браво, млади философи

 

Проф. Иван Колев IIvan Kolev преди малко е съобщил на стената си чудесна новина със снимка:

"ФЕНОМЕНАЛЕН УСПЕХ НА МЛАДИТЕ ФИЛОСОФИ!

Златен медал за Симеон Кърджиев (11 клас, НГДЕК)

и сребърен медал за Иван Стоилов (10 клас, 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес, София)!

С благотворната помощ на Владислав Атанасов, учител по философия в НГДЕК

Най-доброто представяне на българския отбор на Международната олимпиада по философия след 1995 г.!"

***

Много пъти млади хора, първенци на Националната олимпиада по философия са се класирали на челни места и на Международната.

Златен медал досега и на Международната е печелил само Ognian Kassabov, той ще уточни дали годината е 1995.

***

Не познавам преподавателя, който е подготвил нашите участници за международното състезание, но познавам майката на златния медалист Симеон –

талантливата поетеса и психоложка Яна Монева Yana Moneva.

Поздравления заслужава и тя, защото от години подкрепя Симеон да напредва в заниманията с философия и старите езици.

Преди малко тя написа, че темата, по която са писали младите олимпийци, е следният цитат:

"We live in a fantasy world, a world of illusion. The great task in life is to find reality.”

Iris Murdoch

Браво и честито на всички, които от десетилетия провеждат и националната олимпиада, и подпомагат участието на учениците в международната.

Vivant!

***

p. s. По-горе съм написала, че не познавам преподавателя, който е подготвил учениците за международната олимпиада. Но се оказва, че не е съвсем така и че познавам един от тримата му учители в НГДЕК, при това този, който е преподавал на златния медалист Симеон Кърджиев най-дълго, три години.

Това е колегата Ангел Димитров, който е бакалавър по философия и магистър по биоетика. И двете степени са от Философския факултет на нашия най-стар университет.

Магистърската теза на Ангел Димитров е по един от най-сложните проблеми в биоетиката: "Пациентът в мозъчна смърт: граници на етическия дебат", научен ръководител на това оригинално философско съчинение е доц. д-р Валентина Кънева. В момента Ангел пише докторат в Папския институт в Рим, чийто патрон е св. Тома от Аквино. Ангел Димитров е преподавал на Симеон в 8 и 10 клас, а в 9 клас е ръководил кръжока по философия, в който най-деен участник е бил златният медалист Симеон.

Г-жа Огняна Асенова е преподавала на Симеон Кърджиев в 9 клас, а сега, в 11 клас, негов учител е г-н Владислав Атанасов.

Браво и на тримата млади колеги-преподаватели!

За учителите на сребърния медалист Иван Стоилов, моля, някой друг да напише.

***

Eсетата на младите колеги-философи, удостоени със златни, сребърни и бронзови медали,

вече са публикувани на сайта на Международната олимпиада по философия:

https://www.philosophy-olympiad.org/

Още веднъж: браво и честито на младите колеги, на техните учители и родители,

на всички онези десетки колеги, които от десетилетия организират всяка година Националната олимпиада по философия у нас и способстват за участието на първенците в нея и в Международната!

Да са здрави и щастливи!

ректорът стана министър

На 8 май написах във фейсбук:

 Разбира се, тепърва ще коментираме по-подробно промените.

Но тъй като все още новият кабинет не е гласуван от Народното събрание, а и не сме чули какво ще каже почти 100% сигурният нов министър на образованието, да посоча само едно място от нашия университетски правилник – член 6, алинея 6 (6):

(6) При предсрочно прекратяване на мандата на ректора следващият ректор изпълнява утвърдената политика за развитие на висшето училище до края на мандата.

Значи, хем ще има нов ректор и нови заместник-ректори, хем те ще са изпълнители на предишната програма в коловозите на предопределеното за нея.

Ясно е, че ще има и свикване на Общото събрание на университета, предизборна кампания, публични събеседвания с кандидат(к)ите за нов ректор.

При толкова много промени в правилника не съм сигурна, затова питам колегите:

1. Мандатът на Академичния съвет прекратява ли се с прекратяването на мандата на ректора?

2. Мандатът на Общото събрание прекратява ли се с прекратяването на мандата на ректора?

Сиреч, предстои ли ни пълен изборен цикъл?

Ще проведем ли Общи събрания на факултетите за избиране на нови членове на университетското Общо събрание?

