37 години Международно Платоново общество
И друг път съм писала за това, но си струва периодично да се напомня.
На 3 септември 1989 г. е учредена
най-голямата и най-активна международна общност на учени, изследователи,
преподаватели и преводачи, които обичат и се занимават с антична философия, и особено с диалозите и писмата
на Платон.
Ето подробности на сайта на колегите, които накратко ще преведа.
https://platosociety.org/about-the-ips/our-history/#:~:text=Асоциацията беше основана от L.
Историята
на Международното Платоново Общество, дейността му през тези 37 години,
десетките по-малки и по-големи регионални семинари, тематични колоквиуми,
симпозиумите, провеждани веднъж на три години, междинните конференции между
симпозиумите, публикациите, периодичните издания и библиографиите на всичко, за
което има информация – подробностите за тях са на техния сайт.
Първият Symposium
Platonicum се провежда през 1986 в Мексико Сити по предложение на Конрадо Егерс
Лан (U. N. A. M.). Участват няколко
мексикански и чуждестранни учени: Алфонсо Гомес-Лобо (Georgetown Univ.,
Washington), Джузепе Мацара (Univ. of Palermo),
Томас М. Робинсън (Univ. of Toronto), Ливио
Росети (Univ. of Perugia) и Кристофър Роу(Univ. of Bristol).
Темата на симпозиума е Los diálogos tardíos/Късните диалози на Платон, a Acta от симпозиума, съсавени от Конрадо Егерс Лан и озаглавени Platón : Los diálogos tardíos. Actas del Symposium platonicum 1986, са публикувани през 1987 от Instituto de Investigaciones Filosóficas на Universidad Nacional Autónoma de México (U. N. A. M).
Второ издание: 1994, International Plato Studies, vol. III.
По време на Симпозиума през 1986 г. Ливио Росети
предлага Вторият Symposium
Platonicum да се проведе в Перуджа през 1989.
Всичко това се случва в предишната
цивилизационна и технологична ера. Вече е имало интернет, но е бил използван
почти изключително за военни цели, малцина имаха лични компютри и по света, и у
нас.
Та, Ливио Росети изпраща писма по традиционната
поща на 90 учени-античници от целия свят с молба да му предложат членове на
Организационен комитет, в който да влязат един италианец, един друг европеец и още
един друг от страна извън Европа.
Така чрез номинации и гласуване по пощата биват избрани Джовани Реале (Univ. Cattolica, Milan), Kонрад Гайзер (Univ. of Tübingen) и Джулия Анас (Univ. of Arizona). Обаче Джовани Реале и Конрад Гайзер отказват и така на тяхно място в Организационния комитет влизат следващите, получили най-голям брой номинации: Дж. Камбиано (Univ. of Turin) и Томас Александър Слезак (Univ. of Würzburg).
Международното Платоново
Общество е основано на 3 септември 1989 г. в Беваня –
градче на 40 км югоизточно от Перуджа като заключителна сесия на Втория
Симпозиум. Учредители са 95 колеги. Това се случва точно два месеца и една
седмица преди падането на Берлинската стена и все пак сред учредителите има 5
души от Чехословакия, Полша и СССР, по един от Дания, Норвегия и Финландия, 7
от Далечния Изток – Южна Корея, Япония и КНР, един от Австралия, 8 от Латинска
Америка – Аржентина, Бразилия, Чили и Мексико.
Диалогът на фокус на този Втори Платонов симпозиум, който става
учредителен за Международното Платоново Общество, е бил Федър.
Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко
от 200 души.
Уставът и регламентът на
Международното Платоново Общество са приети също на 3 септември 1989 г., впоследствие
в тях са правени малки изменения и допълнения.
Като най-важна задача на Обществото учредителите предвиждат – и това
става точно така – да има един световен форум-симпозиум веднъж на три години,
както и една междинна голяма конференция, приблизително в средата на този
тригодишен период, а като място на тези събития да се търси всеки път страна на
континент, различен от предишния, за да могат колеги от всички краища на света
да участват.
Друга важна особеност на Устава, която харесахме и включихме и в Устава
на АРУКО при учредяването ѝ преди 21 години, е задължителната смяна на
членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на
обществото също веднъж на три години.
Председател на Международното
Платоново Общество винаги става онзи колега, който поема организирането и
домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се
провеждат и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в
по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.
През 1992 г. в Университета
на Бристол темата на Третия Симпозиум беше Държавникът и беше единственият, когато четирима български преподаватели и
изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като
трима имахме и доклади.
Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий;
1998 г. в Торонто,
за Хармид, Лизис и Евтидем;
2001 г. в Йерусалим,
за Закони;
2004 г. във Вюрцбург,
за Горгий и Менон;
2007 г. в Дъблин,
за Филеб;
2010 г. в Токио, за Държавата;
2013 г. в Пиза за Пирът;
2016 г. в Бразилия за Федон;
2019 г. в Париж
за Парменид;
2022 г. – в Атланта, щата Джорджия, за Софистът;
2025 г. в Мадрид, за Теетет;
2028 г. домакин ще бъде Лима, на фокус ще са Протагор и Алкивиад;
2031 г. в Милано ще се обсъжда Апологията.
Освен големите конгреси-симпозиуми,
провеждани веднъж на 3 години, има и по няколко междинни, които са тематични, а
не фокусирани върху един диалог или група диалози. Така например, най-големият
от междинните между симпозиумите в Бразилия и Париж, е бил в Санкт Петербург, а
в края на ноември на същата година в университета в Сеул – междинният
форум на тема Image and Imagination. По разбираеми причини той е бил онлайн, неприсъствен. Пак така, дистанционно, в края на юни е проведен и
междинен симпозиум за късните диалози, записите от който са на сайта на
Международното Платоново Общество.
Някои от най-интересните доклади от
симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на
Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени
изключително на диалозите. Сред важните,
ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият
вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други
изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна
библиография на излизащото по света. Почти по 200 статии и около 20 книги
се публикуват за Платон всяка година по света на всякакви езици.
Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до
2022 г.: https://platosociety.org/plato-bibliography/
Вече 32 години няма българско участие на
международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само
онези, за които най-първо ще предположим. Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се
намира в Германия, а Дъблин – в Ирландия. За полети до Токио или през някой
европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от
нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб
през последните 19 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент
и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и
философът Платон е бил догматик.
У нас обаче във Философския факултет на
Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно,
cuius regio - eius religio.
τὰ ἄγραφα δόγματα станаха и останаха религия.
Хубаво е, че поне през последните 15 години
като академичен център за изучаването на античната философия у нас се
утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите
инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика, и най-вече
чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които
получават простор и перспективи за работа там – Владимир Маринов и Георги
Гочев.
