В началото на юли тази година след няколкогодишно забавяне в Харвардското университетско издателство като част от поредицата

Hellenic Studies Series 88 бе публикуван сборникът

Lovers of the Soul, Lovers of the Body

Philosophical and Religious Perspectives in Late Antiquity

Edited by Svetla Slaveva-Griffin

Ilaria L. E. Ramelli

Table of Contents

Acknowledgements....................................................................................................  XI

List of Abbreviations.................................................................................................. XIII

List of Figures............................................................................................................. XV

Practical Notes.............................................................................................................. XIX

Introduction: At the Crossroads of Two Pathways, Svetla Slaveva-Griffin................. XIX

Part I: Plato and Aristotle on Soul and Body

1. Plato on Soul and Body, Luc Brisson...................................................................................... 3

2. Aristotle on the Integrity of Life, Dimka Gicheva-Gocheva................................................... 25

Part II: Soul-Body Perspectives in Imperial and Late Antique Platonism

3. Galen on Mind-Body Relations, John Dillon.............................................................................. 49

4. The Middle Platonists on the Soul-Body Relation, Harold Tarrant........................................... 65

5. Platonizing Gnostic Views on Soul and Body, John D. Turner.. ................................................ 91

6. Reconsidering the Body: From Tomb to Sign of the Soul, Svetla Slaveva-Griffin...................... 111

7. Bodily Images: Some Difficulties in Porphyry’s Psychology, Aaron P. Johnson....................... 133

8. Proclus and the Conjunction of Soul and Body, John F. Finamore............................................ 155

9. Olympiodorus on the Human Being: A Case of Moderate Embodiment, Pauliina Remes......... 171

10. Lessons from the Body: Alchemy and Practical Thought-Experiments in the First

Lesson on Virtue of Zosimos of Panopolis, Olivier Dufault............................................................193

Part III: Soul-Body Perspectives in Hellenistic Jewish and Christian Platonism

11. Philo and the Stoic Conception of Soul, Carlos Lévy.................................................................. 217

12. Origen, Athanasius, and Plato, Mark Edwards............................................................................ 233

13. Plotinus, Gregory of Nyssa, and Evagrius of Pontus: Where does the Soul Stop and

Where does the Body Begin? Kevin Corrigan................................................................................... 253

14. Gregory of Nyssa’s Purported Criticism of Origen’s Purported Doctrine of the Preexistence

of Souls, Ilaria L. E. Ramelli............................................................................................................ 277

15. The Soul-Body Relation in Augustine’s Early Works, Lenka Karfíková.................................... 309

16. “As We say That the Lover is Bound by the Beloved Woman:” The Soul-Body

Relation according to Nemesius of Emesa, Pier Franco Beatrice.................................................... 339

17. Philosophy, Religion and Architecture: Genesis and Apogenesis in Platonism,  the Cult of Mithras  and Christian Architecture, Robert Hannah..................................................................................... 363

Part IV: By Way of Conclusion: 

18. Moving Forward, Svetla Slaveva-Griffin...................................................................................... 389

19. The Study of Late Ancient Philosophy: Philosophy and

Religion—“Pagan”and Christian Platonism, Ilaria L. E. Ramelli...................................................... 395

Contributors........................................................................................................................................ 401

Bibliography....................................................................................................................................... 407

Index of Passages Cited...................................................................................................................... 447

General Index..................................................................................................................................... 461

***

Преди месец написах във фейсбук за изданието, че...

Книгата трябваше да излезе през 2017 г., но тогава един от колегите-съавтори беше тежко болен и не я предадохме навреме, после имаше още едно отлагане, после още едно и още едно.

Та най-после на 12 юли тръгна към читателите.

Изпратена ми е от Светла Славева-Грифин на 12 юли, на митницата у нас е от 1 август, а аз успях да я освободя от митницата при това с помощта на приятели на 1 септември.

