Миналата година съм писала за античните Олимпийски игри във фб.
https://www.facebook.com/media/set/...
Олимпийските игри са възникнали като върховна форма на почит към бащата на хората и боговете – Зевс Олимпийски, но са се провеждали не в подножието или по върховете на планината Олимп, а в Пелопонес, в една плодородна долина, напоявана от реките Алфей и Кладей/Кладис.
От 776 година преди Христа светилището на Зевс Олимпийски на това място в Пелопонес се утвърждава като най-важно култово място, а тази година става начало на общоелинското летоброене.
Игрите са се провеждали по време на пълнолуние между 27 юли и 27 септември и са траели само пет дни. В състезанията са участвали само мъже, като всички атлети са били длъжни да пристигнат и да се установят там най-малко един месец преди началото на игрите.
Игрите са се провеждали без прекъсване до 393 г., в продължение на единадесет века и половина.
За да бъде честна надпреварата, всички са правили всичко пред всички и заедно с всички останали: всички състезатели са ядяли една и съща храна, пиели са една и съща вода и вино, къпели са се в една и съща баня, използвали са едни и същи масла за масаж и прочие.
Който атлет не се е явявал един месец предварително, е бил дисквалифициран.
Това правило е било въведено, защото още от хилядолетие преди това от фармакологията в Египет и в Двуречието се е знаело, че някои корени, треви, билки или плодчетата на някои храсти имат стимулиращо действие, сиреч могат да бъдат и аналгетици, но и опиати.
В състезанията са участвали само мъже. Публиката е стояла права на стадиона в Олимпия или са седели направо на земята.
Не е имало трибуни или дървени седалки.
Жени не са били допускани като зрителки, защото мъжете са се съревновали абсолютно голи.
Векове по-късно се появяват и състезания, само бягане на къси разстояния за жени-атлетки, наречени „херайа“, посветени на Хера, но те са се провеждали по друго време и само в един ден.
Олимпийските игри за мъже са продължавали точно пет дни, защото спортовете, в които са мерели сили, са били точно пет.
Всички спортни състезания в Елада са били организирани като панелинска почит към боговете:
Олимпийските – за Зевс Олимпийски.
Питийските игри в чест на Аполон са били провеждани в Делфи, свещеният „омфалос“.
Немейските игри са били посветени също на Зевс и са се провеждали пак на Пелопонес, но до храма в Немейската долина в Арголида.
Истмийските игри са били посветени на владетеля на морските дълбини Посейдон, затова са се провеждали не навътре в сушата като другите три, а на брега на морето в Коринт, близо до Коринтския провлак.
Разделени на десетки градове-държави с различни монетни средства и различен календар, древните елини са се усещали като общност само по времето на тези четири големи спортни състезания,
посветени на боговете.
При целия политеизъм на гръцката митология, религия и култура, все пак почитта към Зевс е била най-голяма, и затова игрите, които са се провеждали до светилището Алтис на Пелопонес, което е било най-голямата гордост за полиса Елида, стават най-важни.
Тези игри са били най-най-най и спрямо тях се е водило общогръцкото летоброене и общият календар, защото тяхната вяра в боговете няма канонизиран свещен текст и жреческо съсловие.
Затова Омировият епос, двете творби на Хезиод и епиникиите на Пиндар имат значение, което е отвъд неотречимата им ценност на шедьоври на словесността.
Археологически разкопки в Олимпия са започнати от френски археолози през 1875 г. Десет години по-късно Пиер дьо Кубертен полюбопитствал да види какво има в Елида на Пелопонес, как вървят разкопките и... ясно е как продължава историята.
Днес продължавам със споделянето-припомняне на албумчета, направени преди една година в Олимпия – от мястото на античните Олимпийски игри, които са се провеждали без прекъсване в продължение на почти дванадесет века, от 776 г. преди Христа до 393 г. след Христа.
Класическите антични игри са започнали само с няколко спорта, които в зависимост от това как ще бъдат групирани, може да са пет, може и да станат на брой повече, ако бъдат смятани не само по род, но и по вид, сиреч по ейдос.
В рода на спортовете, в които водещо е тичането, първо е бягането, като състезанията са били четири, на четири различни разстояния. Към тази група може да се включи и скокът на дължина, защото при него има засилване чрез тичане, а не се е скачало от място.
После идва родът на млатенето, сиреч двубоите, бойните противоборства: боксът, борбата и панкратионът. Както етимологически се вижда от името: пан-кратион означава, че всичко е позволено, всякаква сила, всякакви хватки. Всякакви удари може да се нанасят с всички части на тялото по тялото на съперника с изключение на хапането и дрането. Не може състезателите да си служат със зъби и с нокти. Неписано правило е било и да не се удрят по половите органи.
В рода на хвърлянето – хвърляне на копие и хвърляне на диск.
В конните спортове – ездата с един ездач и надбягванията с колесници. Любопитното при тях е, че за победители са се считали не жокеите, а собствениците на конете и/или колесниците.
Но за всичко това ще пиша след няколко дни, ако най-после намеря време да споделя албумчето и от музея на античните Олимпийски игри в Олимпия.
Освен огромния археологически комплекс, в който са запазени останки от всички култови, битови, обществени и спортни сгради и постройки, в Олимпия музеите са четири. Археологическият музей, който е най-голям и най-известен с експонатите си; музеят на античните Олимпийски игри; музеят на модерните Олимпийски игри, който от няколко години е в ремонт; и най-новото бижу – музеят на научните открития и техническите изобретения на древните елини.
Разкопките около светилището на Зевс са започнали през 1875 г., а десет години по-късно започва строителството на музея – малка елегантна постройка в неокласически стил. Построен е за три години, открит е през 1888 г. и постепенно се е напълвал и препълвал с експонати до пръсване, а същевременно честите земетресения са го увреждали.
Строителството на по-новата и много по-голяма експозиционна сграда започва през 1966 г., постепенно се появяват зала след зала, като напълно строежът е завършен през 1982 г.
Албумчето беше направено миналата година. Към някои от снимките има обяснения, други според мен не се нуждаят от тях, а и не намирам време.
