разговор в градината

снимка Денис Стоянов

Всички снимки на този блогпост са на Денис Стоянов и са публикувани в албума

Желание, разстояние, превод

Разговорът се състоя на 2 юни вечерта в Къщата за литература и превод, която се намира в София в кв. "Изток" на ул. "Латинка" №12. В двора на къщата на художника Ненко Балкански.

Това беше едно от събитията в програмата на 18-ото издание на международния литературен фестивал „СтолицаЛитература 2026: За любовта“ (15 май – 7 юни).

Пълната програма на вече приключилия фестивал може да видите тук: https://ekf.bg/news/-capitaliterature-festival-2026-program

Браво на Виолета Радкова за организирането му!

Точно този разговор беше озаглавен СтолицаЛитература 2026: Желание, разстояние, превод и във фейсбук беше обявен като

"любопитен разговор, който ще се движи между философията и литературата, между античната мисъл и съвременните идеи, с участието на Димка Гичева-Гочева, Огнян Касабов, Петър Прокопиев и Яна Букова".

След разговора Яна Букова ще прочете свои стихотворения и преводи на Сафо, Катул и други."

Точно така стана на 2 юни от 18:30 ч. в Къща за литература и превод / Sofia Literature and Translation House

Благодарим на всички, които помогнаха за случването на разговора и на дошлите да го чуят след проливен дъжд.

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1512589823903776

Във фейсбук водещият на разговора Огнян Касабов беше представен така: преподава история на философската естетика от Платон до Ницше, както и различни експериментални предмети, в СУ „Св. Кл. Охридски“. Научните му интереси включват Кант и немската класическа и некласическа философия, политическата теория и философията на природата. Превеждал е разнообразни кратки текстове от Лайбниц през Гьоте до Витгенщайн. Публикува политическа и критическа публицистика.

Във фейсбук Петър Прокопиев е представен така: наскоро завършва английска литература в Кеймбридж и понякога пише и превежда поезия и есета за „Пеат некогаш“. Преводът му на романа на Джон Бърджър „Към сватбата“ получава специална награда Кръстан Дянков за 2025 г. И освен това много много обича Ан Карсън.

Всъщност негова беше идеята от хилядите възможни начала и посоки разговорът да тръгне от книгата на Ан Карсън – Anne Carson, Eros the Bittersweet, Princeton University Press 1988, 2023. 

Във фейсбук Яна Букова беше представена така: 

авторка на пет книги с поезия, между които “Записки на жената призрак” и “Черно хайку”, два сборника кратка проза и на романа “Пътуване по посока на сянката”. Превела е на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.

Накрая Яна чете свои стихотворения и преводи на Сафо и Катул.

 

да е честит и благословен

 

                                                   снимка от 31 май тази година – Петдесетница

Николай днес става на 62 години.

Да е жив и здрав! Бог да го благослови!

***

Ето малко мемоари, които съм споделяла и преди.

С Николай се запознахме на 22 юни 1991 г. в хотел „Ахилион” на бул. „Агиу Константину” в Атина – първият ден на моето първо пътуване до Гърция. Бяхме представени един на друг от Петя Янева – Бог да я прости!

После се срещнахме отново чак на 22 февруари 1993 г., когато той трябваше да ме изпита в Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ), до каква степен владея новогръцки, за да замина на едногодишна специализация в Атинския университет.

Изпитът трябваше да удостовери дали мога да ползвам езика, защото за мен основен работен език щеше да бъде английският. Справих се, защото той ми даде да преведа една страница от „За душата” на Аристотел, при това началната, и една страница от „Протагор” на Платон. Но изданията бяха билингва – със старогръцкия оригинал и новогръцкия превод, така че вързах едно 4.50, което ми беше достатъчно.

Николай току-що се беше върнал окончателно в България след няколко години следване в Атина. В Атинския университет той е следвал и е завършил специалността Глосология, сиреч Езикознание. През пролетта на 1993 г. той преподаваше на хонорар новогръцки език в Университета и НГДЕК, но също така и староеврейски в лектората по чужди езици на ФКНФ. Започнах да посещавам някои от часовете му по новогръцки в Новогръцка филология, за да понапредна с оглед на предстоящото ми заминаване през есента.

И така, през тази пролет ние се сприятелихме. За есента и по-нататък пред него имаше няколко различни предложения за професионално развитие и работа. От проф. дбн Славчо Вълчанов беше дошло предложението да завърши много бързо, задочно, на индивидуален план и в съкратен срок и специалността Богословие, за не повече от две години, за да може след това да стане преподавател в Богословския факултет по староеврейски и Стар Завет. От доц. Ирис фон Бредов и доц. Неделчо Неделчев обаче имаше едно още по-атрактивно предложение: със стипендия, осигурена от ЦИЕК във ФКНФ, да замине за Техеран, където в продължение на две години да усъвършенства познанията си по персийски и староперсийски.

***

Той ми се обади по телефона за първи път на 25 март 1993 година. По телефона, ама не по личен, защото по онова време живеех на общежитие. А в общежитието имаше един общ номер при портиерката и когато някой беше търсен, портиерът или портиерката звъняха по домофон в стаите горе. Търсеният слиза след минути, търсещият чака минути.