Светла всяка година в първите няколко дни на декември, преди Никулден ми изпращаше по една коледна картичка от Талахаси, Флорида, но като разбра, че ги получавам в края на януари, а понякога и през февруари чак след Сретение Господне на следващата година, с двумесечно закъснение, и тя и аз се разбрахме да не ми праща вече коледни честитки, красиво написани на ръка.

И с книгите е същото: изпраща се книга на 12 юли от една от съставителките, пристига на 1 август у нас на нашата митница, с много големи усилия и "връзки" получих 5-те екземпляра на 1 септември.

А книгата е интересна, защото се занимава с няколко по-необсъждани християнски и езически мислители от късната античност.

Освен това съавтор(к)ите сме от целия свят – от Австралия и Щатите, от Централна и Източна Европа, от Скандинавието и Средиземноморието, от различни географски райони, с различни мисловни фокуси, от различни деноминации и образователни парадигми.

Съсъставителките са асоц. проф. Светла Славева-Грифин и проф. Илария Рамели.

Светла, родена през 1967 г., е завършила НГДЕК със златен медал и после класическа филология в Софийския университет с дипломна работа за Плотин, с научен ръководител н. с. Атанас Орачев.

Книгата ѝ за Плотин претърпя три преиздания в Оксфордското издателство. От години живее, работи и преподава в Щатите.

Проф. Илария Рамели, родена през 1971 г., е една от най-смелите жени, които познавам. Професор по история на философията и богословието, с десетки публикации за раннохристиянската апологетика и философия, за Кападокийските Отци.

Когато е била съвсем малка, е претърпяла автомобилна катастрофа и това и до днес ѝ пречи физически на движенията. Но какъв дух има! И каква вяра има Илария!

Слушала съм нейни доклади в Краков и Лисабон.

На жените не е разрешено да проповядват и това е правилно.

Когато Илария говори за светите отци от Кападокия тихичко и почти шепнешком, думите ѝ потъват дълбоко в сърцата на онези, които я слушат... завинаги.

Тя е най-добрата жена-богословка, която познавам лично, а Светла е най-проникновена познавачка на късноантичната философия и наука, особено на медицината,

***

... може би заглавието внушава повече разделеност, отколкото всъщност е имало в представените мислители и мистици, философи и теолози, лекари и алхимици, архитекти и мистификатори на уж откровения (от Хермес Трисмегист и гностическите измишльотини). От цялата тази пъстра дружина, за разделеност и даже враждебна противопоставеност на зримото и незримото, на телесното и безплътното, са говорили и писали само откачалките (под "откачалки" имам предвид гностиците). На мен ми е много любопитно какво пише във всяка една статия, защото познавам само предпредпоследния пидиеф, който беше общ, а предпоследната и последната коректура бяха с отделни файлове.

текстът на манифеста

Ч е с т и т   п р а з н и к!

Преди две години във фейсбук, на страницата на Етимологически просветител 

https://www.facebook.com/etymotitel/

се появи препис на този важен документ:

МАНИФЕСТЪ КЪМЪ БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ

По волята на незабвенния Царь Освободитель, великиятъ братски Руски народъ, подпомогнатъ отъ добритѣ ни съсѣди, подданицитѣ на Негово Величество Румѫнския Краль и отъ юначнитѣ Българи, на 19 февруари 1878 година сломи робскитѣ вериги, що прѣзъ вѣкове сковаваха България, нѣкога тъй велика и тъй славна.

Отъ тогава и до днесъ цѣли тридѣсеть години Българскиятъ Народъ непоколебимо вѣренъ къмъ памѣтьта на народнитѣ дѣйци за своята свобода и въодушевяванъ отъ тѣхнитѣ завѣти, неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде отъ нея подъ Мое рѫководство и онова на о’ Бозѣ почившия Kнязъ Александръ, държава, достойна да бѫде равноправенъ членъ въ сѣмейството на цивилизованитѣ народи. Винаги миролюбивъ, Моятъ Народъ днесъ купнѣе за своя културенъ и економически напрѣдъкъ; въ това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трѣба да прѣчи за прѣуспеванието ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бѫде споредъ както той иска.

