за старогръцката проза

останки от храм на Деметра на остров Наксос, 16 септември 2024 г.

 Още една съвсем нова книга тези дни ще тръгне към читателите: 

Прозата (Встъпление) на Николай Гочев, издание на Университетското издателство "Св. Климент Охридски".

Предпечатната подготовка отново направи г-жа Албена Абаджиева, а дизайнът на корицата е на Антонина Георгиева.

ISBN 978-954-07-6460-3 

Съдържание 

Прозата

Първа част

Начала на прозата

А.

Писмеността 

Сричково и азбучно писмо

Папирус и пергамент

Б.

Записване на поетически произведения

Омир

Трагиците 

В.

Справочни текстове в проза 

Списъци на лица

Договори и закони

Родословия, хроники, землеописания

Г.

Първите прозаици

Кадъм от Милет

Ферекид от Сирос

Втора част

Историография

А.

Ранна историография 

Историография в мерена реч

I. Евмел от Коринт; II. Ксенофан от Колофон; III. Хойрил от Самос

Историография в проза

I. Логографите; II. Хекатей

Б.

Херодот 

Оцелели произведения; Животът на Херодот; Херодот като историк

I. Замисъл и постройка на „История“

II. Източниците на Херодот

III. Критики и похвали

Разни сведения; Приписани и загубени произведения

В.

Тукидид

 

Оцелели произведения; Животът на Тукидид

Тукидид като историк

            I. Методът; II. Сравнение с Херодот; III. Критики и похвали

Разни сведения

Г.

Ксенофонт 

Оцелели произведения; Животът на Ксенофонт; Критики и похвали; Разни сведения

Трета част

Реторика

А.

Първите оратори 

Значение на думата „реторика“; Възникване на ораторското изкуство в Сицилия

I. Коракс и Тизий; II. Горгий

Развитие на ораторството в Атина

I. Темистокъл; II. Перикъл; III. Софистиката

Б.

Ораторството през V в. пр. Хр.

 

Антифонт

            I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Антифонт; IV. Приписани и загубени съчинения

Андокид

I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Андокид

Лизий

I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Лизий; IV. Лизий като оратор и ретор; V. Разни сведения; VI. Загубени съчинения

В.

Ораторството през IV в. пр. Хр.

 

Изократ

I. Оцелели речи; II. Източници;  III. Животът на Изократ; IV. Изократ като оратор и ретор; V. Разни сведения; VI. Загубени съчинения

Демостен

I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Демостен;  IV. Демостен като оратор и политик; V. Разни сведения; VI. Загубени съчинения; VII. Демостеновият текст

„Десетте оратори“

I. Източници

 

Четвърта част

Философски диалог

А.

Платон 

Платон в Сиракуза

Диалозите. Повествователната рамка

            I. „Евтифрон“; II. „Апология на Сократ“; III. „Критон“; IV. „Федон“;   V. „Кратил“;

            VI. „Теетет“; VII. „Софистът“; VIII. „Държавникът“; IX. „Парменид“; X. „Филеб“;

            XI. „Пирът“; XII. „Федър“; XIII. „Алкивиад“; XIV. „Алкивиад II“

            XV. „Хипарх“;  XVI. „Съперници“; XVII. „Теаг“;

            XVIII. „Хармид“; XIX. „Лахет“; XX. „Лизис“; XXI. „Евтидем“;

            XXII. „Протагор“; XXIII. „Горгий“; XXIV. „Менон“;

            XXV. „Големият Хипий“; XXVI. „Малкият Хипий“; XXVII. „Ион“;

            XXVIII. „Менексен“; XXIX. „Клитофон“;

            XXX. „Държавата“; XXXI. „Тимей“; XXXII. „Критий“;

            XXXIII. „Минос“; XXXIV. „Закони“

            XXXV. „Епиномис“

Пета част

Роман

 

I. Въведение

II. Приключенски и биографични разкази при Омир и историците

III. Видове романи

IV. Любовният мотив

V. Родители откриват децата си

VI. Пътешествия и идилии

VII. Запазените романи

***

Откъс от увода

Прозата

 

         Европейската литература започва зрелищно: с две големи гръцки поеми, където може да се намери всичко, което се смята за поезия и художествена словесност.