И така Николай ме покани на първа среща на 25 март 1993 г., на Благовещение.

Беше късно вечерта и беше топло, необичайно топло за март, пихме кафе на открито около "Св. Александър Невски", после се разхождахме и за първи път се целунахме – никой няма да предположи къде –

на най-неромантичното място на света.

Вървяхме по "Шипченски проход", седнахме на една пейка точно под прозореца на Първо районно на МВР – и там за първи път се целунахме.

Много години по-късно Първо районно се оказа съдбовно в живота на нашето семейство, при това по повод на най-жестоката клопка и най-зловещия капан срещу човек от семейството, който щеше да го вкара в затвора за години, но за този мракобесен случай ще разкажа друг път.

***

Та, връщам се към 1993 година.

Животът ни се случва, докато правим планове за него.

Докато Николай се двоумеше дали да се посвети на староеврейския език и на преподаване на Свещеното писание на Стария Завет в Богословския факултет, или да стегне куфари за двегодишен престой в Техеран, където да учи фарси, изневиделица се разбра: преподавателското място по старогръцка литература отново се овакантява.

Д-р Донка Марковска, която преподаваше две учебни години в края на 80-те, беше решила да замине със семейството си в чужбина, а колегата Росен Сиромахов, с когото станахме едновременно асистенти през май на 1990 г., три години по-късно беше решил: изоставя светския живот и академичната работа, за да се посвети на старостилната православна общност в София като приеме ръкоположение като Триадицкий епископ Фотий. (В едно свое интервю по случай 20-годишнината от ръкополагането му за епископ той споделя, че е бил ръкоположен за свещеник още през 1988 г., но по време на работата си като асистент в Университета е запазил това в тайна, а и най-близките му роднини също не са знаели.)

***

И така, на 5 октомври 1993 г. Николай се яви на конкурса по старогръцка литература като единствен кандидат, владеещ гръцки и латински, и го спечели, а аз няколко дни по-рано бях разбрала, че вече съм бременна. Поради това решихме, че все пак ще замина, ще използвам два или три месеца от специализацията в Атинския университет, за да поработя в библиотеките там по темата за телеологизма на Аристотел, а през декември ще се върна в София, за да прекарам по-тежките и критични месеци на бременността в спокойствие с любимия у дома.

Венчахме се на 12 февруари 1994 г. в старинната църква „Св. Николай Чудотворец” в София, а след това на няколко пъти празнувахме и черпихме роднини, колеги и приятели. Една от тези почерпки беше в Гълъбарника и наред с всичко останало за ядене и пиене, за нея имаше няколколитрова бутилка с Absolut – като бутилката беше с малко кранче…

Леда се роди на 3 юни 1994 г.

***

И така, през следващите години съчетавах майчинството и грижата за Леда с писане на огромната ми дисертация у дома, а Николай преподаваше новогръцки език и старогръцка литература, но същевременно започна и работата си върху Corpus Hermeticum – както върху превода, така и върху дисертацията, която започна да пише като аспирант на самостоятелна подготовка. Самостоятелните аспирантури или докторантури, както вече се казва, обикновено предполагат кандидатстващият за такава форма на индивидуална работа да представи пред съответната катедра, секция или департамент една много важна част от дисертацията и много подробен план за нейното по-нататъшно разработване. Но колкото по-голяма част от дисертацията вече е написана и завършена, толкова по-голяма е вероятността тя да получи одобрението на колегията, на която се предлага. Предлагането на малък текст за започване на самостоятелна аспирантура или докторантура, както се казва сега, винаги е рисковано, защото може и да не бъде насърчено, поради неяснотата на онова, което по-късно ще се появи в текста.

Затова Николай реши, че ще напише цялата дисертация и ще приложи превод на „Херметическия корпус” към нея, и чак след това ще я депозира за апробация в катедрата по Класическа филология.

Първо беше направен преводът. По време на нашата първа семейна почивка заедно с Ледето в почивната база на Университета в Черноморец, през лятото на 1995 г. започнах да го редактирам, но също така през това лято, през юли месец Николай беше отново един месец в Атина, за да събере най-необходимата интерпретаторска литература за изследването.

Работеше усилено и на 16 декември 1996 г. в катедрата по Класическа филология се състоя обсъждането на депозираната от него дисертация, към която беше приложен преводът и на „Херметическия корпус” и на Стобеевите херметически фрагменти. В разширения състав на колегиума участваха и проф. дбн Славчо Вълчанов – Бог да го прости!, доц. д-р Сергей Игнатов, доц. д-р Калин Янакиев и аз, но не само в лично качество, а и защото по онова време все още Антична философия се изучаваше като задължителна дисциплина в учебния план на Класическа филология.

И така, дисертацията и приложените преводи към нея получиха много голямо одобрение и беше решено, че няма да бъде необходимо ново обсъждане: еднократно, с едно разширено заседание ще бъде стартирана като самостоятелна докторантура и ще се даде ход на всички следващи стъпки.

