За преподаването на предмет, наречен „Религия“ в средното училище у нас не само се говори, а и много се прави вече 26 години. Още от преодоляването на разкола през 1998 г. Тогавашен съветник на президента Петър Стоянов по тези въпроси беше проф. д-р Георги Бакалов – Бог да го прости! Той оглавяваше междуинституционална комисия, която съществува дълго. В нея са влизали представители на Светия синод на Българската православна църква, експерти от Министерството (по онова време се казваше МОНТ – Министерство на образованието, науката и технологиите), от Главното мюфтийство, от Висшия израилтянски духовен съвет, представители на папския нунций, представители на най-отдавнашните протестантски църкви у нас и други.
Преподаването на Религия като факултативна дисциплина в
средното училище започва още през 1998 г. Още в самото начало на работата на
тази комисия се стига до решението, че Религия ще се изучава първоначално като
свободноизбираема, после ще стане една от задължителноизбираемите, но несъмнено
по три различни програми в
съответствие с историята и демографията на нашата страна: религия
(християнство-православие); религия (ислям); религия
(неконфесионално обучение).
През 90-те и през първите 10 години на новия век в някои
училища в страната благодарение на инциативата на някои учители и
благоволението на някои директори на учениците се предлагаше свободноизбираема
дисциплина религия (християнство-православие).
Това стана възможно, тъй като от началото на 90-те години в Богословския факултет бе възстановен приемът на жени-студентки, които от самото начало на следването си имаха тази педагогическа перспектива и получаваха и учителска правоспособност. Приемът на жени-студентки наистина е възстановен в началото на 90-те години. За първи път жени стават студентки в Богословския факултет точно преди 100 години – в началото на академичната 1925/1926 г. (Вж. История на Софийския университет Св. Климент Охридски през първото му полустолетие 1888-1938 на проф. Михаил Арнаудов, Приложения, Таблица III, с. 629).
През периода 1950-1990 г. когато Факултетът е „отлъчен“ от университета, жени не са приемани за студентки, понеже се строеше един прекрасен нов свят, в който се предполагаше, че „религията ще отмре“. Тя не отмря и не умря, отмина един социален експеримент...
Непосредствено с
възстановяването на Богословския като един от факултетите на най-стария
университет у нас, беше възобновен и приемът на жени за студентки. Отначало
бяха десетки, вече сигурно са стотици абсолвентките на специалност Теология и на по-новата специалност Религията в Европа в Богословския
факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Стотици, може би хиляди са дипломираните
през последните две десетилетия не само в него, но и в Православния богословски
факултет във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, в специалност Теология в Шуменския
и в Пловдивския университет, които имат не само висше теологическо образование,
но и педагогическа квалификация, съответно – според всички законови изисквания
имат учителска правоспособност. От тази възможност се възползваха някои
директори на училища в София още преди 20-25 години, а може би и другаде.
Постепенното еволюиране на предмета религия от свободноизбираем до задължителноизбираем и работата на групата,
която е изготвила програмата за неконфесионално
преподаване, е подробно представена от проф. Иван Колев в негова публикация
от 2022 г. в списанието Етически
изследвания, бр. 7, кн. 2/2022
ДОВЕРИЕ И ВЯРА. ФИЛОСОФСКИ ЕЛЕМЕНТИ В ПРОГРАМА РЕЛИГИЯ (НЕКОНФЕСИОНАЛНО
ОБУЧЕНИЕ, 1-12 КЛАС).
Може да я прочетете тук: https://jesbg.com/ikolev-doverie-i-vyara-filosofski-elementi-v-programa-religia/
Учебните програми, по които се преподава вече седем
години, но в изключително малкото училища, в които засега все пак се формират
сборни паралелки, са одобрени преди седем години, през август 2018 г. от
сегашния министър на образованието, който и тогава е изпълнявал тази функция.
