назад към Солон

Нека първо да уточня, че тук става дума за Солон, който е най-първият конституционалист и законодател в Атина, поет и пътешественик, заслужено тачен като един от Седемте мъдреци на Елада, неизменно присъстващ във всички списъци на мъдреците, предлагани от по-късни автори и неизменно посочван на най-първото място редом с Талес от Милет.

Също така си признавам, че пиша за него, едно, защото е малко познат, речи направо неизвестен у нас и незаслужено подценяван. И второ, защото според мен е крайно време у нас да се въведе чрез промяна в Избирателния кодекс частична жребийна демокрация или двустепенна жребийна демокрация.

Това е накратко, сега по-подробно за който има време и търпение да чете повече.

Солон е писал много хубава поезия, някои от стиховете му са лирични, други са полисно-публицистични. Запазени са фрагменти от тях.

Той е бил не просто мислител, разтревожен за съдбата на полиса, а много повече от това. Не е писал трактати и текстове по философия на политиката, но е бил убедителен в говоренето и убеждаването на атиняните, които, достигнали до ръба на гражданска война, се съгласили да приемат неговото законодателство, за да се избегнат кръвопролитията и взаимното изтребление.

За Солон четем в т. нар. "Лидийски логос" на Херодот, в космогонично-космологичния диалог Тимей на Платон, в Никомахова етика и Атинската полития на Аристотел. Без да споменава изрично Херодот, тъй като е било всеизвестно кой е писал пръв за това, пак Аристотел в Политика подробно и детайлно описва основните шест рода и ейдосите, включени в тях, на държавните уредби – трите добри и трите лоши. Трите добри са царската власт, аристокрацията и политейята, сиреч добрата демокрация. Изродените им аналози са тираничната власт, олигархията и властта на тълпата. Важен критерий за удържането на властта на мнозинството в добро състояние е наличието на средна класа. Няма ли средна класа, нещата отиват на зле според Аристотел.

Първи за тези родове на политеумата, сиреч на държавните уредби, разговарят Отанес, Мегабикс и Дарий в Трета книга на Херодотовите истории, или История (в цялостен превод на български я четем благодарение на проф. Петър Димитров, но има и частичен превод на най-поразителните новели, направен от проф. Доротей Гетов).

За Солон, който е архиначинателят не само на подобно теоретизиране, но и на узаконяването на първата конституция в Атина, записана върху дървени плоскости, са писали и други по-късни автори. Например Плутарх. Написаното от него животоописание на Солон е преведено от доц. Невена Панова на български и пак от нея има интересни студии и статии за него, като най-достъпната и кратката е тук: https://litvestnik.com/2019/03/28/

За съжаление, Солон е до такава степен непознат у нас, че преводачи и редактори на книги го бъркат с цар Соломон!

Заради това съм снимала корицата на тази книга за Атлантида, която е най-горе.

На страница 51, а и другаде, Солон изведнъж се оказва Соломон, Либия става Ливия и т. н. А Либия е наименованието не на днешната страна, а на континента Африка за елините по онова време.

Но какво да се прави. Някои преводачи и редактори си подремват, докато превеждат и редактират. Пък и защо ли да внимават и да треперят над текстовете, като вече има толкова книги, от старателно по-старателно преведени и редактирани, които са непризнати като съществуващи? 

Но сега да се върнем към най-точното представяне на Солоновото конституиращо конституционно дело. Точно е, но е много конспективно това, което четем в Атинската държавна уредба или Атинската полития на Аристотел. И все пак никой не го оспорва, за разлика от твърде странното обяснение на Плутарх, че Солон спечелил известност сред атиняните освен с всичко останало и с това, че се преструвал на луд! И така, като се преструвал на луд, хем изразил свободно мнението си за войната на Атина срещу остров Саламин, хем избягнал смъртното наказание заради тази паресия.

Плутарх е бил талантлив писател, който може и творчески да е прибавял към биографиите на великите мъже, портретирани от него, "факти" и "сведения", които не са засвидетелствани другаде.

Но никой не оспорва конспектираното в Атинската държавна уредба. Ще напомня някои места от нея в превода на проф. Гаврил Кацаров.

Малко преди Солон да предложи своя конституционен проект, а атиняните да го приемат, "длъжниците губели свободата си, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина"...

В 5 глава четем: „мнозинството робувало, демосът въстанал срещу аристократите”. Солон станал миротворец и помирител; по произход и достойнства бил от първенците на полиса, по имущество и занятие – от средното съсловие. Според него причина за гражданската война са били богатите, които поробвали неплатежоспособните длъжници заедно със съпругите и децата им. Той се боял от „сребролюбието и високомерието” на малцинството на най-богатите.

В 6 гл. Аристотел хвали Солон за освобождаванета на демоса, т. нар "сейсахтейя". Тук трябва да се уточни, че освобождаването не е било абсолютно, робството се запазило, но родените като свободни граждани вече не можело да бъдат превръщани в роби, когато обеднеели. Бил умерен и справедлив. Аристотел подчертава, че и двете „партии” го намразили, защото предпочел благото и спасението на полиса.

В 7 гл.: законите на Солон пожелателно-утопично от него били въведени за период от 100 години! Все пак като истински реален политик той преценил, че реалистичният срок, през който те не би трябвало да се променят, дано да е 10 години. 

С друго свое законодателно дело Солон станал така да се каже баща на идеята и практиката на "прогресивното подоходно облагане". Разделил гражданите на 4 групи според размера на приходите и имуществото им. В първата група влизали пентакосиомедимните, които имали по 500 мери; после конниците – 300 мери; после зевгитите – с по 200 медимна; и накрая, тетите – те можели да участват само в Народното събрание и съдилищата, но не и в онова, което по онова време е било аналог на изпълнителната власт. Не можели да бъдат архонти. Поради това за тях пише, че „тетите не вземат никакво участие в управлението”. 

В 8 глава четем за онова, от което може да вземем пример днес: 

бил е въведен  предварителен избор на 10 групи от по 10 кандидата и последващ избор по жребий измежду тях чрез бобени зърна. Така били избирани 9 архонта, които по функции се равняват на днешните министри.

Имуществен ценз е имало за избора на ковчежниците/тамиите. Те пак са се избирали по жребий измежду пентакосиомедимните – групата на най-богатите.

Аристотел хвали Солон: Преди това Ареопагът назначавал за една година най-висшите държавни служители (подразбира се измежду аристократите). Безспорно жребийната демокрация, при това двустепенната жребийност, при която първо са били избирани 10 групи с по 10 кандидати, а после измежду стоте са били избирани деветте архонти, сиреч министрите, е била много по-демократична от назначенията на Ареопага. 

И още, Атина е била разделена на 4 фили; всяка фила имала 3 тритии; всяка трития – 12 навкрарии. Длъжностни лица, наречени навкрари, събирали данъците и таксите.

Солон учредил Съвета/Буле на 400-те, това е била органът на законодателстването. В него влизали по 100 члена от всяка една от четирите фили – пак по жребий и за срок от една година.

Солон се опитвал да остане равноотдалечен и съветвал: по време на мир по-добре е никой да не се присъединява към партиите, но стигне ли се до гражданска война, обратно – всеки е длъжен да вземе страна. Никой не може да остане неутрален, всеки трябва да заяви на чия страна е, като така много бързо ще стане ясно всяка една от фракциите колко е голяма и гражданската война ще свърши максимално скоро.

В 9 гл. е заключението, че трите най-демократични мерки, предприети от Солон са: забрана на заробването; правото на жалба в съда; правото на обжалване на присъда. „Народът, като стане върховен съдия, добива и върховната власт в държавата” (по превода на проф. Кацаров).

От гледна точка на философията и принципите на правото, много от които са валидни и днес, на Солон се падат две огромни заслуги: той е първият човек, който предлага да има един основен закон, а всички останали по-частични и по-частни закони да са съгласувани изцяло с основния. 

Също така той с жестока непоколебимост отстоявал правилото: един закон действа от деня на приемането му и не може да има обратно действие за времето преди приемането му. Това довело отново почти до гражданска война, заради закона, който давал право и на жените да наследяват. Право да наследяват получили и вдовиците, и дъщерите на починалите мъже,... но овдовелите и осиротелите преди приемането на закона поискали и те да могат да наследяват. Което довело до бум на съдебните спорове...

В 11 гл. четем, че след всички тези основополагащи конституционни изменения и записването им на дървени плоскости,  Солон отпътувал за Египет за 10 години. Само страхът от насилия, кръвопролития и взаимно изтребление вразумявали атиняните и те приели законовите му разпоредби като необходимата преграда пред погибел за полиса. А иначе, той принципно се противопоставял и на демократите, и на аристократите, и в един от стиховете му четем:

 „аз бях като граничен стълб помежду две враждуващи войски”

И така, назад към Солон

Поредната криза в Родината не е само политическа, а криза на държавността. 

Народното събрание вече втори ден не работи. 

По този повод ще напомня, че според

член 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

Народните представители според Правилника, съгласно който работят, трябва да са в пленарната зала от сряда до петък. Дните за срещи с избирателите им по места са други.

Това ли е равенството пред закона? От времето на Солон и Херодот равенството пред закона се уважава като стълб на държавността – и при монархиите, и при аристокрациите, и при властта на мнозинството. Неслучайно напомних за знаменития триалог между тримата перси, разказан от Херодот в Трета книга на неговия Логос пойкилос.

Ако аз не проведа две последователни лекции в университета, ще ме уволнят незабавно ( вече 14 години търсят повод да го направят).

Народните представители, които вече два дни последователно не са в пленарната зала, защото Мутрата така им нареди, какви последици ще изпитат?

Затова предлагам частична жребийна демокрация.

На избори повечето от избирателите не гласуват – нито на местни, нито на парламентарни.

Тогава нека да въведем отново частична жребийна демокрация.

Ще поясня с пример. Например, на изборите в Пазарджик преди няколко дни са гласували 35 % от имащите право на глас. Нека в новия общински съвет да влязат 35% от общинските съветници, като броят им бъде разпределен пропорционално на гласовете за съответните листи.

А останалите 65% от местата в общинския съвет да бъдат определени чрез жребий измежду всички пълнолетни граждани на общината.

Съответно и на парламентарни избори да е така. Съответно и пропорционално на избирателната активност да се определя броят на народните представители, излъчени чрез изборите. Това ще рече: ако са гласували 40% от имащите право на глас, 96 народни представители да влязат в Събранието според пропорцията, която им е отредил вотът, а останалите 144 депутати да влязат чрез избор по жребий измежду всички български граждани, които имат право да бъдат избирани.

Така чрез жребий може да определяме и министрите, и министър-председателя. 

Според мен в много случаи случаят ще води до по-добри резултати, от "това, което имаме като дадено сега" – както казваше вече незаслужено позабравеният партиен строител на мутренската камора г-н Цветан Цветанов.