препрочитам двете становища

снимка на Николай Гочев отпреди много години, когато крилото на Философския факултет нямаше остъкление заради ремонт и ветрове вършееха из него

Вчера на сайта на Университета беше публикувано на най-видно място

Становище на ректорското ръководство по отношение на сигнал до Етичната комисия от студент-първокурсник относно:

1. Замаскирана антисемитска пропаганда

2. Политическо вербуване

3. Разпространение на радикален екстремизъм

Вижте тук:

https://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/stanovische_na_sofijskiya_universitet_sv_kliment_ohridski

 

Публикувано е и

СТАНОВИЩЕ

НА ЕТИЧНАТА КОМИСИЯ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ПО СИГНАЛ ЗА ЗАМАСКИРАНА АНТИСЕМИТСКА ПРОПАГАНДА

И ПОЛИТИЧЕСКО ВЕРБУВАНЕ

 

Тук:

https://uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/etichna_komisiya

 

Не знаем какво пише в сигнала на студента-първокурсник, но от заглавието на Становищата е ясно, че според сигналоподателя има „замаскирана антисемитска пропаганда, разпространение на радикален екстремизъм и политическо вербуване“.

Всеки може да прочете внимателно и да сравни двете Становища.

Етичната комисия се състои от седем преподаватели от различни факултети, един студент, един служител и секретар.

Да напомня също така, че тя е консултативен орган, но има правото да

п р е п о р ъ ч а на ректора да наложи три дисциплинарни наказания с различна тежест.

Забележка; предупреждение за уволнение; уволнение.

И както писах преди десет дни, това може да стане, без да бъде питана нито катедрата, нито факултета, в който работи сигналоподаденият преподавател, а той/тя може да има отлична атестация, многобройни публикации, хвалебствени анонимни отзиви в анонимните студентски анкети и пр.

 

Становищата, публикувани вчера, се различават като съдържание и тон, но важното е, че

Етичната комисия не препоръчва в този случай нито едно от трите възможни наказания за нито един от тримата уважавани колеги от Философския факултет. 

В Становището на ректорското ръководство, обаче, се споменава, че

на доц. Касабов ще му бъде наложено административното наказание

забележка заради това, че като модератор на едно събитие (на 18 ноември 2025 г.) е позволил на студентска организация, която не е свързана с университета, да отправя призиви за присъединяване към техните действия. Това изглежда не се забелязва в общия хор на радостните възгласи, които от вчера приветстват добрите новини.

 Цитирам:

На тази лекция са присъствали и студенти от пропалестинската организация „Студенти за Палестина“, на които е била предоставена думата, за да се представят, и тогава от тяхна страна към другите присъстващи студенти са били отправени призиви да се присъединят към техните инициативи – действие, което действително може да бъде окачествено като политическа агитация и е трябвало своевременно да бъде прекратено от модератора на събитието. Тъй като това не се е случило, на доц. Касабов е направена забележка, че занапред не трябва да допуска подобни пропуски, и ще му бъде наложено съответното административно наказание.

 

От двете становища не става ясно дали на другите двама уважавани, но „сигналоподадени“ колеги ще им бъдат наложени някакви наказания.

 

Обаче всичко това, а и други случаи и казуси от практиката на Етичната комисия създават впечатлението за двоен, че и троен аршин, и избирателност.

 

Например, следния случай, за който публично не се говори много извън Философския факултет, но всеки, който има достъп до документацията в интранет и протоколите от заседанията на Факултетния съвет на ФФ, може да отвори и да прочете

 

 ПРОТОКОЛ № 11

ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ФАКУЛТЕТНИЯ СЪВЕТ, ПРОВЕДЕНО на 4 юни 2024 г.

В края на заседанието е обсъдена следната образцова проява на погазване на Закона за висшето образование, Правилника на Университета и принципите за академична свобода, академично самоуправление и неприкосновеност на територията и сградите на университета. Вижте чл. 19 ал. 3 и 4 на Закона за висше образование и чл. 3 ал. 3 на Правилника за устройството и дейността на Софийския университет.

