в памет на Хараламби Паницидис

 

Хари беше добродушен, добронамерен, ироничен, но принципен и почтен.

Хари беше колегиален и дружелюбен, но никога нетактично-фамилиарен. Независимо от шеговитите обръщения към някои от нас, поведението и отношението му към всичко в университета и извън академичната сфера, беше сериозно, загрижено и последователно.

Син на гръцкия политически емигрант Георгиос Паницидис, напуснал Елада след края на Гражданската война, Хари беше сред най-добрите познавачи на Маркс, неомарксизмите и левите политически теории и практики през XIX и XX век.

Целият професионален път и преподавателската работа на Хари са свързани със специалностите Философия и Културология, с катедрата по История на философията във Философския факултет, на която беше един от ръководителите за два мандата.

Преподаваше История на марксистката философия, Неомарксистки теории, Руската философия през XIX и XX век, както и други избираеми дисциплини.

 Дори и през този семестър е водил избираем курс всеки понеделник вечерта в Бакалавърската програма по Философия за 

Руската философия от XIX и началото на XX век.

Но също така той беше и отличен познавач на античната философия, преводач на Аристотел. Един от първите преводи на Философа, които излязоха през 90-те години, беше Атинската полития, преведена от Цветана Панициду и от него, издание на „Христо Ботев“, С., 1993.

През 2005 г. ИК „ЛИК“ публикува неговия превод на Физиогномика в един книжен том с превода на д-р Марко Марков на За душата.

***

Познавам го от януари 1988 г., когато започна аспирантурата ми.

Не съм го чула никога да разказва вицове, да злослови или да клевети, да интригантства и одумва.

–      Многократно работихме заедно успешно и резултатно.

През 2000 г. по предложение на Иван Колев тримата съставихме една хронологична антология.

От есента на 2015 г. до есента на 2016 г. цяла година работихме за организирането на голямата тридневна конференция с международно участие „Предизвикателството Аристотел“, която беше посветена на 2400-годишнина от раждането на Философа. В продължение на една година колегите в екипа се събирахме всеки месец на оперативка, а пред последния месец – всяка седмица.

Хари тогава беше ръководител на катедрата по История на философията и председател на организационния екип.  

                         откриване на конференцията на 28 ноември 2016 г. в Аулата

Той беше и председател на журито за есе, написано от средношколци, на тема „Моят Аристотел“.

                 обявяване на резултатите от ученическия конкурс на следобедното пленарно заседание на конференцията – 28 ноември 2016 г.; водещ на заседанието е проф. Александър Андонов

Сайтът, създаден от Камелия Спасова, за информиране за конференцията, която успешно се проведе на 28, 29 и 30 ноември 2016 г., все още е достъпен: https://aristotlesofia.wordpress.com/

Сайтът, създаден от Зоя Христова-Димитрова за ученическия конкурс, също все още е наличен:

https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/

                  председателят на научното жури на ученическия конкурс и Герасим Петрински – член на журито, 28 ноември 2016 г.

 

След успешното провеждане на тридневната конференция със 60 участници от страната и чужбина, повече от година се старахме да съберем и редактираме разширените текстове от докладите. Освен Хари и Иван Колев, в редакционната колегия влязоха Силвия Минева, Камелия Спасова, Петър Горанов, Мартин Осиковски,  Елена Чорбаджиева.

Запис от представянето на сборника на 7 юни 2018 г. в библиотека Филологии с участието на Вяра Калфина, Огнян Касабов, Веселин Дафов, Владимир Маринов и Силвия Кръстева може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?v=9stNN2UTl8I&list=PLMLCCRLu4HVUJ9-vrxMmmxJDEcY6uByff

 

Хари беше ръководител на няколко проекта, съставител и редактор на няколко сборника. Беше екипен играч, умееше да ръководи и направлява работата, без да се налага еднолично и да командва. Изглаждаше умело неизбежните противоречия и разногласия, които се появят винаги в съвместната продължителна работа на няколко души, всеки един от които настоява на своя начин на организирането на всичко като единствено правилния. На тази отлично намерена мяра в ръководенето на колегиален екип без командарене и разрешаването на конфликтите без ингринтстване се дължи и успешната конференция „Предизвикателството Аристотел“, и сборника след нея.

   На него принадлежи заслугата за съставителството и редактирането на още няколко ценни сборници:

*на антологията Идеи за гражданско общество, на която негови съ-съставители са Огнян Касабов и Борис Попиванов.

*Маркс след марксизмите, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.

*Еротичното, 2015 (на този сборник съ-съставител е Димитър Божков).

                                     

      открива представянето на антологията Идеи за гражданско общество – в Зала 1 на Ректората, 16 март 2017 г. 

