има нов тираж

 

https://unipress.bg/aristotel-metafizika-kategorii

Книгата, обединяваща в едно тяло "Метафизика" и "Категории", има нов тираж.

Първият се появи на 23 юни миналата година и свърши за три месеца.

Даже за представянето на изданието на 29 октомври в Библиотека Филологии нямаше нито един останал екземпляр.

Сърдечно благодаря на проф. Веселин Дафов и на проф. Тодор Полименов Todor Polimenov, които на 29 октомври говориха за книгата и най-вече за новия превод на "Категории", направен от Николай Гочев в съответствие с превода на "Метафизика".

Благодаря много и на д-р Ясен Андреев Jassen Andreev, който беше водещ на събитието тогава. Той е единственият от колегите, който през изминалите вече 25 години се осмели да публикува хронографски обзор на всички издания на българския превод на "Метафизика" от 2000 г. досега.

Благодаря на колегата Петър Горанов Христов Петър, който говори за първото цялостно издание, направено само от един преводач, по време на представянето ѝ в Ботаническата градина през лятото на 2021 г. А после говори за нея и по радио "Алма Матер".

*

Книгите на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" се издават в малки тиражи, защото читателите на толкова специализирани академични текстове у нас са съвсем малко.

Новият тираж се финансира от бюджета на Философския факултет и тиражът отново е сравнително малък.

*

Преводите на най-важни текстове на Аристотел, направени от Николай Гочев и от мен, минаха през океани от хейт и отрицание, през всевъзможни препятствия и неправдоподобни, но действително случили се куриози.

"Метафизика" беше публикувана в български превод за първи път през 2000 г. от издателство „СОНМ“. Още след премиерата започнаха хулите: заради това, че Николай Гочев в превода на книги I-III и X-XIV превежда по един начин някои основни понятия, в съответствие с хилядолетната им традиционна (старо)българска форма, а проф. Иван Христов в превода на другите шест книги латинизира превода им, зад което също стои столетната западноевропейска традиция. Хейтът беше фиксиран в книжно издание писмено само в едно-единствено подигравателно изречение – в края на един брой на „Критика и хуманизъм“ от водещия редактор на този брой.

Хейтът на овластените се разпространяваше устно и само устно, но изданието бързо свърши, появи се при антикварите на баснословни цени...

Дойде 2016 година: тогава в целия свят беше отбелязана 2400-годишина от рождението на Философа.

Във връзка с юбилея и по повод на тридневната конференция „Предизвикателството: Аристотел“, която се проведе на 28, 29 и 30 ноември 2016 г. беше подготвено ново издание на осемте книги, преведени от Николай Гочев, но... отпечатването на готовия пидиеф беше осуетено, за което съм разказвала и преди.

Книгата все пак стигна до читателите благодарение на нашия приятел Николай Фенерски, който е учител по български език и литература, и има миниатюрно свое издателство – „Дива 2007“.

„Метафизика“ беше издадена в две части от Николай Фенерски, съответно през 2017 (книги I-III и X-XIV) и 2019 г. (т. нар. „средни книги“, от IV до IX). Спомоществователки на тези издания станаха колегата Мария Николова и проф. Деворина Гамалова.

Това стана п р е д и Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ да издаде всички 14 книги в традиционната им подредба през 2020 г. Членовете на научното жури в конкурса за професор по старогръцка литература през есента на 2019 г. ги получиха, заедно с други публикации на Николай, бяха предадени на 8 компактдиска. За това има входящ номер и пълен опис на предадените публикации в Главната книга, в която се вписват документите и публикациите, с които се участва в процедури в Софийския университет...

*

Първият превод, направен от един преводач и включващ всички четиринадесет книги в традиционната им подредба, се появи на 8 юни 2020 г. Това издание стана известно като „Бялата Метафизика“, защото корицата беше с бял фон.

За да има разнообразие и понеже този път някой не беше загрял навреме как може да попречи на отпечатването, беше направен опит разпространението да бъде блокирано. Под предлог, че книгата не е включена в издателския план на ФКНФ!

Всъщност книгата беше в издателския план на ФКНФ за 2019 г., тя беше предадена в издателството на 14 август 2019 г., но предпечатната подготовка на толкова сложен текст, в който пагинацията трябва да е безукорна, изисква няколко коректури и няколко месеца работа.