Принципът за неприкосновеност на територията означава: полиция и въоръжени лица нямат право да влизат в никоя част на университетските пространства във всички висши образователни институции на страната.

Не знам как е в другите университети, но заради тази законова повеля, например в най-стария университет, в нито една от сградите няма никаква охрана.

Има портиер(к)и, повечето от които са възрастни пенсионирани хора, а някои от тях са и трудноподвижни. Те дават на преподавателите ключовете за аудиториите и отбелязват в големи тетрадки кой кога ги взима и кога ги връща.

Та, ето случката, която заслужава внимание.

На 29 май 2024 г. в сградата на Блок 4 пристига посланикът на Израел, за да изнесе лекция.

Денят е бил сряда, предпоследна седмица на семестъра.

В Блок 4 винаги в сряда е най-пълно с хора, защото в него се провежда по-голямата част от аудиторната работа в специалностите Социология, Политология, Европеистика, Публична администрация, Философия и Философия с преподаване на английски език. В Блок 4 са и голяма част от кабинетите на преподавателите от ФФ. А предпоследната седмица от семестъра е фраш.

Та, пристига посланикът на Израел на 29 май 2024 г. в Блок 4. Не знам дали е сегашният, или е посланикът от предишния мандат, но по-важното е, че е отишъл и с полиция, и с личната си охрана.

Цялата сграда е била претърсена с лаещи кучета и персоналните гардове на посланика!

Няма да преразказвам подробно какво пише в протокола от заседанието на ФС на ФФ от 4 юни 2024 г. Всеки, който има достъп, може да го прочете.

Единият от ръководителите на една от трите философски катедри споделя (цитирам със съкращения от протокола):

... Причината за това е, че в рамките на час на доц. Искрен Иванов е бил поканен израелския посланик да участва. Той се движи с лична охрана, доколкото разбирам има и допълнителни органи, които пазят и това е направено, без да се спази Правилникът на СУ, т.е. чл. 6, без да се поиска разрешение от ректора...

Блокът е бил претърсен, това е по свидетелства на преподаватели и студенти. По време на лекцията, какво е било, по време на часа вътре стои охрана. ...

Самите студенти не са се чувствали комфортно от това, че в рамките на една аудитория има охрана, те са с оръжие, част от охраната е била с кучета. Това ми се струва недопустимо. Бих искал да се обърне внимание, ако наистина доц. Искрен Иванов е организаторът, да прочете Правилника и да го спазва. ..

Край на цитата.

По-нататък в Протокола от 4 юни 2024 г. се виждат изказванията на колеги, които коментират, че и на други официални събития има външна охрана и влизащите се проверяват с металдетектори.

Да, коментирам аз, но това става само на големи тържества в Аулата, на които има десетки депутати, министри, дипломати, ръководителите на най-големите религиозни общности у нас и други. Десетки официални гости.

На 29 май 2024 г. е д и н посланик е отишъл да изнесе лекция по покана на преподавател, но отишъл с личната си охрана и с лаещи кучета.

И те са пазили превъзходителството по време на лекцията му.

Така пише в Протокол No11 от Заседание на Факултетния съвет на Философския факултет, проведено на 4 юни 2024 г.

Това е станало пред стотици студенти и няколко преподаватели, защото е станало в сряда, в предпоследната седмица на семестъра.

Случаят още се коментира в колегията, но досега никой не е направил „сигнал“ до Етичната комисия относно преподавателя, поканил посланика, а сигурно вече има и давност...

Затова е хубаво, че вчерашното Становище на ректорското ръководство завършва твърдо:

Тъй като подобен опит за вмешателство беше правен и преди това, ръководството на Софийския университет напомня на Н. Пр. Сфари, че като представител на Израел в България той е длъжен да се отнася с необходимото уважение към българските закони, в това число и към Закона за висшето образование, където много ясно са описани параметрите на академичната автономия в нашата страна. В тази връзка напомняме на посланик Сфари, че контактите на Софийския университет с водещи израелски университети и учени датират от дълго време преди началото на неговия посланически мандат и ще продължат и след неговото приключване. ...

