Thursday, May 19, 2022

становищата на ФС на Философския и Юридическия факултет



Вчерашният ден ще остане паметен за университетската автономия и самоуправление, за вътрешноуниверситетската солидарност и за общоуниверситетската солидарност.

Ето две от становищата на няколко от факултетните съвети и/или деканските им ръководства, представени на Общото събрание на Университета.

СТАНОВИЩЕ на Философски факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“

                                                                        Относно:

-          Проект за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ

-          Проект за решение за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища

 

Факултетният съвет на Философски факултет се обедини единодушно около следното становище:

Напълно споделяме разбирането, че сферата на образованието се нуждае от промени, които да стимулират развитието, високото качество на научните публикации, конкурентоспособността и авторитета на  българската наука като неразделна част от световната.

Всички научни области имат еднаква тежест и допринасят за развитието и напредъка на научното познание. Съгласни сме с основните мотиви на проектите  за решение, че отчитането на научната работа е важен инструмент за оценяване на университетите, че този инструмент трябва да е унифициран и да бъде съобразен със спецификите на различните области на висшето образование.

Категорично, обаче, възразяваме срещу подхода за приемане на горепосочените нормативни документи, които уреждат критериите за израстване и атестиране на академичния състав, като считаме, че това е намеса и ограничаване на академичната автономия  на университетите от страна на изпълнителната власт. Принципните ни основания за това са следните:

1.        Проектите за академично развитие и атестиране се предлагат за публично обсъждане за много кратък период в най-неподходящото време за академичната общност - месец май. Месец май е наситен с изключително много научни събития, с много празнични и почивни дни. Това не дава възможност за широко и задълбочено обсъждане на предложенията.

2.       Цялостната философия на предложените наукометрични изисквания и пренебрегването априори на научните издания в България е форма на самоунижение и злепоставяне на науката с български адрес. Фиксацията върху публикации в списания, отразени в общо 3 бази данни (WoS, SCOPUS и ERIH +) е унищожителна за българската хуманитаристика и социалните науки и обрича правенето на наука на български език на постепенно отмиране. Философията на промените води до деинституционализиране на науката, като практически обезсмисля съществуването на НАЦИД и българската научна периодика в областта на социалните науки.

3.      Предложените промени водят от една страна до дискриминационно разделяне на държавните от частните университети  и от друга - до противопоставяне на професионалните направления (приписване на различен брой точки за едни и същи дейности). Борави се с категории, които не са фактическа част от средата (напр. въпросът със списъка от издателства).

4.           Не са ясни мотивите за обвързване на предложения проект за ПМС със Закона за бюджета за 2022 г. Срещу приемане на промени в Правилниците за атестиране на академичния състав на държавните университети се предлагат 20 млн. лева „за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища“ (Закон за държавния бюджет 2022 г., чл.1, ал.5, ред 2.9.).  Предлаганите промени в системата за атестация са неясни, вътрешно противоречиви и в конфликт със сега действащата нормативна база и принципите на академична автономия. Характерът на предложението за промяна в Правилника си поставя цели, които са предмет на промени на нормата в закона. Следва ли че след прекратяване на действието на закона за държавния бюджет за 2022 г. записаните критерии в ПМС вече няма да важат? Какво ще стане тогава с изискването за променените правилници на университетите?

     В заключение смятаме, че предложените промени в двата проекта на МОН водят до повишаване на изискванията за качество и видимост на научните резултати, но не предвиждат повишаване на ресурсите за тяхното изпълнение.

      Политиките в сферата на висшето образование и науката трябва да създават условия за развитие и да стимулират конкурентност, без да предпоставят йерархия на базата на административни методи.

       Високото качество на образование и научноизследователска дейност се нуждае от сериозни инвестиции в няколко посоки:

ü  включване на повече български научни списания в световните бази данни;

ü  разширяване на достъпа до повече световни бази данни чрез университетските библиотеки;

ü  увеличаване на средствата и промяна на сега действащата наредба за разработване на проекти, финансирани целево от държавния бюджет.