Учебните програми оттогава до днес са достъпни на сайта на МОН:
Ще цитирам от статията на проф. Иван Колев, линк към
която има по-горе:
„Обучението
и по трите програми е избираемо с
хорариум 1 час седмично от 1 до 12 клас. Право да преподават тези предмети имат
учители по богословие, а също така учители по философия и история, ако завършат
успешно едногодишна квалификация, легитимирана от МОН. За програмите Религия
(Православие) и Религия (Неконфесионално обучение) партньор
на МОН за тези квалификации е Богословски факултет на СУ „Свети Климент
Охридски“ в партньорство с Философски факултет. Първата такава квалификация
беше проведена през учебната 2021/2022 г. и в нея участваха 30 учители от
цялата страна.“
По отношение на написаното
от проф. Иван Колев трябва да направя уточнение: допълнителната квалификация е
поета – и това е съвсем правилно – от Богословския факултет. В него се предлага
едногодишна следдипломна квалификация Учител
по религия за бакалаври и магистри по теология, които по време на
следването си не са избрали педагогическия профил. А за бакалаври и магистри с други специалности в Богословския
факултет се предлага двегодишна Магистърска програма Религия и образование.
Какви учители ще
преподават в трите профила?
Откъм Министерството и от страна на някои активни колеги
от Философския факултет, които създадоха и Център по философия на религията във
ФФ, през тези 26 години тежненията винаги са били за неконфесионално преподаване на религия, но религиозните общности и
особено Синодът и Мюфтийството бяха против и с право: кои ще са тези учители по
религия, които имат висше философско или историческо образование, но по всяка вероятност
нямат личен религиозен опит, и които хем еднакво компетентно, хем еднакво отстранено и безпристрастно ще могат да
преподават догматиката на няколко различни изповедания, усвоена за всички тях наведнъж
само за няколко месеца, в продължение на само една учебна година, или
най-много на
две?
Това според
мен не е по силите, не е в обсега нито на интелектуалните възможности, нито
на духовно-душевното осмисляне на нито един човек: само за една академична
година в един квалификационен или преквалификационен курс (каквото беше
намерението във ФФ), който
при това се провежда задочно или интензивно съботно-неделно, да бъдат изучени и р а з б р а н и най-важните догматични, еортологични (сиреч
свързаните с празниците и подготовката за тях) и практически измерения
на в с и ч к и световни религии.
Дори и за доктори по богословие на една от трите
християнски деноминации това би било много трудно, да не говорим за еклектичния
световъртеж, който ще се роди в главите на учениците.
На пръв поглед неконфесионалното преподаване на религия е
най-лесно, като някои колеги от ФФ си го въобразяват като осведомяване на учениците от наскоро осведомили се учители с
информация на нивото и точността на някои статии в Уикипедия.
И това ще става по старата възрожденска практика на
взаимноучителната метода!
Учители, които до вчера са имали и продължават да имат
свобода на съвестта, които са атеисти
или агностици – и това е тяхно неотнимаемо, конституционно гарантирано и
човешко право – и не са изпитвали никаква потребност от каквато и да било вяра
и духовна принадлежност към което и да било от традиционните вероизповедания у
нас,
само и само „ за да си допълнят хорариума“ и „да си
изпълнят норматива за работа в час,“ да преподават най-трудния за преподаване
„предмет“.
Учебниците?
В това отношение има много голям напредък.
Има вече комплекти учебници за преподаването от първи до
дванадесети клас по Религия-християнство-православие и Религия-ислям, които са
одобрени от МОН през 2020 г.
от същия министър, който и сега изпълнява тази функция.
Пълният комплект от учебници за
преподаване на християнство-православие може да бъде разгледан на сайта на
Патриаршията: https://bg-patriarshia.bg/textbooks
Комплектът от учебници за
преподаване на ислям
от първи до пети клас може да бъде разгледан на сайта на Мюфтийството: https://grandmufti.bg/bg/up-to-date/novini/9677-1-5.html
Има
одобрени учебници и за неконфесионално преподаване: https://bibleleague.bg/uchebnici/
Имахме колеги от ФФ, които работиха за създаването на
учебници по неконфесионално преподаване в гимназиалните класове, най-активен
беше проф. Владимир Теохаров – Бог да го прости! Не знам тяхната работа докъде е
стигнала.
