Wednesday, February 24, 2021

сега реката е преляла

 



Поетесата-философка, познавачката на източната и особено на китайската мисловност и литература, преподавателката и преводачката Антоанета Николова за мен е нашата поетеса на висотата, владееща езика на мълчанието, разбираща езика на пустотата, но и на краткословното изговаряне, както и на наситеното с пастелни тонове пейзажно описване, върху което като ефирен воал се простира личното. 

Хората, за които поезията е като хляба на масата, вече отдавна са прочели стихосбирките ѝ  Втечнена светлина (1994), Приказки за същества без име (1998), Зелено/Огледало (2003), Високи бели птици на брега (2007) и Дишане (2008). Зад вратата на залеза (2014), (от която няколко стихотворения има тук.)

Както обикновено, без да съм поискала позволение, цитирам няколко стихотворения от най-новата ѝ стихосбирка Сега реката е преляла (Издателство за поезия Да, С., 2020), които ме пронизаха:

СРИЧАНЕ НА ПЪТЯ

По наклоненото стъкло на капандурата

върху прашец от цъфнали дървета

изписали са браздулици капките,

прилични на следи от тънък червей,

прилични на меандри на река,

подобни на извивките, с които

се гмуркат бели риби в светлината

и розите до дъно се разтварят,

защото все така се вие Пътят –

извива се, кръжи и криволичи

и може би нанякъде отвежда,

и може би дори да има смисъл,

досущ ей тези чудни браздулици,

изписани случайно от водата

в прашец златист,

от вятъра донесен.


ИЗГРЕВ

Дали по пясъчните дюни

сега отново ще позная

че идва вече ново слънце

напредва лятото горещо

и вятърът през мен минаващ

ме призовава там където

морето сънено надига

отвътре пазвата си обла

и морава като медуза

за да ме парне през лицето

със вътрешното на зората

 

ИЗУМРУДИ

Приличам на змия, застинала на сянка

край хлъзгавия мъх на стихнала река.

Отблясъци подводни по тялото се мяркат

и сенки удължени във тъмното текат.

От чезнещото дъно на скритите подмоли

се вдига струйка пясък и в светлото кръжи.

Върти се светлината и кръгла е догоре,

а като ос сред нея една змия лежи.

Захапала навътре сияйната опашка,

тя взира се безмълвно през тежката вода

и с тялото си пише загадка след загадка,

но няма кой да види нетрайната следа.

Във мълнийки зелени, изящни като пръсти,

се стрелка в светлината – клавиш подир клавиш,

и само тя дочува как музиката тътне

във тялото ѝ вътре със силата на стих.

Не може да говори и само се извива

с извивките на думи, преди да бъдат звук.

Тя чува светлината. Навярно е щастлива,

макар че тези звуци не чува никой друг.

 

ПАЧУЪРК

Събира свойте спомени в кълбо,

от него тегли бавно дълги нишки

и с потъмнели куки от сребро

изплита си най-топлата завивка.

По нея се преплитат цвят до цвят,

наслагват се и нещо ѝ говорят.

Туй розово е сякаш аромат

от ябълката в детството на двора.

А синкавото там е може би

извивката на хълмите стаени,

напевите на нощните щурци

и мирисът на нощ и окосено.

Ей тука в бяло облаци кръжат,

а там треви в зелено се люлеят.

Червеното е дъхавият цвят

на розите по дългата алея.

А жълтото, разпръснато навред,

са пролетните храсти натежали,

оранжевото – лято, пладне, мед,

рисуващото слънце по дувара.

Преплитат се в загадъчен мотив

кобалт и охра, сиво и лилаво

и бавно във контура им менлив

един рисунък общ се откроява.

И нишките от детството така

спояват се във нишките от вчера,

че образуват фигура една

и с ярък цвят, и с багри избледнели.

И тъй расте туй цветно плетиво,

а майка ми полека се смалява

и в сняг стопен косите от сребро

с последната си нишка се втъкават.

***


Антоанета Николова е завършила философия в Софийския университет, доктор е по философия и доцент по източна философия в Югозападния университет "Неофит Рилски", Благоевград. 
Авторка е на философско-приказния роман Приказки за Страната Е (ИК „СОНМ“, 2019), който миналата година получи Националната награда „Христо Г. Данов“.
Освен поетеса и университетска преподавателка, тя е автор и на философско-теоретичното изследване Езикът на Пустотата („Аквариум Средиземноморие“, 2003). Заедно със София Катърова е съпреводачка от старокитайски на Поезия на планините и водите (старокитайска пейзажна лирика, ИК „Стигмати“, 2003, номинация за превод на годината), на Стихове от Студената планина (стихове на будисткия поет и отшелник Ханшан, ИК „Изток-Запад“, 2013, която получи наградата на Съюза на преводачите в България) и на Прокуденият от небесата (стихове на един от най-известните китайски поети Ли Бо, ИК „Изток-Запад“, 2014). Член е на Сдружението на български писатели, на Хайку клуб „София“ и на Световната хайку асоциация.


Да е здрава и щастлива, да твори все така!

Saturday, February 13, 2021

ваксинирането и семестърът

 Преди малко видях колажа на приятелска стена.

В нашия университет е въведен следният ред за ваксинирането: факултетите са подредени по азбучен ред, а преподавателите, които желаят да се боцнат – по EГН. Значи, първи са преподавателите от Биологическия, после от Богословския, после от Геолого-географския и т. н., последни са от Юридическия. По ЕГН на преподавателите ще рече по първите две години на ЕГН-то – първо най-възрастните и т. н. Обаче в суматохата става ясно, че един ден ваксинират с повече екипи от инжектиращите, в друг ден – с по-малко. На едни колеги – една ваксина, на други – предлагат друга, без да ги предупредят предварително. Пощата ми днес прелива от писма от колеги от ФФ, които са ужасени и протестират, че на едните един ден била Пфайзер, на други – Модерна, а на нашия факултет ще бъде АстраЗенека, която сега, например, в Южна Африка я баннаха, че не пази от най-новите щамове...
Това ми напомня за думите на покойната ни лична лекарка д-р Ники Аравиду – Бог да я прости!, която казваше, че единствената ваксина, която не ни препоръчва, е противогрипната, защото е противовирусна: "Всички противовирусни ваксини се правят слепешком и хазартно, всеки вирус дава по няколко нови щама годишно. Няма как да се познае какъв ще е новият чешит, ваксините се правят от комбинация от трите най-разпространени щама от предишните три години, но новият щам е винаги нов. Затова пийте хапчетата "Респивакс", а не се инжектирайте с противогрипната ваксина..."
А трезвомислещи изследователи от Университета в Льовен преди няколко седмици излязоха с реалистичната прогноза, че короновирусните щамове може и да изчезнат, но след няколкостотин години (дадох линк към публикацията ми, вижте по-долу на профила ми тук)
... А междувременно?
Задава се новият пролетен семестър. Ако колегията се тресе от неравнопоставеността между преподавателите във факултетите и от това, че едни ще са с по-културистката, а други – с по-слабандраческата ваксина, и никой думица не обелва за нещастните студенти, чиято младост и следване са загробени, те ще са напълно прави да не си платят таксите за пролетния семестър и да прекъснат следването си за неопределено време ... каквито и гласове се чуват откъм студенцията.

Понеже споменах д-р Ники Аравиду и нейната убеденост, че трябва да се пият хапченцата "Респивакс", да добавя. Не знам чие производство бяха, имаше "Респивакс" за възрастни и за деца. Трябваше да се започва от септември – 20 хапчета в продължение на 20 дни, по едно сутрин на гладно, после 10 дни почивка, после през октомври пак така, и после през ноември. Докато беше жива тя, така давах на децата всяка година. Никога не се разболяха сериозно – тук-таме по малко хрема и лека температура в eдин или два от 10-те дни на паузата между трите 20- дневни приема. Но тя казваше, че ефикасна противогрипна и противовирусна инжекция няма и не може да има, понеже "чешитът е винаги нов". Тя беше гъркиня, но вирусите ги наричаше "чешити".

p. s. публикувано във фейсбук на 11 февруари; за хапченцата "Респивакс" колегата Антон Оруш написа: Респивакс са култови хапчета от моето детство, сега се произвежда от българската държавна лаборатория Бул Био. Появяват се през 1987 г., създатели са академик Богдан Петрунов и проф. Рахамин Шекерджийски.


May be an image of 3 people and text that says 'Pfizer Moderna AstraZeneca'










Wednesday, January 20, 2021

палитра на изгревите





такава беше палитрата вчера, 20 януари, а днес, 21 януари, е: 





                              на 22 януари сутринта:








Saturday, January 2, 2021

остава тази радост

                            снимката е на д-р Десислава Узунова, колегата се казва Дея



Честита нова година на всички, които поглеждат към този блог!

Избрах тази снимка на непозната колега за първия ми пост през 2021 г. Тя е може би най-радостната, която е споделил някой с мен през миналата година. Не съм сигурна кой я е направил – може би г-жа Иглика Трифонова, която е PR на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". Или д-р Десислава Узунова, която е редактор в него? Или някой от колегите, които разпространяват книгите сред книжарниците и индивидуални клиенти?
Снимката е от средата на юли миналата година, от първия ден, в който са се записвали новоприетите студенти. Непозната колега, явно току-що приета за студентка, си е купила от щанда на издателството в двора на Ректората новата студентска книжка, в най-новия дизайн, и една книга, на която тя се радва.

На първи януари всички отправяме към близки и роднини приповдигнато оптимистични пожелания, макар че тази година със страх в сърцето си мислим, че много от стотиците думи, които изричаме или написваме в поздравите към десетки скъпи хора, са напълно нереалистични и неизпълними.

В слънчевото утро на 2 януари с горчивина признавам: единственото реалистично пожелание, което мога да направя, е да си запазим радостта от четенето на книги.
Не е реалистично да пожелая да си върнем скоро радостта от съприкосновението с изкуството – театъра, концертите, операта и балета.
Вчера следобед, когато гледах и слушах традиционния концерт на Виенските филхармоници, накрая ревах с глас. От десетилетия вече знаем – има две части, накрая като бис се изпълнява На красивия син Дунав, а финал на биса е винаги Радецки марш, като публиката ръкопляска на някои тактове... И по същия начин завършваха и някои от нашите концерти за нова година в НДК. Сега обаче нямаше публика във Виена,  а в София съвсем нямаше концерт.

Не е реалистично да си пожелаем и други форми на общностен живот, защото университетите може още дълго да продължат да се придържат към дистанционното обучение, което е имитация на образование.

Кой знае какво ще стане и със спортовете, със семинарите, конгресите, със събиранията на хора от различни страни и култури по различни поводи... 

За щастие, благодарение на твърдостта и мъдростта на архиереите на Българската православна църква, поне църквите у нас останаха отворени. Отслужват се всички делнични и празнични служби, има венчавки и кръщенета, опела и панихиди. Отворени са и храмовете на инославните християни и иноверците у нас. 

Но за изкуствата и образованието, може би единственото честно и реалистично пожелание, колкото и минималистично да е, е това: през новата година и през новото десетилетие да продължи издаването на книги и срещите на радостни читатели с тях. И както младата колега на снимката се радва на новото начало – следването, така и всеки от нас да намери ново начало, каквито и да са ограниченията и спънките.

А дай Боже и образованието, и сценичните изкуства, и спортовете, и фестивалите, конгресите и семинарите да възкръснат от мъртвите! Колкото по-дълго продължи тяхното загробване, толкова по-трудна ще е реанимацията им.

Още веднъж: честита нова година и честито ново десетилетие! 

"Слава във висините Богу, а на земята – мир,
между човеците  – благоволение
от Евангелието по св.ап. Лука (2:14)


***
Уточнение няколко дни по-късно. Снимката е на д-р Десислава Узунова, а колегата се казва Дея. Тя следва в чужбина и през лятото на 2020 г. е била на стаж в УИ.
  



Thursday, December 31, 2020

преводи в сп. "Панорама"



В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти, бр. 2019/2020, 1 на сп. Панорама, списанието за чуждестранна литература и изкуството на превода, издавано от Съюза на преводачите в България, има рубрика Литературни паметници, в която ценителите на словесността от миналото могат да открият три превода на откъси и фрагменти от творби, непревеждани досега на нашия език.

Д-р Вяра Калфина продължава своята успешна и резултатна изследователска и преводаческа работа с нов принос и превод от латински: представяния на митологични персонажи, представени в съчинението Митове на Хигин.

Във въвеждащия коментар към публикацията тя пише:

… Не един и двама са се губили из неизбродните лабиринти на гръцката митология. Още в Античността познаването ѝ е било признак на начетеност, постоянно проверявана с провокативни питания – през строгостта на училищния час до фриволността на изисканите пирове… Затова и през Елинистическата епоха се появяват сборници с митове: подредени в космогоническа диахрония, тематично обединени или просто събрани във възможно най-голям обем. Тези съчинения не претендират за художественост на изказа. Подобно на съвременните енциклопедии те служат за осведомяване на читателите и обичайно дават конкретни препратки към източниците на съответния митологически разказ.

Оригиналният сборник на Гай Юлий Хигин със заглавие Митове (Fabulae) вероятно е създаден през I в., но достига до нас в по-схематична, силно ощетена редакция, датирана не по-късно от II в. Сборникът съдържа 277 разказа, често в повече от един вариант на сюжета с препратки към отделните източници… Традиционно подценяван в науката, Хигин често се посочва като пример за неначетен митограф, скупчил в съчинение наивно разказани митове без критерий за техния подбор и подредба. Това мнение е легитимно, колкото оправдано би било човек да съди за достойнствата на великолепен роман по статията за него в Уикипедия. Надяваме се подготвяните цялостен превод и коментар на Митове да провокират интереса на българската публика и да реабилитират несъмнено огромните усилия на Хигин по съставянето на този така занимателен корпус.

                                                                                     Вяра Калфина

***

Следващата публикация в рубриката е на фрагменти от Халдейските оракули, преведени и богато коментирани от Николай Тодоров. Във въвеждащото предисловие той е написал:

… Най-ранните свидетелства за халдейските оракули, с които разполагаме, са тези на Сириан Александрийски (починал ок. 437 г. сл.Хр.) и на Хиерокъл Александрийски (V в.) от Атинската академия. Следват Прокъл (412 – 485 г.) и Марин (ок. 440 – 495 г.). Прокъл е първият, който нарича оракулите „халдейски“, а примерът му е последван от Дамасций (462 – 537г.). Смисълът на това наименование е не толкова, че текстовете предават „халдейско знание“, а че авторите идват от Халдея – в съхранените текстове по същество няма „халдейски“ елементи... Твърди се не толкова, че знанието принадлежи на халдейците, колкото че идва от тях.

… Първоначалното название на разпилените и по-късно усилно събирани фрагменти е просто logion (или logia в мн. ч.), ще рече „послание на някой бог“, което може да се изрече както в проза, така и в хекзаметър. В днешни дни източниците ни за тези послания са главно Михаил Псел, Прокъл, Дамасций, Амелий (ок. 216/226 – 290/300 г. ) и неговият приемник Ямблих, като между техните разбирания за въпросните фрагменти често има съществени разлики…

Пътят към съвременното осмисляне и интерпретацията на халдейските оракули започва през Ренесанса. Тогава те са събрани като откъси от други произведения от Плетон Гемистос (ок. 1360 – 1452 г.) под заглавието Магически оракули на магьосниците, ученици на Зороастър; през 1455 г. философът Марсилио Фичино (1433 – 1499 г.) прави първия им превод на латински, озаглавен Magica (idest philosophia) dicta magorum ex Zoroastre; други мислители, които по същото време демонстрират интерес към халдейските вярвания, са Пико дела Мирандола (1463 – 1494 г.) и Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486 – 1535 г.)...

                                                                       Николай Тодоров

***

Третият превод в рубриката Литературни паметници на тематичния брой на сп. Панорама е откъс от Втори диалог в квартета от диалози на Франческо Патрици, озаглавен Любовна философия.

За автора и диалогичния квартет преводачката Богдана Паскалева е написала:

Франческо Патрици от Керсо (1529 – 1597) е представител на платоническия хуманизъм през XVI в. Патрици е с хърватски произход и на родния му език неговото име звучи като Фране Петрич, а родното му място е остров Црес в Адриатическо море. Първоначално Патрици учи във Венеция и Инголщат, но основната част от образованието си получава в университета в Падуа. Пътешественик, познавач на гръцкия език, изследовател на древните текстове, полиглот, Патрици съчинява множество произведения в стихове и проза. Преподава платоническа философия в университета във Ферара, а през последните пет години от живота си – в Рим…

Част от съчиненията на Патрици са посветени на хуманистичните дисциплини история и поетика. Двете му ключови философски творби са Перипатетически беседи от 1571 г. и Нова философия на вселената от 1591 г. В тях Патрици се дистанцира от тенденцията на платонизма от предходното столетие да се „помиряват“ доктрините на Платон и Аристотел и се насочва към конфронтирането на двете учения и директна критика на аристотелизма. Предпочитанията му са на страната на платонизма; в това отношение той развива линията на Марсилио Фичино и логиката на платоническата метафизика на светлината.

