Monday, July 26, 2021

романът на Виктор

 



За съжаление го прочетох едва сега, преди няколко дни, а той си отиде внезапно от този свят на Рождество Христово миналата година.

Бог да го прости!

***

Боинг – 747 задължително трябва да се прочете от всеки, който иска да познава не само най-доброто от вълната на „емигрантската проза“, а най-доброто сред романовите четива в съвременната българска литература.

Гледах няколко интервюта с Виктор в YouTube от миналата година – по БНТ и по ТВ Европа, прочетох и послеслова на Деян Енев.

Не е съвсем точно да се каже, че това е късен дебют и че Виктор публикува едва на 55-годишна възраст, само защото романът е издаден през 2015 г. и няколко пъти е тиражиран допълнително.

Вярно е, че Виктор дебютира като романист през 2015 г., но писателският му път започва много по-рано. Още докато бяхме състуденти и учехме в един и същ курс философия от 1982 до 1987 г., Виктор има 30 публикувани разкази във вестник Студентска трибуна, а също така стотици репортажи и статии във вестник Кооперативно село. След втори курс той се прехвърли да следва задочно и работеше като журналист за този вестник. Кръстосал е страната на длъж и шир, пътувал е почти винаги само на стоп – и за да спестява командировъчните, и за да се среща случайно с колкото се може повече хора на път, и от несъмнено търсене на приключения.

Такъв беше той: авантюрист.




В едно от интервютата за телевизиите той сам определя романа като приключенско-философски. В литературата никога не може да се знае, но сякаш почти изцяло автобиографично разказва за преживелиците си от 1990 до 2003 г. – четиринадесетте години на емигрантски перипетии в Канада, в Монреал, сред кебекуа в Кебек. В целия роман географското наименование и жителите са изписани така, за да се запази френското им произнасяне.

Клишето казва, че „се чете на един дъх“. Деян Енев е написал, че започнал да чете една вечер и до четири часа на другата сутрин не могъл да го остави. А аз за малко да си пропусна гарата, понеже миналия четвъртък дочитах последните страници току преди да сляза от влака…

Всички ние имаме близки, роднини, съученици и приятели, пръснати по света. Сред милионната българска диаспора нямаше как да не се появят поне няколко писателски пера, които да опишат защо са отишли другаде и как са живели там.

От романа на Виктор се разбира, че е отишъл именно там, а не в Европа или в Щатите, в търсене на живот на друго място, от жаждата да пътешества и да види други страни, култури и начини на живот. Не е бил притиснат от материални несгоди, напротив. Единствен син е на баща-писател, който е автор на 20 книги за космонавтиката и авиацията, единствено дете на семейство с добро материално положение. Впрочем, Виктор и баща му в съавторство имат написан, но неосъществен сценарий за перипетиите и опасностите, които се случват при полета на първия наш космонавт Георги Иванов.

***

Авантюрите на Виктор в Канада, пътешествията в Куба и Испания, са описани с хумор, изповедно и без самосъжаление. Още като студент пишеше и публикуваше много в два вестника. Но това, което е мечтал най-много, е било не просто да има писателско амплоа, а да пише добри киносценарии. Прочел всички броеве на списанието Киноизкуство, в което навремето са публикували на края на всеки брой сценарии на наши или чужди филми. Може би и затова романът е кинематографичен. Пейзажите в разказа са такива, че имах усещането, че и аз съм била там, направила съм си снимки, подредила съм десетки от тях във фейсбук и сега си ги припомням, като ги плъзгам една след друга.

Виктор не просто рисува природата, а и разказва за историята на Канада, за драмите около сепаратистките мераци в началото на 90-те години и напрежението около референдума. Той споделя и своята симпатия към солидарното, но не стадно-колективистично канадско общество, страни от индивидуализма на американците, възхищава се от непосредствеността, честността и наивността на кубинците.

Деян Енев е написал, че го е предупредил: Няма да получиш награда. Не очаквай литературни награди за този роман.

Разбира се, дори и да беше останал жив, въпреки големия читателски успех, той  може би не би получил точно този тип признание – защото е нестандартен, нешаблонен към неполиткоректен. На едно място си признава, че Доналд Тръмп му е симпатичен, като веднъж даже му се присънва… Да уточня, че романът е писан преди 2015 г., а първото му издание е оттогава. Издаден е от "Ерго".

