днес: Общо събрание

 

Днес се провежда редовното годишно Общо събрание на най-стария и най-авторитетния наш университет, което този път е и отчетно-изборно. Той вече не е най-голям. УНСС ни изпревари по брой на студенти и докторанти.

Денят ще бъде дълъг, защото първо ще се избират няколко комисии, после ще се избира нов председател и заместник-председател на Общото събрание, които по закон и правилник имат немаловажни функции, но рядко се чува нещо за тях. Може би последният председател на Общото събрание, който се възползва от правомощията, които му дават законите и правилниците за тяхното прилагане, беше доц. д-р Петър Делев, който се противопостави и протестира срещу незаконната окупация на Ректората преди 10 години.

После ще има три отчета – мандатен отчетен доклад на ректора; доклад на председателя на Контролната комисия и доклад на университетския обществен застъпник, сиреч на омбудсмана.

Според мен липсват два отчета, които в момента правилниците и законите не изискват, но е не само хубаво, а и необходимо да се представят всяка година и на редовните годишни, и на отчетно-изборните събрания.

Единият от тези отчети би трябвало да бъде отчетът на Етичната комисия, а другият – на общоуниверситетския Студентски съвет.

Общият обем на трите отчета, които днес събранието ще обсъди накратко и ще приеме по всяка вероятност с почти пълно единодушие е над 200 страници.

Отчетът на ректора е както винаги – бездушна и бюрократична информация, без нито една самокритична фраза и с неспоменаване на най-пагубното срастване между овластените в университета и овластените извън него, което кулминира през последния мандатен период.

Отчетите на Контролния съвет и на омбудсмана са интересни, като от тях се разбира, че от санкциите на Контролния съвет по отношение на незаконосъобразността на вътрешноуниверситетски избори, решения и процедури, понякога има следствия и ефект. От отчета на омбудсмана се разбира, че жалбите до този стожер на общественото застъпничество, сиреч на онези, които са или се самовъзприемат като онеправдани, получават само пожелателно окуражаване, от което не е ясно дали произтича нещо.  

Ето затова е важно отчетът на Етичната комисия също да се представя пред Общото събрание всяка година, защото от нейните решения и препоръки, които тя по правилник отправя към ректора след сигнал на един или друг сигналоподател, последиците са повече от сериозни. Ректорът налага наказания по предложение на Етичната комисия, които никак не са безобидни, защото за някои от тях Кодексът на труда предвижда дисциплинарно уволнение. 

Два от тези случая нашумяха през мандатния период: проф. Михаил Мирчев, който даже не е щатен преподавател на СУ, а е вече пенсиониран преподавател на УНСС, стана жертва на свирепа гонка с явен политически заряд и избираемият курс, който водеше, му беше отнет. В медийната истерия изобщо беше пропуснато, че той не е преподавател на Софийския университет и че курсът е избираем.

След другия сигнал, който несъмнено отново имаше политически причини, поводи и претексти, преподавател от ЮФ напусна, като с това изпревари дисциплинарното уволнение. Причината: плагиатство. Но защо то е било потулено в продължение на години, а когато вече бившият наш колега стана видим на публичната сцена, това беше разкрито?

Има и други решения на Етичната комисия със сериозни дисциплинарни последици за потърпевшите, за които е хубаво Общото събрание да научава: например, наказването ми след току-що приключила положителна атестация във ФФ по „сигнал“ на партийния секретар на „Дай, България“ във филологическите факултети. За това съм писала и преди, но когато бъде избран новият ректор, ще поставя отново няколко въпроса пред него и пред новия Академичен съвет, както и пред новия състав на Контролната комисия и омбудсмана. Например, редно ли е Етичната комисия да пренебрегне сигнал, при това подаден от досегашен член на Академичния съвет, срещу доц. Стойчо Стойчев, който размахвал среден пръст пред протестиращи през лятото на 2020 г., сред които е имало и студенти от магистърски програми на ФФ? 

Ако някои преподаватели са защитени от сигналообследване, защото са медийни звезди и венцехвалители на управляващите, а други сме потърпевши от „сигнали“-доноси на неуспели кандидати за депутати на „Дай, България“, защо критерият за допустимост или недопустимост на сигналите не се включи в Правилника на Етичната комисия?

Според мен също така трябва да се възроди традицията, която съществуваше през първото десетилетие на този век. Студентският съвет на ФФ тогава всяка година представяше също доклад на годишното Общо събрание на ФФ, а също и общоуниверситетският Студентски съвет представяше доклади поне в края на мандатите. През последните години, доколкото изобщо мъждукаше някакъв академичен живот по време на пандемията, студентските съвети и на ФФ, и на целия университет работеха много и това се вижда и от сайта им, и от групите им във фейсбук. Имали са много успешно осъществени проекти, полезни инициативи, били са в помощ на колегите си за различни социални и битови въпроси, свързани с общежитията и стипендиите, например. Най-последната им идея – дебатът между четиримата кандидати за ректор – също беше добре обмислена и се случи преди седмица. Има обаче и намерения, които те са си поставяли като първостепенни задачи, но не са успели да ги решат. Например, да се признават кредитите и оценките на студентите, обучавани един или два семестъра по „Еразъм“ в чужди университети. 

В един обзорен доклад те би трябвало да съобщават на университетската общност какво и как са направили, и къде са били препънати в опита да решат например това или други нерешени задания.

Що се отнася до избора на новия ректор, предполагам, че ще се реши на балотаж, защото кандидатурите са четири и силни, но и уязвими всяка по своему. С всеки един от тях е имало отделна среща-разговор, представяне на мандатната им програма и отговаряне на въпроси от присъстващите в Аулата. 

