверки за това дали децата са в клас „виртуално“. (Тук в скоби откровено споделям, че според мен една от целите на дистанционното обучение е всеки един учител и университетски преподавател да може да бъде следен, подслушван и контролиран във всяка една секунда какво прави в платформите.)

На това място в диалога ни моят съученик каза за сестра си:

– Затова Галя си направи изкуствени деца.

- Как така изкуствени деца? Какво означава?

– Ами, половината клас е по списък от деца, които в 5 клас все още не могат да говорят български, някои не могат да четат и пишат. На училище не ходят вече две години, обаче отгоре началствата проверяват учителите непрекъснато. Затова аз, майка ми, баща ми и няколко други роднини и приятели, сме си създали фалшиви профили, с имената на децата, които няма вече да стъпят в училището, нито ще ползват лаптопи в къщите им без вода... Участваме в платформата вместо тези деца. Включваме нашите компютри, когато Галя има часове, защото тя се страхува, че ще я накажат... махаме звука и камерата, гледаме си нашата работа междувременно, а за началствата, които надзъртат – някаква симулация на учебен процес има, понеже квадратите с имената на децата са в платформата.

Но същото е и при нас: това, че на монитора ми има зелени точки в Мудъл или черни квадрати в МСТиймс, или Наследство. Бг, не означава, че там някъде някой ме слуша. Може просто да има включени устройства, дори не от самите студенти.

***

Десетки хиляди български деца ще останат не само неграмотни. Те няма не само да могат да четат и пишат, те няма да могат да говорят на български.

Десетки хиляди студенти са бъдещите лекари и стоматолози, архитекти и конструктори, които ще трябва да работят след време в демографски катастрофиралата ни страна и с труда си да изплащат пенсиите, да издържат и лекуват престарялото население.

Как ще работят след време тези днешни студенти каквото и да било от по-практическите професии, ако повече от половината им следване е минало симулативно-имитативно?

Време е тази лудост да спре.

Ако стотиците хиляди наши ученици и студенти навлязат в трета година на подобни симулации, имитации и хитрини, не виждам никакво бъдеще за Родината.

***

Написаното предизвика много коментари, на някои от които отговорих:

@[1149412066:Александра Димитрова], а Александър Балабанов, за да се запише за студент, е извървял пеш пътя от Щип до София, обут в цървули от дебела свинска кожа. Не се скъсали. Но трагедията на децата, живеещи в гета в градски квартали, е, че много от материалните неща, които предлага селският живот и изобщо животът по-близо до природата от предмодерните времена, вече ги няма. Гетата не са нито села, нито градове. Те са гета, в които живеят десетки хиляди деца.

Все пак утешителното е, че поне когато се учи наистина, половината от децата отиват в сградата на училището. Другата половина за две години са забравили българския език...

още един семестър дистанционно

 снимката е върху фототапет в един офис, направена е от дрон

            На 6 февруари написах във Фейсбук:

 Днес прочетох едно възмутително интервю с министъра на образованието в "Дневник". Бях си обещала да дам 100 дни толеранс на новата власт, но няма да си спазя обещанието. Възмутително е интервюто, защото ни занимава с някакви несвоевременни планове за овластяване още и още на паразитната политически конструирана структура НАЦИД, за рандомизиране на членовете на научните журита (сиреч за избирането им чрез жребий) пак с участието на НАЦИД, за повишаване на минималните изисквания и прочие зловредни идеи.

За грандоманските идеи за сливане на университети в това интервю не се споменава. Може би това намерение беше умишлено и контролирано изтичане на информация, допуснато преди два дни, за да се тества как ще се приеме. Еми, няма да се приеме, защото такива мегаломански планове имаше и преди повече от 20 години, по време на четиригодишното управление на ОДС, и академичната общност още тогава ги отхвърли.

Министърът-академик ни занимава с някакви грандиозни законодателни амбиции за промени, които, ако се осъществят, съвсем ще умъртвят агонизиращата академична общност, кастрираната автономия и удушената родна хуманитаристика.

Най-възмутителното и най-скандалното е: министърът-академик не обелва в интервюто нито дума за това, че стотици хиляди български деца и младежи, които са ученици и студенти, вече две години биват лишавани от истинско и качествено образование, интелектуално и емоционално биват осакатявани, психически са травмирани завинаги, до живот.

Вече повече от две години хиляди български учители и университетски преподаватели прекарваме между 10 и 16 часа на ден, поне по 6 дни в седмицата седнали пред компютрите.

Това се нарича "опазване на здравето" – деформираха ни се гръбначните стълбове, качихме по още два диоптъра, за килограмите да не говорим.

Министърът-академик има приоритети: рандомизация на членовете на научните журита с цел "повишаване на качеството на учените", защото и без друго сме страната в Европа и в страните-членки на ОИСР с най-малък брой учени и изследователи на човек от населението.

Наскоро мина преброяването. Почти един милион души сме по-малко в сравнение с 2010, от началото на новия век сме се стопили с милион и половина най-малко.

За сравнение, може да намерите даже в Уикипедия прогнозите на Световната банка: населението на Франция на всеки три години се увеличава с един милион и в средата на века ще е с 30 милиона повече от населението в момента там, а населението в нашата страна е възможно да падне под 3 милиона около 2050 година.

Демографите евфемистично се изразиха: обърната е демографската пирамида.

Обърната не, ами, даже преобърната. В страна, която демографски е катастрофирала, а децата и младежите са по-малко от възрастните и най-възрастните, доколкото изобщо има деца и младежи, нека те да бъдат още и още изтезавани, осакатявани, психирани и тормозени, да бъдат вързани още няколко години пред компютрите и устройствата, да не общуват със своите връстници. В страната с "обърнатата демографска пирамида" студентите, чието бакалавърско обучение ще мине в по-голямата си част онлайн, те ще трябва след време да лекуват и издържат остарялото и престаряло население.

И за това министърът-академик-великан-и-исполин на импактфакторите не обелва нито дума.

Какво значение имат няколкостотин хиляди български деца и младежи, няколкостотин хиляди ученици и студенти!

Важното е на един министър импакт-факторът му да е мнооого голям и НАЦИД да рандомизира членовете на научните журита.

Процедурите са важни, а не децата и младежите.

Импактфакторът е важен, а не преподаването на учениците и студентите.

Ами, аз викам тогава сградата на Ректората да стане мол. Така или иначе ще пустее вече трета година.

Аудиториите да станат магазини.

Е, библиотеките на първо време може да останат, така или иначе студентите са затворени в домовете си и не ги посещават.

Постепенно книгите ще отидат в някакви депозиториуми.

После и помещенията на библиотеките ще станат магазини.

А, и Аулата може още известно време да остане използваема по предназначение. Понеже в нея някакви големи университетски големци се събират с други още по-големи извънуниверситетски големци да отбелязват някакви събития.

"Мероприятия" ще има, образование – не.

32Evelina Mineva, Jane Klych and 30 others

7 Comments

Like

Comment

Share