На снимката: Рецензията от д-р Александър Ничев, озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата „Поетика“ у нас (Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември, ІІ/2, 153-157.
Отново пиша по темата за отместената българска
литература, по която преди празниците, но само за „отместената поезия“ писа
Александър Секулов, а после в сходен тон за „надеждите за изненади в прозата“ –
и Георги Тенев.
Продължавам с една истинска история за един от „отместените“ преводи
на български. Текстът е дълъг, затова сервирам в началото резюме:
Вижте, моля, тази снимка по-горе. Разгледайте я внимателно. На нея се
вижда копие на единствената критична и мотивирана рецензия за превод на
съчинение на Аристотел на български език. Сканирана е и е публикувана в
рубриката „Библиотека“ на сайта на АРУКО:
Тази рецензия е написана и публикувана преди 75 години, през 1949 г. Вече 75 години у нас никой и по никакъв повод не е публикувал критична, но мотивирана рецензия за превод на Аристотеловите съчинения на нашия език. А такива има много.
Защото както по времето на социалистическия тоталитаризъм, така и по
времето на „демократичния“ неототалитаризъм всички процеси в артистичните и
академичните среди се управляват „по партийна линия“.
Край на резюмето.
Сега по-подробно.
Аристотелознанието
в новата история на страната започва в началото на ХХ век: в превода на Атинската държавна уредба, издаден през
1904 г. Преводачът и коментаторът е младият по
онова време асистент по стара история Гаврил Кацаров, който проявява страстта
си към политическата философия на античността чрез този първи превод на
новобългарски на важното Аристотелово съчинение[1].
През първата половина на на ХХ век у
нас се появява само още едно Аристотелово съчинение: Поетиката на Аристотеля, в превод и с коментар от Кръстьо Генов и
Петър Радев. Техният труд стига до читателите в две издания: през 1943 и 1947 г[2].
Само две години след публикуването на второто издание на първия български превод на Поетиката младият по онова време асистент по класическа филология Александър Ничев публикува критична рецензия за него. Тя е озаглавена Едно тълкуване на Аристотеловата „Поетика“ у нас[3] (горе на снимката). Реакцията на младия преподавател в сп. Септември впечатлява с това, че в критичния ѝ фокус попада не преводът, а коментарът на текста.
За превода са написани само хубави думи с незначителни забележки. Според рецензиращия млад учен концепцията на коментара към превода е прекалено хетерогенна и даже еклектична, а както може и да се очаква – според него тя не е достатъчно идеологически марксистко-ленински издържана. Да повторя, годината е 1949.
В хилядолетната история на опитите да се
преведе и осмисли Аристотеловата в частност или изобщо гръцката философска
понятийност на (старо)български, която започва още с превода на Симеоновия сборник,
това е единствената публикувана критична, но не и отрицателна рецензия за преводачески версии, предложени от други. Освен това, в критичната работа на младия преподавател по старогръцка литература в Софийския университет накратко са очертани контурите на неговите собствени предложения за превеждането и интерпретирането на Поетиката. През следващите няколко десетилетия Александър Ничев превежда множество важни произведения на старогръцката литература, но основен изследователски проблем за него остават Поетиката и Реториката. Посвещава им стотици страници в статии и студии на български и руски, най-много на френски, но и на немски, английски, гръцки и италиански езици. Двете му дисертации са посветени на Аристотеловия анализ на атическата трагедия и преди всичко на Софокловите шедьоври, като са защитени и публикувани у нас, но на френски език[4], а неговият превод на За поетическото изкуство излиза през 1975 г.[5], цели 26 години след като е хвърлил ръкавица за преводачески двубой към предишната двойка преводачи и коментатори. Преводът на проф. Ничев на Реторика е публикуван през 1986 г.[6] и с това той изпълнява обещаното и заявеното от него още през 1949 г.
В годините на държавния социализъм
излиза само още едно съчинение на Аристотел на български език: За душата, която е публикувана
през 1979 г. в поредицата „Философско наследство“ на „Наука и изкуство“ в
отличен превод и коментар на д-р Марко Марков и със студия от дългогодишния
преподавател по антична и средновековна философия във ФФ на Софийския
университет – проф. дфн Ради Радев.
В
недалечното минало
На
26 ноември 2024 г. в Книжен център „Гринуич“, когато беше представянето на
книгата Историософия на Николай
Гочев, първи говори издателят ѝ Красимир Беров, а след това – авторът.
Николай благодари на малкото издателство „Студио Беров“, но също така и на своя адаш Николай Фенерски, който също има малко, направо миниатюрно свое издателство – „Дива 2007“. Благодари им за това, че имат смелостта да издават книги, които други издатели не смеят да издадат.
Спомена издаването на Метафизика, която беше издадена в две части от Николай Фенерски, съответно през 2017 (книги I-III и X-XIV) и 2019 г. (т. нар. „средни книги“, от IV до IX).
Това стана преди Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ да издаде
всички 14 книги в традиционната им подредба през 2020 г.
