Thursday, July 2, 2026

сбогом, мила Ирена

 

Вчера, 1 юли, си е отишла Ирена Станкова.

Може би след усложнение след тежко счупване на левия крак.

Тя беше прекрасен човек и забележителен учен.

Бог да я прости и да я всели при най-праведните!

***

Тук можем да видим и чуем как тя представя своя доклад на 13 декември 2025:

На този видеозапис от 13 декември 2025 г. тя говори за лекаря-философ, с когото се занимаваше през последните години и чиито най-важни трактати преведе на български.

Точно този толкова важен философско-светогледен текст, първата глава, за която тя говори във видеозаписа от Четенията на АРУКО през 2025 г., е предаден в издателството преди няколко месеца.

Дано да бъде публикуван скоро.

Никой друг у нас не е направил толкова много за познаването на античната медицина и античната философия на здравето, колкото направи тя.
На български четем Клавдий Гален и Хипократ, или както тя уточняваше Хипократовия автор, защото тя ги преведе и написа книги за тях...

В Медицинския университет имаше началници, които я тормозеха, но способните и талантливи хора не лазят пред овластените...
Беше огорчена и възмутена от намаляването на задължителното изучаване на латински от 60 на 45 часа.

***
Преди 48 часа ми е изпратила писмо-покана за участие в конференция за философията в древния Рим, което аз да препратя на колегите от Асоциацията/АРУКО.

През последните 5-6 години ми изпращаше поне по две писма-покани седмично, които препращах на колегите с адреси в голям списък. Тя искаше да сме осведомени къде какво се случва като научно събитие, защото повечето от тях даваха възможност за дистанционно присъствие...
Тя беше стожерът и на Българската асоциация по философия на медицината.
Вчера преди обед споделяше във фейсбук спомени-снимки от Родос и Прага...


Това е последната ѝ книга. Научен редактор на книгата е доц. д-р Елия Маринова.
През последните години Ирена почти всяка година публикуваше по един важен превод или свое изследване за античните лекари-философи.
Книгата ѝ за Хипократовия корпус се появи миналата година през януари, а на 27 февруари беше представена в Института по антропология в БАН.



На корицата на книгата четем:

Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) – колекция от над 60 медицински съчинения от V–IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460–370/7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици.

Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, залегнали в нейните начала. Познаването на възгледите на древните философи и лекари спомага за анализа на основите на философията на медицината.

Изследването е поставено в по-широка рамка, като първа глава запознава читателя със зараждането на медицината в Древна Месопотамия, Египет и Древна Гърция – тъй като първите гръцки медицински идеи са били обвързани с философските занимания на първите философи – натурфилософите, както и на Сократ, Платон и Аристотел. Втора глава е посветена на Хипократ и Хипократовия корпус, като представя две от основните биографии на Хипократ, преведени от латински език, и посочва най-новите проучвания за тях. Във втората част на главата е представен анализ на медицинските теории, които се срещат в най-превежданите и тълкувани по света трактати от колекцията. Преводите от старогръцки език са на автора и на много места е цитиран и оригиналът, за да може специалистите да се запознаят по-отблизо не само с идеите, но и с терминологията на съчиненията. Анализирани са основни медицински идеи и теоретичните подходи към диагнозата, прогнозата, лечението и профилактиката.

Монографията се основава на множество цитати и на най-новите изследвания на специалистите в областта.

***


А на видеозаписа по-горе се вижда каква беше: сърдечна, спокойна и ведра.
Беше човек, който си обичаше много работата и я вършеше неуморно, посветено, грижовно,
без суета и самоизтъкване.


Почти всичко, което имаме на български, от и за античните корифеи на изкуството за здравето, е преведено и написано от нея.

По-подробно за изданията:





***
Бог да я прости и да е вечна паметта ѝ!




No comments: