количествено за "Метафизика"-та

Вчера следобед се случи поредният епизод от сериала Няма Метафизика на български, който се излъчва по нашите академични канали вече 19 години.

Бях уведомена устно, че срещу мен е постъпило възражение, или по-точно, че има писмено възражение срещу регистрацията ми в регистрите на НАЦИД. Не ми бе съобщено кой е неговият автор, нито какво точно е неговото съдържание.

И за това станах в ранни зори, написах и изпратих следното писмо, което в прозорчето на електронната поща има тема
възражение срещу възражението:

Уважаеми господин Ректор,

Господин Декан,

Уважаеми проф. Христов,

Уважаема госпожо изпълнителен директор на НАЦИД Грашкина-Минчева,

Уважаема госпожо Янакиева,

Уважаема д-р Жечкова,

Уважаеми колеги-получатели на писмото-възражение, 

Вчера, 29 януари,

бях уведомена чрез писмо и телефонно обаждане от д-р Жечкова,

която е оторизирана да обработва наукометричните данни на някои от преподавателите

във Философския факултет на Софийския университет, за постъпило възражение

против вписването ми в регистрите на НАЦИД.

Отидох при д-р Жечкова в каб. 62 на Ректората, където разговаряхме с нея лично, а

с г-жа Елена Янакиева и с друг сътрудник на НАЦИД, чието име не разбрах,

говорихме по телефона.

Съгласна съм, че така, както е попълнена в момента, графата за моята работа, възлизаща на хабилитационен труд, е непълна, неясна и озадачаваща.

В събота, 19 януари,

когато оживено кореспондирахме с д-р Жечкова за това какво и как

да се попълни в съответните правоъгълници, предложих в графата за хабилитацията ми

непременно да се включи следният текст:
Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел?

с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев: с. 305-319 и 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Този текст в правоъгълника за хабилитационната ми работа

може да се разшири още по-конкретизиращо: 

Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел?

с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев на книги Първа-Трета: с. 305-319; коментари към превода на книги Десета- Четиринадесета: с. 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Към това писмо изпращам много снимки, за да се уверите, че изданието на 

Метафизика от 2000 г., прецизно и на няколко места в книгата отбелязва кой от тримата

учени, работили върху него, какво е направил.

Първо, отбелязано е със знак за авторско право на с. IV кой какво е превеждал, редактирал, кои са авторите на двете студии, кой е автор на предговора, на бележките и на индексите. Затова, впрочем, това издание е образец за старателна академична работа и за това какъв трябва да е

надлежният апарат, придружаващ един сериозен превод на фундаментално философско произведение.

Второ, всичко това се вижда и от подробното съдържание на книгата на с. 451-454.

Трето, има издателско каре на с.455, в което коректно е отбелязано кой какво е превеждал и редактирал, като е добавено,

 че научен консултант на превода и коментара на кн. Първа-Трета и Десета-Четиринадесета,

е Анастас Герджиков.

Относно наукометричните показатели бих могла да добавя следното:

от най-новите изменения в ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, както и от нашия университетски

Правилник, приет от Академичния съвет на 31 октомври миналата година, съм 

запозната с количествените параметри, определящи един текст като статия, студия или монография.

Има обаче определение и за страница в ППЗРАСРБ: страница е текст, който съдържа 1800 знака.

Това е било винаги количественото измерение на стандартната страница у нас, за разлика, например, от англоезичния свят, където стандартите се задават с брой думи.

От приложените снимки можете да се уверите, че бележките в изданието са на страници, които имат не по 30, а по 55 реда, а библиографията е със съвсем малък пункт, за да има по 60 реда на страница.

Встъпителната студия от мен, както и встъпителната студия на проф. Иван Христов имат на много от страниците си бележки под линия, което ги прави много по-големи, ако ги калкулираме с мерилото за стандартна страница: 1800 знака.

Твърдя, че общият брой на страниците, на които съм автор в изданието - студия, бележки към осем от книгите и библиография в съавторство с Иван Христов -

надхвърля 100 страници. Това, впрочем, се отнася и за направеното от него, тъй като той е автор и на индексите на понятията в

шестте книги, преведени от него, като

така страниците в изданието, на които е автор той, със сигурност са над 150.

