Това е сканирано копие от първата част на публикация отпреди точно 21 години. Статията бе отпечатана в "Литературен вестник", в седмицата от 15 до 22 ноември 2000 година. Втората част на статията излезе в следващия брой.
За идеята за университета, историята, традициите и съвременното състояние на реализацията на тази идея по света, но преди всичко у нас, писах много в края на миналото и началото на новото хилядолетие. От тези статии и студии се оформиха две книги с бележки, препратки и библиографии от по 10 страници във всяка една от двете.
Както на книгата Университетът: накъде?, издадена от издателство СОНМ през 2002 година, така и на За Европа и Университета, издадена пак от СОНМ през 2005 година, научен редактор е Анастас Герджиков.
По онова време бяхме главни асистенти, доктори, когато редактираше и едната, и другата, той беше заместник-министър на образованието в правителството на НДСВ и ДПС.
Какво стана 20 години по-късно, ама не в романа на Дюма, а в нашата университетска действителност? Случиха се много събития, само някои от които съм разказала и споделила тук и на още един тематичен блог.
Миналагта година получих дисциплинарно наказание по Кодекса на труда "забележка" заради същите тези становища и мнения, които съм изказвала устно по времето на безброй безрезултатни "говорилни" от 1999 до 2005 г., но и съм публикувала в ЛВ, в "Дневник", в кратковременния университетски вестник "Алма матер", и в "тухлата" Демократически преглед.
За съвсем същите тези, изразени при това с почти същите думи и фрази, със същите основни аргументи и доводи, миналата година получих дисциплинарно наказание. Разликата е, че през периода от началото на 2018 година до края на 2019 година съвсем същите, ама съвсем същите неща ги пишех на този блог и в профила ми във фейсбук.
Имаше и една статия в "Гласове" от средата на февруари 2019 година, имаше и доклад на конференция в Ректората от средата на октомври 2019 година.
А след това – от средата на ноември 2019 година нататък – имаше постове тук и статуси във фейсбук за скандално прекратената процедура за професор по старогръцка литература.
Заповедта на Ректора за дисциплинарното наказание е сканирана и може да я четете на воля – първа, втора и трета страница.
Същият този човек, който в качеството си на редактор беше съгласен, но преди 20 години, с тезата ми, че
най-гнусното
в практиката на някогашните Специализирани научни съвети, подкомисиите на ВАК и на самия ВАК е прекратяването на процедури чрез анонимни гласувания-мърсувания и без мотивирани отрицателни рецензии, 20 години по-късно ми наложи дисциплинарно наказание миналата година.
На 9 юли миналата година получих в отдел Личен състав тази заповед, подписах я, а вечерта на друтия ден отидох на протест.
Ако щракнете върху трите страници на заповедта и мотивите към нея страница по страница, ще видите, че съм обвинена ... в нарушаване на трудовата дисциплина!
Как? През всички тези години, от есента на 1988 година, когато бях аспирантка и водих два часа упражнения на хонорар, до ден-днешен не съм пропуснала нито един час преподаване.
Всяка есен, зима и пролет боледувам по една седмица и с температура, кашлица, кихане и подсмърчане съм си провеждала часовете. Болничен отпуск съм ползвала само през октомври 1996 г., когато бях в началото на седмия месец на втората ми бременност и имаше опасност от преждевременно раждане.
Когато доцент Стойчо Гербиджа показва среден пръст на д-р Цветеслава Гълъбова, която е студентка в Магистърската програма по Реторика и подготвя магистърска теза за реториката по време на пандемията, както Етичната комисия, така и ректорът преценяват, че ако го накажат, ще нарушат правото на свободно изразяване и свободата на словото. Наказание няма.
Когато пиша във фейсбук и тук в блога за липсата на мотивирани отрицателни рецензии като
недопустимо прегазване на академичната и научната етика,
с което и ректорът-кандидатпрезидент е бил съгласен, ама преди 21 години, какво става?
На втората страница на ректорската заповед може да прочетете, че като нарушение на трудовата дисциплина ми е вменено изречението:
Университетът се мутризира
Ако ще да ме обесят, а не само да ме уволнят, пак ще го напища.
Мутризирането на най-стария наш университет, ако не е било забелязано от никого досега, може да бъде забелязано, като се пусне просто в обратнохронологичен ред рубриката "Новини" на сайта на университета: десетки са снимките от всякакви "мероприятия" на ректора в компанията на бившите министри на образованието, на външните работи, със заместник-министри, с кметицата на София и със заместник-кметовете...
А миналата година в разгара на протестите "ректорът на ректорите" се снима на трогателно-раболепна среща с Мутрата.
Изборите ще минат и ще заминат, трусовете в страната ще продължат, защото целият свят се тресе. Но раните върху колегията кога ще зараснат?
Университетът се мутризира и в него властват клиентелни клики, групички от овластени и свръховластени "колеги" с позиции и протекции в една или друга партийна централа, в медиите и в съдебната система.
Мутренският манталитет отдавна не може да се скрие. Той вече не е само в ректорския кабинет, а е на показ пред цялото общество от 30 септември тази година.
А по отношение на онова, с което колегата-редактор на текстовете и двете ми книги отпреди 20 години беше съгласен, без да възрази нищо, мога за пореден път да попитам: Защо вече две години няма поне една отрицателна рецензия от нито един от онези тримата "колеги" от научното жури, както и от нито един от петимата от катедрата по Класическа филология, членове на ФС на ФКНФ?
Кога най-после поне един от тях ще напише поне една мотивирана и аргументирана рецензия за поне една от шестте анулирани, оклеветени и охулени книги и преводи на Николай Гочев?
Няма нищо страшно. Ако погледнете на публично достъпните страници на факултетите, ще видите отрицателни рецензии за някои процедури. Някои от тях са завършвали с отрицателен резултат, а други, въпреки някои отрицателни рецензии, са завършвали добре за докторантите или кандидат-професорите или кандидат-доцентите.
Приключването на процедури без мотивирани отрицателни рецензии е гнусно, срамно и позорно, и с това ректорът, който в момента е мутренският кандидатпрезидент, беше съгласен, но преди 20 години.
Истинските учени, когато имат аргументирани възражения, пишат отрицателни рецензии. Когато проф. Александър Ничев не харесал кандидатската дисертация на Богдан Богданов за Еврипид, той написал 12 страници отрицателна рецензия.
Когато Херман Шмиц не харесал двутомника на Фреде и Пациг за Седма и Осма книга на Метафизика, също написал отрицателна рецензия.
Когато Гейл Файн не харесала тълкуване на Майлс Бърниет на едно място от Теетет, също написала отрицателна рецензия.
Чела съм ги и трите.
А отрицателните рецензии за книгите и преводите на Николай Гочев къде са? Няма ги и няма и да има, защото
университет е мутризиран.
No comments:
Post a Comment