За онези, които от няколко месеца пищят в публичното
пространство, че дисциплината Религия ще индоктринира децата в православен
фундаментализъм, посочвам, че поне тези учебници, които засега МОН е одобрил и
това е станало пак от същия министър през 2020 г., а именно
учебниците
за неконфесионалното преподаване от 1 до 4 клас са издадени от
протестантската
Библейска лига, която е свързана с Англиканската църква във
Великобритания и с най-влиятелните църкви в САЩ.
Родителските
нагласи в близкото минало
По неофициална информация от познати: през предишните две
десетилетия многократно са правени непредставителни анкети сред родители в
цялата страна. Актуалните проучвания показват друго, но преди 10 години противниците на конфесионалното образование
сред българските родители клоняха към 100%,
а съгласните с конфесионалното образование сред съгражданите с
традиционна свързаност с исляма бяха над 50%, някакъв миниатюрничък процент от
родители бяха склонни да приемат неконфесионалното, но само като избираем
предмет. Обаче точно този концепция, за неконфесионалното преподаване, не беше
харесвана от нито едно от вероизповеданията у нас. Предстоящите публични
дискусии след Великден ще покажат дали има промяна в отношението на Светия
синод и на Главното мюфтийство, дали вече са приели, че ако предметът Религия
стане задължителен, неконфесионалното му преподаване ще се възложи на учители с
философско и/или историческо образование, или някакво друго образование,
преминали преквалификационен курс във Философския или Богословския факултет,
или получили магистърска степен от 4-семестриално следване в Богословския
факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Като свободноизбираем предметът Религия досега се учи в
над 200 училища у нас, в предишни години и в момента, и това става там, където
има родители, съгласни да се формира поне една сборна паралелка.
Докато беше ученик в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ в София, от 1
до 7 клас нашият син Теодор беше в един клас със сина на доц. д-р Ивайло
Найденов, сегашният декан на Богословския факултет. От 1 до 7 клас нашите две
семейства бяхме единствените родители, които избираха Религия като
свободноизбираем предмет. Сами калкулирайте: седем класа от първи до шести клас
по 6 паралелки – това прави 42 паралелки. По 25 деца в тях най-малко... И от
всички тези над две хиляди родители на повече от хиляда деца само нашите две
семейства избираха този свободноизбираем. И така от 2003 до 2010 г. в 31 СУЧЕМ
„Иван Вазов“ нито веднъж не се сформира дори сборна паралелка...
Но минаха години, ние остаряхме, децата ни пораснаха.
Възможно е сега да има огромна промяна в нагласата на родителите, която
съответства и на връщането на светогледно-идеологическото махало в много страни
в Европа и Щатите в обратната посока, след години на богоборчески, клонящи към
демонизъм теории и практики, силово налагани от управляващите по света и у нас,
и пропагандирани от прислужващите им медии пак по света и у нас.
„Религията“
задължителна? Мисията невъзможна
За 25
години, откакто започна не само говоренето, но и работата за изучаването на предмет, наречен „Религия“ (а не
„Добродетели и религия“ както в момента фриволно импровизира министърът на
образованието) в
средните училища у нас, беше направено много: има подробни и добре промислени
учебни програми и за трите профила, измежду които ще избират родителите; има
пълни комплекти учебници от 1 до 12 клас за два от тях; има хиляди педагози –
бакалаври и магистри по теология с учителска правоспособност, абсолвенти на
Софийския Богословски факултет, Великотърновския Православен богословски
факултет, на специалност Теология, преподавана също и в Шуменския и Пловдивския
университет. Хиляди са дипломираните през последните десетилетия, които ще
могат да преподават Религия-християнство-православие.
Не е така с
преподаването на Религия-ислям. У нас съществува Висш ислямски институт, който е юридическо лице, но той
не е легализиран като висша образователна институция, и не е акредитиран, не е включен в Регистрите на висшите
образователни институции – нито в Регистъра на МОН, нито в Регистъра на
паразитната бюрократична структура НАЦИД. Повече за института може да се
прочете на сайта му:
Досега този институт е подготвял по всяка вероятност студенти, които след дипломирането си са ставали свещенослужители, или са работили в администрациите на Мюфтийството в столицата и в страната, или са продължавали следванията си по докторски програми в чужбина.
Но Висшият
ислямски институт не е утвърден законово според изискванията на Закона за висше
образование от Народното събрание, не е преминал нито през институционална,
нито през програмна акредитация в Националната агенция за оценяване и
акредитация/НАОА. Как абсолвенти на институт, който не е сред легитимните у
нас, ще преподават в средните училища, при това задължителен предмет? Или може
би преподавателите ще бъдат хора, дипломирани в чужбина по ислямска теология?
Но за да се случи това, първо, дипломите им ще трябва да бъдат легализирани и
да получат апостил; второ, те ще трябва да получат педагогическа квалификация в
някоя от следдипломните магистърски програми на някой от богословските
факултети у нас.
Още по-труднорешими според мен са проблемите, които
възникват около т. нар. неконфесионално преподаване, което според мнозина ще е
най-лесно. Според мен е обратното, то ще е най-трудно, защото изисква енциклопедични
познания най-малко за трите Авраамитски религии, които даже и двегодишна
магистърска програма не може да даде. Да не говорим за някои концептуални и
структурни проблеми в програмата за този профил, която е одобрена още през 2018
г. Да дам пример за структурен проблем.
Според програмата за неконфесионалното преподаване тематиката,
обособена като История на религиите,
ще се изучава още в 5 клас, а естетиката в религиите – в 12 клас! Как така История на религиите в 5 клас? Много
по-съответно на интелектуалните, душевните и духовните способности на учениците
е разпределението в конфесионалната програма по християнство-православие,
според което История на религиите се
изучава постепенно от 8 до 12 клас. Вж.:
http://arhiereiskopz.com/to-childrens/verouchenie/801-uchebni-programi-na-mon-po-religiya-za-i-xii-klas
Особено болезнени са проблемите, които ще се появят при
преподаването на децата в началното училище. В момента медиите с охота
съобщават за предстоящите и все още само декларативно-пожелателни
намерения за промени, но информацията е непълна, противоречива, неясна,
прехвърля топката за неизвестностите към министерството. Абсурдна и на моменти
стряскаща е „информацията“, която се чува от устите на коментиращи журналист(к)и, а именно:
че проблемът с липсата на преподаватели ще бъде решен, като часовете по религия
в класовете от 1 до 4 се водят от същите тези учител(к)и, които
учат децата на четене, писане, смятане и пр., и са класни ръководителки на
съответните паралелки.
Как ще стане това?
Да видим произволно избрани места и от трите програми за
1 клас, цитирам:
Първи цитат:
„Учебното съдържание по религия –
християнство-православие в I клас е разработено в дванадесет глобални теми: 1.
Аз съм християнче, 2. Нашите християнски
празници, 3. Вярата в Бог ни прави добри
и силни, 4. Ангелите – наши пазители, 5.
Бог подкрепя праведните и прави чудеса,
6. Рождество Христово, 7.
Кръщението на Иисус Христос, 8. Какво научих за християнската вяра, 9. Да обичаме всички хора, 10. Света Дева Мария – благословена от
Бога, 11. Славим името на Иисус
Христос, 12. Доброто побеждава злото.
Ясен приоритет в програмата е постепенното изграждане на умения и компетентности,
които се формират…“
И т. н. Това е цитат от програмата на сайта на МОН. Край
на цитата. Въпрос: Как средностатистически учител в началното училище ще
преподава за „нашата вяра, нашите празници, нашите пазители, нашите
светци и прочие...“, ако не е православен? Повечето от учителите, които
преподават в началните класове, имат педагогическо образование и никой досега
не ги е заставял да признаят вярват ли или не, или ако вярват, какво точно
изповядват?