Не знам коя от многобройните си работи той ще посочи като хабилитационна,

но стриктният наукометричен подход позволява още повече за него,

отколкото за мен,

изданието да бъде зачетено като хабилитационен труд.

Надявам се, че тези пояснения са достатъчни. 

Надявам се също така да получа самия текст на възражението против вписването ми,

защото в противен случай ще се окаже, че две сериозни държавни институции работят 

по анонимни сигнали.

Нито НАЦИД, нито още по-малко нашият 130 годишен университет, не би трябвало да работят по анонимни доноси.

Все пак, дори и сигналът да е анонимен, това е отличен повод информацията за мен

в правоъгълника за хабилитацията да се разшири с добавяне на следното:

Встъпителна студия Какво е Метафизиката на Аристотел?

с. V-XXXVI; коментари към превода на Николай Гочев на книги Първа-Трета: с. 305-319; коментари към превода на книги Десета- Четиринадесета: с. 351-381; 

Библиография в съавторство с Иван Христов: с. 433-450. 

Това е повод и да направя предложение: 

в графата Хабилитационен труд/Хабилитация

 в наукометричните таблици да се добави в скоби текст (равностойни публикации),

тъй като и по стария Закон за научните степени и научните звания ЗНСНЗ, и по новия 

ЗРАСРБ хабилитирането е законно 

с една нарочна хабилитационна работа или по съвкупност с няколко други.

При моята хабилитация, която продължи повече от 3 години и половина, макар че по ЗНСНЗ би трябвало да приключи за 9 месеца, бях представила и една книга, и студия

в тясната ми специалност, както и статии и студии по философия на образованието.

В противен случай ще има най-малко две негативни следствия, които ще взривят хуманитарната академична общност:

1. Ще се окаже, че новият ЗРАСРБ има реверсивно действие, което е правен абсурд. Всеки закон, поне от първите закони, постановени от Солон в Атина преди повече от 2500 години, започва да действа от приемането си нататък. Наукометричните методи не бива да отменят хабилитационните процедури, осъществени по ЗНСНЗ.

2. Предстои на всички Вас да се срещнете с още най-малко 50 подобни случая при калкулирането на редовете във встъпителните студии, коментарите и бележките, индексите и библиографиите на велики паметници на старобългарската,

среднобългарската и възрожденската

литература,

издадени и/или преведени на новобългарски с образцов академичен инструментариум.

На всички тези най-малко 50 колеги от ФКНФ и ФСлФ, от институти на БАН,

на които им предстои регистрация, на всички тях ли ще им се наложи да броят редовете и знаците на страниците в тези издания, без които хуманитарното знание

е немислимо, и да ги делят на 1800?

Надявам се, че поне на тях ще им бъдат спестени тези унижения.

С уважение: доц. д-р Димка Иванова Гичева-Гочева

памет за Сабина

Преди дни научих тъжна вест: на 24 април миналата година от този свят си е отишла нашата колега и приятелка Сабина. След кратко и мъчително боледуване.

Вече 9 месеца откакто се е представила в Господа.

Ние я наричахме Сабина.

По документи беше Събинка Стоянова и докато следвахме философия носеше фамилията на първия си съпруг - Давидова.

Сабина, родена на 20 октомври 1961 г. в Сливен, беше незряща, при това по рождение, родена с пълна двустранна слепота, но не съм я чула никога да се оплаква или самосъжалява, никога не изтъкваше това като условие за ползване на предимство или снизхождение. 
Тя беше силна, благородна и весела.
С грациозна фигура, светлокоса и със синьозелени очи.
Ходеше спортно облечена, почти винаги с панталон или дънки, с цветни пуловери  или блузи, като казваше, че близките ѝ я ориентират как да съчетава различните цветове на дрехите, които тя разпознаваше според тъканта, преждата и дебелината им, на допир.
Беше завършила с пълно отличие специализираното училище за деца със зрителни проблеми и веднага след това се беше омъжила.

С първия ѝ съпруг, който също беше почти напълно незрящ, живееха в едно тясно таванско помещение на "Шести септември", дадено им от общината. Беше точно срещу "Кристал", близо до Ректората.

