книга за митове

 

Снимката е от профила във фейсбук на Университетска книжарница №2.

Благодарим за колегиалната подкрепа!

Съдържание на книгата 64 мита (според първоизточниците)

 

Предговор

 

Откъс: Светогледът на античния човек – елин или елиноезичен, римлянин или римски гражданин, – е основан върху митологията.

Това е съвкупност от разкази за историята на вселената, съдържащи преди всичко родословия и войни. Всички те, взети заедно, се стремят да образуват един цял и завършен разказ. Той започва с появата или началността на първите и безсмъртни същества, подобни на прародители или елементи, и завършва с Троянската война и съдбата на по-видните участници в нея. Тяхната смърт отбелязва края на онази епоха от миналото, за която античният човек знае от митовете.

...

Ние няма как да знаем дали Омир и Хезиод само са предавали това, което се е разказвало преди тях, или са добавяли и от себе си. Във всеки случай те са законодателите на античната митология и негласно се е приемало, че митотворчество е имало само до тяхното време, а след това нови митове не са били създавани.

След ранния героически епос идват, както по време, така и по значение, одите на Пиндар и произведенията на атическите драматурзи. По-късната литература не предлага много новини. Има текстове, които си заслужава да се прочетат било заради художествените им качества, било заради достъпността на изложението. Такива са „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски и поемите на римските епици – „Енеида“ на Вергилий и „Метаморфози“ на Овидий.

По тяхно време и малко по-късно се появили кратки, но пълни изложения на митологията, които имат вид на справочници или „леко четиво“. Такива са „Митологическа библиотека“, приписана на Аполодор, и сборникът на Хигин „Митове“.

Настоящата книга следва техния образец.

„64-те“ бяха написани през април и май 2024 г., но поредицата получи крайния си вид в началото на март, 2026 г.

Преводът на Прокловия „Епически цикъл“ и краткото представяне на „Животът на Омир“ се появиха за пръв път през 2019 г., в

„Старогръцката литература“. Сега се предлагат на читателя отново, с някои подобрения.

                                                           

*** 

Въведение

 

 Да се разкаже гръцката митология не е същото, като да се разкаже „Илиада“. „Илиада“ вече я има: тя е за това, как Ахил бил оскърбен, отказал да участва в сраженията и настоял боговете да доведат ахейската войска до поражение и дори унищожение. Но точно затова станал причина за смъртта на приятеля си. И след това отишъл да се бие: не защото получил извинение от оскърбилите го (той го получил), а за да отмъсти на троянеца, който убил приятеля му. По-късните преработки на Омировото съчинение не са повече от припомняния на вече съществуващ разказ с определени начало, перипетии и край. Разказът е за събития, които се намират в причинно-следствена връзка помежду си: това е заслуга на поета и е най-мъчното нещо в художествената словесност, както твърди Аристотел в „Поетика“.

Но гръцката митология не е такова нещо. Тя не е един, а множество разкази, често противоречащи си и обикновено несвързани помежду си. От друга страна, те също са „едно“, доколкото героите им са едни – Омировите и Хезиодови богове, и смъртните им потомци.

И епохата е една: като се започне от „началата на всичко“ и се завърши със завръщането (или изгнанието) на героите от Троянската война, и съдбата на техните синове и дъщери.

Така че един разказ за гръцката митология няма. Затова всеки път, когато някой започне да говори за нея, той прави нещо ново.

Затова и този разказ, който започва сега, е нещо ново.

 

                                                  Митове

 

1. Девкалион

2. Персефона

3. Евридика

4. Лаодамия

5. Пигмалион

6. Пазифая

7. Европа

8. Иό

     Илюстрация: Певец сред слушателите си (средата на VII в. пр. Хр.)

9. Прометей

10. Пандора

11. Атлас

12. Ерида

13. Тантал

14. Тиест

15. Елена

16. Федра

    Илюстрация: Орест убива майка си Клитемнестра

17. Актеон

18. Пентей

19. Инό

20. Херакъл

21. Тезей

22. Едип

23. Сфинксът

24. Йокаста

     Илюстрация: Сфинксове, овни и птици

25. Креуса

26. Терей

27. Арес

28. Хефест

29. Тирезий

30. Медея

31. Ифигения

32. Макария

     Илюстрация: Змей напада еднорог

33. Менойкий

34. Полиник

35. Антигона

36. Деянира

37. Хирон

38. Ахил

39. Паламед

40. Телеф

      Илюстрация: Лапит се сражава с кентаври

41. Авга

42. Партенопей

43. Алтея

44. Тиндарей

45. Аргонавтите

46. Атина

47. Аполон

48. Дардан

     Илюстрация: Воин се прощава със семейството си. Ок. 580 г. пр. Хр.

