сбогом, мила Ирена

 

Вчера, 1 юли, си е отишла Ирена Станкова.

Може би след усложнение след тежко счупване на левия крак.

Тя беше прекрасен човек и забележителен учен.

Бог да я прости и да я всели при най-праведните!

***

Тук можем да видим и чуем как тя представя своя доклад на 13 декември 2025:

Човекът и Космосът – философски размисли в Кн. I на "За режима"

https://www.youtube.com/watch?v=nqWiDwjbIJY&list=PLMLCCRLu4HVU-8GzjU0zjxaFeH-peezqm&index=23

На този видеозапис от 13 декември 2025 г. тя говори за лекаря-философ, с когото се занимаваше през последните години и чиито най-важни трактати преведе на български.

Точно този толкова важен философско-светогледен текст, първата глава, за която тя говори във видеозаписа от Четенията на АРУКО през 2025 г., е предаден в издателството преди няколко месеца.

Дано да бъде публикуван скоро.

Никой друг у нас не е направил толкова много за познаването на античната медицина и античната философия на здравето, колкото направи тя.

На български четем Клавдий Гален и Хипократ, или както тя уточняваше Хипократовия автор, защото тя ги преведе и написа книги за тях...

В Медицинския университет имаше началници, които я тормозеха, но способните и талантливи хора не лазят пред овластените...

Беше огорчена и възмутена от намаляването на задължителното изучаване на латински от 60 на 45 часа.

***

Преди 48 часа ми е изпратила писмо-покана за участие в конференция за философията в древния Рим, което аз да препратя на колегите от Асоциацията/АРУКО.

През последните 5-6 години ми изпращаше поне по две писма-покани седмично, които препращах на колегите с адреси в голям списък. Тя искаше да сме осведомени къде какво се случва като научно събитие, защото повечето от тях даваха възможност за дистанционно присъствие...

Тя беше стожерът и на Българската асоциация по философия на медицината.

Вчера преди обед споделяше във фейсбук спомени-снимки от Родос и Прага...

Това е последната ѝ книга. Научен редактор на книгата е доц. д-р Елия Маринова.

През последните години Ирена почти всяка година публикуваше по един важен превод или свое изследване за античните лекари-философи.

Книгата ѝ за Хипократовия корпус се появи миналата година през януари, а на 27 февруари беше представена в Института по антропология в БАН.

На корицата на книгата четем:

Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) – колекция от над 60 медицински съчинения от V–IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460–370/7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици.

Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, залегнали в нейните начала. Познаването на възгледите на древните философи и лекари спомага за анализа на основите на философията на медицината.

Изследването е поставено в по-широка рамка, като първа глава запознава читателя със зараждането на медицината в Древна Месопотамия, Египет и Древна Гърция – тъй като първите гръцки медицински идеи са били обвързани с философските занимания на първите философи – натурфилософите, както и на Сократ, Платон и Аристотел. Втора глава е посветена на Хипократ и Хипократовия корпус, като представя две от основните биографии на Хипократ, преведени от латински език, и посочва най-новите проучвания за тях. Във втората част на главата е представен анализ на медицинските теории, които се срещат в най-превежданите и тълкувани по света трактати от колекцията. Преводите от старогръцки език са на автора и на много места е цитиран и оригиналът, за да може специалистите да се запознаят по-отблизо не само с идеите, но и с терминологията на съчиненията. Анализирани са основни медицински идеи и теоретичните подходи към диагнозата, прогнозата, лечението и профилактиката.

Монографията се основава на множество цитати и на най-новите изследвания на специалистите в областта.

***

А на видеозаписа по-горе се вижда каква беше: сърдечна, спокойна и ведра.

Беше човек, който си обичаше много работата и я вършеше неуморно, посветено, грижовно,

без суета и самоизтъкване.

Почти всичко, което имаме на български, от и за античните корифеи на изкуството за здравето, е преведено и написано от нея.

По-подробно за изданията:

* за първия том с трактати на Хипократ

** за втория том с трактати от Хипократ или т. нар. Хипократов автор

*** за третия том с Хипократови трактати

**** за единия от томовете с преводите на Гален

***

Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!

разговор в градината

снимка Денис Стоянов

Всички снимки на този блогпост са на Денис Стоянов и са публикувани в албума

Желание, разстояние, превод

Разговорът се състоя на 2 юни вечерта в Къщата за литература и превод, която се намира в София в кв. "Изток" на ул. "Латинка" №12. В двора на къщата на художника Ненко Балкански.

