вода земя въздух огън

                             Честита нова година на всички, които поглеждат тук! Да има мир, здраве и любов в сърцата на всички! На многая и благая лета!

 

небето около Рождество

вечерта на 23 декември

утрото на Бъдни вечер

                             утрото на Рождество Христово

 

изкуството е любов

 

През тази година се навършват 100 години от рождението на проф. Йордан Заимов, който без преувеличение е бил уникална ренесансова личност – не само учен, филолог, езиковед, майстор, издател на палеографски текстове и надписи с неоценима исторически стойност, но и поет, скулптор, артист, целунат от Музите.

Книгата Изкуството е любов. Избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов, подготвена от ИК "Гутенберг", е съставена и представена с предговор от неговата дъщеря проф. Рая Заимова.

Маргарита Любенова Серафимова e направила езикова редакция.
Светломир Константинов Мариновски е художник на корицата.
Снимки: Биляна Карастоянова

Имаме честта и привилегията да я споделим първи в електронен формат и в рубриката "Библиотека" тук, на този сайт: https://aaduce.files.wordpress.com/2021/12/izkustvoto-e-lyubov_preprint_last.pdf

Проф. Рая Заимова пише:

В книгата са включени избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов (1921-1987), които го представят в различна светлина от тази на утвърден езиковед и академичен учен. Дневникът му (1941-1946), авторските стихове, преводите от класически и нови езици, както и събраните легенди от отделни краища на България, го представят като широко скроен човек с подчертани интереси към литература и изкуство. Заниманията му по скулптура при изявения Андрей Николов (1878-1959) разкриват търсенията му в областта на ваятелското изкуство. В приложението „Из ателието на Йордан Заимов“ са поместени 15 снимки с негови авторски скулптури.

Преди 8 години, през 2013 г., текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен от проф. Йордан Заимов преди три десетилетия, най-после бе публикуван в електронен вариант.

Моля, вижте тук:

https://ibl.bas.bg/informatsiya/uslugi/elektronna-biblioteka/

Тогава на друго място, на 3 юни 2013 г., за него написах:

Проф. Йордан Заимов е бил забележителен човек.
Преди всичко той е бил художник и скулптор. В дома му, в който сега живее проф. Тъпкова-Заимова, има чудесни негови малки пластики и картини.
Но освен това той е бил отличен учен-езиковед, с огромни интереси към ономастиката и топонимията. За този аспект от неговата работа се знае повече.
Уви, четвърт век след смъртта му през 1987 г., едва през миналата 2012 г., Великотърновското издателство "Фабер" издаде неговия колосален труд Български водопис.
А уникалното в това издание е в неговата направа и в събираческата работа, която го е предхождала - за да опише съвсем точно всички води в любимата родна страна, Йордан Заимов в продължение на години, сам, на колело, в студ и пек, във вятър и дъжд, обикалял и отбелязвал грижовно и педантично всички поточета, рекички, вадички в деренца и извори.
Няколко хиляди страници описание на всички водоизточници у нас.
Но, когато всичко било доуточнено и след десетки писма в кореспонденция с най-различни общини и кметства, при предаването на ръкописа проф. Йордан Заимов чул следното:

- Другарю Заимов, вземете си ръкописа обратно. Какви са тези "дерета" и "бунари"?!? Всички тези места с турски наименования ще бъдат преименувани, деретата ще бъдат наречени "падинки", а бунарите - "кладенци", и чак след като се сменят имената на местата, и Вие си коригирате сведенията, всичко това ще излезе.

И така, огромният труд по българския водопис вижда бял свят едва 25 години след смъртта на проф. Йордан Заимов.

Още повече е трябвало да чака за излизане на светло и другото негово дело - изданието на глаголичния текст на Асеманиевото евангелие.

Онези, които са имали удоволствието да гостуват на проф. Василка Тъпкова-Заимова, виждат в дома им един уникален гардероб.
Трикрилен гардероб, украсен с глаголични букви.
 Сам проф. Йордан Заимов го е поръчал, защото обичал и да скулптира, и да рисува, и да дърводелства. Всичко му е идвало отръки.

Не се затруднил да поръча на майстор и специална, уникална пишеща машина, на която клавишите били направени с кирилски и глаголически букви.

И всичко това било специално направено за издаването на текста на Асеманиевото евангелие.
Специално за това проф. Йордан Заимов бил осигурил и много голяма финансова помощ от една швейцарска фондация,  но както стана дума и на представянето на изданието ... субсидията се оказала в разпореждане на друг, за друго издание... и така, и текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен за издаване преди три десетилетия, най-после стига до читателите и специалистите в компактдиск, издаден от Института по български език "Проф. Любомир Андрейчин".

Такива са съдбините на някои книги.

 Минава четвърт век, че и повече от смъртта на човека, който ги пише или съставя, и чак тогава те достигат до книжното или електронното си битие.
Асеманиевото евангелие с оригиналния си текст на глаголица излезе 26 години след смъртта на проф. Йордан Заимов: а той бил и скулптор, и дърводелец, и филолог, и краевед, и старобългарист, и велосипедист.

Талантлив и вдъхновен човек, преизпълнен с обич към родината, жена си и двете си деца.

Да бъде вечна паметта му!