И трите сборника са издадени от УИ „Св. Климент Охридски“, а снимки от представянето на антологията Идеи за гражданско общество може да се видят тук:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10208669102513079&type=3

 

Хари е автор на монографиите Социално-политическият анализ: методология и история, 2011, УИ „Св. Климент Охридски“ и История и желание: опит върху философията на XIX век, „Авангард прима“, 2012.

Според мен особено представителна за интересите и изследванията му през последните две десетилетия е книгата Носталгия по онтология, „ЛИК“, 2001 г., посветена на космически-онтологическата философия на Василий В. Розанов.

На конференции представяше изключително интересни доклади, някои от които не са публикувани.

Незабравим за мен ще остане неговият доклад, изнесен на конференцията

Мястото на човека в Космоса, организирана от колегата доц. д-р Петко Недялков (по онова време ръководител на катедрата по Астрономия във Физически факултет),

Конференцията се проведе на 16 януари 2014 г. и на нея Хари говори за Руският космизъм.

Програмата е достъпна на сайт на Иван Колев: https://philosophyandastronomy.wordpress.com/

 

В доклада, озаглавен Руският космизъм, Хари говори за почти неизвестната космологически-мистична философия на някои от най-изявите руски учени, бащи на създаването на съветската космическа програма, на орбиталните станции, на изпращането на първия човек в Космоса. 

Почти неизвестните, умишлено премълчавани поради идеологическите им некоректности  светогледно-космологически философствания на мнозина от тях, особено на Циолковски, бяха разказани от Хари тогава много увлекателно, бяха контекстуализирани биографично, културно и политически, с ерудитско-документни подробности.

Дано този доклад да бъде намерен в архива му и все някога да бъде публикуван.

 

***

Последната ни съвместна работа беше за сборника АРУКО – Четения, в който са поместени доклади от конференциите „Логос, догма, фантазия“ и „Мит, име, история“, съст. Петър Горанов, Силвия Кръстева и аз, УИ „Св. Климент Охридски“, 2023.

На този сборник Хари беше научен редактор.

***

Бог да го прости и да почива в мир! Да е вечна паметта му!

 

  

в памет на Петя Янева

С Петя ме свързват много неща, но и най-вече нещо съдбовно. Тя ме запозна с Николай.

Поред. През учебната 1983/84 година в група за студенти и аспиранти-философи започнахме да изучаваме старогръцки език. Преподаваше ни Богдан Богданов, който на първото упражнение се представи като асистент, а на второто щастливо усмихнат каза, че вече е доцент.

Богдан – Бог да го прости! Вчера станаха 8 години и от неговото представяне пред Господа.

Та, проф. Богданов ни преподаваше всяка сряда вечер от 18 до 21 часа в 187 кабинет. Изискваше много, изпитваше ни и на декламиране на парадигмите, и на превод на изреченията от една оранжева христоматия, по която се учеше тогава и всеки път ни напомняше, че имаме за домашна работа за следващия път да преведем всички изречения за съответната граматическа категория от оранжевата христоматия. „Но ако искате да научите, превеждайте всички изречения и от христоматията за Духовната академия, съставена от проф. Александър Милев“.

Изпитваше ни и за всякакви реалии от античната митология, литература и история. Веднъж беше много ядосан и по средата на часа възмутен и разтреперан от нашето невежество, трясна папката си и излезе по средата на часа. Никой не знаеше за какво се разказва в мита за Прокна и Филомела, защо едната се е превърнала в славей, а другата в чучулига.

В края на годината прямо ни обясни, че от нашата група не е доволен и няма повече да се занимава с нас.

През есента започнахме с ас. Петя Янева. Часовете се провеждаха във ФЖМК, най-често бяхме само трима: Антони Миленков, Людмил Табаков – мой колега и брат на Диди Табакова, и аз. Скоро те двамата се отказаха. Продължих само аз – и през пролетния семестър на 1984/85, и през цялата следваща 1985/86. На нея тези часове ѝ се отчитаха като пълноценно преподаване, защото административно групата се водеше аспирантска, а всъщност тя преподаваше само на мен. И понеже бяхме само двете, винаги когато времето беше хубаво през пролетта на 1985 г., се занимавахме на една пейка в Докторската градина. За мен ползата беше огромна: тя се занимаваше само с мен. Изпитваше ме и обсъждахме всичко, всички изречения и от оранжевата христоматия, и от другата, на проф. Милев.

Когато станах аспирантка, пак се записах в един аспирантски курс с колеги-старобългаристки. Те бяха много старателни и редовни. И така, Петя ми преподаваше още два семестъра.

***

През лятото на 1991 г. отидох за първи път в Гърция, на курса по новогръцки език в Атинския университет, в който имаше 30 нива – от съвсем начинаещи до преподаватели по езика.