Виктор не се оплаква от неволи, напротив, даже в почти всичко успява. И във всичките му занятия и истории за различните му начинания има поуки, които обаче талантливо не са вербализирани назидателно.

Читателят се сеща. Например, един от колегите му в първия ресторант, в който е работил като мияч и чистач, му споделил как с леко докосване на определено място може да се водят безплатни и мно-о-о-ого дълги международни телефонни разговори. Виктор уреждал по този начин, с тази ловка манипулация на телефонния автомат разговори на магураджиите от сънародниците-емигранти през 1990 г. Срещу малка „такса“, която им вземал. И първите спечелени пари проводил на родителите си, но когато техен роднина отишъл да обмени канадските долари на „Магурата“, бил измамен… Откъдето дошли, там отишли.

Всъщност разказът е най-вече за съдбата на успял емигрант, който би могъл да заживее съвсем средностатистически живот на човек от средното ниво от средната класа. Да си купи къща чрез ипотека и автомобил чрез лизинг. Но той е бягал презглава от този средностатистически живот и не такава е била неговата мечта.

Още от зимата на 1990 г. започва да работи като преводач от български на английски и обратно, както и особено много от руски на английски и обратно. Първата му публикация е интервю, дадено по негова инициатива във френскоезичен вестник, само месец след пристигането му, в което се опитва да даде своето обяснение и да привлече внимание към това защо наши сънародници започват да емигрират там. Пише и колонки в англоезичен вестник, като огромна популярност му спечелва една за правата на домашните помощнички-филипинки. После те организирали благодарствена среща с него, а сред стотиците изящни красавици, които го гледали с възхищение, той се почувствал като в еротичен филм...

Мечтата му, да напише хубав киносценарий и той да бъде превърнат във филм, почти се сбъдва. Един от сценариите му бива харесан, започва да го преработва във формат за телевизионен сериал и точно когато приключва с редакцията, се променя законът за субсидиране на филми чрез отчисления от данъци на фирми.

После идва кинаджийският бар „Камера“, но да не преразказвам всичко.

***

Жени и уиски, уиски и жени. Виктор си изповядва всичко – и за жените, и за прехода от червения към черния Джони, и за опасната игра, в която веднъж се изкушава да влезе, която го отвежда до ръба на закона, че и малко отвъд него. Но Виктор спира навреме, в последния момент.

И всичко това е изповядано. Може би изповедният тон прави романа толкова четивен. Някой би си помислил, че Виктор е емигрирал, само и само за да търси приключения, да превърне живота си в низ от смешни, тъжни, опасни, а понякога и съвсем банални сюжети, че да има след това готов биографичен материал, който почти документално да изложи като роман.

Не е така. Виктор е много талантлив писател. И това се вижда още, още повече във втората му книга, която излезе в края на миналата година, току преди внезапната му кончина. Разказите и новелата, събрани в томчето Мемоарите на един призрак, изд. "Артграф", 2020. Но за него и за третата му книга, която още не съм намерила в книжарниците, ще споделя по-нататък.

***




На сайта на Факел може да прочетете написаното от Деян Енев за романа на Виктор Цаков-Дяков и откъс от него: http://old.fakel.bg/index.php?t=4833

Thursday, July 8, 2021

представяне на "Метафизика" и сборника "Мислене и действане"




























Всички снимки са на госпожа Иглика Трифонова от Университетското издателство "Св. Климент Охридски".
Представянето се състоя на 2 юли, петък, от 17.30 часа в Университетската ботаническа градина в София.
Водещ беше доц. д-р Петър Горанов от ФФ, а събитието беше открито от д-р Вяра Калфина – председател на УС на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование. За Метафизика говори д-р Ясен Андреев от Института по философия и социология в БАН, а сборникът Мислене и действане беше представен от д-р Вероника Келбечева от Медицинския университет в Пловдив.
Кратки изказвания направиха също преводачът Николай Гочев и аз като една от съставителите на сборника.

Имахме късмет с времето, не беше много горещо. За да се случи всичко това, помагаха много хора. И по пътя на книгите в издателството, и след това за организирането на представянето.


