***
Втори цитат, от програмата по религия-ислям:
3 Тема: Моето поведение – 12 часа (24 часа)
3.1.ЕУЗУБИЛЛЯХ
И БИСМИЛЛЯХ
Разбира за важността на произнасянето на
думите „Бисмиллях“ (с името на Аллах) ЕУЗУБИЛЛЯХ (ТЪРСЯ ЗАКРИЛА ПРИ АЛЛАХ)
БИСМИЛЛЯХ (С ИМЕТО НА АЛЛАХ)
3.2. РЕЛИГИЯТА МЕ УЧИ Разбира,
че религията учи на знание, добри дела и възпитание
3.4. ШЕХАДЕТ (СВИДЕТЕЛСТВО)
Знае, че вярата се потвърждава със свидетелство/шехадет ШЕХАДЕТ/КЕЛИМЕ-И ШЕХАДЕТ (ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНЕ,
ЧЕ НЯМА ДРУГ ИСТИНСКИ БОГ, ОСВЕН АЛЛАХ, И ЧЕ МОХАМЕД Е НЕГОВ РАБ И ПРАТЕНИК)
Край на цитата. Въпрос: Как учител на първолаци в някой
от градовете Кърджали, Разград или Шумен, който учи децата на четмо и писмо, и
е класен ръководител на съответната паралелка, ще преподава СЪЩО И ТОВА, ако
верски не е свързан с исляма? Ако се съди по изборните резултати от всички
видове избори у нас, в тези градове ще има най-много желаещи родители децата им
да изучават профил религия-ислям.
***
Трети цитат. От програмата за неконфесионалното
преподаване, от темите за 1 клас:
2.3. Бог – извор на вярата - Разбира значението на вярата в живота на
всеки човек. - Осъзнава, че Бог е всемогъщ и може да върши чудеса. - Умее да
прави връзка между съвършенството на света и Твореца ... и т. н.
Край на цитата. Въпрос: Ако това ще се преподава неконфесионално и неутрално, как ще се
обясни на децата-първолачета чий е този Бог? Нито на евреите, нито на
християните, нито на мюсюлманите, или на всички тях? Ако им се каже, че и
според трите изповедания ГОСПОД БОГ е Всемогъщ Творец и Създател, как после на първолачетата ще се обяснява защо
това са три различни, а не една и съща вяра? Децата са много любопитни, те ще
питат. От опита на майка на две деца, които със съпруга ми се опитахме
да възпитаме като вярващи, знам колко са трудни повечето от най-спонтанните
детски въпроси дори за родители, които са що-годе грамотни, вярващи и
въцърковени православни християни.
Преподаването на религия, при това като неконфесионално и
неутрално осведомяване, не е като преподаването на математика. В първата година
– събиране и изваждане, после – умножение и деление, накрая – степенуване и
коренуване. Вярата не е математика, децата питат за всичко...
С огромно съжаление споделям впечатлението, че така,
както е написана програмата за неконфесионално
преподаване, тя прилича на бахайство. Уж неутрално, уж неконфесионално, но
зад много от формулировките прозират теософските идеи от „религията“ на
Бахаулах. Възможно е това да се дължи на техническа причина: правоъгълничетата,
в които се вписват темите на уроците и дидактическите цели, са идиотски и
изнервящи формуляри, както почти всички административно-бюрократични документи,
с които се работи и в средното, и във висшето образование у нас. В
правоъгълничетата има място за определен брой знаци и малко думи. Но в
нормативните документи, ако дори и по технически причини всичко е написано
двусмислено поради краткостта и „Прокрустовите ложета“ на правоъгълниците, как
това методически ще подпомогне учителите със свободна съвест, които до този
момент не са се вълнували от точно такива най-всеобхватни светогледни и
същевременно най-интимни въпроси за човека?