Тогава
не беше подходящо Николай Гочев да разкаже историята в подробности, за това сега ще я разкажа
аз.
Та,
първата Метафизика беше публикувана през 2000 г. от малкото храбро частно издателство „СОНМ“. Още вечерта след премиерата започнаха мърмонясвания заради това, че Николай Гочев в превода
на книги I-III
и X-XIV
превежда по един начин някои основни понятия, в съответствие с хилядолетната им
традиционна старобългарска форма, а Иван Христов латинизира превода им.
Мърмонясването беше фиксирано в книжно издание писмено само в едно-единствено
подигравателно изречение – в края на един брой на „Критика и хуманизъм“ от
водещия редактор на точно този брой.
Оттогава
насетне само
устно
и устно, и устно, в университетските аудитории по време на лекции (по свидетелства на
студенти това е ставало многократно в ауд. 41 на Ректората) , във формални академични
формати и неформални разговори, това издание беше оклеветявано. Несправедливо.
Понеже в него има индекси, коментари и повече от 100 станици с две встъпителни
студии, които обясняват внятно защо и двете преводачески стратегии са
допустими, приемливи и легитимни.
Въпреки мърмонясванията и клеветите,
разпространявани устно, устно и само устно, изданието бързо свърши, появи се
при антикварите на баснословни цени и както много пъти съм писала, прощавайте
за повторението: беше опровергана една от мантрите на пазарната икономика, че
търсенето определяне предлагането. Метафизиката се търсеше, никой издател не
смееше да я преиздаде 12 години след изчезването ѝ дори и при антикварите.
Дойде обаче 2016 година. Тогава в целия свят със семинари, конференции, конгреси, изложби
на книги за Аристотел и преводи на негови текстове на повече от 100 езика беше
отбелязана 2400-годишнина от рождението му.
Решихме
и ние с няколко колеги да направим конференция. Отначало предполагах, че ще е
еднодневна, организатор първоначално беше АРУКО, но инициативата беше
подкрепена и от тримата ръководители на трите философски катедри по онова
време. Написахме и проект, той беше подкрепен от вътрешноуниверситетския Фонд
за научни изследвания, образувахме организационен екип. Беше създадена и
интернет-страница, която е налична и до ден-днешен с българска и английска версия:
Конференцията
се проведе успешно на 28, 29 и 30 ноември 2016 г. с 60 участници с доклади...
Докато я подготвяхме, решихме
с колегите от организационния екип да
направим изложба с всички книги от и за Аристотел, преведени на български до
този момент. Не ни разрешиха в Деканата
на ФФ: нямало къде, нямало кога, нямало
кой да опази книгите и после нямало да бъдат върнати в библиотеките.
С
колегите от организационния екип на конференцията се срещахме редовно веднъж на
месец от есента на 2015 г., а през есента на 2016 г. – всяка седмица. Защото в конференцията беше включено и награждаване на ученици от национален конкурс за есе; имаше няколко колеги от чужбина... в подготовката и организирането на събитието участваха най-малко 120 души. Ученици и учители в ученическия конкурс, преподаватели и изследователи – с доклади.
През
пролетта на същата тази 2016 г. Николай разговарял с наш добър познат. Той има малко
издателство. Има и дъщеря, по онова време завършваща специалност Философия в
СУ. Казал на Николай:
– – Много
пъти, толкова пъти вече по време на следването ѝ трябваше да прави справки или
да цитира нещо от Метафизиката. Няма я и я няма никъде.
Николай
предложил на нашия добър познат (към приятел) неговото малко скромно издателство
да издаде поне осемте книги, преведени от Аристотел.
На 31 октомври 2016 г. следобеда бяхме в „Кривото“ с някои от колегите от организационния екип и им се похвалих, че предпечатната подготовка почти е завършила, осемте книги в превод на Николай, придружени от бележки, две встъпителни студии, тематични библиографии, индекс и прочие, утре, на 1 ноември, ще влезе в печатница. И понеже книгата ще е с меки корици, до една-две седмици ще я има. За конференцията в края на ноември ще е готова, радвах се пред колегитге.
Но не стана така.
Eто как разказва Николай Гочев какво е станало:
Работата вървеше и очаквах не след много човекът да се обади и да каже, че pdf-ът е готов. И по едно време той звънна и рече:
- Виж сега, за тази книга си мисля, че е по-добре да не я издавам.
- В какъв смисъл? – рекох.
- Ами защото... Нали преди това говорихме нещо за „Епиномис“, пък после за
това... А тя даже не е цялата и сега така на парче...
- Как на парче? Това са осем книги от „Метафизиката“ на Аристотел. И една да
се издаде, е успех. А тук са осем! И нали говорихме освен това, че сега ще започнем с
тях, а после ще преведа и другите и ще издадем всичко?
- Не... Абе виж сега... Издателството ми е ново, сега започвам, искам всичко да е
начисто. Не искам някой да ми се обади и да ми каже нещо...
- Какво нещо?
- Ами не искам. Разбираш ли?
