докторантска конференция по реторика

Катедра „Реторика”, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски

организира  на 28 юни 2013 година в блок 4, етаж 1, зала 130

ПЪРВА ДОКТОРАНТСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

„ТРАДИЦИИ И НОВОСТИ В РЕТОРИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

 

Докторантската конференция е организирана в две секции и дискусионна част.

Участниците според регламента имат възможност в рамките на 10 минути да представят /презентират докладите и след всяка презентация в рамките на 5 минути към тях се задават въпроси, правят се коментари, изказват се мнения.

След двете секции на докторантката конференция се предвижда 30 минутна дискусия по темите, свързани с реториката и реторичните изследвания.

Дневен ред на конференцията:

10:00 – регистрация на участниците.

10:05- 10:15 – откриване на докторантската конференция от проф. дфн Величко Руменчев – ръководител на катедра Реторика и проекта

Първа сесия – Реториката в политиката, дипломацията, преговорите и комуникация-10:15:11:30

1.Георги Налбантов – “Упорството на Лула да управлява” – 10:15 – 10:30

2.д-р Нели Стефанова – „Реторически аспекти на културната дипломация – 10:30 – 10:45

3.Десислава Иванова – „"Формиране на първото впечатление и ролята му в процеса на преговори" 10:45 – 11:00

4.д-р Донка Петрова – „Негативните стереотипи и предразсъдъците като бариери пред ефективната комуникация“ – 11:00 – 11:15

11:15 – 11:30 – кафе пауза

Втора секция – Реториката в гражданското общество и бизнеса

11:30 – 13:00 часа

5.Ивайло Карагеоргиев – „Невербално поведение на водещи политици в България

 от периода на прехода“ – 11:30 – 11:45

6.Анна Иванова – „Реторически анализ на посланията по време на предизборната кампания за национален парламент през април-май 2013 година“ – 11:45 – 12:00

7.Иглика Касабова – „Ораторството на гражданите по време на протестите в България през 2013 г. (визуални и вербални проекции)” – 12:00 – 12:15

8.Ростислав Давидов –  „Виртуалната реторика на неправителствените организации по време на протестите през 2013 година“ – 12:15 – 12:30

9.д-р Таня Колева – „Традиционни и нови практики в директната и индиректна бизнес комуникация - реторически анализ“ – 12:45 – 13:00

10.Метин Ибрямов – "Ролята на аргумента "ad hominem" в съдебната реторика"13:00 – 13:15

11.д-р Вяра Генова – “Изследователски методи в комплексното поле на джендър политическата и парламентарната реторика” – 13:15 – 13:30

12.Виолета Ашикова- Преднамерени грешки в доказателството като способ за аргументация в листовките  и брошурите на партии и коалиции – парламентарни избори – май 2013 г. – 13.30-13.45

13:45 – 14:30 – кафе пауза

Дискусия

13:30 – 14:00

след края на семинара

Текстът беше публикуван и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование:
http://aaduce.wordpress.com/

След края на семинара “Интелектуалците през античността”

Идеята

Тя е разбираема. През пролетния семестър на всяка академична учебна година да се провежда семинар, на който домакин да е някой от преподавателите от Класическа филология и в който да се включват студенти, докторанти и преподаватели от различни университетски и академични общности, за да дискутират проблеми, вкоренени в миналото и в знанието за античността, но достигащи и до днешния ден, тук и сега.

Домакин и инициатор

През учебните 2011/2012 и 2012/2013 домакин и инициатор на семинарите беше доц. д-р Николай Гочев, като миналата година тема на семинара зададе свободноизбираемият курс, предложен от него, за “Класическото образование у нас през първата половина на ХХ век”. Миналогодишният семинар се случваше през втория семестър всеки петък вечер, а тазгодишният се провеждаше от началото на календарната година, но не всяка, а през седмица, за да могат всички участници да имат повече време за предварително четене и подготовка по същество в дискусиите.

