книга за Омир

 

Това е новата книга на Николай Гочев.

За Омир не се публикуват много книги на български. Обратно, малко книги се публикуват за Омир.

Книгата на Богдан Богданов Омировият епос е от... 1976 г.

Това са 50 години.

Това е половин век.

Книгата на Богданов беше разпространявана като основно учебно помагало и наистина помагаше и на учителите да преподават, и на учениците да разбират старогръцката литература, както тя се изучаваше в 8 клас на училищата по един отдавнашен учебен план.

Програмата включваше откъси от Илиада по едно съкратено издание в Библиотека за ученика, Прикованият Прометей на Есхил и Антигона на Софокъл.

Разбира се, за Омир са писали и поне още 15 университетски преподаватели и учители, автори на учебници и учебни помагала по Български език и литература. (По този повод да напиша, че според мен е хубаво, че има повече от един учебник по литература за всички класове, защото така и учителите, и учениците, които имат специални интереси, могат да се запознаят с разнообразие от тълкования.)

Книгата на Николай Гочев се появява 50 години след книгата на Богданов и е съвършено различна.

Сигурно през следващите месеци авторът ще сподели как и защо се появи Омир и жените, което е написано и в предисловието на книгата.

За нея вече се появи вест на профила на СЛОВО.БГ във фейсбук:

https://www.facebook.com/slovo.bg.na.bulgarski

Предпечатната ѝ подготовка приключи, скоро отива в печатница, не след дълго – и по книжарниците.

Отново ще бъде издадена от Студио Беров.

Благодарим за това на Теодора и Красимир Берови.

В тази книга има няколко части.

Започва с разкази за 33 ж е н с к и митологично-епично-литературни персонажи.

Всъщност митологично-епичните са 31, а има и два портрета на реално съществували жени, но обвеяни с не по-малко митологични разкази: поетесата Сафо и владетелката Клеопатра.

След това е представен сюжетът на Илиада и Одисея, като всяка от епичните творби е разделена на 100 епизода.

Третата част несъмнено е вдъхновена от екранизацията на Одисея на Кристофър Нолан, която разпали толкова страсти през това лято.

Накратко са представени и предишни екранизации, като написаното от Гочев не е в рубриката на кинокритиката, а се отбелязват сюжетните събития, върху които се акцентира в една или друга лента.

Има и още няколко текста в края на книгата, което може да видите в публикацията на профила на СЛОВО.

Още веднъж: най-сърдечни благодарности на Теодора и Красимир Берови, които са двигатели на малкото семейно издателство Студио Беров.

 

Съдържание

 

Предговор  

 

Жените 

в епоса, трагедията, историографията и романа

 

            1. Гея; 2. Пандора; 3. Хераг; 4. Атина; 5. Кирка; 6. Елена; 7. Клитемнестра; 8. Пенелопа; 9. Навсикая; 10. Антигона; 11. Медея; 12. Аталанта; 13. Камила; 14. Пентезилея;

15. Сафо

16. Клеопатра

17. Касандра; 18. Агава; 19. Ифигения; 20. Поликсена; 21. Деянира; 22. Евридика; 23. Йокаста; 24. Федра;; 25. Дидона; 26. Ниоба; 27. Хекуба; 28. Евриклея; 29. Мелантό; 30. Eвропа; 31. Пазифая; 32. Андромеда; 33. Психея

 

 

Омир 

в 200 глави

Илиада

 

            Песен I: 1. Болестта; 2. Съветът; 3. Ахил и Тетида; 4. Връщане на Хризеида; 5. Пирът на боговете;

 Песен II: 6. Сънят; 7. Реч на Агамемнон; 8. Одисей възпира бягащите; 9. Каталог на корабите; 10. Троянските съюзници;

 Песен III: 11. Предложение за двубой; 12. Разговор на крепостната стена; 13. Двубоят на Парис и Менелай; 14. Елена и Парис;

Песен IV: 15. Нарушаване на клетвата; 16. Преглед на войската; 17. Първи битки;

Песен V: 18. Диомед и Атина; 19. Спасяването на Еней; 20. Аполон и Арес помагат на троянците; 21. Хера и Атина на бойното поле; 22. Раняване на Арес;

Песен VI: 23. Съветът на Хелен; 24. Диомед и Главк; 25. Хектор при Парис и Елена; 26. Хектор и Андромаха;

Песен VII: 27. Хектор предизвиква ахейците; 28. Двубоят на Хектор и Аякс; 29. Съвет в Троя; 30. Предложение за мир; 31. Събиране на мъртвите и построяване на стена;

Песен VIII: 32. Зевс забранява на боговете да се намесват; 33. Отстъпление на ахейците; 34. Зевс спира Хера и Атина; 35. Реч на Хектор;

Песен IX: 36. Агамемнон се колебае; 37. Съветът на Нестор; 38. Пратеничество при Ахил; 39. Пратениците се завръщат;

Песен X: 40. Безсъние; 41. Нощен съвет; 42. Долон; 43. Одисей и Диомед в тракийския лагер; 

Песен XI: 44. Агамемнон се сражава; 45. Настъпление на троянците; 46. В шатрата на Нестор; 47. Патрокъл и Еврипил;

Песен XII: 48. Стената на лагера; 49. Петте дружини; 50. Троянците нахлуват в лагера;

Песен XIII:  51. Посейдон помага на ахейците; 52. Идоменей и Мерион; 53. Хектор доближава корабите;

Песен XIV: 54. Агамемнон предлага да бягат; 55. Хера и Зевс; 56. Аякс поваля Хектор;

Песен XV: 57. Зевс казва как ще завърши войната; 58. Частите на света; 59. Аполон подкрепя Хектор; 60. Второ нахлуване в лагера; 61. Хектор опитва да подпали корабите;

Песен XVI: 62. Патрокъл влиза в боя; 63. Смъртта на Сарпедон; 64. Хектор отстъпва; 65. Смъртта на Патрокъл;

Песен XVII: 66. Менелай пази трупа на Патрокъл; 67. Хектор облича доспехите на Ахил; 68. Бой около тялото на Патрокъл;

Песен XVIII: 69. Ахил узнава за смъртта на Патрокъл: 70. Ахейците изнасят Патрокъл; 71. Хектор и Полидамас; 72. Тетида и Хефест; 73. Щитът. Небето и градовете; 74. Щитът. Селото и Океанът;

Песен XIX: 75. Тетида се грижи за тялото на Патрокъл; 76. Ахил и Агамемнон се помиряват; 77. Ахил отказва да се храни; 78. Безсмъртните коне;

Песен XX: 79. Боговете слизат пред Троя; 80. Ахил и Еней; 81. Ахил избива троянците;

Песен XXI: 82. Ликаон; 83. Астеропей; 84. Скамандър срещу Ахил; 85. Битка на боговете; 86. Аполон задържа Ахил;

Песен XXII: 87. Хектор остава пред Скейските порти; 88. Смъртта на Хектор; 89. Ахил отвлича тялото на Хектор; 90. Отчаяние в Троя;

Песен XXIII: 91. В лагера на мирмидонците; 92. Душата на Патрокъл; 93. Разпалване на кладата; 94. Състезанията;

Песен XXIV: 95. Съвет на боговете; 96. Приам отива за тялото на Хектор; 97. Приам и Ахил; 98. Хермес помага на Приам; 99. Приам донася тялото на Хектор; 100. Погребението на Хектор.

 

 

Одисея 

Поемата

 

Песен I: 1. Съвет на боговете; 2. Атина слиза в Итака; 3. Телемах отпраща майка си; 4. Разговор с женихите; 

Песен II: 5. Съвет на итакийците; 6. Телемах и Атина

Песен III: 7. В Пилос; 8. Разказът на Нестор; 9. Излитането на Атина

Песен IV: 10. В Спарта; 11. Елена; 12. Разказът на Менелай; 13. Женихите устройват засада;

Песен V: 14. Атина се застъпва за Одисей; 15. Хермес при Калипсо; 16. Одисей отплава;

Песен VI: 17. Сънят на Навсикая; 18. Навсикая упътва Одисей;

Песен VII: 19. Дворецът на Алкиной; 20. Арета и Алкиной приемат Одисей;

Песен VIII: 21. Атина разгласява за пристигането на Одисей; 22. Обяд в двореца. Демодок; 23. Спортни състезания; 24. Песен за Арес и Афродита;  25. Край на състезанията; 26. Вечеря в двореца;

Песен IX: 27. Разказът на Одисей. Киконите; 28. Лотофагите; 29. Козият остров; 30. Циклопът;

Песен X: 31. Остров Еолия; 32. Лестригоните; 33. Еея; 34. Одисей и Кирка; 35. Упътване; 

