Wednesday, May 25, 2022

зайците в университета



На 18 май вестник "Труд" публикува статия, в която авторът рециклира своя статия отпреди 25 години, от 1997 г., публикувана тогава в "Капитал", а сега извадена от фризера и претоплена отново:

Научни приноси или зайците на Фибоначи 

Авторът твърди, че качествата и способностите на един американски професор са колкото на 1795 български и че през последните години българската преподавателска колегия се е увеличила в математически порядък, съизмерим с прогресията на Леонардо Фибоначи.

Според автора и вестника, който му е дал трибуна, за да ласкае министъра и да обижда целокупната българска преподавателска колегия, 

ние не сме хора, а зайци.

Войната, която МОН води срещу университетите, не е отсега, а започна през 1997 г. 

Случилото се през тези 25 години може да се определи като война в три фази. 

Първата фаза на войната започна през 1997 г. и завърши през 2018 г. В продължение на почти 20 години тя беше студена война и хората, които управляваха страната и процесите във висшето образование сдържаха опитите за разпалване не на една, а на няколко войниойна срещу преподавателската колегия, война на сциентисти срещу хуманитари, на изследователи срещу преподаватели, война на столичните срещу "провинциалните" "вузове").

Втората фаза на войната я превърна от студена в огнева – през май 2018 г. беше приет Законът за изменение и допълнение на ЗРАСРБ и НАЦИД придоби репресивни, ретроактивни, дискриминационни и сегрегационни функции.

През тази година МОН превръща войната в ядрена.

Войната трябваше да се превърне във война на всички срещу всички и сегашният екип на МОН постигна това – тотална война, ожесточение и разделение. Министърът явно е решил, че в чест на четвъртвековния юбилей от началото на студената война вече трябва да се премине към най-решители действия и пълно декуникулизиране на университетите, сиреч тотално прогонване на зайците и зайкините от тях.

Я да видим сега как сме се размножавали зайците и зайкините в най-стария наш университет през последните години.

В Мандатния отчетен доклад на ректора за мандата от 2015 до 2019 г., представен пред Общото събрание на 20 ноември 2019 г., публикуван в интранет един месец предварително, на с. 199 пише, че:

-         през 2015 г. преподавателите са били 1705 души;

-         през 2016 г. са 1673 души;

-         през 2017 г. са 1657 души;

-         през 2018 г. са 1627 души;

-         през 2019 г. са 1590 души.

Какво виждаме в данните за обявените и спечелени конкурси на същата страница от отчета?

През 2016: 37 обявени и 32 спечелени конкурси за асистенти;

86 обявени и 82 спечелени за главни асистенти;

67 обявени и 61 спечелени конкурси за доценти;

30 обявени, 30 спечелени конкурси за професори;

През 2017 г.: 57 обявени, 49 спечелени – за асистенти;

80 обявени, 79 спечелени – за главни асистенти;

49 обявени, 44 спечелени – за доценти;

30 обявени, 28 спечелени – за професори;

През 2018 г.: 29 обявени, 25 спечелени за асистенти;

57 обявени, 54 спечелени за главни асистенти;

48 обявени, 47 спечелени за доценти;

37 обявени, 35 спечели за професори;

Какво става през 2019 г., първата година, в която се усети влиянието на Закона за изменение и допълнение на ЗРАСРБ и НАЦИД-ския терор?

На същата тази страница от отчета пише:

50 обявени, 0, да, нула спечелени конкурси за асистенти;

57 обявени, 15 спечелени конкурси за главни асистенти;

17 обявени, 0, да, нула спечелени конкурси за доценти;

14 обявени, 0, да, нула спечелени конкурси за професори.

Данните в отчета са до 1 септември 2019 г., а до края на 2019 г. е имало още четири месеца, затова да видим какво пише и в следващия, вече обиковен едногодишен отчет на ректора за състоянието на университета, представен на Общото събрание на 18 ноември 2020 г., публикуван предварително и досега достъпен в интранет. Там на с. 116 пише, че общият брой на преподавателите за една година се е увеличил от 1590 на 1591 – само с един колега повече.

За конкурсите:

За 2019 г. данните са променени в сравнение с Мандатния отчет, може би поради приключили конкурси през периода септември-декември на 2019 г:

63 обявени, 51 спечелени за асистенти;

70 обявени, 69 спечелени за главни асистенти;

27 обявени, 24 спечелени за доценти;

17 обявени, 14 спечелени за професори;

През 2020 г., но само до 13 октомври 2020 г., когато е публикуван отчетът в интранет конкурсите са:

27 обявени, 10 спечелени за асистенти;

54 обявени, 16 спечелени за главни асистенти;

31 обявени, 2 спечелени за доценти;

22 обявени, 2 спечелени за професори;

И така, стигаме и до последния обикновен годишен доклад на ректора, представен пред Общото събрание на 24 ноември 2021 г., публикуван предварително в интранет, и достъпен и досега. Общият брой на преподавателите е намалял с няколко и вече сме 1587 души. Уви, в действителност сме по-малко защото през последните месеци няколко колеги си отидоха, преди да навършат пенсионна възраст.  

Информацията за конкурсите за предишната година отново е коригирана, може би защото в последните месеци на 2020 г. са приключили някои процедури.