Форматът

Всеки път един лектор, при това всеки път различен лектор изнасяше лекция с продължителност от 45 до 75 минути, а след това биваше обсъждано казаното в изложението.

Участниците

През пролетния семестър на миналата учебна година в интердисциплинарния семинар се включиха над 20 колеги от Софийския университет, НАТФИЗ и НБУ, а тази академична година общият брой на участниците, които посетиха поне веднъж събитията, е 54.

Колегите, които се включиха активно и в лекциите, и в дискусиите през току-що приключилия семестър, бяха от четири различни факултета на Софийския университет – ФКНФ, Философски факултет, Факултета по математика и информатика, и Факултета по славянски филологии. Но също така имаше колеги и от други университети и изследователски институции – от ЮЗУ “Неофит Рилски”, от НАТФИЗ, от НБУ и от Института за изследване на обществата и знанието (предишният Философски институт) в БАН.

Какво и кога бе обсъждано

Ето списък на темите и лекторите, които ги представиха:

11 януари – Встъпителна лекция на Николай Гочев. Седемте мъдреци на Елада.

25 януари – Софистите като интелектуалци. Димка Гочева.

8 февруари – Сократ и Сократовият кръг. Невена Панова.

22 февруари – Изократ като античен интелектуалец. Виолета Герджикова.

8 март –  Аеди, рапсоди, колесничари и пълководци в “Ион” на Платон. Камелия Спасова.

22 март – За Теофраст като σχολαστικός и за възможностите на мисленето на σχολαστικός  през характеристиките на понятието интелектуалец. Зоя Христова-Димитрова.

5 април – Цицерон – ораторът с културен манифест. Димитър Илиев.

19 април – Цицерон в своята епоха и през вековете. Димитър Драгнев.

17 май – Хораций urbanus. Вяра Калфина.

7 юни – заключителна дискусия в Зала 2 на Ректората.

Няколко думи за последната среща. Първоначалният замисъл беше всички лектори да се изкажат в същия порядък, в който се случиха и техните лекции, но след това бе решено да се внесе малко разнообразие и да се изтегли жребий за реда на говоренето. Чрез тази промяна в поредността на говорещите се надявахме случайността на жребия да ни помогне да избягаме от хронологическото овъншняване на основното понятие. Много често в историята на идеите, на философията и на литературата се прокрадват едни прогресистки предубеждения и догми: че всичко в сферата на мисълта и духа се появява и проявява много често при древните, но в един опростен и даже – според някои – елементарен вид, а колкото повече човечеството се развива в порядъка на времето, на вековете и хилядолетията, толкова повече познанието и мисленето се задълбочава и усъвършенства. По-възрастните от нас, които задължително са изучавали марксизъм и ленинизъм, си спомнят, че това в клишетата на онази идеология се изразяваше чрез култовата фраза за “гениалните догадки на човешката мисъл”, които се появяват в античността и които след това се превръщат в истински мисли.

Разбираемо е,  че онези от нас, които са посветили десетилетия от живота си на изучаването на антични езици, литератури и култури, няма да споделят тази прогресистка визия, макар че в сбирките на семинара често се изразяваше предизвикателната теза: това трудно определимо понятие, около което се фокусираме толкова пъти, не може да бъде употребявано коректно за антични гръцки и римски мислители и учени, философи и оратори.

Според някои от участниците в дискусиите и даже според някои от лекторите е анахронично да говорим за интелектуалци в античността.

И все пак, според повечето от останалите можем.

Интелектуалецът е фигура, която може да бъде открита, макар и много рядко, макар и много трудно, във всички времена и епохи. Защото, ако перифразираме една известна теза за многозначността на всички понятия и за многосмислието на най-важните от тях, с която започва книга Дзета на “Метафизика” на Аристотел: “за интелектуалеца се говори в множество значения”.

