човекът е сън на сянка

 

Миналата събота, докато се разхождах на Витоша, на една от пътеките застигнах две жени - едната от тях се оказа Яна Букова. Не бях я виждала от много години, сигурно десет-петнадесет, че и нагоре, и тя първоначално не ме позна. Поговорихме кратко и после, докато продължавах разходката си и слизах надолу към града, се разкаях, че писах тук за нейния чудесен превод на Сафо и можете да го видите тук, но много пъти отлагах да напиша за изданието на нейния превод на Катул, и особено на Пиндар, на неговите "Питийски оди".

Отново издания на "Стигмати", отново с художническата работа на Яна Левиева.

Отдавна се канех да пиша за "Питийските оди", но ето, най-после...

"Питийските оди", без които не може.  

 В преходния и неустойчив човешки свят има вечни автори и без техните преводачи-посредници, и без техните издания и преводи съществуването ни би било още по-убого.

Това е посвещението на Малина.

И тази книга, както и изданието на Сафо, и на Катул, има чудесен предговор за автора, за епиникия като жанр и за античната поезия. Има и подробни обяснителни бележки за игрите в Древна Гърция и за митологичните реалии и персонажи във всяка една от епиникиите, от Питийските оди. Ако някой иска да разбере онова, без което не може четенето на античната поезия тук и сега, трябва да прочете това издание от-до.

Но има ги и одите. В превод трудно постижим.

Ето и един откъс:

Но бързо израства човешкото щастие
и също тъй бързо се срива в земята
пред злонамерената орис.
Еднодневки сме.
Какво е човекът? И какво не е?
Човекът е сън на сянка.
Ала когато дойде онзи блясък,
който богът изпраща на хората,
най-чиста светлина има у човека
и животът става сладък.
А ти, любима майко Егина,
подобно кораб направлявай този град
в пътуването му към свободата,
в подкрепата на Зевс и цар Еак,
и на Пелей и Теламон, и на Ахил.

От Осма Питийска ода

За Аристомен от Егина,

 син на Ксенарх,

победител в състезанието по борба

(446 г. пр. Хр.)

зимна поезия от Алкей

З и м н о    н а с т р о е н и е

Зевс праща снеговете
и от небето иде дълга зима:
реките се сковаха в лед.

Ти тая зима укроти.
И запали си огън
в огнището. В голяма чаша
налей си сладко вино
и под главата си сложи
една възглавница по-мека.


***

Не бива да оставяме сърцето си
на грижите: ний нищо не печелим,
когато се отдаваме на скърби,
о Бакхусе... И все пак най-доброто лекарство
си остава виното.
Налей да се напием...

***

... Защото виното
е огледало
на човека...

***

Пий, Меланипе, с мене... Мислиш ли,
че ще се върнеш пак през Ахерон
- опасната, великата река -
при светлината бледа на деня?
О, не бъди тъй сигурен.
Сизиф бе също умен, също хитър
и два пъти орисницата го накара
да мине Ахерон,
 но не избяга от смъртта.
И Кронос го осъди строго
на тежък труд под черната земя.
Та - нека затова...

***

О, този долен, лош Питак
- единодушно го избрахме
за господар на нашия нещастен
и добродушен град.

***

Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.

***

Разказват в стари времена
Аристодем във Спарта
изрекъл мъдростта:
"Парите са човека".
Наистина до днес
нито един бедняк
не се е радвал
на слава,
ни на почит.

***

Да пием в здрача... И защо
да чакаме да се запалят лампите?
Остана малко от денят.
Големите и многоцветни чаши донеси,
любима... Дионисий,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре,
смеси виното със вода
и нека чаша чашата да следва.

***

Цитира се преводът на Борислав Георгиев
от изданието Антична поезия. Антология, изд. "Народна култура",
библиотека "Световна класика",
С., 1970, с. 68-72.

но аз обичам изяществото...

Така започва фрагмент 41 на Сафо.

Ето го целият:

41.

Но аз обичам изяществото...
И за мен любовта
има блясъка и красотата на слънцето.

Цитирам го в превода на Яна Букова от изданието на ИК"Стигмати" от 2009 г.

САФО. 100+1 фрагмента


Яна Букова е вече утвърдена наша поетеса, писателка-романистка, преводач от старогръцки и новогръцки.
Превежда не само антична и модерна поезия, но и съвременна гръцка проза, византийска философия, и християнско богословие.

С две думи: голям литературен и преводачески талант, който е дал вече доста плодове.
Живее от години в Гърция и журналистически се занимава със спояването на разнородната общност от сънародници там.

Преводът на Яна Букова на фрагменти от най-великата антична поетеса е изключителен дар за читателите на поезия у нас.
В подобно томче, пак в издание на ИК "Стигмати" и пак в оформлението на Яна Левиева
тя преведе и издаде наскоро и римския поет Катул.

Негови преводи, обаче, на български, поне на някои от най-популярните му стихотворения, има много, а от Сафо - почти никакви.

Сега ще ви цитирам още два любими мои поетически шедьовъра на Сафо в превода на Яна Букова.