Ако Н. Пр. Сфари продължи да проявява подобно менторско отношение към Софийския университет, ръководството на Софийския университет ще бъде принудено да ограничи до протоколния минимум контактите си с него, тъй като никой друг представител на Дипломатическия корпус в България не си е позволявал такова поведение. Съзнателно или не той обтяга до краен предел една чувствителна струна от живота на съвременните ни общества, която, ако се скъса, може да отключи социални процеси с трудно предвидими последици, които не само че ще задълбочат съществуващите вече разделения, но вероятно ще очертаят още много нови.

 Край на цитата от ректорското становище.

Предполагам, че под „подобен опит за вмешателство беше правен и преди това“ се има предвид наглата проява от края на май 2024 г.

Не ми е известно никога преди това университетска сграда да е била претърсвана с лаещи кучета заради височайше посещение на един гост-лектор, а после той да е бил охраняван с кучетата и въоръжените си пазванти, докато изнася  л е к ц и я   пред студенти по политология.

 

академична свобода няма

 https://clubz.bg/172495

По повод на вчерашната публикация, към която давам линк по-горе, написах.

Вчера се опитвах цял ден да разбера какво всъщност става, защото от написаното в някои медии не се разбира много. От профил на профил във фейсбук най-сетне разбрах: студент от специалност Философия е сезирал Етичната комисия. Не разбрах дали само срещу един преподавател или срещу трима. Защото завалийчето е толкова застреляно като чете изразително от лаптоп текст, който очевидно е написан от друг, че не се разбира дали и тримата, удостоени със споменаване във видеото, са в доноса, пардон, в сигнала до Етичната комисия.

Особено трогателно е заключението на колегата-първокурсник в последната минута от видеото на сайта на Club Z:

Убеден съм, че всеки един родител е записвал децата си в нашите университети, за да използват акъла си...

Я пак! Ами, да, чуйте го:

Убеден съм, че всеки един родител е записвал децата си в нашите университети, за да използват акъла си...

Аз пък съм убедена, че в нашите университети сами се записват пълнолетни български или чужди граждани, а всеки един родител записва децата си в детската градина и в училище.

Според мен от този финален пасаж става ясно, че текстът е писан от друг, по всяка вероятност от някой родител, абсолютно убеден в правотата си, а в припряността най-после да се извърши наказателна акция срещу трима уважавани колеги от ФФ, е пропусната редакцията на тази заключителна смешка.

***

Обаче работата е сериозна.

Този пореден случай трябва най-после да доведе до обсъждане на статута на Етичната комисия, защото според сегашните ѝ правомощия, тя „прескача“ и „надскача“ и катедрените, и факултетните съвети. Един преподавател може току-що да е получил отлична атестация. Може да има отлични оценки от анонимните студентски анкети и да има няколко публикации в заветните англоезични списания на обожествения английски език, за които даже да получи няколко левчета, пардон, вече няколко евракия повече като материална награда... И въпреки всичко това, преподавател, срещу когото има донос, пардон, сигнал в Етичната комисия, по нейно предложение може да получи дисциплинарно наказание от Ректора: 1. Забележка, 2. Предупреждение за уволнение; 3. Уволнение.

И всичко това може да стане, без изобщо да бъде питана нито катедрата, нито факултетът, в който работи преподавателят, срещу когото е доносът, пардон, сигналът.

И всичко това няма нищо общо с причините за дисциплинарни наказания, предвидени и от Кодекса на труда, и от Закона за висше образование, и от сума ти правилници за прилагане на законите и т. н.

Това е в разрез с традицията на нашия почти 140-годишен университет, където даже по соца се спазваше правилото: редът на уволненията трябва да повтаря реда на назначенията.

Сиреч, първо катедрата, после факултетният съвет вземат решение.

Разбира се, има един опровергаващ пример, който съм длъжна да спомена: през 1987 г. от Софийския университет бяха дисциплинарно уволнени акад. Никола Попов, проф. Николай Василев, проф. Васил Иванов и проф. Недялко Белев. Без никой да пита нито катедрите, нито факултетите, в които са работили. По разпореждане на ЦК на БКП и президиума му, и тогавашния първи. Научихме за това с колеги в деня, когато си получавахме дипломите на тържество в Аулата, на 3 декември 1987 г.