Това беше едно от събитията в програмата на 18-ото издание на международния литературен фестивал „СтолицаЛитература 2026: За любовта“ (15 май – 7 юни).

Пълната програма на вече приключилия фестивал може да видите тук: https://ekf.bg/news/-capitaliterature-festival-2026-program

Браво на Виолета Радкова за организирането му!

Точно този разговор беше озаглавен СтолицаЛитература 2026: Желание, разстояние, превод и във фейсбук беше обявен като

"любопитен разговор, който ще се движи между философията и литературата, между античната мисъл и съвременните идеи, с участието на Димка Гичева-Гочева, Огнян Касабов, Петър Прокопиев и Яна Букова".

След разговора Яна Букова ще прочете свои стихотворения и преводи на Сафо, Катул и други."

Точно така стана на 2 юни от 18:30 ч. в Къща за литература и превод / Sofia Literature and Translation House

Благодарим на всички, които помогнаха за случването на разговора и на дошлите да го чуят след проливен дъжд.

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1512589823903776

Във фейсбук водещият на разговора Огнян Касабов беше представен така: преподава история на философската естетика от Платон до Ницше, както и различни експериментални предмети, в СУ „Св. Кл. Охридски“. Научните му интереси включват Кант и немската класическа и некласическа философия, политическата теория и философията на природата. Превеждал е разнообразни кратки текстове от Лайбниц през Гьоте до Витгенщайн. Публикува политическа и критическа публицистика.

Във фейсбук Петър Прокопиев е представен така: наскоро завършва английска литература в Кеймбридж и понякога пише и превежда поезия и есета за „Пеат некогаш“. Преводът му на романа на Джон Бърджър „Към сватбата“ получава специална награда Кръстан Дянков за 2025 г. И освен това много много обича Ан Карсън.

Всъщност негова беше идеята от хилядите възможни начала и посоки разговорът да тръгне от книгата на Ан Карсън – Anne Carson, Eros the Bittersweet, Princeton University Press 1988, 2023. 

Във фейсбук Яна Букова беше представена така: 

авторка на пет книги с поезия, между които “Записки на жената призрак” и “Черно хайку”, два сборника кратка проза и на романа “Пътуване по посока на сянката”. Превела е на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.

Накрая Яна чете свои стихотворения и преводи на Сафо и Катул.

 

да е честит и благословен

 

                                                   снимка от 31 май тази година – Петдесетница

Николай днес става на 62 години.

Да е жив и здрав! Бог да го благослови!

***

Ето малко мемоари, които съм споделяла и преди.

С Николай се запознахме на 22 юни 1991 г. в хотел „Ахилион” на бул. „Агиу Константину” в Атина – първият ден на моето първо пътуване до Гърция. Бяхме представени един на друг от Петя Янева – Бог да я прости!

После се срещнахме отново чак на 22 февруари 1993 г., когато той трябваше да ме изпита в Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ), до каква степен владея новогръцки, за да замина на едногодишна специализация в Атинския университет.

Изпитът трябваше да удостовери дали мога да ползвам езика, защото за мен основен работен език щеше да бъде английският. Справих се, защото той ми даде да преведа една страница от „За душата” на Аристотел, при това началната, и една страница от „Протагор” на Платон. Но изданията бяха билингва – със старогръцкия оригинал и новогръцкия превод, така че вързах едно 4.50, което ми беше достатъчно.

Николай току-що се беше върнал окончателно в България след няколко години следване в Атина. В Атинския университет той е следвал и е завършил специалността Глосология, сиреч Езикознание. През пролетта на 1993 г. той преподаваше на хонорар новогръцки език в Университета и НГДЕК, но също така и староеврейски в лектората по чужди езици на ФКНФ. Започнах да посещавам някои от часовете му по новогръцки в Новогръцка филология, за да понапредна с оглед на предстоящото ми заминаване през есента.

И така, през тази пролет ние се сприятелихме. За есента и по-нататък пред него имаше няколко различни предложения за професионално развитие и работа. От проф. дбн Славчо Вълчанов беше дошло предложението да завърши много бързо, задочно, на индивидуален план и в съкратен срок и специалността Богословие, за не повече от две години, за да може след това да стане преподавател в Богословския факултет по староеврейски и Стар Завет. От доц. Ирис фон Бредов и доц. Неделчо Неделчев обаче имаше едно още по-атрактивно предложение: със стипендия, осигурена от ЦИЕК във ФКНФ, да замине за Техеран, където в продължение на две години да усъвършенства познанията си по персийски и староперсийски.