Песен XI: 36. Към страната на мъртвите; 37. Тирезий; 38. Прочути жени; 39. Прекъсване на разказа; 40. Агамемнон и Ахил; 41. Наказаните;

Песен XII: 42. Погребение на Елпенор; 43. Разговор с Кирка; 44. Сирените. Сцила и Харибда; 45. Изяждане на кравите; 46. Корабокрушение. Край на разказа;

Песен XIII: 47. Прощална гощавка и заминаване; 48. Посейдон недоволства от феаките; 49. Одисей среща Атина; 50. Лъжлив разказ; 51. Съветите на Атина;

Песен XIV: 52. При Евмей; 53. Втори лъжлив разказ; 54. Вечеря в свинарника;

Песен XV: 55. Атина съветва Телемах; 56. Менелай и Елена изпращат Телемах; 57. Прорицателят Теоклимен; 58. Втора вечеря в свинарника; 59. Разказът на Евмей; 60. Телемах се завръща в Итака;

Песен XVI: 61. Телемах пристига в свинарника; 62. Одисей се разкрива на Телемах; 63. Женихите се безпокоят; 64. Пенелопа упреква Антиной; 65. Евмей се връща в свинарника;

Песен XVII: 66. Телемах пристига у дома си; 67. Одисей и Евмей тръгват към града; 68. Кучето Аргос; 69. Трети лъжлив разказ; 70. Пенелопа кани чужденеца;

Песен XVIII: 71. Просякът Ир; 72. Атина разхубавява Пенелопа; 73. Мелантό и Евримах оскърбяват Одисей; 74. Женихите се разотиват;

           Песен XIX: 75. Одисей и Телемах скриват оръжията; 76. Четвърти лъжлив разказ; 77. Евриклея разпознава Одисей; 78. Сънят на Пенелопа; 

Песен XX: 79. Безсъние; 80. Говедарят Филойтий; 81. Празник на Аполон. Женихите пируват; 82. Пророчеството на Теоклимен;

Песен XXI: 83. История на лъка; 84. Пенелопа обявява състезание; 85. Одисей се разкрива на Евмей и Филойтий; 86. Женихите се отказват от състезанието; 87. Свинарят предава лъка на Одисей;

Песен XXII: 88. Смъртта на Антиной и Евримах; 89. Предателството на Мелантий; 90. Атина идва на помощ; 91. Фемий и Медон; 92. Разчистване на гостната. Смъртта на слугите;

Песен XXIII: 93. Пенелопа разпознава Одисей; 94. Нощ; 95. На сутринта;

            Песен XXIV: 96. При мъртвите. Разказът на Амфимедон; 97. Одисей при Лаерт; 98. Пети лъжлив разказ; 99. Събрание на роднините; 100. Зевс и Атина спират войната.

 

Филмите 

1911-2026

 

            1. „Одисея“ 2026 (Кр. Нолан)

            2. „Одисей“ 1954 (М. Камерини)

            3. „Одисея“ 1997 (А. Кончаловски)

            4. „Завръщането“ 2024 (У. Пазолини)

            5. „Одисея“ 1968 (Фр. Роси)

            6. „Одисея“ 1911 (Фр. Бертолини и др.)

 

 

 

Героят

 от Омир до днес

 

1. Думата „герой“

2. Героичното поколение

3. Историческата античност

4. Героите и християнството

5. Воини на вярата

6. Героизация на гения

7. Изключителният човек

 

 

разговор за "Вакханки"

На сайта Софийски критици https://sofiacritics.net/kritika/agava-i-opustoshitelnata-ludost-razgovor-mezhdu-yavor-gardev-i-nikolay-gochev/

 и на неговото място във фейсбук 

https://www.facebook.com/sofiacritics

е публикуван разговор на Калина Гарелова с Явор Гърдев и Николай Гочев.

За Дионис и ейдосите на лудостта, за театъра и метатеатъра, за античните трагици и епоса, за Сократ и Алкивиад, за Платон и Аристотел, за Ницше и Вячеслав Иванов.

Разговорът е записан по идея на Калина Гарелова през април 2026 г. Превърнат е в текст и е снабден с обяснителни бележки от нея.

последни снимки от Ирена

Преди шест седмици, докато беше на почивка за една седмица на остров Керкира или Корфу, 

Ирена ми изпрати тези снимки, от библиотека, в която работи следобед.

Да, такава беше тя. Дори и във "ваканция" за кратко не се отпускаше.