 

Friday, July 2, 2021

две в едно

 По повод на днешното представяне на две книги

Александра Димитрова е коментирала вчера във фейсбук:
Още се чудя защо е две в едно: Метафизиката не заслужава да дели прожектора.
· Reply · 8h
На което отговарям: Dimka Gocheva
Александра Димитрова, има няколко причини, даже са повече от четири😍...
1. Първата причина е свързана със сборника. Сборникът "Мислене и действане" е интересен и заслужава да бъде разгласено за него, защото той е свидетелство за смислеността на АРУКО, а тя пък е една от малкото научни общности у нас, които обединяват хора, търсещи знания и разбиране на миналото. Освен това, се самоорганизира и управлява демократично (за разлика от други миниобщества, събиращи колеги на професионално-образователна основа).
2. Втората е свързана с Асоциацията. Тя навърши 15 години миналата година през март, но вече една година нейният празник нямаше как да бъде отпразнуван. Мъртвилото на ограниченията попречи на това. Макар че дори и да не се беше разразила бедата, сигурно пак би ми хрумнало премиерата да е две в едно: едната книга излезе на 8 юни, а другата – на 18 август миналата година, като и двете са от едно и също издателство.
3. Третата причина: едната книга е на Аристотел, а другата е вдъхновена от юбилей на превод на Платонов диалог на български. А Платон и Аристотел не бива да се делят и противопоставят по никакъв повод. Те трябва да са винаги редом един до друг, макар и сочещи в различни посоки: единият нагоре и отвъд това-тук, а другият – право напред към "ето това".
4. Четвъртата причина е свързана с несекващия низ от малшансове, които пресрещат българските преводи и издания на "Метафизика" – като се започне от обявяването ѝ за несъществуваща преди 21 години, защото била преведена от двама преводачи, които като зли демиурзи от гностически космогоничен мит старателно скрили това от нищо неподозиращите читатели-жертви и се стигне до опита, опитан миналата година, разпространението на отпечатания превод на Николай Гочев да бъде блокирано в издателството. За това разказах на моя блог миналата година. Това, че изобщо ще има публично събитие, на което някой ще се осмели да каже, че вече има български превод на "М", направен само от един преводач и издаден в едно книжно тяло за удобство на читателите, направо не е за вярване.
А впрочем, времето изглежда благоприятно: прогнозата е, че днес няма да вали поне до вечерта, а на е и жега. Ще имаме по-щадяща температура за събиране на хора на открито и на по-нетривиално място, близко до растенията и цветята в Ботаническата градина. Който иска да дойде, нека да дойде, поне да се видим, защото университетите не са стадиони, в които да могат да влизат хиляди хора. Кой знае още колко дълго Ректоратът ще остане обитаван само от гълъбите.
Лъчезар Гичев

Wednesday, June 23, 2021

предприемчив предприемач преподава


https://www.novavizia.com/platon/

 Eдно от следствията от дистанционно-имитативното обучение е, че ще изпитваме и поставяме оценки на хора, чиито лица не сме виждали нито веднъж. Зелените точки в Мудъл или черните квадрати с инициали в Тиймс, или Наследство.Бг, които понякога се появяваха на лекции като зелени точки или квадрати с инициали, сега ми изпращат писмени работи, за които ще събеседваме. А повечето от тях дори нямат своя актуална снимка в Мудъл и изпращат писмените работи от произволни адреси, така че не мога да бъда сигурна кой всъщност е подателят.

