избори ще има

Спокойно, избори ще има.
Не знам какво друго ще има в нашата мила, бедна и изстрадала страна през следващите години, но със сигурност избори ще има във всяка една от следващите три години.

И по-точно:

1. Догодина, през май 2014 година ще има избори за депутати в Европейския парламент.
2. През октомври 2015 година ще има избори за местното самоуправление, сиреч за кметове и общински съветници.
3. През ноември 2016 година или в последната седмица на октомври 2016 г. ще има президентски избори.

Това да не е малко?
Всяка година - избори.

Нищо не пречи, ако нещата не вървят, едновременно с всички тези избори, да се правят и предсрочни парламентарни избори.
Така ще надминем рекорда на следвоенна Италия и ние ще можем да претендираме за палмата на първенството по най-краткосрочен живот на един парламент.

Обаче, ако пъклените планове на кукловодите успеят и френетичната енергия на превъзбуденото множество в столицата доведе до светкавични избори през есента на тази година, това ще бъде само загуба на обществена енергия и на страшно много пари.
От бюджета на страната ще бъдат похарчени най-малко 30 милиона лева, а отделно партиите и коалициите ще декларират в сметната палата около 20 милиона. Неофициално колко още пари ще хвръкнат неотчетени по PR-"мероприятия", митинги, клипове, плакати, билбордове, диплянки и т.н., никой никога няма да разбере.

Милиони левове грешни пари и от какъв зор?

За да се върне мутромилиционерската мафия и мутромилиционерската банкова, финансова и медийна олигархия във властта.

Не знам какво въжделяват наричащите себе си "десни партии" и "десни политици", но е абсурд те да влязат в Народното събрание при едни избори през октомври или на септемврийска поправителна сесия.
Това е абсурд.
Човек трябва да е напълно полудял от отчаяние, причинено от загубата на (десетки) милиони и обезумял за власт и мъст, за да се реши на такъв хазартен и безумен ход, какъвто са изборите през есента. 

Да погледнем и малко факти, за да си припомним най-новата ни история:

На изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. коалицията СДС имаше 145 депутата, като тогава парламентът се състоеше от 400 депутата, половината от които избрани по мажоритарната, а другата половина - по пропорционалната система.
На изборите за 36 обикновено Народно събрание коалицията СДС имаше 110 депутата, с няколко повече от БСП. (Победихме "с малко, но завинаги" :-((( )
На изборите за 37 Народно събрание, проведени на 18 декември 1994 година СДС спечели почти двойно по-малко депутати - 69. Това беше ефектът от гладната стачка на Едвин Сугарев и от продължителната медийна, площадна и улична война на бункеризираното СДС срещу тогавашния президент дфн Желю Желев.
Това беше следствието от няколко месеца протести и викове през зимата на 1993 и 1994 г. пред президентството. Припомнете си и това, че и тогава в продължение на месеци се викаше: "Оставка"; имаше подписки с искане за неговото моментално оттегляне от президентството, подписани от над сто хиляди души, имаше горене на книгите му по площадите на "Дондуков" и пред храма "Св. Александър Невски".
И пак антитурската реторика беше на гребена на площадното и медийно говорене.
На изборите, които бяха предсрочни, през април 1997 г., за 38 Народно събрание, след колапса на управлението на БСП, СДС спечели 137 депутатски места.
На изборите за 39 Народно събрание през юни 2001 година СДС спечели едва 51 депутатски места.
На изборите за 40 Народно събрание през юни 2005 г. ОДС спечели пак по-малко: 20 за ОДС и 17 за сравнително по-новата ДСБ.
На изборите за 41 Народно събрание измъчената Синя коалиция спечели едни измъчени 15 депутатски места.
Е, и тук-там някой заместник-министър, някой посланик, но във важна столица, някой шеф на агенция, ама важна.

Заради тези благи благинки на благата по постовете, получени от т.нар. "десни партии", мутромилиционерската олигархия и скандалните й назначения бяха лицемерно изтърпяни няколко години. ("Сега пък заради една бълха, що да си горим юргана", така ли беше?)

Е, и затова на изборите през май 2013 г. т.нар. "десни партии" получиха НУЛА депутати.