(Тук ще
си позволя отклонение: Защо цялата документация и в средното, и във висшето
образование се прави в наукообразни формуляри и таблици? Напъхването на някакви
информации в квадрати, правоъгълници и таблици, по-смислени ли ги прави? Според
мен така се придава наукообразност на т. нар. документооборот. Колкото
по-наукообразни стават документите, толкова по-кухи стават образователните
институции – и средните училища, и университетите. Написаното в таблици,
квадрати и правоъгълници изглежда приемливо за бюрократичната месомелачка. Нашето
средно и висше образование ще стане по-човечно, по-смислено и по-резултатно,
ако най-после се намерят висши администратори в министерството, но и ректори в
университетите, които да забранят със заповеди почти всички таблици, с изключение
на онези, с които се изчисляват някакви числови стойности. Цялата информация,
която се дава особено в подобен тип програмни документи от първостепенна
важност,
може да се напише
ч о в е ш к и в най-обикновени,
ама съвсем обикновени текстови файлове, в които няма правоъгълници и квадрати.)
Министърът на образованието би трябвало да е наясно с
тези проблеми, най-малко защото той е одобрил и трите програми, докато е бил
министър и през 2018 г., а учебниците са били одобрени и за трите профила през
2020 г., пак от него и пак в същото му качество.
Добродетели и грехове
Дори и да ме изтезават, не мога да изповядам, че сегашните
намерения на министерството са чисти по
сърце и че са осъществими.
Първо, проблемите са толкова много и толкова тежки, че
въвеждането на „предмета“ като задължителен и то веднага, още от идващата есен,
поне според мен е неосъществимо. Догматично-верски, дидактическо-съдържателни,
педагогическо-психологически, техническо-методически и най-вече нерешими
кадрови проблеми относно преподаването на два от трите профила – религия-ислям
и „неконфесионална религия“ (sic!).
Пълна готовност във всяко едно отношение има само за преподаването на
религия-християнство-православие, но нали никой не си въобразява, че всички
родители на всички първолачета наесен ще приемат това?
Второ, министърът импровизира, че „предметът“ ще се
нарича „Добродетели и религия“. Одобрените учебни програми и за трите профила,
които самият той е подписал и които от седем години са на сайта на
министерството, не се наричат така. И не само не се наричат така, но и съдържанието
им отговаря на наименованието. Ако ще се въвежда наистина предмет „Добродетели
и религия“, то и трите програми ще трябва да бъдат преосмислени, променени и
пренаписани. Според преразказ на негов отговор (вж. сайта Православие. Бг https://www.pravoslavie.bg/?p=1633367) по време на
парламентарен контрол в Народното събрание той е казал, че ще се подготви може би и четвърта програма. Няма време
нито за написването, нито за обсъждането и приемането на нова програма, нито за
основно редактиране на наличните три.
Трето, на съвестта на този министерски екип лежи непростим грях:
приемането на уж изменителен и допълващ, но по същество
съвършено нов Закон за развитието на академичния състав в Република
България/ЗРАСРБ преди 7 години, през 2018 г. Този закон унищожи българската
хуманитаристика, овласти бюрократичната паразитна структура НАЦИД, обезглави
университетската автономия.
Можете ли да повярвате, че министерски екип, който въведе
религията Наукометрия в българското висше образование и количественото мерене
на българската наука, е чист по сърце в намеренията си да се изучава както
трябва „предмет“ религия в средните училища?
Пример: наскоро, на 6 април се навършиха 1140 години от
успението на свети Методий. В най-стария наш университет това не беше
отбелязано никак, вместо това ни канят на ограмотителни срещи с представители
на комерсиалните измерители на научната ни „продукция“, които да ни разясняват
що е то „квартил“ (според рейтингите на научните, предимно на англоезичните
списания) и що е то „перцентил“ (сиреч как да си мерим процентите в публикации,
в които сме в съавторство с други колеги).
Вместо за глаголица и кирилица в
университетите се говори за квартили и перцентили, вместо за книги и преводи –
за Scopus и Web of science,
които впрочем за разлика от хилядолетните глаголица и кирилица, едва-едва
навършиха 20 години от пръкването си. Как
да повярвам в чистото сърце и благонравните богоугодни намерения на
администратор, по времето на чието първо министерстване беше приет законът
ЗРАСРБ, в който нито веднъж не се употребява думата
„к н и г а“?
