за ХХIII световен конгрес по философия

Двадесет и третият Световен конгрес по философия е бил проведен наскоро в Атина - от 4 до 10 август.
Неговото мото е изразено така: Philosophy as inquiry and way of life.

Световните конгреси по философия се провеждат веднъж на пет години и се организират от Международната федерация на философските общества в сътрудничество с една локална философска асоциация от страната-домакин.
Предишният световен конгрес е проведен в Корея, а следващия все още не съм се осведомила къде ще бъде.

На специални под-страници на Института за българска философска култура ИБФК има много полезни информации, включително и прегледна таблица с годините, местата, тематичният фокус, домакините и участниците от българска страна в световните конгреси по философия:
http://www.philosophybg.com/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8/

От тази информация се разбира, че първият Световен конгрес по философия е проведен в Неапол през 1924 г. и в него единствен наш представител е бил проф. Иван Георгов, който една година след това подробно е разказал за намеренията на участниците за бъдещето в Годишника на Софийския Университет.
Българската философска общност е била домакин на ХV Световен конгрес по философия, който се е провел във Варна през 1973 г. и в който - напълно естествено - докладчици и участници от наша страна е имало най-много. Темата му е била центрирана като "Човек. Наука. Техника".

За философите от ФФ и от Института по философия от предишното поколение световните конгреси бяха нещо много важно.

Никога не съм си и помисляла да участвам в такъв огромен форум, защото световен конгрес по философия означава: хиляди участници, стотици секционни заседания и десетки тематични секции.
Предпочитам по-малките формати и даже най-малките формати, каквито бяха тридневните семинари на Югоизточноевропейската асоциация за антична философия, на които се обсъждаше един-единствен текст от не повече от 20-25 колеги, но дума по дума, от първата до последната дума.
Повече за тях съм разказала на този блог ето тук:
http://dimkasdiary.blogspot.com/2011/04/blog-post_12.html

За съжаление, след последния тридневен семинар, който се проведе през юни 2011 г. в нашия Университет и на който бе обсъден диалогът "Епиномис" на Платон, този формат не се осъществява. Миналогодишният семинар в последния момент бе отложен, а за тази година изобщо не е планиран.

Освен всичко останало, но и най-важното всъщност според мен е: в световните философски конгреси човек никога не е представител само на себе си, а винаги представя институцията, в която философства и която го подкрепя.
Така например, от програмата на последния философски конгрес се вижда, че Международното Платоново Общество International Plato Society , в което членуват над 500 колеги от всички страни и от всички континенти, е излъчило петима свои представители за участие в световния конгрес и те са петимата предишни президенти на IPS.

Официалната страница на последния XXIII световен философски конгрес е тук
http://www.wcp2013.gr/en/universal/congress-filosofias.html
и на нея е публикувана доста информация: включително снимки от общи заседания и пленарни доклади, които, както се вижда в този случай, наистина съответстват на думата - провеждани са на "плен ер", сиреч изцяло на въздух, на открито, под открито небе.
На хълмове с изглед към Акропола.
В августовската атинска жега не би могло да бъде иначе.
Добро решение на домакините.

А тук е пълната програма на конгреса и от нея може да се види, че секционните заседания в Атинския световен конгрес са били над 800, но наистина обхващат всички мислими области и тематики на философстването - теоретично, практическо, метатеоретично и метапрактическо.
http://www.wcp2013.gr/en/tentative-program/tentative-program.html

Представители на българските философски институции в последния конгрес са били
проф. дфн Пламен Макариев, доц. д-р  Валентина Кънева, доц.д-р Виржиния Радева и проф. дфн Иван Калчев от Философския факултет на Софийския университет, както и проф. дфн Нонка Богомилова от Института за изследване на обществата и знанието в БАН.

Възможно е да е имало и други колеги, но при бързия преглед на програмата да съм ги пропуснала.

снимките на този пост са направени от Николай Гочев през юли 2012 г. - на копия на бюстове и статуи, с които е украсен някогашният дворец на Австроунгарските владетели, т.нар. "дворец на принцеса Сиси", на остров Керкира;

августовска неделя на Витоша

 

между Голи връх и Алеко

с поглед към Черни връх

каменната река преди Бистришко бранище

 част от гробището на смърчовете, където вчера не ми се искаше да попадам, но се заплеснах и пак се озовах тук

и друга част от него, но всъщност не е толкова зловещо, когато се погледне надолу: природата вече си пробива път в нещо ново и на мястото на изтляващите стволове на смърчовете растат еднометрови цветя и малини, малини, малини;

 

надолу по пътеките - брезови горички

                                         има и равни пътечки, като за край на разходката

тропар за Успението на Богородица

изпълнява хорът на ротондата "Свети Георги" в София

приятна лятна ваканция

за Х Платонов Симпозиум в Пиза

   част от скулптура на Платон в Археологическия музей в Тасос

Днес в Университета в Пиза http://www.unipi.it/index.php/unipinews
 започва Десетият Международен Платонов Симпозиум - най-значимият академичен форум на Международното Платоново Общество http://www.platosociety.org/.

В него членуват няколкостотин колеги от целия свят, които се занимават с антична философия, при това предимно с Платон и Платонистката традиция.

Преди всичко трябва да кажем, че това е може би най-многобройното, но и най-демократичното от всички интернационални академични общества, за чието съществуване ми е известно.

Условията за прием са: желаещият за участие колега да е автор поне на една статия или книга за Платон, или да има част от дисертация, посветена на него.
Има и членски внос, който е 50 британски лири, или 75 евро, или 100 щатски долара за срок от три години.