Диалогът Любовна философия не е издаден, а съхранен в ръкопис… Предложеният тук откъс от втория дял на Втория диалог е посветен на дефинирането на понятието за любов.

                                                                                    Богдана Паскалева

 

В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти на сп. Панорама има също така кратък отзив от Иван П. Петров за книгата поезия в проза на Ана Бландиана, в превод от румънски, направен от Румяна Л. Станчева, С., „Панорама“, 2019. Този отзив е в рубриката Актуален блок, която завършва с отзив и от мен за ценния превод на Мартин Осиковски на Джон Милтън, За образованието. Ареопагитика, С., „Лист“, 2020.

 

 

 


Съобщението беше публикувано първо на сайта на АРУКО на 29 декември 2020 г.

Tuesday, December 29, 2020

сборникът "Мислене и действане"


 


Годината, която си отива, не беше добра за целия свят. Това беше спазматична година. В нея много неща и събития липсваха, много традиции бяха нарушени, търсенето на знанията и развитието на изкуствата колабираха глобално и не е ясно кога ще излязат от този небивал колапс, но все пак през 2020 г. бяха публикувани няколко книги на български език в областта на хуманитаристиката, в която работят и от която се вълнуват ченовете на АРУКО.

Ще ги представим накратко, като ще започнем с изданията на УИ „Св. Климент Охридски“.

Мислене и действане
Доклади от конференцията на АРУКО,
посветена на 130-годишнината от създаването на
Висшето училище в София и 130-тата година от
превеждането на Критон на Платон на български език,

Съдържание:
Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори.

Предговор от съставителките Димка Гичева-Гочева, Невена Панова / 7
Египет – начало на историята. Николай Гочев / 15
Мислене, говорене и действие: „случаят“ Солон. Невена Панова / 22
Философията на живота в досократическото мислене (генезис на волунтаристката идея). Невелин Вутев / 41
За разликата на субектното и античното мислене и действие. Александър Андонов / 50
Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон. Кирил Киров / 56
Платоновата „музика“ от Критон към Федон. Кристина Япова / 66
Принципът на противоречието при Платон и Аристотел. Силвия Кръстева / 73
Влияние на диалозите на Платон върху хуманитарните науки – ретроспекция във времето. Виржиния Радева / 88
Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам. Камелия Спасова / 96
Трите музики на Северин Боеций и техният резонанс. Нева Кръстева / 123

Неофит Бозвели и рецепцията на Античността през превода на Димитриос Дарварис.
Марта Методиева / 136
Един от новите Седмочисленици. Димка Гичева-Гочева / 157
Авторите в сборника / 169

Рецензенти на изданието са проф. д-р Маргарет Димитрова и доц. д-р Анета Димитрова, а редактор и художник на корицата е д-р Иван П. Петров.

Компютърната и предпечатната обработка направи г-жа Абаджиева от издателството.

Предговорът е озаглавен Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори и започва така:

… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται)

В този сборник читателите ще намерят разширени версии на някои от докладите, представени на научния форум Мислене и действане. Всичко е станало така, както би трябвало да стане (Платон. Критон, 44с).. , проведена на 14 и 15 декември 2018 г. и посветена на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон.

Организатор на събитието беше Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, която бе създадена през 2005 г. и тази година, на 8 март 2020 г. навърши 15 години. Такива нестопански и неполитически, напълно академични неправителствени организации у нас не се срещат често и затова ще я представим накратко.

Не са необходими специални познания по латински, за да се досети човек, че думата „асоциация“ етимологически произлиза и се използва като обозначение на група хора, които се стремят към общност, към общество, към общуване. Такива бяха целите на учредителите на това сдружение и по-точно: раждането и поддържането на дейна и жизнена общност от хора, които се занимават с изучаване, преподаване и изследване на знанията за античността – и сама по себе си, и като основа на всички важни духовни и културни процеси след това в развитието предимно на европейската история. В манифеста за създаването на Асоциацията се казваше:

В съгласие със специфичното си образование и интерес ние се стремим да… изучаваме и обсъждаме културното наследство на европейската античност във всичките му аспекти и да създаваме нови възможности пред това изучаване и обсъждане.