А кой е авторът на някои писмени работи? От коректното цитиране под линия разбирам, че необикновен авторитет за голяма част от студентите, на които съм преподавала този семестър, е някакъв предприемчив предприемач, който има сайт и прочие инициативи за самоусъвършенстване. Няма лошо, в едно свободно общество всеки, който има пари и време, може да си направи електронна собственост в интернет, от която платформа да си преподава собствените разбирания за античните, средновековните и ренесансовите философи, за психология, самоусъвършенстване и прочие.
Дистанционното имитиране на образование освен всичко останало изкоренява от студентите убеждението, че трябва да се четат книги. Така де, защо да се четат книги? Нали стадионите са пълни, а университетите и библиотеките са празни.
Докато ние тъпчем Мудъл със сканирани произведения на великите мислители от миналото във формат pdf, за да могат все пак студентите да прочетат поне някой диалог на Платон или откъс от трактатен текст, предприемчиви предприемачи създават на атрактивните си сайтове "статии" за биографиите и възгледите на мислителите от миналото. В животоописанията им има грешки, а в представянето на идеите им – смехории, но има цветни картинки, репродукции от картини, снимки на известни техни статуи и прочие.
Един pdf, на който са сканирани 100 страници диалог на Платон, изглежда неатрактивно и губи конкуренцията си със сайта на предприемчивия предприемач, на който е смляна на български къде вярно, къде не, информация от ситно сдъвкана преразказвателно-примитивизираща информация от англоезичен популярно-непретенциозен сайт за "Алегорията за пещерата" и "Теорията за формите". Вместо да прочетат един-два диалога, студентите запомнили, цитирам:
"Цитати от Платон
Платон е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
“Животът е само един миг между две вечности.”
“Дребните цели създават дребни личности.”
“В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.”
“Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.”
“Мисълта е разговорът на душата със себе си.”
“Който сам не се убеди, никой не може да го убеди.”
“Книгата е ням учител.”
Край на цитирането.
Предприемчивите предприемачи с атрактивните сайтове с картинки станаха авторитет за студентите ни, защото най-старателно работещите от нас от години сме подложени на всякакъв тормоз и спънки в работата ни. Тази година изобретателността на овластените в някои катедри и факултети прибегна даже до анонимни доноси уж от недоволни студентки срещу преподаватели, които безукорно се отнасят към преподаването, превеждането и писането.
Но така ще бъде и занапред: колкото повече и колкото по-безнаказано бива клеветен и зануляван нашият преподавателски и преводачески труд, толкова повече в авторитети и разпространители на "Знание" за миналото ще се превръщат енергични предприемачи с размах, пари и свободно време.

*******
Според предприемчивия предприемач, който виртуално преподава история на философията: " Ето как, в Академията на Платон се провежда колективно образование. Учениците носят еднакви дрехи – прости монашески роби, както и споделят храната си един с друг. Те са толкова силно отдадени един на друг в учението и овладяване на нови знания, че понякога предизвикват неразбиране и дори присмех сред своите съвременници.
Според Платон доброто образование е дълъг процес, който отнема пет години, за да се задвижи и може да започне истински едва когато човек е навършил тридесет и пет години – тоест, когато е достигнал до известна житейска зрялост." Край на цитата, няма да коментирам повече, но който иска да се позабавлява може да отвори статиите и за другите философи на този сайт.
***
За да бъда по-позитивна и обективна, признавам, че на този сайт има и репродукции на произведения на изкуството, които не са ми известни. Но неточностите дори в биографиите на мислителите са много: например, според автора на статията за Платон той е пътувал до Сицилия само два пъти; учениците в Академията били облечени с монашески роби, пребивавали там по пет години и прочие...

*****
Авторът на сайта е енциклопедична личност и е написал не само статии за най-известните мислители от Талес до Боеций, както и Кратка история на философията, но и Кратка история на класическата музика.😅
Още на първия абзац за Питагор видях неточност: според него в античността са били познати седем планети, а те не са били познати седем, а само пет.

Освен всичко останало, превеждано е нескопосно от английски. Това, че на някакъв сайт на английски е написано, че античната астрономия познава seven celestial bodies, не означава, че планетите са седем, а че небесните светила са седем. Защото Слънцето и Луната в нито една астрономия по света на нито един древен народ не са били разглеждани като планети... Оттам и наукообразното твърение на автора за извеждането на седем тона според питагорейците от седемте планети увисва в празното... Обаче има размах човекът.

Така е, да. За съжаление, това е пример за лекомислието (и глупостта) на онези, които казват: "Ама, какво толкова му е на дистанционното? Всички вече знаят английски, информацията прелива отвсякъде, студентите имат откъде да четат, дори и да не са в София, дори и да не ходят по библиотеки, дори и да не четат книги". Както се вижда и от този сайт: външността лъже. На пръв поглед професионално направен, шарен, с картинки, репродукции на живопис и фрески, снимки на скулптури, цитати, изведени в курсив и поставени на фона на етикетчета с финтифлюшки, но без да е посочен източник; всъщност псевдоцитати, приписани на мислителите от миналото. Компилация от лошо преведени англоезични преразказвателни източници – така school of Plato става "училището на Платон", а seven celestial bodies се превръщат в седем планети, а не в седем небесни тела. Да не говорим за Хекадем и "еудимония". Решил един човек да се прави на всезнаещ, за да продава преподаването си, макар и на друго; появили се шаранчетата и накълвали въдичките. А в Мудъл имат десетки сканирани книги, които да прочетат, с предговори и коментари към преводите. Но шарениите се харчат повече и се четат по-лесно от диалозите на Платон, например, които са сканирани от ваши колеги преди години, заедно с бележките и коментарите на техните преводачи. И най-лошото е, че вече има кампания на пораженческо-паникьорски настроените колеги дистанционното да продължи и догодина.

