Съдържание на книгата 64 мита (според
първоизточниците)
Предговор
Откъс: Светогледът на античния човек –
елин или елиноезичен, римлянин или римски гражданин, – е основан върху
митологията.
Това е съвкупност от разкази за историята на вселената, съдържащи преди всичко родословия и войни. Всички те, взети заедно, се стремят да образуват един цял и завършен разказ. Той започва с появата или началността на първите и безсмъртни същества, подобни на прародители или елементи, и завършва с Троянската война и съдбата на по-видните участници в нея. Тяхната смърт отбелязва края на онази епоха от миналото, за която античният човек знае от митовете.
...
Ние няма как да знаем дали Омир и Хезиод
само са предавали това, което се е разказвало преди тях, или са добавяли и от
себе си. Във всеки случай те са законодателите на античната митология и
негласно се е приемало, че митотворчество е имало само до тяхното време, а след
това нови митове не са били създавани.
След ранния героически епос идват, както
по време, така и по значение, одите на Пиндар и произведенията на атическите
драматурзи. По-късната литература не предлага много новини. Има текстове, които
си заслужава да се прочетат било заради художествените им качества, било заради
достъпността на изложението. Такива са „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски и
поемите на римските епици – „Енеида“ на Вергилий и „Метаморфози“ на Овидий.
По тяхно време и малко по-късно се появили
кратки, но пълни изложения на митологията, които имат вид на справочници или „леко четиво“. Такива са „Митологическа библиотека“,
приписана на Аполодор, и сборникът на Хигин „Митове“.
Настоящата книга следва техния образец.
„64-те“ бяха написани през април и май
2024 г., но поредицата получи крайния си вид в началото на март, 2026 г.
Преводът на Прокловия „Епически цикъл“ и краткото
представяне на „Животът на Омир“ се появиха за
пръв път през 2019 г., в
„Старогръцката литература“. Сега се
предлагат на читателя отново, с някои подобрения.
***
Въведение
Да се разкаже гръцката митология не е същото, като да се разкаже „Илиада“. „Илиада“ вече я има: тя е за това, как Ахил бил оскърбен, отказал да участва в сраженията и настоял боговете да доведат ахейската войска до поражение и дори унищожение. Но точно затова станал причина за смъртта на приятеля си. И след това отишъл да се бие: не защото получил извинение от оскърбилите го (той го получил), а за да отмъсти на троянеца, който убил приятеля му. По-късните преработки на Омировото съчинение не са повече от припомняния на вече съществуващ разказ с определени начало, перипетии и край. Разказът е за събития, които се намират в причинно-следствена връзка помежду си: това е заслуга на поета и е най-мъчното нещо в художествената словесност, както твърди Аристотел в „Поетика“.
Но гръцката митология не е такова нещо. Тя
не е един, а множество разкази, често противоречащи си и обикновено несвързани
помежду си. От друга страна, те също са „едно“, доколкото героите им са едни –
Омировите и Хезиодови богове, и смъртните им потомци.
И епохата е една: като се започне от
„началата на всичко“ и се завърши със завръщането (или изгнанието) на героите
от Троянската война, и съдбата на техните синове и дъщери.
Така че един разказ за гръцката митология няма.
Затова всеки път, когато някой започне да говори за нея, той прави нещо ново.
Затова и този разказ, който започва сега,
е нещо ново.
Митове
1.
Девкалион
2.
Персефона
3. Евридика
4. Лаодамия
5.
Пигмалион
6. Пазифая
7. Европа
8. Иό
Илюстрация: Певец сред слушателите си (средата на VII в. пр. Хр.)
9. Прометей
10. Пандора
11. Атлас
12. Ерида
13. Тантал
14. Тиест
15. Елена
16. Федра
Илюстрация: Орест убива майка си
Клитемнестра
17. Актеон
18. Пентей
19. Инό
20. Херакъл
21. Тезей
22. Едип
23.
Сфинксът
24. Йокаста
Илюстрация: Сфинксове, овни и птици
25. Креуса
26. Терей
27. Арес
28. Хефест
29. Тирезий
30. Медея
31.
Ифигения
32. Макария
Илюстрация: Змей напада еднорог
33.
Менойкий
34. Полиник
35.
Антигона
36. Деянира
37. Хирон
38. Ахил
39. Паламед
40. Телеф
Илюстрация: Лапит се сражава с кентаври
41. Авга
42.
Партенопей
43. Алтея
44.
Тиндарей
45.