На 22 юни 1991 г. имахме среща в едно барче на хотел „Ахилион“ на булевард „Свети Константин“, за да се уточни къде ще се настаним за месец и половина.

Тогава тя ме запозна с Николай, като при това запознанство се запитах: „Този защо така се е намъкнал в спортен екип в тая жега?“. Бил се връщал от тренировка по кунг-фу. А той на свой ред също не ме харесал, защото си помислил, че съм бременна, като ме видял облечена в широка тензухена рокля. „Тази явно е много амбициозна. Като е бременна, защо е хукнала на курс по новогръцки?“ Не бях бременна, такава рокля имах за атинската жега.

Участниците в този летен курс бяхме почти 10. Ние с Петя се настанихме в един пансион само за жени в квартал Ано Илиуполи. Всяка сутрин пътувахме заедно с автобус оттам до центъра на Атина, до представителната неокласическа сграда, наречена "Академията", в която се провеждаха по 6 часа на ден интензивните занимания по новогръцки.

***

През февруари 1993 г. кандидатствах за едногодишна специализация в Атинския университет. Работният език щеше да е английски, но трябваше да положа и изпит по новогръцки в МОНТ.

Малко преди това в Яйцето видях Петя.

– О, знаеш ли кой ще ви изпитва?

– Кой?

– Ники Гочев.

– Кой е тоя? Не го знам.

– Е, как да не го знаеш, нали ви запознах в Атина? Много е готин. Ще видиш.

Спомних си смътно за онзи, дето в най-голямата жега беше дошъл в хотел „Ахилион“ с анцуг.

– И какво той?

– Ами, току-що се е върнал, завършил е, в министерството са го поканили за екзаминатор.

– Аха.

***

Изпитът се проведе на 22 февруари 1993 г. и Николай, очевидно запознат предварително със специалностите ни, ми даде да преведа първата страница на „За душата“ и една страница от „Протагор“. На курса през лятото на 1991 г. бях научила съвсем малко за пет седмици, но изданията бяха билингва, ориентирах се повече по старогръцкия, а и тези текстове... Заслужено получих от Николай много добър 4. 50, което беше достатъчно.

***

След това започнах да посещавам някои от часовете на Николай, който преподаваше на хонорар новогръцки в Новогръцка филология, след някои от тях се разхождахме и си говореме с часове, и... така се открихме, и се сприятелихме.

***

Така се случи, че и на Петя ѝ бяха попречили, и на мен, та вместо да заминем в началото на септември за Атина, пътувахме заедно в един автобус на 13 октомври 1993 г. В автобуса ѝ казах, че съм бременна и че ще ползвам най-много два месеца от специализацията.

В общежитието Зографу повечето от живеещите на последния етаж бяха от българската колония. Всички се грижеха много за мен най-приятелски, понеже бях бъдещата жена на Гочев, с когото повечето от тях бяха живяли няколко години там.

С Петя и с Ваня Дончева ходихме на Акропола, в музея на Цикладското изкуство, веднъж в края на октомври ходихме на плаж на Вулиагмени, веднъж ходихме на таверна на Плака.

Върнах се от Атина на 8 декември 1993 г. и оттогава заживяхме с Николай.

***

Тук започва разказ, който завършва мрачно.

Още от първата ни среща, от първото упражнение в скърцащата сграда на Журналистиката през есента на 1984 г. Петя ни каза, че започва работа с група старобългаристи по Симеоновия сборник. Не бях чувала за него.

Оттогава сигурно десетки пъти сме си говорили за него и за философските категории в него. По какво приличат и по какво се различават от Аристотеловите.

Веднъж, трябва да е било през есента на 1993 г., малко преди да тръгнем заедно към Атина, ѝ бях на гости в Студентски град. Тогава и тя, и аз живеехме там.

Беше изпекла пиле с картофи, а аз не предполагах, че ще вечеряме. Преди вечерята тя ми показа някои много трудни места от Симеоновия сборник и остана поразена от това, че съм напреднала със старогръцкия, а изобщо не съм учила старобългарски.

Най-големият научен подвиг на Петя стана повод и за най-голямото ѝ огорчение.

Тритомният Симеонов сборник е паметник с неизмерима стойност за старобългаристиката, за византологията, но и за богословието и за философията.

Петя получи за него направо научната степен доктор на науките, после стана доцент и професор, получи награда за най-голямо научно постижение през 2016 г., но...

Дойде 2018 г.

Беше приет мракобесният – уж видоизменящ, а всъщност подменящ – Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав. ЗИД на ЗРАСРБ.

Законът за репресиране на академична колегия у нас е изработен с очеизвадната цел:

да убие българската хуманитаристика.

Да унижи чрез най-садистични издевателства и

чрез чудовищни гаври

да смачка онези преводачи, издатели на текстове и изследователи на С Л О В О Т О,

които са посветили десетилетия от живота си, понякога целия си професионален път,

както е с академичния живот на Петя,

на текстове, които са се появили преди хиляда и/или повече години.

Тези текстове, които са написани на старогръцки или на гръцки от византийския му период с всичките особености на променянето му през вековете, които са били първите, преведени на старобългарски, веднага след Свещеното Писание и богослужебните книги.

Без тези текстове нямаше да ни има днес, нямаше да я има страната, езикът, вярата нямаше да е опазена.

Петя беше една от най-огорчените и най-садистично унизени големи наши учени.

Не я вписаха в НАЦИД.

В края на живота си тя разбра, че работата, която е осмисляла живота ѝ и за която – уж – преди това беше получила признание, е всъщност нищо, НИЩО, Н И Щ О.

С Ъ В С Е М Н И Щ О!

Чета сега съвсем стандартния некролог, в който са изредени академичните позиции: заместник-декан, два пъти декан, Общо събрание, член на експертна комисия в НАОА.

„Колеги“, които също сте заемали и сега заемате подобни позиции,

настоящи и бивши ректори и декани,

НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?

Докога ще угодничите пред силните на деня, които чрез идиотизмите на наукометрията,

съсипват здравето и живота на най-заслужените наши учени-хуманитари, преводачи и изследователи на старогръцки и старобългарски текстове?

Защо търпите още този убийствен и мракобесен закон?

Петя не беше вписана в НАЦИД.

Може би един от последните ни разговори беше през пролетта на 2019 г.

„Ами, Диме, няма да събера точките. Не ми признават нищо от работата досега“.

През последните години от живота си Петя разбра, че работата ѝ не струва

НИЩО, НУЛА... уви.

Нищо от нейната и от нашата работа на преводачи на хилядолетни текстове на български език не

струва.

„Ама това не е научна работа“ – обясняват вещо администратори от паразитната структура НАЦИД, но и от

раболепно полегналия в мутренските нозе най-стар наш университет.

Трябва да пишем статии на английски език в квартили и квартали, и да ни цитират в други статии на английски език, и да си мерим на кого колко му е голям импакт-факторът.

Не е така, но в тази унизителна и отровна среда тя се разболя и угасна.

Бог да я прости и да почива в мир!

споделени и във фейсбук 

 

памет за проф. Богданов

 Да си спомним за проф. Богдан Богданов, роден на днешния ден преди 83 години.

Бог да го прости и да почива в мир!

Ще е вечна паметта му.

Ето какво е написал като спомен за него Николай Гочев:

Той беше човек на науката, философстването и общественото действие. Спомням си как веднъж на един съвет в СУ каза: „Аз съм привикнал да се справям според наличното...“

Като оставим настрана, че това беше ерудитска препратка към стоицизма, изказването вярно представи неговата воля да действа и се труди дори в най-тежки обстоятелства.

По времето на социализма, когато хора като него бяха изключени от политическия живот и мъчно можеха да разчитат на висока академична позиция, той превеждаше от старогръцки и пишеше книги.

Така се появиха „Омировият епос“ (най-изчерпателната книга за Омир, писана у нас), „Литературата на елинизма“ (първи обзорен труд за тази епоха), „История на старогръцката култура“ (също, първо цялостно представяне на огромната тема).

Посочвам само най-влиятелните.

Те се четат и ще се четат и в бъдеще. Но още повече читатели имат преводите му: „Характери“ на Теофраст, „Цезар и Александър“ (и други) на Плутарх, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, множество Платонови диалози, между които изключително тежките „Софистът“ и „Теетет“.

След сриването на режима той получи възможност да се заеме с обществена работа; и се зае с онова, което го интересуваше и му подхождаше. Беше посланик в Гърция, председател на фондация, която финансираше културни и обществени проекти; и най-важното – управляваше университет.

На образованието гледаше не просто като на натрупване на сведения, нито само като овладяване на умения, колкото и да са полезни; но преди всичко като формиране на осъзнати и обосновани възгледи.

Наистина, възгледите могат да бъдат всякакви. Но не бива да се забравя, че той остана верен на убеждението си, че повърхностното образование е нещо лошо, а истински образован е този, който знае традицията на своите занимания още от първите й начала във времето; а мислите му възхождат към основни понятия и убеждения, в чиято употребимост и полезност се е убедил от собствен интелектуален и житейски опит.

Има хора, с които ти може да не си съгласен относно съществени въпроси, и въпреки това те са онези, които са те подтикнали към изследване; вдъхнали са ти смелост за мислене и действане. Това значи, че духът им е бил жив и творчески.

Такъв беше и неговият дух.

раздели с трима колеги

 През този месец си отидоха трима големи европейски учени, най-предани изследователи на класическата гръцка философия, преводачи и интерпретатори на Платон и Аристотел, най-уважавани университетски преподаватели.

снимка от International Plato Society във facebook

Томас Калво Мартинес – доайенът на испаноезичната школа в изследването на античната философия, човекът, направил най-новите преводи на Метафизика и За душата на Аристотел на испански език, един от президентите с тригодишен мандат на Международното Платоново общество, организатор на Четвъртия симпозиум в Гранада, посветен на Тимей и Критий, проведен през 1995 г.

снимка от International Plato Society във facebook

Холгер Теслеф – доайенът на скандинавското платонознание, един от неколцината бащи-основатели, от ентусиастите, които през 1986 година решават да основат Международното Платоново общество, което да провежда веднъж на три години световни симпозиуми, посветени на някой от диалозите. Решеното от бащите-основатели се оказва жизнено и устойчиво. Международното Платоново общество обединява стотици учени от целия свят, в симпозиумите участват стотици колеги с доклади, а всяка година се прави и по възможност най-пълна библиография на книгите и статиите, посветени на Платон и написани на всички световни езици. Холгер Теслеф беше не само един от двигателите на тази най-голяма световна общност на античниците, но и се застъпваше за това в нея да има няколко официални езици, а също така във Финландия и Швеция е подпомагал и насърчавал превеждането и публикуването на книги на античните мислители на шведски и на фински.

снимка от International Plato Society във facebook

Томас Слезак – доайенът на Тюбингенската школа.

Бог да ги прости и да почиват в мир!

Ето съобщенията за тяхната кончина от International Plato Society.

https://www.facebook.com/platosociety

It is with great sadness and difficulty that we must announce to our members the passing of our beloved former IPS President, Prof.Tomás Calvo Martínez. He passed away on 1st October, in the company of his son Néstor and members of his family. A dear friend and excellent colleague, he has been our mentor and a supportive, vibrant member of academia. Naturally generous and sympathetic, he has contributed to our Society in many fruitful ways. Prof. Tomás Calvo has contributed to putting Spain on the map of countries that carry out serious and fruitful research in the field of the history of ancient philosophy. He became President of the International Plato Society in the period 1992-1995, as organiser of the IV International Plato Symposium in Granada, bringing together the best specialists in the world in the study and interpretation of the dialogues Timaeus and Critias and creating an atmosphere of work and friendship that has borne important fruit in successive international symposia. Prof. Tomás Calvo has also been co-founder and President of the Iberian Society of Greek Philosophy, from its foundation in 2000 until 2012, and was its Honorary President till 2023. This society has a long history of dialogical encounters with eminent visitors who have significantly enriched our field. In addition to his important and innumerable contributions to the study of pre-Socratic philosophy (since the time of his doctoral thesis) and Plato in particular, passing through scepticism, Epicurus, Stoicism, and Neoplatonism, his work as an interpreter and translator of Aristotle is widely recognised by both national and international researcher. His generous and stimulating company illuminated his intellectual honesty, hard work, transparency, and love for the truth. His heritage will be kept alive in our memory.

///

Holger Thesleff

1924–2023

On October 6th we heard the sad news from Helsinki that our esteemed colleague Holger Thesleff passed away on October 3rd. According to his son, who was present, he did so “peacefully and without pain.” He had not been his usual self since an illness last year, even though he had been amazingly active well into his nineties. Among his best known works were two early studies of the Pythagorean corpus of the Hellenistic era (1961, 1965); and three monographs on Plato: Studies in the Styles of Plato (1967), Studies in Platonic Chronology (1982) and Studies in Plato’s Two-Level Model (1999), all conveniently included in Platonic Patterns (2009). He also helped build up a literature on Plato in the Swedish and Finnish languages. He was a regular and valued contributor at the symposia of the International Plato Society. Some months before his death he learned that his final paper, “Afterthoughts on ‘School Accumulation’ in Plato’s Academy,” was about to be published in The Making of the Platonic Corpus, Brill, CAMA 6, which should appear later in 2023.

///

In memoriam Thomas Alexander Szlezák (1940-2023)

“Eines Morgens wachst Du nicht mehr auf, die Vögel aber singen, wie sie gestern sangen. Nichts ändert diesen Tageslauf. Nur Du bist fortgegangen, Du bist nun frei und unsere Tränen wünschen Dir Glück“

“One morning you will no longer wake up, but the birds will sing as they sang yesterday. Nothing changes this course of the day. Only you have gone away, you are now free and our tears wish you happiness“

With these heartfelt words the Szlezák family announces the departure of Thomas Alexander Szlezák on 18 October, after a brief but difficult illness. He was not only a co-founder but also an active member of the IPS, both on the Executive Committee and the Editorial Board. His publications include first and foremost his edition and commentary on the Pseudo Archytas über die Kategorien (1972). His Habilitationschrift was on Platon und Aristoteles in der Nuslehre Plotins(1979). Together with K. Gaiser and H.-J. Krämer, he was an eminent representative of the Tübingen School. As a classical philologist he emphasises the analysis of the allusions to the agrapha dogmata in the dialogues themselves (Platon und die Schriftlichkeit der Philosophie. Interpretationen zu den frühen und mittleren Dialogen, Berlin/ New York 1985; Das Bild des Dialektikers in Platons späten Dialogen, Berlin/ New York 2004). In the same vein, but aimed at the general public, he published his Platon lesen (1993), which has been translated into almost twenty languages. In addition to his Platonic studies, he has published two studies on Greek culture (2010) and, specifically, on Homer (2012). Testimony to this broad spectrum of interests are his Aufsätze zur griechischen Literatur und Philosophie (2019). “Ein gelungener Wurf” is undoubtedly his opus magnum, his latest book on Plato (2021), in which he presents the results of his research for the general educated public. Thomas Alexander Szlezák was an important researcher of Plato and Platonism. The IPS will remember him as a gentle member of great merit, who was always committed and consistent in defending his positions in Platonic studies.

***

Бог да ги прости и да почиват в мир!

От тях тримата най-добре познат и у нас беше проф. Томас Александър Слезак.

Книгата му Да четем Платон в превод на Невена Панова и редактирана от Виолета Герджикова бе издадена от „СОНМ“ през 2002 г.

Той беше гост на нашата колегия през 2005 г., ако не греша,

като изнесе лекции и в Софийския университет, и в НБУ.

Една вечер ни беше на гости и у нас, вкъщи. Поспорихме доста, защото двамата с Николай Гочев сме на по-различно мнение от неговото за това как трябва да се чете Платон.

Негов е 22-ият цялостен превод на Аристотеловата Метафизика на немски език. И тъй като преводът му е вече 22-ри подред, контекстът на всички спорове и версии на превеждането на понятията е ясен, преводът му е дюс, няма обяснителни бележки и коментари.

***

Познавах и тримата лично.

С проф. Холгер Теслеф се запознахме в Бристол през август 1992 г. по време на Третия симпозиум, посветен на Държавникът. Той е един от архиначинателите и основателите на Международното Платоново общество. В неговите ръце за първи път видях що е то преносим компютър, лаптоп, чудо на чудесата по онова време. Той беше един от комисията, подбирала и подреждала докладите на Третия симпозиум и понеже познаваше всички тях, месеци преди да бъдат изнесени на самия форум, накрая направи обзорен пленарен доклад за тенденциите, които се очертават в световното платонознание.

Неговият обзорен доклад бе преведен на български и е публикуван в сп. Философски преглед, 1993/бр. 1-2, с. 157-165. Всеки, който го прочете, ще се убеди колко далновидни и прозорливи са били предвижданията му за развитието на платонознанието в света.

***

С проф. Томас Калво Мартинес се запознахме по време на Световния Аристотелов конгрес в Солун през май 2016 г. Поговорихме малко.

Снимката е направена от Николай Гочев. По време на този разговор проф. Томас Калво беше възхитен от това, че в подготвяния първи цялостен превод на Метафизика на български преводачът Николай Гочев ще остави навсякъде ентелехия непреведена, а само транслитерирана. Каза, че това е най-голямото нововъведение в неговите преводи на Метафизика и на За душата.

///

Бог да прости и тримата! Да бъде вечна паметта им!

***

тъжните вести бяха споделени и на сайта на АРУКО вчера, 29 октомври

in memoriam: проф. Константинос Вудурис

 На 23 август сутринта е починал проф. Константинос Вудурис – философът-доайен на изследователите и преподавателите по антична философия и не само по антична, а

по цялата история на философията в Гърция.

Съобщение за това от профила на проф. Ирина Деретич от Белградския университет във фейсбук Irina Deretic https://www.facebook.com/irina.deretic:

 Preminuo je profesor Konstantin Bodoures, grcki profesor i filozof! Neka mu je vecna slava!

The Emeritus Professor of the National and Kapodistrian University of Athens Konstantinos Boudouris departed this morning at the age of 88.

He was a dynamic and tireless minister of philosophical education, an enthusiastic researcher, an excellent organizer of important international meetings ­- among which the XXIII World Philosophy Congress in 2013-, an abundant editor of scientific reviews and collective volumes, contributing to the promotion of Greece and its culture at a global level and becoming a source of inspiration for many persons.