Измежду многото значения на понятието, ние най-често се фокусирахме на пресичането на две от тях: първото, на интелектуалеца като човек на интелектуалния труд, който “пише или преподава, а най-добре и двете” (както го определя Жак льо Гоф), но и със задължително добавяне на второто – на интелектуалеца като мислител, който не остава в кабинетното или природното самосъзерцание на мисленето си, а влиза в активно и много често провокативно отношение със значими човешки общности. Понякога в тази релация се вижда необикновената прозорливост и проницателност на учения, философа или мислителя, който изпреварва хода на времето с десетилетия, като предугажда исторически процеси и събития, които после се оказват съдбовни и преобръщащи или съзиждащи не само за елинските полиси или Рим, но и за Европа изобщо. Такива са били почти всички от най-често посочваните сред седемте мъдреци на Елада. В други случаи интелектуалецът се появява няколко десетилетия или даже повече от столетие след някой мъж на действието и на практическия разум. Както прави Аристотел много време след Клистен: обосновава теоретично защо в един полис нещата не могат да вървят добре, ако в него няма разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. И го обяснява така, че това устоява след неговата теоретизация повече от две хилядолетия. Нищо, че в университетските учебници по право и в средношколските по философия тази идея се приписва чак на Монтескьо, а не на Клистен и Аристотел...   

                                               Преди и след семинара

Всичко това се случи, защото няколко души старателно работеха за известяването на мнозина. Управителният съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) – Невена Панова, Николай Янев и Люба Никифорова – изпращаха съобщения до всички членове на Асоциацията, Камелия Спасова информираше чрез мейлинг-лист колегите от други институции и факултети, които бяха любопитни да участват или поне редовно да научават какво става в петък вечер веднъж на две седмици, а Зоя Димитрова чрез сайта, на който посетител сте в момента, казваше какво предстои и показваше със снимки какво се е случило на предишните сбирки.

На всички лекции и дискусии са направени пълни аудиозаписи, а от най-последните има и видеозаписи, като повечето от тях, разделени на части, вече могат да бъдат гледани на специалния образователен канал в 

YouTube, наречен "Класическа филология" http://www.youtube.com/channel/UC5LiGCpOCoJyhHt3Pb5F9Dg?feature=csp-in-feed 

(на него могат вече да бъдат намерени и други аудио- и видеофайлове от части от лекции и дискусии по различни преподавания и дисциплини, свързани с античността и знанието за нея). Инициативата за създаването му е на студента от магистърската програма по Антична култура и литература Боил Мусев, който е и хоноруван преподавател от Факултета по математика и информатика, (като и камерата, и операторската работа е негова,) и на доц. д-р Николай Гочев.

Хубаво ще бъде, обаче, всички тези записи да се “свалят” и да се превърнат от аудиофайлове в четива. Особено дискусиите, които се случваха всеки път, си заслужават да бъдат четени и като текст – защото са спонтанни, нережисирани и непринудени диалози, на моменти превръщащи се в спорове на заинтригувани, развълнувани и разномислещи събеседници от различни университетски среди. Но за това ще трябва време, финансиране и подкрепа, известна редакторска работа и издател.

                 Отвъд семинара

Никой от участниците в семинара няма да остане съвсем същият. Това е най-несъмненото. Дори и когато някой от колегите си мисли, че участието в такъв продължителен, редовно случващ се университетски форум просто затвърждава предишни възгледи и концепции, след време разбира, че не е съвсем така.

Смислените разговори и дискусии остават дълго в нас. Смисълът се закотвя в дълбините ни и около котвата на осмисленото в порядъка на времето се пораждат нови осмисляния.

Димка Гочева

пропусната страница от "За душата"

   

                                    крайбрежието на Стагира, Халкидики, август 2009 г.

  Наскоро колегата д-р Иван Колев ми обърна внимание, че в превода на "За душата" на български е пропуснат един пасаж.

От 417b10 до 418a5,  липсва краят на глава 5 от книга II на "За душата".

      Чела съм няколко пъти текста, при това най-малко веднъж от начало до край и в оригинал, като в полетата на по-старото издание на "Наука и изкуство" от поредицата "Философско наследство" от 1979 г., съм писала с тънкописец и молив - как точно са казани на гръцки някои изречения и кои точно са някои от употребените думи и изрази. (Това загрози книгата и увреди цялостта й, но пък за мен така тя стана удобно лично справочно пособие.)

