Showing posts with label обичам Елада и елините. Show all posts
Showing posts with label обичам Елада и елините. Show all posts

Friday, August 8, 2025

за Олимпийските игри, написано през 2024

Миналата година съм писала за античните Олимпийски игри във фб. 

https://www.facebook.com/media/set/...

Олимпийските игри са възникнали като върховна форма на почит към бащата на хората и боговете – Зевс Олимпийски, но са се провеждали не в подножието или по върховете на планината Олимп, а в Пелопонес, в една плодородна долина, напоявана от реките Алфей и Кладей/Кладис.
От 776 година преди Христа светилището на Зевс Олимпийски на това място в Пелопонес се утвърждава като най-важно култово място, а тази година става начало на общоелинското летоброене.
Игрите са се провеждали по време на пълнолуние между 27 юли и 27 септември и са траели само пет дни. В състезанията са участвали само мъже, като всички атлети са били длъжни да пристигнат и да се установят там най-малко един месец преди началото на игрите.
Игрите са се провеждали без прекъсване до 393 г., в продължение на единадесет века и половина.
За да бъде честна надпреварата, всички са правили всичко пред всички и заедно с всички останали: всички състезатели са ядяли една и съща храна, пиели са една и съща вода и вино, къпели са се в една и съща баня, използвали са едни и същи масла за масаж и прочие.
Който атлет не се е явявал един месец предварително, е бил дисквалифициран.
Това правило е било въведено, защото още от хилядолетие преди това от фармакологията в Египет и в Двуречието се е знаело, че някои корени, треви, билки или плодчетата на някои храсти имат стимулиращо действие, сиреч могат да бъдат и аналгетици, но и опиати.
В състезанията са участвали само мъже. Публиката е стояла права на стадиона в Олимпия или са седели направо на земята.
Не е имало трибуни или дървени седалки.
Жени не са били допускани като зрителки, защото мъжете са се съревновали абсолютно голи.
Векове по-късно се появяват и състезания, само бягане на къси разстояния за жени-атлетки, наречени „херайа“, посветени на Хера, но те са се провеждали по друго време и само в един ден.
Олимпийските игри за мъже са продължавали точно пет дни, защото спортовете, в които са мерели сили, са били точно пет.
Всички спортни състезания в Елада са били организирани като панелинска почит към боговете:
Олимпийските – за Зевс Олимпийски.
Питийските игри в чест на Аполон са били провеждани в Делфи, свещеният „омфалос“.
Немейските игри са били посветени също на Зевс и са се провеждали пак на Пелопонес, но до храма в Немейската долина в Арголида.
Истмийските игри са били посветени на владетеля на морските дълбини Посейдон, затова са се провеждали не навътре в сушата като другите три, а на брега на морето в Коринт, близо до Коринтския провлак.
Разделени на десетки градове-държави с различни монетни средства и различен календар, древните елини са се усещали като общност само по времето на тези четири големи спортни състезания,
посветени на боговете.
При целия политеизъм на гръцката митология, религия и култура, все пак почитта към Зевс е била най-голяма, и затова игрите, които са се провеждали до светилището Алтис на Пелопонес, което е било най-голямата гордост за полиса Елида, стават най-важни.
Тези игри са били най-най-най и спрямо тях се е водило общогръцкото летоброене и общият календар, защото тяхната вяра в боговете няма канонизиран свещен текст и жреческо съсловие.
Затова Омировият епос, двете творби на Хезиод и епиникиите на Пиндар имат значение, което е отвъд неотречимата им ценност на шедьоври на словесността.
Археологически разкопки в Олимпия са започнати от френски археолози през 1875 г. Десет години по-късно Пиер дьо Кубертен полюбопитствал да види какво има в Елида на Пелопонес, как вървят разкопките и... ясно е как продължава историята.