Saturday, June 12, 2021

красота, вандализъм, светотатство



















Това някога беше беседка, сега е развалина.
Много е хубава Витоша, но има някакви тайнствени сили, които през последните няколко години разбиха и мостчетата, и пейките, и масичките, и почти всички беседки по ниските пътеки – от Симеоново до Драгалевци и от Железница до Бистрица.
Тези сили няма как да го направят иначе, освен с брадви и тесли.
Преди малко повече от година споделих във фейсбук снимки от двете мостчета, които са най-близко до Драгалевския манастир... бяха напълно разрушени, поне тях ги оправиха, но всички останали са непроходими.
 Е, има и импровизирано нахвърляни греди на места, вместо разбитите мостчета, има и плитки вадички, по които могат да минат онези, които не са съвсем кекави и не са се превърнали в торби от плът покрай обездвижения живот.
Най-лошото е и това, че има безумци, които не просто отиват в планината с брадви или тесли, защото не знам как с голи ръце се разбиват добре скованите мостчета и беседки.
Има светотатстващи безумци, които отиват периодично и очевидно нарочно до чешмичката, която е на пътеката от Симеоново към Драгалевския манастир.
Намира се приблизително на средата между водопадчето и линията на седалковия лифт към Бай Кръстю. 
Чешмичката беше направена преди няколко години, до нея имаше и пейка.
Хора поставят там непрекъснато икони на Света Богородица, а някакви безумци чупят иконите и
избождат очите на Божията Майка!
Е, тези поругани икони не ги снимам, 
просто се питам: как се намират хора, които отиват с тесли и брадви в парка-планина да чупят мостчетата, пейките и беседките?
Какви са тези същества, които отиват до чешмичката, за да чупят рамките и стъклата на иконите, да избождат очите на Нейните икони? 



















 











 

Monday, May 24, 2021

празник на лицемерието



      


http://artstudies.bg/?p=13972&fbclid=IwAR17T1ux4ISSMnrEl8KNyWtl-adp-2mj79u3mpnFrlzg0XG7A8Izp1lM_Es

Тази година само учените от Общото събрание на БАН имат правото да честитят празника, който е днес. Само те се осмелиха да се възмутят от последното безобразие на вече бившите управляващи. А всички останали публично инсталирани лицемери, заемащи високи властови позиции, които днес ни заливат с фалшива патетика и речи, написани от пиарите им, не знаят ли на какви унижения са подложени вече години наред българските учени и изследователи? Особено хората от академичните среди, които изпълняват важни административни длъжности и днес се разливат в лицемерни словоизлияния.

Защо не възроптаха преди три години срещу жестоките репресивни поправки в Закона за развитие на академичния състав?

Защо мълчат за безобразията на паразитната структура НАЦИД и зловещата роля на анонимните клеветници-експерти в тях?

Не са ли чували за гаврите, на които биват подлагани българските учени, които превеждат и коментират на презрения български език най-важните съчинения на световната цивилизация, без които нито едно човешко знание не е възможно?

Кога са искрени всички тези академично овластени персони, които днес каканижат банализми за "духовността"? Когато безропотно и раболепно приемаха законодателните извращения на вече бившите управляващи, или когато прикриваха и продължават да пазят анонимността на анонимниците-"експерти", обявяващи за несъществуващи книги и преводи, работени с години от техни колеги?

Днес ли са искрени, когато ронят сълзи за незаменимостта на живото преподаване, или бяха искрени когато отнемаха часове на свои колеги, осмеляващи се да канят шепичка студенти на присъствени консултации през зимата?

На 24 май ли са искрени, когато се превземат в позьорското говорене за важността на българския език, или през останалите 364 дни на годината, когато за значими публикации се признават само написаните на international English и отразени в Scopus или в Web of Science?