А що се отнася до колегата проф. д-р Георги Вълчев, познавам го от есента на 1978 г., защото той беше ученик в старозагорската френска гимназия "Ромен Ролан", а аз – в руската "Максим Горки".

Двете гимназии бяхме в една и съща сграда, едните учеха сутрин, а другите – следобед. Всички се познавахме и се поздравявахме, когато на обяд се разминавахме на входа.

Но нито веднъж не сме разговаряли: нито когато бяхме ученици, нито после, когато се виждахме в крилото на Историческия и Философския факултет.

От 1999 г. имам един курс в специалност Културология, който отдавна е избираем. Понякога в асансьора на Блок 1 сме се качвали заедно, но през всички тези десетилетия не сме разговаряли нито веднъж!

Само: "Добър ден" – "Добър ден".

Макар че се познаваме от 1978 г., не сме разговаряли нито веднъж, защото още от ученическите години той е изключително мълчалив, затворен и предпазлив, а аз съм приказлива и шумна критикарка.

Университетът не обича самостоятелно и критично мислещите.

Университетите по света са институции на корпоративната етика. Те пазят корпусите, сиреч телата си от външни и особено от вътрешни опасности.

Корпоративна етика ще рече: вътре в тялото на университета, не само на нашия най-стар, но и изобщо на почти всеки университет по света, може да се развиват всякакви язви и гангрени, тумори и метастази, зарази и възпаления.

За всичко това трябва да се мълчи.

Тежко им на онези, които говорят за това!

А специално за нашия проблемите идват и от това, че университетът се намира на 50 метра от Народното събрание.

Преди 135 години, когато се е решавало къде точно да се отвори първото българско висше училище, Стефан Стамболов предложил щом столицата ще е София, висшето училище да е във Велико Търново, защото иначе то ще е обречено на пагубното влияние на политическите фактори.

Предположеното от Стефан Стамболов се потвърждава:

през цялата история на най-стария наш университет въпреки лелеяния блян за автономия и самоуправление, за безкористно търсене на знанията и безпрепятствено развитие на научните дирения, през цялата си вече почти 140-годишна история,

първо най-старият, а после и всички останали наши, вече десетки университети са били послушни слуги, а в някои десетилетия и безправни роби на управляващите.

За проф. Вълчев със сигурност мога да напиша: 1. Той е отличен администратор и е работлив като вол; доказа го през двата си заместник-ректорски мандата; 2. Той е мълчалив и прикрит – не си спомням да се е изказвал нито веднъж на Общите събрания на Философския факултет, които се провеждат веднъж годишно, обикновено в последния петък на октомври; 3. Не обича публичните изяви, политиканстването и критичното изявяване на преподавателите; 4. Ненавижда хора като мен – изказвам се на почти всяко Общо събрание с неудобни въпроси, след които председателят на Общото събрание и деканът закриват събранието, за да ми запушат устата и за да не стане още по-голям скандал. 5. Има надежда да прекрати денковщината в управлението на висшето образование или поне да се престори, че ще чуе воплите на загробената хуманитаристика и на отчаяните труженици на нивата на обществените и социалните знания; 6. С поведенческите си качества идеално пасва на нрава на новия министерски съвет.

И все пак да му пожелаем успех – и на него, и на новия кабинет.

От обладаването на столичния град от Мутрата чрез кметските избори през 2005 г. минаха 20 години!

Почти 20 години бандитско, престъпно, мутренско управление!

Почти 20 години на подвизаване на безнаказано крадящи даже и със задниците си!

И 12 години денковщина в управлението на висшето образование!

Дано да има промяна, поне малка промяна.

А надеждата, както знаем, е останала на дъното на кутията, подарена на Пандора...

нов месец и ξεκαλοκαιριά

 Мемоарната секция във фейсбук ми напомня, че преди 8 години съм видяла на стената на моята съученичка и приятелка Violeta Ioannidi:

на този ден нашите съседи в Елада си пожелават не просто хубав нов месец, както правят на всеки първи ден от нов месец,

но и си честитят това, че отново идва лятото: Καλή ξεκαλοκαιριά!

И затова и от мен: да е честит първи май, да е красив новият месец и нека да е лято!

А за спомен от отминалия април:

книга за митове

 

Снимката е от профила във фейсбук на Университетска книжарница №2.

Благодарим за колегиалната подкрепа!