Днес продължавам със споделянето-припомняне на албумчета, направени преди една година в Олимпия – от мястото на античните Олимпийски игри, които са се провеждали без прекъсване в продължение на почти дванадесет века, от 776 г. преди Христа до 393 г. след Христа.
Класическите антични игри са започнали само с няколко спорта, които в зависимост от това как ще бъдат групирани, може да са пет, може и да станат на брой повече, ако бъдат смятани не само по род, но и по вид, сиреч по ейдос.
В рода на спортовете, в които водещо е тичането, първо е бягането, като състезанията са били четири, на четири различни разстояния. Към тази група може да се включи и скокът на дължина, защото при него има засилване чрез тичане, а не се е скачало от място.
После идва родът на млатенето, сиреч двубоите, бойните противоборства: боксът, борбата и панкратионът. Както етимологически се вижда от името: пан-кратион означава, че всичко е позволено, всякаква сила, всякакви хватки. Всякакви удари може да се нанасят с всички части на тялото по тялото на съперника с изключение на хапането и дрането. Не може състезателите да си служат със зъби и с нокти. Неписано правило е било и да не се удрят по половите органи.
В рода на хвърлянето – хвърляне на копие и хвърляне на диск.
В конните спортове – ездата с един ездач и надбягванията с колесници. Любопитното при тях е, че за победители са се считали не жокеите, а собствениците на конете и/или колесниците.
Но за всичко това ще пиша след няколко дни, ако най-после намеря време да споделя албумчето и от музея на античните Олимпийски игри в Олимпия.
Освен огромния археологически комплекс, в който са запазени останки от всички култови, битови, обществени и спортни сгради и постройки, в Олимпия музеите са четири. Археологическият музей, който е най-голям и най-известен с експонатите си; музеят на античните Олимпийски игри; музеят на модерните Олимпийски игри, който от няколко години е в ремонт; и най-новото бижу – музеят на научните открития и техническите изобретения на древните елини.
Разкопките около светилището на Зевс са започнали през 1875 г., а десет години по-късно започва строителството на музея – малка елегантна постройка в неокласически стил. Построен е за три години, открит е през 1888 г. и постепенно се е напълвал и препълвал с експонати до пръсване, а същевременно честите земетресения са го увреждали.
Строителството на по-новата и много по-голяма експозиционна сграда започва през 1966 г., постепенно се появяват зала след зала, като напълно строежът е завършен през 1982 г.
Албумчето беше направено миналата година. Към някои от снимките има обяснения, други според мен не се нуждаят от тях, а и не намирам време.

Saturday, September 7, 2024

написано преди година

 Снимките са от залези в античната Олимпия на Пелопонес – там, където от 776 г. преди Христа на всеки 4 години са се провеждали Олимпийските игри и това е продължило без прекъсване чак до 394 г. или, според други източници, до 426 г. след Христа.