По този повод трябва да изкажа огромната си благодарност на г-жа Албена Абаджиева, която с изключителна компетентност и прецизност се справи с предпечата на всички наши преводи на антични текстове, издадени от УИ „Св. Климент Охридски“ от 2020 г. досега. Това са текстове с капризна пагинация, преминали през десетки коректури: "Метафизика", "За небето" и "Категории", "Епиномис" на Платон.

Отново благодаря и на колегата Ivan P. Petrov за редакторската работа по шест от книгите на "М".

***

И този тираж е малък.

Повечето от книгите и преводите ни преминаха през какви ли не перипетии, някои от които са комични, а други – възмутителни. Повечето от тях съм разказала тук и/или на блоговете ми, но има и още за разказване... Затова не мога да предричам дали ще има друг тираж или този ще е последен.

Цяло чудо е, че все пак Университетското издателство издава, че даже и преиздава книгите и преводите на мразените от силните на деня.

Цялото това цензуриране и канселиране, извършвано от силните на деня в университета и техните извънуниверситетски партийни покровители, колкото и да е незабележимо в обществото сред всички останали наши и световни по-големи и още по-големи проблеми, се разпростира и трови обществената тъкан. Дори и да нямаше социални мрежи и блогове, за всичко това пак щеше да се узнае...

Но-о-о-о... "Книгите имат своя съдба". Авторите и преводачите им – също.

представяне на МИТОВЕ на Хигин

 

написано преди години

Преди 6 години във фб 

Мемоари на една 55-годишна жена около Брекзит

Не знам за бъдещето, не съм clairvoyant, напоследък не чета английски издания. По едно време, кой знае защо, получавах всяка сутрин един електронен дайджест от "Гардиън" в пощата си, точно в месеците преди референдума. До нашите медии изобщо не достигна, но поне от това, което идваше в пощата ми, британците чуха и четоха масирана аргументативна офанзива с аргументи най-вече от миналото.

От момента, когато Хенри VIII скъсва с Рим и папите, за да може да се ожени и разведе няколко пъти, а и да гилотинира най-любимата от съпругите си – Ан Болейн, която също не успява да му роди момче-наследник, започва възходът им като империя, която се разпростира над всички континенти и океани. Над Британската империя Слънцето никога не е залязвало. Като се мръкне в Австралия, започва нов ден на Острова... Те експлоатираха най-вече историческите аргументи за векове назад. Самостоятелна Англиканска църква, на която кралят или кралицата е глава и никакви католически интриги; от това следва пълна независимост във външната и вътрешната политика от континента. Много по-свързани се чувстват с Америките, Канада, Австралия и Нова Зеландия, отколкото с Европа.

И това май винаги е било така.

Едно време по соца, когато бях студентка, имаше една будка за вестници на площад "Славейков", на която се продаваха и броеве на "Таймс", един брой струваше 1 лев. "Работническо дело" струваше 5 стотинки, билет за градския транспорт – 6 стотинки. Е, разбира се, броевете на "Таймс" се продаваха не точно на деня на издаването, а три-четири дни по-късно и не от всички дати. Явно службите са пускали в продажба броевете, в които няма почти нищо за Европа. Купувах си по един брой на вестника почти всяка седмица.

Още тогава ми направи впечатление, поне от броевете, които ченгетата пускаха в продажба, че лягат и стават с новини за Индийския субконтинент и с крикета в Нова Зеландия. Overseas territories, отвъдморските им територии са им много по-близки от това, което става отвъд Ламанша. Това ми правеше впечатления още тогава.

А в Стара Загора имаше една будка за вестници, точно срещу хотел "Верея", на която се продаваха всички броеве на "Юманите", което по онова време беше орган на френските комунисти; продаваха се и абсолютно всички броеве на "Морнинг стар", което тогава беше орган на английските комунисти. В "Морнинг стар" имаше почти изключително статии за континента и братските партии, в броевете на "Таймс", поне в тези, които службите пускаха на будката на "Славейков" – почти никога нищо. Чужда им е Европа не отскоро, а от векове. Надяват се на много по-голяма сила, свобода и самостоятелност, на независимост и отстраненост от "грешките в растежа" на ЕС, които почти никой не признава, така както не бяха признавани и "грешките в растежа" на развитото социалистическо общество, докато то рухна. Ако някой наистина иска да спаси Европа като общност, като за начало трябва да спре да демонизира Борис Джонсън, да не го представя като русоляв клоун-женкар, а да се вслуша внимателно в аргументите му...