Не бях на нито една от тях, защото не съм член на Общото събрание и нямам правото и отговорността да гласувам, но изгледах внимателно и четирите 15-минутни репортажи по студентската телевизия Алма Матер, както и целия дебат между четиримата, воден от бившия председател на Студентския съвет. По време на този дебат те се представиха накратко, поставяха си въпроси един на друг, отговаряха и на студентски въпроси, поставени анонимно в един електронен форум и избрани от водещия по степента на честотата на задаването им.

От този дебат, от биографиите на четиримата професори и от мандатните им програми, които вече месец са в интранет, научих много за тях и за намеренията ми. Някои от тях са намерения с голям размах, като например повторното откриване на Аграрен и Ветеринарен факултет в университета, за да се върне той към цялостната всеобхватност, която е имал през първата половина на ХХ век. Добре, но не е ли по-важно да се подменят асансьорите? По време на дебата се каза, че във всички университетски сгради има 72 асансьора, като половината от тях са опасни и не работят, само 2 асансьора от 72 са нови.

Сред нерешените проблеми, които новият ректор ще наследи, е и плачевното състояние на Астрономическата обсерватория в Борисовата градина. Какъв по-очевиден пример да се даде за резултатите от симбиозата и синергията на университетското ръководство и управлявалите столичната община през последния мандат?

Това, което ме отчая по време на дебата, дано да не съм чула добре, бяха недомлъвките, че печалният ремонт на Астрономическата обсерватория „уронва престижа на университета“ (sic!). Кой уронва престижа на университета? Тези, които са сключили неизгоден договор с фирмата-изпълнител и не са контролирали как тя (без)действа в продължение на месеци, или колегите от катедрата по Астрономия във ФзФ, които изпратиха възмутено писмо до институции и медии?

Недомлъвките за „уронването на престижа“ не ме правят оптимистка, че университетът ще престане да бъде репресивна и наказателна институция спрямо инакомислещите и критиците, който и от четиримата да бъде избран за ректор.

Аз имам по-голям трудов стаж от всеки един от тях и поради това се вълнувам чие име ще чуем довечера. От 41 години, от 1 октомври 1982 г. съм само тук – студентка, аспирантка, асистентка, доцентка. Имам само един еднократно проведен избираем курс в една магистърска програма на НБУ през пролетта на 2005 г.

Трудовият ми стаж се равнява на сбора на трудовиге стажове на двама от кандидатите за ректор.

Двама от тях са и доста по-млади от мен.

Но такива като мен никога не заемат никакви изборни и мандатни длъжности, и даже нямат правото да участват като делегати в Общото събрание. Защото с множество критични текстове и стотици настойчиви въпроси ... хъм, да, „уронвах“ и „петнях“...

И все пак, след избирането на новия ректор и на новия Академичен съвет може за пореден път да се опитам да поставя въпроси, които вече многократно съм задавала и на които досега не съм получила отговори. Само наказания от всякакви ейдоси и родове.  

 

 

 

книга за трагедията

https://unipress.bg/tragediyata

Вчера към читателите тръгна най-новата, вече   д е с е т а   книга на Николай Гочев, озаглавена Трагедията.

Отново издание на Университетското издателство "Св. Климент Охридски", което през последните години

публикува няколко неоценимо книги за античната литература и философия, и преводи

на важни съчинения.

В нея става дума за античните трима най-големи, разбира се,

но не само за тях и не само за трагедията, а и за 

епос и лирика, за мислители, теоретизирали върху поетическото изкуство,

и

за образцови литературни творби от други епохи.

Съдържание:

Съдържание

Предговор / 13

КНИГА ПЪРВА / 15

Част първа. Тримата трагици / 17

I. Началата / 19

1. Гръцкият театър / 19

Атина в историята на театъра / 19; Драмата – по-късна от епоса и лириката / 19; Политическата обстановка / 20; Театралните представления / 23; Произход на театъра и драматическия вид / 23; Представленията / 24; Театралната сграда / 26; Частите на драмата / 27;  Актьорите / 28

2. Предесхилова драматургия / 30

Теспис / 30; Фриних / 32; Хойрил / 34; Пратин / 35

II. Eсхил / 36

1. Оцелели трагедии / 36; 2. Източници за Есхил и произведенията му / 37; 3. Животът на Есхил / 39; 4. Дейността му като трагик / 39; 5. Разни съобщения / 40

Анекдоти / 40; Други сведения и изказвания / 41; 6. Загубени произведения / 43

Драми / 43; Други произведения / 45; 7. Ръкописи и издания / 46

III. Софокъл / 4

1. Оцелели трагедии / 47; 2. Източници за Софокъл и произведенията му / 49; 3. Животът на Софокъл / 50; 4. Дейността му като трагик / 52 5. Разни съобщения / 53

Анекдоти / 53; Други сведения и изказвания / 53; 6. Загубени произведения / 53

Драми / 53; Други произведения / 56; 7. Ръкописи и издания / 56

IV. Еврипид / 58

1. Оцелели трагедии / 58; 2. Източници за Еврипид и произведенията му / 60

3. Животът на Еврипид / 62; 4. Дейността му като трагик / 63; 5. Разни съобщения / 64

Анекдоти / 64; Други сведения и изказвания / 65; 6. Загубени произведения / 66

Драми / 66; Други произведения / 72; 7. Ръкописи и издания / 73

Част втора. Предшественици и съвременници / 75

I. Легендата за Орфей / 75;

1. Произход на поезията и музиката / 75; 2. Първенството на Омир / 75; Предшественици на Омир / 76; 3. Орфей / 77; 4. Оцелели съчинения, приписвани на Орфей / 78

5. Свидетелства за Орфей / 79

Алкей / 79; Аристофан / 79; Аполоний Родоски / 79; Диодор Сицилийски / 81; Вергилий / 83; Хораций / 84; Овидий / 84; Ватикански митограф / 85; Конон / 86; Павзаний / 87; Ератостен / 88; Страбон / 88; Темистий / 89; Лукиан / 89; Флавий Филострат / 89; Палатинска антология / 90