      На това място в нашите издания има грешка в пагинацията - вместо 417 пише 471, като това е подвело всички, които са работили и по първото издание на превода на д-р Марко Марков, и по второто издание, на "ЛИК" от 2006 г.

      Също така трябва да напомним, че първото издание на превода излиза след смъртта на д-р Марко Марков.

      Понякога става така. Въпреки огромното старание и чудесния резултат на преводаческата работа на д-р Марко Марков и на първия редактор проф. дфн Ради Радев, и след голямото старание около второто издание, при което колегата д-р Иван Колев е използвал няколко академични издания и преводи на трактата, сред които направените от  

W.D.Ross, Hicks, Theiler, Jannone/Barbotin, Hett. 

      Чак сега, при подготовката на хабилитационната си книга, колегата Иван Колев забелязва, че всъщност има не просто грешка в пагинацията, но и пропуск на една страница текст.
       И по-точно: вместо 417 b пише 471 b на с. 66 от изданието от 1979 г., после на с. 68 вместо 418 b пише 418 а, а на с. 69 вместо 419 а пише 419 b. Тези неточни пагинации са възпроизведени и в изданието на "ЛИК".

       Както и да е, по-важно е да видим какво пише на тази пропусната страница. Колегата Колев я е чел много внимателно, защото тя е важна за цялостната антропологическа и естетическа интерпретация, която прави на този Аристотелов текст, и за огромната традиция на неговото преосмисляне през вековете и хилядолетията на европейското философстване от Теофраст до Пол Рикьор. 

                                   в Аристотеловия парк в Стагира, 1 септември 2009 г.

       Ето първоначалният работен вариант на превода, който направих по изданието на гръцкия текст на Рос, Оксфорд Кларендон Прес, от 1956 г., което е доста близко до разчитането на текста от Бекер и се различава в някои пасажи от изданията на Хамлин, Апелт и др.

      Ясно е кой беше първият читател, редактор и критик на превода. Николай Гочев много внимателно го прочете и предложи свой вариант за началния пасаж и последното изречение, но с останалото е напълно съгласен.

      В скобите са поставени думи или изрази, които според мен напълно се подразбират, но нали знаете, преводачите и тълкувателите се различават по това, което подразбират, особено в толкова трудни, стегнати, лапидарни и елиптични философски бомби, като този пасаж.

      И така, на тази страница от Аристотеловия анализ според мен се казва:

Има обаче по право и друго наименование за привеждането на онова, което е във възможност, към ентелехия – както за мислещото, така и за разсъждаващото. Има един, който е знаещ във възможност и получава знание от друг, който е в ентелехията на знаенето и може да преподава; за първия или изобщо не трябва да се казва, че претърпява някакво въздействие, както погрешно се твърди, или че има два начина на изменянето му: единият от тях е промяната, водеща към лишените (от възприятие, но само за момента или за някакъв период) дадености, а другият е промяната, водеща към (осъществяването на) предразположенията и природата.

При онова, което може да възприема сетивно, първата промяна се поражда от пораждащото, защото когато едно сетивновъзприемащо същество се роди, то вече притежава сетивността като някакъв вид знание. И за теоретизирането по същия начин се казва, че е действителност. Разликата между тях е, че онези, които предизвикват  одействителностяването на сетивните възприятия, са извън (сетивновъзприемащото същество) – вижданото, чуваното, както и останалите сетивновъзприемани неща. Причината за тази разлика е в това, че сетивното възприятие се осъществява (или одействителностява) по отношение на нещата в тяхната обособеност, а знанието – за всеобщото: а всеобщите по някакъв начин са в самата душа.

Затова, да мисли някой зависи само от него – винаги, когато пожелае, а сетивното възприемане не зависи само от сетивновъзприемащото, тъй като е необходимо да го има и сетивновъзприеманото. По същия начин това се отнася и за всички знания за сетивновъзприеманите неща, и то поради същата причина: защото сетивновъзприеманите неща съществуват като обособени и са извън.

