Saturday, June 12, 2021
красота, вандализъм, светотатство
Monday, May 24, 2021
празник на лицемерието
http://artstudies.bg/?p=13972&fbclid=IwAR17T1ux4ISSMnrEl8KNyWtl-adp-2mj79u3mpnFrlzg0XG7A8Izp1lM_Es
Тази година само учените от Общото събрание на БАН имат правото да честитят празника, който е днес. Само те се осмелиха да се възмутят от последното безобразие на вече бившите управляващи. А всички останали публично инсталирани лицемери, заемащи високи властови позиции, които днес ни заливат с фалшива патетика и речи, написани от пиарите им, не знаят ли на какви унижения са подложени вече години наред българските учени и изследователи? Особено хората от академичните среди, които изпълняват важни административни длъжности и днес се разливат в лицемерни словоизлияния.
Защо не възроптаха преди три години срещу жестоките репресивни поправки в Закона за развитие на академичния състав?
Защо мълчат за безобразията на паразитната структура НАЦИД и зловещата роля на анонимните клеветници-експерти в тях?
Не са ли чували за гаврите, на които биват подлагани българските учени, които превеждат и коментират на презрения български език най-важните съчинения на световната цивилизация, без които нито едно човешко знание не е възможно?
Кога са искрени всички тези академично овластени персони, които днес каканижат банализми за "духовността"? Когато безропотно и раболепно приемаха законодателните извращения на вече бившите управляващи, или когато прикриваха и продължават да пазят анонимността на анонимниците-"експерти", обявяващи за несъществуващи книги и преводи, работени с години от техни колеги?
Днес ли са искрени, когато ронят сълзи за незаменимостта на живото преподаване, или бяха искрени когато отнемаха часове на свои колеги, осмеляващи се да канят шепичка студенти на присъствени консултации през зимата?
На 24 май ли са искрени, когато се превземат в позьорското говорене за важността на българския език, или през останалите 364 дни на годината, когато за значими публикации се признават само написаните на international English и отразени в Scopus или в Web of Science?
Tuesday, May 18, 2021
браво за публикацията
В ранното утро на 18 май научавам в една весела група във фейсбук много хубава новина.
В групата за забавни неологизми, шеги и закачки Iniit equus in flumen има съобщение от д-р Иван П. Петров за повече от сериозна публикация.
Д-р Иглика Милушева е публикувала на немски език въведение и коментар към произведението на Августин Блажени De beata vita (За щастливия живот). Echter Verlag, 2021. https://www.echter.de/augustins-schrift-de-beata-vita/?fbclid=IwAR3Dg1LJtyZV9tFo8e5DldK1BbjyFrz-dsv-rLqK9n6c1vMhcHHCVrXo8Hg
Както е съобщено и на сайта на издателството, д-р Иглика Милушева е родена през 1985 г. в София, завършила е в Софийския университет специалност Класическа филология и МП Антична култура и литература, към което добавям, че магистърската ѝ теза е на тема Добродетелите в латинските и гръцки надписи от Тракия и Горна Мизия: pietas с научен ръководител проф. дфн Мирена Славова и рецензент проф. дфн Анастас Герджиков (защитена на 26 март 2010).
Книгата, която публикува Ехтер Ферлаг, е защитена като дисертация през април 2018 г. в Университета в Залцбург.
Книгата е част от поредицата „Cassiciacum“ за изследвания, посветени на съчинения на Августин и ордена на Августинистите, том 56.
„В какво се състои щастливият живот? Това е едно от централните питания в античната философия, на което Августин отговаря през есента на 386 г“., докато пребивава в селската идилия на Касициакум и се лекува
от pectoris dolor, болка в гърдите.
В анонса на издателството е написано още, че „De beata vita посочва път, различен от неоплатонизма и достигащ до блаженото cognitio Dei, познание на Бога. Авторката предлага филологически точен коментар и дълбок анализ на литературните, философските, теологическите и историческите аспекти на творбата на Августин.
Коментарът обвързва съчинението с коментарите на два други ранни философски диалога на Августин – Contra academicos и De ordine. Многобройни са опорите, предложени на филолозите, философите и богословите за разбирането на текста“.
ISBN 978-3-429-04208-0
На сайта на издателството Echter е написано Erscheinungstermin: ungewiss, но колегата Иван П. Петров написа, че вече я има по книжарниците, вероятно става дума за Виенските.
***
Диалогът на Августин Блажени е всъщност изключително четивно писмо до многоучения Теодор, в което Августин следва високия образец на Платон и преразказва един поучителен разговор, проведен след обяд, но не разточителен всенощен пир, който дал на приятели на ноемврийския си рожден ден. Това станало през същата тази есен, в която на тишина и спокойствие се лекувал от болките в гърдите. Има превод на български, направен от Анастасия Делчева и редактиран от Анна Николова. Публикуван е в изданието. Августин. Малки трактати, С., 2001, изд. „ЛИК“, Bibliotheca Christiana, series nova 4, с. 23-50.
Въведението и коментарът на д-р Иглика Милушева на това ценно литературно, философско и богословско съчинение, публикувано на немски език, е много голям успех не само за нея, но и за университетската общност, чиято alumna е тя.