49. Кадъм

50. Тифон

51. Зевс

52. Поликсена

53. Хризеида

54. Приам

55. Акризий

56. Белерофонт

     Илюстрация: Грифонка с малко грифонче. ок. 620 г. пр. Хр.

57. Персей

58. Горгоните

59. Андромеда

60. Амфитрион

61. Еол

62. Тирό

63. Амфиарай

64. Алкмеон

 

Троянската война (превод на извлеченията на шест поеми от „Епическия цикъл“, записани от Прокъл, V в. сл. Хр. )

1. „Киприи“

2. „Етиопида“

3. „Малка Илиада“

4. „Разрушаването на Троя“

5. „Завръщания“

6. „Телегония“

 

Животът на Омир ( Кратко изложение (не превод) на т. нар. Vita Herodotea, съчинена вероятно през първите векове след Христа)

 

***

                      Още за автора:

Николай Гочев е роден през 1964 г. в София. Често напомня, че по баща произхожда от Тракия, а по майка – от Македония. Завършил е НГДЕК (1983) и Eзикознание в Атинския университет (1993). Преподава старогръцка литература и класическа древност в СУ „Св. Климент Охридски“.

 Автор е на още десет книги: 

*Античният херметизъм. Изд. „Сонм“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999;

*Александрия. Разкази за книги, хора и градове. Изд. „Сонм“, 2002;

*ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том I: Аристотел и Хегел. Изд. „Сонм“, 2004;

*Епистоларен роман с писма до Платон: Писма до Егина. Сонм, 2006;

*Александрия II. УИ „Св. Климент Охридски“, 2017.

*Фантастичното през античността. УИ „Св. Климент Охридски“, 2018; *Старогръцката литература. УИ Св. Климент Охридски, 2019;

*Автобиография. УИ „Св. Климент Охридски“, 2021;

*Трагедията. УИ „Св. Климент Охридски“, 2023;

*Историософия. Студио Беров, 2023 и 2024.

 

Превел е:

*Херметически корпус. Eлектронно издание: Изд. „Проектория“, 2012; книжно издание: КМНЦ при БАН, 2018;

*Антигона на Софокъл. „Проектория“, 2014;

*Епиномис на Платон. УИ „Св. Климент Охридски“, 2024.

 

Основател и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005).

Пътувал е из Европа и Близкия изток между Варшава, Авиньон, Тбилиси и Абу Симбел.

Разбирането му за основния предмет на академичните му занимания и за подхода към него е представено най-пълно в Старогръцката литература. От легендарните начала на поезията до края на елинизма. УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.

За връх на научната си работа смята превода и коментара на Аристотеловата Метафизика. Книги I-III и X-XIV са издадени през 2000 („Сонм“)  и 2017 („Дива 2007“); кн. IV-IX излизат през 2019, „Дива 2007“.

Цялата Метафизика в един том е публикувана през 2020, УИ „Св. Климент Охридски“ и оттогава е преиздавана няколко пъти в малки тиражи.

През 2025 г. отново УИ „Св. Климент Охридски“ публикува неговия превод на Категории на Аристотел – наистина на български език – в един том с Метафизика.

Последният му публикуван превод са първите шест от Писмата на Платон, които са включени в сб. Школи, знания, университети (Статии и доклади от Четенията на АРУКО през 2023 г., издателство на НБУ, 2025, съст. Кристина Япова и Стефан Димитров).

 

                          Още за книгата:

 

© 2026 Студио Беров ООД, издател

© 2026 Теодора Берова, преглед

© 2026 Красимир Беров, предпечат

Предпечатната подготовка на тази книга бе осъществена само със свободни пособия: MX Linux, LibreOffice, Inkscape, GIMP, Ghostscript

На корицата – изглед от храма на Атина на остров Егина. 9 юли 2016, към 16:45 ч.

Снимка – Николай Гочев.

Илюстрациите в книгата са графични възпроизвеждания на бронзови релефи, обикновено върху бойни доспехи. VII-VI в. пр. Хр. Всички са от Археологическия музей на Олимпия, Елида. 20 август 2023, към 17 ч. Снимки – Димка Гочева.