 

Въз основа на тези обективни аргументи смятаме, че предложените от МОН  Проект за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и Проект за решение за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища не могат да бъдат приети в този им вид и по този начин.

Смятаме, че проектите за нормативни документи трябва да бъдат широко и задълбочено обсъдени сред академичната общност и всяко професионално направление да внесе свои конкретни предложения в зависимост от спецификата на научната област.

Факултетният съвет на Философски факултет възразява единодушно и категорично срещу подхода за въвеждане на предлаганите промени в проекта за атестиране на академичния състав. По никакъв начин увеличението на заплатите за тази година не бива да се обвързва с дискусии за подобряване на качеството на образованието в условията на голяма икономическа криза, висока инфлация, война, пандемия с очаквани негативни ефекти в дългосрочен план.

Отказваме заплатите ни да бъдат повишавани по този начин.

Освен в нашия факултет тези въпроси се обсъждат и от академичната колегия в други факултети на Университета и затова предлагаме да бъде направена промяна в дневния ред на Общото събрание на СУ, което ще се проведе на 18 май 2022 г. , както следва:

1.      Първа точка - обсъждане на Проект за решение за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища

2.      Втора точка – обсъждане на Проект за постановление на МС за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗРАСРБ.  

Становището на Философски факултет е изработено въз основа на изразените мнения от академичната колегия във Факултета, след обсъждане на заседание на Факултетния съвет от 10 май 2022 г., Протокол №12.


Проф.д.пс.н. Соня Карабельова,

Декан на Философски факултет

***********************************************************************************

 

