Днес е 6 април 2025 г., отбелязваме 1140 години от Успението на Светия равноапостолен наш учител и просветител Методий Славянобългарски. Продължавам написаното преди няколко дни, по повод на един от "отместените", сиреч незаслужено оклеветените и почти непознати големи наши учени, за филолога-класик, хебраист и славист проф. Николай Цвятков Кочев, за когото писах преди няколко дни.
Изданието от 1987 г. Слова на св. Григорий
Палама заслужава да бъде напомняно и хвалено, преди да потъне оклеветено устно и само устно в забрава.
То започва с голяма встъпителна студия,
написана в съавторство от преводача Николай Цв. Кочев и Михаил Бъчваров (с. 7-48).
За Михаил Бъчваров също е хубаво да напомня,
защото той е бил председател на редакционната колегия на поредицата „Философско
наследство“ на „Наука и изкуство“, в която бяха публикувани десетки ценни
томове през 70-те и 80-те години на миналия век. Другите членове на колегията
са били професорите Елена Панова, Ради Радев, Петър-Емил Митев и Асен Давидов.
Освен преподавателската работа на хонорар в СУ, където от 1968 до 1981 г. е водил избираем курс за историята на философската мисъл в България, проф. Михаил Бъчваров е бил и директор на Кирило-Методиевския научен център от 1988 до 1993 г. (Цитирам от справочника Българската философска култура през XIX-XX век. Биографично-библиографски сравочник, С., 2000, изд. "ЛИК", Атанас Стаматов, Добрин Тодоров, Нина Димитрова, Диана Велчева, Димитър Денков, Димитър Димитров, с. 98-99).
Не съм имала честта и възможността да се запозная нито с проф. Николай Цвятков Кочев, нито с проф. Михаил Бъчваров, на когото принадлежи заслугата по "невидимата" работа върху почти 50-те тома, които излизат от 1969 до 1993 г. в поредицата "Философско наследство" на "Наука и изкуство": статията за 50-те книги в поредицата "Философско наследство" в Уикипедия е непълна и неточна, но все пак дава приблизителна представа.
Провокативно е мнението, което Николай Цв.
Кочев изказва, а именно: преводачът на тези слова на старобългарски е не само
преводач, но и съавтор на св. Григорий Палама. Тъй като не е намерен оригинал
на старогръцки на две от словата, Николай Цв. Кочев предполага, че те са написани от преводача също през XIV век, но са изцяло в
духа на светеца и поради това преводачът е предпочел да се откаже от авторски
претенции.
Във встъпителната студия четем:
От представените
от българския книжовник пет произведения с името на Палама две от тях нямат
запазен гръцки оригинал. Гръцки оригинал имат „Изповядване на православната
вяра“ и две от словата – първо и второ. При сравняване на гръцкия първообраз на
„Изповядване“-то, издаден от гръцкия учен Панайотис Христу, с неговия
среднобългарски превод се установява, че няма смислово различие между двата
езикови варианта. Не така стои въпросът обаче със словата, които имат гръцко
съответствие и са издадени също от П. Христу. Следвайки мисълта успоредно между
двата езикови варианта – българския и гръцкия, става ясно, че българският
вариант не е буквален превод, той не е и свободен превод. Налице е не само
езиков вариант, а произведения, при които гръцкият текст е само основа за
създаването на съчинения на български език. Този факт дава основание да се
говори не толкова за преводач, колкото за български автор, който скрива своето
име зад авторитета на станалия вече достатъчно известен теоретик и идеен
представител на исихазма... с. 12-13.
В спор с известния палеограф и славист Христо Кодов, и в най-общо концептуално и контекстуално съгласие с Д. С. Лихачов и П. Динеков относно характера на повечето среднобългарски средновековни преводи, в които има съавторство на преводача или преписвача, Николай Цв. Кочев изказва предположението, че е възможно монах на име Дионисий, споменат в житието на св. Теодосий Търновски, живял и работил през втората половина на XIV век, и свързан с Търновската книжовна школа, да е този преводач-съавтор.
Това е хипотеза, която може да бъде проучена само
чрез много изкусна интердисциплинарна палеографско-философско-богословска
експертиза от екип от учени с различен и допълващ се профил.
Николай Цв. Кочев не държи фанатично на нея,
но е бил длъжен да изкаже някакво предположение, тъй като разликата между
гръцкия оригинал и среднобългарския превод е очевадна и в бележките към превода
е стриктно отразена (с. 177-199).
Още по-поразителни са графичните онагледявания
към текста, които са напълно допустими, защото символиката им е отдавна усвоена
и утвърдена в декоративните елементи в християнското изобразително изкуство,
особено в екстериора и интериора на храмовата архитектура, още от периода на
ранното християнство.
Най-поразителното в тези среднобългарски авторизирани преводи на Слова на св. Григорий Палама според мен е в това, че
преводачът-съавтор е написал обяснителни бележки, като това е в полууставно писмо.
