Спецкурсът върху "Метафизика" на Теофраст, който през втория семестър на тази учебна година ще проведем заедно с колегата Владимир Маринов, ще започне на 6 март,петък,от 17.15 часа в аудитория 63а на Ректората.
Текстът е преведен на български от Зоя Христова-Димитрова и може да бъде прочетен на страницата на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, в линка Библиотека, а после - преводи.
Showing posts with label за студентите. Show all posts
Showing posts with label за студентите. Show all posts
Monday, February 23, 2009
Friday, January 9, 2009
Свети Василий Велики - от "Шестоднев" и "За Светия Дух"
от "Шестоднев"
Беседа първа
В начало Бог сътвори небето и земята ( Бит. 1 : 1)
Подобаващо начало за всеки, който възнамерява да изложи сътворението на света, е да започне словото си с уредбата на видимия свят. Защото ще бъде представено сътворението на небето и земята, което не е станало от само себе си, както са си въобразили някои, а причина за това е Бог.
Непозналите Бога не приеха, че преди създаването на всичко е съществувала разумна първопричина, а водени от началното си незнание, направиха изводи и за следващите неща.
Колко хубаво нещо е редът! Поставя първо началото, за да не помислят някои, че светът е безначален. След това добавя “сътвори”, за да покаже, че ставащото е нищожна част от могъществото на Твореца.
... предизвестие на учението за свършека и промяната на света. Всичко, започнало в някакъв момент от времето, по необходимост трябва да свърши във времето. Ако има начало във времето, не се съмнявай за края му.
... както на сегашния живот съответства естеството на този свят, така и в бъдещето битие душите ни ще получат участ, отговаряща на състоянието им.
И когато дошъл часът да бъде въведен и този свят сред съществуващите, първо като училище и школа за човешките души, а след това като подходящо жилище за всичко, което се намира между раждането и смъртта, тогава се появил ходът на времето, еднакъв по природа със света, с животните и растенията, който винаги бърза, тече и отминава, и никога не спира бягът му. Нима не е такова времето? Нали миналото е изчезнало, бъдещето не се е появило, а настоящето, докато разберем, избягва от сетивата ни?... Оттук нашият мъдър учител за сътворението на света поставя сполучливо в разказа си за него думите “В начало сътвори”, тоест в начало на времето.
Начало се нарича и първото движение, например
“Начало на добрия път е – да се върши правда” ( Притч. 16:5)...
Начало се нарича и това, от което нещо произлиза, тоест от онова, което съществува в него, както основният камък в къщата или килът в кораба, или както е казано: “Начало на мъдростта е страхът Господен” ( Притч. 1:7)
Умението е начало на занаятите, както мъдростта на Веселиил се изразява в умението да се украси скинията.
Много често полезният край на действията става тяхно истинско начало. Както начало на милосърдието е приемането му от Бога, така и начало на всяко добродетелно действие е съдържащата се в обетите цел.
Щом като началото има толкова значения, помисли дали на всички отбелязани не подхожда този израз.
превод Росен Тенев
редактор Иван Желев
цитира се по изданието "Свети Василий Велики. ШЕСТОДНЕВ и други беседи". Народна култура, С., 1999 г.
откъс от
За Светия Дух - Гл. 5
“Един е Бог-Отец, от (из) Когото е всичко, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко...” ( 1 Кор. 8:6).
Ала тези думи не принадлежат на законодател – те са думи на разграничител на ипостаси... Блаженият Павел ги е събрал, за да означи един и същ субект, казвайки:
“Защото всичко е от (из) Него, чрез Него и към Него”, ( Рим. 11: 36)
Понеже из Него по волята на Бога и Отца е причината за битието на всичко, що съществува. Чрез Него е пребиваването и строежът ( sustasis)на всяка твар: защото за всяко същество Създателят е отмерил и нужното за неговото съхранение. Поради това именно е обърнат към него целия всемир, взрян с някакъв неудържим копнеж, с някаква неизразима обич в Сътворителя и Управителя на живота.
Нашата задача е да ... изобличим заблудата, че наблюденията на нашите противници са верни... за разумния слушател е достатъчно и онова опровержение на изложените твърдения, което се нарича “от противното”.
Гл. 9: Определителни понятия за Светия Дух, следващи учението на Светото Писание
Дух Свети е главното Му, собственото Му название: А това е най-вече означението на всичко безтелесно, изцяло невеществено и несъставно... да мислим Духа като същност разумна, безпределен по мощ, неопределим по величина, неизмерим с времена и векове, щедър на всички блага, които притежаваме.
превод Владимир Атанасов
редактор Яна Букова
цитира се по изданието "Свети Василий Велики. За Светия Дух", С.,2005 г.,
Saturday, January 3, 2009
Свети Василий Велики за раздорите между събратя, водещи до погибел
Гл. 30 Описание на положението, в което се намират днес Църквите
76. На какво ли да оприличим настоящето положение? Навярно то може да се сравни с морско сражение, което някакви войнолюбиви мъже, истински морски вълци, дълго отхранвали и отглеждали в себе си взаимна ненавист заради стари сблъсъци и сражения, са завързали помежду си. Представи си сега в тази картина, която аз ти рисувам, как от две страни настръхнали потеглят една срещу друга флотите, а сетне, след взрив на гнева до размери, които правят неговите поражения неизлечими, те се сблъскват и започват сражението. Допусни, ако искаш, че наред с това корабите са понесени от мощна вихрушка и че от небето изведнъж се спуска непрогледна мъгла, която затъмнява цялата околност до такава степен, щото вече по никакъв начин не може да се различи кой е съюзник и кой – враг, понеже бойните знаци са се слели и станали неразпознаваеми.
Да прибавим за по-голяма изразителност още и това, че морето се издува и набъбва, че водите от зейналите дълбини се издигат нагоре, че мощен дъждовен поток се сгромолясва от небето, че страховит потоп се надига след деветия вал; че сетне ветрове, връхлетели от всички посоки, се стоварват върху флотата и всички кораби се сблъскват с грохот помежду си; че от съратниците в бойния строй едни предателски се отмятат и в разгара на битката дезертират, а другите са принудени и да отблъскват тласканите от ветровете към тях кораби, и да се опълчват срещу нахвърлящите сe отгоре им неприятели, и да убиват своите заради отстъпничеството, предизвикано както от завистта към всичко, което ги надвишава и е непосилно за тях, така и от заложения у всекиго стремеж към победа.
Помъчи се освен това да дочуеш и онзи разбъркан и неразличим екот, кънтящ навред из цялото море, възникнал отчасти от бушуващите ветрове, отчасти от трясъка на сблъскващите се кораби, отчасти от тътнежа на врящото и кипящото море, отчасти от виковете на воините, надаващи грозни крясъци и вопли във своите мъки и страдания, така че никой не може да чуе гласа нито на наварха, нито на кормчията, ала страшна суматоха и бeзпорядък царят навред, а в същото време невероятният размах на злото, усилено от общото отчаяние, че никой не ще оживее, внушава всекиму слободията да се отдава на всякакъв грях.
Притури и нападналата ги неизцерима болест, която бих нарекъл “славострастие”, и ето че вследствие на всичко това, макар корабът вече да се носи устремно към дълбините, пътниците в него изобщо не прекратяват крамолата кой да бъде неговият началник.
.....
Ние сме съпричастни към дадена общност дотолкова, доколкото изпитваме обща омраза към неприятелите ни. Ала стига само враговете да ни отминат, и ние вече се гледаме един другиго като врагове.
.....
Оказва се, че личната ненавист е по-силна от войната между общества и народи, тъй като славата да се наложиш над противниците си е за предпочитане пред общата за всички полза в очите на онези, за които мимолетната и бърза наслада от задоволеното честолюбие стои по-високо и струва повече от отложените за бъдещето награди.
.....
Един е пределът на приятелството – да говориш, за да угодиш; и достатъчен повод за вражда – да имаш мнение, различно от това на другия. Сходството в прегрешенията е причина за възникването на отцепнически общности, по-обвързваща и от всяко съзаклятие. Теолог е всеки, дори и онзи, чиято душа е дамгосана с неизброими петна на позора и скверната.
.....
Защото, изстине ли веднъж обичта у хората, изгубило се е вече единодушието сред братята, непознато е вече понятието “съгласие”, заличени са вече поученията за любов към ближния. Никъде – християнско милосърдие, никъде – състрадателна сълза. Няма кой да подкрепи слабия във вярата, ала е лумнала между единоплеменници такава взаимна омраза, че всеки е готов да се зарадва по-скоро от падението на ближния, отколкото от собствените си успехи.
превод от гръцки Владимир Атанасов
редактор Яна Букова
цитира се по изданието "Василий Велики. За Светия Дух", С., 2002, изд.ЛИК
post scriptum:
В първия ден на годината Църквата почита паметта на Свети Василий Велики.
Не ми се искаше обаче просто така, защото е първи януари, да сложа откъсче от негов текст.
Той е един наистина велик и за жалост, не особено добре познат в съвремието философ, а както се вижда и от откъсчето - отличен психолог.
Свети Василий Велики е живял сравнително кратко. Роден е през 330 г. и си е отишъл от този свят през 379 г.
Трудно е с няколко думи да се обхване многообразието от житейски проявления, в които се е разгърнало неизтощимото му усърдие.
Направил всичко възможно за утвърждаването на християнската вяра. И като мислител, и като аскет, и като презвитер, а по-късно и архиепископ, и като реформатор на монашеството, и като организатор на невиждана до този момент благотворителна дейност.
Св. Василий извършил истински подвизи на милосърдието и помагането на хората.
Неговата личност е личност на голям мислител – богослов и философ, но и на голям човек – благодетел и закрилник на бедните, болните и гладните.
Той създал и със собствени средства, както и чрез дарения, издържал малко селище в Кападокия, в което имало сиропиталище, болница, приют за душевноболни, приют за прокажени и нещо като безплатна кухня за крайно нуждаещи се... Селището, разбира се, било наречено Василиада, но не е известно колко дълго след смъртта му е продължило да съществува.
Младежът Василий получил завидно образование в родния си град Кесария, след това – в Константинопол и накрая – в духовно-образователната столица Атина.(Специално за този период от неговия живот - сиреч за неговото следване в Атина - съвсем спокойно може да се доверим и на написаното от Гор Видал в романа му за Юлиан Отстъпника "Юлиан". Дори и изповядан атеист като Гор Видал се е отпуснал в изрази на възхита от симпатичния,благ и ученолюбив младеж Василий...)
Сред отците на църквата той е един от учените-енциклопедисти, усвоили цялото знание и мъдрост на елинската античност. Познавал е блестящо не само езическата философия, но и реториката и огромния масив от познания за природата на старите елински учени. Цялата елинска мисловност, ученост и литература била не само изучена, но и плодотворно използвана от него както в писателското му творчество, така и при проповедите му. Познаването на шедьоврите на старата елинска литература дори понякога го вдъхновявало да твори за разтуха поезия със странна епическа метрика и множество архаизми.
Това, впрочем, обичал да прави и брат му Григорий.
Св. Василий разкрил своя философски и диалектически гений при осмислянето на двата най-важни догмата за християнската вяра. Неговото време било време на ожесточени спорове и дори църковен разкол по въпроса за единосъщието на лицата в Светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух.
Усвоил цялата класическа философска традиция, св. Василий осмисля проблемите на битието с понятия и термини, уточнявани и осмисляни в продължение на векове. Така най-доброто от рационалистичната елинска философия се включва в понятийния изказ на християнската догматика. Св. Василий хвърля цялата си философско-богословска страст за доказването на единосъщието на лицата в Светата Троица и за опровергаване на ересите на арианството (което твърди, че има подобосъщие, а не единосъщие) и тритеизма – ереси, които можели да задушат християнството. Но то не било задушено, защото било защитено от хора и мислители като него.
Диалектическата му мощ се проявила особено при философстването за понятията “същност” и “ипостас” в осмислянето на проблема за троицата.
А силата и качествата му на философ са проявени в осмислянето на много вечни философски проблеми, което може би ще се види дори от някои откъсчета от негови произведения, преведени и издадени на български наскоро, които ще сложа тук през идващите дни.
от него на български може да прочетете:
*Св. Василий Велики. ШЕСТОДНЕВ и други беседи.С., НК, 1999,
превод Росен Тенев, редактор Иван Ж. Димитров.
*Писмо до своя брат Григорий за разликата между същност и ипостас.
Превод Иван Христов. В: “Архив за средновековна философия и култура”, св. ІV, С., 1997, изд. “ЛИК”.
*"За Светия дух”, С., 2002, “ЛИК”,
превод Владимир Атанасов. Редактор Яна Букова.
Thursday, October 2, 2008
философията - търсене на истината
Аристотел. Mетафизика. Книга втора (малката алфа)
I.
