Мога да дам и списък от колегите, които си отидоха през последните 11 месеца: Гергана Николова, редакторката на ЛВ и на издателство "Омофор"; доц. Михаела Алексиева, доц. Емилия Минева, доц. Андрей Лешков, проф. Недялка Видева, проф. Ради Радев, проф. Асен Давидов. Д-р Ростислав Давидов, който си отиде на 32 години от рак на 20 декември поради едногодишното прекъсване на лечението му заради фаворизираната болест; леля Пенка Ганевска, майката на най-добрата ми приятелка от ученическите години. Леля ми Валентина почина преди 9 месеца от инсулт и забавен прием в болница след него, вуйчо ми Георги – преди 3 месеца от сърце, майка ми Виолета – преди 11 дни от хашимото и последващи тежки заболявания. От колегите ми от нашия курс, само от Коледа насам, преди да навършат 60 години, си отидоха Виктор Цаков, Юрий Хаджиев, а наскоро и Константин Тодоров, чието монашеско и епископско име в старостилната православна църква е било Виктор. И от всички тях, само Константин в света, Никополски епископ Виктор при старостилците, е починал от ковида и опелото му е било вчера, а всички останали си отидоха поради забавено или отложено лечение на онкологични или други тежки хронични заболявания, на инфаркти, инсулти или сърдечни пристъпи...
Цялата тази истерия и привилегироването на една-единствена, наистина тежка болест, трябва най-после да спре!
Ресторанти, кафенета, нощни клубове, театри, опери, магазини, молове, хипермаркети, супермаркети – всичко е отворено. Във влаковете и автобусите хората пътуват без маски, почти всички, даже кондукторите във влаковете и шофьорите на автобусите.
А университетите са з-а-т-в-о-р-е-н-и! Защо, бе, докога?
Хората мрат като мухи, защото, когато някой получи инсулт или сърдечна криза, и всяка минута от живота му е критична, някакви хора вместо да го сложат веднага на системи в интензивно, се туткат да правят тест, да не би случайно, ах, да е заразен от фаворизираната болест!
Майка ми Виолета – Бог да я прости! – също стана жертва на истерията. Вместо да се подложи на едно рутинно лечение, уплашена, че в болницата може да се зарази от ковид и да умре там, се отказа от него през януари и после четири месеца се мъчи след отпадането на всички органи заради хашимотото.
Сбъдна ѝ се желанието да не умре в болница от ковид, но не избяга от смъртта. Намери я в дома ѝ, в който тя си въобразяваше, че ще живее още 10-15 години, ако не се зарази при рутинното лечение от проклетия ковид.
Това безумие трябва да спре.
Болните от всички останали нефаворизирани болести най-после трябва да получат подобаващо и животоспасяващо лечение.
Университетите най-после трябва да отворят аудиториите.
Шашмите, които разпространяват медиите, че животът на всички, които не се разболеят от ковид, ще е вековечен, трябва най-после да спрат.
Ако ли не, ще има физическа погибел за мнозина поради нефаворизираните и непрестижни сърдечни, съдови, ендокринологични и прочие хронични заболявания, и дигитално рабство и живуркане за оцелелите.