А аз? На 16 декември 1996 г. по време на това катедрено заседание в катедрата по Класическа филология бях в много напреднала бременност и два дни след това се роди нашият син Теодор.

***

Така, докато се случи зачисляването, докато бъде избрана комисията за провеждане на минимума, докато мине самият изпит-минимум, после докато бъдат избрани и одобрени рецензентите, и прочие срокове и процедури във ФКНФ и СНС по литературознание, стана пролетта на 1998 г.

Николай успешно защити дисертацията, на която рецензенти бяха проф. дфн Богдан Богданов и доц. д-р Калин Янакиев. Имаше много гости и по време на защитата имаше въпроси и на колеги от публиката. Беше интересно и живо.

Книгата, в която тя е представена, беше публикувана съвместно от УИ „Св. Климент Охридски” и изд. „СОНМ” през 2000 г., и се разпродаде много бързо, а преводът по няколко причини остана за дълго в чекмеджето в очакване на издател.

Най-после, през декември 2012 г. приятелите от „Проектория” го представиха като електронно издание.

През 2018 г. д-р Евгени Зашев издаде в КМНЦ и като класическа книга превода на Херметическия корпус.

След време може да се появи ново издание на този превод, към който ще бъде добавен и преводът на Стобеевите херметически фрагменти. Те с някои свои текстове, според мен, са даже още по-интересни от трактатите или диалозите на по-големия „Херметически корпус”. Особено интригуващ е големият космогоничен разказ, озаглавен „Зеницата на света”.

***

Още размисли и мемоари – по-нататък, ако е рекъл Господ.

***

На многая и благая лета на Николай и на неговия дом и чеда!

разговор с колеги

 

Здравейте, посетители на този блог!

Нека първо по обичая на нашите съседи в Елада да си пожелаем новият месец да е хубав за всички нас!

Също така пожелавам на онези от вас, които имате малки деца, 

те да имат

щастливо детство, а вие да сте добри родители.

Да сте здрави и спокойни, да ги отгледате с радост!

Поканата за разговор е за утре вечер, 2 юни, 18:30 часа.

По това време в Къщата за литература и превод, 

която се намира в кв. "Изток" на ул. "Латинка" №12,

ще се проведе разговор по идея на г-жа Виолета Радкова.

Наскоро се запознах с нея, тя е писателка и основен организатор

на подобни събития, свързани най-вече с фондацията на Елизабет Костова.

В момента има цял цикъл от събития, предимно разговори, но и кинопрожекции, обхванати във 

фестивала Столица/ Литература. Кинопрожекциите ще са в петък и събота в кино "Одеон". 

Идеята за разговора утре вечер е на съвсем младия преводач Петър Прокопиев, бакалавър по кинокритика и литература, магистър по литература, човек едва на 25 години, но вече получил наградата "Кръстан Дянков" за превод

на съвременен англоезичен роман: за превода на Към сватбата от Джон Бърджър, изд. "Лист", 2025 г.

В момента той превежда (не знам за кое издателство) книгата на Ан Карсън 

Eros the Bittersweet – есе, посветено на любовната лирика и философстването за любовта в старогръцката литература.

Не знаех нищо за тази книга и авторката. 

Вече разбрах, че е класическа филоложка, преводачка на някои от старогръцките поети и на 10 от най-важните класически трагедии.

Вече почти прочетох и книгата, която е била нейната дисертация, но тя я е обработила така, че да стане по-четивна.

Пак е изключително тежка ерудитска книга, макар и не много голяма като обем, но със стотици препратки към

антични и съвременни поети и философи, педантично отразени в библиография,

общ тематичен индекс и индекс на

всички посочени или цитирани места.

В разговора ще участва отлично познатата Яна Букова, 

която е също класическа филоложка,

авторка на няколко поетични и прозаични книги,

преводачка от старогръцки, новогръцки и латински.

Тя живее и работи в Атина, но в момента е в София и накрая ще прочете свои преводи от Сафо и Катул.

За нейния превод на Сафо съм писала пак тук: https://dimkasdiary.blogspot.com/2010/12/blog-post.html

За други преводи на Сафо – на български от Борислав Георгиев и Райка Николова, но и на английски – е писал д-р Иван П. Петров през 2018 г.:

https://blogofivan.com/2018/09/03/sappho-nov-prevod/

Водещ на разговора между Петър Прокопиев, Яна Букова и мен ще е 

колегата доц. д-р Огнян Касабов, който е преподавател по

естетика във ФФ на СУ.

Организаторката на събитията във фестивала

Столица/Литература Виолета Радкова, която е бакалавър и магистър по английска филология,

е написала един чудесен роман, озаглавен И леглото ни е зеленина.

От години не бях чела толкова хубав роман и затова наскоро писах за него тук.

Ако е хубаво времето, разговорът ще се състои в двора на къщата.

Това е някогашният дом на художника Ненко Балкански и всичко

в градината и вътре в интериора е проектирано от него.

Ако вали, разговорът ще е вътре на втория етаж.

Ако ви е интересно – заповядайте.

Всичко хубаво!