Мистично място са пещерите.
Вълшебно място са пещерите.
Още от времето на Омир и Хезиод, и от митографите, живели преди тях.
Пещерата на нимфите е възпята от Омир в Песен ХІІІ на "Одисея":
В края на залива горе расте дълголиста маслина.
Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,
жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.
Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,
цели от камък, в които пчелите приготвят храната.
Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги
тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.
Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат -
входът от север едничък открива за хората достъп,
входът от юг отреден е единствено за боговете.
Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.
Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.
(стихове 102-113; преводът е на Георги Батаклиев, разбира се)
*
Зевс е роден от Рея в пещерата Ида на остров Крит. Рея се скрила в пещера, за да не бъде изядено и новороденото бебе от Кронос...
*
Най-известният, най-четеният, най-превежданият и най-коментираният от всички антични философи е Платон. Най-прочутата част от негов диалог е т. нар. "мит за пещерата", който в англоезичния свят е по-популярен като "алегорията за пещерата". Може много да се спори дали разговорът между Сократ и Главкон е мит, алегория, символ, митологема, алегореза. Приема се, че само на три страници, на има-няма 100 реда там е представена сърцевината на Платоновата философия и заради това, доколкото знам, в над 100 страни по света във философските дисциплини, изучавани в гимназиите, тя е христоматийният текст за запознаване с този тип мисловност.
*
Мистичното в пещерите е било особен и постоянен топос за много от античните прозаици, поети и философи, особено на неоплатонистите.
Може би най-поетичното литературно-философско тълкувание на пещерите като космическо-сакрални пространства е на Порфирий.
Неговото произведение е преведено на български от д-р Владимир Маринов и книгата, в която е включено, беше издадена преди 26 години. Озаглавена е точно така – "Пещерата на нимфите".
Може да видите книгата в първия коментар.
*
Необикновен е интересът към свещено-митично-магичното в пещерите, засвидетелствани в античната литература и философия. Доколкото може да се знае нещо със сигурност и за Елевзинските, и за Самотракийските мистерии, посвещаванията в тях са се случвали в дълбоки пещери, дълбоко под земята.
Самотраки е на един хвърлей от нашата родина. Всички, които сме били там в обширния археологически комплекс, сме виждали входа към пещерата, който е бил зазидан при завладяването му от Османската империя, за да не се чува нищо за езическите вярвания и мистерии, и да не се смущават вярващите в единствено вярната религия на Пророка....
Била съм в две пещери в Гърция, като и за двете учените-спелеолози и геолозите казват, че нямат отговор на важни въпроси за тях:
в най-голямата пещера в Хиос и до ден-днешен не е ясно защо температурата в нея е една и съща (17 градуса по Целзий и на 5 метра от входа, и на 500 метра дълбочина, докъдето са се осмелили да стигнат изучаващите).
А за пещерата на остров Кефалония съм разказала на моя блог преди 15 години.
За реката в нея не се знае докъде точно стига. Учените-геолози и спелеолозите не знаят.
Само Овидий знае това с най-голяма точност и го споделя в "Метаморфози": реката се появява отново далече-далече чак в Аретуза в Сицилия, в центъра на Сиракуза, в Ортигия, наричана днес Ортиджа.
*
За пещерите в античната литература и философия, в античната митография и мистерии, доколкото за инициациите в тях може да се знае нещо със сигурност, може да се състави една антология най-малко от три тома. При това само от текстове, които вече са преведени на български език, издадени са като книги, има ги повечето от тях и в интернет на свободен достъп.
Може би най-популярното и най-известното на мнозина по света е написаното от Платон в Седма книга на "Държавата", а най-непопулярно е написаното пак от Платон в края на "Федон".
Сократ разказва какво вижда безсмъртната душа, когато се отдели от смъртното тяло: какво има над земята, но и какво има под земята – реки и езера... и още какво? Е, там е един от най-смразяващите разкази за наказанията на душите на несправедливите, когато се отделят от тленните тела и които, за да получат прошка за престъпленията си, трябва...
Там е написано какво трябва, но почти никой не чете Платон особено напоследък у нас, защото на власт е сектата на вярващите в т. нар. "неписани учения".
А и от четящите почти никой не дочита диалога до края.
*
Най-разгърнато и най-поетично-екзегетично е написаното от Порфирий, но Порфирий съвсем никой не го чете, защото нито в общите, нито в специализираните курсове по антична философия не се стига до него и до точно това художествено-философско тълкувание.
Следващите дни може да извадя един откъс от него.
Докато не е станало късно,
защото "будизъм" стана синоним на "окултизъм", а "пещерняк" – на "п@д@раст".
Но след почти две десетилетия повсеместно управление на най-наглите и неграмотни криминогенни типове у нас, няма как да е иначе.
