част от скулптура на Платон в Археологическия музей в Тасос
Днес в Университета в Пиза
http://www.unipi.it/index.php/unipinews
започва Десетият Международен Платонов Симпозиум - най-значимият академичен форум на Международното Платоново Общество
http://www.platosociety.org/.
В него членуват няколкостотин колеги от целия свят, които се занимават с антична философия, при това предимно с Платон и Платонистката традиция.
Преди всичко трябва да кажем, че това е може би най-многобройното, но и най-демократичното от всички интернационални академични общества, за чието съществуване ми е известно.
Условията за прием са: желаещият за участие колега да е автор поне на една статия или книга за Платон, или да има част от дисертация, посветена на него.
Има и членски внос, който е 50 британски лири, или 75 евро, или 100 щатски долара за срок от три години.
Досега са проведени девет международни симпозиума, организирани от Платоновото Общество:
Първият, през 1986 г. се е състоял в Мексико, от 21 до 25 юли
и темата му е била
Късните диалози на Платон.
Вторият, през 1989 г. е проведен в Перуджа, от 1 до 6 септември,
и е бил посветен на
"Федър".
Третият, през 1992 г. бе проведен в Бристол от 26 до 30 август
и на него бе дискутиран
"Държавникът" - в този Симпозиум взех участие,
като в нашата малка делегация бяха включени Иван Христов, ас. д-р Георги Каприев
и доц. д-р Цочо Бояджиев. Участия със секционни доклади имахме Цочо Бояджиев,
Иван Христов и аз.
Четвъртият Платонов Симпозиум е бил в Гранада
от 4 до 9 септември 1995 г. - върху
"Тимей" и
"Критий".
Петият - в Торонто, от 19 до 23 август 1998 г.,
за
"Хармид", "Лизис" и
"Евтидем".
Шестият - в Йерусалим, от 5 до 10 август 2001 г. е бил посветен на
"Закони".
Седмият - през 2004 г., от 26 до 31 юли във Вюрцбург -
върху
"Горгий" и
"Менон".
Осмият - през 2007 г., от 23 до 29 юли е бил в Дъблин, посветен на
"Филеб".
Деветият - през 2010 г., от 2 до 7 август, в Токио, за
"Държавата".
И сега, десетият, който започва днес в Пиза - за "
Пирът" на Платон.
Международното Платоново Общество има сайт и електронно списание, но също така
издава в книжни тела най-хубавите текстове от Симпозиумите и отделни
изследвания и книги на някои от своите членове, предимно в Берлинското издателство Академиа Ферлаг. Има вече 32 тома от тази поредица
International Plato Studies: http://www.academia-verlag.de/titel/serie/serie_International_Plato_Studies.htm.
Освен че всяка година се организират локални срещи и семинари на платонистите от различните континенти, като най-организирани в това отношение са колегите от Азия, Северна и Южна Америка, най-голямата среща е тази, световната, Симпозиумът, който се провежда веднъж на три години.
Както се разбира от програмата, публикувана тук
http://www.aicgroup.it/wp-content/uploads/X-SYMPOSIUM-PLATONICUM_programme1.pdf
и в Симпозиума, който започва днес в Пиза,
са регистрирани над 200 участници;
ще бъдат прочетени и обсъдени 96 секционни доклади и 13 пленарни, ще бъдат представени съвсем накратко 8 докторски дисертации върху
"Пирът".
Но освен това, почти всички доклади в почти пълен обем вече са публикувани в два внушителни
виртуални тома от няколкостотин страници - Proceedings I и Proceedings II.
Когато споменах за демократичността на Обществото, нека да уточня, че ръководството му променя състава си на всеки Симпозиум и президент става организаторът на следващия.
Има само един постоянен член и това е проф. Люк Брисон от CNRS в Париж, който е така
да се каже Библиотекарят и живата памет на Платоновото Общество: той прави всяка година пълна библиография на книгите и статиите за Платон, които излизат в целия свят
http://www.platosociety.org/newbibliography.html.
От тези библиографии, които се публикуват за всяка отделна година, се вижда ясно:
не по-малко от 150 статии, не по-малко от 15 книги за Платон всяка година. В някои години
книгите са повече от 25, а статиите и студиите - повече от 250.
Около 90 процента от публикуваните изследвания през последните три десетилетия в целия свят са посветени на диалозите, около 5 процента - на писмата, и пак около 5 процента - на т.нар. "неписани учения" на Платон, като в това число се включват и статии, посветени на разясняването на въпроса "Защо Платон не е написал ненаписаните си учения?".
За съжаление, българското участие в последните няколко симпозиума доста избледня или направо казано никакво го няма - по разбираеми причини нашият Университет не финансира участието на родните платонисти в световни симпозиуми, които се провеждат в Токио или Торонто.
За съжаление, следващият Симпозиум, след три години, през 2016 г., пак ще бъде на друг континент, в Бразилия.
А домакините на тези световни платонистки срещи посрещат стотици гости от целия свят.
Така че всички участници трябва да бъдат финансирани или от институциите, в които работят или да се самофинансират.