Ще имаме сгоден случай да изясним всички тези и по-нататък. Засега нека да разграничим само толкова: не може да се говори просто така (или не може да се абсолютизира говоренето), че нещо съществува във възможност. Или имаме случай, при който бихме казали, че едно дете след време може да стане военен стратег, или имаме друг случай, когато това се отнася за мъж на съответната възраст. За сетивността говорим във втория смисъл. И щом разликата между тях се назовава с различни имена, ще трябва да ги разграничим: и че са различни, и как точно са различни, за което ще си послужим по необходимост с претърпяването на въздействие и изменянето като с най-главни имена. Както вече се каза, сетивото във възможност е това, което е сетивновъзприетото вече в ентелехия. Но то не изпитва въздействие, понеже е подобно на него, а при самото изпитване на въздействието се уподобява и е като че ли като него.

**

Според Николай Гочев, обаче, по-добре е началото на пасажа да бъде преведено така:

Това, да се води мислещото и разсъждаващото от състояние “във възможност” към “ентелехия” не е правилно да се нарича “обучение”; то трябва да има друго название. Това, което от състояние “във възможност” учи и добива знание от страна на онова, което е в “ентелехия” и обучава, за него (както стана дума) или не трябва да се казва, че търпи нещо, или че има два начина...

Последното изречение според Николай Гочев е по-смислено така:

418а 5:

Докато изпитва въздействие, то още не е като него; но след като е претърпяло въздействието, то вече се е уподобило и е като него.

преводач и на Аристотел, и на Софокъл, и на "Херметическия корпус", и на Стобеевите Херматически фрагменти, и на Платоновия "Епиномис"

концерт и семинар на Деворина Гамалова

Концерт и семинар на проф. Деворина Гамалова 

Известната наша цигуларка и виолистка Деворина Гамалова, която от две десетилетия живее в Англия и преподава музика в Лондон и Бирмингам, кани на концерт във вторник вечерта в НДК и на семинар в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в сряда с ето тази покана:

11 юни 2013

вторник

19.00 ч.

Зала 9 на НДК

"Осем струни и пиано"

концерт на

Деворина Гамалова - цигулка/виола,

Красимир Тасков - пиано.

В програмата:

Дебюси, Пуленк, Красимир Тасков*, Шостакович

В рецитала Д. Гамалова ще се включи с два инструмента - цигулка и виола, като в новонаписаната специално за фестивала творба на К. Тасков тези инструменти дори се редуват. Това разгръщане на един изпълнител чрез преминаването от един струнен инструмент на друг е съвсем нова инструментална форма, въведена по идея на Д. Гамалова, за постигане на по-богата изразност. Съчетанието на тембровата красота и дълбочина на цигулката и виолата изразяват по-пълно богатството на човешката душа, както и драматично противоречивата същност на човека.

Обединяващата нишка в стилистично съвсем разнородната програма е музикалният размисъл за непреходното в живота тук и отвъд на прага между тях. 

Баладата на Тасков със своеобразния си инструментален "дуализъм" е преминаване в различни времеви и пространствени измерения, посредством няколко метаморфозни състояния и подчертава чрез общата звукова картина идеята за свободното пребиваване на духа в "илюзорния" кръговрат на времето.

Сонатата на Шостакович за виола и пиано е неговата 'Лебедова песен', реминисценция и равносметка за изминалия път, разтърсваща изповед пред лицето на смъртта, извеждаща душата до вътрешно просветление и умиротворение.

И Сонатата на Дебюси е неговото предсмъртно произведение, в което като в калейдоскоп се оглеждат неспокойните и бягащи вълнения на болния композитор, като постепенно тези трудно уловими и постоянно менящи се изживявания изкристализират в стремителния и светъл финал.

