Wednesday, June 10, 2009

за рождения ден на Петър Иванчев

Като прочетох днес поздрава на Сандолино http://sandolino.blogspot.com/, който е автор на блога с най-хубавите фейлетони
за рождения ден на колегата Петър Иванчев http ://ivancheff.blogspot.com/,
реших да поздравя Петър с една песен от края на 70-те години.
В тази песен се пее за това как като плаваме към Индия, всъщност намираме Америка.



Важното е да се търси. Да плуваме и плаваме, да пътешестваме в търсене.

На многая и благая лета, Петре.

Tuesday, June 9, 2009

премиера на превода на Симеоновия сборник

ФОНДАЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ви кани
на освещаването и официалното представяне
на

СПАСИТЕЛНА КНИГА
гръцкият оригинал на Симеоновия сборник


на 11 юни 2009 г, четвъртък,
пл. "Св. Неделя" 19, Богословски факултет
Софийски университет

17.00 вечерно богослужение и освещаване
Йеромонах хаджи д-р Стефан
Академически параклис "Св. Климент Охридски"

17.30 официално представяне
Зала 8 Богословски факултет


Румен Баросов - Изпълнителен директор
Фондация за българска литература

доц. д-р Емил Трайчев - Декан на Богословски факултет

проф. дфн Георги Попов - Богословски факултет

доц. дфн Петя Янева - Факултет класически и нови филологии,

доц. д-р Сергей Иванов - Американски университет в България, преводачи


Нека Бог да благослови добрите ни начинания!

Sunday, June 7, 2009

за красотата на Европа и за един истински европеец



Има само едно обяснение, което Херодот дава в своята История на въпроса Защо?.

Защо все пак се е стигнало до сблъсъка на елините и персите.

Защо първо Дарий, а после Ксеркс са искали да завладеят елините, а оттам - цяла Европа?

Ксеркс искаше да завладее Европа, защото Европа е много красива, пише Херодот.

Европейската земя е много красива земя.

В своя шедьовър Сътворението Гор Видал, както знаем всички, които сме го чели, влага многократно в устата на своя главен герой Кир Спитама точно обратното.

Кир Спитама, според Гор Видал, е наполовина елин и наполовина персиец по произход, но като дух, светоглед и ценности е изцяло елинофоб и антиевропеец. Внук на Зороастър.

Главният герой на Сътворението Кир Спитама, вече много остарял и напълно ослепял, непрекъснато мърмори пред младия Демокрит своите мемоари - за това колко грозен пущинак е Европа и какви загубеняци във всяко едно отношение са елините, съответно всички европейци и как неговият приятел от детинство и връстник Ксеркс, всъщност е трябвало да се отправи на изток и на изток от изток - към Индия, а после, по пътя на коприната, към Китай.

Гор Видал умишлено и още от първата глава на тази фантастичен исторически и историко-философски роман контрира Херодот.

Но Херодот казва друго. Европа е прекрасна и макар че по онова време не е било ясно колко е голяма, какви народности я населяват и какво има на тази земя по-нататък от онова, което са познавали до този момент, Херодот на няколко места казва:

Европа е прекрасна и затова персите искаха да я покорят.

Днес, за първи път в моя живот и аз бях една от триста и петдесетте милиона европейски граждани, които гласуваха за европейския парламент. (Е, точно тези, за които гласувах, май няма да излъчат наш представител в институцията, но пък там все пак ще има група, която като своя кауза си поставя опазването на планетата - нашият единствен дом в този живот.)

***

Днес реших да представя на четящите и поглеждащите тук един истински европеец.

Това е колегата Добрин. На снимката. Съжалявам, не знам неговата фамилия.

Добрин е студент по европеистика във Философския факултет на СУ.

Миналата учебна година беше един от най-редовните участници в двусеместриалния интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят.

През последната година и половина не съм чула в публичното пространство друг човек да задава такива точни, емоционални и лично преживяни въпроси, като въпросите, които той задаваше по време на дискусиите през първия семестър на миналата учебна година - за приложимостта на античните политически понятия и теории към днешния ден, и за онова, което е ставало в Европа тогава, и става и днес.

