Monday, May 24, 2021

празник на лицемерието



      


http://artstudies.bg/?p=13972&fbclid=IwAR17T1ux4ISSMnrEl8KNyWtl-adp-2mj79u3mpnFrlzg0XG7A8Izp1lM_Es

Тази година само учените от Общото събрание на БАН имат правото да честитят празника, който е днес. Само те се осмелиха да се възмутят от последното безобразие на вече бившите управляващи. А всички останали публично инсталирани лицемери, заемащи високи властови позиции, които днес ни заливат с фалшива патетика и речи, написани от пиарите им, не знаят ли на какви унижения са подложени вече години наред българските учени и изследователи? Особено хората от академичните среди, които изпълняват важни административни длъжности и днес се разливат в лицемерни словоизлияния.

Защо не възроптаха преди три години срещу жестоките репресивни поправки в Закона за развитие на академичния състав?

Защо мълчат за безобразията на паразитната структура НАЦИД и зловещата роля на анонимните клеветници-експерти в тях?

Не са ли чували за гаврите, на които биват подлагани българските учени, които превеждат и коментират на презрения български език най-важните съчинения на световната цивилизация, без които нито едно човешко знание не е възможно?

Кога са искрени всички тези академично овластени персони, които днес каканижат банализми за "духовността"? Когато безропотно и раболепно приемаха законодателните извращения на вече бившите управляващи, или когато прикриваха и продължават да пазят анонимността на анонимниците-"експерти", обявяващи за несъществуващи книги и преводи, работени с години от техни колеги?

Днес ли са искрени, когато ронят сълзи за незаменимостта на живото преподаване, или бяха искрени когато отнемаха часове на свои колеги, осмеляващи се да канят шепичка студенти на присъствени консултации през зимата?

На 24 май ли са искрени, когато се превземат в позьорското говорене за важността на българския език, или през останалите 364 дни на годината, когато за значими публикации се признават само написаните на international English и отразени в Scopus или в Web of Science?

24 май е празникът на лицемерието. Тази година с открито лице и чиста съвест според мен могат да ни поздравят за празника само достойните членове на Общото събрание на БАН, които се възмутиха от най-скорошното безобразие на вече бившите управляващи, довеждащо за пореден път до разкол в научната общност.

Tuesday, May 18, 2021

браво за публикацията

 



В ранното утро на 18 май научавам в една весела група във фейсбук много хубава новина.

В групата за забавни неологизми, шеги и закачки Iniit equus in flumen има съобщение от д-р Иван П. Петров за повече от сериозна публикация.

Д-р Иглика Милушева е публикувала на немски език въведение и коментар към произведението на Августин Блажени De beata vita (За щастливия живот). Echter Verlag, 2021. https://www.echter.de/augustins-schrift-de-beata-vita/?fbclid=IwAR3Dg1LJtyZV9tFo8e5DldK1BbjyFrz-dsv-rLqK9n6c1vMhcHHCVrXo8Hg

Както е съобщено и на сайта на издателството, д-р Иглика Милушева е родена през 1985 г. в София, завършила е в Софийския университет специалност Класическа филология и МП Антична култура и литература, към което добавям, че магистърската ѝ теза е на тема Добродетелите в латинските и гръцки надписи от Тракия и Горна Мизия: pietas с научен ръководител проф. дфн Мирена Славова и рецензент проф. дфн Анастас Герджиков (защитена на 26 март 2010).

Книгата, която публикува Ехтер Ферлаг, е защитена като дисертация през април 2018 г. в Университета в Залцбург.

Книгата е част от поредицата „Cassiciacum“ за изследвания, посветени на съчинения на Августин и ордена на Августинистите, том 56.

„В какво се състои щастливият живот? Това е едно от централните питания в античната философия, на което Августин отговаря през есента на 386 г“., докато пребивава в селската идилия на Касициакум и се лекува

от pectoris dolor, болка в гърдите.

В анонса на издателството е написано още, че „De beata vita посочва път, различен от неоплатонизма и достигащ до блаженото cognitio Dei, познание на Бога. Авторката предлага филологически точен коментар и дълбок анализ на литературните, философските, теологическите и историческите аспекти на творбата на Августин.