Бях чела и чувала, че загубата на едно сетиво води до свръхразвитие на останалите, които компенсират липсващото, но какво означава това наистина, разбрах от общуването с нея през първите две години на нашето следване.

От техния таван, където живееха на квартира, до Ректората тя се придвижваше сама с белия си бастун, като при това тогава нямаше подлез. Едно от най-натоварените кръстовища в София, тогава регулирано само от светофар, а понякога и от милиционер, тя пресичаше почти винаги сама.

Посещаваше лекциите, които се провеждаха в Ректората, а

не идваше на други, като дисциплината Организация на защитата на населението и народното стопанство ОЗННС, (която се случваше в сградата на Журналистическия на "Московска"  и, впрочем, с това започна университетското ни битие: първият ни час в първия учебен ден през есента на 1982 г. беше по ОЗННС); не идваше и на Физиология на висшата нервна дейност, която учехме в ИСУЛ: с кой точно дял на мозъка мислим понятията, а с кой - съобразяваме.

Беше освободена от тези часове и от физическо, но на всички останали лекции и упражнения идваше редовно, понеже бяха в Ректората.

Сабина виждаше и познаваше всeки един от нас като индивидуалности.

Например, винаги когато някой влизаше със закъснение на упражнение или лекция, тя ме питаше: 

- Нали влезе Велко?, или 
- Нали влезе Виктор?

Просто се смайвах. 

- Добре, де, как позна, че влезе точно Велко, а не Виктор или Кристиян?

- Ами всеки човек си е различен във всичко и всеки се отличава от другите така, че даже всеки отваря по свой начин вратата. Чува се различен звук... 

А бравата на 41 аудитория през онази есен хем скърцаше, хем заяждаше.

През първите няколко дни на октомври 1982 г. по време на лекции се чуваха понякога гласове:

- Кой там трака?

Тракаше Сабина, която с една машинка перфорираше с потракване своите записки на едни твърди плоскости по Брайловото писмо.

После се притесни от това, че траканията ѝ притесняват останалите ѝ колеги и започна да идва с касетофон на лекции. Записваше ги на касетки.

По подобен начин слушаше и книги. 

По онова време Съюзът на слепите в България беше на площад "Славейков" и имаше огромна фонотека, в която имаше хиляди записи на дълги магнетофонни ленти, някои от които с продължителност 2 и половина - 3 часа.
Беше времето на огромните магнетофони, касетофоните едва навлизаха.

Следването по много хуманитарни специалности беше възможно, защото имаше магнетофонни записи на най-важните книги и лекционни курсове, необходими за незрящи студенти. Като най-пълна е била колекцията за изучаващите право и история, а след това - философските аудиофайлове.

Например, на проф. Радев двата тома от История на античната философия, единият от които беше излязъл през 1981, а другият - точно когато завършвахме първи курс, през 1983 г., бяха вече записани, но избирателно - от всеки параграф половината изречения. Все пак това беше достатъчно като учебно аудиопомагало.

През двете години, в които следвахме заедно, няколко пъти ѝ четох и аз, а тя ме записваше на тавана-квартира на касетофон: прочетох ѝ изразително няколко диалога на Платон, които записахме на няколко касети от по 90 минути, които донякъде побраха Федон, Федър и Пирът...; записахме няколко лекции по Увод в марксистката философия на проф. Аристотел Гаврилов, които една друга колега беше стенографирала и дословно свалила. ... 
На една касетка от 60 минути записахме в телеграфен стил и моите конспективни записки от Метафизиката, която бях прочела изцяло на руски... По няколко изречения от първите глави на всяка книга, а за 30-те понятия в книга Делта - една отделна касетка от 60 минути.

По време на изпитите преподавателите се отнасяха към нея сериозно, а не снизходително. Имаше нещо в достойното излъчване на крехката ѝ фигура, което не предизвикваше съжаление, а изискваше да бъде приемана като останалите.
На повечето от изпитите, които положи през първите две години, получи много добри оценки.

Докато слушаше по няколко пъти аудиокнигите, записани на магнетофонни ленти или нейните лични записи на касетофонни касетки, Сабина обикновено си вършеше някаква битова работа.

Например, миеше съдове с една неповторима сръчност или нещо подреждаше.

