отговарям на al

  

al са инициалите на Александър Лозев – наш колега, който има множество публикации в 

Литературен вестник, в електронното списание Philosophia, във Философски алтернативи, в Култура.

Още повече са публикуваните статии и рецензии за книги на блога му, наречен

Книги и коментари: http://booksandcomments-al2.blogspot.com/

За съжаление, не го познавам лично и не знам дали е независим учен, или е включен в някоя институция. В неговите текстове се вижда голяма ерудиция и запознатост с най-нова интерпретаторска литература по историкофилософски теми и съвременни мислители.

През последните години той понякога коментира мои постове на този блог.

Eто какво написа той по повод на блогпоста, озаглавен Куриози около "Метафизика", цитирам го изцяло:

Адвокатите на латинизирането няма за какво да се молят, след като "идея" твърдо и безусловно в днешните англоезични издания е "форма". Хилеморфизъм? - това звучи материалистки някакси, но ако морфе е форма, т.е. идея - нещата отиват там, където си им е мястото. Няма нужда от много ровене за да се намери обсъждане на предполагаемо аристотеловия трактат "За формите" (доста измъчено звучи заглавието на Гейл Файн "On Ideas: Aristotle's Criticism of Plato's Theory of Forms" (Oxf.U.P.1993))

Ще има ли някой проблем с усия, латизирано като субстанция? Ако е достатъчно тривиално да се види калката есенция, няма ли опасност някой да върне субстанцията към гръцкото хипостазис. Стои под? значи understanding. Ми те, тия преводачи, знаят ли въобще какво правят?

Ето и мой отговор на неговия коментар към Куриози около "Метафизика": 

Здравейте, al и много Ви благодаря за коментара!

Да, така е, в много съвременни езици превеждането на Платон и писането
за него все повече унифицира и уеднаквява терминологията.
Правила съм справки и сравнения с различни преводи, но някои от езиците по-отдавна, обаче в интерпретарската литература, особено в англоезичната
твърдо "формите"
завземат и изземват всички останали думи, с които Платон говори за онези
там, отвъднебесните, които са вечни, неизменни, нематериални, умопостижими.

В нашите български превод е чудесно това, което са решили преводачите в миналото.
В никакъв случай да не се търси уеднаквяване на термините нито
при превода на отделните диалози, нито да се предприемат опити за нещо
(безумно според мен)
като конкорданс. Достатъчно е, че всеки диалог има коментари от своя преводач и
обяснителни бележки и никак не е случайно,че само Закони има индекс.
Защото Закони е един квазидиалог, в който единият събеседник изцяло доминира,
другия му партнира, но като спаринг-партньор, а третият почти през цялото време
мълчи като пън.
И затова Закони с неговата доминираща монологичност може да се снабди и с индекс,
и нашите колеги Невена Панова и Георги Гочев са го направили.

Богатството и многозначността на думите, с които Платон си служи в отделните диалози
и в Седмото писмо, никак не е случайно.

Например, като първа и основна бележка под линия в статията на Лъчезар Томов Бифуркиращите системи, неопределената диада и защитата на теория на ейдосите (в сб. АРУКО – Четения, 2023, съст. Д. Гочева, Силвия Кръстева и Петър Горанов)

на с. 305 е поместена справка, направена от Димитър Драгнев
за текста на неговия колега.

Димитър Драгнев след внимателна работа с два диалога е преброил, че
в диалога Федон
ἰδεα се употребява 8 пъти, οὐσία – 6 пъти, εἶδος – 16 пъти, γένος – 5 пъти,
μονάς – 2 пъти;
а в диалога Парменид ἰδεα се употребява 6 пъти, οὐσία – 59 пъти, εἶδος – 49 пъти, γένος – 4 пъти,
μονάς – не се употребява нито веднъж.
А παράδειγμα се употребява само 1 път.

И никак не е случайно, че μονάς в Парменид не се употребява нито веднъж!
Обаче във Филеб се употребява около сто пъти, което също не е случайно.

В диалозите според мен няма нищо случайно, нито едно изречение, нито една дума.

Включително това, коя от 15-те думи и изрази (като "само по себе си съществуващо", "сама по себе си", сиреч "сама причинена от себе си" и прочие) е употребена в един или друг диалог,
коя преобладава в един, а напълно липсва в друг.
Композицията и тематичната сплитка на всеки диалог са изисквали като уместни
и сами-чрез-себе-си-проясняващи-смисъла-и-значението-си
веднъж идеите, друг път ейдосите, или същностите, образците, монадите, формите, причините, родовете, умопостижимите, истински съществуващите и прочие.

В това отношение – според мен –

терминологично най-скрупульозен и прецизен от българските преводи е
преводът на Държавникът и Филеб, направен от Донка Марковска.
А най-редакторски обработен, точен, добре звучащ и отлично коментиран е преводът на
всички диалози, преведени от Георги Михайлов. Само неговите преводи са редактирани от съпругата му, която е била и колега-класичка, Слава Михайлова.

Що се отнася до питането на al

Ми те, тия преводачи, знаят ли въобще какво правят?,

(за пореден път) да отговоря:

Сред преводачите на философска литература у нас малцина са онези, които от пролетта на 1988 г. десетки пъти на различни места, в различни формати и на различни форуми, пред студенти и/или колеги-преподаватели, в аудитории на няколко спецсеминари или на конференции, както устно, така и писмено са обяснявали какво знаят, че (трябва да) правят, когато превеждат Аристотел.

Да припомня за тези четири издания на снимката:

Всяко от тях има някаква отлика и нещо, което го прави уникално, а именно:

– Единствено и само в изданието на "СОНМ" от 2000 г. може да се прочете преводът на Иван Христов на книгите от Четвърта до Девета, както и неговите коментари, индексите на понятийната стратегия, избрана от него и встъпителната му студия, озаглавена Метафизиката в Аристотеловата "Метафизика" ;

– В изданието на осемте книги, публикувано от "Дива 2007" през 2017 г., има две встъпителни студии от мен и четири тематични библиографии, две от които са за преводите на български и аристотелознанието у нас;

– В изданието на централните шест книги, публикувано от "Дива 2007" през 2019 г., може да се намерят конспектите на преводача, т. нар. иманентна преводаческа херменевтика;

– В изданието на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" от 2020 г. в едно книжно тяло, в превода на един преводач, са събрани и подредени 14-те книги в реда, отреден им от Андроник Родоски.

А най-новото издание на Университетското издателство, което тръгна към читателите на 6 април, преди един месец, е по-голямо от предишното със 120 страници, тъй като в него е включен конспект на преводача Николай Гочев на най-същинското от текста, съпроводен с гръцки текст на най-трудните места.

И последно, но не и по-важност.

AL, Вие сте много ерудиран. 

Що се отнася до истинските преводи, направени от преводачи, които са знаели какво правят, процедурата е ясна.

Всеки, който иска да провери дали преводачът е знаел какво прави, трябва да отвори съответното издание и да види има ли в него предговори или встъпителна студия, има ли и какви са коментарите, има ли библиография.

У нас има и преводи-фейк, за които ние колегиално (засега) си мълчим, защото все още преводите на античните философи са малко.

Първо.

Преводите-фейкове, които не са направени от старогръцки, а са преводи на преводи, al,

се разпознават много лесно по индекса.

Като го отвори човек за справка и види, че още за първите две-три понятия, които търси в текста, в индекса пише едно, а в преведения текст е друго, от това става ясно:

преводът е направен от превод на модерен език, а преводачът и редакторът

б а л а м о с в а т

лековерните и некомпетентни читатели, като са копирали и пейстнали индекс 

на понятията от

някое чуждоезично издание.

Обаче индексите са детекторите на лъжата на преводите.

В преводите, направени от други преводи, има разминаване между индекса и превода

на български, представен – като уж – направен от оригинала.

А да не говорим за това, че някои такива фейк-преводи изобщо нямат индекс!

Второ.

Някои фейк-преводи нямат библиография и премълчават за съществуването на други преводи на български на същото съчинение, които са частични, 

публикувани са в списания или електронно, и от чията терминология преводачът обилно е  к р а л, 

без да спомене за съществуването на превод на пет книги,

достъпни публично онлайн в превод на друг колега, или за превод 

на една книга, публикувана в списание и изцяло заимствана

само с промяна на словореда, с разместване на местата на думите в изреченията. 

По това се познават фейковете, колега al.

Или нямат библиография и си траят за други преводи на български.

Или нямат индекс.

Или дори и да имат индекс, още на първото потърсено понятие изгърмяват.

Обаче най-срамното е следното: имаме издания с паралелен гръцки текст, в които не е посочено от кого е направен и откъде е заимстван.

Гръцкият текст на нито един античен автор не пада от небето и не се рони като цветчетата на плодните дръвчета през пролетта.

За да се появи гръцкият текст на една книга на Аристотел, която е "само" в три книги, някои колеги са обикаляли библиотеките по света с десетилетия и очите им са изтекли там да разчитат и сравняват ръкописи върху пергамент, да гледат цвета на мастилата, ползвани преди хиляда години, да гадаят за съкращенията, използвани от един или друг преписвач и прочие.

Издаването на преводни текстове с паралелен гръцки текст, в което не е посочено чие е това издание на текста,

 е образцово 

п л а г и а т с т в о, не по-различно от плагиатстването от статии или книги.

Има и още много да пиша по темата, но по-нататък.