Още една съвсем нова книга тези дни ще тръгне към читателите:
Съдържание
Прозата
Първа част
Начала на прозата
А.
Писмеността
Сричково
и азбучно писмо
Папирус и пергамент
Б.
Записване на поетически произведения
Омир
Трагиците
В.
Справочни текстове в проза
Списъци
на лица
Договори
и закони
Родословия, хроники, землеописания
Г.
Първите прозаици
Кадъм
от Милет
Ферекид от Сирос
Втора част
Историография
А.
Ранна историография
Историография
в мерена реч
I. Евмел от Коринт; II. Ксенофан от Колофон; III. Хойрил от Самос
Историография
в проза
I. Логографите; II. Хекатей
Б.
Херодот
Оцелели произведения; Животът на Херодот; Херодот като историк
I.
Замисъл и постройка на „История“
II.
Източниците на Херодот
III.
Критики и похвали
Разни сведения; Приписани и загубени произведения
В.
Тукидид
Оцелели произведения; Животът на Тукидид
Тукидид
като историк
I. Методът; II. Сравнение с Херодот; III. Критики и похвали
Разни сведения
Г.
Ксенофонт
Оцелели произведения; Животът на Ксенофонт; Критики и похвали; Разни сведения
Трета част
Реторика
А.
Първите оратори
Значение на думата „реторика“; Възникване на ораторското изкуство в Сицилия
I. Коракс и Тизий; II. Горгий
Развитие на ораторството в Атина
I. Темистокъл; II. Перикъл; III. Софистиката
Б.
Ораторството през V в. пр. Хр.
Антифонт
I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Антифонт; IV. Приписани и загубени съчинения
Андокид
I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Андокид
Лизий
I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Лизий; IV. Лизий като оратор и ретор; V. Разни сведения; VI. Загубени съчинения
В.
Ораторството през IV в. пр. Хр.
Изократ
I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Изократ; IV. Изократ като оратор и ретор; V. Разни сведения; VI. Загубени съчинения
Демостен
I. Оцелели речи; II. Източници; III. Животът на Демостен; IV. Демостен като оратор и политик; V. Разни сведения; VI. Загубени съчинения; VII. Демостеновият текст
„Десетте оратори“
I.
Източници
Четвърта част
Философски диалог
А.
Платон
Платон в Сиракуза
Диалозите.
Повествователната рамка
I. „Евтифрон“; II. „Апология на Сократ“; III. „Критон“; IV. „Федон“; V. „Кратил“;
VI. „Теетет“; VII. „Софистът“; VIII. „Държавникът“; IX. „Парменид“; X. „Филеб“;
XI. „Пирът“; XII. „Федър“; XIII. „Алкивиад“; XIV. „Алкивиад II“
XV. „Хипарх“; XVI. „Съперници“; XVII. „Теаг“;
XVIII. „Хармид“; XIX. „Лахет“; XX. „Лизис“; XXI. „Евтидем“;
XXII. „Протагор“; XXIII. „Горгий“; XXIV. „Менон“;
XXV. „Големият Хипий“; XXVI. „Малкият Хипий“; XXVII. „Ион“;
XXVIII. „Менексен“; XXIX. „Клитофон“;
XXX. „Държавата“; XXXI. „Тимей“; XXXII. „Критий“;
XXXIII. „Минос“; XXXIV. „Закони“
XXXV. „Епиномис“
Пета част
Роман
I.
Въведение
II. Приключенски и биографични разкази при Омир и историците
III. Видове романи
IV. Любовният мотив
V. Родители откриват децата си
VI. Пътешествия и идилии
VII. Запазените романи
***
Откъс от увода
Прозата
Европейската литература започва зрелищно:
с две големи гръцки поеми, където може да се намери всичко, което се смята за
поезия и художествена словесност.
Невъзможно е да си представим, че Омир е бил първият. Но никой от известните ни древни автори не знае за литературни произведения, по-стари от „Илиада“ и „Одисея“.
От Омир (VIII в. пр. Хр.)
до средата на VI в. пр. Хр. ие е
известно да са писани съчинения в проза. Цялата художествена словесност през
тези двеста години е била в мерена реч; и е била неотделима от музиката.
За да разберем обстановката, би трябвало да си представим, че цялата литература, която познаваме, се състои от текстове на песни и на поеми, изпълнявани с музикален съпровод; и че всички те са на родния ни език.
Първите прозаици са датирани към втората
половина на VI в. (за
един от тях, Ферекид, се твърди, че бил учител на Питагор).
Най-старите прозаически произведения, оцелели до днес, са речите на Горгий и Антифонт, „Историите“ на Херодот и Тукидид, и някои съчинения, приписвани на Лизий и Ксенофонт. Всички те са от втората половина на V в. пр. Хр.
...
Размишлявайки по въпросите на словесното
художествено творчество, Аристотел обръща внимание, че в съвременния му гръцки
език няма дума за „поезия“ (ако под „поезия“
разбираме стихове в мерена реч „изобщо“, а не точно в хекзаметри, елегически
дистихони, ямби и пр.).
Но няма дума и за „проза“.
Защото, казва той, ние нямаме общо име, с което да назовем мимовете на Софрон и Ксенарх, от една страна, и сократическите диалози, от друга.
И още: това, че един текст е написан в
мерена реч, не го прави поетически (ако художественото
творчество/ποίησις е вид на рода подражание/μίμησις).
Историята на Херодот може да бъде пренаписана в хекзаметри или в други стихове,
но от това тя няма да стане поема като „Илиада“, а ще си остане историческо
изследване.
Изследването
обаче е немиметичен (неподражателен)
текст, и поради това е извън ποίησις-а.
От друга страна, мимовете и сократическите диалози не са в мерена реч, но са ποίησις. Те са художествена проза, както и всяка басня, драма или роман, написани в немерена реч.
Ето как към края на IV в. пр. Хр. се
разплита възелът, образуван от тези четири „нишки“: художествена и нехудожествена
словесност, мерена и немерена реч.
Прозата, това е просто немерена реч (ψιλός λόγος при Аристотел, πεζός λόγος при други). Тя може да е и
художествена (роман),
и нехудожествена (учебник
по реторика, медицинско съчинение).
18 септември, 2026
No comments:
Post a Comment