His funeral will take place on Monday, the 28th of August, at 10 a.m. at the First Cemetery of Athens.

***

Ето мои спомени за събития отпреди 30 години и за познанството ми с проф. Константинос Вудурис.

Бог да го прости и да е вечна паметта му! Да почива в мир!

***

Той е бил дългогодишен преподавател по няколко основни философски дисциплини в Атинския университет, председател на International Society for Greek Philosophy, което общество организира всяка година едноседмични тематични конференции на различно място в Елада за всички периоди на гръкоезичната философия, а докладите от тях се публикуваха в големи томове. Той беше и един от най-активните организатори на Световния конгрес по философия през 2013 г., и на Световния Аристотелов конгрес в Атина през 2016 г.

С няколко думи: човекът-двигател на стотици академични и културни събития, конференции, семинари, съставител и главен редактор на периодични издания и прочие.

Десетилетия отмерват неговото преподаване в Атинския национален и Каподистриев университет.

Той беше определен от гръцкото Министерство за мой научен ръководител за специализацията, която имах през академичната 1993/1994 г.

Министерството на образованието и науката, нашето, всяка година определя чрез конкурс най-малко трима университетски преподаватели за едногодишните или по-кратки специализации в чужбина. Почти всички колеги, за които можете да се сетите, от средите на грецистите и класиците у нас, които са искали, са се ползвали от тази едногодишна специализация в Елада.

За учебната 1993/1994 г. чрез конкурс на МОН бяха класирани (сега вече професор) Петя Янева, (вече професор) Ваня Дончева, аз и Диди Табакова, но тя се отказа, защото беше в очакване на първото си дете.

Изпитът за владеене на новогръцки се проведе в МОН на 22 февруари 1993 г., като изпитващият беше току-що завърналият се от Атина Николай Гочев. Това се оказа съдбоносно и за двама ни. За мен като нефилолог основен работен език щеше да бъде английски, но и някакво елементарно ниво на новогръцки беше препоръчително. Изкарах 4.50, защото Николай ми даде да преведа писмено първата страница на За душата и едно място от Протагор, а аз ги знам наизуст...

Обаче, както обикновено става, във ФФ направиха всичко възможно, за да ми попречат да замина навреме, а ако може – изобщо стипендията да получи друг.

И отново обаче: както обикновено става и както се оказва впоследствие, всичко, което ми се случва във ФФ и за което се полагат огромни планомерни и координирани усилия от няколко души, в крайна сметка се обръща за добро.

Вместо да ми навреди, ми донася нещо неочаквано хубаво.

Така стана и тогава. Факултетният съвет през юли 1993 г. не ми разреши неплатен едногодишен отпуск, това разрешение дойде чак на октомврийския факултетен съвет. Заминах не на 1 септември, а на 13 октомври, изпуснах месец и половина от специализацията.

И като пристигнах в Атина... не се появи катаменията. Приятелката Калина Гарелова, която по онова време довършваше следването си в Атинския университет, ме заведе на преглед при гинеколог, при когото беше работила почасово като секретарка за предварително записване на часове.

И така, тогава се потвърди това, което в последните дни преди отпътуването ми с Николай предполагахме, но не бяхме сигурни.

***

В Атина обитавах една стая в студентското общежитие в квартал Зографу, а на една крачка от него е Философики схоли. Много удобно.

Най-малко десет бяха колегите-сънародници, които живееха там по онова време. Почти всички отлично познаваха Николай, защото и той беше живял с тях като техен състудент и съквартирант в продължение на години. Като разбраха, че ще съм при тях съвсем кратко и по каква причина, всички много се зарадваха, че „Гочев ще става баща“, грижеха се за мен, гледаха ме месец и половина като писано яйце.

От 13 октомври до 6 декември в делничните дни ходех за няколко часа на ден на курс по новогръцки, а през останалото време правех ксерокси на всичко възможно в библиотеката на Философики схоли.

Генчо Банев и Емануел Мутафов първо уредиха чрез познати в авиокомпания да се върна с още един голям багаж, без да плащам за това: допълнителният кашон не много голям, но много тежък, беше пълен само с ксерокси.

Освен това и ме изпратиха трикратно на летището! Три пъти ме изпращаха в тъмни зори, защото и на 6, и на 7 декември полетът към София беше отменен от нашето летище, покрито от обичайните Никулденски мъгли. Излетях на третия опит, на 8 декември, с един допълнителен багаж с копия на статии и (части от) книги, ненамираеми в библиотеките у нас.