И тук трябва да напиша, че най-педантично подредените шкафчета и гардероби, най-стриктно изглеждащата дамска чанта,които съм виждала през живота си, бяха нейните: на незрящата студентка, съпруга, домакиня и майка. 

А най-сръчното сменяне на бебешки пелени съм виждала как се прави, когато тя го правеше, при това наистина става дума за пелени. По онова време нямаше памперси, а само тензухени пелени и лигнинови парчета!

След раждането на първото ѝ дете и когато на път беше второто, през есента на 1984 г. те получиха служебен апартамент от ССБ в "Люлин 10", напуснаха тавана на "Шести септември", тя прекъсна следването си и след това нашите срещи се разредиха. Нямаше домашен телефон у тях в "Люлин", нямах и аз в тогавашната ми квартира.

Освен няколкото образователни степени, които придоби с огромна любознателност и трудолюбие, Сабина беше и многодетна майка. За отглеждането на децата ѝ помагаха майка ѝ и баща ѝ.

Макар и незряща, и с три деца, тя завърши философия в началото на 90-те.

Днес тези деца вече са големи: Ирина е на 35 години; Николета е на 33; Ростислав е на 31 години.

А от втория си съпруг има още една дъщеря: Десислава, сега на 17 години.

Синът ѝ Ростислав защити блестяща докторска дисертация преди две години като докторант по реторика във ФФ:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/rostislav_petrov_davidov_filosofski_fakultet

Не познавам дъщерите ѝ, но сигурно и те са толкова ерудирани, скромни, образцово възпитани и трудолюбиви като своя брат Ростислав.

Животът на Сабина беше посветен на отглеждането на децата и грижите за тях, но и на непрекъснато учене на нещо ново, защото любознателността ѝ беше непресъхваща. 

През 2009 г. е придобила бакалавърска степен и по икономическа психология в УНСС, а през 2017 е станала магистър по бизнес комуникации пак там.

Бог да я прости и нека тя да почива в мир в селенията на праведните!

мемоар и библиография към снимката

снимка на проф. Цочо Бояджиев

В средата на януари проф. дфн Цочо Бояджиев публикува в профила си във фейсбук много снимки от семинари, провеждани във възрожденския град Елена през 80-те години на миналия век. (Даже на миналото хилядолетие, не само на миналия век.) На една от тях съм и аз, заедно с Петър Горанов - състудент, колега, приятел. 

Снимката е от 1988 (или 1989 г.), защото за първи път тогава участвах в тези семинари вече като frisch gebackene Aspirantin. Докато бях студентка, не съм била там, не съм участвала в никакви семинари и конференции.

*

Споделям някои мемоари, защото нашият 130-годишен университет натрупва институционална памет, а тя трябва да се освежава и с личните ни биографии. Историята трябва да се разказва и през личните ни истории. 

*

Станах студентка по философия през октомври 1982 г., а както винаги на първия учебен ден има три тържествени откривания: общо за университета, общо за ФФ, общо за специалността. На третото от тях ни приветства гл. ас. кфн Цочо Бояджиев, който беше наш курсов ръководител. Тази абревиатура кфн ще рече кандидат на философските науки и както самият Цочо казваше по онова време: "цялата ни соц-терминология и номенклатура на научните ни степени и звания показва, че не сме учени, а се домогваме до ученето. Какво е това "аспирант"? Каква е тази номенклатура "кандидат на науките", защо не се наричаме доктори, както би трябвало след защита на първата дисертация?" 

Е, минаха години, поне това се промени. Вече младите колеги не се наричат аспиранти, а докторанти, и вече стават доктори, а не кандидати на науките.

В първи курс тогава, по тогавашния учебен план основна дисциплина беше Антична, средновековна и ренесансова философия, като през първия семестър лекциите по нея бяха два  пъти седмично, а през втория семестър два пъти седмично бяха упражненията. Но освен за антични, средновековни и ренесансови мислители, по програма тогава имаше и няколко часа за индийската и китайската философия. Дисциплината Източна философия влезе в учебния план 10 години по-късно. Още си спомням как за първото упражнение четох цяла седмица в Университетската библиотека Индийската философия на Сарвепали Радхакришнан. 

Та, по тогавашния учебен план това беше най-"тежката" дисциплина, която изучаваха студентите по философия. На изпита: конспект от 80 въпроса. 