- Не разбирам – казах.
- Това е, съжалявам.
- Виж сега – рекох. – Аз на Димка за това няма да казвам нищо. Ти каквото
искаш това прави.
Димка беше редактор, автор на студия и пр., въобще отговаряше за превода,
както и през 2000-та. Какво да ѝ кажа? Човекът се обади и каза: „Не щъ...“
Есента отмина, а през зимата с посредничеството на приятеля ми Красимир
Беров се запознах с Николай Фенерски и решихме да издадем „Метафизиката“ – първо
преведените книги, а после – другите. Това стана в края на декември 2016.
И не щеш ли, през януари човекът с новото издателство звънна по телефона и
предложи да се срещнем. Поканих го в „Коста“ на „Кракра“ (тогава обикновено там си
правех срещите).
Той даде един диск и каза:
- Това е pdf-ът на книгите, за които говорихме. Всичко е наред, ползвай го.
- Ха! – рекох. – И как така?
- Е – каза той и разпери леко ръце. – Това е...
Полза от това все пак имаше. Обадих се на Фенерски и казах, че му пращам
готов текст, може да го даде направо да се печата. Трудностите по странирането
отпаднаха, избегнахме и разходи.
И така, както се прескача от камък на камък през рекичка, стигнах до
преизданието на книги I-III и X-XIV.
***
Това е част от автобиографичен разказ на Николай Гочев.
***
И така, готовото за преиздаване издание беше „отместено“, приятелю Александър Секулов.
На познатия издател, който беше заплашен да не отпечатва книгата, все пак му дожаляло за положения труд: няколко месеца Николай и една много старателна дама-страньорка, работеща за малкото частно издателство, бяха работили върху коректурите, върху педантичното изпипване на пагинацията и всичко останало.
Когато научи за всичко това, г-н Николай Фенерски се съгласи да пусне напълно готовия pdf в печатница. Г-жа Мария Фенерска – Бог да я прости! – направи корица и книгата излезе ето така през лятото на 2017 г.:
Тази книга беше публикувана през 2017 г. от издателство "Дива – 2007" със спомоществователството на проф. Деворина Гамалова.
Втората част, с така наречените "средни книги" беше публикувана пак от малкото храбро частно издателство "Дива 2007" на г-н Николай Фенерски през есента на 2019 г. и пак художественото оформление беше на непрежалимата г-жа Мария Фенерска.
Да е вечна паметта ѝ!
***
И както мнозина знаят, съществуването на точно тези две книги също беше отречено. В "благородното" състезание по отричането на съществуването на книги и преводи на Аристотел, след професори от Философския факултет смело като амазонки на цензурата през есента на 2019 г. и оттогава до ден-днешен се включиха и продължават да сипят клевети професор(к)и от филологическите факултети.
А приятелят Георги Тенев писа преди три седмици, че в нашата българска литературна среда липсва аристократизъм!
Напротив, Жоро, академичната "колегия" на хуманитарните факултети на най-стария наш университет е парадигмална парадигма и образцов образец и на
аристократизъм, и на благородство, но най-паче и най- вече –
на а к а д е м и з ъ м.
***
Вече 25 години книги за Аристотел и Платон се обявяват за несъществуващи, а готови за отпечатване ценни преводни книги се спират от печат. Клевети от
административно овластени университетски професор(к)и със солидни позиции в
партийните централи и медиите се сипят с десетилетия...
От публикуването на
единствената м о т и в и р а н а критична рецензия на превод на Аристотелово съчинение на български минаха 75 години – от 1949 година.
Поради това Николай Гочев благодари отново на своя адаш Николай Фенерски, че публикува
първо осем, а после и останалите шест книги от Метафизика.
Още
нещо важно да повторя: осемте от книгите в синьото томче бяха публикувани със спомоществователството
на проф. Деворина Гамалова, а другите шест – с дарение от колегата Мария Николова.
***
Следва
продължение.
[1]
Аристотел. Атинската държавна уредба. С., 1904, Българска библиотека №5,
превод, коментар и предговор Гаврил Кацаров. Факсимилно преиздадено в: Гаврил
Кацаров. Избрани съчинения. Том ІІ,
съставител доц.д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004, 803-899.
Трето електронно издание:
https://projectoria.com/product/product?path=59&product_id=52
[2]
Поетиката на Аристотеля. Превод и коментар Кръстьо Генов и
Петър Радев. С., 1943, 1947. Второ поправено и допълнено издание.
Книгоиздателство „Хемус”.
[3] Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката
на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и
бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември,
ІІ/2, 153-157 (рецензия).
[4] L’énigme de
la catharsis tragique dans Aristote. Sofia, 254
p. Éditions de
l’Académie Bulgare des Sciences. 1970. La catharsis
tragique d’Aristote. Nouvelles contributions. Sofia, 175
p. Éditions de
l’Universite de Sofia.
[5]
Изд. „Наука и изкуство“.
[6]
Изд. „Наука и изкуство“.
No comments:
Post a Comment