Невъзможно е да си представим, че Омир е бил първият. Но никой от известните ни древни автори не знае за литературни произведения, по-стари от „Илиада“ и „Одисея“.

            От Омир (VIII в. пр. Хр.) до средата на VI в. пр. Хр. ие е известно да са писани съчинения в проза. Цялата художествена словесност през тези двеста години е била в мерена реч; и е била неотделима от музиката.

За да разберем обстановката, би трябвало да си представим, че цялата литература, която познаваме, се състои от текстове на песни и на поеми, изпълнявани с музикален съпровод; и че всички те са на родния ни език. 

Първите прозаици са датирани към втората половина на VI в. (за един от тях, Ферекид, се твърди, че бил учител на Питагор).

Най-старите прозаически произведения, оцелели до днес, са речите на Горгий и Антифонт, „Историите“ на Херодот и Тукидид, и някои съчинения, приписвани на Лизий и Ксенофонт. Всички те са от втората половина на V в. пр. Хр.

...

 

Размишлявайки по въпросите на словесното художествено творчество, Аристотел обръща внимание, че в съвременния му гръцки език няма дума за „поезия“ (ако под „поезия“ разбираме стихове в мерена реч „изобщо“, а не точно в хекзаметри, елегически дистихони, ямби и пр.).

Но няма дума и за „проза“.

Защото, казва той, ние нямаме общо име, с което да назовем мимовете на Софрон и Ксенарх, от една страна, и сократическите диалози, от друга. 

И още: това, че един текст е написан в мерена реч, не го прави поетически (ако художественото творчество/ποίησις е вид на рода подражание/μίμησις). Историята на Херодот може да бъде пренаписана в хекзаметри или в други стихове, но от това тя няма да стане поема като „Илиада“, а ще си остане историческо изследване.

Изследването обаче е немиметичен (неподражателен) текст, и поради това е извън ποίησις-а.

От друга страна, мимовете и сократическите диалози не са в мерена реч, но са ποίησις. Те са художествена проза, както и всяка басня, драма или роман, написани в немерена реч. 

Ето как към края на IV в. пр. Хр. се разплита възелът, образуван от тези четири „нишки“: художествена и нехудожествена словесност, мерена и немерена реч.

Прозата, това е просто немерена реч (ψιλός λόγος при Аристотел, πεζός λόγος при други). Тя може да е и художествена (роман), и нехудожествена (учебник по реторика, медицинско съчинение).

                                                                   18 септември, 2026

 

 

прекрасна нова книга

 

Тази книга всъщност бе завършена като дисертация още през 2009 г., а защитата се случи в един студен февруарски ден, на 16 февруари 2010 г.

Още тогава споделих на този блог:

Днес повече от успешно – с резултат 15 на 0 – Йордан Банев защити своята дисертация на тема

МУЗИКАЛНОТО МИСЛЕНЕ НА АНТИЧНОСТТА И ПАТРИСТИКАТА

Той беше докторант на проф. д-р Иля Йончев (автор на оригиналното изследване по философия на музиката "Музикалният смисъл", С., РИВА, 2007)
в катедра Музикално-теоретични дисциплини на
Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".

Рецензенти на дисертацията бяха проф. д-р Веса Харалампиева и ст.н.с. д.изк.н. Кристина Япова.
Изказаха се членове на СНС и някои гости.

Защитата на дисертацията премина в академична обстановка.
Даже много академична.
Била съм на много защити на дисертации – и в съветите по литературознание, и по езикознание, и по медицина, и във философския СНС.

Такава прецизност на концептуализирането, такава понятийна изчистеност, такава рефлексия върху мисленето на музикалния смисъл и на музикалното мислене... И в представянето на научния ръководител, и в експозето на докторанта, и в рецензиите на двете колеги-рецензенти.

***

Надявам се тази дисертация да излезе и като книга, защото в нея има не само много сведения за музикалната теория и философия на музиката през античността и при Отците на църквата.
Това е текст от голямо значение не само за музикологията и философията на музиката.

Това е текст, осмислящ музикалното мислене, а оттам и самото мислене.

***

И така, много, много години по-късно текстът на дисертацията е публикуван като книга с незначителни промени. Например, оригиналните цитати на гръцки са в основния текст, а преводите – в бележките под линия.