Коментарът обвързва съчинението с коментарите на два други ранни философски диалога на Августин – Contra academicos и De ordine. Многобройни са опорите, предложени на филолозите, философите и богословите за разбирането на текста“.

ISBN 978-3-429-04208-0

На сайта на издателството Echter е написано Erscheinungstermin: ungewiss, но колегата Иван П. Петров написа, че вече я има по книжарниците, вероятно става дума за Виенските.

***

Диалогът на Августин Блажени е всъщност изключително четивно писмо до многоучения Теодор, в което Августин следва високия образец на Платон и преразказва един поучителен разговор, проведен след обяд, но не разточителен всенощен пир, който дал на приятели на ноемврийския си рожден ден. Това станало през същата тази есен, в която на тишина и спокойствие се лекувал от болките в гърдите. Има превод на български, направен от Анастасия Делчева и редактиран от Анна Николова. Публикуван е в изданието. Августин. Малки трактати, С., 2001, изд. „ЛИК“, Bibliotheca Christiana, series nova 4, с. 23-50.

Въведението и коментарът на д-р Иглика Милушева на това ценно литературно, философско и богословско съчинение, публикувано на немски език, е много голям успех не само за нея, но и за университетската общност, чиято alumna е тя.

У нас и на български език тя има също впечатляващи публикации, от които сега ще посоча „За нов поглед към античността“ и „Образованието като първото от най-прекрасните неща. Някои наблюдения върху идеите за παιδεία в Платоновия диалог „Закони„, публикувани в сборника Политическата мисъл на европейското „минало“. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010 г. На този сборник тя е и научен редактор заедно с доц. д-р Невена Панова.

Да поздравим д-р Иглика Милушева за радостта да види в книжно тяло своя дългогодишен и вдъхновен труд, и да ѝ пожелаем здраве, щастие и ползотворна работа за още много нови изследвания и издания!

Димка Гочева, 18 май 2021 г.

p.s.: Съобщението е публикувано и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование  http://aaduce.wordpress.com/


Saturday, May 15, 2021

на 10-тия ден


От тяхната любов се родиха три деца и трима внуци. 

Тук са се снимали през пролетта на 1963 г. в Лом – баща ми е бил войник там, майка ми е била почти завършила гимназистка. Едно от нещата, които ме е впечатлявало в нейната биография е, че в гимназията в Лом по някаква запазена традиция, неясно как и защо, а и благодарение на кого, са учили латински, но като факултативен предмет. Майка ми се е явявала на матура и по латински, но после се смееше, че в главата ѝ, също като в главата на Стоянка Мутафова, е останало само Dum spiro, spero и Humanum errare est. 
Веднъж, бях ученичка в осми клас и бяхме следобедна смяна на училище, тя по изключение си беше вкъщи. Трябва да е било вторник, защото тя си вземаше почивен ден само венъж месечно във вторник. Накара ме да изчистя ориз за яденето, което готвеше и докато се въртеше около печката, заговорихме се за това как човек трябва да живее с другите. Тогава за първи път чух, че Аристотел бил казал, че човекът е обществено животно и този израз ми се стори много грозен и груб. Как така човекът да е животно?



Баща ми като войник. След службата в Лом и сватбата с майка ми той завършва вечерно строителния техникум в Стара Загора и после цял живот работи като строителен техник в града, през 1994 и 1995 г. в Мюнхен, от 1997 до 2001 г. в Израел.


                                           

Абитуриентка – 24 май 1963 г., Лом.



Няма дата на гърба на тази снимка, може би с баща ми са се преместили, заедно с леля Валентина и вуйчо Георги, и вече живеят в Стара Загора, а може би е от последните дни на живота ѝ в Лом при баба Надежда и дядо Лазар.
Бог да прости всички тях – Виолета и Иван, Валентина и Георги, Лазар и Надежда!


майка Виолета и баба Димка – сватбата на 20 октомври 1963 г.



На следващата година съм се родила аз, през 1968 г. – Лъчезар, през 1975 г. – Владимир.