II. Омир / 91

1. Кога е живял и как е изглеждал / 91

Съобщенията на Херодот и Тукидид / 91; Певците в „Одисея“ / 92

2. Античните биографии / 93

Псевдо-Херодот / 93; Други биографии / 96

3. Разни предположения / 98

Произход и родно място / 98; Защо се е казвал „Омир“; дали е бил сляп и беден / 100

4. Поемите / 101

Писмеността във времето на Омир / 101; „Омириди“-те, рапсодите и Ликург / 103; Пизистратовият запис / 104; Други записи. Елинистическите коментари / 105

Какво му се приписва / 107; Комическите поеми / 107; Химните / 108; „Илиада“ / 109; Трагизмът / 109; „Одисея“ / 110; Перипетиите / 110

III. Лириците / 111

1. Лирици от континента / 112

Алкман от Спарта / 112; Тиртей от Спарта / 113; Солон от Атина / 115; Теогнид от Мегара / 117

2. От островите и Мала Азия / 118

Архилох от Парос / 118; Калин от Ефес / 119; Алкей от Лесбос / 119; Арион от Лесбос / 121; Хипонакт от Ефес / 122; Мимнерм от Колофон / 123; Ксенофан от Колофон / 124; Симонид от Кеос / 125; Анакреон от Теос / 125

3. От Южна Италия и Сицилия / 126

Стезихор от Химера / 126; Ибик от Регион / 127

IV. Сафо / 128

1. „Удивително съкровище“ / 128; 2. Левкадската скала / 129

V. Пиндар / 134

1. Епиникият / 135

Общогръцките игри / 135; Трудности при разбирането / 136; Теми на епиникия / 137

Гръцките държави от VI–V в. пр. Хр. / 138

2. Списък на одите / 140

Олимпийски / 140; Питийски / 140; Немейски / 142; Истмийски / 142

КНИГА ВТОРА / 143

Част първа. Философия на словесността / 145

I. Аристотел. „Поетика“ / 145

1. Естетическите понятия / 145; Трагичното / 145

2. Изграждане на произведението / 147;

 Фабула / 147; Характери / 150; Мисъл и реч / 151; Музикална и видима част / 153; Изграждане и дефиниция / 154

3. История на литературата / 156

Появата на различните видовете / 156; Ролята на поетическия талант / 157; Целта / 158

II. Хегел. „Естетика“ / 161

1. Класичното в гръцката поезия / 161

Епос / 161; Лирика / 162; Драма / 163

2. Литературните видове / 165

Епос / 165; Епически видове и същинска епопея / 165; Особености на същинската епопея / 168; Гръцкият епос в съпоставка с други епоси / 173

Лирика / 174; Съдържание и форма на лириката / 174

Степен на развитие на духа, необходима за поява на лирика / 174; Историческо развитие на лириката / 176

Драма / 177

Принцип на драматическата поезия / 177; Принцип на трагедията и комедията / 180

Драматическото произведение и публиката / 184; Антична и модерна драматическа поезия / 185

3. История на литературата / 188

Епос / 188; Лирика / 191; Драма / 194

III. Ницше. „Раждането на трагедията“ / 197

1. Аполон и Дионис / 197; 2. Гръцко и „варварско“ дионисийство / 197; 3. Сократ и Еврипид / 198; 4. Елинизъм и Ренесанс / 199; 5. Немският дух / 199

Част втора. Размисли и разговори / 201

I. Някои наблюдения / 201

1. Погребение и трагедия / 201; Патрокъл и Хектор / 201; Душата на Елпенор / 203

Погребението в трагедията / 204; Херодот и Хезиод / 205

2. „Антигона“ / 206; Хор и действие / 206; За трагедията / 210

II. Сердикийската школа / 214

1. XIX–XX в. / 214

К. Величков. „Гръцка литература“ / 214; Произхождение на трагедията / 214

Гръцкия театър / 215; Характер и съдържание на трагедията / 216; Ал. Балабанов. „История на класическата литература“ / 217; Духът на времето, в което се създаде драмата / 217; Дионис и дитирамбът / 218; Името трагедия / 219; Театър, сцена и актьори / 220; Първите драматици / 220

Ал. Ничев. „Предговори“ / 220

Софокъл и ние / 220; Есхил и неговата драма / 223; Катарсисът / 224

Б. Богданов. „История на старогръцката култура“ / 225

Особеностите на театралното общуване / 225; Равнището на Дионисовия празник в трагедията / 225; Представянето на човека в трагедията / 226; Системата от събития в сюжета на атическата трагедия / 226; Сюжетът на трагедията и неговото отношение към реалността / 227; Отделното трагедийно произведение / 228

2. XXI в. / 229

Теорията / 229; Драматическата форма / 230; Трагедия и трагическо / 233; Представленията / 235; Първите трагици / 236; Перипетията / 237; Катарсисът / 238

Единство на действието / 239; Фабула, сюжет, мотив / 239;

Трагедиите / 241

„Перси“ / 241

„Прометей“ / 242

„Седемте срещу Тива“ / 242

„Молителки“ / 242

„Агамемнон“ / 242

„Хоефори“ / 244

„Евмениди“ / 245

„Аякс“ / 246

„Антигона“ / 247

„Едип цар“ / 248

„Трахинянки“ / 249

„Едип в Колон“ / 250

„Филоктет“ / 251

„Вакханки“ / 252

III. „Фауст“ / 254

1. Драмата / 254

Въвеждащи / 254

Част първа: Преди заминаването / 254; Начало на пътешествието / 255; Срещи с Маргарита / 255; Нещастията / 255; Валпургиева нощ / 256; Смъртта на Маргарита / 256