Четвърто, откъм министерството се носят вести, дано да са
само неверни слухове, че се готви отмяна на задължителността на матурите и
връщане към предишното положение: зрелостни изпити да полагат само онези
ученици, които имат среден успех от гимназиалното следване по съответните
предмети по-нисък от Много добър 5. Дано да не е вярно. Ако това стане, ако се
премахне писменият зрелостен изпит по Български език и литература, в много
общини на страната дипломи за средно образование ще получават абитуриенти,
които едва сричат текст, написан на български.
Пето, най-прясното безобразие на сегашния министерски
екип е своеволното прекратяване на издаването на дипломи за придобита докторска
степен. Според Правилника на СУ „Св. Климент Охридски“ дипломата трябва да се
издава в 14 дневен срок. След това тя се утвърждава от МОН. Технологично това
става за един календарен месец. Според някакъв министерски каприз, против който
университетите не протестират, а напротив, за пореден път безропотно преглъщат,
дипломите трябва да имат нов дизайн... И така, доктори, успешно защитили дисертации
през януари и февруари тази година не само не получават, но и изобщо не знаят
кога ще получат дипломите си с най-новия фасон и дизайн.
Цитирам
Правилника на Софийския университет за условията и реда... и т. н.:
Чл. 73.
(1) Образователната и научна степен "доктор" се придобива от деня, в
който дисертационният труд е защитен успешно.
(2)
Образователната и научна степен "доктор" се удостоверява с диплома,
която се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и
приложение на английски език.
(3)
Дипломата за придобита образователна и научна степен „доктор“ се издава от СУ
„Св. Климент Охридски“ в срок от 14 дни от датата на защитата.
(4)
Дипломата по ал. 2 се издава от СУ „Св. Климент Охридски“ по единен образец,
утвърден от министъра на образованието и науката, и се изпраща в МОН за
регистриране в тридневен срок след издаването ѝ.
Потърпевши от поредния министерски произвол са много наши
колеги, които успешно защитиха дисертации наскоро и които от месеци не могат да
получат дипломите си. Най-потърпевши сред тях са чуждестранните колеги, които
няма да могат да кандидатстват за никакви преподавателски позиции в училища и
университети по света, защото срокът за почти всички тях изтича през април. (После ще има
обвинения, че не се стараем да привличаме чуждестранни студенти и докторанти,
защото сме неграмотни и не знаем чужди езици...)
***
Заключение: Според мен силовото налагане на предмета Религия като
задължителен в непосредствено бъдеще е невъзможно, неосъществимо и дори
нежелателно. Готовност за това има само в един от трите профила, обсъждан,
кадрово подготвен и обезпечен с учебници и помагала от години.
В момента от страна на министерството и от някои
дълговечни синдикални лидер(к)и, и с доста
съмнителна медийна подкрепа,
се прави бесен
пиар в полза на най-голямата партия в управляващата коалиция и още една друга,
уж опозиционна, ама опозиционно-управляваща партия,
с оглед на почти сигурното падане на правителството през
лятото на тази година и поредните предсрочни парламентарни избори през есента.
Ако все пак това форсирано задължително изучаване на
предмета се въведе, в много общини на страната преподаването ще се прави от
хора, които нямат необходимата богословска и/или педагогическа квалификация, а
може да нямат и нито една от двете. Почти всички училища в страната са
общински, директорите дори и на някои столични или на училища в големи наши
градове понякога назначават за учители все още недипломирани студенти или хора
без учителска правоспособност.
Проблемите пред „предмета“ са многобройни.
Хубавото е, че покрай всичко, което се чу през последните месеци, се повиши осведомеността на
обществото: поне по един от трите профила всичко е готово за изучаването му
като задължителноизбираем (ЗИП) или
свободноизбираем (СИП). Има и
учители, и учебници, и учебна програма. Родителите, които желаят, ще могат да
го избират като избираем за децата си
от есента на тази година.
No comments:
Post a Comment