На какви избори са тръгнали онези, които нагнетяват сега напрежение в обществото?

Много често се казва и се пише, че историята се повтаря и че сега всичко това е като в началото на 90-те години.
Не се повтаря историята.
Тогава СДС имаше 145 депутата, а сега има НУЛА.

Думата  за нула в гръцкия език от античността до днес е същата, каквато е и думата за небитие.

Така наречените "десни партии" са в небитието и не знам как ще се родят от нищото, при положение че даже и не са наясно какви са - "лесни или деви", както иронично попита колегата Златко Енев в статуса си във фейсбук преди няколко дни; кои са им лидерите, наистина ли те са самостоятелни или са фигуранти на старите лидери и за какво ще се борят.

И как за два месеца ще убедят най-фанатизираните си избиратели, които години наред живееха с опиума на омразата и с ненавистното говорене против всички, които не членуваха в техните клубове, че сега вече трябва "да плеснат с ръце, па да се прегърнат"?
Тези хора от години са пристрастени към дрогата на злобата, злословието и злотворството спрямо всички, които не са "техни". Ще гласуват едни за други "с отвращение". Така ли беше словесната  формулировка в една аналогична ситуация?

Затова предсрочни избори през есента са вредни.

Те ще върнат мутромилиционерите във властта и ще дадат повод на евроатлантическите партньори да натиснат още повече за коалиционно управление на мутрите и столетницата.
Така както стана и в Елада миналото лято след повторните светкавични избори: необединимите се обединиха от немай къде.

А така наречените "десни партии" по-добре да седнат и да пишат програми и анализи, да направят правителство в сянка, и да се готвят много старателно за всички останали избори, които няма да ни се
разминат: май 2014, октомври 2015 и ноември 2016 г.

Всичко останало е отчаян хазарт, на който едни много богати хора си играят, защото са свикнали да си играят с милиони,
но заради тяхната игра страната може да гръмне като буре с барут.

между възмущението и сарказма

Вчера следобеда министърът Дянков пред колеги-студенти от УНСС тежко-тежко изприказвал някакви глупости по адрес на Софийския университет.

Човек да се чуди да се възмущава ли или да се смее до припадък.

Но все пак реакция трябваше да има.

Днес на сайта на Университета естествено се появи следната ДЕКЛАРАЦИЯ, която копирам и цитирам изцяло:

На своя среща със студенти в УНСС на 29 октомври министърът на финансите Симеон Дянков обясни тежкото финансово състояние на университетите с лошото им управление.


От изказванията му става ясно, че лошото управление се състои в това, че когато преди една година финансовият министър обяви, че пицата на бюджета е малка, но затова пък ще я получим изцяло, университетските ръководства не са успели да предвидят, че тази пица въпреки обещанията му ще бъде намалена на два пъти за осем месеца.


Ръководството на СУ „Св. Климент Охридски” признава, че сгреши в прекалената си доверчивост към обещанията и професионалните прогнози на министър Дянков.


Очевидно доволен от успеха на прогнозите си във финансовата сфера министър Дянков си позволява на същата среща да дава и съвети в сферата на образованието и науката. Той обявява, че не препоръчва на студентите Софийския университет.


Ако един министър в Съединените щати, където министър Дянков се гордее, че е получил образованието си, си позволи подобна оценка за Харвард или Йейл, вероятно това ще бъде последната му реч.


Подобна сериозна оценка от устата на един вицепремиер нанася сериозни щети на първия български университет, който според хвалената от самия Дянков рейтингова система е на първо място в страната по почти всички професионални направления, в които обучава студенти.


Настояваме министърът да посочи основанията за тази оценка на Софийския университет, която нарушава всички правила на конкуренцията, на етичния тон между институциите и на елементарния морал.


Явно, колегите, които са я писали, са дали израз повече на чувството си за хумор, отколкото на справедлив гняв.

Но този човечец ще трябва да си отиде.

В 122 годишната история на СУ е имало предостатъчно сблъсъци между Университета и изпълителната власт. В периодите на относителна свобода, на относителна демокрация и на относителен политически плурализъм, Университетът винаги справедливо е побеждавал.