И друг път съм разказвала това на този блог: моля, вижте тук

поста, озаглавен поредица лични годишнини.

Освен всичко останало, за изпита трябваше да напишем писмена работа в обем от 5 до 10 страници. Определянето на темите за всеки един от нас беше на 1 март 1983 г., след една от лекциите на проф. Ради Радев.  

Това се оказа съдбовен ден за мен: 1 март 1983 г. Повече от 50 колеги се изредиха при проф. Радев след лекцията му в 41 аудитория. Той си отбелязваше в един списък кой по каква тема ще прави писмена работа. Дойде и моят ред, бях останала последна, а на коридора ме чакаше колегата и приятелка Дора. Казах на проф. Радев, че искам да пиша по една от трите теми за Сократ, но той ми отвърна:

- Вече шест колеги взеха темите за Сократ, за всяка тема се записаха по двама. Напишете за Седма и Осма книга на Метафизика. Имате много критично и интелигентно излъчване. Сигурно ще се справите.

Не можех да възразя, но се разплаках. Как така Аристотел! Представям си колко ще е сухо и скучно. Вече бях прочела всички диалози на Платон, преведени и публикувани на български и бях пленена от многоликостта на Сократ не просто в отделните диалози, а от многоликостта му във всеки един от тях.

Професор Радев се престори, че не забелязва как се разревах, взе си решително голямата кожена чанта и си тръгна.

Но понеже бях дисциплинирана и старателна, веднага, още следобеда на същия ден отидох на гости на моята колега Антоанета Николова, която имаше Метафизиката на руски и я взех, за да я прочета и конспектирам.

Вечерта на този ден, след прочитането и конспектирането на половината от първата книга, за първи път в живота ми изпитах неизразимото усещане за съдба и предопределение.

Писмената работа, която представих за изпита през юни 1983 г. за кн. Седма и Осма, беше 58 страници.

***********************************

Една година по-късно, през лятото на 1984 г. трябваше да извършим някаква работа, която да ни се зачете като летен трудов стаж или лятна студентска практика.

Отидох при гл. ас. кфн Цочо Бояджиев и му казах, че съм във възторг от диалозите на Платон и трактатите на Аристотел, но той ми отвърна, че за него важно е не написаното, а ненаписаното от Платон и че нищо от Аристотел не го привлича, а го интересуват неоплатоническите коментари на класическите мислители.

За лятна практика ми възложи да преведа предговора към английско издание на коментара на Олимпиодор на Федон. Направих го, занесох му го през септември 1984 г., той ми завери в студентската книжка лятната практика, а аз му заявих:

- Повече никога няма да работя с Вас!

Защото оттогава до днес тръпки ме побиват от догматизма, сектантството, антифилософския дух и антидиалогичността на доктрината за т.нар. неписани учения, която се възприема сериозно от по-малко от 1% от хората, занимаващи се с античност в целия свят. А за ограничеността на неоплатоническите коментатори да не говорим. Не случайно Галилей избира като съвкупен техен аватар Симплиций, когото ползва като глупака Симпличо в Диалога за двете главни системи на света.

Така и стана. Две години по-късно, в края на четвърти курс започна трудното, но все пак успешно писане на дипломната работа, а впоследствие на дисертацията ми за Аристотел под научното ръководство на проф. Радев.   

В лятото между трети и четвърти курс, през 1985 г., отново трябваше да изработим нещо, което да ни се зачете като лятна студентска практика. Трябваше да се обърнем към някого от преподавателите, които ни бяха преподавали в трети курс.

Отидох при проф. Любен Сивилов, тогава може би все още доцент, който ни беше лектор и водеше и упражненията по Теория на познанието. Казах му, че бих искала да преведа от английски някой съвременен мислител, който е писал за философия на езика.

Той ми даде един том със статии на Крипке, Карнап и Ръсел.

Прочетох ги и никак не ми харесаха.

Отидох отново при доц. Сивилов и му казах, че предишната година съм превеждала нещо за философ, който никак не ми е харесал - Олимпиодор. Не исках пак да се занимавам с мислители, които ме отблъскват.

- Ама, защо не Ви е харесал Олимпиодор? - попита той.