Книгата е публикувана в поредицата Fundamenta musicae на издателство РИВА.

                                С ъ д ъ р ж а н и е

Предговор към изданието

УВОД

I.                    Античното музикално мислене

1. Общо определяне, проблеми

2. Рефлексивност – нерефлексивност в античното музикално мислене

3. Музикалното мислене на τελεταί (обредите)

4. Освободителната сила на музиката. Bacchus Liber като музикално мислене

5. Музикалното единство между философия, обред и смърт или Платоновата „добродетел“ като музика

6. Питагорейски съюз и музикално мислене

7. Въпросът на античната музикална естетика

II. Патристическото музикално мислене

1.      Патристика и античност

2.      Време(то) на патристиката. „Музикална“ архаика

3.      Патристическата „песен“ като музика

4.      Раждането на патристическата песен или началото на славословието

5.      Мястото на патристическата музикална среща

6.      Проблемът за развитието на патристичната музика

7.      Църковните отци и изкуството „музика“

 

Вместо заключение

Използвана литература

Приложения

&&&

На гърба на книгата четем:

Посвещението или участието в даден музикален живот е заявление за жителство в свят ( с неговите правила, закони, жителства, благодетелства, наказания) и тъкмо в приемането на цялостна житейски обвързваща „звукова конвенция“ античността и патристиката се срещат. Разминават се „в звучността“. В античността тя идва от целостта на античния космологико-митологичен хоризонт, а в патристическата традиция – от песента, която е от самото начало до края на живота. 

Музикалното мислене на античността – като „из звука на Мита“ – 

и музикалното мислене на патристиката – като „из песента на Завета“ – 

са самобитни мисления, не търпят смесване и са онтологически несравними.

 

Музикалното мислене на античността и патристиката

https://www.rivapublishers.com/muzikalnoto-mislene-na-antichnostta

Много се радвам. 

Браво и честито на Йордан Банев и на всички в семейството му, а също и на другите трима братя Баневи и на техните семейства!

Трябва обаче да бъде публикувана най-после и хабилитационната му работа, за която преди време писах тук:

https://dimkasdiary.blogspot.com/2012/06/blog-post_25.html

Дано тази книга да намери читатели и ценители, а и хабилитацията да стигне до повече хора час по-скоро!

очаквано и заслужено

 

Вчера побързах да споделя във фейсбук:

Че Ан Карсън ще спечели тази година от заслужено по-заслужено Нобеловата награда за литература, ми предсказаха още през април двама души, с които се запознах на Светли понеделник.

Това бяха талантливата писателка Виолета Радкова Violeta Radkova и младият преводач Петър Прокопиев.

На Светли понеделник, 13 април следобеда имахме среща с тях в двора на клуба на архитектите на ул. "Кракра". За първи път през тази 2026 г. бях на открито, в моето любимо място в центъра.

Към нашия разговор се присъедини дистанционно и Огнян Касабов. Обсъдихме как точно да протече един разговор между нас в началото на юни за античната лирика и философия, посветени на любовта. А в центъра на разговора да бъде книгата на Ан Карсън "Ерос горчивосладкият".

Огнян ме бил предложил на Виолета и Петър като събеседничка в бъдещия разговор, а аз с ръка на сърцето изповядах пред тримата, че знам за нея само като преводачка на Сафо и на великите антични трагици, но не съм чела нито една нейна книга.

Но все пак приех поканата за разговора, дъщеря ми Леда поръча книгата още на следващия ден, получих я след две седмици и почти целия следващ месец четох всичко, което се намира на свободен достъп в мрежата от Ан Карсън – преводи от старогръцки и нейни текстове.

Разговорът се състоя на 2 юни вечерта, започна в 18:30 часа и за щастие благополучно протече в двора

на Къщата за литература и превод,

която се намира в кв. "Изток" на ул. "Латинка" №12.

Eто тук на блога има снимков репортаж: https://dimkasdiary.blogspot.com/2026/06/

Беше валял проливен дъжд, но за разговора небето изсветля.

Водеща отначало беше Виолета Радкова, после – Огнян Касабов.

