Showing posts with label интелектуалците през античността. Show all posts
Showing posts with label интелектуалците през античността. Show all posts

Wednesday, February 11, 2026

космично-сакралното в пещерите

 Мистично място са пещерите.

Вълшебно място са пещерите.
Още от времето на Омир и Хезиод, и от митографите, живели преди тях.
Пещерата на нимфите е възпята от Омир в Песен ХІІІ на "Одисея":
В края на залива горе расте дълголиста маслина.
Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,
жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.
Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,
цели от камък, в които пчелите приготвят храната.
Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги
тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.
Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат -
входът от север едничък открива за хората достъп,
входът от юг отреден е единствено за боговете.
Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.
Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.
(стихове 102-113; преводът е на Георги Батаклиев, разбира се)
*
Зевс е роден от Рея в пещерата Ида на остров Крит. Рея се скрила в пещера, за да не бъде изядено и новороденото бебе от Кронос...
*
Най-известният, най-четеният, най-превежданият и най-коментираният от всички антични философи е Платон. Най-прочутата част от негов диалог е т. нар. "мит за пещерата", който в англоезичния свят е по-популярен като "алегорията за пещерата". Може много да се спори дали разговорът между Сократ и Главкон е мит, алегория, символ, митологема, алегореза. Приема се, че само на три страници, на има-няма 100 реда там е представена сърцевината на Платоновата философия и заради това, доколкото знам, в над 100 страни по света във философските дисциплини, изучавани в гимназиите, тя е христоматийният текст за запознаване с този тип мисловност.
*
Мистичното в пещерите е било особен и постоянен топос за много от античните прозаици, поети и философи, особено на неоплатонистите.
Може би най-поетичното литературно-философско тълкувание на пещерите като космическо-сакрални пространства е на Порфирий.
Неговото произведение е преведено на български от д-р Владимир Маринов и книгата, в която е включено, беше издадена преди 26 години. Озаглавена е точно така – "Пещерата на нимфите".
Може да видите книгата в първия коментар.
*
Необикновен е интересът към свещено-митично-магичното в пещерите, засвидетелствани в античната литература и философия. Доколкото може да се знае нещо със сигурност и за Елевзинските, и за Самотракийските мистерии, посвещаванията в тях са се случвали в дълбоки пещери, дълбоко под земята.
Самотраки е на един хвърлей от нашата родина. Всички, които сме били там в обширния археологически комплекс, сме виждали входа към пещерата, който е бил зазидан при завладяването му от Османската империя, за да не се чува нищо за езическите вярвания и мистерии, и да не се смущават вярващите в единствено вярната религия на Пророка....
Била съм в две пещери в Гърция, като и за двете учените-спелеолози и геолозите казват, че нямат отговор на важни въпроси за тях:
в най-голямата пещера в Хиос и до ден-днешен не е ясно защо температурата в нея е една и съща (17 градуса по Целзий и на 5 метра от входа, и на 500 метра дълбочина, докъдето са се осмелили да стигнат изучаващите).
А за пещерата на остров Кефалония съм разказала на моя блог преди 15 години.

За реката в нея не се знае докъде точно стига. Учените-геолози и спелеолозите не знаят.

Само Овидий знае това с най-голяма точност и го споделя в "Метаморфози": реката се появява отново далече-далече чак в Аретуза в Сицилия, в центъра на Сиракуза, в Ортигия, наричана днес Ортиджа.

*
За пещерите в античната литература и философия, в античната митография и мистерии, доколкото за инициациите в тях може да се знае нещо със сигурност, може да се състави една антология най-малко от три тома. При това само от текстове, които вече са преведени на български език, издадени са като книги, има ги повечето от тях и в интернет на свободен достъп.
Може би най-популярното и най-известното на мнозина по света е написаното от Платон в Седма книга на "Държавата", а най-непопулярно е написаното пак от Платон в края на "Федон".
Сократ разказва какво вижда безсмъртната душа, когато се отдели от смъртното тяло: какво има над земята, но и какво има под земята – реки и езера... и още какво? Е, там е един от най-смразяващите разкази за наказанията на душите на несправедливите, когато се отделят от тленните тела и които, за да получат прошка за престъпленията си, трябва...
Там е написано какво трябва, но почти никой не чете Платон особено напоследък у нас, защото на власт е сектата на вярващите в т. нар. "неписани учения".
А и от четящите почти никой не дочита диалога до края.
*
Най-разгърнато и най-поетично-екзегетично е написаното от Порфирий, но Порфирий съвсем никой не го чете, защото нито в общите, нито в специализираните курсове по антична философия не се стига до него и до точно това художествено-философско тълкувание.

Следващите дни може да извадя един откъс от него.
Докато не е станало късно,
защото "будизъм" стана синоним на "окултизъм", а "пещерняк" – на "п@д@раст".
Но след почти две десетилетия повсеместно управление на най-наглите и неграмотни криминогенни типове у нас, няма как да е иначе.