- Ами, вижте какви невероятни глупости и окултни измишльотини има в най-популярното му съчинение Животът на Платон.

- Добре тогава, щом логическият позитивизъм не Ви харесва, какъв автор искате да преведете за лятната практика?

Разказах му накратко какво си мисля за езика, чрез който се философства и за преводимостта на философията.

- Аха, това, което си мислите, вече е много хубаво представено в теорията за езиковата относителност на Едуард Сепир и Бенджамин Уорф. Добре.

След една седмица получих от него 120 страници - статии на Сепир, които преведох през лятото и ги занесох за заверка през есента.

- Не може само превод, - каза доц. Сивилов. - Трябва да напишете и 10 страници коментар за общото Ви впечатление за тази теория.

Написах скорострелно коментар, заверих успешно лятната практика и след трети курс... а след две години написаното се появи в Бюлетина на Българското философско дружество Философска панорама. 

Включен е там в рубриката за студентското творчество, представено на семинарите в Елена, макар че като студентка не съм участвала в тях.

Любен Сивилов е описал накратко на с. 38-39 първите два семинара, като е отбелязал, че някои от резюметата на докладите са на студенти, които са били активни през годината, а не участници в сбирките в Елена.

През 1984 г. темата на семинара на епистемолозите е била Познание и общуване, а през 1985 г. - Съвременни теории за познанието. И през двете години сбирките са се провеждали съвместно с групата за изучаване на Ренесанса на XII век, ръководена от доц. Цочо Бояджиев. Тази медиевистко-епистемологическа сдвоеност на семинара в Елена продължава и по-нататък през 90-те години. 

Текстовете в рубриката в този брой на Философска панорама са:

Димка Гичева. Няколко щрихи към теорията за относителността на езика. с. 40-48.

Виктор Цаков. Плурализъм, херменевтика и научно познание. с. 49-50.

Валентин Дишев. Едно пътешествие във времето. с. 51-53.

Георги Теологов. Конрад Лоренц и обратната страна на огледалото. с. 54-55.

Олга Будинова. "Теория на познанието" на Йоханес Хесен... с. 56-57.

Моис Файон. Ноъм Чомски - "Език и мислене". с. 58-59.

Румяна Дулева. Мориц Шлик и неговата "обща теория за познанието". с. 60-61.

Иван Тодоров. Семантичната теория на А. Тарски за истината. с. 62.

Олег Георгиев. Възникване и развитие на раннохристиянските школи, проблеми на образователното съдържание в християнството и някои въпроси, свързани с отношението между класическите и раннохристиянските школи. с. 63-65.

Стела Петкова, Валентин Дишев. Шартърската школа откъм западната фасада на катедралата. с. 66-68.

Георги Каприев. Две виждания за раннохристиянската представа за времето. с. 69-70.

***

За съжаление, изданието Философска панорама няма ISSN, така както и вестникът Алма матер, както и списанието Югозападни листи, както и списанието Сократ. Много от тези издания с краткотраен живот през 80-те или 90-те години на миналия век не знам дали могат да се намерят в каквато и да било библиотека.

***

Заниманията ми с теорията за езиковата относителност продължиха и след това, като описах това, което съм разбрала от нея в студията, първата студия която написах, когато бях аспирантка: Гичева, Димка. За необходимостта и възможността на превеждането на Аристотел на български език, Годишник на Софийския университет. Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, с. 48-77.

избираемият курс завършва

Избираемият курс Античността в художествената литература и естетиката...

ще завърши тази седмица, като във вторник от 18.30

в ауд. 187 в Гълъбарника участниците в курса и доц. д-р

Николай Гочев ще говорят за Истинска история на Лукиан и

Чудните приключения на барон Мюнхаузен на

Рудолф Ерих Распе

Истинска история:

https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhZS1ZTzhmQ0hrTFk/view?usp=sharing

Приключенията на барон Мюнхаузен:

https://chitanka.info/text/26976-chudnite-prikljuchenija-na-baron-mjunhauzen

https://chitanka.info/text/785

В срядa,16 януари,

от 18.30 часа в ауд. 187 в Гълъбарника гост-лектор ще бъде доц. д-р Боян Манчев.

Неговото изложение ще е съсредоточено върху главата Погледът на Орфей от Литературното пространство на Морис Бланшо. 