И в тези преводаческо-интерпретаторски разяснения най-сериозните
догматични въпроси на вярата са разяснени чрез ... схващания, термини и
понятия на Аристотел, разбира се.
Във встъпителната студия Николай Цв. Кочев е написал:
Органическото единство на старата традиция и богатата и многообразна философска култура на ХIV век обуславя възможността Дионисий не само да преведе произведенията на Палама по-свободно, но и да направи редица бележки, допълнения, вмятания и графични изображения... Казваме неповторима индивидуалност с богата култура и знания, защото това е илюстрирано и показано с многообразието на бележките и знанията, по-специално в областта на митологията, гръцката философия, римската култура и творенията на отците на църквата. Дионисий, като тълкува текста на Григорий Палама за битието на Бога, за ипостасите, за причинността и за други категории на богословието и философията, се опира на авторитета на Аристотел, на древните елини и на римските автори. Аристотел е авторитет преди всичко по въпросите за причинността, за логическите съждения, за отношението между общото и частното, и за категориите форма и съдържание (вж. Слово II и Слово III). (на с. 28-29 от изданието)
Позовавания на Аристотел в изданието Слова на св. Григорий Палама, направени от преводача-съавтор през ХIV век, има на с. 50, 85, 114, 125. От тях е видно, че този човек, който и да е бил той, отлично е познавал Метафизика и Категории, несъмнено е бил отличен философ и преводач-коментатор-богослов.
И така, по-точно съдържанието на изданието е:
Предговор – Николай Цв. Кочев. с. 7
Български вариант на исихастката концепция на Григорий Палама – Михаил Бъчваров и Николай Цв. Кочев. с. 23
Слово първо
Против латинците, за това, че Дух Свети произхожда от Единия Отец. От Светия наш Отец Григорий, архиепископ Солунски и нови богослов. С. 49-79.
На гръцки заглавието е περὶ τῆς ἐκπορεύσεως τοῦ ἁγίου Πνεύματος.
Слово второ за произхождането на Светия Дух и
за латинците, които говорят хулни думи
за Него, също { От светия наш Отец Григорий, архиепископ Солунски
и нови богослов } с. 80-123.
{Слово
трето} (няма или поне засега не е намерен гръцки оригинал, поради това проф. Н. Кочев предполага, че автор е преводачът, който и да е бил той)
Също от светия наш отец Григорий, архиепископ
Солунски, против учението на Варлаам и Акиндин с. 124-126.
{Слово четвърто}(няма или поне засега не е намерен гръцки оригинал, поради това проф. Н. Кочев предполага, че автор е преводачът, който и да е бил той)
От
светия наш отец Григорий, архиепископ Солунски и нови богослов, срещу Акиндин. с. 141-166.
Изповядване на православната вяра, изложено от
светия наш отец Григорий, архиепископ Солунски. с. 167-171.
Бележки. с. 172-199.
***
Както стана дума и в предишния текст за него, публикуван тук, проф. Н. Цв. Кочев е автор на две забележителни византоложки изследвания:
Античната литературна традиция и византийските автори, С., 1982, „Наука и изкуство“
Философската мисъл на Византия ІХ–ХІІ век, С., 1981, „Наука и изкуство“
https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/748237-filosofskata-misal-vav-vizantiya-ix-xii-v
Но той е и преводачът на Шестоднев на Йоан Екзарх, на няколко важни византийски богослови и философи.
Такива хора трябваше да бъдат "отместени" (по евфемизма на Сашо Секулов), за да бъдат "наместени" други.
Трябваше да бъдат "отместени" и оклеветени хора като проф. Николай Цвятков Кочев – истински филолог-полиглот, класически филолог и византолог, хебраист, превеждал и от иврит, и от ладино, и от идиш, както е посочила проф. Лиляна Симеонова в предговора към тома, посветен на него.
Бяха "отместени" и продължават да бъдат "отмествани" преводачите-полиглоти на най-важни философски и/или богословски съчинения от старогръцки, старобългарски и среднобългарски, които са автори на блестящи, но нецитирани почти от никого изследвания. В най-ново време се утвърди "добрата практика" "отместването" им да става чрез чевръсти анонимковци в НАЦИД.
Не мога да степенувам кое е по-по-най- от написаното и преведеното в научното и духовното дело на проф. Николай Цвятков Кочев. Реших да напиша по-подробно тук за превода и коментара му на Словата на св. Григорий Палама, защото от цивилизационно-историческата перспектива на драматичната, напоследък даже трагична съдба на Европа, в тези
Слова има най-силна с в е т л и н а.
Светлина, която осветява пътя на вярата и на Логоса, както и на човешките умувания, разцепили християнството на три деноминации, заради отклонението от правомислието, че
Светият Дух произхожда само от Отца.
No comments:
Post a Comment