Уважаеми колеги,

       Факултетният съвет на Юридическия факултет се обедини единодушно около обща позиция по предлаганите промени в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и предложението за Решение на Министерски съвет относно определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, в която апелираме предложенията на МОН да бъдат оттеглени, защото в сегашния си вид и форма нарушават ЗВО и ЗРАСРБ, пренебрегват по недопустим начин преподавателската работа и представляват опит критерии, съответстващи на спецификите и естеството на природо-математическите науки, да бъдат изведени като универсален измерител на качеството на научната дейност и работата във висшите училища и изследователски центрове в България, в разрез с естеството, спецификата и характерните особености на други области на научното познание. По-долу ще намерите и самата позиция.
***
        След като се запозна с публикуваните предложения за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища и след като обсъди съдържащите се в тях нормативни разрешения, Факултетният съвет на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ прие настоящото становище:
1. В своята съвкупност предлаганите нови наукометрични показатели и относимите към тях точки по същество изменят коренно досега съществуващата уредба на формиране и развитие на академичния състав. Подобна кардинална промяна не може да се осъществи чрез приложение-таблица към подзаконов акт, а следва да бъде реализирана на законово ниво.
2. Намираме, че предложените изменения в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ противоречат на изискванията на закона – те не са относими към съответното професионално направление и поради това няма как да изпълнят поставената от закона цел - да измерят обективно постигнатите научните резултати и техния отзвук в научната литература. Считаме, че вложената в новата мярка – приложение-таблица, регулативна философия се отклонява в значителна степен от уредбата по ЗРАСРБ. Основно значение сред изискванията за формиране и развитие на академичните кадри е отдадено на осъществяваните научни изследвания. Същевременно липсват показатели, които да отчитат и отразяват измерими академични резултати в преподавателската работа, която в крайна сметка се явява основна част от дейността на висшите училища и на академичните им кадри.
3. Предложените нови наукометрични показатели на практика се налагат като основни определящи условия за формиране и развитие на академичния състав. Намираме, че в своята съвкупност те представляват опит критерии, съответстващи на спецификите и естеството на природо-математическите науки, да бъдат изведени като универсален измерител на качеството на научната дейност и работата във висшите училища и изследователски центрове в България. В изпълнение на така поставените условия се налага преподавателите във висшите училища за целите на научното си израстване изцяло да игнорират значението и успехите в преподавателската си работа и да се преориентират в научната си дейност с изисквания, характерни за други области на научно познание и неприложими за спецификата на изследователската работа в материята на хуманитарните и социалните науки.
4. Обвързването на наукометричните показатели за публикации и цитати с публикуване от издателства, включени в списък на научните издателства, определен от МОН, на първо място, въвежда нов, формален, а не съдържателен критерий за определяне качеството на научната продукция. Освен това без наличието на предвидени в закон ясни критерии, ред и правила, по които да се състави подобен списък, се създава възможност за произволното му формиране и предоставяне на необосновано предимство на конкретни издателства. Стои и въпросът, как правомощието на МОН да определя референтни издателства, в които да се осъществяват научни публикации от значение за прилагането на новите критерии за формиране и развитие на академичния състав, се съотнася с основното право на свобода на изразяване, със свободната конкуренция и с режима на регулиране на държавните помощи в България и ЕС.
5. Налице е и предложение за приемане на Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, което обвързва критериите за атестация с предлаганите нови наукометрични показатели. Предлага се извършването и на извънредна атестация на академичния състав в държавните висши училища, прилагаща спрямо извършената вече научна дейност новите правила. Предлага се кратък срок за привеждане в съответствие от всички преподаватели с потенциалната опасност от прекратяване на трудовите им правоотношения на неуспелите да се съобразят. Намираме, че такова положение, освен че е противоправно и заплашващо академичната автономия на държавните висши училища, по никакъв начин не е оправдано от досега постигнатите научни резултати от преподавателите в СУ „Св. Кл. Охридски“. Считаме още, че не е налице законова делегация за приемане на нормативна уредба относно определяне на критериите за атестация от Министерски съвет. Намираме, че подобно решение би било съществено отстъпление от достигнатото равнище на академична автономия на държавните висши училища.
Предлаганото решение на Министерския съвет, е във флагрантно противоречие с чл. 57, ал. 2 ЗВО. Визираната разпоредба предвижда, че висшите училища самостоятелно определят критерии за атестация и изисква не пост фактум, а предварително да са оповестени показателите и критериите за атестиране. Предложените от МОН мерки въвеждат атестация по нови критерии, на които се придава ретроактивно действие и се прилагат спрямо дейности, осъществени в период от време, когато тези критерии не са били обективно налице. Поради това намираме, че то противоречи на изискванията на правна сигурност и създава предпоставки за противоправно засягане сферата на лицата, спрямо които ще се прилага извънредната атестация, произтичаща от евентуалното му приемане. Наред с това следва да се подчертае, че предлаганият проект предполага лицата да бъдат атестирани и оценени основно съобразно критерии, измерващи дейности и резултати от такива, които не съответстват на основните им трудови задължения, описани в длъжностните им характеристики на преподаватели във висшите училища.
6. Предвид на всичко гореизложено, считаме, че предложенитe проекти за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет, за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища следва да бъдат оттеглени. 
Апелираме Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“ да формира обща позиция, с която се противопостави на предложените изменения в нормативната уредба на формиране и развитие на академичния състав и на предложената извънредна атестация чрез налагане на критерии за атестация с обратно действие.
7. Заявяваме своята готовност да допринесем за изработване на изменения в законодателството, насочени към подобряване на изискванията, гарантиращи качество на преподавателската и научноизследователската работа във висшите училища в България. Подобна промяна следва обаче да бъде подготвена чрез провеждането на прозрачен, отворен и инклузивен процес на изработване на нови законодателни разрешения, основан на заявяване на законодателни намерения, провеждане на мащабен и задълбочен дебат с висшите училища и академичната общност и изменение на законодателната уредба при предоставяне на достатъчно време на университетите и академичните кадри за съобразяване с новите правила, на които биха били подчинени.

***
Общоуниверситетската декларация срещу двата проекта е подкрепена от 205 гласа "за", само 3 гласа са били "против" декларацията и в подкрепа на министерските проектопостановления. 10 делегата са се въздържали.
Според чл. 9 на Правилника за Устройството и дейността на Университета неговият върховен колективен управленски орган е Общото събрание. 

No comments: