книга от картини

Миналата седмица на 4 февруари в галерия "Прегърни ме" бе представена прекрасната книга Златният сън. 

Книга от картини, написана и нарисувана от Веселин Праматаров по едноименната новела на френския романтически автор Шарл Нодие.

За произведението на изкуството, което единява в едно няколко изобразителни жанра, но и словото, говориха писателят Чавдар Ценов и художникът Сотир Гелев.

Писателят говори за Шарл Нодие като реакционен романтик, художникът разказа за техни общи експерименти в комиксите с други колеги, за издателски авантюри с комиксови списания в многохиляден тираж в началото на 90-те години. Особено ме впечатли акцентът, поставен от художника Сотир Гелев върху словото. Колкото и добре да е нарисува една история, според него тя няма да е успешна, ако разказаното в нея не е увлекателно.

Водеща на представянето беше приятелката и колега Дора Минева – преводачка на десетки безценни философски и литературни произведения, водещата фигура в издателство "СОНМ", което вече три десетилетия доказва какво може да направи едно малко издателство, движено от способни и енергични хора.

Не се правя на разбирачка-изкуствоведка, просто споделям усещането за вълшебство.

Книгата е приказка, в която в осем последователни части се разкрива тайнство.

Има нещо вълшебно в начина, по който Веселин Праматаров слива едноцветни фигури с отчетлив контур с живописни контурирани светлосенки. Така, като демиург на нов изобразителен жанр, той слива живописта и графиката. 

Той сподели опита си от най-продуктивния период, в който най-интензивно е работил върху живописно-графичните мозайки: двумесечен престой в Париж, впечатления от отдела за класическа западноевропейска скулптура в Лувъра и Музея за ориенталски изкуства.

Родило се е вълшество, което отвежда разгръщащите книгата отвъд реалността. 

 

спомени за 8 март

Разказвала съм ги и във фейсбук:

Няколко пъти 8 март ми е бил щастлив ден в професионален план.

Най-първият път беше на 8 март 1984 г.

Обадих се от Централна поща на нашите в Стара Загора. По онова време живеех на квартира, в която нямаше домашен телефон...

Та, обадих се у нас и баща ми Иван – Бог да го прости! – ми каза, че ми е намерил старогръцко-български речник.

По онова време беше невъзможно дори и в софийските антикварни да се намери. Превеждах си задължителните и допълнителните изречения, които доц. Богдан Богданов ни даваше за домашно или във филологическата, или в централната университетска библиотека. По онова време той беше доцент, преподаваше на една неформална групичка от асистенти, аспиранти и студенти, като всеки път започваше с проверка на домашните ни работи.

Само в библиотеките имаше речници, които можеха са се ползват на място.

Баща ми Иван ми каза, че в старозагорската антикварна е предложен един речник за 55 лева и той ми го купил.

А по онова време с 55 лева се изхранвах в продължение на месец в София.

Баща ми Иван каза по телефона: "Е, Димче, щом това е толкова важно за теб, нека това да е подарък. Може след време работата да ти е такава, че пак да ти трябва".

Да е вечна паметта му!

И така, това беше един много щастлив 8 март.

Вечерта беше навалял сняг, но през деня изгря слънце, ярко като днешното.

Всичко искреше от разтопения сняг под слънчевите лъчи, а аз: вече имах с в о й старогръцко-български речник!

***

После, пак на 8 март, но вече 1993 г. с Николай Гочев се засякохме на обяд в "Яйцето" и за първи път си говорихме на "ти". Той ми каза, че щом ще заминавам за една година в Атина, ще е добре да си усъвършенствам новогръцкия и още по-добре ще е да посещавам часовете, които води в НГДЕК и/или в новогръцка филология.

***

После, пак на 8 март, но вече 2005 г. след едно бурно събрание в една аудиторийка в Гълъбарника беше учредена Асоциацията за развитие на университетското класическо образование/АРУКО, която днес навършва точно 20 години.

На събранието присъстваха няколко колеги, които бяха дошли, за да се изкажат категорично против и да попречат на учредяването.

Пошегувах се, че и ние ще направим като ГЕРБ: тази година ще се учредим по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а догодина ще се пререгистрираме като политическа партия.

Разбира се, с "организацията" на "гражданите" стана точно така, през 2005 г. беше регистрирана по ЗЮЛНЦ, а после стана внушителна партия със знайни и незнайни спонсори и покровители, а АРУКО остана една от малките изцяло академични, неполитически хуманитарни общности, която съществува вече 20 години.

През тези 20 години направихме много и полезни неща за образованието и културата у нас – въпреки скромните ни сили и немалка съпротива, въпреки оскъдното финансиране предимно от членски внос и доста насрещни ветрове.

***

Една от десетте учредители беше Петя Янева – Бог да я прости!

Въпреки несъгласието за създаването на тази общност, тя се включи сред учредителите и даже беше избрана за член на първия Управителен съвет, за да

следи отблизо дейността през първите три години и за да е гарант, че няма да се занимаваме с нищо нередно.

И така учредителите на АРУКО бяхме:

Петя Янева – Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!

И още: Венцислав Стойков и Николай Гочев (те тримата станаха и членове на Управителния

съвет в първия му тригодишен мандат);

Люба Никифорова, Моника Портокалска, Мария Николова, Зоя Христова–Димитрова, Анета Димитрова, Владимир Маринов и аз.

Затова 8 март ми е важен празник в качеството ми на работеща жена.

***

Първият от тези спомени е разказван вече няколко пъти, а последният беше добавен миналата година.

вчера и днес

 

несправедливо и несъразмерно

 τὸ μὲν δίκαιον ἄρα τὸ νόμιμον καὶ τὸ ἴσον, τὸ

δ' ἄδικον τὸ παράνομον καὶ τὸ ἄνισον.

Следователно справедливото е законното и съразмерното, а несправедливото е незаконосъобразното и несъразмерното.

***

Ако в една университетска катедра са защитени справедливо и съразмерно шест дисертации през последните шест години,

а една дисертация е била отхвърлена наскоро –

при това най-голямата по обем и най-сложната като проблематика –

това е несправедливо ἄδικον,

незаконосъобразно παράνομον

и несъразмерно ἄνισον.

космично-сакралното в пещерите

 Мистично място са пещерите.

Вълшебно място са пещерите.

Още от времето на Омир и Хезиод, и от митографите, живели преди тях.

Пещерата на нимфите е възпята от Омир в Песен ХІІІ на "Одисея":

В края на залива горе расте дълголиста маслина.

Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,

жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.

Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,

цели от камък, в които пчелите приготвят храната.

Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги

тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.

Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат -

входът от север едничък открива за хората достъп,

входът от юг отреден е единствено за боговете.

Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.

Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.

(стихове 102-113; преводът е на Георги Батаклиев, разбира се)

*

Зевс е роден от Рея в пещерата Ида на остров Крит. Рея се скрила в пещера, за да не бъде изядено и новороденото бебе от Кронос...

*

Най-известният, най-четеният, най-превежданият и най-коментираният от всички антични философи е Платон. Най-прочутата част от негов диалог е т. нар. "мит за пещерата", който в англоезичния свят е по-популярен като "алегорията за пещерата". Може много да се спори дали разговорът между Сократ и Главкон е мит, алегория, символ, митологема, алегореза. Приема се, че само на три страници, на има-няма 100 реда там е представена сърцевината на Платоновата философия и заради това, доколкото знам, в над 100 страни по света във философските дисциплини, изучавани в гимназиите, тя е христоматийният текст за запознаване с този тип мисловност.

*

Мистичното в пещерите е било особен и постоянен топос за много от античните прозаици, поети и философи, особено на неоплатонистите.

Може би най-поетичното литературно-философско тълкувание на пещерите като космическо-сакрални пространства е на Порфирий.

Неговото произведение е преведено на български от д-р Владимир Маринов и книгата, в която е включено, беше издадена преди 26 години. Озаглавена е точно така – "Пещерата на нимфите".

Може да видите книгата в първия коментар.

*

Необикновен е интересът към свещено-митично-магичното в пещерите, засвидетелствани в античната литература и философия. Доколкото може да се знае нещо със сигурност и за Елевзинските, и за Самотракийските мистерии, посвещаванията в тях са се случвали в дълбоки пещери, дълбоко под земята.