У нас и на български език тя има също впечатляващи публикации, от които сега ще посоча „За нов поглед към античността“ и „Образованието като първото от най-прекрасните неща. Някои наблюдения върху идеите за παιδεία в Платоновия диалог „Закони„, публикувани в сборника Политическата мисъл на европейското „минало“. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2010 г. На този сборник тя е и научен редактор заедно с доц. д-р Невена Панова.
Да поздравим д-р Иглика Милушева за радостта да види в книжно тяло своя дългогодишен и вдъхновен труд, и да ѝ пожелаем здраве, щастие и ползотворна работа за още много нови изследвания и издания!
Димка Гочева, 18 май 2021 г.
p.s.: Съобщението е публикувано и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование http://aaduce.wordpress.com/
Saturday, May 15, 2021
на 10-тия ден
Абитуриентка – 24 май 1963 г., Лом.
Wednesday, May 5, 2021
Saturday, March 27, 2021
Monday, March 1, 2021
защитата е днес
Честита Баба Марта, честит нов месец и нова седмица на всички!
Новата пролет да ни донесе здраве, радост и щастие!
Днес, понеделник, 1 март 2021 г., в 14 часа ще започне публичната защита на дисертацията на Христо Хр. Тодоров на тема “Ритъм и етос в класическата старогръцка литература (V-IV в. пр. Хр.)” за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ по професионално направление 2.1. Филология, Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия (Старогръцка литература)
Авторефератът, рецензиите и становищата на членовете на научното жури са тук:
Това е голямо и радостно събитие най-малко поради три важни причини:
Първо, хуманитарната общност получава подарък: чудесно написан ерудитски текст на млад колега, който знае много, мисли остро и в дълбочина, и се изразява превъзходно на увлекателен и четим български език. Прочетете автореферата, рецензиите и становищата, и ще се убедите в това.
Второ, тази защита ще се случи в нерадостния и плашещ процес на почти пълното изчезване от научната сцена на успешно завършени докторантски изследвания по проблемите на античната литература и философия. Възможно е да греша, нека написаното от мен да стане повод за поправяне и допълване, но през последните 15 години както във ФФ, така и във ФКНФ, и във ФСлФ, сред стотиците успешно защитени дисертации и в трите факултета, единици са онези, които са в най-трудните полета на античната литература и философия.
Трето, може би най-важното.
Професор Богданов – Бог да го прости! – обичаше да (ми) казва: ние трябва да имаме чувство за мисия и идея за дълг.
Материализирането на чувството за мисия и на идеята за дълг според него щеше да стигне до пълнота най-вече чрез създаването и утвърждаването на една нова академична институция, което той и направи, но мисията и дългът на занимаващите с античната литература и философия от всички стари и нови университети ни вменяват:
да превеждаме, да превеждаме и пак да превеждаме най-важното от най-важното на български език.
Сам той изпълни своя дълг в този аспект с преводите си на някои от най-важните диалози на Платон, на Диатрибите на Епиктет и на Към себе си на Марк Аврелий.
Чувството за мисия и идеята за дълг на Христо Хр. Тодоров в изпълнението на културната задача за внасяне в българския език на преводи на текстове на важни мислители от миналото са дали плод: безукорно и вдъхновено преведените от него текстове вече доближават 1000 страници!
При това не само са много, но и на какви автори!
Превел е патриарх Фотий от гръцки, Декарт, Лайбниц, Хобс, Томас Мор и Исак Нютон от латински в сборника Philosophia naturalis (УИ „Св. Климент Охридски, 2014), Хуго Гроций в сборника Идеи за гражданско общество (УИ „Св. Климент Охридски“, 2019), Барух Спиноза – Богословско-политически трактат („Изток-Запад“, 2019). Последно, но не и по значение – Загадката на здравето на Ханс-Георг Гадамер (2014, изд. на НБУ), разбира се от немски. Тук само по допирателна ще допълня, че в днешните терзания около здравето на човечеството, прочитането на точно тази мъдра книга е препоръчително за всички.
Затова защитата в понеделник е не лично, а културно събитие: тя показва как един млад колега като воин на знанието и просветата изпълнява и мисията на истинския, на
философстващия класически филолог, как е изпълнил и дълга към обогатяването на културата на родния език чрез преводи на текстове, без които не може, и същевременно как е довел до съвършен телос личното си изследване.
Желаещите да слушат и гледат, да питат и да поздравят накрая колегата, нека да се включат тук:
Аз съм от хората, четящи преводи на философски текстове на български език. Превела съм малко, редактирала съм повече. Всички тези преводи на колегата Тодоров, който от понеделник, 1 март, ще е вече доктор, заслужават поклон: патриарх Фотий, Декарт, Спиноза, Томас Мор, Лайбниц, Хуго Гроций, Нютон и Гадамер!
Според мен в историята на нашия университет няма друг колега, който преди да стигне до Христова възраст, да е направил толкова много в изпълнението на мисията и на дълга на истинския класически филолог.
Браво на Христо и на жената до него – Велислава!
Всичко е любов.
Да я пазят, да са здрави и да се обичат.
Димка Гочева, публикувано първо на сайта на АРУКО на 27 февруари 2021 г.







































