в омагьосан кръг

 

Вчера фейсбук ми напомни, че преди една година съм публикувала тази снимка на залез и следното нерадостно размишление:

С този залез завършва работната седмица и последният ден от сесията на студентите.

Днес най-после видях лицата на някои от тях, които не бях виждала нито веднъж. Бях ги помолила поне за финалното събеседване върху писмените им работи да намерят устройства с камери за един час. Но понеже ги зърнах едва днес и за кратко, им се извиних, че ако след време се срещнем на улицата или по коридорите на някоя от университетските сгради, може да не ги позная...

След две седмици ще се навърши една тъжна годишнина – една година от 6 март 2020 г., когато беше последният хубав, последният нормален учебен ден с академичен живот. Днес към 13.30 часа минах покрай училището до нас. Дворът и входът към улицата бяха пълни с юноши с грейнали лица, да ме прощавате за клишето. Щастливи, развълнувани, като минах на тротоара покрай една групичка, чух как се прекъсват и говорят по няколко души едновременно. Изгладнели са за нормален човешки разговор.

И ние сме така, но кой знае кога и дали изобщо това ще се случи и в университетите.

Най-губещи от това са студентите-бакалаври. Досега една четвърт от осемте семестъра на бакалавърското им следване мина в "присъствено виртуално обучение". Ако още един семестър мине така, 40% от следването им ще са съсипани. Питах ги стъпвали ли са в библиотека през изминалата година. Не са. Обаче намерили начини да намират и да четат книги на файлове. Виртуалното няма как да е присъствено, защото виртуалното затова е виртуално, понеже не е налично присъствено в триизмерното... Мъка.

***

Една година по-късно, уви, пак е същото, даже е по-лошо. Преди една година съм написала, че едва на 19 февруари съм видяла за първи и последен път лицата на някои от студентите, на които преподавах през зимния семестър на 2020/2021 г. ... Така беше и вчера, и в петък...

Какво предстои? "Има безкрайно много надежда, но не и за нас", както казва Франц Кафка. Поне в някои факултети на университета животът ще се събуди тази пролет, но не и във ФФ, не и във ФКНФ

Министърът на здравеопазването издаде заповед на 12 февруари за възобновяване на присъственото преподаване във всички институции на висшето образование.

Когато министърът на здравеопазването издаде заповед за прекратяване на преподаването, във ФФ светкавично се съобразяваме с това, а когато пак министър на здравеопазването издаде заповед

за възобновяване на нормалното преподаване в някои факултети това се бойкотира.

На сайтовете на няколко факултета вчера са публикувани заповеди на техните декани в съответствие със заповедта на министерството на здравеопазването.

Само след два дни, на 21 февруари, пролетният семестър започва присъствено в

Юридическия, Физическия, във Факултета по славянски филологии, в Химическия и в Историческия факултет, но при историците – само студентите от първи курс засега.

С една седмица по-късно, от 28 февруари се възобновява нормалното преподаване в Богословския и Биологическия факултет.

Във Факултета по журналистика и масови комуникации, в Математическия и Стопанския факултет обучението е в смесена форма. В Математическия факултет студентите се сменят през седмица в зависимост от факултетните им номера. За подробностите на организацията във ФЖМК и Стопанския вижте на сайтовете им заповедите, издадени от техните декани.

В Геолого-географския факултет със Заповед на декана присъственото преподаване се възобновява от 7 март.

Факултетите, които очевидно са решили да прогонят своите студенти и да съсипят още един семестър от тяхното образование, са ФКНФ и Философският факултет.

Недоумение буди датата 21 март, спомената в писмо на проф. Карабельова, което вчера получихме чрез ръководителите на катедри.

Как така в други факултети деканите имат смелостта и решимостта да възобновят присъственото преподаване според законовата формула, че органът, който забранява, е органът, който вдига и възбраната?

Защо се съобразяваме така охотно с ограниченията, а пренебрегваме насърченията?

Миналата година на 19 май тогавашният министър на здравеопазването в първото служебно правителство също беше издал заповед за възобновяване на присъствените

лекции от 31 май, но в Софийския университет тази заповед беше открито саботирана и бойкотирана.

Тогава можеше поне за две седмици да видим лицата на студентите, а не повечето от тях да останат за нас черни квадрати с инициали в електронните платформи.

Миналогодишната заповед на служебния министър за присъствено приключване на семестъра и присъствено провеждане на лятната сесия беше бойкотирана и саботирана в СУ, защото в някои факултети мутризацията и политизацията отдавна е преминала всички академични граници, и това стана явно и на президентските избори.

За щастие, поне в някои от факултетите сега заповедта на сегашния министър ще бъде спазена и деканите им постъпват в съответствие с отговорностите, които са им вменени от Правилника на СУ и ЗВО.

За пореден път с аргумента, че има студенти, които не са от София, се проваля още един семестър.

И аз не съм от София, живяла съм по квартири и общежития 11 години.

За всички ученолюбиви и старателни студенти дистанционното преподаване в платформите е бич, независимо откъде са.

Нека да не се злоупотребява с псевдоаргумента "студентите не са от София", защото достатъчно често на Общи събрания доц. Харалампиев ни е показвал обобщени данни за демографския профил на студентите, които проф. Денков е коментирал с въздишка поне три пъти, че вече сме един регионален факултет, защото в ЮЗУ "Неофит Рилски" има Философски факултет с четири специалности, във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методия" и ПУ "Паисий Хилендарски" също се учи философия.

Нека поне на преподавателите, които желаем да преподаваме наистина, да не ни се пречи. Студенти, на които да преподаваме, ще се намерят.