Предишните няколко години тъкмо през лятото най-усилено ми пишеше, за да споделям мнение за някои места от преводите ѝ.

Макар че бях много, много далеч от нейното знание на класическите езици, тя ме питаше за някои по-особени философски места, за някои думи в употребата им от един или друг мислител.

Много от нас дори и "на почивка" работят. Разликата е в това, че когато сме във "ваканция", все пак сме на друго място и сред друг пейзаж, има разходки вечер и сутрин, малко плуване, ако имаме късмет с морето и времето...

Ирена преведе, написа или редактира почти всичко, което четем на български от и за античните лекари, които са и най-прочути антични философи на здравето и медицината.

Три тома с трактати на Хипократ, два тома с трактати на Гален.

Книга за Целз, книга за Хипократ.

Десетки още публикации има Ирена: учебници и речници по медицински латински; латински за чуждестранни студенти, на които се преподава на английски език в нашите медицински университети; учебни помагала и методически статии за основите на преподаването...

Още една книга с трактати на Хипократ е предадена като ръкопис в издателството "Изток-Запад" преди няколко месеца. Да се надяваме, че ще я е видим скоро публикувана.

В последния ни разговор в месинджъра на фейсбук тя ми изпрати снимките от библиотеката в Керкира, в която е работила, докато е била "на почивка". Публикувам ги тук, защото в тях няма нищо лично и е грехота да ги държа само при мен.

И ми е написала възторжено, че има още снимки, а като се видим ще ми разкаже и за библиотеката, и за най-новите преводи...

И щяхме да се видим, и щеше да ми изпрати най-последните страници за допълнителен прочит...

Обаче стана друго, уви.

***

Панихидата за 40-ия ден ще се отслужи в неделя на 9 август от 13 часа в

столичния храм "Света София".

Бог да я прости и да я всели при най-праведните!

Душата ѝ да почива в мир! 

Да е вечна паметта ѝ!

Последната нейна профилна снимка във фейсбук:

Ирена Станкова (28 януари 1965 – 1 юли 2026)

    

 

за двете екранизации

Завръщането The Return (2024)

 Специално за Boriana Tzaneva, която ме попита във фейсбук вчера написах отговор, който запазвам и тук:

Днес следобед -- 25 юли, събота -- в Дома на киното в София ще бъде излъчен отново този филм – "Завръщането". Филм от 2024 г. на режисьора Уберто Пазолини с Ралф Файнс и Жулиет Бинош в главните роли.

Една друга лента по "Одисея"-та на Омир.

В нея няма кикони, лестригони, циклопи, сцили и харибди.

Повечето от приключенията на любимеца на Атина ги няма.

Е, може и да има намек-спомен-преразказ за някои от тях, но като пренебрежимо екранно време.

Този филм е като написан по сценарий на Албер Камю и/или Рьоне Шар.

Така си го представям:

Ако Камю или Рьоне Шар биха имали възможност да напишат сценарий по Омир, те може би биха избрали само финалните песни от творбата.

Философските размисли за живота и смъртта, за любовта и вярността, за войните и мира са като написани от онзи кръг от екзистенциалисти и неколцина сюрреалисти във Франция, които след края на Втората световна война издават няколко броя от списанието "Емпедокъл".

И съвсем в стила и биографичния профил на някои от членовете на редколегията на "Емпедокъл",

Одисей в "Завръщането" е човек на

размисъла и вглъбяването в себе си,

на преосмислянето на преживяното, на тъгата и вината,

на разкаянието по необратимостта на стореното и непредовратимостта на предначертаното,

и същевременно

когато идва моментът

устройва истинска кланица на женихите.

Съзерцателността се превръща в своето противоположно: яростно действие и борба за връщане на своето.

Доброто трябва да победи.

Тетивата трябва да бъде опъната на лъка.

Стрелата трябва да премине през пролуките на всички брадви.

Нашествениците трябва да бъдат избити.

Затова и най-любимият за мен от сюрреалистичните поети Рьоне Шар е бил командир на партизански отряд, когато е трябвало.

Одисей на Файнс в "Завръщането" е многолик по своему, Жулиет Бинош е прекрасна в класическата парадигма на екранните Пенелопи.

Няколко часа по-късно:

Вчера гледах за втори път филма на Нолан, само три дни след първото гледане, за да видя и чуя по-добре детайли, които може да са ми убягнали първия път.