Току-що бяха минали писменият и устният изпит в конкурса за аспирантура по антична и средновековна философия, които се проведоха на 1 и 2 декември. Местата бяха две, такъв конкурс не е бил провеждан от 1956 г.

После ние, новозачислените аспиранти научихме, че Първичната партийна организация на БКП във ФФ и повечето от преподавателите в специалност Философия са протестирали срещу това, но ... И четиримата уволнени бяха върнати на работа веднага след началото на процеса, който се нарича "начало на демократичните промени".

Онези четирима преподаватели са били тогавашните дисиденти и критици.

След толкова десетилетия на "демократични промени и практики" пак стигнахме до тормоз над инакомислещите и критикуващите вътрешната и външната политика на управляващите ко(к)алиции.

***

Нашият почти 140-годишен университет има великолепно написан Етичен кодекс:

https://uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/etichna_komisiya

Обаче, ако се вгледаме в няколко образцови разправи с няколко инакомислещи и дисидентстващи преподател(к)и, сред които бях и аз, ще видим, че в разрез с онова, което пише във великолепно написания текст на Етичния кодекс, Етичната комисия понякога подава бухалка на ректора, за да може той да удари донесения, пардон, сигналоподадения, без преди това да пита катедрата или факултета, където работи той или тя. При все публикации, отлична преподавателска работа и прочие.

През всички тези години, в които съм работила единствено и само в СУ, никога не съм била член на нито един колективен управленски орган, но ако в университета има останала капка инстинкт за самосъхранение, най-после правилата, по които Етичната комисия изработва бухалките по доноси, пардон, по сигнали, трябва да се променят.

***

Що се отнася до настоящия донос, поне от появилото се по медиите за другите двама от доносниците е ясно:

1.     Доц. Динева напусна по свое желание през септември 2024 г., тя от година и половина не е в колегията, а през учебната 2023/2024 г. се ползваше от лукса да живее в чужбина и да работи дистанционно оттам. Понеже съм в този университет от 1982 г., знам за десетки случаи на колеги, които сключваха брак с чужди граждани, или трябваше да придружават членове на семействата си за дълго в чужбина. Много ог тях също можеха чрез преподаване на задочници или блоково преподаване да изпълняват нормата на заетостта, но на никого не бе позволено. На доц. Динева ѝ беше позволено.

Същата бивша преподавателка през учебната 2022/2023 г. ползваше едногодишен творчески отпуск. Няма лошо. Законът и правилникът го позволяват веднъж на седем години, т. нар. сабатикал. Е, има хора, на които за 38 години трудов стаж никога не им е бил позволяван сабатикал. Искала съм два пъти, отказваха ми, понеже във ФФ всички сме равни, но някои са по-равни от другите.

 На доц. Динева българските данъкоплатци ѝ платиха едногодишен творчески отпуск, за да напише изследване. Питането ми е: написано ли е изследването, за което целокупният български данъкоплатец ѝ плащаше пари в продължение на една година?

Ако не е написано, тя има ли намерение да върне 12 месечни заплати в бюджета на университета, или има намерение да продължи да доносничи срещу добросъвестни колеги, които изпълняват двойно нормата на преподавателската заетост, публикуват, рецензират, ръководят дипломанти, работят на предела на силите си, но също така според съвестта си и разбиранията си за добро и зло организират обществени обсъждания по въпроси, които засягат целокупното човечество?

А като сметнем, че преди творческия ѝ отпуск всички ние от 15 март 2020 г. до пролетта на 2022 г. бяхме принудени да преподаваме предимно дистанционно, спокойно можем да отчетем едни 6 (словом: шест) години, в които доц. Динева физически не е била във Философския факултет, с епизодични изключения.

Защо тогава доносничи срещу безукорно работещи в него?