Част втора: Фауст при императора / 257; Фаустовият дом / 258; Класическа Валпургиева нощ / 258; Фауст и Елена / 259;

 Войната / 261; След победата / 261; Филемон и Бавкида / 262

Смърт и спасение / 262

2. Разговор в театъра / 263

Предварителни бележки / 263; Въведение / 265; Действието / 265; Изпитанието на душата / 266; Договор с дявола / 267; Фауст / 268; Мефистофел / 268; „Фауст“ като трагедия / 269; Разговорът / 269; Филологически въпроси / 269; Естетически и метафизически въпроси / 270; Отнемането на душата / 271

Човек и Бог / 271

Мъдрост и наука / 272

Влияния върху „Фауст“ / 274; „Вертер“ / 275; Престъплението / 275; Да си причина за нещастие / 277; Отчаяние и самоубийство / 278; Продължение на „одисеята“ / 279

Маргарита и Беатриче / 280

„Братя Карамазови“ / 281

Любовта / 283; Какво иска Мефистофел / 284; Стремеж към знание / 286; Заключение / 287

3. Мисли край морето / 288

Униние / 288; Щастлив живот / 290; Що е трагедия / 294; Изпитание и спасение / 296

Антични съдържания (ὑποθέσεις) / 299

I. Есхил / 301

1. „Перси“ / 301

2. „Седемте срещу Тива“ / 302

3. „Прикованият Прометей“ / 302

4. „Молителки“ / 303

5. „Агамемнон“ / 303

6. „Хоефори“ / 304

7. „Евмениди“ / 304

II. Софокъл / 305

1. „Аякс“ / 305

2. „Електра“ / 307

3. „Антигона“ / 308

4. „Едип цар“ / 309

5. „Трахинянки“ / 310

6. „Едип в Колон“ / 311

7. „Филоктет“ / 313

III. Еврипид / 314

1. „Алкестида“ / 314

2. „Медея“ / 315

3. „Иполит“ / 316

4. „Андромаха“ / 317

5. „Троянки“ / 318

6. „Елена“ / 318

7. „Орест“ / 319

8. „Хекуба“ / 320

9. „Финикийки“ / 321

10. „Молителки“ / 323

11. „Ифигения в Таврида“ / 323

12. „Рез“ / 324

13. „Циклоп“ / 325

14. „Хераклиди“ / 325

15. „Ион“ / 326

16. „Полуделият Херакъл“ / 327

17. „Електра“ / 327

18. „Вакханки“ / 327

19. „Ифигения в Авлида“ / 328

Съдържания на непреведените драми на Еврипид / 329

I. „Хекуба“ / 329

II. „Финикийки“ / 338

III. „Молителки“ / 351

IV. „Хераклиди“ / 358

V. „Полуделият Херакъл“ / 371

Хронология / 390

Списък на споменатите книги / 396

Софокъл. „Антигона“ – в превод на автора / 431

***

 

и тези избори

Във фейсбук, на 5 ноември вечерта: 

Това го написах снощи, но го споделям днес.

Много партийни централи отново нарушиха правилото, което забранява агитацията в деня на размисъл. А и днес.

Денят за размисъл, особено когато е и Задушница, трябва да е тих.

Фанатичната агитация в полза на единия кандидат в този ден за памет за близките ни, които вече са отвъд, има обратен ефект.

Е, той ще спечели, ама с 20 000 гласа от милион избиратели.

Човешките общности не могат да съществуват без дни в памет на отишлите си отвъд.

Всички в гимназиите задължително сме учили как Ахил поругава трупа на Хектор в "Илиада", как Антигона престъпва заповедта на Креон, за да погребе брат си.

Отношението към починалите, към тленните им останки, погребалните ритуали и паметта за отишлите си оттук е тема на европейската литература от началото на нейната култура и цивилизация.

Вчера църквите бяха препълнени от хора, които чакаха на дълги опашки за свещи и пред свещниците, защото в проливния дъжд не можеше да се отиде до гробищата.

Днес пак по-малко от 30% от имащите право да гласуват в столицата го направиха.

Коридорите на училищата бяха почти пусти.

А църквите вчера бяха пълни.

Фийдът вчера и днес беше пълен с клипчета и сърцераздирателни призиви да се гласува от страна на управляващите.

А вчера беше Задушница!

Писъци:

Изпускаме европейското и цивилизационното.

Не, драги.

България е е европейска страна от създаването си преди тринайсет века и половина, когато един от синовете на хан Кубрат е харесал мястото отсам Дунава за неудоволствие на визанитийските владетели тогава и през следващите векове.

България е направила цивилизационния си избор, когато е приела християнството след интензивната кореспонденция на княз Борис и с тогавашния Римски папа, и с тогавашния Константинополски патриарх.

А и вече от години сме и в НАТО, и в ЕС.

Какво още трябва да стане?

От мен един приятелски съвет към приятели публицисти и агитатори : недейте да истеризирате оттук нататък при следващи избори с раздиране на ризите си и с клишето за европейското и още повече за цивилизационното.

Не сме нито в Албания, нито в Сърбия, нито в Македония, които не са нито в НАТО, нито в ЕС.

С тези мантри за цивилизационното и европейското н'ам-си-к'во омаловажавате и обезценявате постигнатото досега и вече отдавнашното ни реално включване сред страните, които са в обетованата земя според вас.

Обидно е и за вашите лидери от предишните поколения, които постигнаха това и сега са на пенсионна възраст.

Какъв е този рев: нали става дума за избирането на стопани на най-големите наши градове?

И още нещо: днес гласувах за районен кмет, който е вашият кандидат, понеже добре се грижеше за Слатина през последните 4 години, направеното от него добро е доста, но с една забележка.

Под носа му, съвсем наблизо до блока, в който живее, има един превъзходен магазин за плодове и зеленчуци, в който има и от пиле мляко, ама там от години не дават касови бележки.