Да се мисли за истината в едно отношение е трудно, а в друго - лесно. Знак за това е обстоятелството, че нито някой може да достигне пълен успех при изследването й, нито пък всички търпят пълен неуспех. В действителност, всеки, който е изследвал природата, казва и нещо правилно: взети поотделно, те казват малко или нищо, но когато се събере знанието на всички, тогава вече се постига нещо значително. Така че, доколкото положението е като в израза „Кой няма да улучи вратата?”, това занимание е лесно. Но това, да притежаваме разбиране за цялото и все пак да не можем да го постигнем за частта, показва неговата трудност. Впрочем щом трудността се появява по два начина, може би причината за нея не е в нещата, а в нас, защото не е изключено умът на нашата душа да възприема това, което по своето естество е напълно ясно, така, както очите на прилепите виждат предметите на дневна светлина.
Би било справедливо да се чувстваме задължени не само спрямо онези мислители, чиито възгледи споделяме, но и спрямо онези, които са се изразявали по-повърхностно: те също имат някакъв принос, доколкото са станали причина да получим необходимата подготовка. Ако, да кажем, не се беше родил Тимотей, нямаше да я има голяма част от мелическата поезия, с която сега разполагаме: но ако не беше Фринис, нямаше да го има и Тимотей . Същото е положението при изследването на истината: ние сме възприели схващанията само на някои, но пък други са станали причина за тяхната поява.
Философията с основание се нарича наука за истината. Това е така, защото целта на теоретичното познание е истината, а на практическото - действието и ако практиците се интересуват от устройството на нещо, то не е, за да узнаят, как то съществува вечно, а какво е неговото отношение към други неща и в настоящето. Ние обаче не познаваме истината, ако не знаем причината за нещата: а всяко нещо е носител на дадено качество дотолкова, доколкото благодарение на него и другите придобиват същото това качество . Затова казваме, примерно, че огънят е най-топлото нещо, защото точно той е причина за топлината и в останалите неща. Ето защо най-истинно е онова, което е причина и другите неща след него да бъдат истинни. Началата на вечните неща по необходимост ще са вечно най-истинните: защото те не са само временно истинни, нито пък има нещо, което е причина за тяхното съществуване, а те са причина за съществуването на останалите. Следователно както едно нещо се отнася към съществуването, така се отнася и към истината .
II.
Ясно е, че има някакво начало, и че причините за нещата не отиват до безкрай нито в реда на следването им, нито по видове. Не е възможно, когато става дума за материалното начало, да имаме безкрайна редица като следната: плътта е от земята, земята е от въздуха, въздухът е от огъня и така нататък до безкрай. Това не е възможно и ако говорим за източника на движението, примерно: човекът се задвижва от въздуха, той пък от слънцето, слънцето от Раздора и така до безкрай . По същия начин и целната причина не може да бъде отдалечавана неограничено: не може, да кажем, разхождането да е заради здравето, то заради щастието, щастието пък заради нещо друго и така винаги нещо да бъде заради нещо друго. По същия начин стои въпросът и за същината на нещото. При нещата, които заемат средищно положение в родовата редица и следователно трябва да имат по нещо външно, което да е съответно крайно и начално, предишното по необходимост е причина за тези, които идват след него. В този случай, ако трябва да посочим едно от тях, което да е причина и за трите, ще посочим първото: няма да посочим последното, защото последното не може да е причина за нищо, нито пък средното, защото то ще е причина само за едно. При това положение няма никакво значение дали средното е едно или много, нито дали тези много ще са безброй или ограничен брой. Когато обаче нещата са безкрай по този начин , а и при безкрайното изобщо, всички части до настоящия момент са средни: така че ако няма нищо първо, това значи, че изобщо няма никаква причина.
Не е възможно също и да се слиза до безкрайност надолу, след като отгоре вече има начало и така от огъня да възникне вода, от нея земя и така винаги да се появява някакъв следващ род. Знае се, че едно нещо възниква от друго по два начина и между тях не е този, когато след едно идва друго, както казваме, че след Истмийските игри идват Олимпийските . Възникването е или както от променящото се дете се появява мъж, или пък както от водата възниква въздух. Казваме, че от детето става мъж в смисъл, че от ставащото възниква станалото или от завършващото - завършеното. (Винаги има нещо „между”: както ставането винаги е между битието и небитието, така и ставащото е между съществуващото и несъществуващото. Например учещият е ставащ учен и това е смисълът на твърдението, че от учещия става учен). Когато обаче се казва, че от въздуха става вода, това означава, че едното от двете изчезва. В предишния случай нещата не преминават обратно в тези, от които са възникнали: мъжът не става пак дете, защото в резултат на ставането не се появява ставащото, а това, което е след ставането. По този начин от сутринта става ден, защото денят идва след нея, а преминаването на деня в сутрин е невъзможно. Във втория случай обаче нещата могат да се завръщат в тези, от които са станали. В нито един от двата случая не е възможно пораждането да води до поява на нови неща до безкрайност. В първия случай е необходимо средните да бъдат краен брой , а във втория нещата могат да преминават едно в друго по обратния път, защото унищожението на едното е пораждане на другото. Същевременно не е възможно първото, което е вечно, да бъде унищожено: щом като пораждането, проследено до върха си, не е безкрайно, тогава е необходимо и онова, което за пръв път е възникнало от унищожението на друго, да не е вечно .
Нека кажем нещо и относно „това, заради което”, както се нарича целта. Това е нещото, което не съществува заради друго, а другите неща съществуват заради него. Ако приемем, че такова крайно нещо съществува, тогава няма да има безкрайна поредица, а ако не съществува, тогава не би трябвало да има цел. Но философите, които допускат безкрайността, не обръщат внимание на това, че същевременно премахват и природата на доброто, защото никой не би се заел да прави каквото и да било, ако не очаква да стигне до някакъв краен резултат. Тогава не би имало и ум в съществата, защото онзи, който има ум, винаги действува с някаква цел: и това е границата на неговите действия, тъй като целта е граница.
Дори и същината не може да се сведе до друго определение, което да бъде по-общо. Това е така, защото първичното определение е винаги по-добро от следващото, а където първото определение не е подходящо, следващото също не е. Тези, които разсъждават така, просто отричат овладяването на науката, тъй като според тях излиза, че не е възможно да се знае нищо, преди да се стигне до неделимите . Тогава не може да има и познаване, защото как е възможно да се мислят неща, които не са определени по този начин? Не е същото положението с линията, при която няма край на деленията, но не е възможно тя да бъде мислена, без да се предположи такъв край: поради това онзи, който разглежда линията като делима до безкрайност, не може да пресметне отделните отрязъци . Необходимо е и материята да се мисли в нещо движещо се : не е възможно нещо безкрайно да има битие, или поне битието на безкрайното не може да бъде безкрайно .