***

При проф. Вудурис се появих още на третия ден след пристигането ми. Отидох в приемния му час, отначало пробвах на гръцки: представих се, казах с какво се занимавам и по каква тема пиша дисертация. Той ме накара подробно да разкажа какви публикации имам до този момент. Отговорих, че вече имам публикувани една статия, още от студентското ми следване, за теорията за езиковата несъизмеримост на Сепир и Уорф, както и една студия за (не)възможността за превеждане на Аристотел на български в Годишника на факултета, и една книга, приета за печат в Университетското издателство на Софийския университет. Той помисли, че съм сгрешила думата поради недобро владеене на езика и попита отново. Отново казах:

’Еχω γράψει ένα βιβλίο. (Написала съм една книга.)

Той възкликна:

Βιβλίο;;; Δεν είναι δυνατό! (Книга??? Не е възможно!)

По онова време бях доста по-слабичка и момчешки подстригана почти първи номер. При него отидох облечена в черен клин и широк черен пуловер с леко кичозни блестящи лилави декорации.

Както казваше един колега за вида ми по онова време: Димка прилича на врабче, а не на жена.

Обаче професор Вудурис реши да ме разпита подробно за твърдяната от мен книга. Минах на английски: защо е озаглавена В лабиринта…, какво има в главите за приликите и разликите между Платон и Аристотел. На него му стана най-любопитно какво е написано в частта, озаглавена Платон след Аристотел.

Говорихме повече от час, той остана заинтригуван и ме покани, ако искам, да посещавам някой от лекционните му курсове, а той имаше лекции по няколко дисциплини, но през тази година – нито един специализиран за античните.  

И друг път е ставало дума: гръцкото хуманитарно образование изобщо не може да се сравнява с нашето, защото предвижда само лекции пред много големи групи в много големи аудитории, няма упражнения – най-ценното в хуманитаристиката. Изпитите са писмени и анонимни, на един студент може да му се случи нито веднъж по време на следването да не размени нито дума нито със състудент, нито с преподавател.

Отидох само на една лекция на професора: в огромна аудитория пред най-малко 150 души от различни специалности на Философики схоли той говори с диапозитиви, прожектирани на филмов екран, за приликите и разликите между Парменид и Декарт.

След лекцията го изчаках и се извиних, че повече няма да посещавам лекциите, защото това много високо академично ниво на говорим гръцки ме затруднява да разбирам всичко. Той каза, че е естествено да е така, но полюбопитства какво мисля и за Декарт, и за Бъркли, и за Хегел. Когато водя упражнения за Парменид правя ли такива съпоставки?

Това беше пак повече от час разговор, направо си беше като докторантски изпит. Слушаше ме с интерес, без да ме прекъсва, кимаше одобрително. От време на време в паузите, в които си поемах дъх, коментираше и задаваше допълнителни въпроси на гръцки, отговарях на английски.

Очевидно прецени, че нещо поназнайвам и разбирам това-онова. Покани ме да стана член на Международното общество за изучаване на гръцката философия и извика секретарката си, за да платя на нея веднага членския внос за 1993 и 1994 г.

За трети път отидох в приемния му час в началото на декември, май беше в последния ден преди първия ми опит за излитане. Значи е било на 5 декември 1993 г.

Казах му, че се отказвам от останалите шест месеца от изследователската стипендия и на другия ден се връщам.

Отначало сякаш се разочарова, но после се зарадва, поздрави ме за това, че съм в радостно очакване и философски заключи:

– Καλύτερα είναι να είστε ευτυχισμένη σαν μητέρα καί σύζυγος. По-хубаво е да сте щастлива като майка и съпруга.

След това сподели своята житейска философия, с която се съгласих и до ден-днешен съм съгласна: за да бъде човек щастлив, най-важното и на първо място е семейството. На второ място е пак семейството. На трето място е пак семейството.

Това беше третият и последен наш продължителен разговор.

(На следващата година на 3 юни се роди Леда и съвсем същия ден се появи и книжката за лабиринта! Николай ми я донесе в двора на "Шейново".)

Изпратих книжката и на проф. Вудурис, и оттогава започнах да получавам покани за конференциите, които организираха всяка година, но в които не се включих никога по различни причини: отначало защото децата бяха малки, после защото във ФФ не ме подкрепяха не само за командировки, а и за друго…

Видях го чак през юли 2016 г. на световния конгрес, посветен на 2400-годишнина от рождението на Аристотел. Той се затрудни да ме разпознае, защото 23 години след последния ни разговор вече не приличах на врабче, а и на събития със стотици участници няма как да се водят продължителни разговори. В Солунския конгрес през 2016 г. участваха 270 учени с доклади, в Атинския – 350. Съвсем малко са докладите, публикувани от Атинския. Моят, за влиянието на Херодот върху Аристотел, е включен в тома, съставен и редактиран от проф. Вудурис.

***

Опелото и погребението ще са утре на Първото атинско гробище.

***

Бог да го прости и да почива в мир!