За 2020: 30 обявени, 28 спечелени асистентски;

62 обявени, 58 спечелени за главен асистент;

36 обявени, 35 спечелени за доценти;

25 обявени, 25 спечелени за професори.

Конкурсите през 2021 г. до 6 октомври 2021 г.:

41 обявени, 18 спечелени за асистенти;

44 обявени, 12 спечелени за главни асистенти;

28 обявени, 7 спечелени за доценти;

23 обявени, 7 спечелени за професори.

Както се вижда от тези данни, зайците и зайкините в СУ не сме се размножили прекалено много.

Общият брой на преподавателите в университета от 2015 г. до 2022 г. е намалял със 150, а бакалавърските и магистърските програми са се увеличили.

В Софийския университет има 16 факултета, които предлагат 120 бакалавърски програми и над 400 магистърски, повечето от които се осъществяват всяка година, макар и понякога със съвсем малко студенти.

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/obrazovanie/bakalav_rski_programi/bakalav_rski_programi

Общият брой на обявените и спечелени конкурси с всяка година намалява, преподавателският състав много, много застарява, немалко конкурси за асистенти и главни асистенти остават без резултат.

При студентите бакалаври, магистри и докторантите е същото. С всяка изминала година както започващите една от трите степени, така и завършващите стават все по-малко. 

Разбира се, това е и функция на общия демографски колапс, а това, че нашата, цялата българска университетско-преподавателска и институтско-изследователска колегия е най-състарената в целия Европейски съюз, беше показано в много подробни изследвания на проф. Патриция Георгиева преди 20 години, по времето когато тя беше председател на Националната агенция за оценяване и акредитация в книгата Висшето образование в процеса на обществена промяна в България (Национален институт по образование, 2001, 167 с.) от Патриция Георгиева. В глава V - “Преподавателски състав и академична дейност” - с. 112-126.

А какви са актуалните данни, може да се получи като справка, официално поискана от Националния Статистически Институт за възрастта и пола на преподавателския и изследователския състав у нас, за съотношението между броя студенти и броя преподаватели, за пропорциите между различните възрастови групи в академичния състав. 

Точно такава информация би трябвало да дава и НАЦИД, да е видима, лесно достъпна и непрекъснато обновявана картината за това колко и какви са висшите образователни институции у нас, колко и какви са факултетите, департаментите, катедрите, магистърските и докторските им програми, колко и какви по степени и длъжности са преподавателите в тях, каква е средната им възраст, пол, актуална фотография и много, много по-подробна информация за всеки от тях.

В сегашния си вид регистрите на НАЦИД не оправдават парите на данъкоплатците за поддържането на такава контролираща и репресираща структура, политически лост в ръцете на министъра на образованието, който и да е той или тя.

В момента в регистрите на НАЦИД всички от нашата колегия са представени само с научната им дейност, като напълно е пренебрегната преподавателската ни работа, може би защото тя се осъществява предимно на презрения български език. 

На университетските сайтове има много, много повече информация и за това какво и къде преподаваме, какви задължителни или избираеми курсове, в кои бакалавърски или магистърски програми, на какви ученически и бакалавърски дипломни работи, магистърски тези и/или дисертации сме били ръководители. 

Това последното е моят отговор на смехотворния аргумент на една колега-професор от НБУ, която преди няколко дни в защита на ЗИД на ЗРАСРБ от 2018 г. и съществуването на наукометрещите регистри на НАЦИД написа в затворената група във фейсбук, че 

регистрите там помагат на журналистите да намират информация за всеки от колегията и намаляват шарлатаните в медиите.

Първо, шарлатани винаги е имало, има и ще има, във всички професии и всички сфери на житието и битието. Филмът Хвани ме, ако можеш на Стивън Спилбърг от 2002 г. е направен по действителна биография на такъв гений на шарлатанията в САЩ.

Второ, всички наши висши образователни институции имат сайтове от началото на 2000 г. и представянето на всички преподаватели в тях беше условие, поставено още при създаването на НАОА през 1999 г. В продължение на 20 години до създаването на калпавите регистри на НАЦИД всеки човек, а не само журналист, чрез каква да е търсачка можеше и продължава да може да се осведоми кой кой е.

Например, ако искам да науча нешо за колегата от НБУ, на сайта на техния университет намирам няколко пъти повече информация и за преподавателската ѝ работа, и за нейните публикации. 

Регистрите на НАЦИД са непълни, неточни, на места информацията в тях е неволно сгрешена или умишлено преиначена. 

Те не дават и половината от информацията за зайците и зайкините в университетите, която може да се намери на сайтовете на самите университети. 


Tuesday, May 24, 2022

празник като еднодневно примирие

 Празник ли е 24 май?

Празник е, да, на лицемерието и политическо-академичното театралничене.
Ако зависи от мен, бих забранила публичното изказване на този ден на много лица, заемащи изборни и мандатни длъжности в страната и висшите образователни институции.
Защото думите, казани веднъж и един път в годината, при това написани от някой пиар и притворно произнесени с фалшиво вълнение, не могат да прикрият злините, които някои овластени персони нанасят на българския език и образование, на нашата култура, литература, писменост и книжовност през останалите 364 дни от годината.
***
Споделям написаното преди една година:
Празник ли е 24 май?
Празник е, да, на лицемерието и политическо-академичното театралничене.
Ако зависи от мен, бих забранила публичното изказване на този ден на много лица, заемащи изборни и мандатни длъжности в страната и висшите образователни институции.
Защото думите, казани веднъж и един път в годината, при това написани от някой пиар и притворно произнесени с фалшиво вълнение, не могат да прикрият злините, които някои овластени персони нанасят на българския език и образование, на нашата култура, литература, писменост и книжовност през останалите 364 дни от годината.
***
Споделям написаното преди една година:

Тогава съм написала, че поне учените от Общото събрание на БАН могат да празнуват с чест и достойнство, защото са се противопоставили на безобразия на предишните управляващи.
През тази година се започна връщането към живот и на агонизиращата университетска автономия, на съживяването ѝ и на опити за възстановяване на имунитетета на академичната общност.
Общото събрание на Софийския университет на 18 май се противопостави с категорично мнозинство на злотворните министерски намерения за атестационни и процедурни промени чрез инквизиционния инструмент на нова метанаука, наречена "наукометрия", която се е пръкнала едва преди 20 години.
Резултатът е 205 гласа в подкрепа на Общоуниверситетската декларация ( и на становищата на Философския, Юридическия, Историческия, ФЖМК, Факултета по славянски филологии и ФКНФ) против двата проекта за решения/постановления на Министерския съвет.
Само 3 гласа в подкрепа на министерското предложение за извънредна общонационална атестация по нови правила и за поредни изменения в законите, които да бъдат въведени чрез Якобински министерски декрет, а не по конституционно предвидената парламентарна процедура.
10 души са се въдържали.
Но не бързам да се радвам.
Не съм член на Общото събрание и никога не съм заемала никакви позиции.
Общото събрание е върховният управленски орган на Софийския университет и решенията му би трябвало да са задължителни за Академичния съвет и ректора.
Материалите и документите, които се обсъждат на Общото събрание, се публикуват предварително в интранет, а протоколите са дословни. И всичко това е достъпно за всички преподаватели и служители, всеки преподавател може да участва с изказвания и мнения, като само делегатите гласуват при вземането на решенията.
Не бързам да се радвам, защото когато попитах тук в затворената група какъв точно е бил резултатът от гласуването, няколко колеги ми отговориха, но на лични съобщения.
Протоколът се бави няколко дни, понякога седмици, защото е дословен.
Колегите се страхуват да напишат дори и в затворена група тук какъв е бил резултатът от гласуването!
А той няма как да остане тайна, защото протоколите са дословни и достъпни в интранет за цялата университетска колегия.
В същото време, независимо от решението и декларацията на Общото събрание, министерската офанзива продължава, Продължаваме да получаваме и настоятелни писма в катедрите да изпращаме предложения и допълнения към двата проекта, които Общото събрание отхвърли като цяло.
За това днешният ден е като еднодневно примирие посред залповете на няколко междуособни войни: война на сциентистите срещу хуманитарите, насъскване на изследователи от институтите срещу университетските преподаватели, интригантстване на овластените срещу лошите "провинциални" университети, унижаване на пишещите, преподаващите и превеждащите на български език и възвеличаване на публикуващите само на английски.
По-празнично е от миналата година, но пак е само еднодневно примирие в пламъците на война срещу университетите.
Честит празник!



Sunday, May 22, 2022

ние сме зайци

 https://trud.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8/?fbclid=IwAR1CnvZY5wuKovU6QCcTXUtmMYhD4MOz4bQ89XiECLS7wFbgFce2Ir9HYe0


На 18 май в 7 часа сутринта в електронното издание на вестник "Труд" беше публикувана тази статия. Предполагам, че е публикувана и в хартиения брой. Очевидно авторът е блюстител, адепт и защитник на министъра-академик-професор-доктор на химическите науки, и на неговите екзекуторски намерения.