 

ISBN: 978-619-93260-4-6

Печат: Дайрект Сървисиз ООД

препрочитам двете становища

снимка на Николай Гочев отпреди много години, когато крилото на Философския факултет нямаше остъкление заради ремонт и ветрове вършееха из него

Вчера на сайта на Университета беше публикувано на най-видно място

Становище на ректорското ръководство по отношение на сигнал до Етичната комисия от студент-първокурсник относно:

1. Замаскирана антисемитска пропаганда

2. Политическо вербуване

3. Разпространение на радикален екстремизъм

Вижте тук:

https://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/stanovische_na_sofijskiya_universitet_sv_kliment_ohridski

 

Публикувано е и

СТАНОВИЩЕ

НА ЕТИЧНАТА КОМИСИЯ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ПО СИГНАЛ ЗА ЗАМАСКИРАНА АНТИСЕМИТСКА ПРОПАГАНДА

И ПОЛИТИЧЕСКО ВЕРБУВАНЕ

 

Тук:

https://uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/etichna_komisiya

 

Не знаем какво пише в сигнала на студента-първокурсник, но от заглавието на Становищата е ясно, че според сигналоподателя има „замаскирана антисемитска пропаганда, разпространение на радикален екстремизъм и политическо вербуване“.

Всеки може да прочете внимателно и да сравни двете Становища.

Етичната комисия се състои от седем преподаватели от различни факултети, един студент, един служител и секретар.

Да напомня също така, че тя е консултативен орган, но има правото да

п р е п о р ъ ч а на ректора да наложи три дисциплинарни наказания с различна тежест.

Забележка; предупреждение за уволнение; уволнение.

И както писах преди десет дни, това може да стане, без да бъде питана нито катедрата, нито факултета, в който работи сигналоподаденият преподавател, а той/тя може да има отлична атестация, многобройни публикации, хвалебствени анонимни отзиви в анонимните студентски анкети и пр.

 

Становищата, публикувани вчера, се различават като съдържание и тон, но важното е, че

Етичната комисия не препоръчва в този случай нито едно от трите възможни наказания за нито един от тримата уважавани колеги от Философския факултет. 

В Становището на ректорското ръководство, обаче, се споменава, че

на доц. Касабов ще му бъде наложено административното наказание

забележка заради това, че като модератор на едно събитие (на 18 ноември 2025 г.) е позволил на студентска организация, която не е свързана с университета, да отправя призиви за присъединяване към техните действия. Това изглежда не се забелязва в общия хор на радостните възгласи, които от вчера приветстват добрите новини.

 Цитирам:

На тази лекция са присъствали и студенти от пропалестинската организация „Студенти за Палестина“, на които е била предоставена думата, за да се представят, и тогава от тяхна страна към другите присъстващи студенти са били отправени призиви да се присъединят към техните инициативи – действие, което действително може да бъде окачествено като политическа агитация и е трябвало своевременно да бъде прекратено от модератора на събитието. Тъй като това не се е случило, на доц. Касабов е направена забележка, че занапред не трябва да допуска подобни пропуски, и ще му бъде наложено съответното административно наказание.

 

От двете становища не става ясно дали на другите двама уважавани, но „сигналоподадени“ колеги ще им бъдат наложени някакви наказания.

 

Обаче всичко това, а и други случаи и казуси от практиката на Етичната комисия създават впечатлението за двоен, че и троен аршин, и избирателност.

 

Например, следния случай, за който публично не се говори много извън Философския факултет, но всеки, който има достъп до документацията в интранет и протоколите от заседанията на Факултетния съвет на ФФ, може да отвори и да прочете

 

 ПРОТОКОЛ № 11

ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ФАКУЛТЕТНИЯ СЪВЕТ, ПРОВЕДЕНО на 4 юни 2024 г.

В края на заседанието е обсъдена следната образцова проява на погазване на Закона за висшето образование, Правилника на Университета и принципите за академична свобода, академично самоуправление и неприкосновеност на територията и сградите на университета. Вижте чл. 19 ал. 3 и 4 на Закона за висше образование и чл. 3 ал. 3 на Правилника за устройството и дейността на Софийския университет.

Принципът за неприкосновеност на територията означава: полиция и въоръжени лица нямат право да влизат в никоя част на университетските пространства във всички висши образователни институции на страната.