Най-сетне, ако видовете причини бяха безкраен брой, познаването им не би било възможно. Ние смятаме, че знаем тогава, когато узнаем причините, а онова, към което се прибавя до безкрайност, не би могло да бъде изминато в ограничено време.
III.
Успехът на преподаването зависи от навиците на слушателя. Всеки иска да му се говори така, както е свикнал и всичко, което е извън това, се усеща като различно. Поради непривичността си то изглежда непознато и чуждо, защото привичното ни е познато. Значението на привичното се вижда добре при формулирането на законите, където митично обосновани и детински твърдения имат по-силно влияние от самото разбиране на законността: това се дължи на навика. Ето защо едни слушатели не приемат казаното, ако то не бъде подкрепено с доказателства, строги като математическите; други искат да се говори с примери, а трети - да се дават цитати от поетите. Едни държат всичко да се изследва в подробности, а на други високата точност не допада: това е или защото просто не могат да следват поредицата от разсъждения, или защото не ценят такъв начин на изложение. Действително, в особената точност при договорите, както и при речта, има нещо, което изглежда на някои недостойно за свободния човек. Затова е добре да се научим как да подхождаме към всяко нещо, тъй като не е възможно да се търси едновременно знанието и начина за овладяването му: защото дори само едното от тях не е лесно постижимо. Mатематическата точност, например, не може да се изисква при овладяване на всяко знание, а само при онова, което изследва нематериални неща. Следователно този метод е неприложим в изследването на природата, тъй като почти всичко природно е свързано с материя. Затова първо трябва да се помисли какво е природата: защото така ще се разбере и какво именно изследва физиката (и дали причините и началата ще бъдат изследвани от една наука, или от повече).
превод: Николай Гочев
p.s. Това е най-кратката книга на "Метафизика"
Текстът с бележките към него можете да прочетете в първия български превод на
"Метафизика", С., 2000, СОНМ. Превод на І-ІІІ и Х-ІV книги Николай Гочев,превод на ІV-ІХ книги Иван Христов.
I.
Да се мисли за истината в едно отношение е трудно, а в друго - лесно. Знак за това е обстоятелството, че нито някой може да достигне пълен успех при изследването й, нито пък всички търпят пълен неуспех. В действителност, всеки, който е изследвал природата, казва и нещо правилно: взети поотделно, те казват малко или нищо, но когато се събере знанието на всички, тогава вече се постига нещо значително. Така че, доколкото положението е като в израза „Кой няма да улучи вратата?”, това занимание е лесно. Но това, да притежаваме разбиране за цялото и все пак да не можем да го постигнем за частта, показва неговата трудност. Впрочем щом трудността се появява по два начина, може би причината за нея не е в нещата, а в нас, защото не е изключено умът на нашата душа да възприема това, което по своето естество е напълно ясно, така, както очите на прилепите виждат предметите на дневна светлина.
Би било справедливо да се чувстваме задължени не само спрямо онези мислители, чиито възгледи споделяме, но и спрямо онези, които са се изразявали по-повърхностно: те също имат някакъв принос, доколкото са станали причина да получим необходимата подготовка. Ако, да кажем, не се беше родил Тимотей, нямаше да я има голяма част от мелическата поезия, с която сега разполагаме: но ако не беше Фринис, нямаше да го има и Тимотей . Същото е положението при изследването на истината: ние сме възприели схващанията само на някои, но пък други са станали причина за тяхната поява.
Философията с основание се нарича наука за истината. Това е така, защото целта на теоретичното познание е истината, а на практическото - действието и ако практиците се интересуват от устройството на нещо, то не е, за да узнаят, как то съществува вечно, а какво е неговото отношение към други неща и в настоящето. Ние обаче не познаваме истината, ако не знаем причината за нещата: а всяко нещо е носител на дадено качество дотолкова, доколкото благодарение на него и другите придобиват същото това качество . Затова казваме, примерно, че огънят е най-топлото нещо, защото точно той е причина за топлината и в останалите неща. Ето защо най-истинно е онова, което е причина и другите неща след него да бъдат истинни. Началата на вечните неща по необходимост ще са вечно най-истинните: защото те не са само временно истинни, нито пък има нещо, което е причина за тяхното съществуване, а те са причина за съществуването на останалите. Следователно както едно нещо се отнася към съществуването, така се отнася и към истината .
II.
Ясно е, че има някакво начало, и че причините за нещата не отиват до безкрай нито в реда на следването им, нито по видове. Не е възможно, когато става дума за материалното начало, да имаме безкрайна редица като следната: плътта е от земята, земята е от въздуха, въздухът е от огъня и така нататък до безкрай. Това не е възможно и ако говорим за източника на движението, примерно: човекът се задвижва от въздуха, той пък от слънцето, слънцето от Раздора и така до безкрай . По същия начин и целната причина не може да бъде отдалечавана неограничено: не може, да кажем, разхождането да е заради здравето, то заради щастието, щастието пък заради нещо друго и така винаги нещо да бъде заради нещо друго. По същия начин стои въпросът и за същината на нещото. При нещата, които заемат средищно положение в родовата редица и следователно трябва да имат по нещо външно, което да е съответно крайно и начално, предишното по необходимост е причина за тези, които идват след него. В този случай, ако трябва да посочим едно от тях, което да е причина и за трите, ще посочим първото: няма да посочим последното, защото последното не може да е причина за нищо, нито пък средното, защото то ще е причина само за едно. При това положение няма никакво значение дали средното е едно или много, нито дали тези много ще са безброй или ограничен брой. Когато обаче нещата са безкрай по този начин , а и при безкрайното изобщо, всички части до настоящия момент са средни: така че ако няма нищо първо, това значи, че изобщо няма никаква причина.