А днес гледах за втори път и „Завръщането“, пак за да видя недовидяното... и останах разочарована. Да, това е много силен екзистенциалистки киновариант, крещящ антивоенен филм. И все пак „Одисея“ на Нолан е много по-близо до епоса.

В „Завръщането“ няма не само приключения и приказни същества, чудовища и изпитания.

В „Завръщането“ няма богове и богини. Всичко е „човешко, твърде човешко“. Днес специално внимавах за това, което се вижда и на първо гледане.

Днес слушах дали поне веднъж ще се спомене дума за боговете, дали ще има поне едно изреченийце за някаква отвъдност.

Не, всичко е човешки-самочинно. Хората са причинители на всичко.

Това не прави филма лош, но ако някой иска да сравнява двете ленти по близост или отдалеченост от епоса, несъмнено най-новата екранизация е много по-лоялна към епоса.

Одисей на Нолан е често навестяван от Атина. Не толкова често колкото в епоса, но няколко пъти в най-трудното. Посейдон преследва моряците му до пълното им изтребване, но Зевс опазва поне Одисей. Самите воини-моряци почитат повече Посейдон и обвиняват Одисей, че не е трябвало да убива чудовищния му син циклопа Полифем, защото често виждат как Одисей се моли на Атина...

Разприте между Олимпийските богове са показани във филма като спорове между Одисей и хората му кой/коя от тях да е почитан(a) повече от другите.

Каквито и критики да се отправят към лентата на Нолан, той е много по-близо до теономността на епоса, а „Завръщането“ е в съкрушеното неверие на екзистенциализма.

Николай ме вижда, че пиша за впечатленията от повторното гледане на филма и казва:

– Боговете до такава степен бяха изключени от филма, че не се видя даже нито едно тяхно изображение! Никъде!

И наистина, никъде във филма "Завръщането" не се видя нито една статуя на бог или богиня...

Няма такъв древен народ или племе около Средиземно море, Мала Азия, индийския субконтинент и прочие, в което да е имало такова смразяващо, ужасяващо и отчайващо безбожие, каквото рисува „Завръщането“.

Гледайте лентата на Нолан и ще видите много по-съответното на онази отдалечена епоха, включително и признанието, че троянците и ахейците почитат едни и същи богове! И заради това приемат коварния дар... коня, посветен на Атина.

И още нещо, за което внимавах днес. Огромна разлика в отношенията между хората в семейството.

Телемах в „Завръщането“ крещи на майка си Пенелопа: Whor@/Курв@!

Това е Еврипид, не е Омир.

Телемах при Нолан е много повече Омиров.

И двата филма са хубави, макар и съвършено различни като подход.

По какво си приличат?

Е, разбира се, по вдъхновението от Омировия епос, претворен в несъизмерими светогледни решения.

Приличат си и по бягството от компютърните анимации и прочие гадости, услужливо предлагани от изкуственото франкенщайнче.

В „Завръщането“ е било лесно, защото там няма никакви богове и богини, сцили и харибди, циклопи и лестригони.

В лентата на Нолан, доколкото е било възможно, изкуственото анимиране е било избегнато.

Дъщеря ни Леда, която е единственият истински киноман сред нас, ни каза, че това е било постигнато така:

1. За ужасяващия въртоп Харибда: около него с бясна скорост са кръжали джетове, камери отгоре са снимали само водовъртежа и после при монтажа са „кропнали/изрязали“ джетовете.

2. За Сцила: на най-големи строителни кранове и багери са им били нахлузени шии и глави на чудовището, което според предсказанието трябва да си похапне точно шест от Одисеевите моряци-ветерани-воини.

3. Циклопът Полифем е гигантска кукла, но все пак кукла, а не компютърна анимация.

4. Лестригоните? Само статисти, високи над два метра, са били облечени в доспехите и съответно преследваните от тях Одисееви моряци-ветерани-нещастници са били статисти с ръст под метър и половина.

Това е едно от най-големите технически достойнства на лентата на Нолан.

Всичко от примамките на съвременните сирени – компютърните симулации, което е било възможно да се избегне, е било преодоляно от Нолан с Одисеева съобразителност и находчивост.

И двете най-нови ленти, и „Завръщането“ от 2024 г., и киношедьовърът на Нолан от тази година са много, много ценни.

Но Нолан е съвсем близо до Омировия епос, а екзистенциалисткото решение в „Завръщането“ – до Еврипид.