Образованието, което прави възможно обсъждането на античното културно наследство и следва от него, ние наричаме класическо. Смятаме, че това образование би било непълно и повърхностно без познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на тези езици е негова основа и сърцевина.

Като споменахме Манифеста, чийто автор и инициатор за създаването на сдружението беше доц. д-р Николай Гочев, да кажем няколко думи и за Устава на АРУКО. Той беше много добре характеризиран от доц. д-р Елия Маринова – председател на УС на АРУКО по онова време – на академичното тържество за 10-годишния юбилей на сдружението, състояло се през ноември 2015 г.:

Най-важната част от Устава на всяко сдружение представлява формулировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визитката на различните неправителствени организации, която най-често следва общоприетите шаблони на т.нар. ‘проектен език’. На този фон приетият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за ‘устойчиво развитие’ и ‘гъвкави интеграционни и адаптационни модели’, заявява като цели на новооснованото сдружение няколко просто формулирани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко, отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

2.                  Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;

3.      Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;

4.      Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;

5.      Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование. Целият текст на словото на доц. д-р Елия Маринова е на сайта на АРУКО в рубриката Събития: https://aaduce.wordpress.com/

 

С демократичен устав, който стриктно се спазва, с колегиално ръководене от страна на членовете на Управителния съвет и с безукорна прозрачност, но също така и с оскъдно финансиране, почти изключително само от членски внос, сдружението вече 15 години обединява преподаватели, докторанти, изследователи и студенти от широк кръг хуманитарни университетски области: класическа, българска и славянска филология, философия, богословие, история, старобългаристика, тракология и др.

Разбира се, в сърцевината и най-често в ръководството на Асоциацията са преподаватели или възпитаници на Магистърската програма по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология във ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пръв неин председател беше учредителят доц. д-р Николай Гочев 2005-2008, а след него – д-р Петър Рогалски от катедра Романистика 2009-2011. За два тригодишни мандата АРУКО беше ръководена от УС с председател доц. д-р Невена Панова 2011-2014 и 2017-2019. За двегодишния период от 2014 до 2016 г. председател беше доц. д-р Елия Маринова, а в момента, от провеждането на Общото събрание през декември 2019 г. председател на УС е гл. ас. д-р Вяра Калфина от катедрата по История и теория на културата във ФФ.

В началните години на Асоциацията сред най-дейните ѝ членове бяха колеги от съществувалия по онова време Висш Евангелски Богословски Институт. Те бяха инициатори на първите две конференции, които АРУКО организира: Библия и класическа древност февруари 2008 г. и Религия и контекст февруари 2009 г. Някои от докладите от тези форуми са публикувани в сб. Класически и модерни измерения на религиозното откровение. С., 2009, АРУКО, съставители Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев. 

Преподаватели и студенти, членуващи в АРУКО, бяха сред най-активните участници в няколко значими международни семинари с периодични академични сесии. Особено мащабен сред тях бе големият тригодишен международен проект Контекстуализиране на класическото образование, проведен от 2005 до 2007 г. с три двуседмични и три едноседмични сесии, финансиран от Програмата за подпомагане на висшето образование на ЦЕУ в Будапеща. С участието на преподаватели от три наши университета, повечето от тях членове на Асоциацията, бе осъществен и двусеместриалният интердисциплинарен курс Актуалната античност, проведен през учебната 2007/2008 г., финансиран от Центъра за развитие на учебните програми в ЦЕУ Будапеща. Като част от редовно провежданите „работилници“ на Югоизточноевропейската Асоциация по антична философия бяхме организатори и домакини на тридневния международен семинар върху диалога Епиномис на Платон, който се състоя през юни 2011 г., осъществен  със средства от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“.

С участието на десетки колеги от различни наши университети в качеството им на гост-лектори или дискусанти бяха проведени и семестриални седмични семинари, някои от които са част от учебния план на магистърската програма, а други – с по-широк общокултурен или университетски хоризонт: Класическо образование и идея за класическа древност в България; Интелектуалците през античността; Античността в художествената литература и естетическата теория; Класика и бъдеще.