Не знам как е в другите университети, но заради тази законова повеля, например в най-стария университет, в нито една от сградите няма никаква охрана.

Има портиер(к)и, повечето от които са възрастни пенсионирани хора, а някои от тях са и трудноподвижни. Те дават на преподавателите ключовете за аудиториите и отбелязват в големи тетрадки кой кога ги взима и кога ги връща.

Та, ето случката, която заслужава внимание.

На 29 май 2024 г. в сградата на Блок 4 пристига посланикът на Израел, за да изнесе лекция.

Денят е бил сряда, предпоследна седмица на семестъра.

В Блок 4 винаги в сряда е най-пълно с хора, защото в него се провежда по-голямата част от аудиторната работа в специалностите Социология, Политология, Европеистика, Публична администрация, Философия и Философия с преподаване на английски език. В Блок 4 са и голяма част от кабинетите на преподавателите от ФФ. А предпоследната седмица от семестъра е фраш.

Та, пристига посланикът на Израел на 29 май 2024 г. в Блок 4. Не знам дали е сегашният, или е посланикът от предишния мандат, но по-важното е, че е отишъл и с полиция, и с личната си охрана.

Цялата сграда е била претърсена с лаещи кучета и персоналните гардове на посланика!

Няма да преразказвам подробно какво пише в протокола от заседанието на ФС на ФФ от 4 юни 2024 г. Всеки, който има достъп, може да го прочете.

Единият от ръководителите на една от трите философски катедри споделя (цитирам със съкращения от протокола):

... Причината за това е, че в рамките на час на доц. Искрен Иванов е бил поканен израелския посланик да участва. Той се движи с лична охрана, доколкото разбирам има и допълнителни органи, които пазят и това е направено, без да се спази Правилникът на СУ, т.е. чл. 6, без да се поиска разрешение от ректора...

Блокът е бил претърсен, това е по свидетелства на преподаватели и студенти. По време на лекцията, какво е било, по време на часа вътре стои охрана. ...

Самите студенти не са се чувствали комфортно от това, че в рамките на една аудитория има охрана, те са с оръжие, част от охраната е била с кучета. Това ми се струва недопустимо. Бих искал да се обърне внимание, ако наистина доц. Искрен Иванов е организаторът, да прочете Правилника и да го спазва. ..

Край на цитата.

По-нататък в Протокола от 4 юни 2024 г. се виждат изказванията на колеги, които коментират, че и на други официални събития има външна охрана и влизащите се проверяват с металдетектори.

Да, коментирам аз, но това става само на големи тържества в Аулата, на които има десетки депутати, министри, дипломати, ръководителите на най-големите религиозни общности у нас и други. Десетки официални гости.

На 29 май 2024 г. е д и н посланик е отишъл да изнесе лекция по покана на преподавател, но отишъл с личната си охрана и с лаещи кучета.

И те са пазили превъзходителството по време на лекцията му.

Така пише в Протокол No11 от Заседание на Факултетния съвет на Философския факултет, проведено на 4 юни 2024 г.

Това е станало пред стотици студенти и няколко преподаватели, защото е станало в сряда, в предпоследната седмица на семестъра.

Случаят още се коментира в колегията, но досега никой не е направил „сигнал“ до Етичната комисия относно преподавателя, поканил посланика, а сигурно вече има и давност...

Затова е хубаво, че вчерашното Становище на ректорското ръководство завършва твърдо:

Тъй като подобен опит за вмешателство беше правен и преди това, ръководството на Софийския университет напомня на Н. Пр. Сфари, че като представител на Израел в България той е длъжен да се отнася с необходимото уважение към българските закони, в това число и към Закона за висшето образование, където много ясно са описани параметрите на академичната автономия в нашата страна. В тази връзка напомняме на посланик Сфари, че контактите на Софийския университет с водещи израелски университети и учени датират от дълго време преди началото на неговия посланически мандат и ще продължат и след неговото приключване. ...

Ако Н. Пр. Сфари продължи да проявява подобно менторско отношение към Софийския университет, ръководството на Софийския университет ще бъде принудено да ограничи до протоколния минимум контактите си с него, тъй като никой друг представител на Дипломатическия корпус в България не си е позволявал такова поведение. Съзнателно или не той обтяга до краен предел една чувствителна струна от живота на съвременните ни общества, която, ако се скъса, може да отключи социални процеси с трудно предвидими последици, които не само че ще задълбочат съществуващите вече разделения, но вероятно ще очертаят още много нови.

