поетът е написал

 

П о ч и в а     с е

Почива се и сред война.

Нащърбените пушеци се дърпат, кон умира,

по каските простреляни,

по камиони, паднали на гръб,

ръждясва тишината.

 

Бодливото поле

като пребита патица залита, на всяка крачка

в дупка се препъва, в корени измъкнати се вплита

и го сипе пясък с дребни влажни камъчета

с но някое монокълче от лед.

 

Мирише на изпържени греди,

дюшеци, снимки, пелени, наблизо съскат

в огън гребени и пеперуди, вързопчета писма,

прободени с два реда мигли, блъснати с кълбо замаян

въздух на застинали над кладенец гърди.

 

И твойта пазва скърпена дими,

засъхналите клончета (където няма –

крайчец от конец чернее), в краката ти пищят

железни стърготини, в очите ти умират къщи, кули,

мостове с напънати стени.

 

Един безкраен залък на езика ти се рони,

бездънните торби на джобовете ги усещаш

като клепнали крила, на дланите ти всички линии са

скълцани, омесени са с тиня от пълзене,

в косите ти е перушина, все едно конфети:

–       ––  Седиш, Жумиш в Ненатанцувалия Се Салон!

Посоките са сбъркани, но по една от тях,

далече, близо, между клони се люлее твоя дом,

ограда, ако не е пепел, ако пепелта не е отнесена,

ако където е отнесена, е оставена на спокойствие,

ако не е превърната на прах, ако праха

поне донякъде е прах.

 

Ти седиш, дъвчеш ръждива тишина

в мир до оръжието с пръст извит, чукат всички

часовници, чукат, патицата куца-пада, пада-куца,

чукат, докато зазвънят да станеш и да тръгнеш

към горещата земя.

***

Щ у р ц и   з е л е н о л и к и

Опънати

Напрегнати

вкопани в корен-камъни.

Чупят

тишината,

упорито я преглъщат.

Наводнения,

земетресения,

войни,

 

за всичко сме предупредени.

***

Биньо Иванов, от „Зрящият е хляб. Избрано“, съставителство и послеслов Яна Букова, изд. „Аквариус“, 2022, с. 29-31