Самотраки е на един хвърлей от нашата родина. Всички, които сме били там в обширния археологически комплекс, сме виждали входа към пещерата, който е бил зазидан при завладяването му от Османската империя, за да не се чува нищо за езическите вярвания и мистерии, и да не се смущават вярващите в единствено вярната религия на Пророка....

Била съм в две пещери в Гърция, като и за двете учените-спелеолози и геолозите казват, че нямат отговор на важни въпроси за тях:

в най-голямата пещера в Хиос и до ден-днешен не е ясно защо температурата в нея е една и съща (17 градуса по Целзий и на 5 метра от входа, и на 500 метра дълбочина, докъдето са се осмелили да стигнат изучаващите).

А за пещерата на остров Кефалония съм разказала на моя блог преди 15 години.

https://dimkasdiary.blogspot.com/2011/09/blog-post_09.html

За реката в нея не се знае докъде точно стига. Учените-геолози и спелеолозите не знаят.

Само Овидий знае това с най-голяма точност и го споделя в "Метаморфози": реката се появява отново далече-далече чак в Аретуза в Сицилия, в центъра на Сиракуза, в Ортигия, наричана днес Ортиджа.

https://chitanka.info/text/25030-metamorfozi/

*

За пещерите в античната литература и философия, в античната митография и мистерии, доколкото за инициациите в тях може да се знае нещо със сигурност, може да се състави една антология най-малко от три тома. При това само от текстове, които вече са преведени на български език, издадени са като книги, има ги повечето от тях и в интернет на свободен достъп.

Може би най-популярното и най-известното на мнозина по света е написаното от Платон в Седма книга на "Държавата", а най-непопулярно е написаното пак от Платон в края на "Федон".

Сократ разказва какво вижда безсмъртната душа, когато се отдели от смъртното тяло: какво има над земята, но и какво има под земята – реки и езера... и още какво? Е, там е един от най-смразяващите разкази за наказанията на душите на несправедливите, когато се отделят от тленните тела и които, за да получат прошка за престъпленията си, трябва...

Там е написано какво трябва, но почти никой не чете Платон особено напоследък у нас, защото на власт е сектата на вярващите в т. нар. "неписани учения".

А и от четящите почти никой не дочита диалога до края.

*

Най-разгърнато и най-поетично-екзегетично е написаното от Порфирий, но Порфирий съвсем никой не го чете, защото нито в общите, нито в специализираните курсове по антична философия не се стига до него и до точно това художествено-философско тълкувание.

https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2645312-peshterata-na-nimfite

Следващите дни може да извадя един откъс от него.

Докато не е станало късно,

защото "будизъм" стана синоним на "окултизъм", а "пещерняк" – на "п@д@раст".

Но след почти две десетилетия повсеместно управление на най-наглите и неграмотни криминогенни типове у нас, няма как да е иначе.

има нов тираж

 

https://unipress.bg/aristotel-metafizika-kategorii

Книгата, обединяваща в едно тяло "Метафизика" и "Категории", има нов тираж.

Първият се появи на 23 юни миналата година и свърши за три месеца.

Даже за представянето на изданието на 29 октомври в Библиотека Филологии нямаше нито един останал екземпляр.

Сърдечно благодаря на проф. Веселин Дафов и на проф. Тодор Полименов Todor Polimenov, които на 29 октомври говориха за книгата и най-вече за новия превод на "Категории", направен от Николай Гочев в съответствие с превода на "Метафизика".

Благодаря много и на д-р Ясен Андреев Jassen Andreev, който беше водещ на събитието тогава. Той е единственият от колегите, който през изминалите вече 25 години се осмели да публикува хронографски обзор на всички издания на българския превод на "Метафизика" от 2000 г. досега.

Благодаря на колегата Петър Горанов Христов Петър, който говори за първото цялостно издание, направено само от един преводач, по време на представянето ѝ в Ботаническата градина през лятото на 2021 г. А после говори за нея и по радио "Алма Матер".

*

Книгите на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" се издават в малки тиражи, защото читателите на толкова специализирани академични текстове у нас са съвсем малко.

Новият тираж се финансира от бюджета на Философския факултет и тиражът отново е сравнително малък.

*

Преводите на най-важни текстове на Аристотел, направени от Николай Гочев и от мен, минаха през океани от хейт и отрицание, през всевъзможни препятствия и неправдоподобни, но действително случили се куриози.