Бях чувала, но не ми се вярваше, че има такива "колеги", български учени, които ни сравняват със зайци.
За тях ние не сме хора, а животни. Ние сме зайци, размножаваме се като зайци, при това не как да е, а по формулата на Фибоначи. Авторът коректно я е представил в "статията".
Той се е самоцитирал от статия в "Капитал" от 1997 г., в която е написал, че един американски професор тогава е бил, но и сега е е колкото 1795 български професори.
Войната срещу колегията започна още тогава, през 1997 г., когато заместник-министър беше проф. доктор на химическите науки Борислав Тошев.
По онова време рефренът беше: хуманитарите не струват, защото всичките им професори и доценти са мухлясали соц изкопаеми, които не знаят нищо друго освен марксизма-ленинизма. Е, минаха 25 години, повечето от хабилитираните преподаватели, които бяха все още активни през 1997 г., отдавна вече са пенсионирани или не са сред живите.
Сега лозунгът е: не са публикували на английски, а само на родния език. Срам, срам, това са зайци, а не хора.
Какъв беше политическият контекст на първата фаза на войната срещу преподавателската колегия?
На предсрочните парламентарни избори на 19 април 1997 г. ОДС спечели 52, 26 % от гласовете, а БСП – 22, 07%.
Само две години и половина по-късно на местните избори (в два тура на 16 и 23 октомври) на 1999 г. СДС, междувременно консолидирано като единна партия, спечели 30, 37%, а БСП – 30, 31%. Разликата от 6 стотни от процента уплаши тогавашните управляващи и сциентистите бяха озаптени.
Проф. дхн Борислав Тошев по онова време беше апостолът на тоталния държавен контрол и управление на "висшите училища", пророкът на импактфакторите и наукометрията, на публикуването изключително на английски и от само себе си се разбира, на сериозни научни статии на английски език, а не на някакви си там книги на презрения български език. По онова време ги нямаше още нито Web of Science, нито Scopus, но проф. Тошев имаше свои таблици за точкувания, коефициенти, проценти на съавтори, индекси на цитатите.
Фронтовите линии оттогава до днес са етатисти срещу автономисти, сциентисти срещу хуманитари. Разбира се, не всички хора на точните науки са против хуманитарите и не всички преподаватели от държавните университети искат министерски диктат за всичко и всички.
Проф. Богданов не беше единственият, но може би беше най-влиятелният и най-известният от онези, които предупреждаваха: в никакъв случай не бива да се свръховластява МОН, което по онова време беше МОНТ – министерство на образованието, науката и технологиите.
Тази позиция взе превес, утвърди се, но животът ѝ беше кратък. Само две десетилетия. През 1999 г. беше създадена Националната агенция за оценяване и акредитация, която пое грижата за осигуряване на качеството в институциите, предлагащи висше образование. За почти пълни 20 години, от 1999 г. до 2018 г. това беше най-високата кота за управление, мандатът на ръководителя ѝ е седемгодишен.
Най-хубавите неща в управлението на НАОА се случиха в периода от 2004 до 2011 г., когато неин председател беше проф. дхн Иван Панайотов, също химик, но истински учен – човек, за когото се пише, споменава и говори несъразмерно малко, който за седем години направи най-доброто от най-доброто: бяха проведени първите акредитации; нашата акредитационна агенция стана част от европейски и световни сходни организации и бяха създадени първите регистри на учените и изследователите у нас.
За съжаление, войната срещу университетската преподавателска колегия от студена стана ядрена през 2018 г., а сега направо свръхчовеците с големите импактфактори са тръгнали към терминално решение, защото те са свръхчовеци, а ние даже не сме хора.
Ние, пишещите, публикуващите и превеждащите на български език, не сме хора, а животни.
Ние сме зайци.

***

В затворената група във фейсбук една колега-професор задава въпроси. Важното е, че отговорите на точно тези въпроси тя, като преподавател на НБУ, може и да не ги знае и чистосърдечно да ни пита, но професорът-академик-министър като преподавател от СУ би трябвало да ги знае. От мандатния отчет на ректора на СУ за периода 2015-2019 г., както и от отчетите пак на ректора за годишното състояние на СУ през 2020 и 2021 г. се вижда пагубната тенденция за НАМАЛЯВАНЕ, а не увеличаване на преподавателската колегия, като особено плашещо е намаляването на броя на асистентите. И това професорът-академик-министър трябва да го знае.

***
Професорката от НБУ може и да не знае, и чистосърдечно да пита, но професорът-екзекутор трябва да знае какво пише в отчетите на ректора за СУ. 

Ще цитирам данните само за периода от септември 2020 до септември 2021 г. 

Обявени са 41 конкурса за асистенти, а са спечелени 18. 
Обявени са 44 конкурса за главни асистенти, а са спечелени 12, 
обявени са 28 конкурса за доценти, а са спечелени 7, 
обявени са 23 професорски конкурса, а са спечелени 7. 

Професорът от НБУ сигурно се досеща защо са спечелени само 18 асистентски, при това асистентски конкурса? И защо само 12 от 44 за главни асистенти? 

Ами защото няма, НЯМА МЛАДИ ХОРА КАНДИДАТИ за научна и преподавателска работа. 

Не просто има отлив и намаляване на студентите и в бакалавърските, и в магистърските програми. Не просто докторантите в СУ намаляват в геометрична прогресия. Обявяват се конкурси за асистенти и главни асистенти, на които не се явява нито един кандидат. Ако екзекуторът на образованието наложи и новата наукометрия, до 5 години половината от хуманитарните и социалните катедри и факултети в нашата страна ще трябва да бъдат закрити, защото в тях няма да има НИТО ЕДИН останал преподавател – възрастните, ако изобщо оцелеят в менгемето на новата наукометрия, ще са пенсионирани, млади хора и на средна възраст откъде ще дойдат? 

Сигурно харвардски лустросаните ще внесат от чужбина чужденци, които ще преподават на английски в напълно англицизираните ни университети.

Thursday, May 19, 2022

становищата на ФС на Философския и Юридическия факултет



Вчерашният ден ще остане паметен за университетската автономия и самоуправление, за вътрешноуниверситетската солидарност и за общоуниверситетската солидарност.

Ето две от становищата на няколко от факултетните съвети и/или деканските им ръководства, представени на Общото събрание на Университета.

СТАНОВИЩЕ на Философски факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“

                                                                        Относно:

-          Проект за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

-          Проект за решение за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища

 

Факултетният съвет на Философски факултет се обедини единодушно около следното становище:

Напълно споделяме разбирането, че сферата на образованието се нуждае от промени, които да стимулират развитието, високото качество на научните публикации, конкурентоспособността и авторитета на  българската наука като неразделна част от световната.