Не е възможно също и да се слиза до безкрайност надолу, след като отгоре вече има начало и така от огъня да възникне вода, от нея земя и така винаги да се появява някакъв следващ род. Знае се, че едно нещо възниква от друго по два начина и между тях не е този, когато след едно идва друго, както казваме, че след Истмийските игри идват Олимпийските . Възникването е или както от променящото се дете се появява мъж, или пък както от водата възниква въздух. Казваме, че от детето става мъж в смисъл, че от ставащото възниква станалото или от завършващото - завършеното. (Винаги има нещо „между”: както ставането винаги е между битието и небитието, така и ставащото е между съществуващото и несъществуващото. Например учещият е ставащ учен и това е смисълът на твърдението, че от учещия става учен). Когато обаче се казва, че от въздуха става вода, това означава, че едното от двете изчезва. В предишния случай нещата не преминават обратно в тези, от които са възникнали: мъжът не става пак дете, защото в резултат на ставането не се появява ставащото, а това, което е след ставането. По този начин от сутринта става ден, защото денят идва след нея, а преминаването на деня в сутрин е невъзможно. Във втория случай обаче нещата могат да се завръщат в тези, от които са станали. В нито един от двата случая не е възможно пораждането да води до поява на нови неща до безкрайност. В първия случай е необходимо средните да бъдат краен брой , а във втория нещата могат да преминават едно в друго по обратния път, защото унищожението на едното е пораждане на другото. Същевременно не е възможно първото, което е вечно, да бъде унищожено: щом като пораждането, проследено до върха си, не е безкрайно, тогава е необходимо и онова, което за пръв път е възникнало от унищожението на друго, да не е вечно .
Нека кажем нещо и относно „това, заради което”, както се нарича целта. Това е нещото, което не съществува заради друго, а другите неща съществуват заради него. Ако приемем, че такова крайно нещо съществува, тогава няма да има безкрайна поредица, а ако не съществува, тогава не би трябвало да има цел. Но философите, които допускат безкрайността, не обръщат внимание на това, че същевременно премахват и природата на доброто, защото никой не би се заел да прави каквото и да било, ако не очаква да стигне до някакъв краен резултат. Тогава не би имало и ум в съществата, защото онзи, който има ум, винаги действува с някаква цел: и това е границата на неговите действия, тъй като целта е граница.
Дори и същината не може да се сведе до друго определение, което да бъде по-общо. Това е така, защото първичното определение е винаги по-добро от следващото, а където първото определение не е подходящо, следващото също не е. Тези, които разсъждават така, просто отричат овладяването на науката, тъй като според тях излиза, че не е възможно да се знае нищо, преди да се стигне до неделимите . Тогава не може да има и познаване, защото как е възможно да се мислят неща, които не са определени по този начин? Не е същото положението с линията, при която няма край на деленията, но не е възможно тя да бъде мислена, без да се предположи такъв край: поради това онзи, който разглежда линията като делима до безкрайност, не може да пресметне отделните отрязъци . Необходимо е и материята да се мисли в нещо движещо се : не е възможно нещо безкрайно да има битие, или поне битието на безкрайното не може да бъде безкрайно .
Най-сетне, ако видовете причини бяха безкраен брой, познаването им не би било възможно. Ние смятаме, че знаем тогава, когато узнаем причините, а онова, към което се прибавя до безкрайност, не би могло да бъде изминато в ограничено време.
III.
Успехът на преподаването зависи от навиците на слушателя. Всеки иска да му се говори така, както е свикнал и всичко, което е извън това, се усеща като различно. Поради непривичността си то изглежда непознато и чуждо, защото привичното ни е познато. Значението на привичното се вижда добре при формулирането на законите, където митично обосновани и детински твърдения имат по-силно влияние от самото разбиране на законността: това се дължи на навика. Ето защо едни слушатели не приемат казаното, ако то не бъде подкрепено с доказателства, строги като математическите; други искат да се говори с примери, а трети - да се дават цитати от поетите. Едни държат всичко да се изследва в подробности, а на други високата точност не допада: това е или защото просто не могат да следват поредицата от разсъждения, или защото не ценят такъв начин на изложение. Действително, в особената точност при договорите, както и при речта, има нещо, което изглежда на някои недостойно за свободния човек. Затова е добре да се научим как да подхождаме към всяко нещо, тъй като не е възможно да се търси едновременно знанието и начина за овладяването му: защото дори само едното от тях не е лесно постижимо. Mатематическата точност, например, не може да се изисква при овладяване на всяко знание, а само при онова, което изследва нематериални неща. Следователно този метод е неприложим в изследването на природата, тъй като почти всичко природно е свързано с материя. Затова първо трябва да се помисли какво е природата: защото така ще се разбере и какво именно изследва физиката (и дали причините и началата ще бъдат изследвани от една наука, или от повече).
превод: Николай Гочев
p.s. Това е най-кратката книга на "Метафизика"
Текстът с бележките към него можете да прочетете в първия български превод на
"Метафизика", С., 2000, СОНМ. Превод на І-ІІІ и Х-ІV книги Николай Гочев,превод на ІV-ІХ книги Иван Христов.
Wednesday, September 17, 2008
философия и богословие в българското виртуално
Вчера писах за това, откъде може да започне човек, ако се интересува от античност и иска да започне от българските сайтове и блогове.
Има и още, разбира се.
Например, сайтът на английски език за големия международен тригодишен проект за контекстуализирането на класическото образование, който беше осъществен от няколко души от катедрата по класическа филология в СУ, но в него и като лектори, и като участници се включиха много колеги от различни европейски страни.
А що се отнася за философията и философстването в българското интернетно пространство, има няколко образцови сайта: бижуто "Касталия" на Иван Колев; преподавателския сайт на Ясен Захариев (от НБУ), преподавателските страници на Васил Видински и Константин Янакиев и последно в това изброяване, но не и по важност - проекторно-форумното пространство "Проектория", което се създава от Борис Грозданов, Ясен Праматаров, Ясен Захариев, Васил Видински и Юнуз Юнуз.
В "Проектория" е имало и имаше какви ли не дискусии. Тази зима в седмиците между двата семестъра, когато очевидно повече преподаватели имаха малко повече свободно време, там се проведоха няколко ожесточени дискусии, които си бяха направо няколкодневни виртуални семинари.
Искрата пламна от осуетяването на посещението на сегашния папа Бенедикт ХVІ(чието светско име беше Йозеф Ратцингер, а светското му поприще е било преподаването на история на науката и философията, и епистемология) в римския университет "Ла Сапиенца".
Та, покрай провала на визитата на сегашния папа, който е някогашен ректор и образцов университетски мениджър и + това е и философ, и богослов, в университета "Ла Сапиенца", в "Проектория" се отвориха едни сериозни полемики за вярата и разума, за науката и философията, за религията и науката. Много интересно беше.
...
А понеже днес е празникът на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, нека да напиша, че в българското интернетно пространство има и две интересни, активно списвани места - "Православие.бг" и "Двери на православието", в които също има оживени, а понякога и ожесточени дискусии, философстване и богословстване, критики и рефлексии върху вярата и нейното институционализиране. На първото от тях главен редактор е колегата Андрей Романов, а на второто сътрудничи също наш колега-философ Михаил Шиндаров.
Има и още, разбира се.
Например, сайтът на английски език за големия международен тригодишен проект за контекстуализирането на класическото образование, който беше осъществен от няколко души от катедрата по класическа филология в СУ, но в него и като лектори, и като участници се включиха много колеги от различни европейски страни.
А що се отнася за философията и философстването в българското интернетно пространство, има няколко образцови сайта: бижуто "Касталия" на Иван Колев; преподавателския сайт на Ясен Захариев (от НБУ), преподавателските страници на Васил Видински и Константин Янакиев и последно в това изброяване, но не и по важност - проекторно-форумното пространство "Проектория", което се създава от Борис Грозданов, Ясен Праматаров, Ясен Захариев, Васил Видински и Юнуз Юнуз.
В "Проектория" е имало и имаше какви ли не дискусии. Тази зима в седмиците между двата семестъра, когато очевидно повече преподаватели имаха малко повече свободно време, там се проведоха няколко ожесточени дискусии, които си бяха направо няколкодневни виртуални семинари.
Искрата пламна от осуетяването на посещението на сегашния папа Бенедикт ХVІ(чието светско име беше Йозеф Ратцингер, а светското му поприще е било преподаването на история на науката и философията, и епистемология) в римския университет "Ла Сапиенца".
Та, покрай провала на визитата на сегашния папа, който е някогашен ректор и образцов университетски мениджър и + това е и философ, и богослов, в университета "Ла Сапиенца", в "Проектория" се отвориха едни сериозни полемики за вярата и разума, за науката и философията, за религията и науката. Много интересно беше.
...
А понеже днес е празникът на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, нека да напиша, че в българското интернетно пространство има и две интересни, активно списвани места - "Православие.бг" и "Двери на православието", в които също има оживени, а понякога и ожесточени дискусии, философстване и богословстване, критики и рефлексии върху вярата и нейното институционализиране. На първото от тях главен редактор е колегата Андрей Романов, а на второто сътрудничи също наш колега-философ Михаил Шиндаров.
Tuesday, September 16, 2008
за дистанционното и задочното обучение
Преди няколко години в Турция се запознахме с една млада двойка канадци.
Бяхме отседнали за няколко дни в известния курорт Кушадасъ, който е идеална локация за няколко дни екскурзии до местата от античната елинска Йония - на север е Ефес, а на юг са Приене, Милет и Дидима. Отсреща на час и половина път с корабче е остров Самос.
Та, сигурно се досещате, че от всички тези места най-посещаваното е Ефес, заради отлично запазения му театър и обширното археологическо пространство-парк, заради славата на някогашния величествен храм на Артемида, от който днес се е запазила една-единствена колона и други неща. Хиляди туристи се изсипват там всеки ден, макар че най-ценните експонати не са на открито, а в музея в Селджук, който е наблизо, а още по-ценните са в Кунстхисторишес музеум във Виена.
С канадците се запознахме, защото бяхме решили да посетим и останките от градовете надолу - Милет, Приене и Дидима, а в целия курорт едвам се намериха няколко души за такава екскурзия. Индивидуални посещения специално там - в Милет, Приене и Дидима -не се разрешават, само в група,с туроператорска фирма и гид.
Докато разглеждахме и тези градове, си говорихме най-вече с канадците, чиито имена вече не си спомням. Бяха и двамата от Калгари. Особено се разговорихме по пътя назад, към Кушадасъ.
Когато разбрахме кой с какво се занимава, се оказа, че младата жена току-що беше завършила бизнес-администрация дистанционно, а мъжът й, малко по-голям от нея, вече работещ, бил учил по същия начин преди нея.
Полюбопитствах как точно се прави при тях, защото и аз нали преподавам в нашата дистанционна форма, сиреч в задочното обучение.
Оказа се, че те изобщо не са ходели в Монреал през цялото време.
"Никога през живота си не съм била там", каза тя.
"Е, аз съм бил много пъти после по бизнес, но докато учех - не".
Ето, тяхното дистанционно обучение е минавало почти изцяло по електронен път - получавали са на компакт-дискове комплекти от лекции, сканирани учебници, по пощата файлове с интернетни източници и т.н.
Кореспонденция с преподавателите по електронната поща, изпращане на писмени работи, консултации, виртуални контролни в реално време и т.н.
Разбира се, има и контакт "лице в лице".
Как и кога?
Всяка събота по няколко часа във видеоконферентния център на Монреалския университет в Калгари.Контакт на живо между преподавателите, повечето от които са в Монреал, и студентите във видеоконферентните центрове в Калгари, Ванкувър, Торонто и т.н.
Канада е голяма страна, разстоянията между най-големите им градове са грамадни и доколкото разбрах, този дистанционен начин на обучаване и в някои бакалавърски, и още повече в магистърски програми, се развива бързо.
Нашата страна е малка и материалните възможности на университетите засега не предполагат създаването на такива видеоконферентни центрове, но пък задочното следване по много хуманитарни дисциплини е доста улеснено от бума в книгоиздаването през последните 18 години и от наличието на Интернет.
В Интернет има толкова много текстове и информация, че много често се питам дали понякога внезапната среща с нея не действа по-скоро обезкуражаващо.
И така.
Понеже преподавам най-често на студенти от първи курс - и в културология, и в класическа филология, и във философия - за да не е много плашещо, на този блог ще сложа в началото само препратки и връзки към най-необходимото и най-полезното.
Ако някой е съвсем начинаещ в опознаването на античността, може да започне от страницата на магистърската програма Антична култура и литература във ФКНФ и от преподавателския блог на Николай Гочев. Както страницата на магистърската програма, която от години се поддържа от Невена Панова, така и преподавателският блог на Николай Гочев са ценни и сами по себе си, но и най-вече с многото ценни връзки, които дават - към издания, корпуси от текстове оригинални и преводни, речници, справочници, албуми, периодика, университети и институции, азбуки и шрифтове, и т.н.
В рубриката
sine qua non
се вижда и дигиталната библиотека "Персей" на антични текстове в оригинал.
А на страницата на Масачузетския технологичен институт има много преводи на класически автори от античността.
Както си казахме и когато се видяхме по време "на очните занятия" (много грозна фраза, съжалявам) в Интернет всеки може да търси издания на най-различни автори от разни времена и епохи в зависимост от чуждите езици, които знае.
Така. Стигаме и до Уикипедия.
Уикипедия също е нещо много хубаво.
Нейният български вариант полека-лека се развива и обогатява.
Например, при последното ми търсене там намерих много компетентни статии за теоремата на Талес и за апориите на Зенон. Препоръчвам ги!
Същевременно, обаче, има и грешки.
Статията за Анаксимен от Милет завършва с едно изреждане на класификация на видовете речи, която уж той направил. Обаче не. Анаксимен, който се е занимавал с реторика, е от Лампсак, а не от Милет и е живял по времето на Александър Македонски, а не по времето на гръко-персийските войни.
Така че, грешки и неточности може да има навсякъде. И в преподаването, разбира се.
Особено, когато преподавателят предпочита да говори, а не да чете предварително написана лекция, понякога объркванията са неизбежни.
Бяхме отседнали за няколко дни в известния курорт Кушадасъ, който е идеална локация за няколко дни екскурзии до местата от античната елинска Йония - на север е Ефес, а на юг са Приене, Милет и Дидима. Отсреща на час и половина път с корабче е остров Самос.
Та, сигурно се досещате, че от всички тези места най-посещаваното е Ефес, заради отлично запазения му театър и обширното археологическо пространство-парк, заради славата на някогашния величествен храм на Артемида, от който днес се е запазила една-единствена колона и други неща. Хиляди туристи се изсипват там всеки ден, макар че най-ценните експонати не са на открито, а в музея в Селджук, който е наблизо, а още по-ценните са в Кунстхисторишес музеум във Виена.
С канадците се запознахме, защото бяхме решили да посетим и останките от градовете надолу - Милет, Приене и Дидима, а в целия курорт едвам се намериха няколко души за такава екскурзия. Индивидуални посещения специално там - в Милет, Приене и Дидима -не се разрешават, само в група,с туроператорска фирма и гид.
Докато разглеждахме и тези градове, си говорихме най-вече с канадците, чиито имена вече не си спомням. Бяха и двамата от Калгари. Особено се разговорихме по пътя назад, към Кушадасъ.
Когато разбрахме кой с какво се занимава, се оказа, че младата жена току-що беше завършила бизнес-администрация дистанционно, а мъжът й, малко по-голям от нея, вече работещ, бил учил по същия начин преди нея.
Полюбопитствах как точно се прави при тях, защото и аз нали преподавам в нашата дистанционна форма, сиреч в задочното обучение.
Оказа се, че те изобщо не са ходели в Монреал през цялото време.
"Никога през живота си не съм била там", каза тя.
"Е, аз съм бил много пъти после по бизнес, но докато учех - не".
Ето, тяхното дистанционно обучение е минавало почти изцяло по електронен път - получавали са на компакт-дискове комплекти от лекции, сканирани учебници, по пощата файлове с интернетни източници и т.н.
Кореспонденция с преподавателите по електронната поща, изпращане на писмени работи, консултации, виртуални контролни в реално време и т.н.
Разбира се, има и контакт "лице в лице".
Как и кога?
Всяка събота по няколко часа във видеоконферентния център на Монреалския университет в Калгари.Контакт на живо между преподавателите, повечето от които са в Монреал, и студентите във видеоконферентните центрове в Калгари, Ванкувър, Торонто и т.н.
Канада е голяма страна, разстоянията между най-големите им градове са грамадни и доколкото разбрах, този дистанционен начин на обучаване и в някои бакалавърски, и още повече в магистърски програми, се развива бързо.
Нашата страна е малка и материалните възможности на университетите засега не предполагат създаването на такива видеоконферентни центрове, но пък задочното следване по много хуманитарни дисциплини е доста улеснено от бума в книгоиздаването през последните 18 години и от наличието на Интернет.
В Интернет има толкова много текстове и информация, че много често се питам дали понякога внезапната среща с нея не действа по-скоро обезкуражаващо.
И така.
Понеже преподавам най-често на студенти от първи курс - и в културология, и в класическа филология, и във философия - за да не е много плашещо, на този блог ще сложа в началото само препратки и връзки към най-необходимото и най-полезното.
Ако някой е съвсем начинаещ в опознаването на античността, може да започне от страницата на магистърската програма Антична култура и литература във ФКНФ и от преподавателския блог на Николай Гочев. Както страницата на магистърската програма, която от години се поддържа от Невена Панова, така и преподавателският блог на Николай Гочев са ценни и сами по себе си, но и най-вече с многото ценни връзки, които дават - към издания, корпуси от текстове оригинални и преводни, речници, справочници, албуми, периодика, университети и институции, азбуки и шрифтове, и т.н.
В рубриката
sine qua non
се вижда и дигиталната библиотека "Персей" на антични текстове в оригинал.
А на страницата на Масачузетския технологичен институт има много преводи на класически автори от античността.
Както си казахме и когато се видяхме по време "на очните занятия" (много грозна фраза, съжалявам) в Интернет всеки може да търси издания на най-различни автори от разни времена и епохи в зависимост от чуждите езици, които знае.
Така. Стигаме и до Уикипедия.
Уикипедия също е нещо много хубаво.
Нейният български вариант полека-лека се развива и обогатява.
Например, при последното ми търсене там намерих много компетентни статии за теоремата на Талес и за апориите на Зенон. Препоръчвам ги!
Същевременно, обаче, има и грешки.
Статията за Анаксимен от Милет завършва с едно изреждане на класификация на видовете речи, която уж той направил. Обаче не. Анаксимен, който се е занимавал с реторика, е от Лампсак, а не от Милет и е живял по времето на Александър Македонски, а не по времето на гръко-персийските войни.
Така че, грешки и неточности може да има навсякъде. И в преподаването, разбира се.
Особено, когато преподавателят предпочита да говори, а не да чете предварително написана лекция, понякога объркванията са неизбежни.
Monday, September 15, 2008
и аз в блогосферата
Най-после се наканих.
Най-после се реших.
От днес, 15 септември и аз ставам блогърка.
Защо ли?
Миналата година на коледната баница ми се падна късмет "множество публикации в Интернет". В нашето семейство всички имат блогове, даже по няколко, но на мен до този момент ми беше по-интересно да се включвам в мрежата по по-диалогичен и площаден начин. Досега съм писала доста на блога на Мартин Заимов, от години се включвам във форума на "Сега" като Една размишляваща, а преди се изказвах в "Дневник" и "Медиапул" с ника Чила (Естерхази).