Почти целият трудов живот на майка ми, която беше и многодетна майка, премина в "Здрава храна" в Стара Загора, беше и много активна в профсъюза.
Повече от 20 години, от 1971 до 1993 г. беше управител на най-голямата кафе-сладкарница в града – "Славянка". Сладкарницата имаше огромен салон и просторна тераса, зимна градина, в която пушенето беше разрешено и тъй като в Стара Загора зимните месеци не са много студени, в сладкарницата винаги имаше много хора.
Това беше и единствената сладкарница в Стара Загора, която имаше своя голяма сладкарска работилница и в нея се правеха торти, пасти, сладкиши, соленки, топли сандвичи. Всичко, което се предлагаше в сладкарницата, беше направено там, на място. Това беше единственото място в града, където се правеха торти по поръчка, а майстор-сладкарките бяха жени с художническо въображение и украсяваха тортите с рисунки и забавни надписи.
Винаги имаше всички видове "Швепс" и "Пепси-кола", защото пепсито го произвеждаха май в "Загорка", но бира не си спомням дали се продаваше там или не... Да, може би се продаваше и бира, но само "Загорка", разбира се.
Ядките също ги печаха там на място. Спомням си как жените в сладкарската работилница слагаха големите тави с фъстъци и бадеми във фурните, а върху тях – чукнати по няколко яйца. "Защо ядките ги печете с яйца?", попитах веднъж. "Защото така трябва да е по технология", отговори майка ми.

В началото на промените, през 1992 г. майка ми и всички работещи в сладкарницата сключиха петгодишен договор с общината, за да продължи тя да работи под наем. Основната финансова тежест и рискът от предприетото поеха майка ми и баща ми, защото те ипотекираха единствения апартамент, който имаха. 
Направиха много голям основен ремонт на сладкарницата и работилницата, купиха нови огромни хладилници и фурни за печене на блатовете, соленките и сладкишите, нови маси и столове за салона, десетки саксии с цветя за целогодишно отворената тераса, която заприлича на истинска градина... 
След няколкомесечния ремонт и пълно обновление на всичко сладкарницата заработи с върволици от клиенти, а ... майка ми и баща ми почти не бяха спали през тази една година, през която трябваше да изплатят ипотеката...
Като по чудо, в деня, в който изплатиха ипотеката, разбраха, че общината едностранно прекратява петгодишния договор, от който беше преминала само една година. Цялото това пространство било решено да стане паричен салон на една от големите банки... 
Сладкарницата беше затворена почти незабавно, съвсем новите маси и столове, както и кухненската бяла и черна техника бяха продадени на безценица, майка ми остана без работа за дълго, а беше свикнала в продължение на 22 години да е там всекидневно. 
Няма събота, няма неделя, няма празник. Тя беше винаги там – от сутрин до вечер, отваряше сутрин в 7.30, за да види как чистачките ще измият пода, преди да влязат първите клиенти в 8.00 часа, затваряше вечер в 22.00 часа. Приемаше доставките на всички напитки, дегустираше всички току-що изпечени сладки или соленки. Нашият апартамент беше наблизо и тя се прибираше само за час и половина на обед. И както написах  и по-горе, само веднъж месечно си вземаше отпуск от един ден и това беше винаги вторник.

Може би поради това голямо напрежение и разочарование, но и поради наследствено предразположение, тя се разболя от тежко заболяване на щитовидната жлеза и още през 1999 г. беше пенсионирана по болест. Тогава беше на 54 години.

След дълги години с много други здравословни проблеми и мъчителни последни месеци от живота ѝ, майка ми Виолета се представи в Господа на 6 май, Гергьовден. 
Днес е 10-ият ден.

Бог да я прости и да почива в мир!  

p. s.: Брат ми Лъчко ми припомни някои детайли, които искат уточняване в написаното от мен, а и аз си припомних: майка беше отначало 6 или 7 години заместник-управител, а през 1977 или 1978 г. стана управител на "Славянка". Договорът с общината е бил безсрочен, сключен през 1991 г. и прекратен през 1992 г., след едномесечно предупреждение – понеже наемът, предложен от банката, е бил много по-висок от договорения с колектива на сладкарницата... Но в моите спомени тези събития се случиха една година по-късно.