Виолета е страхотна писателка и основен организатор

на подобни събития, свързани най-вече с фондацията на Елизабет Костова. Разговорът за Ан Карсън беше в цикъла от събития, предимно разговори, но и кинопрожекции във фестивала Столица/ Литература.

Кинопрожекциите бяха в кино "Одеон".

Младият преводач Петър Прокопиев, който превежда книгата "Ерос горчивосладкият" е бакалавър по кинокритика и литература, магистър по литература, човек едва на 25 години, но вече получил наградата "Кръстан Дянков" за превод

на съвременен англоезичен роман: за превода на "Към сватбата" от Джон Бърджър, изд. "Лист", 2025 г.

Не знам кое издателство ще издаде тази книга на Ан Карсън

Eros the Bittersweet – есе, посветено на любовната лирика и философстването за любовта в старогръцката литература.

След стихията от вълнения, които предизвика това лято най-новата екранизация на "Одисея", отново ще има повод да се говори за класическата литература.

Ан Карсън е класическа филоложка, преводачка на някои от старогръцките поети, особено ценени са нейните преводи на Сафо, за които преди време научих от блога за литература на Ivan P. Petrov.

Карсън е преводачка и на д е с е т от най-важните класически трагедии. Всички те са поставяни многократно на сцена.

Според мен признанието е признание за нея и като автор, но и като преводач.

Книгата, която може би ще бъде първата нейна, издадена на български, е била нейната дисертация, но тя я е съкратила наполовина и я е обработила така, че да стане много по-четивна. Да не е академично, а есеистично четиво.

Пак е изключително тежка ерудитска книга, макар и не много голяма като обем (189 с.), но със стотици препратки към

антични и съвременни поети и философи, педантично отразени в библиография,

общ тематичен индекс и индекс на

всички посочени или цитирани места.

Препратките към диалозите и някои от писмата на Платон са над 90!

В разговора на 2 юни участваше и отлично познатата Яна Букова,

която е също класическа филоложка,

авторка на няколко поетични и прозаични книги,

преводачка от старогръцки, новогръцки и латински.

Накрая тя прочете свои преводи от Сафо и Катул.

Колегите, които ценят античната литература и философия, особено диалозите и писмата на Платон, имат повод за радост.

37 години Международно Платоново общество

 

 

37 години Международно Платоново общество

И друг път съм писала за това, но си струва периодично да се напомня.

На 3 септември 1989 г. е учредена най-голямата и най-активна международна общност на учени, изследователи, преподаватели и преводачи, които обичат и се занимават с антична философия, и особено с диалозите и писмата на Платон.

Ето подробности на сайта на колегите, които накратко ще преведа.

https://platosociety.org/about-the-ips/our-history/#:~:text=Асоциацията беше основана от L.

Историята на Международното Платоново Общество, дейността му през тези 37 години, десетките по-малки и по-големи регионални семинари, тематични колоквиуми, симпозиумите, провеждани веднъж на три години, междинните конференции между симпозиумите, публикациите, периодичните издания и библиографиите на всичко, за което има информация – подробностите за тях са на техния сайт.

   Първият Symposium Platonicum се провежда през 1986 в Мексико Сити по предложение на Конрадо Егерс Лан (U. N. A. M.). Участват няколко мексикански и чуждестранни учени: Алфонсо Гомес-Лобо (Georgetown Univ., Washington), Джузепе Мацара (Univ. of Palermo), Томас М. Робинсън (Univ. of Toronto), Ливио Росети (Univ. of Perugia) и Кристофър Роу(Univ. of Bristol).

Темата на симпозиума е Los diálogos tardíos/Късните диалози на Платон, a Acta от симпозиума, съсавени от Конрадо Егерс Лан и озаглавени Platón : Los diálogos tardíos. Actas del Symposium platonicum 1986, са публикувани през 1987 от Instituto de Investigaciones Filosóficas на Universidad Nacional Autónoma de México (U. N. A. M).

Второ издание:    1994, International Plato Studies, vol. III.

По време на Симпозиума през 1986 г. Ливио Росети предлага Вторият Symposium Platonicum да се проведе в Перуджа през 1989.

Всичко това се случва в предишната цивилизационна и технологична ера. Вече е имало интернет, но е бил използван почти изключително за военни цели, малцина имаха лични компютри и по света, и у нас.