Всички научни области имат еднаква тежест и допринасят за развитието и напредъка на научното познание. Съгласни сме с основните мотиви на проектите  за решение, че отчитането на научната работа е важен инструмент за оценяване на университетите, че този инструмент трябва да е унифициран и да бъде съобразен със спецификите на различните области на висшето образование.

Категорично, обаче, възразяваме срещу подхода за приемане на горепосочените нормативни документи, които уреждат критериите за израстване и атестиране на академичния състав, като считаме, че това е намеса и ограничаване на академичната автономия  на университетите от страна на изпълнителната власт. Принципните ни основания за това са следните:

1.        Проектите за академично развитие и атестиране се предлагат за публично обсъждане за много кратък период в най-неподходящото време за академичната общност - месец май. Месец май е наситен с изключително много научни събития, с много празнични и почивни дни. Това не дава възможност за широко и задълбочено обсъждане на предложенията.

2.       Цялостната философия на предложените наукометрични изисквания и пренебрегването априори на научните издания в България е форма на самоунижение и злепоставяне на науката с български адрес. Фиксацията върху публикации в списания, отразени в общо 3 бази данни (WoS, SCOPUS и ERIH +) е унищожителна за българската хуманитаристика и социалните науки и обрича правенето на наука на български език на постепенно отмиране. Философията на промените води до деинституционализиране на науката, като практически обезсмисля съществуването на НАЦИД и българската научна периодика в областта на социалните науки.

3.      Предложените промени водят от една страна до дискриминационно разделяне на държавните от частните университети  и от друга - до противопоставяне на професионалните направления (приписване на различен брой точки за едни и същи дейности). Борави се с категории, които не са фактическа част от средата (напр. въпросът със списъка от издателства).

4.           Не са ясни мотивите за обвързване на предложения проект за ПМС със Закона за бюджета за 2022 г. Срещу приемане на промени в Правилниците за атестиране на академичния състав на държавните университети се предлагат 20 млн. лева „за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища“ (Закон за държавния бюджет 2022 г., чл.1, ал.5, ред 2.9.).  Предлаганите промени в системата за атестация са неясни, вътрешно противоречиви и в конфликт със сега действащата нормативна база и принципите на академична автономия. Характерът на предложението за промяна в Правилника си поставя цели, които са предмет на промени на нормата в закона. Следва ли че след прекратяване на действието на закона за държавния бюджет за 2022 г. записаните критерии в ПМС вече няма да важат? Какво ще стане тогава с изискването за променените правилници на университетите?

     В заключение смятаме, че предложените промени в двата проекта на МОН водят до повишаване на изискванията за качество и видимост на научните резултати, но не предвиждат повишаване на ресурсите за тяхното изпълнение.

      Политиките в сферата на висшето образование и науката трябва да създават условия за развитие и да стимулират конкурентност, без да предпоставят йерархия на базата на административни методи.

       Високото качество на образование и научноизследователска дейност се нуждае от сериозни инвестиции в няколко посоки:

ü  включване на повече български научни списания в световните бази данни;

ü  разширяване на достъпа до повече световни бази данни чрез университетските библиотеки;

ü  увеличаване на средствата и промяна на сега действащата наредба за разработване на проекти, финансирани целево от държавния бюджет.

 

Въз основа на тези обективни аргументи смятаме, че предложените от МОН  Проект за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и Проект за решение за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища не могат да бъдат приети в този им вид и по този начин.

Смятаме, че проектите за нормативни документи трябва да бъдат широко и задълбочено обсъдени сред академичната общност и всяко професионално направление да внесе свои конкретни предложения в зависимост от спецификата на научната област.

Факултетният съвет на Философски факултет възразява единодушно и категорично срещу подхода за въвеждане на предлаганите промени в проекта за атестиране на академичния състав. По никакъв начин увеличението на заплатите за тази година не бива да се обвързва с дискусии за подобряване на качеството на образованието в условията на голяма икономическа криза, висока инфлация, война, пандемия с очаквани негативни ефекти в дългосрочен план.

Отказваме заплатите ни да бъдат повишавани по този начин.

Освен в нашия факултет тези въпроси се обсъждат и от академичната колегия в други факултети на Университета и затова предлагаме да бъде направена промяна в дневния ред на Общото събрание на СУ, което ще се проведе на 18 май 2022 г. , както следва:

1.      Първа точка - обсъждане на Проект за решение за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища

2.      Втора точка – обсъждане на Проект за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ.  

Становището на Философски факултет е изработено въз основа на изразените мнения от академичната колегия във Факултета, след обсъждане на заседание на Факултетния съвет от 10 май 2022 г., Протокол №12.


