човекът е сън на сянка

 

Миналата събота, докато се разхождах на Витоша, на една от пътеките застигнах две жени - едната от тях се оказа Яна Букова. Не бях я виждала от много години, сигурно десет-петнадесет, че и нагоре, и тя първоначално не ме позна. Поговорихме кратко и после, докато продължавах разходката си и слизах надолу към града, се разкаях, че писах тук за нейния чудесен превод на Сафо и можете да го видите тук, но много пъти отлагах да напиша за изданието на нейния превод на Катул, и особено на Пиндар, на неговите "Питийски оди".

Отново издания на "Стигмати", отново с художническата работа на Яна Левиева.

Отдавна се канех да пиша за "Питийските оди", но ето, най-после...

"Питийските оди", без които не може.  

 В преходния и неустойчив човешки свят има вечни автори и без техните преводачи-посредници, и без техните издания и преводи съществуването ни би било още по-убого.

Това е посвещението на Малина.

И тази книга, както и изданието на Сафо, и на Катул, има чудесен предговор за автора, за епиникия като жанр и за античната поезия. Има и подробни обяснителни бележки за игрите в Древна Гърция и за митологичните реалии и персонажи във всяка една от епиникиите, от Питийските оди. Ако някой иска да разбере онова, без което не може четенето на античната поезия тук и сега, трябва да прочете това издание от-до.

Но има ги и одите. В превод трудно постижим.

Ето и един откъс:

Но бързо израства човешкото щастие
и също тъй бързо се срива в земята
пред злонамерената орис.
Еднодневки сме.
Какво е човекът? И какво не е?
Човекът е сън на сянка.
Ала когато дойде онзи блясък,
който богът изпраща на хората,
най-чиста светлина има у човека
и животът става сладък.
А ти, любима майко Егина,
подобно кораб направлявай този град
в пътуването му към свободата,
в подкрепата на Зевс и цар Еак,
и на Пелей и Теламон, и на Ахил.

От Осма Питийска ода

За Аристомен от Егина,

 син на Ксенарх,

победител в състезанието по борба

(446 г. пр. Хр.)

venia docendi на проф. дфн Мавродиева

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „РЕТОРИКА”

О Б Я В А

На 18 октомври, петък, 2013 г. от 16:00 часа в залата „Яйцето”, етаж 1, блок 4,

кампус „Изток”, 

професор дфн Иванка Мавродиева

от катедра „Реторика”

ще изнесе публична академична лекция

на тема:

„Виртуална реторика”

между два сезона

в най-ниските части на Витоша

малко по-нагоре под "Бай Кръстю"

                                                          в района на Голи връх има сняг

                                                 и по каменната река до Алеко

постепенно Черни връх ще побелее

                                          от Щастливеца надолу към Симеоново

                                                     даже някои камъни вече са се заледили

                                                 но все пак по-надолу все още е есен

семинарът продължава отново

Това е моето изказване, представено по време на заключителния разговор на семинара за
Интелектуалците през античността, който се проведе през миналата учебна година - от януари до юни.
За него има множество съобщения и обзорно резюме на този блог и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование.

В семинара през пролетния семестър на предишната академична година се включиха много повече университетски преподаватели, отколкото студенти, при това преподавателите бяха не само от три различни хуманитарни факултета на Софийския Университет, но и от Новия Български Университет, от НАТФИЗ и от ЮЗУ "Неофит Рилски".

Голяма част от лекциите и от заключителните изказвания от последната сбирка на семинара са достъпни на специалния тематично-образователен канал "Класическа филология" в YouTube.

За студентите от специалност Класическа филология, но и за други любопитни слушатели и/или участници семинарът ще се случи отново и през този семестър:

 Започва утре, 4 октомври, от 18 часа в аудитория 186 в Гълъбарника в Ректората.

Отново водещ ще е доц. д-р Николай Гочев и в него може би ще се включат с лекции пак лекторите, които говориха по темите и през предишния семестър.

Хубаво е, че този път към семинара има проявен интерес и от колеги-студенти, така че участниците в дискусиите ще бъдат други.

скромното начало преди 125 години

            централното крило на Ректората се появява десетилетия по-късно

  Днес с тържества, следобедно шествие по столичните булеварди,студентски купон в двора на Университета вечерта, факултетни празнични срещи на новоприетите студенти-първокурсници с деканските ръководства и прочие, ще бъде отпразнувана 125 година от откриването на Висшето училище в София.

  Началото е било скромно.

  През първата година в него, в сградата на "Московска" са преподавали само седем преподаватели, които са били наречени "новите седмочисленици". 

  Новите седмочисленици са били първоначално учителите от Софийската класическа гимназия Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
  Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
  
  За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:

Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.

Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...

Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:

"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"

  Проф. Михаил Арнаудов. "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59.

