З и м н о н а с т р о е н и е
Ти тая зима укроти.
И запали си огън
в огнището. В голяма чаша
налей си сладко вино
и под главата си сложи
една възглавница по-мека.
***
Не бива да оставяме сърцето си
на грижите: ний нищо не печелим,
когато се отдаваме на скърби,
о Бакхусе... И все пак най-доброто лекарство
си остава виното.
Налей да се напием...
***
... Защото виното
е огледало
на човека...
***
Пий, Меланипе, с мене... Мислиш ли,
че ще се върнеш пак през Ахерон
- опасната, великата река -
при светлината бледа на деня?
О, не бъди тъй сигурен.
Сизиф бе също умен, също хитър
и два пъти орисницата го накара
да мине Ахерон,
но не избяга от смъртта.
И Кронос го осъди строго
на тежък труд под черната земя.
Та - нека затова...
***
Големите и многоцветни чаши донеси,
любима... Дионисий,
синът на Зевс и на Семела,
е дал на хората вино,
за да забравят.
Ти чашите ни напълни догоре,
смеси виното със вода
и нека чаша чашата да следва.
***
О, този долен, лош Питак
- единодушно го избрахме
за господар на нашия нещастен
и добродушен град.
***
***
Разказват в стари времена
Аристодем във Спарта
изрекъл мъдростта:
"Парите са човека".
Наистина до днес
нито един бедняк
не се е радвал
на слава,
ни на почит.
***
Да пием в здрача... И защо
да чакаме да се запалят лампите?
Остана малко от денят.
***
Цитирала съм и друг път тези стихове на Алкей от Лесбос.
Написани са приблизително преди 26 века.
Цитира се преводът на Борислав Георгиев
от изданието "Антична поезия. Антология", изд. "Народна култура",
библиотека "Световна класика", С., 1970
No comments:
Post a Comment