Проф.д.пс.н. Соня Карабельова,

Декан на Философски факултет

***********************************************************************************

 

Уважаеми колеги,

       Факултетният съвет на Юридическия факултет се обедини единодушно около обща позиция по предлаганите промени в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и предложението за Решение на Министерски съвет относно определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, в която апелираме предложенията на МОН да бъдат оттеглени, защото в сегашния си вид и форма нарушават ЗВО и ЗРАСРБ, пренебрегват по недопустим начин преподавателската работа и представляват опит критерии, съответстващи на спецификите и естеството на природо-математическите науки, да бъдат изведени като универсален измерител на качеството на научната дейност и работата във висшите училища и изследователски центрове в България, в разрез с естеството, спецификата и характерните особености на други области на научното познание. По-долу ще намерите и самата позиция.
***
        След като се запозна с публикуваните предложения за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища и след като обсъди съдържащите се в тях нормативни разрешения, Факултетният съвет на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ прие настоящото становище:
1. В своята съвкупност предлаганите нови наукометрични показатели и относимите към тях точки по същество изменят коренно досега съществуващата уредба на формиране и развитие на академичния състав. Подобна кардинална промяна не може да се осъществи чрез приложение-таблица към подзаконов акт, а следва да бъде реализирана на законово ниво.
2. Намираме, че предложените изменения в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ противоречат на изискванията на закона – те не са относими към съответното професионално направление и поради това няма как да изпълнят поставената от закона цел - да измерят обективно постигнатите научните резултати и техния отзвук в научната литература. Считаме, че вложената в новата мярка – приложение-таблица, регулативна философия се отклонява в значителна степен от уредбата по ЗРАСРБ. Основно значение сред изискванията за формиране и развитие на академичните кадри е отдадено на осъществяваните научни изследвания. Същевременно липсват показатели, които да отчитат и отразяват измерими академични резултати в преподавателската работа, която в крайна сметка се явява основна част от дейността на висшите училища и на академичните им кадри.
3. Предложените нови наукометрични показатели на практика се налагат като основни определящи условия за формиране и развитие на академичния състав. Намираме, че в своята съвкупност те представляват опит критерии, съответстващи на спецификите и естеството на природо-математическите науки, да бъдат изведени като универсален измерител на качеството на научната дейност и работата във висшите училища и изследователски центрове в България. В изпълнение на така поставените условия се налага преподавателите във висшите училища за целите на научното си израстване изцяло да игнорират значението и успехите в преподавателската си работа и да се преориентират в научната си дейност с изисквания, характерни за други области на научно познание и неприложими за спецификата на изследователската работа в материята на хуманитарните и социалните науки.
4. Обвързването на наукометричните показатели за публикации и цитати с публикуване от издателства, включени в списък на научните издателства, определен от МОН, на първо място, въвежда нов, формален, а не съдържателен критерий за определяне качеството на научната продукция. Освен това без наличието на предвидени в закон ясни критерии, ред и правила, по които да се състави подобен списък, се създава възможност за произволното му формиране и предоставяне на необосновано предимство на конкретни издателства. Стои и въпросът, как правомощието на МОН да определя референтни издателства, в които да се осъществяват научни публикации от значение за прилагането на новите критерии за формиране и развитие на академичния състав, се съотнася с основното право на свобода на изразяване, със свободната конкуренция и с режима на регулиране на държавните помощи в България и ЕС.
5. Налице е и предложение за приемане на Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, което обвързва критериите за атестация с предлаганите нови наукометрични показатели. Предлага се извършването и на извънредна атестация на академичния състав в държавните висши училища, прилагаща спрямо извършената вече научна дейност новите правила. Предлага се кратък срок за привеждане в съответствие от всички преподаватели с потенциалната опасност от прекратяване на трудовите им правоотношения на неуспелите да се съобразят. Намираме, че такова положение, освен че е противоправно и заплашващо академичната автономия на държавните висши училища, по никакъв начин не е оправдано от досега постигнатите научни резултати от преподавателите в СУ „Св. Кл. Охридски“. Считаме още, че не е налице законова делегация за приемане на нормативна уредба относно определяне на критериите за атестация от Министерски съвет. Намираме, че подобно решение би било съществено отстъпление от достигнатото равнище на академична автономия на държавните висши училища.
Предлаганото решение на Министерския съвет, е във флагрантно противоречие с чл. 57, ал. 2 ЗВО. Визираната разпоредба предвижда, че висшите училища самостоятелно определят критерии за атестация и изисква не пост фактум, а предварително да са оповестени показателите и критериите за атестиране. Предложените от МОН мерки въвеждат атестация по нови критерии, на които се придава ретроактивно действие и се прилагат спрямо дейности, осъществени в период от време, когато тези критерии не са били обективно налице. Поради това намираме, че то противоречи на изискванията на правна сигурност и създава предпоставки за противоправно засягане сферата на лицата, спрямо които ще се прилага извънредната атестация, произтичаща от евентуалното му приемане. Наред с това следва да се подчертае, че предлаганият проект предполага лицата да бъдат атестирани и оценени основно съобразно критерии, измерващи дейности и резултати от такива, които не съответстват на основните им трудови задължения, описани в длъжностните им характеристики на преподаватели във висшите училища.
6. Предвид на всичко гореизложено, считаме, че предложенитe проекти за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет, за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища следва да бъдат оттеглени. 
Апелираме Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“ да формира обща позиция, с която се противопостави на предложените изменения в нормативната уредба на формиране и развитие на академичния състав и на предложената извънредна атестация чрез налагане на критерии за атестация с обратно действие.
7. Заявяваме своята готовност да допринесем за изработване на изменения в законодателството, насочени към подобряване на изискванията, гарантиращи качество на преподавателската и научноизследователската работа във висшите училища в България. Подобна промяна следва обаче да бъде подготвена чрез провеждането на прозрачен, отворен и инклузивен процес на изработване на нови законодателни разрешения, основан на заявяване на законодателни намерения, провеждане на мащабен и задълбочен дебат с висшите училища и академичната общност и изменение на законодателната уредба при предоставяне на достатъчно време на университетите и академичните кадри за съобразяване с новите правила, на които биха били подчинени.