 Край на цитата от ректорското становище.

Предполагам, че под „подобен опит за вмешателство беше правен и преди това“ се има предвид наглата проява от края на май 2024 г.

Не ми е известно никога преди това университетска сграда да е била претърсвана с лаещи кучета заради височайше посещение на един гост-лектор, а после той да е бил охраняван с кучетата и въоръжените си пазванти, докато изнася  л е к ц и я   пред студенти по политология.

 

академична свобода няма

 https://clubz.bg/172495

По повод на вчерашната публикация, към която давам линк по-горе, написах.

Вчера се опитвах цял ден да разбера какво всъщност става, защото от написаното в някои медии не се разбира много. От профил на профил във фейсбук най-сетне разбрах: студент от специалност Философия е сезирал Етичната комисия. Не разбрах дали само срещу един преподавател или срещу трима. Защото завалийчето е толкова застреляно като чете изразително от лаптоп текст, който очевидно е написан от друг, че не се разбира дали и тримата, удостоени със споменаване във видеото, са в доноса, пардон, в сигнала до Етичната комисия.

Особено трогателно е заключението на колегата-първокурсник в последната минута от видеото на сайта на Club Z:

Убеден съм, че всеки един родител е записвал децата си в нашите университети, за да използват акъла си...

Я пак! Ами, да, чуйте го:

Убеден съм, че всеки един родител е записвал децата си в нашите университети, за да използват акъла си...

Аз пък съм убедена, че в нашите университети сами се записват пълнолетни български или чужди граждани, а всеки един родител записва децата си в детската градина и в училище.

Според мен от този финален пасаж става ясно, че текстът е писан от друг, по всяка вероятност от някой родител, абсолютно убеден в правотата си, а в припряността най-после да се извърши наказателна акция срещу трима уважавани колеги от ФФ, е пропусната редакцията на тази заключителна смешка.

***

Обаче работата е сериозна.

Този пореден случай трябва най-после да доведе до обсъждане на статута на Етичната комисия, защото според сегашните ѝ правомощия, тя „прескача“ и „надскача“ и катедрените, и факултетните съвети. Един преподавател може току-що да е получил отлична атестация. Може да има отлични оценки от анонимните студентски анкети и да има няколко публикации в заветните англоезични списания на обожествения английски език, за които даже да получи няколко левчета, пардон, вече няколко евракия повече като материална награда... И въпреки всичко това, преподавател, срещу когото има донос, пардон, сигнал в Етичната комисия, по нейно предложение може да получи дисциплинарно наказание от Ректора: 1. Забележка, 2. Предупреждение за уволнение; 3. Уволнение.

И всичко това може да стане, без изобщо да бъде питана нито катедрата, нито факултетът, в който работи преподавателят, срещу когото е доносът, пардон, сигналът.

И всичко това няма нищо общо с причините за дисциплинарни наказания, предвидени и от Кодекса на труда, и от Закона за висше образование, и от сума ти правилници за прилагане на законите и т. н.

Това е в разрез с традицията на нашия почти 140-годишен университет, където даже по соца се спазваше правилото: редът на уволненията трябва да повтаря реда на назначенията.

Сиреч, първо катедрата, после факултетният съвет вземат решение.

Разбира се, има един опровергаващ пример, който съм длъжна да спомена: през 1987 г. от Софийския университет бяха дисциплинарно уволнени акад. Никола Попов, проф. Николай Василев, проф. Васил Иванов и проф. Недялко Белев. Без никой да пита нито катедрите, нито факултетите, в които са работили. По разпореждане на ЦК на БКП и президиума му, и тогавашния първи. Научихме за това с колеги в деня, когато си получавахме дипломите на тържество в Аулата, на 3 декември 1987 г.

Току-що бяха минали писменият и устният изпит в конкурса за аспирантура по антична и средновековна философия, които се проведоха на 1 и 2 декември. Местата бяха две, такъв конкурс не е бил провеждан от 1956 г.

После ние, новозачислените аспиранти научихме, че Първичната партийна организация на БКП във ФФ и повечето от преподавателите в специалност Философия са протестирали срещу това, но ... И четиримата уволнени бяха върнати на работа веднага след началото на процеса, който се нарича "начало на демократичните промени".