Явно се е разчуло, че съм писала във фб веднъж за това, понеже съкварталците ме познават, от 25 години живеем тук.

Та, наскоро за първи път от години продавачите извадиха изпод тезгяха касовия апарат и ми дадоха касов бон!

Ето затова трябваше също да се говори в кампанията: на кого "снасят" и в коя малка и спретната, малка и кокетна черна партийна касичка отиват парите, които не се облагат с данъци, "спестените" данъци пари от от най-хубавите бутикови магазинчета,

а не да се каканижат глупости за цивилизационния и европейския избор, които са направени отдавна.

Преди повече от хилядолетие.

Предполагам, че се "снасят" на някого от голямата Столична община, а не на нашата местна Слатина-Гео Милев-Редута, защото недаването на касови бележки е поне от два пъти повече години, отколкото вашият кмет я управляваше през последния мандат.

***

И още.

Няма как избирателната активност да е голяма, като от едната страна истеризираха посланията си.

Едните прекалиха, а другите не направиха достатъчно.

Отидох преди малко на сайта на БСП, който отварям веднъж на година, защото е аранжиран с един неприятен за възпримане нюанс на ален цвят.

На сайта на БСП няма нито една снимка и нито една новина за г-жа Ваня Григорова.

Търсете, търсете, няма да намерите.

Гледах рубриката им Новини, гледах тук, гледах там – уж имат тяхна кандидатка за кметица на София, която е на балотаж.

От сайта им това не се научава.

Няма снимки, няма репортажи, жена на име Ваня Григорова няма там на този сайт.

Нищо, де, дори и да не спечели балотажа, в СОС ще се бори като лъвица за осъществяването на идеите си.

А за следващите избори, било то европейските през пролетта, било предсрочни парламентарни, ако някой иска повече хора да преодолеят апатията, недоверието и резигнацията си, добре да внимава в посланията.

Ако точно преди изборите има ден, в който сърцата, умовете и душите на хората жадуват за утеха, поканете някой от най-добрите ни писатели или поети да напишат нещо, което да разплаче, а не да разгневява онези, които ще го прочетат.

Вчера Георги Тенев, който е най-добрият наш писател и драматург според мен, публикувал един текст, обзет от фобии от "радикалисти".

Какви радикалисти? Обществото ни е

общество от отчаяни, обезверени и недоверчиви апатисти, както се видя и днес. 70% не гласуват.

Иван Ланджев, който е талантлив поет, но не е сред първите десет поне според моя вкус, написал селфи за българина по най-противния жъртопаветен калъп.

Някой от пиарите не гледа ли календар на коя дата какво се пада, какво се тачи, какво се почита, какво се празнува, за какво се тъгува?

А за неизлечимата гангрена, причинена от жълтопаветния активизъм и партийните им функционери в най-стария наш университет може и да стане дума по-нататък.

От утре започват срещите с четиримата кандидати за ректори.

Дано поне някой от тях да се осмели да каже какво мисли за окупацията на университета преди 10 години и за лавината от събития, които се случиха след това и за които обществеността почти нищо не знае.

***

All reactio

памет за проф. Богданов

 Да си спомним за проф. Богдан Богданов, роден на днешния ден преди 83 години.

Бог да го прости и да почива в мир!

Ще е вечна паметта му.

Ето какво е написал като спомен за него Николай Гочев:

Той беше човек на науката, философстването и общественото действие. Спомням си как веднъж на един съвет в СУ каза: „Аз съм привикнал да се справям според наличното...“

Като оставим настрана, че това беше ерудитска препратка към стоицизма, изказването вярно представи неговата воля да действа и се труди дори в най-тежки обстоятелства.

По времето на социализма, когато хора като него бяха изключени от политическия живот и мъчно можеха да разчитат на висока академична позиция, той превеждаше от старогръцки и пишеше книги.

Така се появиха „Омировият епос“ (най-изчерпателната книга за Омир, писана у нас), „Литературата на елинизма“ (първи обзорен труд за тази епоха), „История на старогръцката култура“ (също, първо цялостно представяне на огромната тема).

Посочвам само най-влиятелните.

Те се четат и ще се четат и в бъдеще. Но още повече читатели имат преводите му: „Характери“ на Теофраст, „Цезар и Александър“ (и други) на Плутарх, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, множество Платонови диалози, между които изключително тежките „Софистът“ и „Теетет“.

След сриването на режима той получи възможност да се заеме с обществена работа; и се зае с онова, което го интересуваше и му подхождаше. Беше посланик в Гърция, председател на фондация, която финансираше културни и обществени проекти; и най-важното – управляваше университет.

На образованието гледаше не просто като на натрупване на сведения, нито само като овладяване на умения, колкото и да са полезни; но преди всичко като формиране на осъзнати и обосновани възгледи.

Наистина, възгледите могат да бъдат всякакви. Но не бива да се забравя, че той остана верен на убеждението си, че повърхностното образование е нещо лошо, а истински образован е този, който знае традицията на своите занимания още от първите й начала във времето; а мислите му възхождат към основни понятия и убеждения, в чиято употребимост и полезност се е убедил от собствен интелектуален и житейски опит.

Има хора, с които ти може да не си съгласен относно съществени въпроси, и въпреки това те са онези, които са те подтикнали към изследване; вдъхнали са ти смелост за мислене и действане. Това значи, че духът им е бил жив и творчески.

Такъв беше и неговият дух.

единствена рецензия (досега) за Метафизиките

Честит Ден на будителите! 

 С голяма благодарност споделям рецензията на колегата Ясен Андреев, публикувана в сп. Философия, книжка 3, 2023, година XXXII, (ISSN 0861–6302), стр. 325-329.

https://azbuki.bg/uncategorized/aristotelovata-metafizika-v-balgarski-prevod/

Тя представя няколкото частични и цялостни издания на превода досега от 2000 до 2023 г.