А според мен, идеята за обединена Европа има смисъл, защото и двете световни войни са започнали тук. Ако има мир в Европа, светът ще продължи да съществува, ако няма – ще загине, но не от екологична катастрофа, както предричат зелените фанатици, а от ядрени оръжия. Великият Горгий казал в неговата велика Олимпийска реч, че ако няма мир, както има примирие само по времето на игрите, ще се стигне до момент, когато човечеството ще се самоизтреби с невиждани и нечувани оръжия, ще унищожи и земята... За жалост, великата Олимпийска реч на Горгий е запазена само в преразкази и от нея няма нито един фрагмент ... никой не обича пацифистите.

Идеята беше велика, като повечето идеи в отвъднебесното, но осъществяването ѝ и непризнаването на грешките в него – на осъществяването, не на идеята – ще я убие.

Силве, за мен това беше идея, ИдеяТА. Заради това имам книжка със заглавие "За Европа и университета". Идеята с главна буква и членувано. Тукидид пише, че бъдещето е неясно, но събитията проясняват: нито обединена Европа ще има, нито университети в нея, ако продължава демонизирането на инакомислещите – като се почне от министър-председателите, които са инакомислещи и оспорват практики и политики на континентално ниво, и се стигне до простосмъртни университетски преподавател(к)и и преводач(к)и, които се занимават с хилядолетния фундамент на европейската култура и философия.

семестърът приключи добре

 Споделям тук написано и във фейсбук:

Семестърът завърши преди два дни, беше интересен и уморителен. Тази снимка е от началото, още от октомври, когато колегата Иваниел от първи курс на бакалавърската програма по Философия с преподаване на английски представи доклад, в който съпостави Първа и Втора книга на „История на Пелопонеската война“ на Тукидид с „Игра на тронове“! Не съм чела „Игра на тронове“, нито съм гледала филма, но табличният вид на съпоставката и аналогиите, които бяха откроени, бяха възприети от колегите и от мен като убедителни.

Това се случи в избираемата дисциплина „Етически и политически идеи от Солон до Аристотел“.

За този курс се записаха рекордно много колеги – 31. Половина от тях участваха редовно в дискусиите, поне по веднъж направиха по едно изказване, за което се бяха подготвили предварително. Беше ми много интересно, въпреки, или може би не въпреки, а поради незапознатостта ми с много явления от съвременната популярна култура, филми и музика, към които някои от тях препращаха. Съвсем различно поколение, средно 40 години по-млади от мен, по-малки са даже от децата ни. Хрумките, аналогиите и асоциациите ми бяха точни и съответни.

В последния обобщителен час се бях наканила да се върна пак към Тукидид, защото прочутият „диалог“ на атиняните и мелосците е архетипичен. Съвсем като „диалога“ между сащците и гренландците сега. От голямата държава с незадоволими имперски апетити се чува: „на нас вашият остров ни трябва, защото това е в наш интерес“. От острова отговарят: „това си е нашият остров“...

Ясно е какво се случва по-нататък в събитията, описани от Тукидид. И нашият свят се плъзна по склон, по който ще се свлича оттук насетне неясно колко дълго. „Бъдещето е неясно“. И в края на свличането светът може да се окаже на едно (не)цивилизационно и (без)културно дъно, на което няма да има значение кой е победил и кой е бил победен.

Но за тези мрачни аналогии не говорих на студентите миналия понеделник по време на последния ни час. Защото нямаше време: имаше още няколко колеги, които трябваше да се изкажат с предварително подготвени мини-доклади. А и защото Законът за висшето образование забранява политиканстването в час.

***

По-нататък става дума само за мен. Но понеже колеги и роднини често ме питат, отговарям.

Вече 12 години имам само избираеми курсове. По-често изпълнявам нормата на заетостта, но се случва и да не я изпълня. Свикнах отдавна да живея с чувството за абсолютна непредвидимост и непредсказуемост по отношение на работата, съответно и на заплатата, защото бях оставена (наказателно за мен и предупреждаващо за други) без никакво преподаване на задължителни курсове още в средата на 2014 г. Тогава ми предстоеше да навърша 50 години. Онези, които не можаха да ме уволнят, се надяваха, че като остана само с избираеми курсове, за година-две ще ме отстранят по-елегантно и с претекст за невъзможно фактическо справяне със задължителната заетост.

Но не стана така. Студентите избират курсовете, които предлагам – не защото съм кой знае колко добра преподавателка, а защото избираемите курсове са малко, особено в задочната форма на философите и в англоезичната програма.