Но понеже е от онези, които четат и мислят много, Добрин е и много самокритичен.
Хипервзискателен и скромен студент.
Той не се яви на изпит за първия семестър, не написа писмена работа и когато след време го видях и го попитах защо, той каза, че не се бил чувствал достатъчно разбиращ античните текстове.

***
А тази снимка я направих по време на априлското почистване на кампуса на Университета около ІV, ІІІ, ІІ и І блок.

Добрин беше един от много малкото студенти, които се включиха в акцията на Студентския съвет.

Той не е активист на студентския съвет.
Не е кариерист (макар че на мен не ми се вижда особено лошо най-добрите студенти да работят за своята бъдеща професионална или политическа кариера, още докато учат.)

В днешния ден, когато един 44 годишен човек като мен доживя да гласува заедно с всички наши европейски съграждани, се замислих кой е най-интересният европеец сред нас, за когото се сещам. И се сетих, че имам и негова снимка в телефончето.

Saturday, June 6, 2009

phrontisterium classicum

Покана от проф.дфн Мирена Славова - ръководителна катедра Класическа филология във ФКНФ

На 8.06.2009 г., понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. в рамките на лекционната поредица "Историография на Стария свят"

на интердисциплинарния семинар "Phrontisterium Classicum",

Чавдар Хаджиев, д-р на Оксфордския университет и преподавател във Висшия евангелски богословски институт (София), ще изнесе лекция на тема

"Възникване и цели на древноизраелската историография".

Заповядайте

***

post scriptum:

Да, животът ще продължи в понеделник с обичайните ни задължения и много интересни събития, като тази лекция, например.

Вчера също имаше много интересно събитие - финалният концерт-купон, с който Зелените закриха кампанията си. На лятната естрада в Борисовата градина.

Беше хубаво, но затова ще напиша подробно със снимки, с въодушевление, но и малко критика, по-късно тези дни.

Днес е Черешова задушница, а утре е най-мистичният празник в християнската църква - Петдесетница.

Службата е дълга.

Затова пък гласуването е кратко и не отнема много време.

Wednesday, June 3, 2009

нощта на трети срещу четвърти юни,1989, Тянанмън

Тази нощ е тъжната годишнина.

Според официалните власти в Китай премазаните студенти на площада са били по-малко от двеста, а според китайския Червен кръст - над две хиляди.

Сутринта на пети юни същата година научихме за това от едно телефонно обаждане.

Тогава бях аспирантка (както се казваше тогава на докторантурата).

Живеех на квартира в един апартамент с Аделина, която тогава следваше география и до днес ми е най-близка приятелка, и Дарина, която тогава учеше информатика, но после се запиля някъде из Щатите.

Рано сутринта на пети юни по телефона се обади Виолета, сестрата на Ади (Бог да я прости, не е вече между живите).

На четвърти юни вечерта целият свободен свят научил за събитията в Пекин.

Виолета живееше в Рим и се обади на Ади, за да я помоли в никакъв случай да не се включва в студентските протести у нас, за да не ни премажат танковете и тук.

Какви студентски протести???

Студентите в Рим се събирали на протест същия този ден, пети юни, да покажат съпричастност с китайските колеги, та Виолета - Бог да я прости - си помислила, че и ние...

Никой тук не беше чул, а и после не се чу какво става в поднебесната империя и това, че хиляди наши колеги са били прегазени на площада в Забранения град.

Тогава имаше само една телевизия с две програми и едно радио с две програми.

И само две партии, но едната от тях имаше ръководна роля - според член първи на тогавашната конституция.

Tuesday, June 2, 2009

колегата-блогър Мартин ще защити дисертация утре

Мартин Осиковски, който завърши като бакалавър философия, а после като магистърска програма следва медиевистика в ЦЕУ в Будапеща.

После - дисертация в катедрата по История и теория на културата с научен ръководител проф. Калин Янакиев.

Мартин ще защити дисертацията си утре

3 юни 2009 г. от 17 ч. в зала
300, бл. 4, СУ “Св. Климент Охридски” (бул. “Цариградско шосе” 125).