3.

Звездите край красивата луна
все повече изгубват своя блясък,
когато се издига пълна и облива
в сияние земята

...сребърна...




4.

Ела от Крит при нас, в свещеното
си обиталище, тук, в прекрасния
ябълков лес, където в олтарите
дими тамян.

Тук хладни води ромолят през клоните
на ябълките и всичко е засенчено от рози,
и от листата, потреперващи от вятъра,
се стича сън.

Тук детелината цъфти, хранеща конете,
и с нея другите цветя на пролетта,
и повяват кротки ветрове...

...

Тук положи венец върху косите си,
Киприда, и в златните чаши нектар,
изкусно приготвен за нашия празник,
налей ни.





В последния брой на вестник "Култура"
Яна Букова споделя в разговор с Марин Бодаков,
озаглавен "Античното училище по скромност",
своите размисли и интелектуални преживявания около превеждането.

Ето вижте тук:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17710

Яна Букова е постигнала своето преводаческо стремление да направи един несантиментален и неподсладен превод на Сафо.

Няма сълзи, няма захар, няма шербет в тези стихове.

Една здрава поезия, една истинска поезия на една голяма антична и изобщо световнозначима поетеса.

Тази Сафо ми харесва. Така преведена Сафо ми харесва.

Тук няма как да не си помисля, че може би съм очаквала все някога някой да я преведе така, още когато преди време, преди много години четях "Естетиката" на Хегел и се опивах от неговото възхищение от Сафо като образцовия поет.
В "Естетиката" на Хегел цитираните фрагменти на Сафо са в превод на Генчо Дончев от немски.

Точно така трябваше най-после някой да преведе всичките 100+1 фрагмента.

С цялата красота на емоцията в тях, особено в пейзажните 3 и 4 фрагмент, но без никакви сантименталности и тръшкания.

***

Томчето, освен естетически овладяната поезия на Сафо, дава на читателя и солидни академични препратки - има ги и в пространния увод, написан от Яна Букова, и в стриктните бележки към всеки един от фрагментите; и в обясненията на античните реалии, и в библиографията.

***

В интервюто си с Марин Бодаков в "Култура" Яна Букова споделя,
че критиката май досега не е забелязала изданието.
Не знам дали критиката е забелязала този забележителен превод на Сафо, но от Съюза на преводачите в България книгата получи заслужена награда.
За съжаление, читателите няма как да я забележат тази малка и хубава книга.
В голяма част от нашите книжарници поетичните книжки или изобщо не се продават, или дори и да ги има, са сбутани така, че само книжарите след нарочно питане могат да ги намерят.
Сещам се само за три книжарници в София и Стара Загора, в които виждам да се продават стихосбирки.

две Олимпийски оди от Пиндар

Седма Олимпийска ода. Диагор от Родос (начало)

стр.α

Както ако някой вземе фиала от щедра ръка
с плискаща отвътре лозова роса
и я дари
с наздравица на млад жених - от дом за дом -
всезлатен връх на цялата покъщнина
украса на пира; и сред присъстващите близки оказва чест на родството и
прави го завиден чрез съгласно ложе (1-7),

стр.β

така и аз налят нектар, от Музите ми даден, изпращам
на наградоносните мъже - сладък плод на душата,
и тъй веселя
победилите в Олимпия и Пито. Щастлив е,
когото са обгърнали добри мълви.
Ту едного, ту другиго във времето обгрижва
цветущата Харита със сладкопесенния
форминкс и със всезвучните тръби на авлоса (8-14)

епод α

Сега и със двете дойдох с Диагор, възпявайки морската
Афродитината щерка и невяста на Хелиос - Родос;
та правобореца, грамадния мъж, при Алфей увенчан и Касталия,
да прославя в награда за боя с юмруци; и баща му, на Дике
обичния - Дамагет.
Тях двамата, с аргийско копие населяващи триградия остров,
близко до клина на широкоземната Азия.



Единадесета Олимпийска ода. Агезидам от Епизефирските Локри

Понякога хората имат най-голяма нужда от ветрове;
а понякога от небесни води,
дъждовни деца на облака.
Ако пък някой успява с труд,
меденозвучни химни стават начало на по-късни слова
и истинно свидетелство за големи добродетели (1-6).

Тази реч, недосегаема за завист,
се поднася на олимпийските победители.
Тези слова нашият глас иска да поведе
като стадо на паша; но пък човек цъфти и с помощта на мъдри съвети от бога.
Знай сега, Агесидаме, Архестратов сине,
че заради твоята победа в бокса (7-12)

ще вплета сладкопесенна украса във венеца от златна маслина
като гледам към рода на зефирските Локри.

Там елате на празненството, Музи;

обещавам, че няма да се появи войска, която гони гостите,
неопитна в красивото но храбра и твърде умна.
Защото вродения нрав не ще изменят нито червената лисица, ни лъвовете гръмогласни
(13-20).

***
превод Николай Гочев
Тези две Олимпийски оди са публикувани и на преподавателския му блог.