Блоговете са по-монологични трибуни в сравнение с форумите, но специално този го започвам, защото се налага. Заради по-доброто дистанционно общуване със студентите (ми).
Най-важната причина е тази: дистанционната работа със студентите, която е неизбежна.
Единствената задължителна дисциплина, която водя от няколко години, е антична философия за студентите от задочната форма на обучение.
Имам и други курсове - за студенти по културология, класическа и/или новогръцка филология, но те, слава Богу, са избираеми.
Преподаването на студентите от задочното следване при нас е традиционно и следва един стар, даже остарял руски модел. Т.нар. "очни занимания" (какъв неблагозвучен русизъм!) и самостоятелна "задочна" работа.
За съжаление, тази година нито едното, нито другото не започна добре.
Поради ремонта в Ректората и в ІV блок, в т.нар. "учебен процес" на "очните занимания" по антична философия имаше голяма неразбория, а отварянето на страницата на Университета ни показва, че не е обновявана от юли месец. За дизайна и поддръжката й въобще да не говорим.
На страницата на факултета вече могат да бъдат намерени учебните планове за новата учебна година и анотациите за повечето дисциплини, но те са сложени на един общ файл, отварят се трудно, нямат подзаглавия (и за да намери човек тази, която търси, трябва да отвори почти всички) и накрая - сюрприз! - античната философия пак е изгубена някъде в суматохата.
Затова: ето тук ще има блог за преподаването ми по антична философия. И за сродните неща, с които се занимавам - като преподаване, писане, превеждане, редактиране, участие в конференции.
Може понякога да напиша и нещо по-извънакадемично, но поне първоначалното ми намерение е, тук да се слагат информации и текстове, полезни най-вече за студентите.
От колегите, които преподават в специалността Философия, досега страници имат Иван Колев, Васил Видински и Константин Янакиев.
Много хубав - информативен и полемичен блог - има колегата Светла Енчева, която преподава Социология в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград.
Има и студенти с чудесни блогове, като този на Симион Патеев, например.
Преди няколко години, когато участвах в няколко семинара в Централноевропейския университет в Будапеща, Мерил Оатс, който ни занимаваше с компютърните и интернетни нововъведения, няколко пъти направи прогнозата: "В съвсем скоро бъдеще само глупавите и мързеливи академични лица няма да имат свои лични интернет страници".
Е, засега съм имала само една страница, и то на английски, но тя беше създадена и поддържана от моя приятел Юнуз Юнуз, така че беше крайно време да си направя блог за преподаването. Блог е лесно да се пише и поддържа.
А на всичко отгоре Иван Колев ме е листнал сред блоговете на своята страница отдавна, когато още тук всичко беше в съвсем първоначален вид!
Благодаря ти много, Иване, но трябваше да ме изчакаш да напиша поне един пост!
Пожелавам си успех, но не обещавам да пиша всеки ден.
Затова пък понякога ще слагам по няколко информации и/или текстчета в един и същи ден.
Най-после се реших.
От днес, 15 септември и аз ставам блогърка.
Защо ли?
Миналата година на коледната баница ми се падна късмет "множество публикации в Интернет". В нашето семейство всички имат блогове, даже по няколко, но на мен до този момент ми беше по-интересно да се включвам в мрежата по по-диалогичен и площаден начин. Досега съм писала доста на блога на Мартин Заимов, от години се включвам във форума на "Сега" като Една размишляваща, а преди се изказвах в "Дневник" и "Медиапул" с ника Чила (Естерхази).
Блоговете са по-монологични трибуни в сравнение с форумите, но специално този го започвам, защото се налага. Заради по-доброто дистанционно общуване със студентите (ми).
Най-важната причина е тази: дистанционната работа със студентите, която е неизбежна.
Единствената задължителна дисциплина, която водя от няколко години, е антична философия за студентите от задочната форма на обучение.
Имам и други курсове - за студенти по културология, класическа и/или новогръцка филология, но те, слава Богу, са избираеми.
Преподаването на студентите от задочното следване при нас е традиционно и следва един стар, даже остарял руски модел. Т.нар. "очни занимания" (какъв неблагозвучен русизъм!) и самостоятелна "задочна" работа.
За съжаление, тази година нито едното, нито другото не започна добре.
Поради ремонта в Ректората и в ІV блок, в т.нар. "учебен процес" на "очните занимания" по антична философия имаше голяма неразбория, а отварянето на страницата на Университета ни показва, че не е обновявана от юли месец. За дизайна и поддръжката й въобще да не говорим.
На страницата на факултета вече могат да бъдат намерени учебните планове за новата учебна година и анотациите за повечето дисциплини, но те са сложени на един общ файл, отварят се трудно, нямат подзаглавия (и за да намери човек тази, която търси, трябва да отвори почти всички) и накрая - сюрприз! - античната философия пак е изгубена някъде в суматохата.
Затова: ето тук ще има блог за преподаването ми по антична философия. И за сродните неща, с които се занимавам - като преподаване, писане, превеждане, редактиране, участие в конференции.
Може понякога да напиша и нещо по-извънакадемично, но поне първоначалното ми намерение е, тук да се слагат информации и текстове, полезни най-вече за студентите.
От колегите, които преподават в специалността Философия, досега страници имат Иван Колев, Васил Видински и Константин Янакиев.
Много хубав - информативен и полемичен блог - има колегата Светла Енчева, която преподава Социология в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград.
Има и студенти с чудесни блогове, като този на Симион Патеев, например.
Преди няколко години, когато участвах в няколко семинара в Централноевропейския университет в Будапеща, Мерил Оатс, който ни занимаваше с компютърните и интернетни нововъведения, няколко пъти направи прогнозата: "В съвсем скоро бъдеще само глупавите и мързеливи академични лица няма да имат свои лични интернет страници".
Е, засега съм имала само една страница, и то на английски, но тя беше създадена и поддържана от моя приятел Юнуз Юнуз, така че беше крайно време да си направя блог за преподаването. Блог е лесно да се пише и поддържа.
А на всичко отгоре Иван Колев ме е листнал сред блоговете на своята страница отдавна, когато още тук всичко беше в съвсем първоначален вид!
Благодаря ти много, Иване, но трябваше да ме изчакаш да напиша поне един пост!
Пожелавам си успех, но не обещавам да пиша всеки ден.
Затова пък понякога ще слагам по няколко информации и/или текстчета в един и същи ден.
Subscribe to:
Posts (Atom)