Отговорът на този въпрос го знам: тя има опит в лъжесвидетелстването от 2012 г.: окрилява я лъжесвидетелстването ѝ в делото срещу мен. През 2007 г., когато се проведе първата атестация на преподавателите във ФФ, заради която – уж – ме влачиха по съдилищата, тя не беше все още нито докторантка, нито преподавателка в катедрата по История на философията, но после през 2012 г. лъжесвидетелства срещу мен... за атестация, по време на която не е била даже дипломиран магистър.

Направила съм тематичен блог за това дело, да не се отклонявам повече, който иска да намери блога и да скролне, например, тези три „чаршафа“:

https://anoigw.blogspot.com/2012/10/blog-post_16.html

https://anoigw.blogspot.com/2012/09/blog-post_17.html

https://anoigw.blogspot.com/2012/09/blog-post.html

 

Следващото име, което виждам в медиите: гл. ас. д-р Симеон Младенов. Също като доц. Динева: уж специалист по средновековна философия, но натоварен да преподава антична. Както на него, така и на доц. Динева българските данъкоплатци в продължение на години им плащаха: на нея по-дълго (14 години), на него по-кратко (само 3 години и половина). В продължение на години не написаха нито един текст, нямат нито една публикация по  а н т и ч н а   философия. Нито изследване, нито превод, нито нищо. Но преподаваха антична  философия, понеже нашият университет следва Хумболтовия идеал за единство на Lehren und Lernen – единството на изследването и преподаването.

Нали един университетски преподавател трябва да преподава това, което сам(а) е изследвал(а), а не да чете лекции и книги, написани от други?

Lehren und Lernen в преподаването на антична философия? На-най.

От години вече а н т и ч н а   философия и във Философския, и в Историческия факултет се преподава последователно от няколко души, нито един от които няма нито публикации, нито преводи на антични мислители.

В протокола от факултетния съвет, проведен през януари, прочетох, че и гл. ас. д-р Симеон Младенов също е напуснал университета по свое желание, а от колеги разбрах, че едва ли не са падали на колене пред него с молби да не зарязва преподаването в средата на учебната година.

И какво решение е намерено? Проф. дфн Олег Георгиев, човек на 73 години, пенсиониран преди 8 години, чете лекциите от задължителния курс по антична философия в специалност История и философия в Историческия факултет през пролетния семестър, а доц. Манова от ИФС – води упражнения... (Тя изобщо някога явявала ли се е на конкурс в СУ или я парашутираха?)

Та, по отношение на доноса, пардон, на сигнала в Етичната комисия имаме: двама души, които са напуснали университета в търсене на по-охолен живот, плюс един студент, който очевидно е разбрал, че философията «не е неговото», а сега си търси оправдание за напускане на следването…

И още, дори и един колега, който вече е преподавал на този студент-първокурсник през първия семестър, да го е «репресирал», как са могли другите двама, които все още не са му преподавали, да го «репресират»?

               

                                                Кога умря академичната свобода?

https://www.marginalia.bg/pozitsiya-akademichna-svoboda-oznachava-pravo-na-nesaglasie/

Присъединих се към подписката в Marginalia под публикацията, озаглавена Академична свобода означава право на несъгласие, макар че според мен академичната свобода отдавна е мъртва в най-стария български университет.

Агонията ѝ започна преди 21 години, през 2005 г., когато беше създадена партията ДСБ и една трета от нейните 15 учредители бяха преподаватели от ФФ: професорите Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Стефан Попов, Георги Фотев и Светослав Малинов.

Философският факултет беше десебариран, след това в други факултети се оформиха мощни първични партийни организации – най-вече на мутрите, но и на дайбългаристите. Колкото по-неформални, толкова по-овластени, по-злотворни и отмъстителни групировки от хитреци, които каптираха изворите на всякакви благини, проекти, командировки, допълнителни стимули и пр.

Законът за висше образование и Правилникът на университета забраняват точно това: развиването на политическа дейност в полза на конкретни играчи на политическата сцена, но законите у нас най-често са текст, който е написан, за да се запълнят с нещо страниците на Държавен вестник...

