нов месец и ξεκαλοκαιριά

 Мемоарната секция във фейсбук ми напомня, че преди 8 години съм видяла на стената на моята съученичка и приятелка Violeta Ioannidi:

на този ден нашите съседи в Елада си пожелават не просто хубав нов месец, както правят на всеки първи ден от нов месец,

но и си честитят това, че отново идва лятото: Καλή ξεκαλοκαιριά!

И затова и от мен: да е честит първи май, да е красив новият месец и нека да е лято!

А за спомен от отминалия април:

спомени за 8 март

Разказвала съм ги и във фейсбук:

Няколко пъти 8 март ми е бил щастлив ден в професионален план.

Най-първият път беше на 8 март 1984 г.

Обадих се от Централна поща на нашите в Стара Загора. По онова време живеех на квартира, в която нямаше домашен телефон...

Та, обадих се у нас и баща ми Иван – Бог да го прости! – ми каза, че ми е намерил старогръцко-български речник.

По онова време беше невъзможно дори и в софийските антикварни да се намери. Превеждах си задължителните и допълнителните изречения, които доц. Богдан Богданов ни даваше за домашно или във филологическата, или в централната университетска библиотека. По онова време той беше доцент, преподаваше на една неформална групичка от асистенти, аспиранти и студенти, като всеки път започваше с проверка на домашните ни работи.

Само в библиотеките имаше речници, които можеха са се ползват на място.

Баща ми Иван ми каза, че в старозагорската антикварна е предложен един речник за 55 лева и той ми го купил.

А по онова време с 55 лева се изхранвах в продължение на месец в София.

Баща ми Иван каза по телефона: "Е, Димче, щом това е толкова важно за теб, нека това да е подарък. Може след време работата да ти е такава, че пак да ти трябва".

Да е вечна паметта му!

И така, това беше един много щастлив 8 март.

Вечерта беше навалял сняг, но през деня изгря слънце, ярко като днешното.

Всичко искреше от разтопения сняг под слънчевите лъчи, а аз: вече имах с в о й старогръцко-български речник!

***

После, пак на 8 март, но вече 1993 г. с Николай Гочев се засякохме на обяд в "Яйцето" и за първи път си говорихме на "ти". Той ми каза, че щом ще заминавам за една година в Атина, ще е добре да си усъвършенствам новогръцкия и още по-добре ще е да посещавам часовете, които води в НГДЕК и/или в новогръцка филология.

***

После, пак на 8 март, но вече 2005 г. след едно бурно събрание в една аудиторийка в Гълъбарника беше учредена Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО, която днес навършва точно 20 години.

На събранието присъстваха няколко колеги, които бяха дошли, за да се изкажат категорично против и да попречат на учредяването.

Пошегувах се, че и ние ще направим като ГЕРБ: тази година ще се учредим по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а догодина ще се пререгистрираме като политическа партия.

Разбира се, с "организацията" на "гражданите" стана точно така, през 2005 г. беше регистрирана по ЗЮЛНЦ, а после стана внушителна партия със знайни и незнайни спонсори и покровители, а АРУКО остана една от малките изцяло академични, неполитически хуманитарни общности, която съществува вече 20 години.

През тези 20 години направихме много и полезни неща за образованието и културата у нас – въпреки скромните ни сили и немалка съпротива, въпреки оскъдното финансиране предимно от членски внос и доста насрещни ветрове.

***

Една от десетте учредители беше Петя Янева – Бог да я прости!

Въпреки несъгласието за създаването на тази общност, тя се включи сред учредителите и даже беше избрана за член на първия Управителен съвет, за да

следи отблизо дейността през първите три години и за да е гарант, че няма да се занимаваме с нищо нередно.

И така учредителите на АРУКО бяхме:

Петя Янева – Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!

И още: Венцислав Стойков и Николай Гочев (те тримата станаха и членове на Управителния

съвет в първия му тригодишен мандат);

Люба Никифорова, Моника Портокалска, Мария Николова, Зоя Христова–Димитрова, Анета Димитрова, Владимир Маринов и аз.

Затова 8 март ми е важен празник в качеството ми на работеща жена.

***

Първият от тези спомени е разказван вече няколко пъти, а последният беше добавен миналата година.

в очакване на Празника

 

все пак пролет

 

и Слънцето в езеро

— Ако пък някой — продължих аз — насила би го изтеглил оттам по неравния, стръмен изход и не го пусне, докато не го изведе на слънчева светлина, нали той ще изпитва болки и ще се сърди, че са го измъкнали, а неговите очи, когато излезе на светлината, ослепени от силния блясък, биха ли могли да видят дори един предмет от наричаните сега истински?

— Веднага това не би могло да стане — рече той.

— Би трябвало да свикне — рекох аз, — ако желае да наблюдава горните предмети. Отначало най-лесно би съзерцавал само сенките, а след това отразяващите се във вода фигури на човеци и на други предмети, а накрай и самите предмети. А предметите на небето и самото небе би наблюдавал по-лесно нощем, 516bкогато ги наблюдава при звездна и лунна светлина, отколкото денем при слънце и слънчева светлина.

— Може ли иначе?

— Само след всичко това, смятам, той може да гледа слънцето, и то не изображението му във вода и на чуждо място, а самото слънце в собствената му среда, каквото е в действителност.

— Точно така — рече той.

— Едвам след всичко това той би могъл да си направи извод за слънцето, че то е, което определя годишните времена и годините, управлява всичко 516cвъв видимото пространство и е причина до известна степен за всичко онова, което неговите другари са виждали.

— Явно е, че той би стигнал до това заключение след всичко гореспоменато — рече той.