Българскиятъ Народъ и Държавниятъ му глава не могатъ освѣнъ еднакво да мислятъ и едно да желаятъ.

Фактически независима, държавата Ми се спъва въ своя нормаленъ и спокоенъ развой отъ едни узи, съ формалното разкѫсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Азъ и Народътъ Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; Тя и България, свободни и напълно независими една отъ друга, ще иматъ всички условия да създадатъ и уякчатъ приятелскитѣ си връски и да се прѣдадатъ на мирно вѫтрѣшно развитие.

Въодушевенъ отъ това свето дѣло и за да отговаря на държавнитѣ нужди и народното желание, съ благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМЪ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕМПТЕМВРИ 1885 ГОД. БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно съ народа си дълбоко вѣрвам, че този Ми актъ ще намѣри одобрѣнието на Великитѣ Сили и съчувствието на цѣлия просвѣтенъ свѣтъ.

Да живѣе свободна и независима България!

Да живѣе Българскиятъ Народъ!

Издаден въ древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год. двадесеть и втора година отъ Нашето царуване.

(подпис на цар Фердинанд)

Министъръ Прѣдседатель и Министъръ на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията: (подпис на Александър Малинов)

Министъръ на Външнитѣ Работи на Изповѣданията: (подпис на Стефан Паприков)

Министъръ Вѫтрѣшнитѣ Работи: (подпис на Михаил Такев)

Министъръ на Народното Просвѣщение: (подпис на Никола Мушанов)

Министъръ на Финанситѣ: (подпис на Иван Салабашев)

Министъръ на Правосѫдието: (подпис на Тодор Кръстев)

Министъръ на Войната: (подпис на Данаил Николаев)

Министъръ на Търговията и Земледѣлието: (подпис на Андрей Ляпчев)

[препис на текста на манифеста, който се намира върху пергамента, изработен от художника Харалампи Тачев]

участници в семинара

Първите няколко снимки са на д-р Вера Любенова

 

Семинар Интерпретация и метод, по проект на колеги от Института по философия и социология в БАН 

Критични понятия на метафизиката (според разбирането на Кант в латиноезичните му ранни работи)

Варна, 8-11 септември 2022 г., Творчески дом на БАН

преди две години написано и допълнено вчера

Вчера фейсбук ми напомни, че преди две години, на 18 септември 2020 г. съм написала: 

Университетът като тип институция е между Църквата и мола. Поне така ни дресираха да мислим и говорим през последните години. От една страна, за разлика от положението при предишната социална система, университетът търси "духовността"; каквото и да означава това. Наистина, какво означава "духовност", никога не ми е била ясна тази дума. Прави го или поне би трябвало да търси знанието и истината с разум. От друга страна, все повече ни притискат да се съобразяваме с "невидимата ръка на пазара";, да предлагаме "пазарно ориентирани и практически приложими" познания.

В най-стария университет у нас специалностите са толкова, колкото са магазините в средностатистически столичен мол.

За да следват в него студентите плащат такси, което прави образованието част от процес на продажба-и-покупка.

В нашата страна моловете са отворени от месеци. За тях отдавна няма локдаун.

Църквата, благодарение на мъдростта и нравствената сила на архиереите устоя на натиска на властите, запази храмовете отворени и даже не изневери на вековната практика на причастяването.

Защо тогава най-старият университет у нас е непристъпен вече шест месеца и е поставен под заплахата да остане заключен още толкова? Защото изневерява на мисията си и това е най-силният ми мотив да протестирам срещу това.

В Техническия университет студентите ще учат присъствено, в Медицинския и УНСС – също. В Благоевградския ЮЗУ "Неофит Рилски" и в ПУ "Паисий Хилендарски" – също.