И, да, имаше и окупация на университета, която опропасти почти цяла академична година, и какво ли не, и що ли не в полза на определени мутри и муцуни, налагани на обществото като политическа „класа“.  (Ако някой иска да прочете какво съм писала против „окупацията с цел морал“ и докато тя се случваше, и десет години след това : https://dimkasdiary.blogspot.com/2024/01/blog-post_31.html)

Законите и правилниците забраняват точно това, което процъфтява в най-стария наш университет от десетилетия. И благодарение на което някои направиха и кариери, и пари.

Законите и правилниците не забраняват провеждането на дискусии и събития, на които се обсъждат най-важните проблеми и съдбовните кризи, засягащи нашето общество и целокупното човечество. Напротив, това е една от най-важните мисии на университета като институция на разума, наред с първостепенните две задачи: първо, съхраняването и препредаването на постигнатото знание, и второ, създаването на н о в о знание.

Най-старият университет у нас бе парцелиран, порциониран, приватизиран и плячкосан от едни партийки в едни от факултетите, от други партийки – в други.

Отровните и зловонни процеси протичат в него отдавна.

Каквото и да се промени в държавата, ако изобщо нещо някога се промени, за университета е вече късно за промяна. Той се крепи като кухина, като изсъхнал дънер, благодарение на скелета на трите образователни степени и обучението в тях.

книга от картини

Миналата седмица на 4 февруари в галерия "Прегърни ме" бе представена прекрасната книга Златният сън. 

Книга от картини, написана и нарисувана от Веселин Праматаров по едноименната новела на френския романтически автор Шарл Нодие.

За произведението на изкуството, което единява в едно няколко изобразителни жанра, но и словото, говориха писателят Чавдар Ценов и художникът Сотир Гелев.

Писателят говори за Шарл Нодие като реакционен романтик, художникът разказа за техни общи експерименти в комиксите с други колеги, за издателски авантюри с комиксови списания в многохиляден тираж в началото на 90-те години. Особено ме впечатли акцентът, поставен от художника Сотир Гелев върху словото. Колкото и добре да е нарисува една история, според него тя няма да е успешна, ако разказаното в нея не е увлекателно.

Водеща на представянето беше приятелката и колега Дора Минева – преводачка на десетки безценни философски и литературни произведения, водещата фигура в издателство "СОНМ", което вече три десетилетия доказва какво може да направи едно малко издателство, движено от способни и енергични хора.

Не се правя на разбирачка-изкуствоведка, просто споделям усещането за вълшебство.

Книгата е приказка, в която в осем последователни части се разкрива тайнство.

Има нещо вълшебно в начина, по който Веселин Праматаров слива едноцветни фигури с отчетлив контур с живописни контурирани светлосенки. Така, като демиург на нов изобразителен жанр, той слива живописта и графиката. 

Той сподели опита си от най-продуктивния период, в който най-интензивно е работил върху живописно-графичните мозайки: двумесечен престой в Париж, впечатления от отдела за класическа западноевропейска скулптура в Лувъра и Музея за ориенталски изкуства.

Родило се е вълшество, което отвежда разгръщащите книгата отвъд реалността. 

 

спомени за 8 март

Разказвала съм ги и във фейсбук:

Няколко пъти 8 март ми е бил щастлив ден в професионален план.

Най-първият път беше на 8 март 1984 г.

Обадих се от Централна поща на нашите в Стара Загора. По онова време живеех на квартира, в която нямаше домашен телефон...

Та, обадих се у нас и баща ми Иван – Бог да го прости! – ми каза, че ми е намерил старогръцко-български речник.

По онова време беше невъзможно дори и в софийските антикварни да се намери. Превеждах си задължителните и допълнителните изречения, които доц. Богдан Богданов ни даваше за домашно или във филологическата, или в централната университетска библиотека. По онова време той беше доцент, преподаваше на една неформална групичка от асистенти, аспиранти и студенти, като всеки път започваше с проверка на домашните ни работи.

Само в библиотеките имаше речници, които можеха са се ползват на място.

Баща ми Иван ми каза, че в старозагорската антикварна е предложен един речник за 55 лева и той ми го купил.

А по онова време с 55 лева се изхранвах в продължение на месец в София.

Баща ми Иван каза по телефона: "Е, Димче, щом това е толкова важно за теб, нека това да е подарък. Може след време работата да ти е такава, че пак да ти трябва".