— Но какво? Когато той си спомни за своя минал начин на живот, за тамошната мъдрост и за тогавашните затворници, не смяташ ли, че той ще облажава себе си за промяната, а другите ще съжалява?

— Разбира се.

— Като си спомня за почестите и похвалите, които те са си отдавали един на друг, и за наградите на този, който най-проницателно е наблюдавал минаващите предмети и внимателно е забелязвал тия неща, които обикновено са били първи, които са следвали и които са ставали едновременно, като въз основа на тях е бил 516dв състояние най-точно да предсказва какво ще стане в бъдеще, смяташ ли ти, че той ще копнее по тия неща и ще завижда на ония, които са почитани и властвуващи сред затворниците? Или по-скоро той ще възприеме мисълта на Омир[2] и ще предпочете да стане ратай на село при някой неизвестен човек и да понася всичко, вместо да има ония схващания и мнения и да живее, както по-рано?

516e— Същото мисля и аз — рече той. — Той ще предпочете да понася всичко друго, вместо да почне отново да живее като по-рано.

— Обмисли също и това — продължих аз. — Ако такъв човек отново слезе и седне на същото място, нали веднага, щом дойде от слънчевата светлина, очите му ще бъдат обгърнати от мрак?

— Несъмнено — рече той.

517a— Но ако се наложи отново да разучава ония сенки и да влезе в спор с постоянните затворници, докато още не е с приспособено зрение, а за да привикне отново, ще му е необходимо немалко време, няма ли да предизвика сред тях смях и няма ли да заговорят за него, че се е върнал с повредено зрение, след като се е издигнал горе? И следователно нали не си заслужава да се прави дори опит да се издигнат горе? А пък който би се опитал да ги освободи от оковите и да ги изведе горе, нали биха го убили, ако им попадне в ръце?

— Непременно — рече той.

III. Този образ, драги Главконе — продължих 517bаз, — трябва да съпоставим във всяко отношение с казаното по-рано, като сравним тая област, която се вижда с очи, със затворническо помещение, а светлината на огъня в него със силата на слънцето. Но ако смяташ изкачването горе и съзерцаването на горния свят за възкачване на душата към областта на мислимото, ти ще се доближиш до моето мнение, което искаш да чуеш. Бог знае дали това е вярно, но това, което аз си представям, представям си го така: на края в областта на познаваемото е идеята 517cза доброто и тя едвам се вижда, но щом я видиш, става ясно, че тя е причина за всичко правилно и прекрасно, във видимото е родила светлината и нейния владетел, а в мислимото сама е властителка, която е създала истината и ума. Следователно този, който желае да постъпва разумно в частните си и обществените дела, трябва да я види.

— Също така мисля и аз според силите си — рече той.

— Хайде сега — продължих аз — приеми и тая мисъл и не се учудвай, че стигналите до това заключение не желаят да се занимават с човешките работи, но винаги душите им се стремят нагоре, защото това е естествено, щом отговаря на начертания по-рано 517dобраз.

превод Александър Милев

небе в езеро

 

цъфнали през април

постановката на "Ламартин"

Това е постановката, с която участваха учениците от 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин"  преди няколко седмици в XXI Международен фестивал на средношколските ученически театри: три сцени от пиесата "Срещи" на Philippe Caure.
По реда на появяването в сцените участват: Стефани Богомилова, Явор Гаджев, Теодор Гочев, Калина Драгомирова и Пламена Колева.
Подготовката на представлението е преминала под ръководството на преподавателките по френски език в гимназията г-жа Маринела Чиликова и г-жа Люси Николова.

Фестивалът се проведе на Лазаровден и Цветница в Стара Загора, като домакин тази година беше старозагорската френска (и изобщо чуждоезична) гимназия "Ромен Ролан".

Участваха 19 ученически състава от България, Румъния, Джибути и Македония.

Сред българските трупи палмирани, сиреч наградени бяха:
- със златна театрална маска: спектакълът на учениците от гимназия "Добри Войников" в София;
- със сребърна театрална маска: постановката на училище "Йоан Екзарх" от Варна;
- с бронзова театрална маска: представлението на училище "Георги Раковски" от Бургас;

Спектакълът на 9 ФЕГ получи специалната театрална маска.

Сред чуждестранните трупи най-отличена беше Охридската, която получи също златна театрална маска.

Повече за този и за предишните фестивали може да се види в групата на събитията във фейсбук: https://www.facebook.com/festival2theatre2013 Festival International de théâtre scolaire francophone

 Всички постановки са филмирани и постепенно ще се появят на канала на Френския културен институт в Ютюб: Institut français de Bulgarie
https://www.youtube.com/channel/UCxVF6jmf9wVqe9kWSGsyi8g 

                 Теодор Гочев дебютира на театралната сцена на Лазаровден 2014 г. Да е жив и здрав!
 

кратка молитва за празника

гастролирам другаде

От няколко дни гастролирам на сайта Public Republic.
По покана на Николай Бойков участвам в един проект, който се нарича Дневници.
В него досега са се включили много хора като автори.
Една седмица, седем дни последователно всеки автор пише по един пост, в който споделя нещо за деня.
Който иска от вас - редовните посетители тук, нека да заповяда там и да види какво пиша.



И понеже и друг път съм публикувала тук тази снимка на Николай Гочев, но никой не ми отговори, сега я публикувам пак.
Някой знае ли къде е това място в София, а също и тази красива сграда коя е?
Сградата най-отгоре дори и аз не я познах, когато я видях на тази снимка.
Понеже съм я виждала само вечер, по тъмно и въобще не съм забелязвала всъщност колко е красива.
Една от най-красивите в София, но незабележима, поради сбутаността си в уличката, на която е разположена.