Онези четирима преподаватели са били тогавашните дисиденти и критици.

След толкова десетилетия на "демократични промени и практики" пак стигнахме до тормоз над инакомислещите и критикуващите вътрешната и външната политика на управляващите ко(к)алиции.

***

Нашият почти 140-годишен университет има великолепно написан Етичен кодекс:

https://uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/etichna_komisiya

Обаче, ако се вгледаме в няколко образцови разправи с няколко инакомислещи и дисидентстващи преподател(к)и, сред които бях и аз, ще видим, че в разрез с онова, което пише във великолепно написания текст на Етичния кодекс, Етичната комисия понякога подава бухалка на ректора, за да може той да удари донесения, пардон, сигналоподадения, без преди това да пита катедрата или факултета, където работи той или тя. При все публикации, отлична преподавателска работа и прочие.

През всички тези години, в които съм работила единствено и само в СУ, никога не съм била член на нито един колективен управленски орган, но ако в университета има останала капка инстинкт за самосъхранение, най-после правилата, по които Етичната комисия изработва бухалките по доноси, пардон, по сигнали, трябва да се променят.

***

Що се отнася до настоящия донос, поне от появилото се по медиите за другите двама от доносниците е ясно:

1.     Доц. Динева напусна по свое желание през септември 2024 г., тя от година и половина не е в колегията, а през учебната 2023/2024 г. се ползваше от лукса да живее в чужбина и да работи дистанционно оттам. Понеже съм в този университет от 1982 г., знам за десетки случаи на колеги, които сключваха брак с чужди граждани, или трябваше да придружават членове на семействата си за дълго в чужбина. Много ог тях също можеха чрез преподаване на задочници или блоково преподаване да изпълняват нормата на заетостта, но на никого не бе позволено. На доц. Динева ѝ беше позволено.

Същата бивша преподавателка през учебната 2022/2023 г. ползваше едногодишен творчески отпуск. Няма лошо. Законът и правилникът го позволяват веднъж на седем години, т. нар. сабатикал. Е, има хора, на които за 38 години трудов стаж никога не им е бил позволяван сабатикал. Искала съм два пъти, отказваха ми, понеже във ФФ всички сме равни, но някои са по-равни от другите.

 На доц. Динева българските данъкоплатци ѝ платиха едногодишен творчески отпуск, за да напише изследване. Питането ми е: написано ли е изследването, за което целокупният български данъкоплатец ѝ плащаше пари в продължение на една година?

Ако не е написано, тя има ли намерение да върне 12 месечни заплати в бюджета на университета, или има намерение да продължи да доносничи срещу добросъвестни колеги, които изпълняват двойно нормата на преподавателската заетост, публикуват, рецензират, ръководят дипломанти, работят на предела на силите си, но също така според съвестта си и разбиранията си за добро и зло организират обществени обсъждания по въпроси, които засягат целокупното човечество?

А като сметнем, че преди творческия ѝ отпуск всички ние от 15 март 2020 г. до пролетта на 2022 г. бяхме принудени да преподаваме предимно дистанционно, спокойно можем да отчетем едни 6 (словом: шест) години, в които доц. Динева физически не е била във Философския факултет, с епизодични изключения.

Защо тогава доносничи срещу безукорно работещи в него?

Отговорът на този въпрос го знам: тя има опит в лъжесвидетелстването от 2012 г.: окрилява я лъжесвидетелстването ѝ в делото срещу мен. През 2007 г., когато се проведе първата атестация на преподавателите във ФФ, заради която – уж – ме влачиха по съдилищата, тя не беше все още нито докторантка, нито преподавателка в катедрата по История на философията, но после през 2012 г. лъжесвидетелства срещу мен... за атестация, по време на която не е била даже дипломиран магистър.

Направила съм тематичен блог за това дело, да не се отклонявам повече, който иска да намери блога и да скролне, например, тези три „чаршафа“:

https://anoigw.blogspot.com/2012/10/blog-post_16.html

https://anoigw.blogspot.com/2012/09/blog-post_17.html

https://anoigw.blogspot.com/2012/09/blog-post.html

 

Следващото име, което виждам в медиите: гл. ас. д-р Симеон Младенов. Също като доц. Динева: уж специалист по средновековна философия, но натоварен да преподава антична. Както на него, така и на доц. Динева българските данъкоплатци в продължение на години им плащаха: на нея по-дълго (14 години), на него по-кратко (само 3 години и половина). В продължение на години не написаха нито един текст, нямат нито една публикация по  а н т и ч н а   философия. Нито изследване, нито превод, нито нищо. Но преподаваха антична  философия, понеже нашият университет следва Хумболтовия идеал за единство на Lehren und Lernen – единството на изследването и преподаването.