24 май е празникът на лицемерието. Тази година с открито лице и чиста съвест според мен могат да ни поздравят за празника само достойните членове на Общото събрание на БАН, които се възмутиха от най-скорошното безобразие на вече бившите управляващи, довеждащо за пореден път до разкол в научната общност.

Tuesday, May 18, 2021

браво за публикацията

 



В ранното утро на 18 май научавам в една весела група във фейсбук много хубава новина.

В групата за забавни неологизми, шеги и закачки Iniit equus in flumen има съобщение от д-р Иван П. Петров за повече от сериозна публикация.

Д-р Иглика Милушева е публикувала на немски език въведение и коментар към произведението на Августин Блажени De beata vita (За щастливия живот). Echter Verlag, 2021. https://www.echter.de/augustins-schrift-de-beata-vita/?fbclid=IwAR3Dg1LJtyZV9tFo8e5DldK1BbjyFrz-dsv-rLqK9n6c1vMhcHHCVrXo8Hg

Както е съобщено и на сайта на издателството, д-р Иглика Милушева е родена през 1985 г. в София, завършила е в Софийския университет специалност Класическа филология и МП Антична култура и литература, към което добавям, че магистърската ѝ теза е на тема Добродетелите в латинските и гръцки надписи от Тракия и Горна Мизия: pietas с научен ръководител проф. дфн Мирена Славова и рецензент проф. дфн Анастас Герджиков (защитена на 26 март 2010).

Книгата, която публикува Ехтер Ферлаг, е защитена като дисертация през април 2018 г. в Университета в Залцбург.

Книгата е част от поредицата „Cassiciacum“ за изследвания, посветени на съчинения на Августин и ордена на Августинистите, том 56.

„В какво се състои щастливият живот? Това е едно от централните питания в античната философия, на което Августин отговаря през есента на 386 г“., докато пребивава в селската идилия на Касициакум и се лекува

от pectoris dolor, болка в гърдите.

В анонса на издателството е написано още, че „De beata vita посочва път, различен от неоплатонизма и достигащ до блаженото cognitio Dei, познание на Бога. Авторката предлага филологически точен коментар и дълбок анализ на литературните, философските, теологическите и историческите аспекти на творбата на Августин.

Коментарът обвързва съчинението с коментарите на два други ранни философски диалога на Августин – Contra academicos и De ordine. Многобройни са опорите, предложени на филолозите, философите и богословите за разбирането на текста“.

ISBN 978-3-429-04208-0

На сайта на издателството Echter е написано Erscheinungstermin: ungewiss, но колегата Иван П. Петров написа, че вече я има по книжарниците, вероятно става дума за Виенските.

***

Диалогът на Августин Блажени е всъщност изключително четивно писмо до многоучения Теодор, в което Августин следва високия образец на Платон и преразказва един поучителен разговор, проведен след обяд, но не разточителен всенощен пир, който дал на приятели на ноемврийския си рожден ден. Това станало през същата тази есен, в която на тишина и спокойствие се лекувал от болките в гърдите. Има превод на български, направен от Анастасия Делчева и редактиран от Анна Николова. Публикуван е в изданието. Августин. Малки трактати, С., 2001, изд. „ЛИК“, Bibliotheca Christiana, series nova 4, с. 23-50.

Въведението и коментарът на д-р Иглика Милушева на това ценно литературно, философско и богословско съчинение, публикувано на немски език, е много голям успех не само за нея, но и за университетската общност, чиято alumna е тя.

У нас и на български език тя има също впечатляващи публикации, от които сега ще посоча „За нов поглед към античността“ и „Образованието като първото от най-прекрасните неща. Някои наблюдения върху идеите за παιδεία в Платоновия диалог „Закони„, публикувани в сборника Политическата мисъл на европейското „минало“. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010 г. На този сборник тя е и научен редактор заедно с доц. д-р Невена Панова.

Да поздравим д-р Иглика Милушева за радостта да види в книжно тяло своя дългогодишен и вдъхновен труд, и да ѝ пожелаем здраве, щастие и ползотворна работа за още много нови изследвания и издания!

Димка Гочева, 18 май 2021 г.

p.s.: Съобщението е публикувано и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование  http://aaduce.wordpress.com/