***

Той ми се обади по телефона за първи път на 25 март 1993 година. По телефона, ама не по личен, защото по онова време живеех на общежитие. А в общежитието имаше един общ номер при портиерката и когато някой беше търсен, портиерът или портиерката звъняха по домофон в стаите горе. Търсеният слиза след минути, търсещият чака минути.

И така Николай ме покани на първа среща на 25 март 1993 г., на Благовещение.

Беше късно вечерта и беше топло, необичайно топло за март, пихме кафе на открито около "Св. Александър Невски", после се разхождахме и за първи път се целунахме – никой няма да предположи къде –

на най-неромантичното място на света.

Вървяхме по "Шипченски проход", седнахме на една пейка точно под прозореца на Първо районно на МВР – и там за първи път се целунахме.

Много години по-късно Първо районно се оказа съдбовно в живота на нашето семейство, при това по повод на най-жестоката клопка и най-зловещия капан срещу човек от семейството, който щеше да го вкара в затвора за години, но за този мракобесен случай ще разкажа друг път.

***

Та, връщам се към 1993 година.

Животът ни се случва, докато правим планове за него.

Докато Николай се двоумеше дали да се посвети на староеврейския език и на преподаване на Свещеното писание на Стария Завет в Богословския факултет, или да стегне куфари за двегодишен престой в Техеран, където да учи фарси, изневиделица се разбра: преподавателското място по старогръцка литература отново се овакантява.

Д-р Донка Марковска, която преподаваше две учебни години в края на 80-те, беше решила да замине със семейството си в чужбина, а колегата Росен Сиромахов, с когото станахме едновременно асистенти през май на 1990 г., три години по-късно беше решил: изоставя светския живот и академичната работа, за да се посвети на старостилната православна общност в София като приеме ръкоположение като Триадицкий епископ Фотий. (В едно свое интервю по случай 20-годишнината от ръкополагането му за епископ той споделя, че е бил ръкоположен за свещеник още през 1988 г., но по време на работата си като асистент в Университета е запазил това в тайна, а и най-близките му роднини също не са знаели.)

***

И така, на 5 октомври 1993 г. Николай се яви на конкурса по старогръцка литература като единствен кандидат, владеещ гръцки и латински, и го спечели, а аз няколко дни по-рано бях разбрала, че вече съм бременна. Поради това решихме, че все пак ще замина, ще използвам два или три месеца от специализацията в Атинския университет, за да поработя в библиотеките там по темата за телеологизма на Аристотел, а през декември ще се върна в София, за да прекарам по-тежките и критични месеци на бременността в спокойствие с любимия у дома.

Венчахме се на 12 февруари 1994 г. в старинната църква „Св. Николай Чудотворец” в София, а след това на няколко пъти празнувахме и черпихме роднини, колеги и приятели. Една от тези почерпки беше в Гълъбарника и наред с всичко останало за ядене и пиене, за нея имаше няколколитрова бутилка с Absolut – като бутилката беше с малко кранче…

Леда се роди на 3 юни 1994 г.

***

И така, през следващите години съчетавах майчинството и грижата за Леда с писане на огромната ми дисертация у дома, а Николай преподаваше новогръцки език и старогръцка литература, но същевременно започна и работата си върху Corpus Hermeticum – както върху превода, така и върху дисертацията, която започна да пише като аспирант на самостоятелна подготовка. Самостоятелните аспирантури или докторантури, както вече се казва, обикновено предполагат кандидатстващият за такава форма на индивидуална работа да представи пред съответната катедра, секция или департамент една много важна част от дисертацията и много подробен план за нейното по-нататъшно разработване. Но колкото по-голяма част от дисертацията вече е написана и завършена, толкова по-голяма е вероятността тя да получи одобрението на колегията, на която се предлага. Предлагането на малък текст за започване на самостоятелна аспирантура или докторантура, както се казва сега, винаги е рисковано, защото може и да не бъде насърчено, поради неяснотата на онова, което по-късно ще се появи в текста.

Затова Николай реши, че ще напише цялата дисертация и ще приложи превод на „Херметическия корпус” към нея, и чак след това ще я депозира за апробация в катедрата по Класическа филология.