Нали един университетски преподавател трябва да преподава това, което сам(а) е изследвал(а), а не да чете лекции и книги, написани от други?

Lehren und Lernen в преподаването на антична философия? На-най.

От години вече а н т и ч н а   философия и във Философския, и в Историческия факултет се преподава последователно от няколко души, нито един от които няма нито публикации, нито преводи на антични мислители.

В протокола от факултетния съвет, проведен през януари, прочетох, че и гл. ас. д-р Симеон Младенов също е напуснал университета по свое желание, а от колеги разбрах, че едва ли не са падали на колене пред него с молби да не зарязва преподаването в средата на учебната година.

И какво решение е намерено? Проф. дфн Олег Георгиев, човек на 73 години, пенсиониран преди 8 години, чете лекциите от задължителния курс по антична философия в специалност История и философия в Историческия факултет през пролетния семестър, а доц. Манова от ИФС – води упражнения... (Тя изобщо някога явявала ли се е на конкурс в СУ или я парашутираха?)

Та, по отношение на доноса, пардон, на сигнала в Етичната комисия имаме: двама души, които са напуснали университета в търсене на по-охолен живот, плюс един студент, който очевидно е разбрал, че философията «не е неговото», а сега си търси оправдание за напускане на следването…

И още, дори и един колега, който вече е преподавал на този студент-първокурсник през първия семестър, да го е «репресирал», как са могли другите двама, които все още не са му преподавали, да го «репресират»?

               

                                                Кога умря академичната свобода?

https://www.marginalia.bg/pozitsiya-akademichna-svoboda-oznachava-pravo-na-nesaglasie/

Присъединих се към подписката в Marginalia под публикацията, озаглавена Академична свобода означава право на несъгласие, макар че според мен академичната свобода отдавна е мъртва в най-стария български университет.

Агонията ѝ започна преди 21 години, през 2005 г., когато беше създадена партията ДСБ и една трета от нейните 15 учредители бяха преподаватели от ФФ: професорите Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Стефан Попов, Георги Фотев и Светослав Малинов.

Философският факултет беше десебариран, след това в други факултети се оформиха мощни първични партийни организации – най-вече на мутрите, но и на дайбългаристите. Колкото по-неформални, толкова по-овластени, по-злотворни и отмъстителни групировки от хитреци, които каптираха изворите на всякакви благини, проекти, командировки, допълнителни стимули и пр.

Законът за висше образование и Правилникът на университета забраняват точно това: развиването на политическа дейност в полза на конкретни играчи на политическата сцена, но законите у нас най-често са текст, който е написан, за да се запълнят с нещо страниците на Държавен вестник...

И, да, имаше и окупация на университета, която опропасти почти цяла академична година, и какво ли не, и що ли не в полза на определени мутри и муцуни, налагани на обществото като политическа „класа“.  (Ако някой иска да прочете какво съм писала против „окупацията с цел морал“ и докато тя се случваше, и десет години след това : https://dimkasdiary.blogspot.com/2024/01/blog-post_31.html)

Законите и правилниците забраняват точно това, което процъфтява в най-стария наш университет от десетилетия. И благодарение на което някои направиха и кариери, и пари.

Законите и правилниците не забраняват провеждането на дискусии и събития, на които се обсъждат най-важните проблеми и съдбовните кризи, засягащи нашето общество и целокупното човечество. Напротив, това е една от най-важните мисии на университета като институция на разума, наред с първостепенните две задачи: първо, съхраняването и препредаването на постигнатото знание, и второ, създаването на н о в о знание.

Най-старият университет у нас бе парцелиран, порциониран, приватизиран и плячкосан от едни партийки в едни от факултетите, от други партийки – в други.

Отровните и зловонни процеси протичат в него отдавна.

Каквото и да се промени в държавата, ако изобщо нещо някога се промени, за университета е вече късно за промяна. Той се крепи като кухина, като изсъхнал дънер, благодарение на скелета на трите образователни степени и обучението в тях.