Темата на дисертацията му е


ПРОБЛЕМЪТ ЗА ОБЩИЯ СЪБОР НА ЦЪРКВАТА
ПРИ МАРСИЛИО ОТ ПАДУА И УИЛЯМ ОТ ОКАМ
Еклесиологични приноси на късносредновековната
политическа философия и публицистика


Както той посочва в автореферата си:

Това изследване предлага първата систематична съпоставка на
възгледите за незаблудимия доктринален авторитет на Църквата и възможните извори
на вярата на двама от големите интелектуалци на късното Средновековие: светския
теоретик Марсилио Маинардини от Падуа (1290-1342) и Неопровержимия учител на
францисканците, Уилям от Окам (1285-1348). В центъра на вниманието на
дисертационния труд стои проблемът за правомощията и компетенциите на общия
събор или “съвет” – concilium generale – на Църквата, по който двамата автори
поддържат съвършено противоположни позиции. Докато за Марсилио съборът е
незаблудим авторитет на вярата и неговите решения трябва да бъдат приемани с
твърда убеденост от всички християни по същия начин, както и Св. Писание, то според
Окам съборът – както и всеки друг институционален доктринален авторитет – не би
могъл да бъде напълно предпазен от заблуждение.

Работата си поставя следните основни цели:

1. Да определи конкретните параметри на несъгласието между двамата автори.
2. Да изясни широката основа, вътрешните причини и различните обстоятелства,
които са свързани с разгръщането на тяхното противопоставяне.
3. Да направи оценка на общото място, което опонентите заемат в идейния,
културен и исторически контекст на своето време.

Постигането на тези цели е свързано с решаването на следните задачи:

1. Анализ на различните становища и аргументи според основните изворови
текстове на изследването.
2. Детайлно обсъждане на културната и историческа ситуация, в която се разгръща
дебатът между двамата автори.
3. Определяне и разработване на релевантните към хода на дебата богословски,
философски и канонично-правни контексти.
4. Привличане и обсъждане на допълнителни изворови текстове с оглед на
оценката на общото място на полемиката.


Методология на изследването

От методологична гледна точка изследването се ръководи от необходимостта за
ясно очертаване на разнообразните връзки между “малкия разказ” на дебата Уилям-
Марсилио и “големия разказ/разкази” на серия от генерални полемични точки за
периода. Това е направено посредством разработване на четири големи контекстуални
линии. (1) Първата контекстуална линия разглежда позициите на двамата автори по
отношение на основните политически конфликти, които характеризират
проблематичния понтификат на папа Йоан XXII – техния основен политически
противник. (2) Втората контекстуална линия подхожда към съборния проблем от
гледна точка на традиционната за късносредновековната политическа философия идея
за общностния суверенитет, която намира особено силен и ясен израз в политическото
учение на Марсилио. (3) Третата контекстуална линия е насочена към канонично-
правното и богословско развитие на фундаменталния проблем за валидността на
институционалните доктринални авторитети, който е ключов за разбирането на
еклесиологичната позиция на Окам. (4) Последната контекстуална линия поставя
несъгласието между двамата автори изобщо в полето на полемичните реакции срещу
идеите на Марсилио от края на 20-те и 30-те години на века.



***

Едно от многото хубави неща в дисертацията на Мартин, според мен, е това, че като приложения той е включил превод от латински, консултиран с доц.д-р Елия Маринова от катедрата по класическа филология във ФКНФ, на най-важните откъси от изворовите текстове:

ЗАЩИТНИКЪТ НА МИРА, ЧАСТ 2, ГЛ. 19-22

ДИАЛОГ, ЧАСТ 3, ТРАКТАТ 1, КНИГА 3, ГЛ. 1, 8-10

МАЛКИЯТ ЗАЩИТНИК, ГЛ. 12, ПАР. 4-5

***

Мартин на само учи за магистър по медиевистика и специализира в ЦЕУ, но и също така готви дисертацията си в библиотеките и сред колегите в университетите на Хелзинки, Оксфорд и Хайделберг.

***

Неговият блог често бива цитиран в "представителната извадка" от нашите полемични политически блогове, правена от Иван Бедров всяка делнична вечер в авторското му предаване "Булевард България" по ретивито.

Блогът на Мартин се казва ad astra per aspera ,

http://liskko.blogspot.com/

Да му пожелаем успех на защитата утре и издаване на дисертацията като книга, че работата му да стане достояние на колегията.

Monday, June 1, 2009

за деня на детето - поздрав от любим анимационен филм

За всички посетители и читатели - поздрав от любим анимационен сериал на моите деца