Съдържание на книгата 64 мита (според първоизточниците)

 

Предговор

 

Откъс: Светогледът на античния човек – елин или елиноезичен, римлянин или римски гражданин, – е основан върху митологията.

Това е съвкупност от разкази за историята на вселената, съдържащи преди всичко родословия и войни. Всички те, взети заедно, се стремят да образуват един цял и завършен разказ. Той започва с появата или началността на първите и безсмъртни същества, подобни на прародители или елементи, и завършва с Троянската война и съдбата на по-видните участници в нея. Тяхната смърт отбелязва края на онази епоха от миналото, за която античният човек знае от митовете.

...

Ние няма как да знаем дали Омир и Хезиод само са предавали това, което се е разказвало преди тях, или са добавяли и от себе си. Във всеки случай те са законодателите на античната митология и негласно се е приемало, че митотворчество е имало само до тяхното време, а след това нови митове не са били създавани.

След ранния героически епос идват, както по време, така и по значение, одите на Пиндар и произведенията на атическите драматурзи. По-късната литература не предлага много новини. Има текстове, които си заслужава да се прочетат било заради художествените им качества, било заради достъпността на изложението. Такива са „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски и поемите на римските епици – „Енеида“ на Вергилий и „Метаморфози“ на Овидий.

По тяхно време и малко по-късно се появили кратки, но пълни изложения на митологията, които имат вид на справочници или „леко четиво“. Такива са „Митологическа библиотека“, приписана на Аполодор, и сборникът на Хигин „Митове“.

Настоящата книга следва техния образец.

„64-те“ бяха написани през април и май 2024 г., но поредицата получи крайния си вид в началото на март, 2026 г.

Преводът на Прокловия „Епически цикъл“ и краткото представяне на „Животът на Омир“ се появиха за пръв път през 2019 г., в

„Старогръцката литература“. Сега се предлагат на читателя отново, с някои подобрения.

                                                           

*** 

Въведение

 

 Да се разкаже гръцката митология не е същото, като да се разкаже „Илиада“. „Илиада“ вече я има: тя е за това, как Ахил бил оскърбен, отказал да участва в сраженията и настоял боговете да доведат ахейската войска до поражение и дори унищожение. Но точно затова станал причина за смъртта на приятеля си. И след това отишъл да се бие: не защото получил извинение от оскърбилите го (той го получил), а за да отмъсти на троянеца, който убил приятеля му. По-късните преработки на Омировото съчинение не са повече от припомняния на вече съществуващ разказ с определени начало, перипетии и край. Разказът е за събития, които се намират в причинно-следствена връзка помежду си: това е заслуга на поета и е най-мъчното нещо в художествената словесност, както твърди Аристотел в „Поетика“.

Но гръцката митология не е такова нещо. Тя не е един, а множество разкази, често противоречащи си и обикновено несвързани помежду си. От друга страна, те също са „едно“, доколкото героите им са едни – Омировите и Хезиодови богове, и смъртните им потомци.

И епохата е една: като се започне от „началата на всичко“ и се завърши със завръщането (или изгнанието) на героите от Троянската война, и съдбата на техните синове и дъщери.

Така че един разказ за гръцката митология няма. Затова всеки път, когато някой започне да говори за нея, той прави нещо ново.

Затова и този разказ, който започва сега, е нещо ново.

 

                                                  Митове

 

1. Девкалион

2. Персефона

3. Евридика

4. Лаодамия

5. Пигмалион

6. Пазифая

7. Европа

8. Иό

     Илюстрация: Певец сред слушателите си (средата на VII в. пр. Хр.)

9. Прометей

10. Пандора

11. Атлас

12. Ерида

13. Тантал

14. Тиест

15. Елена

16. Федра

    Илюстрация: Орест убива майка си Клитемнестра

17. Актеон

18. Пентей

19. Инό

20. Херакъл

21. Тезей

22. Едип

23. Сфинксът

24. Йокаста

     Илюстрация: Сфинксове, овни и птици

25. Креуса

26. Терей

27. Арес

28. Хефест

29. Тирезий

30. Медея

31. Ифигения

32. Макария

     Илюстрация: Змей напада еднорог

33. Менойкий

34. Полиник

35. Антигона

36. Деянира

37. Хирон

38. Ахил

39. Паламед

40. Телеф

      Илюстрация: Лапит се сражава с кентаври

41. Авга

42. Партенопей

43. Алтея

44. Тиндарей

45. Аргонавтите

46. Атина

47. Аполон

48. Дардан

     Илюстрация: Воин се прощава със семейството си. Ок. 580 г. пр. Хр.