В своето съобщение за лекцията колегата Манчев пише, че книгата съществува на български благодарение на щедрото преводаческо усилие на рано напусналата ни Весела Антонова. 

Вероятно ще бъдат споменавани и поетически текстове, най-вече на Рилке - на първо място, Орфей, Евридика и Хермес и, разбира се, Сонети към Орфей.

Боян Манчев посочва, че преводът на Стоян Бакърджиев на поемата е достъпен онлайн тук:

https://chitanka.info/text/31236-orfej-evridika-i-hermes

хубав зимен ден

впечатления от разговора

И друг път съм разказвала това: в началото на 90-те години два пъти участвах в Националната олимпиада по философия като проверител.
Първият кръг тогава беше различен като регламент от сегашния. Сега учениците от всеки град пишат на място, в определено училище и за ограничено време, кратко разсъждение върху един измежду няколко фрагмента.
През първите няколко години на олимпиадата, която тази година закръгли юбилейните 30, за първия кръг учениците трябваше да изпратят в затворени пликове, анонимно, свои реферати, есета, доклади или разработки, самостоятелно написани от тях, без ограничение на обем, използвана литература, тема и съдържание. Само учителите им знаеха кой текст от кого е писан.

През 91-ва година за първия кръг бяха получени много работи и някои от тях бяха равностойни на половин дипломни работи. При това на магистърски тези, защото по онова време все още не бяха въведени трите степени и следването по повечето хуманитарни дисциплини в университетите беше петгодишно. Повечето работи, изпратени през 1991 г., бяха по 25-30 страници. Като начало споменавам обема. Но и като избор на проблем и начин на обсъждането му имаше няколко смайващи. Особено ме впечатлиха две: едната беше посветена на символиката на кръвта в християнството и исляма, а другата - на проблема за влудяващата еротика на властта в Калигула на Албер Камю. Не съм сигурна как точно бяха озаглавени, но се надявам някъде този безценен архив от първите олимпиади да се пази.

От първия до националния кръг, който се проведе в Добрич в края на май, многократно се опитвах да отгатна кои точно ще се окажат авторите на няколкото текста, които ме бяха впечатлили най-много. След като бяха разсекретени имената на учениците стана ясно, че онези двама, които бяха получили максималния брой точки на първия кръг, са получили пак максималния и на националния. Явор и Антония, които бяха съученици от един и същи 12-ти клас на НГДЕК. А впрочем, през тази година Явор Гърдев става първенец и на Националната олимпиада по български език и литература.

През есента Явор и Антония станаха студенти по философия, но на следващата година Антония замина за Бостън, а Явор направи нещо, което по онова време и при тогавашния Закон за висшето образование беше възможно: освен философия, започна да учи и режисура в НАТФИЗ под ръководството на професорите Иван Добчев и Маргарита Младенова. Fortunae filius, както сам казваше за себе си преди, галеник на съдбата.

И така, 28 години по-късно от написването на огромния анализ на пиесата на Камю, Явор Гърдев, вече поставил 42 пиеси на сцена, една опера, режисирал един харесван и награждаван филм, но и още един, (който очаква монтаж) и няколко радиопиеси, снощи беше гост-лектор на избираемия курс Античността в художествената литература и естетиката..., който се предлага на студенти от бакалавърската програма по Класическа филология и от МП Антична култура и литература във ФКНФ.
***
В три избираеми курса, които са водени от доц. д-р Николай Гочев и се провеждат сравнително ритмично там, през година или всяка учебна година, много често като гост-лектори и гост-дискусанти се включват и много други преподаватели. Не само от други факултети, но и от други университети.

Ако щракнете тук, ще видите кратко представяне на темите и лекторите в семинара "Класическо образование и идея за класическа древност" в България през първата половина на ХХ век, така, както бе осъществен през пролетния семестър на 2011/2012 г.

Другите два семинара, които се случват по подобен начин - с много гостуващи лектори и с обновяване на съдържанието им почти изцяло почти всяка година - са Интелектуалците през античността и Античността в художествената литература и естетиката...
***
Снощи се случи нещо за първи път и дано да има и следващи подобни събития в интердисциплинарните семинари.