Досега са проведени девет международни симпозиума, организирани от Платоновото Общество:
Първият, през 1986 г. се е състоял в Мексико, от 21 до 25 юли
и темата му е била Късните диалози на Платон.
Вторият, през 1989 г. е проведен в Перуджа, от 1 до 6 септември,
и е бил посветен на "Федър".
Третият, през 1992 г. бе проведен в Бристол от 26 до 30 август
и на него бе дискутиран "Държавникът" - в този Симпозиум взех участие,
като в нашата малка делегация бяха включени Иван Христов, ас. д-р Георги Каприев
и доц. д-р Цочо Бояджиев. Участия със секционни доклади имахме Цочо Бояджиев,
Иван Христов и аз.
Четвъртият Платонов Симпозиум е бил в Гранада
от 4 до 9 септември 1995 г. - върху "Тимей" и "Критий".
Петият - в Торонто, от 19 до 23 август 1998 г.,
за "Хармид", "Лизис" и "Евтидем".
Шестият - в Йерусалим, от 5 до 10 август 2001 г. е бил посветен на "Закони".
Седмият - през 2004 г., от 26 до 31 юли във Вюрцбург -
върху "Горгий" и "Менон".
Осмият - през 2007 г., от 23 до 29 юли е бил в Дъблин, посветен на "Филеб".
Деветият - през 2010 г., от 2 до 7 август, в Токио, за "Държавата".

И сега, десетият, който започва днес в Пиза - за "Пирът" на Платон.

Международното Платоново Общество има сайт и електронно списание, но също така
издава в книжни тела най-хубавите текстове от Симпозиумите и отделни
изследвания и книги на някои от своите членове, предимно в Берлинското издателство Академиа Ферлаг. Има вече 32 тома от тази поредица
 International Plato Studies: http://www.academia-verlag.de/titel/serie/serie_International_Plato_Studies.htm.

Освен че всяка година се организират локални срещи и семинари на платонистите от различните континенти, като най-организирани в това отношение са колегите от Азия, Северна и Южна Америка, най-голямата среща е тази, световната, Симпозиумът, който се провежда веднъж на три години.

Както се разбира от програмата, публикувана тук http://www.aicgroup.it/wp-content/uploads/X-SYMPOSIUM-PLATONICUM_programme1.pdf
и в Симпозиума, който започва днес в Пиза,
са регистрирани над 200 участници;
 ще бъдат прочетени и обсъдени 96 секционни доклади и 13 пленарни, ще бъдат представени съвсем накратко 8 докторски дисертации върху "Пирът".

Но освен това, почти всички доклади в почти пълен обем вече са публикувани в два внушителни
виртуални тома от няколкостотин страници - Proceedings I  и Proceedings II.

Когато споменах за демократичността на Обществото, нека да уточня, че ръководството му променя състава си на всеки Симпозиум и президент става организаторът на следващия.

Има само един постоянен член и това е проф. Люк Брисон от CNRS в Париж, който е така
да се каже Библиотекарят и живата памет на Платоновото Общество: той прави всяка година пълна библиография на книгите и статиите за Платон, които излизат в целия свят http://www.platosociety.org/newbibliography.html.

От тези библиографии, които се публикуват за всяка отделна година, се вижда ясно:
не по-малко от 150 статии, не по-малко от 15 книги за Платон всяка година. В някои години
книгите са повече от 25, а статиите и студиите - повече от 250.
Около 90 процента от публикуваните изследвания през последните три десетилетия в целия свят са посветени на диалозите, около 5 процента - на писмата, и пак около 5 процента - на т.нар. "неписани учения" на Платон, като в това число се включват и статии, посветени на разясняването на въпроса "Защо Платон не е написал ненаписаните си учения?".

За съжаление, българското участие в последните няколко симпозиума доста избледня или направо казано никакво го няма - по разбираеми причини нашият Университет не финансира участието на родните платонисти в световни симпозиуми, които се провеждат в Токио или Торонто.
За съжаление, следващият Симпозиум, след три години, през 2016 г., пак ще бъде на друг континент, в Бразилия.

А домакините на тези световни платонистки срещи посрещат стотици гости от целия свят.
Така че всички участници трябва да бъдат финансирани или от институциите, в които работят или да се самофинансират.

лекция за изначалната свобода според Кант

Колегата д-р Георги Ангелов ни кани на поредната лекция на водения от него семинар:

  Уважаеми колеги и приятели, 

Имам удоволствието да ви поканя на:

Шестия семинар от цикъла “Гласът на гражданското общество” за 2012 / 2013 г.

Дата: 11-ти юли 2013 г. (четвъртък)

Час: 16 ч.

Тема на доклада: “Обратът към изначалната свобода като принцип на устройството на общността на Немското Просвещение (Имануел Кант)”

Доклад на гл. ас. Георги Ангелов

Място: заседателната зала на Института за изследване на обществата и знанието - БАН (бивш Институт за философски изследвания), бул.“Патриарх Евтимий” № 6.

За повече информация:

http://vcs-sofia.blogspot.com/

Поздрави,

Георги Ангелов

Център за хуманитарни и социални изследвания

в памет на проф. Александър Фол

В памет на проф. дин Александър Фол, роден на днешния ден преди 80 години, се подготвя юбилеен сборник и интернет страница, която в съвсем първоначален вид е представена днес и отсега нататък ще се развива на адреса ето тук:

http://groupofi.com/

Знанието за античността по нашите земи е завинаги свързано с неговото научно дело и вдъхновение, с неговото въображение и креативност!

Вечна памет и блажен покой!