Първо беше направен преводът. По време на нашата първа семейна почивка заедно с Ледето в почивната база на Университета в Черноморец, през лятото на 1995 г. започнах да го редактирам, но също така през това лято, през юли месец Николай беше отново един месец в Атина, за да събере най-необходимата интерпретаторска литература за изследването.

Работеше усилено и на 16 декември 1996 г. в катедрата по Класическа филология се състоя обсъждането на депозираната от него дисертация, към която беше приложен преводът и на „Херметическия корпус” и на Стобеевите херметически фрагменти. В разширения състав на колегиума участваха и проф. дбн Славчо Вълчанов – Бог да го прости!, доц. д-р Сергей Игнатов, доц. д-р Калин Янакиев и аз, но не само в лично качество, а и защото по онова време все още Антична философия се изучаваше като задължителна дисциплина в учебния план на Класическа филология.

И така, дисертацията и приложените преводи към нея получиха много голямо одобрение и беше решено, че няма да бъде необходимо ново обсъждане: еднократно, с едно разширено заседание ще бъде стартирана като самостоятелна докторантура и ще се даде ход на всички следващи стъпки.

А аз? На 16 декември 1996 г. по време на това катедрено заседание в катедрата по Класическа филология бях в много напреднала бременност и два дни след това се роди нашият син Теодор.

***

Така, докато се случи зачисляването, докато бъде избрана комисията за провеждане на минимума, докато мине самият изпит-минимум, после докато бъдат избрани и одобрени рецензентите, и прочие срокове и процедури във ФКНФ и СНС по литературознание, стана пролетта на 1998 г.

Николай успешно защити дисертацията, на която рецензенти бяха проф. дфн Богдан Богданов и доц. д-р Калин Янакиев. Имаше много гости и по време на защитата имаше въпроси и на колеги от публиката. Беше интересно и живо.

Книгата, в която тя е представена, беше публикувана съвместно от УИ „Св. Климент Охридски” и изд. „СОНМ” през 2000 г., и се разпродаде много бързо, а преводът по няколко причини остана за дълго в чекмеджето в очакване на издател.

Най-после, през декември 2012 г. приятелите от „Проектория” го представиха като електронно издание.

През 2018 г. д-р Евгени Зашев издаде в КМНЦ и като класическа книга превода на Херметическия корпус.

След време може да се появи ново издание на този превод, към който ще бъде добавен и преводът на Стобеевите херметически фрагменти. Те с някои свои текстове, според мен, са даже още по-интересни от трактатите или диалозите на по-големия „Херметически корпус”. Особено интригуващ е големият космогоничен разказ, озаглавен „Зеницата на света”.

***

Още размисли и мемоари – по-нататък, ако е рекъл Господ.

***

На многая и благая лета на Николай и на неговия дом и чеда!

разговор с колеги

 

Здравейте, посетители на този блог!

Нека първо по обичая на нашите съседи в Елада да си пожелаем новият месец да е хубав за всички нас!

Също така пожелавам на онези от вас, които имате малки деца, 

те да имат

щастливо детство, а вие да сте добри родители.

Да сте здрави и спокойни, да ги отгледате с радост!

Поканата за разговор е за утре вечер, 2 юни, 18:30 часа.

По това време в Къщата за литература и превод, 

която се намира в кв. "Изток" на ул. "Латинка" №12,

ще се проведе разговор по идея на г-жа Виолета Радкова.

Наскоро се запознах с нея, тя е писателка и основен организатор

на подобни събития, свързани най-вече с фондацията на Елизабет Костова.

В момента има цял цикъл от събития, предимно разговори, но и кинопрожекции, обхванати във 

фестивала Столица/ Литература. Кинопрожекциите ще са в петък и събота в кино "Одеон". 

Идеята за разговора утре вечер е на съвсем младия преводач Петър Прокопиев, бакалавър по кинокритика и литература, магистър по литература, човек едва на 25 години, но вече получил наградата "Кръстан Дянков" за превод

на съвременен англоезичен роман: за превода на Към сватбата от Джон Бърджър, изд. "Лист", 2025 г.

В момента той превежда (не знам за кое издателство) книгата на Ан Карсън 

Eros the Bittersweet – есе, посветено на любовната лирика и философстването за любовта в старогръцката литература.