Оказва се, че Ректоратът е най-опасната университетска сграда в страната. Опасна е, да, но за управляващите. Затова продължаването на локдауна с дистанционно обучение е изгодно най-вече за тях. Елиминира публичното общуване, дискусиите, семинарите. Дресира младите хора да бъдат пасивни послушковци, слушащи преподавателите като монологично говорещи радиоточки, на които не може да се зададе въпрос, защото платформата не позволява диалог...

Днес четох отговори на студенти от ФФ, които попълвали анкета за дистанционното обучение през пролетния семестър. Една студентка, а може и студент, знам ли, написал(а), че дистанционното ѝ харесало, защото можела да си лакира ноктите на ръцете и краката, а също така и да си готви по време на лекции... Така де, преподавателите не виждаме и не чуваме студентите, докато си говорим сами пред компютрите.

На 8 юли това лято, след няколко месеца текстови баталии с един жалбоподател и Етичната комисия, получих в отдел Човешки ресурси официален документ: дисциплинарно наказание "забележка", наложено ми от ректора по членове от Кодекса на труда – заради уронване на престижа на университета. Заради десетките ми постове на блога ми и статуси тук против Закона за изменение и допълнение на ЗРАСРБ. Което правих от февруари 2019 г. по принцип и общо, а след ноември миналата година – и заради една конкретна процедура.

Престижът на университета се уронва и аурата му се очуква не от такива като мен, които критикуват безобразното мутренско образователно законодателство и мутренското му прилагане в университета. Ако в по-голямата част на хуманитарните специалности при нас се наложи отново дистанционното обучение и най-достолепната академична агора остане под ключ за още месеци напред, никой да не търси нито престиж, нито студенти. При следващото проучване на студентското мнение очаквам да прочета, че по време на лекции се епилират или си боядисват и къдрят косите.

***

Към написаното преди две години снощи добавих:

Това съм го написала преди две години. Уви, и следващата, че и по-следващата учебна година минаха в дистанционно, при което колкото и да сме се старали учители и ученици, студенти и преподаватели, щетите са непоправими.

Към края на текста става дума за това, че през юли 2020 г. ми беше наложено дисциплинарно наказание "забележка" по Кодекса на труда, заради статуси тук и постове на блога ми за Закона за развитие на академичния състав в Република България от 2018 г. и неговото прилагане.

Не било вярно, че университетът се мутризира.

А чий кандидат беше ректорът миналата година в президентските избори, помните ли?

Но още по-лошото е друго.

След две недели на 2 октомври ще има за пореден път избори.

В сферата на висшето образование т. нар. "промяна" не само не промени нищо, но и продължи един пъклен поход, започнат от сектата на фанатизираните сциентисти-наукометрици отдавна.

Министърът-академик-наукометрик и кохортата на квантификаторите около него отдавна, вече повече от 10 години, коват арсенал от оръжия за унищожаването на хуманитаристиката у нас.

Министърът на "промяната" е бил заместник-министър в три герберски правителства – и на м-р проф. Румяна Коларова (в служебно правителство на президента Плевнелиев), и на м-р проф. Тодор Танев (в правителство на ББ), и на м-р Меглена Кунева (в правителство на ББ), после два пъти служебен министър (в двете служебни миналата година на Радев), за няколко месеца и редовен министър.

Силите на екзекуторите се готвят за пълното унищожение на хуманитаристиката у нас от повече от 10 години.

В това отношение "промяната" не беше никаква промяна, а ядрена война, която до този момент при няколко други правителства беше конвенционална.

А социолозите предвиждат, че първите две места ще са пак за мутрите и за променящите, които колкото и каквото да се опитваха да променят в други сфери, в образователната не само нищо не промениха, ами напротив – издигнаха ешафоди.

кратко септемврийско-семинарно море

 

въздвижение на Светия Кръст Господен

 ἐν τούτῳ νίκα

in hoc signo vinces

Честит празник!

Картина на Рафаел и негови помощници – Stanze Vaticane