Но когато изпълнителната власт е на такова ниско интелектуално и професионално ниво, и когато един, дето се фука, че е alumnus на световноизвестен университет, така безскрупулно лъже и манипулира, ще го застигнат не само майтапи и подигравки, ами и искане за оставка.

Може и да е бил приличен учен-икономист, но както казва поговорката: "с каквито се събереш, такъв ставаш".

В това правителство всички усвоиха светкавично бияческо-бухалкаджийския стил на премиера си.

за паметника на Гео Милев със свастиката

Не знам още колко пъти ще се наложи да пиша за това.

Преди две години и нещо, през есента на 2007 година, когато се провеждаше предизборната кампания за местните избори, писах за този поруган бюст-паметник на блога на Мартин Заимов.

Изборите тогава бяха спечелени от ген. Борисов, Данчето Фандъкова стана заместник-кмет по образованието, специализиралият в КГБ Минко Герджиков стана заместник-кмет, а кметица на нашия район Слатина стана една друга госпожа-гербаджийка Антоанета Не-знам-коя-си.

Тази свастика върху постамента на бюста-паметник на Гео Милев в едноименния парк в София си стои там вече повече от две години.

Е, както се забелязва и на снимките, някой се опитва да поизтрие и да поизчегърта малко свастиката, но само със шкурка и пила няма да стане.

Целият постамент трябва да се смени с някакъв по-хубав полиран материал, така че вандалите по-трудно да го оскверняват.

А самият бюст също е залят с блажна боя, която пак някой се е опитал да позачисти, но явно и това не е достатъчно.

Днес нашите управляващи изпълниха поредната си популистка акция - вграждат капсула с обръщение към бъдещите поколения с безумно безсъдържателен текст, който започва с деепричастие (любимата морфологична форма на тоталитарната стилистика).

В една спортна зала за стотици милиони.
Общината дава милиони за събиране и извозване на боклук, милиони - уж - за чистене на града, милиони - уж - за разчистване на улиците от сняг.

Нито едно от тези неща, за които се дават милиони, не се върши както трябва, но на общината й се свиди да даде две-три хиляди лева за почистване на бюста-паметник на Гео Милев и за замяна на постамента с друг от полиран гранит, например, в който спрейове и бои няма да попиват така неотстранимо.

***

А гаврата е несъмнена.

Гео Милев - като всички наистина големи творци и поети - е имал изключителна интуиция.

Той има една кратка публицистична работа, наречена "Фашизмът", написана и публикувана през 1924 г., в която пише за зараждането на фашизма в Италия.
В нея изразява мрачната прогноза, че тази чума ще повали цялата агонизираща Европа.

Така и става.

Но когато паметникът му в централен Софийски парк стои осквернен вече повече от две години, общината се стиска за две хиляди лева.

Защото както общината, така и държавата се управлява от една "политическа партия" за "европейското развитие" на страната ни.

Видяхме особено през последната седмица колко милеят и за европейското развитие на страната, и за европейското развитие на самата общност на Европейския съюз.

Демагогия, лъжи и популизъм до безкрай.

сексшоп до училището

Тези дни законотворческият гений на сегашните управляващи зачена една велика идея.
Великата идея да се отмени сегашният Закон за вероизповеданията и да се приеме нов, според който всички вече регистрирани вероизповедания да бъдат обявени за незаконни и да бъдат задължени да се пререгистрират.
Но за да стигнат до заветното повторно и този път вече окончателно-легитимно узаконяване, те ще трябва да се легитимират чрез представяне на списък от най-малко 5000 изповядващи тази вяра, да нямат храмове на по-малко от 200 метра до някое училище и т.н.

С две думи: обикновен фашизъм.

Само че, този обикновен фашизъм беше заченат не къде да е, а на трибуната на Народното събрание, и не кога да е, а в петък - по време на парламентарния контрол преди десет дни, на 25 септември.

Бащата на заченатата идея е министърът Божидар Димитров, който освен всичко останало в правителството на ББ отговаря и за вероизповеданията, а майка - депутатката от "Атака" г-жа Цвета Георгиева.

По-късно г-жа Цвета Георгиева в понеделник, на 28 септември, при Иван Бедров в предаването "Булевард България" разви идеите си.

Разговорът изглеждаше така, сякаш бе от "Шоуто на Слави", но уви, не беше от комедийно предаване, а от публицистично.