Wednesday, May 17, 2017

на днешния ден









Днес Google напомня на всички, които разчитат на неговите услуги, че се навършват 115 години от откриването на забележителния механизъм "от Антикитера". 
Наричат го прадядото на аналоговия компютър.
Всъщност може би е по-точно да се нарече прадядото на по-късните часовници и астролабии - едно чудно изобретение, чрез което може не само да се види, но и да се предвиди положението на Слънцето, Луната и петте планети, които са били известни и наблюдаеми в древността, при това не за една, а за 19 години напред.
Открит е край остров Антикитера и днес в публикациите забелязвам известно разминаване за годината: на някои места пише 17 май 1900, на други - 1901, а на трети - 1902.
Дълго време е бил неразгадан и е предизвиквал недоумение: за какво ли са служили тези зъбчати колелца, свързани по интригуващ начин едно с друго?
Както често става, първият учен, археологът Валериос Стаис, който отгатва още през 1902 г. какво точно е това, остава неразбран, непризнат и критикуван. 

Минават почти шест десетилетия и чак тогава се разбира, че това странно нещо, приличащо на усложнен часовник и извадено от водолазите като причудлива находка от корабокруширал кораб, пътувал от Родос за Рим преди две хилядолетия, наистина е часовник-протокомпютър и протоастролабий. 


Вече в YouTube има стотици клипове и клипчета на всякакви езици и с различна продължителност, които обясняват разбираемо какво е това.


Има и хубави статии на български език, като ето тези три:



http://vremena.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-115-%D0%B3-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5/

http://megavselena.bg/mehanizmyt-ot-antikitera-se-okaza-oshte-po-star/

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevnogratckiiat-mehanizam-ot-Antikitera-se-okaza-astronomicheski-komp_48571.html

Има един много интересен момент в композицията на диалога За държавата на Марк Тулий Цицерон, в който великият римски философ, писател и държавник е композирал началото на разговора в следния мизансцен: студен зимен ден е и събеседниците излизат на припек слънце, но в началото на разговора не минават направо към обсъждането на политическите устройства и държавните уредби, а заговарят за устройството на космоса - съвсем в съответствие с най-високите елински образци. Философстването трябва да е единно и политическото разсъждаване и теоретизиране трябва да се извежда и съгласува с разбирането на света.
Та, в разговора между Лелий, Фил, Манилий, Сципион и Туберон, те си припомнят, че първото такова изобретение, което достига до Рим, е отмъкнато от дома на Архимед като военен трофей след победата и плячкосването на Сиракуза през 212 г. пр. Хр. В разговора се споменават и много други елински математици, астрономи, изобретатели и инженери, които са си служели с подобни сложни уреди.
Най-първият от тях, за когото знаем, разбира се, е Талес. Може да е имало и други преди него, а може би той е изобретил първия подобен уред.
Във всеки случай, той е първият, който чрез подобен механизъм предсказал едно пълно слънчево затъмнение, при това една година преди то да се случи! Знаем това от Херодот.

Този диалог в превод на проф. д-р Мария Костова заедно с паралелния текст на латински може да намери всеки на сайта на катедрата по Класическа филология във ФКНФ, в рубриката за проектите, по които те са работили, един от които е "Ромулус":



http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=147&proizvedenie_id=30614

Възможно е както много по-ранните, така и много по-късните астрономически часовници-компютри да са били далеч по-прости от намерения около Антикитера на днешния ден в началото на миналия век. Възможно е по-нататък астролабиите, които биват разпространени в късната античност и средновековието, да са били опростени така, че да показват движението само на Слънцето, Луната и зодиакалните съзвездия, без движението на петте планети, които винаги са създавали затруднения на астрономите и философите.


Но всички тези чудеса на античната техника са създадени, за да обяснят явленията, така както те се виждат от Земята, от наблюдатели, намиращи се в югоизточния край на Средиземноморието и земите около него.

И всички те са конструирани с предпоставката, че Вселената има център, че Земята има център, че двата центъра съвпадат и че тя е неподвижна, а Слънцето, Луната, петте планети, зодиакалните съзвездия и неподвижните звезди се движат около геостатичния център на Всичкото-и-Цялото в орбити, хомоцентрични спрямо центъра.  

Това обяснява доминирането на геоцентричната и геостатичната картина на космоса за повече от две хилядолетия.

И важността на философиите, които разбират, че реалността има много измерения, но най-непосредствено видимото от тях заслужава осмисляне. Това не означава пренебрегване на невидимото, а ангажимент на мисленето към явленията на наблюдаваното.

Wednesday, February 6, 2013

за Сократ и Сократовия кръг


 
Колегите от Управителния съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование
изпратиха покана за поредната дискусия в петък, към която се присъединявам и слагам тук:

С удоволствие Ви каним на следващата сбирка на водения от доц. Николай Гочев семинар 

"Интелектуалците през античността". 

Тази седмица темата

 "Сократ и Сократовият кръг" ще бъде представена от д-р Невена Панова. 

(Преди сбирката може да погледнете свидетелствата за Сократ у Диоген Лаерций, кн. втора; изследването на Л. Нелсон "Сократовият метод" (на български в превод на Цеко Торбов), както и текста на Невена Панова, публикуван на сайта на АРУКО, "Произход на Платоновия сократически диалог": http://aaduce.files.wordpress.com/2012/12/d0bfd180d0bed0b8d0b7d185d0bed0b4-d0bdd0b0-d0bfd0bbd0b0d182d0bed0bdd0bed0b2d0b8d18f-d181d0bed0bad180d0b0d182d0b8d187d0b5d181d0bad0b8.pdf)
 
Заповядайте на 8 февруари, петък, от 18 ч. в ауд. 186 - в Гълъбарника на Ректората!

д-р Невена Панова, Люба Никифорова, Николай Янев