***
Общоуниверситетската декларация срещу двата проекта е подкрепена от 205 гласа "за", само 3 гласа са били "против" декларацията и в подкрепа на министерските проектопостановления. 10 делегата са се въздържали.
Според чл. 9 на Правилника за Устройството и дейността на Университета неговият върховен колективен управленски орган е Общото събрание. 

Tuesday, May 17, 2022

снощното събрание накратко

 


То беше обявено като събрание на преподавателската колегия от Философския факултет, на което ни кани министърът на образованието. Беше обявено за 17.30, но започна с 15 минути по-късно, тъй като той беше участвал в коалиционен съвет. Около 17.45 деканът проф. Карабельова откри събранието и представи позицията на Факултетния съвет „против“ предлаганите промени за атестирането на преподавателите чрез нови наукометрични матрици в замяна на допълнителни средства от бюджета. Тя подчерта, че решението е единодушно.

После думата получи министърът и говори половин час, от 18.00 до 18.29 часа, като каза неща, които вече познаваме от медиите, при това още от миналата година, когато публично в някакъв мол се водеха разговори за управленските намерения на четиристранната коалиция.

Изтъкна няколко пъти, че медиите изопачават намеренията му, а ние не ги разбираме.

След неговото половинчасово експозе говори доц. д-р Иван Колев, който имаше предварително написано изказване, или може би само конспект на изказването, така че той може да го публикува. Най-важното според мен в казаното от него беше, че във философията и изобщо в хуманитаристиката има най-малко 20 жанра на писаното слово, които нито сегашната, нито възнамеряваната наукометрия уважава. Също така той се обяви против НАЦИД като инстанция-посредник между учените, университетите и държавата.

След него говори проф. Каприев, който накратко представи вчерашната им публикация в съавторство с проф. Георги Димитров в Офнюз, затова няма да я преразказвам:

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/za-predlaganite-atestatcionni-inovatcii-s-dobro-776787.html

След това говорих аз, като бях най-критична, възмутена и разпалена от всички. Споделих, че се връщаме 25 години назад, защото проф. Борислав Тошев още през 1997 г. и през следващите четири години, в които беше заместник-министър, се опита да въведе импактфактори и някаква наукометрия. Трябва да уточня, че неговите предложения по онова време бяха далеч по-невинни от въведеното през 2018 г. и от най-новите предлагани матрици.

През периода 1997-2001 г., когато проф. Тошев се бореше като лъв за някаква наукометрия, нямаше още нито Уеб, нито Скопус!

Казах също така на министъра Денков да не ни баламосва (sic! точно този глагол употребих, да не ни баламосва) с предложения за уточнения, допълнения, изменения и прочие към каквито и да било работни групи, защото преди три години беше създадена една такава група след конференция, проведена на 10 май 2019 г. в УНСС, с участието на тогавашната заместник-министърка г-жа Карина Ангелиева.

Три години и една седмица по-късно няма абсолютно никакъв резултат от тази работна група, а сега министърът предлага създаването на нови.

Разказах също така до какво доведе досега опитването чрез НАЦИД да се въведат мерила за измерване  на „обективно измеримите резултати“: наукометрията и общонационалните критерии. Дадох добре известния пример за това как трудът на трима преводачи на Аристотел в три различни факултета на един и същ университет беше оценен. 

Споменах и за съществуването на анонимни експерти-доносници във факултетите и в НАЦИД в две разновидности: експерти-доносници с псевдоними и експерти-доносници без псевдоними, анонимни експерти-доносници.

Попитах и защо моята втора дисертация е публикувана в НАЦИД, а дисертациите на 98% от всички колеги не са публикувани? 

Защо нито една от двете дисертации на самия министър не е публикувана, нито дисертацията на г-жа-министъра на здравеопазването, а впрочем, сега като пиша, добавям, че нито една дисертация на нито един член на ректорското или деканското ръководство не е публикувана там. Сега добавям: на едни хора трудът ще бъде плячкосан и обезценен, на други – не.

След това министърът отговори подробно на първите три изказвания, като за пореден n-ти  път изказа своите твърдения.

В отговор на моите примери каза, че щом има нередности, трябва да се подават сигнали в министерството.

Ако бях имала възможност за реплика, щях да го репликирам, че ако се захванем да отговаряме на сигналите на анонимните експерти с контра-сигнали, животът няма да ни стигне.

Също така каза, че за да няма такива случаи като с тримата различно оценени преводачи на Аристотел, щяло било да се създадат експертни комисии към ВАК, пардон, към НАЦИД.

Ако бях имала възможност да го репликирам, щях да кажа, че така НАЦИД става аналог на ВАК, а тези експертни комисии, които той планира да назначи, се превръщат в аналог на някогашните Специализирани научни съвети.

После имаше много други изказвания, по-внимателни и по-уважителни от моето, но достатъчно категорични.