Съвсем насериозно г-жа Цвета по-късно е разширила някои от идеите си пред варненски издания (понеже е народен представител от Варна).
Както си му е редът, тези нейни доразвити мисли са цитирани на "Двери на православието", естествено, без коментар...

Абсурдът не може да бъде коментиран. Така мислят мнозина, но не и аз.
Затова на дълго и широко се гневих по темата - първо във форума на "Дневник", а после и на блога на Комитата и Стойчо.

Измежду многото бисери в разговора на Иван Бедров с г-жа Цвета беше и този, че най-много три вероизповедания трябва да бъдат легитимирани в новото законодателство и че има най-малко 30-40 сатанински секти измежду сега регистрираните 101 вероизповедания. Това също е цитирано от "Двери..." без коментар.

Като пример за храм, който трябва да бъде затворен, защото е в непосредствена близост до варненско училище, г-жа Цвета спомена една методистка църква.

Не знам каква е госпожа Цвета по образование, но поне историкът Божидар Димитров трябва все някога да я осведоми, че същите тези лоши методисти и прочие протестанти-сектанти-сатанисти (според нея) са финансирали издаването на нов превод на Библията в средата на ХІХ век на български език, като в няколкото преиздания и допечатки за по-малко от 15 години този превод достига 100 000 тираж и всички тези копия са били безвъзмездно подарени...

Но докато заченатата идея за нов закон за вероизповеданията все още е на ембрионален стадий, все пак да попитам:

Защо църквите и молитвените домове на регистрираните вероизповедания пречат на мнозина, а сексшоповете в близост до училищата не пречат на никого?

На снимката по-горе виждате сексшопа, който се намира на стотина метра от 31-во училище в София, СУЧЕМ "Иван Вазов", известно още като "Бастилията".
Ако щракнете върху снимката, ще видите и съвсем точния адрес - бул. "Шипченски проход" 5.

Този секшоп или секс-шоурум беше отворен по време на кметуването на генерал Бойко Борисов, през 2006 или 2007 година.

Откакто преди две години кметица на "Слатина" стана една г-жа-гербаджийка Антоанета Незнамкоя си, а заместник-кметица по образованието на София стана Йорданка Фандъкова, сексшопът или секс-шоурумът се рекламира с този огромен транспарант, който виждате на снимката. Размерите му сигурно са 3 на 15 метра.




А ето тук виждате снимка от входа на секс-шоурумът или сексшопа, който е буквално на метър и половина от входа на денонощния "Магазинъ 345".

В училището "Иван Вазов" или Бастилията на две смени учат хиляди ученици:
12 класа по пет, а в някои случаи и по шест паралелки (както е в гимназиалната степен), и по 25 ученика средно в паралелка.
Сами сметнете колко деца приблизително прави това.
Всички те в голямото междучасие се пръсват за закуски по Ситняковския пазар, но не малка част от тях си купуват разни неща за ядене и от 345 - на два метра от входа на сексшопа...

В интерес на истината и справедливостта трябва да призная, че снимката, която виждате по-горе, я направих тази сутрин, и в нея има известно приличие.
Явно някой е казал на собствениците да махнат предишното еротично, почти порнографско изображение от тротоара и да сложат нещо по-скромно.

Все пак избори за кмет идат, а те са една наистина дясна партия и партия-член на Европейската народна партия, нали така?

...по това две мнения няма...




И да не си помислите, че ние, слатинци, на Ситняковския пазар и на стотина метра от "Бастилията" си имаме само сексшоп?

Не-е-е. И казино си имаме даже. В самото начало на улицата "Борис Христов"...

грозно и безбожно - някакъв си там Климент Охридски

Най-после София си има една дълга линия на метрото.
И аз отначало се зарадвах, че всички боклуци и отпадъци от подлеза са махнати и много наши съграждани ще пътуват по-бързо, но после ми се сви сърцето многократно и затова споделям тук:

най-дълго правената станция на метрото - пред най-стария и най-големия наш университет - е грозна и безбожна,

тя ни връща в късния соц отпреди перестройката.

Прекалено много са местата и около тази станция, и в самото метро, на които надписите са като от бруталния атеизъм на социализма.