Последните няколко са от 22 август и това небесно светило, което се вижда на тях, не е Луната, а Слънцето.
През този ден Слънцето изглеждаше така, приличаше на Луната, на небесно светило, което свети с отразена, а не със собствена светлина, защото небето беше като покрито с марля. Беше покрито с тъканта на пушеците и дима, които бяха стигнали от пожарите около Александруполис и Комотини чак до най-югозападния край на Пелопонес. И на Пелопонес през този ден не можеше да се диша.
Защо в Гърция има такива пожари всяко лято? Преди доста години беше приет закон, който забранява абсолютно строежа на каквото и да било върху място, на което е вилнеел пожар. Никой няма изгода умишлено да пали където и да било, защото след това не може да купи опожареното място и да строи върху него нещо си.
Големите летни пожари са обяснени отдавна от Архимед.
Има много пожари през лятото, защото както е забелязал Архимед, пожарите са рожба на сливането и съ-действието на трите природни стихии и на отсъствието на четвъртата. Когато се срещнат огън, земя и въздух, а водата я няма, трите основополагащи стихии надвиват четвъртата. Огънят са слънчевите лъчи, земята – едно малко по-лъскаво камъче е достатъчно, за да ги отрази и една изсъхнала тревичка или клечка от иглолистно дърво наблизо. И като полъхне и ветрец: ето ги пламъците, които за минути може да се разнесат на десетки метри, а за час да опожарят един хектар.
Архимед няколко пъти е гледал и емпирично го е проверил: в много горещи дни без никаква човешка намеса от само себе си отразяването на слънчевите лъчи в нажежените лъскави камъчета и изсъхналите листенца раждат пламъци и... както обикновено става, всяко гениално човешко прозрение се прилага най-успешно като оръжие. През 212 г. преди Христа вражеските римски кораби, които навлезли в неголемия залив на Сиракуза, само чрез огледала, които отразявали и пречупвали слънчевите лъчи, били подпалени...
Архимед е открил, освен всичко останало, че и Слънцето може да бъде оръжие.
А впрочем, в Олимпия, освен огромния археологически комплекс със стадиона, останки от храмове, гимназиони и всякакви други сгради, както и освен много богатия археологически музей, има, разбира се, и музей на Олимпийските игри в античността. Има музей и на съвременните Олимпийски игри, но той е затворен от няколко години.
Но има и още един музей, който е сравнително нов, по-малък е от останалите и който е не по-малко интересен. Архимедовият музей – музеят на научните открития и техническите изобретения на античните гении. За него ще разкажа след време със снимки, ако е живот и здраве.
***
Огънят се самопоражда и саморазгаря, защото е вечноживеещ огън, както е прозрял Хераклит, а след него и стоиците. А Архимед прозрял как отразените слънчеви лъчи ще стигнат дотам, докъдето подпалените стрели не могат да достигнат. Когато се срещнат огън, земя и въздух, а водата я няма, пламъците обхващат всичко наоколо.
И понеже в мирозданието трябва да има не само полемос, а понякога и хармония, когато един от четирите първозданни елементи е отсъствал в един от отрязъците в порядъка на Хронос, после този елемент се появява – със закъснение, но с необуздана сила, сякаш за да овъзмезди останалите за предишната си липса.
Затова след огромните пожари, които разпростряха овъглен въздух почти над целия Балкански полуостров, се появи водната стихия и от небето рукнаха реки...
И накрая, но не на последно място по важност за мен. По време на античните Олимпийски игри освен атлетите и техните треньори, масажисти, лични лекари, ковчежниците, представителите на полисите, от които са, са си давали среща и мъже, известни с друго из целия гръцки свят. Някои от философите, реторите и политиците държали речи пред останалите.
Известно е, че великият Горгий е присъствал най-малко на една Олимпиада по покана на архонтите на Елида, на която произнесъл реч, от която не са оцелели фрагменти, но за която са се запазили недвусмислени сведения: Горгий призовал елините към траен мир, а не към временно примирие между враждуващите и воюващите почти непрекъснато полиси. Ако няма мир, предрекъл Горгий, а продължат войните и взаимното изтребване между хора, които вярват в едни и същи богове и богини, и говорят почти един и същ език, ще бъдат откривани и изобретявани все нови и нови оръжия, докато се стигне до средства за война, които ще изтребят не само всички хора в ойкумената, а и ще унищожат Земята, която е общият дом на всички живи същества.

Saturday, September 7, 2019

музеят на гмуркачите
































Морският музей или музеят на гмуркачите, както и етнографският музей се намират в Потия на остров Калимнос. Суров, скалист, безводен, непогален от ласкавата ръка на природата, която щедро е изсипала всичките си дарове над Кос и Родос, а е оставила трохи за останалите десет от Додеканезите. 
Прехраната на тях в миналото е била намирана почти единствено и само в морето, и то надълбоко в морето. 
В търсене на сюнгери гмуркачите от Калимнос и съседните по-малки острови като Сими, Халки, Кастелоризо, Липси и Псеримос са стигали чак до Херакловите стълбове, сиреч до Гибралтар. 
От дълбока древност допреди век и половина гуркачите са се спускали в дълбокото с оловни тежести на шиите, тежащи по над 10 килограма. След появата на първите примитивни водолазни съоражения и скафандри, станало уж по-лесно, но по-смъртоносно...
Освен разцвета на индустриалната химия, която помела морските храсти със синтетичните гъби, този поминък периодично е страдал и от болести по сюнгерите, като последната голяма епидемия по тези странни форми на растителен живот е била в края на 80-те години на миналия век.
Само на Калимнос гмурците се организирали и възстановили опасния занаят-хоби отново. Само там има и точно такъв морски музей. Намира се в някогашния дом на един от богатите коробовладелци Николас Вувалис, впоследствие дарител и благодетел за острова.