Да е вечна паметта му!

И така, това беше един много щастлив 8 март.

Вечерта беше навалял сняг, но през деня изгря слънце, ярко като днешното.

Всичко искреше от разтопения сняг под слънчевите лъчи, а аз: вече имах с в о й старогръцко-български речник!

***

После, пак на 8 март, но вече 1993 г. с Николай Гочев се засякохме на обяд в "Яйцето" и за първи път си говорихме на "ти". Той ми каза, че щом ще заминавам за една година в Атина, ще е добре да си усъвършенствам новогръцкия и още по-добре ще е да посещавам часовете, които води в НГДЕК и/или в новогръцка филология.

***

После, пак на 8 март, но вече 2005 г. след едно бурно събрание в една аудиторийка в Гълъбарника беше учредена Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО, която днес навършва точно 20 години.

На събранието присъстваха няколко колеги, които бяха дошли, за да се изкажат категорично против и да попречат на учредяването.

Пошегувах се, че и ние ще направим като ГЕРБ: тази година ще се учредим по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а догодина ще се пререгистрираме като политическа партия.

Разбира се, с "организацията" на "гражданите" стана точно така, през 2005 г. беше регистрирана по ЗЮЛНЦ, а после стана внушителна партия със знайни и незнайни спонсори и покровители, а АРУКО остана една от малките изцяло академични, неполитически хуманитарни общности, която съществува вече 20 години.

През тези 20 години направихме много и полезни неща за образованието и културата у нас – въпреки скромните ни сили и немалка съпротива, въпреки оскъдното финансиране предимно от членски внос и доста насрещни ветрове.

***

Една от десетте учредители беше Петя Янева – Бог да я прости!

Въпреки несъгласието за създаването на тази общност, тя се включи сред учредителите и даже беше избрана за член на първия Управителен съвет, за да

следи отблизо дейността през първите три години и за да е гарант, че няма да се занимаваме с нищо нередно.

И така учредителите на АРУКО бяхме:

Петя Янева – Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!

И още: Венцислав Стойков и Николай Гочев (те тримата станаха и членове на Управителния

съвет в първия му тригодишен мандат);

Люба Никифорова, Моника Портокалска, Мария Николова, Зоя Христова–Димитрова, Анета Димитрова, Владимир Маринов и аз.

Затова 8 март ми е важен празник в качеството ми на работеща жена.

***

Първият от тези спомени е разказван вече няколко пъти, а последният беше добавен миналата година.

вчера и днес

 

несправедливо и несъразмерно

 τὸ μὲν δίκαιον ἄρα τὸ νόμιμον καὶ τὸ ἴσον, τὸ

δ' ἄδικον τὸ παράνομον καὶ τὸ ἄνισον.

Следователно справедливото е законното и съразмерното, а несправедливото е незаконосъобразното и несъразмерното.

***

Ако в една университетска катедра са защитени справедливо и съразмерно шест дисертации през последните шест години,

а една дисертация е била отхвърлена наскоро –

при това най-голямата по обем и най-сложната като проблематика –

това е несправедливо ἄδικον,

незаконосъобразно παράνομον

и несъразмерно ἄνισον.

космично-сакралното в пещерите

 Мистично място са пещерите.

Вълшебно място са пещерите.

Още от времето на Омир и Хезиод, и от митографите, живели преди тях.

Пещерата на нимфите е възпята от Омир в Песен ХІІІ на "Одисея":

В края на залива горе расте дълголиста маслина.

Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,

жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.

Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,

цели от камък, в които пчелите приготвят храната.

Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги

тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.

Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат -

входът от север едничък открива за хората достъп,

входът от юг отреден е единствено за боговете.

Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.

Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.

(стихове 102-113; преводът е на Георги Батаклиев, разбира се)

*

Зевс е роден от Рея в пещерата Ида на остров Крит. Рея се скрила в пещера, за да не бъде изядено и новороденото бебе от Кронос...

*

Най-известният, най-четеният, най-превежданият и най-коментираният от всички антични философи е Платон. Най-прочутата част от негов диалог е т. нар. "мит за пещерата", който в англоезичния свят е по-популярен като "алегорията за пещерата". Може много да се спори дали разговорът между Сократ и Главкон е мит, алегория, символ, митологема, алегореза. Приема се, че само на три страници, на има-няма 100 реда там е представена сърцевината на Платоновата философия и заради това, доколкото знам, в над 100 страни по света във философските дисциплини, изучавани в гимназиите, тя е христоматийният текст за запознаване с този тип мисловност.

*

Мистичното в пещерите е било особен и постоянен топос за много от античните прозаици, поети и философи, особено на неоплатонистите.

Може би най-поетичното литературно-философско тълкувание на пещерите като космическо-сакрални пространства е на Порфирий.

Неговото произведение е преведено на български от д-р Владимир Маринов и книгата, в която е включено, беше издадена преди 26 години. Озаглавена е точно така – "Пещерата на нимфите".

Може да видите книгата в първия коментар.

*

Необикновен е интересът към свещено-митично-магичното в пещерите, засвидетелствани в античната литература и философия. Доколкото може да се знае нещо със сигурност и за Елевзинските, и за Самотракийските мистерии, посвещаванията в тях са се случвали в дълбоки пещери, дълбоко под земята.

Самотраки е на един хвърлей от нашата родина. Всички, които сме били там в обширния археологически комплекс, сме виждали входа към пещерата, който е бил зазидан при завладяването му от Османската империя, за да не се чува нищо за езическите вярвания и мистерии, и да не се смущават вярващите в единствено вярната религия на Пророка....

Била съм в две пещери в Гърция, като и за двете учените-спелеолози и геолозите казват, че нямат отговор на важни въпроси за тях:

в най-голямата пещера в Хиос и до ден-днешен не е ясно защо температурата в нея е една и съща (17 градуса по Целзий и на 5 метра от входа, и на 500 метра дълбочина, докъдето са се осмелили да стигнат изучаващите).

А за пещерата на остров Кефалония съм разказала на моя блог преди 15 години.

https://dimkasdiary.blogspot.com/2011/09/blog-post_09.html

За реката в нея не се знае докъде точно стига. Учените-геолози и спелеолозите не знаят.

Само Овидий знае това с най-голяма точност и го споделя в "Метаморфози": реката се появява отново далече-далече чак в Аретуза в Сицилия, в центъра на Сиракуза, в Ортигия, наричана днес Ортиджа.

https://chitanka.info/text/25030-metamorfozi/

*

За пещерите в античната литература и философия, в античната митография и мистерии, доколкото за инициациите в тях може да се знае нещо със сигурност, може да се състави една антология най-малко от три тома. При това само от текстове, които вече са преведени на български език, издадени са като книги, има ги повечето от тях и в интернет на свободен достъп.

Може би най-популярното и най-известното на мнозина по света е написаното от Платон в Седма книга на "Държавата", а най-непопулярно е написаното пак от Платон в края на "Федон".

Сократ разказва какво вижда безсмъртната душа, когато се отдели от смъртното тяло: какво има над земята, но и какво има под земята – реки и езера... и още какво? Е, там е един от най-смразяващите разкази за наказанията на душите на несправедливите, когато се отделят от тленните тела и които, за да получат прошка за престъпленията си, трябва...

Там е написано какво трябва, но почти никой не чете Платон особено напоследък у нас, защото на власт е сектата на вярващите в т. нар. "неписани учения".

А и от четящите почти никой не дочита диалога до края.

*

Най-разгърнато и най-поетично-екзегетично е написаното от Порфирий, но Порфирий съвсем никой не го чете, защото нито в общите, нито в специализираните курсове по антична философия не се стига до него и до точно това художествено-философско тълкувание.

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2645312-peshterata-na-nimfite

Следващите дни може да извадя един откъс от него.

Докато не е станало късно,

защото "будизъм" стана синоним на "окултизъм", а "пещерняк" – на "п@д@раст".

Но след почти две десетилетия повсеместно управление на най-наглите и неграмотни криминогенни типове у нас, няма как да е иначе.