По инициатива на Асоциацията и с подкрепата на ръководителите на трите философски катедри във ФФ успяхме да отбележим подобаващо юбилея на Аристотел през 2016 г. – 2400 години от рождението му. Конференцията Предизвикателството: Аристотел (https://aristotlesofia.wordpress.com/) беше тридневна, проведе се от 28 до 30 ноември 2016 г. в Университета, събра почти 60 участници от 12 наши и чужди университети и институти, вдъхнови също десетки средношколци за участие в ученическия конкурс за написване на есе на тема Моят Аристотел (https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/). Най-добрите в конкурса бяха наградени в първия ден на конференцията.

Последно в този ред на изброяване, но не и по важност и знаковост е и това, че през изминалите години много от членовете на Асоциацията вдъхновено написаха и успешно защитиха бакалавърски дипломни работи, магистърски тези, дисертации, хабилитационни текстове; мнозина издадоха книги и преводи с неотречима значимост за тази фундаментална област на хуманитаристиката.

Всичко това даде оправдано самочувствие и увереност на членовете на Асоциацията, че не само могат, но и трябва да организират веднъж годишно Четения, които да се утвърдят като редовен научен форум, на който всяка година в средата на декември да се представят доклади и съобщения, повечето от които да са фокусирани около една централна тема.  

   На 15 декември 2017 г. бяха проведени първите четения на АРУКО. Темата беше:

Утопия. Политическото философстване и фантазиране от Античността до Новото време.

   А вторите четения, проведените в средата на декември 2018 г., бяха посветени на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон. Някои от разширените версии на докладите са в ръцете на читателите, а пълната програма на конференцията включваше:

- пленарен доклад на проф. дфн Александър Андонов, ФФ, СУ, с дискусия: За разликата между античното и субектното мислене и действие.

- доц. д-р Иван Колев, ФФ, СУ: Ентелехии на ἐντελέχεια

- проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ: Мислене и примиряване – приготвяне, настройване и проектиране.

- доц. д-р Димка Гичева-Гочева: Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас – проф. Иван Георгов.

 - докторант Христо Хр. Тодоров, ФКНФ, СУ: Платон и т.нар. учение за етоса

- д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Принципът на противоречието при Платон и Аристотел.

- доц. д-р Виржиния Радева, ФФ, СУ: Влиянието на идеите на Платон върху хуманитарните науки.

- д-р Кирил Киров, ЮФ, СУ: Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон.

- проф. Кристина Япова, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Платоновата „музика“ от Критон към Федон.

- проф. Нева Кръстева, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Трите музики на Северин Боеций (ок.480-524) и техният резонанс

- д-р Камелия Спасова, ФСлФ, СУ: Аналогия и аномалия: библиотеките в Александрия и Пергам

- Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов, студенти по Класическа филология: Солон, Питагор и Емпедокъл като интелектуалци.

- докторант Невелин Вутев, ФФ, СУ: Философията на живота в досократическото мислене.

- д-р Иван Петров, Медицински университет, Пловдив: Мислене и действие в житието на свети Антоний и неговите славянски преводи.

- доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ, СУ: Египет – начало на историята.

- д-р Венелин Пенчев, Национална художествена академия: История и технология на най-древния изкуствен пигмент в Египет.

- доц. д-р Герасим Петрински, ФФ, СУ: Дамасций Диадох: образът на интелектуалеца-езичник и залезът на античния свят.

- доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, СУ: Мислене, говорене и действане: „случаят“ Солон.

- доц. д-р Боян Манчев, НБУ и Университет за изкуствата, Берлин: Действието на мисълта. Аристотеловото понятие за възможност в оперативното езикознание.

- д-р Вероника Келбечева, Медицински университет, Пловдив: „Виждането“ отвъд думите според  Тълкувателя на загадки. Романът на Хосе Карлос Сомоса „Пещерата на идеите“.

- докторант Марта Методиева, ИБЦТ, БАН: Неофит Бозвели и рецепцията на Аристотел през превода на Димитриос Дарварис.

- д-р Йордан Ефтимов: Какъв им е Овидий на поетите от епохата на НРБ?

- д-р Владимир Маринов, НБУ: Как действа езикът според „Софистът“ на Платон?

- проф. д-р Лидия Денкова, НБУ: Арете като най-добро основание за мислене и действие.

 

Мото на конференцията беше… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54 d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται). И това не беше случайно, тъй като темата на фокус и впечатляващата аналитичност на докладите напълно се вписа във високите примери и респектиращата традиция на нашето платонознание


***

Отзивът беше публикукаван първо на сайта на АРУКО на 21 декември 2020 г.