"Метафизика" беше публикувана в български превод за първи път през 2000 г. от издателство „СОНМ“. Още след премиерата започнаха хулите: заради това, че Николай Гочев в превода на книги I-III и X-XIV превежда по един начин някои основни понятия, в съответствие с хилядолетната им традиционна (старо)българска форма, а проф. Иван Христов в превода на другите шест книги латинизира превода им, зад което също стои столетната западноевропейска традиция. Хейтът беше фиксиран в книжно издание писмено само в едно-единствено подигравателно изречение – в края на един брой на „Критика и хуманизъм“ от водещия редактор на този брой.

Хейтът на овластените се разпространяваше устно и само устно, но изданието бързо свърши, появи се при антикварите на баснословни цени...

Дойде 2016 година: тогава в целия свят беше отбелязана 2400-годишина от рождението на Философа.

Във връзка с юбилея и по повод на тридневната конференция „Предизвикателството: Аристотел“, която се проведе на 28, 29 и 30 ноември 2016 г. беше подготвено ново издание на осемте книги, преведени от Николай Гочев, но... отпечатването на готовия пидиеф беше осуетено, за което съм разказвала и преди.

Книгата все пак стигна до читателите благодарение на нашия приятел Николай Фенерски, който е учител по български език и литература, и има миниатюрно свое издателство – „Дива 2007“.

„Метафизика“ беше издадена в две части от Николай Фенерски, съответно през 2017 (книги I-III и X-XIV) и 2019 г. (т. нар. „средни книги“, от IV до IX). Спомоществователки на тези издания станаха колегата Мария Николова и проф. Деворина Гамалова.

Това стана п р е д и Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ да издаде всички 14 книги в традиционната им подредба през 2020 г. Членовете на научното жури в конкурса за професор по старогръцка литература през есента на 2019 г. ги получиха, заедно с други публикации на Николай, бяха предадени на 8 компактдиска. За това има входящ номер и пълен опис на предадените публикации в Главната книга, в която се вписват документите и публикациите, с които се участва в процедури в Софийския университет...

*

Първият превод, направен от един преводач и включващ всички четиринадесет книги в традиционната им подредба, се появи на 8 юни 2020 г. Това издание стана известно като „Бялата Метафизика“, защото корицата беше с бял фон.

За да има разнообразие и понеже този път някой не беше загрял навреме как може да попречи на отпечатването, беше направен опит разпространението да бъде блокирано. Под предлог, че книгата не е включена в издателския план на ФКНФ!

Всъщност книгата беше в издателския план на ФКНФ за 2019 г., тя беше предадена в издателството на 14 август 2019 г., но предпечатната подготовка на толкова сложен текст, в който пагинацията трябва да е безукорна, изисква няколко коректури и няколко месеца работа.

По този повод трябва да изкажа огромната си благодарност на г-жа Албена Абаджиева, която с изключителна компетентност и прецизност се справи с предпечата на всички наши преводи на антични текстове, издадени от УИ „Св. Климент Охридски“ от 2020 г. досега. Това са текстове с капризна пагинация, преминали през десетки коректури: "Метафизика", "За небето" и "Категории", "Епиномис" на Платон.

Отново благодаря и на колегата Ivan P. Petrov за редакторската работа по шест от книгите на "М".

***

И този тираж е малък.

Повечето от книгите и преводите ни преминаха през какви ли не перипетии, някои от които са комични, а други – възмутителни. Повечето от тях съм разказала тук и/или на блоговете ми, но има и още за разказване... Затова не мога да предричам дали ще има друг тираж или този ще е последен.

Цяло чудо е, че все пак Университетското издателство издава, че даже и преиздава книгите и преводите на мразените от силните на деня.

Цялото това цензуриране и канселиране, извършвано от силните на деня в университета и техните извънуниверситетски партийни покровители, колкото и да е незабележимо в обществото сред всички останали наши и световни по-големи и още по-големи проблеми, се разпростира и трови обществената тъкан. Дори и да нямаше социални мрежи и блогове, за всичко това пак щеше да се узнае...

Но-о-о-о... "Книгите имат своя съдба". Авторите и преводачите им – също.

представяне на МИТОВЕ на Хигин