Ще откроя само няколко акцента от многото изказвания, които неизбежно са субективни: споделеното от доц. д-р Светослав Малинов, че новите предложения са унищожителни за колегията на политолозите. Според доц. д-р Момчил Христов и проф. Лиляна Деянова новите предложения са неприемливи за социолозите, защото много голяма част от тази наука и нейната периодика е френскоезична. Д-р Мила Минева изказа, че ние като социални и хуманитарни учени имаме дълг към нашата общност, затова няма как да не пишем и правим изследвания на нашия език. Колега-психолог-докторант сподели, че предложенията ще обезсмислят дисертация като неговата, а гл. ас. д-р Велислава Петрова каза, че ѝ е отнело 10 години да легализира дипломата си от Франция. Доц. Георги Вълчев наблегна на това, че сега изобщо не е времето да се правят такива нововъведения и че не е това добрият начин. Проф. Иван Кабаков каза, че за първи път колегията от факултета е толкова единна и че всичко това ще отблъсне младите хора да се занимават с научна работа.

Имаше две изказвания на двама колеги от Стопанския факултет, на които не разбрах имената, които опровергаха министъра в някои икономически параметри. Според колегите от СФ финансирането на висшето образование като норматив за един студент не се е увеличило от 2009 г. Имаше и други важни финансови аспекти в техните изказвания, но не си водех записки и сега може неточно да ги преразкажа.

Изказа се доц. Валентина Георгиева, която уточни, че е била организатор на конференцията в УНСС на 10 май 2019 г., но след това не е участвала в работната група. 

Сега добавям, че тогава имаше много разумни предложения, направени от колеги икономисти, юристи, филолози, изкуствоведи, но... три години и една седмица по-късно нито едно от тях не е прибавено към предишната наукометрична матрица.

Снощи също така въпрос зададе доц. д-р Герасим Петрински: кой и как ще определи кои издателства са достатъчно академични?

Имаше едно колегиално изказване от проф. Албена Танева и едно емоционално на проф. Ирина Зиновиева.

Министърът получаваше думата след всеки две или три изказвания, като съвкупно времето, с което разполагаше той, беше много, много повече от изказванията на всички останали, взети заедно.

Останах с впечатлението, че това е отлично организиран PR-ход за преобръщане на единодушното решение на Факултетния съвет. Според мен, обаче, едно такова събрание не е легитимно да обърне единодушното решение на ФС, защото присъстващите бяхме не повече от 50-60 души, като някои от тях бяха колеги от Стопанския факултет. Не сме имали кворум на Общо събрание на ФФ.

Според мен министърът няколко пъти влезе в противоречие със самия себе си и със свои изказвания, направени по радиото. Колеги му напомниха, че дори и да е изопачен от някои печатни и електронни медии, когато е говорил по БНР е нямало как интервюиращите да представят намеренията му превратно. Той няколко пъти изтъкна, че нашият университет е добре и няма да има проблем с новите матрици, но има други университети, в които са се нароили много незаслужено хабилитирани преподаватели, които сега трябва да бъдат измерени с новите мерила. Както в моето изказване, така и в изказването на доц. Малинов възразихме, че това означава реверсивно и ретроактивно налагане на нови критерии към процедури, проведени в миналото и законосъобразени с тогавашните закони, правилници и правила.

Според министъра новите матрици няма да се прилагат със задна дата, но защо тогава ги предлага като инструмент?

Надявам се, че има запис от тази толкова важна среща и че той ще бъде дословно протоколиран.

Според мен, щом има ЕДИНОДУШНО решение на Факултетния съвет на ФФ „против“ предложенията на министерството заради ненавременността и припряността на предлаганите унизителни промени, не е редно сега да участваме в комисии и работни групи, които напразно ще се опитат да поправят непоправимото: най-важното не се мери количествено.

В средновековните университети са казвали Cum principia negante non est disputandum. Не бива да се спори с някой, който отрича основоположенията. Доц. Иван Колев е споделил в групата, че министърът е бил диалогичен. Моето впечатление е точно обратното: дискусията беше малко като разговор между глухи, които говорят на различен жестомимичен език. Министърът твърдеше, че не разбираме какво предлага и че медиите манипулират и заблуждават, ние се опитахме да обясним, че най-същественото и най-истинското не се мери количествено, както е написал Платон във "Филеб", то не се точкува и остойностява с каквато и да било метрика.

Той е инат и няма да отстъпи.

Сега добавям, че няколко пъти снощи си спомних за Левкип, Демокрит и Епикур, според които има още много светове, които съсъществуват сега заедно с нашия, но не се съприкосновяват никак. Делят ни безкрайни междукосмически пространства, които те на гръцки са наричали metakosmia, а Лукреций ги е превел като intermundia. Министърът е в един космос на светлинни години от хуманитаристика, като вежливо се изрази на няколко пъти, че ние не разбираме за какво става въпрос.

Важно е какво ще се реши на утрешното Общо събрание на Университета.

***

Важно уточнение: Написаното тук от мен неизбежно е субективно. Не е издълбано на камък, а е споделяне в блог. Ако има възражения от колеги, че неточно съм резюмирала вчерашните им изказвания, обещавам веднага да ги поправя.

post scriptum:

Тръгнах си демонстративно в 20.30 минути, понеже на министъра за пореден път му беше дадена думата. Той повтаря едно и също вече десетки пъти и ни обижда, че не разбираме. Не знам какво е станало след това. Според мен, в една такава среща трябваше да ни бъде давана думата много повече на нас, простосмъртните преподаватели, а не министърът "да ни набива в канчетата" като на новобранци какво е решил министерският генералитет.