49. Кадъм

50. Тифон

51. Зевс

52. Поликсена

53. Хризеида

54. Приам

55. Акризий

56. Белерофонт

     Илюстрация: Грифонка с малко грифонче. ок. 620 г. пр. Хр.

57. Персей

58. Горгоните

59. Андромеда

60. Амфитрион

61. Еол

62. Тирό

63. Амфиарай

64. Алкмеон

 

Троянската война (превод на извлеченията на шест поеми от „Епическия цикъл“, записани от Прокъл, V в. сл. Хр. )

1. „Киприи“

2. „Етиопида“

3. „Малка Илиада“

4. „Разрушаването на Троя“

5. „Завръщания“

6. „Телегония“

 

Животът на Омир ( Кратко изложение (не превод) на т. нар. Vita Herodotea, съчинена вероятно през първите векове след Христа)

 

***

                      Още за автора:

Николай Гочев е роден през 1964 г. в София. Често напомня, че по баща произхожда от Тракия, а по майка – от Македония. Завършил е НГДЕК (1983) и Eзикознание в Атинския университет (1993). Преподава старогръцка литература и класическа древност в СУ „Св. Климент Охридски“.

 Автор е на още десет книги: 

*Античният херметизъм. Изд. „Сонм“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999;

*Александрия. Разкази за книги, хора и градове. Изд. „Сонм“, 2002;

*ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том I: Аристотел и Хегел. Изд. „Сонм“, 2004;

*Епистоларен роман с писма до Платон: Писма до Егина. Сонм, 2006;

*Александрия II. УИ „Св. Климент Охридски“, 2017.

*Фантастичното през античността. УИ „Св. Климент Охридски“, 2018; *Старогръцката литература. УИ Св. Климент Охридски, 2019;

*Автобиография. УИ „Св. Климент Охридски“, 2021;

*Трагедията. УИ „Св. Климент Охридски“, 2023;

*Историософия. Студио Беров, 2023 и 2024.

 

Превел е:

*Херметически корпус. Eлектронно издание: Изд. „Проектория“, 2012; книжно издание: КМНЦ при БАН, 2018;

*Антигона на Софокъл. „Проектория“, 2014;

*Епиномис на Платон. УИ „Св. Климент Охридски“, 2024.

 

Основател и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005).

Пътувал е из Европа и Близкия изток между Варшава, Авиньон, Тбилиси и Абу Симбел.

Разбирането му за основния предмет на академичните му занимания и за подхода към него е представено най-пълно в Старогръцката литература. От легендарните начала на поезията до края на елинизма. УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.

За връх на научната си работа смята превода и коментара на Аристотеловата Метафизика. Книги I-III и X-XIV са издадени през 2000 („Сонм“)  и 2017 („Дива 2007“); кн. IV-IX излизат през 2019, „Дива 2007“.

Цялата Метафизика в един том е публикувана през 2020, УИ „Св. Климент Охридски“ и оттогава е преиздавана няколко пъти в малки тиражи.

През 2025 г. отново УИ „Св. Климент Охридски“ публикува неговия превод на Категории на Аристотел – наистина на български език – в един том с Метафизика.

Последният му публикуван превод са първите шест от Писмата на Платон, които са включени в сб. Школи, знания, университети (Статии и доклади от Четенията на АРУКО през 2023 г., издателство на НБУ, 2025, съст. Кристина Япова и Стефан Димитров).

 

                          Още за книгата:

 

© 2026 Студио Беров ООД, издател

© 2026 Теодора Берова, преглед

© 2026 Красимир Беров, предпечат

Предпечатната подготовка на тази книга бе осъществена само със свободни пособия: MX Linux, LibreOffice, Inkscape, GIMP, Ghostscript

На корицата – изглед от храма на Атина на остров Егина. 9 юли 2016, към 16:45 ч.

Снимка – Николай Гочев.

Илюстрациите в книгата са графични възпроизвеждания на бронзови релефи, обикновено върху бойни доспехи. VII-VI в. пр. Хр. Всички са от Археологическия музей на Олимпия, Елида. 20 август 2023, към 17 ч. Снимки – Димка Гочева.

 

ISBN: 978-619-93260-4-6

Печат: Дайрект Сървисиз ООД