Та, Ливио Росети изпраща писма по традиционната поща на 90 учени-античници от целия свят с молба да му предложат членове на Организационен комитет, в който да влязат един италианец, един друг европеец и още един друг от страна извън Европа.

Така чрез номинации и гласуване по пощата биват избрани Джовани Реале (Univ. Cattolica, Milan), Kонрад Гайзер (Univ. of Tübingen) и Джулия Анас (Univ. of Arizona). Обаче Джовани Реале и Конрад Гайзер отказват и така на тяхно място в Организационния комитет влизат следващите, получили най-голям брой номинации: Дж. Камбиано (Univ. of Turin) и Томас Александър Слезак (Univ. of Würzburg).

   Международното Платоново Общество е основано на 3 септември 1989 г. в Беваня – градче на 40 км югоизточно от Перуджа като заключителна сесия на Втория Симпозиум. Учредители са 95 колеги. Това се случва точно два месеца и една седмица преди падането на Берлинската стена и все пак сред учредителите има 5 души от Чехословакия, Полша и СССР, по един от Дания, Норвегия и Финландия, 7 от Далечния Изток – Южна Корея, Япония и КНР, един от Австралия, 8 от Латинска Америка – Аржентина, Бразилия, Чили и Мексико.

       Диалогът на фокус на този Втори Платонов симпозиум, който става учредителен за Международното Платоново Общество, е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200 души.

      Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети също на 3 септември 1989 г., впоследствие в тях са правени малки изменения и допълнения.

      Като най-важна задача на Обществото учредителите предвиждат – и това става точно така – да има един световен форум-симпозиум веднъж на три години, както и една междинна голяма конференция, приблизително в средата на този тригодишен период, а като място на тези събития да се търси всеки път страна на континент, различен от предишния, за да могат колеги от всички краища на света да участват.

       Друга важна особеност на Устава, която харесахме и включихме и в Устава на АРУКО при учредяването ѝ преди 21 години, е задължителната смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години.

       Председател на Международното Платоново Общество винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се провеждат и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.

        През 1992 г. в Университета на Бристол темата на Третия Симпозиум беше Държавникът и беше единственият, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади. 

Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий;
        1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем;
        2001 г. в Йерусалим, за Закони;
        2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон;
        2007 г. в Дъблин, за Филеб;

        2010 г. в Токио, за Държавата;
        2013 г. в Пиза за Пирът;

        2016 г. в Бразилия за Федон;
        2019 г. в Париж за Парменид;

       2022 г. – в Атланта, щата Джорджия, за Софистът;

       2025 г. в Мадрид, за Теетет; 

        2028 г. домакин ще бъде Лима, на фокус ще са Протагор и Алкивиад; 

        2031 г. в Милано ще се обсъжда Апологията.

         Освен големите конгреси-симпозиуми, провеждани веднъж на 3 години, има и по няколко междинни, които са тематични, а не фокусирани върху един диалог или група диалози. Така например, най-големият от междинните между симпозиумите в Бразилия и Париж, е бил в Санкт Петербург, а в края на ноември на същата година в университета в Сеул – междинният форум на тема Image and Imagination. По разбираеми причини той е бил онлайн, неприсъствен. Пак така, дистанционно, в края на юни е проведен и междинен симпозиум за късните диалози, записите от който са на сайта на Международното Платоново Общество.
 
         Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите.  Сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света. Почти по 200 статии и около 20 книги се публикуват за Платон всяка година по света на всякакви езици.

 Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2022 г.: https://platosociety.org/plato-bibliography/

         Вече 32 години няма българско участие на международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само онези, за които най-първо ще предположим. Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се намира в Германия, а Дъблин – в Ирландия. За полети до Токио или през някой европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб през последните 19 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и философът Платон е бил догматик.
         У нас обаче във Философския факултет на Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно, cuius regio - eius religio. 

         τὰ ἄγραφα δόγματα станаха и останаха религия.

         Хубаво е, че поне през последните 15 години като академичен център за изучаването на античната философия у нас се утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика, и най-вече чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които получават простор и перспективи за работа там – Владимир Маринов и Георги Гочев.