И така, вече съм на 61 години и с изисквания трудов стаж, гледам по-спокойно. Дори и да ме уволнят най-после и след титанични усилия засегнатите от критиките ми и упоритите ми въпроси (повечето от които чакат отговор от 22 години), все пак натрупах годините трудов стаж, изисквани за пенсиониране, макар че всеки семестър през изминалите 12 години беше под въпрос.

Преди няколко години се случи избираем курс във ФКНФ, в специалност Немска филология, за който се бяха записали 13 студентки, да бъде отменен в последната седмица преди началото на пролетния семестър. Обяснението на администрацията беше смехотворно, но „критикувай смело и върви на село“, както казваше майка ми Виолета – Бог да я прости!

От друга страна и в случая тя е по-важна, има някакво особено чувство на удовлетворение и свобода, когато човек води само избираеми курсове.

Не съм провела нито един час през изминалите 12 години, в който някой студент да е бил задължен да присъства. Всички или почти всички, които ги избираха и посещаваха редовно, правеха това от истински интерес. Доколкото разбирам, репутацията ми на критикарка и бунтарка също буди любопитство у някои от тях. „Я да я видим тази, дето рути статукварите…“ .

През семестъра, който завърши в петък, единият от избираемите ми курсове беше този в англоезичната бакалавърска програма по философия, другият беше в програмата на български (академично писане). Имах и докторантски курс, в който се записаха десет колеги и с осем от тях провеждахме тричасови дискусии всяка сряда вечер.

Докторантският курс беше интересен, защото колегите бяха с различен профил на бакалавърските и магистърските си следвания. Това доведе до калейдоскопично пъстрило на гледните точки на изказванията им и на темите, по които повечето от тях представиха доклади.

Още по-интересен беше курсът в англоезичната програма, за който се записаха рекорден брой колеги. Много трудно се работи с група, която е хем много голяма, хем участниците в нея са и от първи, и от втори, и от трети, и от четвърти курс – на различни нива са, а и са на различна възраст, защото някои са следвали и нещо друго за определен период.

И така, приключи изключително интересен семестър с докторанти и студенти с нестандартно мислене и идеи за съпоставяне с културни реалии, които не познавам, с въображение и самочувствие, и уви, с тревожно любопитство дори към най-трудните автори, които в този syllabus са Херодот и Тукидид. Усещането за приближаваща война-катаклизъм очевидно безпокои доста и от тях, но в часовете не си позволявахме директни сравнения между Гръко-персийските или Пелопонеската война и многобройните войни в момента, от които като от кратери на вулкани засега само пуши, а кога ще изригне пирокластичен облак... никой не знае.

„Бъдещето е неясно“.

Очаквам с нетърпение писмените работи и на студентите, и на докторантите. Може по-нататък през годината да организирам еднодневна конференция, на която най-интересните от тях да бъдат прочетени като доклади.

Михал Шиндаро

Само бих добавил че "Ако бъдещето е неясно." въпреки телеологията в историята, и миналото става неясно; а ако и двете са неясни, настоящето изглежда по-неясно и от тях.

Dimka Gocheva

Михал Шиндаро, така е, Мишо. Затова и книгата на Тукидид е толкова мрачна, депресираща и мизантропска. Едно от най-зловещите четива в античната и изобщо в световната литература. Тя даже не е част от задължителния курс по старогръцка литература в класическа филология. Там като образец за историческа проза се изучава Херодот.

Минева Силвия, Силве, аз пък точно си мислех, че има няколко души, на които трябва да благодаря, че вече 12 години се справям почти всяка години с малки изключения със заетостта. Например, на цялата ваша катедра, но също най-вече на теб, че колегиално ме подкрепихте да защитя и втората дисертация. Също така на проф. Веселин Дафов, който два пъти се отказа от своя избираем курс по философия на природата в англоезичната програма, за да не остана съвсем, ама съвсем без часове – през учебната 2018/19 и 2019/20 година. Също така на колегите от катедрата по Философия, които ме избраха за рецензент на дисертациите на София Ангелова, Димитриос Кукуларис и Евангелос Калфопулос. И пак на вашата катедра за подкрепата при научното ръководство на Мартин Смит. И на проф. Гънгов за включването ми в комисии за кандидат-магистърски и кандидат-докторантски интервюта в англоезичните програми. Без подкрепата на всички тези колеги нямаше да се справя.

********