Сонатата на Пуленк, която почти не е изпълнявана в България, е написана в памет на Лорка, убит от испански националисти. Асоциацията със смъртта на поета я превръща в потресаващ реквием за жертвите на войната, изпълнен с протест против абсурда й и с копнеж за по-добър и справедлив свят. Един музикален блян за красота и истински ценности.

12 юни 2013

сряда, 14 ч, в

Национална музикална академия “Проф.Панчо Владигеров” - стара сграда

Семинар на

Деворина Гамалова

"Социалните концерти на

Менухиновата организация

"Live Music Now!".

Приложима ли е тази

практика у нас?"

СЪПЪТСТВАЩА ПРОГРАМА

Ателиета, семинари, майсторски класове, изложба, представяне на диск, кинопрожекции, представяне на научната продукция на Националната музикална академия и Инстутита за история и изследване на изкуството при БАН - както винаги и както подобава на всеки сериозен фестивал, паралелната програма е богата. Тук ще дадем акцент на нещо непознато у нас - семинарът на Деворина Гамалова на 12.06. Тя ще разкаже за Менухиновата организация "Музика на живо" (Live Music Now), за своя опит на работа с хора със специални нужди в различните социални институции в чужбина и у нас и за въздействието и ползата на живото изпълнение на класическа музика за тези хора. Ще има видео илюстрации и ще бъде предоставена възможност за открита дискусия затова как е най-подходящо и възможно приложението на международната практика на социално-образователни концерти у нас. Ще бъде приветствана всяка идея и предложение с конструктивен и реализуем потенциал.


Повече за Деворина Гамалова като инструменталист може да прочетете тук.

заключителна дискусия за интелектуалците през античността

Управителният съвет на 

Асоциацията за развитие на университетското класическо образование кани всички любопитни:

Последната сбирка на семинара "Интелектуалците през античността" ще се състои този петък, на 7 юни, от 18 ч, този път в Заседателна зала 2 на Ректората (на първия етаж, срещу Деканата на ФКНФ). Очакваме в тази сбирка да се включат всички лектори през семестъра (Димка Гочева, Невена Панова, Виолета Герджикова, Камелия Спасова, Зоя Христова-Димитрова, Димитър Илиев, Димитър Драгнев, Вяра Калфина), които съвсем накратко ще представят своите теми, но и своите дефиниции за античен интелектуалец и за интелектуалец изобщо, водещ: Николай Гочев. Надяваме се също дискусията, особено що се отнася до търсенето на определението за "интелектуалец", да бъде дори по-активна от обикновено.

Очакваме Ви в петък,

поздрави,

УС на АРУКО

образователният канал нараства

Както е ставало дума и преди на този блог, в YouTube се създава образователен канал, наречен "Класическа филология" http://www.youtube.com/channel/UC5LiGCpOCoJyhHt3Pb5F9Dg?feature=csp-in-feed с аудио- и видеофайлове от части от лекции и дискусии по различни преподавания и дисциплини, свързани с античността и знанието за нея.

Инициативата е на студента от магистърската програма по Антична култура и литература Боил Мусев, който е и хоноруван преподавател от Факултета по математика и информатика, (като и камерата, и операторската работа е негова,) и на доц. д-р Николай Гочев.
На образователния канал "Класическа филология" могат да бъдат гледани или само слушани вече почти 60 тематични отрязъка от лекции, представяни преди всичко в тази магистърска програма, но и в други дисциплини от бакалавърската програма по класическа филология, както и от други специализирани курсове, от други специалности и факултети, но все за античността.
Има и видеозаписи от конферентни доклади. С една фраза: "класическото образование в неговия университетски контекст тук-и-сега".
Най-хубавото във всички тези откъси е тяхната реалистичност и непрестореност. Лекциите и изложенията-монолози на всички тези преподаватели са точно такива, каквито са и на записите. В действителност те не са по-лоши. Даже в много случаи са и много по-добри, защото все пак повечето хора се смущават от записването, а иначе говорят много по-вдъхновено и по-уверено.
Наскоро на този канал се появиха и части от лекции от избираемия курс Аристотеловото разбиране за природата, който се случва в Магистърската програма по философия за неспециалисти. Ето по-горе един такъв откъс.