Не знаех нищо за тази книга и авторката. 

Вече разбрах, че е класическа филоложка, преводачка на някои от старогръцките поети и на 10 от най-важните класически трагедии.

Вече почти прочетох и книгата, която е била нейната дисертация, но тя я е обработила така, че да стане по-четивна.

Пак е изключително тежка ерудитска книга, макар и не много голяма като обем, но със стотици препратки към

антични и съвременни поети и философи, педантично отразени в библиография,

общ тематичен индекс и индекс на

всички посочени или цитирани места.

В разговора ще участва отлично познатата Яна Букова, 

която е също класическа филоложка,

авторка на няколко поетични и прозаични книги,

преводачка от старогръцки, новогръцки и латински.

Тя живее и работи в Атина, но в момента е в София и накрая ще прочете свои преводи от Сафо и Катул.

За нейния превод на Сафо съм писала пак тук: https://dimkasdiary.blogspot.com/2010/12/blog-post.html

За други преводи на Сафо – на български от Борислав Георгиев и Райка Николова, но и на английски – е писал д-р Иван П. Петров през 2018 г.:

https://blogofivan.com/2018/09/03/sappho-nov-prevod/

Водещ на разговора между Петър Прокопиев, Яна Букова и мен ще е 

колегата доц. д-р Огнян Касабов, който е преподавател по

естетика във ФФ на СУ.

Организаторката на събитията във фестивала

Столица/Литература Виолета Радкова, която е бакалавър и магистър по английска филология,

е написала един чудесен роман, озаглавен И леглото ни е зеленина.

От години не бях чела толкова хубав роман и затова наскоро писах за него тук.

Ако е хубаво времето, разговорът ще се състои в двора на къщата.

Това е някогашният дом на художника Ненко Балкански и всичко

в градината и вътре в интериора е проектирано от него.

Ако вали, разговорът ще е вътре на втория етаж.

Ако ви е интересно – заповядайте.

Всичко хубаво!

представяне на "64 мита"

Съобщих за това и на мястото ми във фейсбук и на сайта на АРУКО:

https://www.youtube.com/watch?v=PIZYP9GMCZI&list=PLMLCCRLu4HVWHXa_-prhud1lPLaSA_Dc8

Представяне на книгата "64 мита" от Николай Гочев, издадена от Студио Беров, 14 май 2026 г.

Водещият на събитието е д-р Радослав Илиев – преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ентусиазиран театрален деец. Той е ръководител на младежки любителски театър, наречен на Огнян Радев – незабравим преподавател по антична култура и старогръцки език в НГДЕК, който беше и лектор в НАТФИЗ.

Вече два пъти последователно колегата д-р Радослав Илиев организира и фестивал на античния театър, успешно проведен в Пловдив през пролетта на миналата и тази година. Повече информация за него може да намерите на предишната публикация на този сайт (сайта на АРУКО https://aaduce.wordpress.com/).

Първа по време на събитието на 14 май говори г-жа Теодора Берова, която е редактор и коректор в издателството, публикуващо книги само на приятели.

След нея: доц. д-р Ани Васева – театрален режисьор, двигател на артистичната и книгоиздателска група Metheor https://www.facebook.com/desorganisationMetheor,

преподавателка в НБУ по няколко дисциплини в областта на естетиката и театрознанието.

Последен на първата част на записа говори класическият филолог Димитър Драгнев. Няма човек в нашата страна, интересуващ се от античните езици и знания, който да не е запознат с разностранната му дейност на преподавател и организатор на летни школи по класически езици за ученици, студенти и докторанти. Той осъществи успешно и домакинството на конгреса на Еврокласика, проведен през август 2025 г. в Софийския университет.

Многобройни са неговите дела за разширяването на изучаването на класическите езици в средните училища в цялата страна и за утвърждаването им като един от предметите, по които може да се полага втора или следваща матура по избор на абитуриента.

Колегата Димитър Драгнев е автор на няколко сериозни публикации (на български, латински и английски език) по проблеми на старогръцката литература и историята на класическото образование у нас и по света, а също и на голямо и оригинално изследване за

времето в класическата старогръцка поезия.

В следващите части на записа в дискусията с автора Николай Гочев участват проф. Димитър Камбуров от ФСлФ, проф. дн Веселин Дафов от Философския факултет и г-н Атанас Сербезов, alumnus на специалността Класическа филология.

Записът е направен с камерата и операторското майсторство на г-н Боил Мусев – математик и компютърен специалист, благодарение на когото съществува специалният тематичен канал Класически изследвания в YouTube.

чудно хубав роман

 

Винаги, когато наближава 24 май, си спомням онази песен на Бисер Киров, която започваше така:

„Хайде, излъжи ме, разкажи ми,

че тъжиш за мен, че ме обичаш...“

И ние така, много от нас така посрещаме празника, смален до „празник на буквите“.

Знаем, че ще има тържества, ще има речи, ще ни поизлъжат овластени лица, че тъжат за С л о в о т о, че го обичат...

Вчера една от дамите, наградени с театралния "Аскеер", сценографката Марина Райчинова, спомена думата „геноцид“ – такова е според нея, а сигурно и според още много други нейни колеги, отношението на институциите към театрите и сценичните изкуства напоследък.

Вчера тържеството в столицата по традиция беше пред Народната библиотека и статуите на светите братя-равноапостоли и покровители на християнска Европа, обаче вътре в Читалня 4 от тавана капе, когато завали дъжд.

Вчера нашите колеги-декани и ректорското ръководство пак бяха надянали празничните тоги и огърлици, но вече о с е м години никой от тях не е протестирал, че в Закона за развитие на академичния състав в Република България, който уж беше само изменителен, а всъщност наказателен и с обратно действие във времето,

отсъства думата к н и г а.

Да, в ЗРАСРБ я няма думата к н и г а – нито в единствено, нито в множествено число, защото хуманитарните знания,

писането на книги и превеждането на български език трябва да бъде изкоренено.

Светите братя са извършили своето свято и боговдъхновено дело преди почти 1170 години, а Scopus и Web of science нямат още и четвърт век.

364 дни в годината нашите академични институции се кланят на идолите на квартилите и кварталите, обожествени от Scopus и Web of science, eдин ден в годината – лицемерие на площада пред паметника и пред библиотеката с протеклия покрив...

Сред всички тези хора, които произнасят патетични, понякога хубави речи пред паметника на двамата Солунски братя, няма ли поне един или поне една да се сети, че те не са били композитори или писатели, художници или актьори, а са били

П Р Е В О Д А Ч И

и са превели С в е щ е н о т о П и с а н и е

и най-важната богослужебна книжнина от гръцки на български език.

Сред тези, които държат прочувствени фалшиво-сантиментални речи на площадите и сред носещите деканските тоги и огърлици на тържествата в Аулата, няма ли поне един или поне една да се извини някога за гаврите и подигравките, клеветите и хулите, с които се тъпче трудът на съвременните п р е в о д а ч и на книги, които са в основата не само на философията, но и на

б о г о с л о в и е т о и богопознанието.

Въпросът е реторичен. Няма да стане никога.

Но най-лошото и повсеместното е немарата към езика.

Българският език е отровен от чуждици.

Преди една седмица около едно събитие на площад в столицата по една телевия чух:

„Вайбът на лайва става вайръл“.

Това на какъв език е?

На езика, който ще се говори след време по тези земи, защото трудът на обикновените университетски хора, пишещи и превеждащи на

х у б а в б ъ л г а р с к и език, е поруган и поканените на приемите в резиденциите не забелязват това.

И все пак, има надежда.

Има хора, които пишат на чудесен, богат, жизнен, пулсиращ, туптящ и вдъхновяващ български език.

Езикът ни няма да се предаде, докато има авторки като Виолета Радкова.

Прочетох нейния роман в началото на месеца. Понеже вече поостарях и недовиждам, на изкуствена светлина чета само от екрани, но когато четях нейната книга, дори и късно вечер я четях.

Късно вечер, на най-силна нощна лампа и си светех допълнително с фенерчето на телефона. Не можех да оставя книгата.

Докато има писател(к)и, които пишат така, езикът ни няма да умре.

Чудна книга, необикновена история, донякъде извираща от родовата памет на семейството, драматичните обрати и трагичните съдби на много от предците на авторката, донякъде магически-реалистично дописани от нея.

Имах и непознати думи. Може би някои от тях са остарели, може би някои от тях са от югозападните говори на прокудените от някогашните български села...

Чудна книга. Чуден разказ. Чуден роман.

Езикът ни няма да се предаде. Писател(к)и като Виолета Радкова ще го опазят и обогатят.

Дано!