една хубава книжарница

...така казва надписът върху дъска с тебешир пред книжарницата...

\

(

...и после попадаш вътре ...

 

...а после има и едни извити стълбички, под които също има книги...

 

...и накрая се стига до  Философската кула,...

   

...но сетне се излиза на покрива на книжарницата, която се казва "Атлантис"...

...и от покрива се вижда, че Слънцето върви към заник...

 ... а мелниците чакат пак да ги погали вятърът...

разговор за образованието и изследванията на античността

 експонат от Археологическия музей в София

Утре, 20 септември, петък, от 10.30 часа ще имаме възможност да разговаряме с нашата колега
Светла Славева-Грифин, която е асоцииран професор на Florida State University, а в момента е на изследователска работа за 18 месеца в Университета на Бохум-Рур с подкрепата на фондацията "Александър фон Хумболт".
Това ще стане в по-неформална обстановка, в кафенето "Timeless" в клуба на архитектите, като ще бъдем в двора му, а ако вали - ще влезем вътре.

Предложих тя да сподели впечатления от университетите, в които е учила и работила през последните две десетилетия - в Айова, Флорида, Лондон, Бохум-Рур - за някои дискусионни въпроси, които разпалено сме обсъждали в нашата академична среда през последните години с колеги студенти и преподаватели.

Първо, за това какво точно се учи и как се учи на бакалавърско ниво:
това ще рече

в университетите, от които тя има впечатления, съществува ли някъде все още curriculum,

така както при нас има задължителен учебен план, който фиксира година по година и семестър

по семестър кога да се учи примерно езикознание, кога литературознание и т.н.,

или по-скоро на студентите им се предлагат cluster-и от сходни дисциплини, измежду които

те трябва да изберат определен брой?

Там, където има cluster-и, кой ги определя и до каква степен те са еднородни, примерно

в един кластер влизат ли литература и език, или история или философия, или са по-еднотипни?

И още, по отношение на т.нар. syllabus, което при нас се нарича учебна програма:

до каква степен на бакалавърско ниво преподавателите сами определят учебната програма на курсовете, които водят?

Защото при нас се утвърди убеждението, че на бакалавърско ниво трябва да има задължителен

учебен план или т.нар. curriculum и броят на задължителните дисциплини в него да е много по-голям от броя на избираемите, а също така и че учебните програми, syllabus-ите в бакалавърската степен трябва да са традиционалистични, консервативни,

енциклопедични и общообразователни, а чак в магистърската степен както студентите, така и преподавателите да имат много по-голяма свобода.

В университетите, от които тя има впечатления и в които е придобивала своите научни степени и академични позиции, каква е философията на образованието, каква е концепцията за курикулумите и силабусите, или за кластерите?

Иска ми се също така тя да каже нещо и за това: какво точно представлява т.нар. "тюторска система".

Каквато има на доста места в англоезичния свят.

Защото има университети по света, в които тюторът индивидуално със студента определя какво ще учи той или тя, а изобщо няма такова нещо като задължителен учебен план, нито даже кластери или модули от задължителноизбираеми курсове.

Другата тема, която ми се иска да обсъдим, е за вдъхновението и избора на проблем и метод: при нея лично как е станало така, че е започнала да се занимава с Плотин не само лингвистично и с интерес към честотата на употребата на определени думи, стила, историята на произхода и проблемите на композицията на Енеадите, но и с най-дълбинните проблеми на философията му? 

Как после се е родил интересът й към медицината в късната античност?

 Ти ли е намерила темата или темата е намерила нея? 

И третата тема, която ми се иска да обсъдим, ако остане време, е за изследванията на античната наука.

Защото у нас има много ясно профилиране и несъмнено много добри постижения в две основни направления на класическата филология: от една страна, на езикознанието и епиграфиката, където има и международно признати учени; а от друга страна имаме големи авторитети в изучаването на културата, философията и литературата на античността, на теорията и практиката на преводаческото изкуство.

В античната и средновековна философия също има имена, колкото и спорни да са те за някои колеги като мен - те имат текстове и преводи.

Но по отношение на науката в античността тепърва се появяват млади учени: Тамара Петринска завършва дисертацията си за Хипократ, Йордан Банев направи дисертация и хабилитация за античната и средновековна музикална теория, а Мария Николова написа дипломна работа за математиката като метод при Платон в "Тимей", "Менон" и "Теетет", но след това избра магистратура по психология.

Как да свържем хуманитарния подход на изследването на античността, който засега изцяло доминира у нас, с изучаването на природата и науките в античността?

Как се е получила тази сглобка в другите страни и университети?

Тези три тематични кръга са предостатъчни и два часа една ли ще ни стигнат. 

Накрая ще се и изморим, но ще направим аудиозапис, после ще го свалим като текст и ще го редактираме.
Ще го публикуваме на сайта на АРУКО.

Заповядайте!