За сведение на доктора на школата в Симеоново, който сега е министър-председател на страната и на и.д. кмета на София в момента, който е специализирал в КГБ в Москва,

Свети Климент Охридски не е просто някакъв си преводач и книжовник, а е светец на православното християнство и затова, ако обичат, в най-скоро време да вземат да сменят всички надписи и табели, които ни връщат повече от 25 години назад.



Тук надписът е както трябва, но облицовката на отвесната стена е ужасяващо грозна.

От това място се вижда най-фрапантното несъответствие между красивата сграда отгоре и подлезът-спирка отдолу.

Тази станция я правиха толкова години. Повече от четири или пет години отдолу не можеше да се мине и никой не чистеше... Не помислиха ли за това, че освен като тела за превоз, жителите на столицата са и живи същества с чувство за красота?

Така ли не намериха един архитект, който да им каже, че външният вид на отвесната стена поне малко трябва да се впише в околната архитектурна среда?

Сега дисонансът е нетърпим.

Няма мрамор, няма гранит, няма варовик, няма камък - намерили една изкуствена плоскост с възможно най-грозния цвят и я лепнали за облицовка.

И още нещо за цвета - такъв цвят бяха едно време униформите на служителите на "народната милиция"...



Тук в подлеза колоната отляво е облицована с малки квадратни камъчета - това става.

На това изкуственото на другата колона и половина, с ужасяващия цвят, като почукаш, и дрънчи на кухо...



... това изображение е приемливо...
Някъде трябва да има ясен надпис кой е художникът или архитектът, който е негов автор.




Хубаво е, че има два компютъра с интернет, но седалките на тази станция би трябвало да са класически дървени пейки, а не тези металически.



... това пано на стената сигурно трябва да ни внуши бодрото:
"Напред, науката е слънце..."

Добре, към това нямам концептуални и естетически забележки.



... в мотрисите и схемите на линията над всяка врата пак е по социалистически...
Не е светец на православието този Климент, а е там някой си.

Атеизъм, 20 години след промените, след уж демократичните промени.

***

И други големи недостатъци има метрото.

В петък ходих до микрограда Люлин.
Като слезе човек на метростанция Люлин, изобщо не може да разбере в коя част на този град в града попада.

Няма карта на града никъде, няма писмена информация никъде - къде си, като се излезе от метрото в кой микрорайон попадаш, кои са другите линии на градския транспорт, с които да стигнеш там, накъдето си се запътил.
При това станцията Люлин е от най-старата отсечка, от преди години.

И това е като при соца - който владее информацията и ориентацията, той владее настоящето и бъдещето.

***

Но, разбира се, не са виновни за всичко това само ББ от Симеоново и МГ от КГБ.

В последния брой на "Култура" има статия на архитект Христо Генчев за това колко много неща в метрото са били сбъркани още от самото начало - при избора на най-тежкия тип съветски соц метрополитен пред другите по-олекотени варианти.

Вижте тук http://www.kultura.bg/article.php?id=15981

***


Но за вида на станцията пред Университета и за надписите в новата линия сигурно отговаря някой от сегашните градоуправници.

post scriptum:

Ако трябва да посоча пример за уютно метро, доколкото е възможно в една подземна железница да има такова нещо, ще посоча Будапещенското.

Ако трябва да посоча пример за красиво метро, ще посоча Атинското.
Първо, като конструкция е от най-олекотените, и макар че Атина е три пъти по-голяма от София, две трети от трите Атински линии са над земята. Продължителното пътуване в по-голямата си част е сред въздух и светлина, а не дълбоко под земята.

И второ, много по-важно.
В централните станции на Атинското метро има копия едно към едно на оригиналите на статуи, фризове и барелефи отгоре.

Пейките са от дърво.

Когато в метростанциите има камък и дърво, те изглеждат по различен начин.

София също е много стар град, има толкова много паметници от столетия и десетилетия... много от онова, което е отгоре, може да стопли смразяващия студ на грозотиите долу (не знам кои са архитектите, на които дължим всичко това в оформлението на станциите сега).

Но, къде ти... като за начало поне надписите да оправят, че да разберем, че не сме все още при соца и че вече има свобода поне на религиозната ни съвест.