безспорни награди и ценна антология

 

В началото на Рождественските празници има няколко хубави новини.

Едната от тях е заслужената награда "Златен лъв" за 2021 г., която получи колегата Елена Йонкова и изд. "Кибеа" за превода на За архитектурата на Витрувий. Асоциация "Българска книга" отличи изданието в категорията на За най-добър издателски проект.

Снимки и пълен видеозапис от премиерата може да се види тук на страницата на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование :

***

Наградата „Златен лъв” в категорията за издателски проект с най-голяма обществена значимост за 2021 г. се присъжда на издателство „Точица“ за книгата Един ден в музея на Тодор Петев, Зорница Христова и Сияна Захариева.

***

Отскоро по книжарниците е ценната подборка от преводи, включени в Антология по раннохристиянска литература, издание на Фондация "Комунитас", 2021.

В началото на предговора към книгата Анна Цветкова-Глазер е написала:

Представената на читателя антология по раннохристиянска литература включва преводи от старогръцки и латински език на откъси от 32 произведения, представящи 26 автори и анонимни творби. Текстове като т.нар. Послание на Варнава и два коментара към Псалмите  на св. Йоан Златоуст са представени в пълна форма без съкращения. Антологията включва както вече познати на българския читател автори и свети църковни Отци (Йоан Златоуст, Григорий Назиански, Василий Велики, Киприан, Августин), така и важни, но по-малко познати или неиздавани досега на български автори като светите Ерм, Юстин, Климент Александрийски, Хиполит Римски, Ириней Лионски, Хиероним, Хиларий Пактавийски, Кирил Александрийски, Йоан Касиан, откъси от две съчинения на Ориген и мн. др. Преобладаващата част от преводите се издава за първи път, а някои откъси са част от по-мащабни преводачески начинания, чието публикуване предстои.

На старогръцки "антология" означава "подбор / букет цветя". Именно такава е и идеята за съставянето на този сборник: подбор от цветовете на раннохристиянската литература, включващ произведения, писани на старогръцки и латински език, представители на различни литературни жанрове, като се започне от апостолската епоха и се завърши в V в. сл. Хр. Благодарение на това разнообразие антологията може да се ползва като учебно помагало в различни специалности.

Преводачи на текстовете са: Анна Цветкова-Глазер, Антония Атанасова, Владимир Атанасов, Димитър Димитров, Димитър Илиев, Евелина Минева, Елия Маринова, Иван П. Петров, йеромонах Мелетий Спасов, Никола Антонов, Петя Стоянова, Росен Миланов, Силвия Бакърджиева-Соколова, Силвия Георгиева и Цветан Василев.

Всички текстове са снабдени с въвеждащи текстове и старателно направени обяснителни бележки.

Редактор на изданието е Невена Панова, а консултант – Светослав Риболов.

Браво на всички тях!

***

Съобщението е публикувано и на сайта на АРУКО вчера, 20 декември 2021 г.

справедливостта според Платон и Аристотел

 

По инициатива на г-н Страхил Стоянов, който е финансист, но и студент в Магистърската програма по Философия във ФФ, на 13 май тази година в Централния военен клуб е била проведена много интересна дискусия между преводач на Платон и преводач на Аристотел за добродетелта, за която се били единодушни и Сократ, и Платон, и Ксенофонт, и Аристотел.

Каквито и други големи и малки различия да е имало в методите им на разговаряне, непосредствено философстване, преподаване, писане, провокиране и предизвикване на околните към размисъл, а понякога и към действие, те четиримата са били съгласни: добрият живот е възможен и осъществим само като добродетелен живот, а най-важна и ценна сред добродетелите е справедливостта.

В първата част на разговора д-р Георги Гочев споделя най-непосредствени впечатления от "Държавата" и "Закони" на Платон. Той направи нов превод на "Държавата", публикуван през 2015 г. от издателството на НБУ, за който получи наградата "Христо Г. Данов" следващата година, а също така половината от книгите на "Закони" (изд. СОНМ, 2007 г.) са преведени от него. Останалите четем на български в превод на доц. д-р Невена Панова. Редактор и водещ на поредицата "Делос" в изд. СОНМ беше доц. д-р Николай Гочев.

Във втората част на разговора д-р Владимир Маринов, преводач на Порфирий и Секст Емпирик, както и на други късноантични езически и християнски мислители, изследовател на античната философия, автор на множество статии и на дисертация за Порфирий (повече за студентската и докторантската му активност вижте тук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2012/06/blog-post.html) насочва вниманието на аудиторията към "Никомахова етика" на Аристотел, преведена отново от него и очаквана с нетърпение от всички нас.

Събеседник на двамата колеги-преводачи и преподаватели в НБУ е проф. Стилиян Йотов – също преводач на хиляди страници съвременна немскоезична философия, и автор на множество изследвания върху теоретизирането за справедливостта от Кант до Хабермас.

Разговорът открива проф. д-р Христо Тодоров, преводач на Хайдегер и Гадамер, нашият най-изтъкнат изследовател на философската херменевтика.

Благодаря много на колегата Страхил Стоянов за инициативата!

Споделям записа, публикуван на 21 ноември в YouTube, с голяма радост.

Съобщението е публикувано на сайта на АРУКО на 23 ноември 2021 г.