Аргонавтите
46. Атина
47. Аполон
48. Дардан
Илюстрация: Воин се прощава със
семейството си. Ок. 580 г. пр. Хр.
49. Кадъм
50. Тифон
51. Зевс
52.
Поликсена
53.
Хризеида
54. Приам
55. Акризий
56.
Белерофонт
Илюстрация: Грифонка с малко грифонче. ок.
620 г. пр. Хр.
57. Персей
58.
Горгоните
59.
Андромеда
60.
Амфитрион
61. Еол
62. Тирό
63.
Амфиарай
64. Алкмеон
Троянската война (превод на извлеченията на шест
поеми от „Епическия цикъл“, записани от Прокъл, V в. сл. Хр. )
1. „Киприи“
2.
„Етиопида“
3. „Малка
Илиада“
4.
„Разрушаването на Троя“
5. „Завръщания“
6.
„Телегония“
Животът на
Омир ( Кратко
изложение (не превод) на т. нар.
Vita Herodotea, съчинена
вероятно през първите векове след Христа)
***
Още за автора:
Николай
Гочев е роден през
1964 г. в София. Често напомня, че по баща произхожда от Тракия, а по майка –
от Македония. Завършил е НГДЕК (1983) и Eзикознание в Атинския университет (1993). Преподава
старогръцка литература и класическа древност в СУ „Св. Климент Охридски“.
Автор е на още десет книги:
*Античният
херметизъм.
Изд. „Сонм“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999;
*Александрия.
Разкази за книги, хора и градове. Изд. „Сонм“, 2002;
*ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на
старогръцката литература. Том I: Аристотел и
Хегел.
Изд. „Сонм“, 2004;
*Епистоларен роман с писма до
Платон: Писма до Егина. Сонм, 2006;
*Александрия II. УИ „Св. Климент Охридски“, 2017.
*Фантастичното
през античността.
УИ „Св. Климент Охридски“, 2018; *Старогръцката
литература.
УИ Св. Климент Охридски, 2019;
*Автобиография. УИ „Св.
Климент Охридски“, 2021;
*Трагедията. УИ „Св.
Климент Охридски“, 2023;
*Историософия. Студио Беров,
2023 и 2024.
Превел
е:
*Херметически
корпус. Eлектронно издание: Изд. „Проектория“, 2012; книжно
издание: КМНЦ при БАН, 2018;
*Антигона на Софокъл. „Проектория“,
2014;
*Епиномис на Платон. УИ
„Св. Климент Охридски“, 2024.
Основател
и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо
образование (2005).
Пътувал
е из Европа и Близкия изток между Варшава, Авиньон, Тбилиси и Абу Симбел.
Разбирането
му за основния предмет на академичните му занимания и за подхода към него е
представено най-пълно в Старогръцката
литература. От легендарните начала на поезията до края на елинизма. УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.
За връх на научната си работа
смята превода и коментара на Аристотеловата Метафизика. Книги I-III и X-XIV са издадени през 2000 („Сонм“) и 2017 („Дива 2007“); кн.
IV-IX излизат през 2019, „Дива 2007“.
Цялата Метафизика в един том е
публикувана през 2020, УИ „Св. Климент Охридски“ и оттогава е преиздавана
няколко пъти в малки тиражи.
През 2025 г. отново УИ „Св. Климент Охридски“
публикува неговия превод на Категории на Аристотел – наистина на
български език – в един том с Метафизика.
Последният му публикуван превод са първите
шест от Писмата на Платон, които са включени в сб. Школи, знания,
университети (Статии и доклади от Четенията на АРУКО през
2023 г., издателство на НБУ, 2025, съст. Кристина
Япова и Стефан Димитров).
Още за книгата:
© 2026 Студио Беров ООД, издател
© 2026 Теодора Берова, преглед
© 2026 Красимир Беров, предпечат
Предпечатната подготовка на тази книга бе осъществена само със свободни пособия: MX Linux, LibreOffice, Inkscape, GIMP, Ghostscript
На корицата – изглед от храма на Атина на остров Егина. 9 юли 2016, към 16:45 ч.
Снимка – Николай Гочев.
Илюстрациите в книгата са графични възпроизвеждания на бронзови релефи, обикновено върху бойни доспехи. VII-VI в. пр. Хр. Всички са от Археологическия музей на Олимпия, Елида. 20 август 2023, към 17 ч. Снимки – Димка Гочева.
ISBN: 978-619-93260-4-6
Печат: Дайрект Сървисиз ООД