по-добре късно, отколкото никога

В многообразието от събития покрай 24 май се случи нещо забележително, на което имах честта да присъствам по покана на проф. дин Василка Тъпкова-Заимова.
Тази снимка е направена минути преди началото на представянето на електронния вариант на изданието на Асеманиевото евангелие.
Денят е 20 май, понеделник. Наближава 10 часа сутринта. Залата е 207 в Централното Управление на Българската академия на науките.

Организатор на събитието е Институтът по български език и литература "Проф. Любомир Андрейчин".

Най-после текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен от проф. Йордан Заимов преди три десетилетия, излиза в електронен вариант.

Проф. Йордан Заимов е бил забележителен човек.
Преди всичко той е бил художник и скулптор. В дома му, в който сега живее проф. Тъпкова-Заимова, има чудесни негови малки пластики и картини.
Но освен това той е бил отличен учен-езиковед, с огромни интереси към ономастиката и топонимията. За този аспект от неговата работа се знае повече.
Уви, четвърт век след смъртта му през 1987 г., едва през миналата 2012 г., Великотърновското издателство "Фабер" издаде неговия колосален труд "Български водопис".
А уникалното в това издание е в неговата направа и в събираческата работа, която го е предхождала - за да опише съвсем точно всички води в любимата родна страна, Йордан Заимов в продължение на години, сам, на колело, в студ и пек, във вятър и дъжд, обикалял и отбелязвал грижовно и педантично всички поточета, рекички, вадички в деренца и извори.
Няколко хиляди страници описание на всички водоизточници у нас.
Но, когато всичко било доуточнено и след десетки писма в кореспонденция с най-различни общини и кметства, при предаването на ръкописа проф. Йордан Заимов чул следното:

- Другарю Заимов, вземете си ръкописа обратно. Какви са тези дерета и бунари?!? Всички тези места с турски наименования ще бъдат преименувани, деретата ще бъдат наречени "падинки", а бунарите - "кладенци", и чак след като се сменят имената на местата, и Вие си коригирате сведенията, всичко това ще излезе.

И така, огромният труд по българския водопис вижда бял свят едва 25 години след смъртта на проф. Йордан Заимов.

Още повече е трябвало да чака за излизане на светло и другото негово дело - изданието на глаголичния текст на Асеманиевото евангелие.

Онези, които са имали удоволствието да гостуват на проф. Василка Тъпкова-Заимова, виждат в дома им един уникален гардероб.
Трикрилен гардероб, украсен с глаголични букви.
 Сам проф. Йордан Заимов го е правил, защото обичал и да скулптира, и да рисува, и да дърводелства. Всичко му е идвало отръки.

Не се затруднил да измайстори и специална, уникална пишеща машина, на която клавишите били направени с глаголични букви.
И всичко това било специално направено за издаването на текста на Асеманиевото евангелие.
Специално за това проф. Йордан Заимов бил осигурил и много голяма финансова помощ от една швейцарска фондация,  но както стана дума и на представянето на изданието ... субсидията се оказала в разпореждане на друг, за друго издание... и така, и текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен за издаване преди три десетилетия, най-после стига до читателите и специалистите в компактдиск, издаден от Института по български език "Проф. Любомир Андрейчин".
Можете да видите как изглежда компактдиска тук:
http://www.ibl.bas.bg/news_bg.htm

Такива са съдбините на някои книги.

 Минава четвърт век, че и повече от смъртта на човека, който ги пише или съставя, и чак тогава те достигат до книжното или електронното си битие.

Асеманиевото евангелие с оригиналния си текст на глаголица излиза 26 години след смъртта на проф. Йордан Заимов: а той бил и художник, и скулптор, и дърводелец, и филолог, и краевед, и старобългарист, и велосипедист, и майстор на пишещи машини.

Талантлив и вдъхновен човек, преизпълнен с обич към родината, жена си и двете си деца.

Да бъде вечна паметта му!