Беше показан филм, при това неизлъчван никога и никъде досега: спектакълът Калигула по пиесата на Албер Камю, съвместна продукция на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Театъра на ветровете в Лил, Франция.
Филмът е сниман в 3 последователни дни и от три различни камери, като показва представлението изцяло в неговия финален, но пренатален етап: на края на репетициите и преди премиерата. Режисьорът като перфекционист-и-педант не беше особено доволен от качеството
на някои технически параметри, но все пак публиката в Конферентната зала го хареса много.
Повечето от присъстващите бяха студенти, които поради младостта си няма как да са гледали представлението, а то е имало дълъг 6-годишен живот в афиша на театъра във Варна.

След това имаше интересен разговор, в който стана дума за:

- драматургията на Камю като противовес на прекалено, може би ненужно демонизирания образ на Калигула, с който сме "облъчени" от романите (Аз, Клавдий и Аз, Месалина) и зрелищните екранизации по тях на Робърт Грейвс, да не говорим за популярността на Светоний; по тази тема режисьорът сподели за търсенията си на изследвания на по-обективистични и фактологично трезви историци на античността и класически филолози, анализирали и други исторически извори;

- аналитичната работа с текста при репетициите на маса и начина, по който режисьорът, конкретно този режисьор, вдъхва на актьорите онази душа на спектакъла, която от мисълта и словото на драматурга ражда живота на живото действие на сцената;

- чудовищното насилие на тираните и очистващата сила на подобни произведения на литературата и театъра, които някак ни предупреждават и предпазват от зверското и животинското, което дебне в тъмните кътове на човешката природа - винаги и навсякъде;

По този повод си спомних за смразяващото описание на гражданската война в Керкира и за мрачните мизантропски разсъждения на Тукидид: войната и страстта към власт и надмощие превръщат хората в зверове.

Но не цитирах Тукидид, а зададох въпрос за общото, което според режисьора свързва квартет от негови постановки. Но не, нямах предвид постановката Квартет, а четирите постановки Калигула, Бастард, Крал Лир, Марат/Сад. Като Бастард не съм гледала, защото тя се играе само дълбоко под земята, в изба близо до Варна.
От публиката ми подсказаха и Хамлет, но според мен Хамлет не е в тази трагична линия на трагедия за човека, който става жертва на собствената си безгранична, тиранична власт.
***
В разговора стана дума и за основоположенията в естетиката и философията на режисьора за екстатичния театър, които са изказани още в магистърската му теза, озаглавена по този начин и защитена в катедрата по Логика, етика и естетика през 1997 г. под научното ръководство на доц. д-р Мая Иванова, публикувана изцяло в една от "тухлите" на Демократически преглед от 1997.

Говорихме и за спектаклите на режисьора, в които има театър в театъра, или пиеса в пиесата. Като най-важни, разбира се, са Мишеловката в Хамлет и постановката за безсмъртието на душата в Чайка на Чехов.
Пърформансът в Калигула е per-forma-нс. Изгубване на човешката форма, на човешкия лик на Калигула в налудничавото му самообожествяване като Венера. Пърформънс на деификацията, която показва абсурдността в тиранията на Калигула, без пиесата на Камю да става от това абсурдистка.

В разговора стана дума и за още, и за още.
За лекцията му в НБУ, публикувана в "Литературен вестник" със заглавие "Родината ти предлага винаги много повече...",
особено за онази знаменателна постановка

 ... един спектакъл на Ян Фабр, озаглавен „Планината Олимп“. Става въпрос за 24-часов спектакъл, който прави опит за антично мистериално действо, работещо на нивото на директната идентификация и довеждащо публиката и собствените си изпълнители до това, което древните наричат „екстаз“ – в онзи смисъл на излизането от себе си, което би могло да доведе до очистителен ефект. В ерата на постдраматичния театър това е малко еретично да се споменава, защото то отвежда до един класически корен на драматургията, който обаче за мен е изключително валиден. Това е коренът на драматургията, който напипва може би най-важната функция на театъра в общността... (цитирам публикацията в "ЛВ", бр. 9/2018).

***
 Само финалната част от разговора е запечатана на видеозапис - отново благодарение на колегата-математик Боил Мусев, който се върна от задгранична командировка, за да документира поне част от станалото.