За улеснение на читателите в рецензията вмъквам и няколко снимки, на които се вижда кое от тях как изглежда.

Благодаря на Ясен за смелостта и колегиалността!

Всички знаят за  несъществуването на тези книги, на всички тях – и на изданието от 2000 г., и на частичните от 2017 и 2019 г., и на цялостното от 2020 г. – всички те не съществуват като книжни

тела в   т р и и з м е р н о т о    пространство.

Това също е част от историята на нашия 135-годишен университет: от началото на новия век и хилядолетие се утвърди традицията не в един, а в три факултета – ФФ, ФКНФ и ФСлФ

овластени ръководители на катедри, декани, заместник-декани, членове на научно жури и прочие недосегаеми академични апаратчици да могат безнаказано

да лъжат и да клеветят, 

да фалшифицират протоколи от катедрени и факултетни съвети, 

да фалшифицират информация за дисертации, защитени преди има-няма 17 години, 

да завеждат унизителни дела по Наказателния кодекс срещу неудобни конкуренти.

Те могат и да   л ъ ж е с в и д е т е л с т в а т   безнаказано в Софийския районен съд.

Те могат да изпращат призовкари всяка седмица в продължение на една година, които да тормозят децата ни с носене на призовки за предстоящи съдебни заседания и уведомления за липсващи страници от документацията по едно наказателно дело. 

А впрочем, всеки един български гражданин, ако е пълнолетен и има лична карта, може да получи цялата документация по  в с я к о   едно гражданско или наказателно д е л о,

 просто да я чете в коридорите на съда, но може и да я копира от първата до последната страница, да я изнесе от Софийския районен съд и да си я чете на воля.

Може и да я цитира колкото, когато и където желае. 

Може би мнозина не ми вярват и предполагат, че си измислям, но аз нямам писателски талант и чак толкова развинтено въображение.

Всеки, който желае да се увери в истинността на написаното, трябва просто да вземе личната си карта, да отдели няколко часа време, да отиде в сградата на Софийския районен съд и да получи срещу подпис документацията за дело, заведено през есента на 2012 г. в 112 наказателна колегия на СРС от съдията Петко Петков, (който скоро след това стана заместник-министър на правосъдието).

Дело № 15017. Обвинението е по чл.148, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Документацията за прекъснатия без мотиви, рецензии и становища професорски конкурс по старогръцка литература през есента на 2019 г. е доста по-малка, един-единствен протокол от няколко страници, но sapienti sat.

Има обаче и един инвентарен опис от пет страници на книги и преводи,

които хем не съществуват, хем не са били предадени и като книжни тела,

и

на 8 (словом: о с е м) компактдиска,

хем са били необходими ш е с т страници,

за да бъдат описани.

В този инвентарен опис второто изречение опровергава първото, втората, третата, четвъртата и петата страница опровергават първата. Sapienti sat.

Понеже написаното дотук зазвуча много тъжно, обещавам все някога да ви развеселя и с дословни цитати от онова, което е документирано в Наказателното дело срещу мен, заведено като наказание за това, че защитавах изданието на М от 2000 г. и превода ми на За небето.

В парализирана от страх "колегиална" среда е голяма доблест, чест и достойнство да защитиш онеправданите. 

Мнозина са дресираните като безсловесни твари да мълчат и звук да не издават.

Книги и преводи на преподавател(к)и, които не се поддадохме на поведенческо, мисловно, светогледно, словесно и най-вече на атеистично дресиране, бяха обявени за несъществуващи. 

За това cърдечно благодаря на Ясен Андреев – единственият човек досега, който се осмели да напише и публикува обзор за изданията на М от 2000-ната до 2023 година.

Благодаря и на редакционната колегия на сп. Философия за това, че е публикувала рецензията.

АРИСТОТЕЛОВАТА МЕТАФИЗИКА В БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД [1]

 

                                                                                    Гл. ас. др. Ясен Андреев

                                                                                    Институт по философия и социология –                                                                                  Българска академия на науките

 

1062 а 15 Защото тези, които възнамеряват да общуват чрез разума, трябва в нещо да се разбират: ако това не става, как ще имат разумно общуване помежду си? Следователно всяка от думите, които използват, трябва да бъде позната и да означава нещо определено: сиреч не много неща, а само едно. Ако пък използваното име означава много неща, трябва да се изясни към кое от множеството значения то се отнася в дадения случай.

 

Отделни части на Аристотеловата Метафизика започват да бъдат спорадично превеждани на български език от втората половина на 70-те години на миналия век. Първият пълен превод на целия текст на Метафизиката ще трябва да почака обаче чак до 2000-та година. Тогава той е издаден от издателство „СОНМ“. Става дума за колективен труд на двама преводачи - Николай Гочев и Иван Христов - като работата между тях е разпределена както следва: средните книги IV-IX са преведени от Иван Христов, а книги I-III и X-XIV - от Николай Гочев. Редактор на книги I-III и X-XIV е Димка Гичева-Гочева.

изданието от 2000 година, "СОНМ"

            Преводът е снабден с така необходимия научен и справочен апарат. Той е предговорен от встъпителните студии на Димка Гичева-Гочева „Какво е „Метафизиката“ на Аристотел?“ (стр. v-xxxvi) и на двамата преводачи „Предговор към превода на книги I-III и X-XIV“, Н. Гочев (стр. xxxvii-xl) и „Метафизиката в Аристотеловата „Метафизика““, И. Христов (стр. xli-lxxx). Студията на Димка Гичева-Гочева е организирана както следва: Основните питания за „МЕТАФИЗИКАТА“, Основните питания на „МЕТАФИЗИКАТА“, Най-важното търсене в „МЕТАФИЗИКАТА“, Какво е подлежащото и защо и то е същност?, Мястото на този превод на „Метафизика“ и неговата стратегия в езиковата среда на преводите на философски съчинения на български език, а тази на И. Христов както следва: I. Произход на названието „Метафизика“, II. Първата философия в структурата на „Метафизика“, III. Критика на платонизма и апориите пред първата философия, IV. Понятието за „първа философия“, 1. Първата философия като „наука за началата и причините“, 2. Първата философия като „наука за битието като битие“, 3. Първата философия като „наука за субстанцията“, 4. Първата философия като „теологика“, V. Как да съхраним метафизиката в превода на „Метафизика“?. Към превода има изготвен предметен показалец (стр. 386-432), индекс на имената и наименованията (стр. 384-385), тематична библиография (стр. 433-450) и множество разяснителни коментари на преводачите дадени в бележки след текста на превода (стр. 305-381). Рецензия на изданието на Метафизиката от 2000-та година от проф. Богдан Богданов може да бъде намерена в Култура - Брой 45 (2421), 17 ноември 2000.

            При всички неоспорими достойнства на колективния превод от 2000-та година, на лице е известно напрежение между преводаческо-понятийните стратегии на двамата преводачи. Преводът на Α, α, Β, Ι, Κ, Λ, Μ, Ν въвежда терминология, съществено отличаваща се от тази на превода на „средните“ (IV-IX) книги. Докато Иван Христов основава своя превод на основни понятия на Аристотеловата философия на чуждици от латински като субстанция (οὐσία), субстрат (ὑποκείμενον), акциденция, атрибут, то Гочев базира своя превод на основните Аристотелови понятия единствено на думи с български корени като съществуващо (τὸ ὄν), подлежащо (ὑποκείμενον), същина (τὸ τί ἦν εἶναι), същност (οὐσία), съпътстващо (συμβεβηκός).

двете частични издания от 2017 и 2019 г., изд. "Дива 2007"

Седемнадесет години по-късно се появява ново издание на осемте, преведени от Николай Гочев книги - Α, α, Β, Ι, Κ, Λ, Μ, Ν. Многократно редактираните осем от четиринадесетте книги този път са издадени от издателство „ДИВА 2007“. Научен редактор и на това второ издание е Димка Гичева-Гочева, която участва и с две встъпителни студии - написаната през 2000 г. „Какво е „Метафизиката“ на Аристотел?“ (стр. 3-30) и нов „Предговор към второто издание на книги от Метафизика на Аристотел на български език“ (стр. 31-50), посветен на 2400-годишния юбилей на Философа, както и на развитието на Аристотелознанието у нас. В справочния апарат на изданието от 2017 г. преводачът Николай Гочев отново е включил индекс на имената (стр. 263-264) и още по-подробен индекс на почти 250 философски понятия (стр. 265-296). Това прави книгата своеобразен речник на Аристотеловата теологика. Изданието е допълнено и от четири тематични библиографии: на преводите на Аристотел на български до края на 2016 г. (стр. 297-299); на работите върху Аристотел в нашата академична среда (стр. 299-309); както и две кратки библиографии на издания (стр. 309-311) и интерпретации на чужди езици по проблеми на първата и втората философия (стр. 311-316).

            През 2019 г., отново при издателство „ДИВА 2007“, Николай Гочев издава своя собствен превод на „средните“ (IV-IX) книги на Метафизиката. Така е постигната и внушителната цел целият текст на Метафизиката да бъде преведен от само един преводач. Следва да се отбележи, че тук се въвежда терминология, съществено отличаваща се от тази на съществуващия превод на същите книги от 2000 г. Гочев следва вече установената при предаването на книги I-III и X-XIV преводаческа стратегия. Неговото убеждение е, че чрез тази именно терминология би трябвало да се превеждат и коментират главните философски съчинения на Аристотел, тъй като тя ще съдейства за укрепването на философски език, основан върху думи с български корени и понеже философското образование и мислене на български език е мъчно (или дори невъзможно) да бъде основано върху чуждици. В изданието на централните шест книги от Четвърта до Девета, публикувано през 2019 г., вече може да се намерят конспективните изложения на преводача на съдържанието на главите и книгите, т. нар. иманентна преводаческа херменевтика (стр. 205-238). В това издание има нова встъпителна студия от преводача (стр. 5-33), обширни коментарни бележки под линия – негови и на редактора д-р Иван Петров – индекс на думите (стр. 239-322), индекс на съкращенията (стр.  323-325), тематични библиографии (стр. 326-344) и послеслов от Димка Гичева-Гочева (стр. 345-347).

това цялостно издание в превод на Николай Гочев, в което 14-те книги са подредени в обичайния ред, се появи на празника на Светия Дух, който през 2020 г. беше на 8 юни

            През 2020 г. излезе изданието на Аристотеловата Метафизика на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Тук вече само в едно книжно тяло, в превода на само един преводач, са събрани и подредени 14-те книги в реда, отреден им векове след смъртта на Аристотел от Андроник Родоски. Встъпителната студия (стр. 7-35) отново е от преводача, също негов е и солидният коментар на книги от IV-IX, даден в бележки под линия. Има и впечатляващ индекс на понятията от 100 страници (стр. 361-460), под редакцията на Димка Гичева-Гочева и Иван Петров, послеслов от нея (стр. 487-489), както и индекс на съкращенията (стр. 460-462) и обширна библиография (стр. 463-486, организирана в следните рубрики: Издания, Коментари, Преводи, За Аристотел и метафизиката, Библиографии), съставена от Николай Гочев, Димка Гичева-Гочева и Иван Петров. Книги I-III и X-XIV са редактирани и коментирани от Димка Гичева-Гочева. Изданието е оформено в един том, чудесно изработен от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

и това издание се появи на знакова дата – 6 април 2023 г., ден, в който почитаме паметта на свети Методий

Както посочва в обзорната си рецензия д-р Ясен Андреев, то "е по-обемно от предишното със 120 страници, защото, освен споменатия вече солиден научен апарат, то съдържа и 110 страници преводачески резюмета с гръцки текст на най-сложните места (стр. 467-580). А също така и индекс на имената (стр. 460-463).

            През 2023 г., отново в Университетското издателство, излиза най-новото издание на Аристотеловата Метафизика в цялостен превод на Николай Гочев. То отново съдържа встъпителна студия на преводача, организирана както следва: „Метафизиката“ като книга, Коментарите на „Метафизиката“, Ерудитските изследвания XIX–XXI в., Съществуващото – τὸ ὄν, Животът на Аристотел, Аристотелознанието на български език, Българските преводи и коментари на „Метафизика“, За този превод, Благодарности (стр. 7-36), превод (стр. 37-360), снабден с множество разяснителни коментари под линия, индекс на понятията в забележителния обем от 100 страници (стр. 360-460), индекс на съкращенията (стр. 463-467), библиография (организирана в следните рубрики: Издания, Коментари, Преводи, За Аристотел и Метафизиката, Библиографии) и кратък послеслов на редактора Димка Гичева-Гочева (стр. 605-607). Последното издание е по-обемно от предишното със 120 страници, защото, освен споменатия вече солиден научен апарат, то съдържа и 110 страници преводачески резюмета с гръцки текст на най-сложните места (стр. 467-580). За разлика от предишното, тук вече е добавен и индекс на имената (стр. 460-463). Отново редактори са Иван Петров и Димка Гичева-Гочева.

            Преводът на Николай Гочев във всички изброени издания е направен по редактираното от Хю Треденик издание на гръцкия текст на Имануел Бекер (Берлин, 1831; Оксфорд, 1837). Следва да се отбележи, че разясненията и коментарите на отделните книги (особено обширни върху книги VII-IX) взимат предвид всички по-влиятелни коментари и преводи от последните 200 години. Такива са например преводите и коментарите на Швеглер, Бониц, Рос, Кубицки, Трико, Фреде-Патциг и Реале, но и много други. Такъв обстоен коментар, привеждащ примери и аргументи от двадесет и два превода на осем различни езици се прави за пръв път на български. Преводът на Гочев е първият пълен български превод на Метафизиката, дело на един преводач. В цялата история на преводаческото дело има само девет случая, в които Метафизиката на Аристотел е била превеждана за пръв път от един човек на даден език. Така Гочев се оказва десетият в света, превел цялата Метафизика за пръв път на даден език самостоятелно. Преди него това са направили само Мьорбеке (латински, XIII в.), Тейлър (английски, 1801), Хенгщенберг (немски, 1824), Аскарате (испански, 1875), Бартелеми Сент-Илер (френски, 1879), Карлини (италиански, 1928), Кубицки (руски, 1934), Бездечи (румънски, 1965), Лесняк (полски, 1983). Преводът на български език на Аристотеловата Метафизика е интелектуално достижение от ранга на образцовите за нашата хуманитарна култура преводи на Критика на чистия разум на Имануел Кант (преводач Цеко Торбов, 1967) и на Битие и време на Мартин Хайдегер (преводач Димитър Зашев, 2005).

 

ЛИТЕРАТУРА

            АРИСТОТЕЛ. 2000. Метафизика. (Превод от старогръцки: Николай Гочев - книги I-III, X-XIV и Иван Христов - книги IV-IX. Редакция: Димка Гичева-Гочева - книги I-III, X-XIV.) София: „СОНМ“, ISBN: 954-8478-24-2. 

            АРИСТОТЕЛ. 2017. Метафизика I-III и X-XIV. (Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Димка Гичева-Гочева) София: „Дива 2007“, ISBN: 978-619-90314-8-3

            АРИСТОТЕЛ. 2019. Метафизика IV-IX. (Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Иван Петров) София: „Дива 2007“, ISBN: 978-619-91056-4-1

            АРИСТОТЕЛ. 2020. Метафизика. (Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Димка Гичева-Гочева и Иван Петров) София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN: 978-954-07-5239-6

            АРИСТОТЕЛ. 2023. Метафизика. (Превод от старогръцки: Николай Гочев. Редакция: Димка Гичева-Гочева, Иван Петров) София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN: 978-954-07-5676-9

           

REFERENCES

            ARISTOTEL. 2000. Metafizika. (Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev - knigi I-III, X-XIV i Ivan Hristov - knigi IV-IX. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva - knigi I-III, X-XIV.) Sofia: „SONM“, ISBN: 954-8478-24-2. 

            ARISTOTEL. 2017. Metafizika I-III i X-XIV. (Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva) Sofia: „Diva 2007“, ISBN: 978-619-90314-8-3

            ARISTOTEL. 2019. Metafizika IV-IX. (Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Ivan Petrov) Sofia: „Diva 2007“, ISBN: 978-619-91056-4-1

            ARISTOTEL. 2020. Metafizika. (Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva i Ivan Petrov) Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, ISBN: 978-954-07-5239-6

            ARISTOTEL. 2023. Metafizika. (Prevod ot starogratski: Nikolay Gochev. Redaktsia: Dimka Gicheva-Gocheva, Ivan Petrov) Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, ISBN: 978-954-07-5676-9

           

Aristotle's Metaphysics in Bulgarian Translation

Jassen Andreev, Assist. Prof., PhD

ORCID iD: 0009-0009-6020-5888

Institute of Philosophy and Sociology

Bulgarian Academy of Sciences

4, Serdika St.

1000 Sofia, Bulgaria

E-mail: jassen.andreev@ips.bas.bg

---

[1] Публикувано в: Философия,  книжка 3, 2023, година XXXII, (ISSN 0861–6302), стр. 325-329.