На снимката се виждат само две от тях, защото третата още не съм я видяла като отпечатано книжно тяло. В самия край на 2022 г. доц. д-р Антоанета Николова-Георгиева публикува две чудесни изследвания: Философия на динамичността. Особености на китайското философско мислене и В центъра на кръгообразния поглед.
И двете са издания на "Изток-Запад".
На жаргона на публикационната терминология, вкарваща нашите текстове в прокрустовото ложе на строги жанрове, които могат да бъдат точкувани и претеглени от (пишман-)наукометрията, първата е образцова историкофилософска монография, в която се защитава тезата, че
"китайската философия е преди всичко учение за динамичността на света, учение не толкова като теоретично построение, а като представяне на насоки и методи за хармонизиране на променливостта на човека с променливостта на света" (с. 7.)
Това я прави задължителна за всеки, който желае да има всеобхватна философска култура.
***
Втората книга е още по-примамлива за още по-широка читателска група.
В нея има предговор Мостове на синхроничност, написан от проф. Нонка Богомилова.
Първата част е озаглавена Философски, философско-поетични и поетични основания на поезията на вътрешната динамика в Древен Китай. Основна тема в нея е дао-поетът, дао-поезията и Стихотворни категории на Съкун Ту, както и пейзажната лирика в поезията от времето на династията Тан (618-907 г.)
Втората част е посветена на Поезията на вътрешната динамика в съвременността
Изследването във втората част започва с теоретизиране на хайку и съвременната китайска поезия, но за всички наши съвременни поети, литературни критици и теоретици, както и за посветените читатели на поезия ще е хубаво да се запознаят с анализите на Антоанета Николова на стихотворните творби, написани на български език от
Людмила Балабанова, Красимира Зафирова, Мария Каро, Николай Милчев, Илко Димитров, Румен Леонидов, Антоанета Богоева, Пенка Самоковлиева, Мария Кръстева, Иван Методиев, Крум Ацев.
***
Малко повече ще споделя за третата книга, която не виждате на снимката, защото още не съм я получила. Имах привилегията и удоволствието да я прочета като ръкопис в края на миналата година и ето какво написах за нея като
Рецензия за Философия, религия и
култура на Изтока –
Университетски
учебник, предложен от доц. д-р
Антоанета Николова
Николова-Георгиева за публикуване в
Издателски
комплекс „Неофит Рилски“
Преди да
пристъпя към аргументирането по същество на отличните впечатления, които остави
у мен запознаването с текста на предложения учебник, ще си позволя да споделя
едно общо биографично обстоятелство: с доц. д-р Антоанета Николова-Георгиева се
познаваме от 40 години, от есента на 1982 г., когато заедно започнахме да
следваме в спец. Философия на СУ „Св. Климент Охридски“. По онова време в
учебния план на специалността най-обемната историкофилософска дисциплина беше История на античната, средновековната и
ренесансовата философия, която включваше 4 часа лекции и 2 часа упражнения през
първия семестър, 2 часа лекции и 4 часа упражнения през втория семестър. Тази
гигантска дисциплина започваше с няколко часа, посветени на древноизточната
философия, а в не по-малко гигантския конспект за изпита бяха включени по 3
въпроса за философските школи от древна Индия и древен Китай.
Изучаването
на академично ниво на Философията на Изтока у нас започна и се утвърди като
самостоятелна и задължителна дисциплина едва през последните 30 години, но
солидните академични издания за нея са по-малко от пръстите на едната ръка.
Причините
за това забавяне на университетското преподаване и на академичното изследване
на източната философия са ясни: повечето от европейските историци на
философията, които са изключително влиятелни у нас, са крайни европоцентристи и се подиграват
изобщо на допусканията, че светогледът и мисловните дирения на древните източни
народи могат да бъдат определени като
философия. Красноречив пример за надменен европоцентризъм е Хегел, който в История
на философията, подигравателно заявява, че ще говори съвсем накратко за
индийската „философия“, за да се разбере защо изобщо не може да се говори за
индийска „философия“. В неговата История
на философията[1] казаното за китайската
философия заема по-малко от 10 страници (с. 224-232), а на индийската са отделени точно 20 страници (от 232 до 252 страница), в които четем
високомерни предразсъдъчни оценки за източната мисъл.
От друга страна, теософията и
квазидуховността, която заля книжния пазар у нас през последните 30 години, се
отличава с обратното: отричане на рационалността на западните философии и
почитане само на източния антиинтелектуализъм и интуитивизъм. Според тези
нездрави възгледи, всичко, което се е развило на Запад, се е родило далеч преди
това на Изток. То е било просто пренесено в Европа, като при това при
пренасянето е било развалено и изопачено. В това отношение са повлияли някои
недостоверни сведения за недоказуеми пътешествия на някои антични гръцки
философи до Индия и Египет, които идват от Диоген Лаерций.
В този спор, в който вече два века в Европа се
поставя фундаменталният въпрос има ли
изобщо източна философия, като много точна и понятийно балансирана се
откроява позицията на проф. Иван Георгов. Той е единственият български учен
и пръв преподавател по история на
философията в продължение на десетилетия в СУ, който е представил солидно университетско изложение за почти
всички древноиндийски философски школи.
През последните двайсет години на български
език се появиха впечатляващи академични изследвания на отделни системи, като изследванията на проф. Милена Братоева за
Ведите, на проф. Иван Камбуров и на проф. Александър Федотов – за будизма[2].
Проф. Георгов обаче е единственият автор, който през целия ХХ век е писал на
български език за почти всички индийски философии[3].
В първия том на неговата История на
философията на частта, озаглавена Философските
възгледи у старите източни културни народи, са отделени 250 страници, посветени на индийските философски школи,
като при това има и притурка от 33 страници – преводи, направени от самия него
от санскрит на откъси от Упанишадите, които според него са с най-силните
философски послания.
Интересът към всичко, дошло от Китай през вековете и хилядолетията, през
последните три десетилетия у нас се усили, появиха се ценни книги за различни
аспекти и традиции от китайския бит и живот в миналото и днес, но наистина академичните изследвания на
древнокитайската философия са също
по-малко от петте пръста на едната ни ръка и сред тях бих откроила книгите на
Теодора Куцарова Даодъдзин. Трактат за пътя и природната дарба, превод и текстологично
изследване (С., Изток-Запад,
2019) и Дао. Архетипи на трансцендирането (С., Изток-Запад, 2021), както и книгата (по дисертацията)
на д-р Десислава Дамянова Философията на
Пътя в Древен Китай. Мъдрецът и Дао в „Джуандзъ“, УИ „Св. Климент
Охридски“, 2018.
В този университетско-образователен и публикационен пейзаж, с чиято скица си позволих да започна, учебникът, предложен от доц. Антоанета Николова, се откроява като първото академично изложение на български език за най-важното както за китайската, така и за индийската философия. Това е най-качественото достойнство на учебника в полето на интердисциплинарната област на изтокознанието. В обема на учебника те са равностойни и са представени всички най-важни школи както от едната, така и от другата. У нас има няколко ценни академични публикации, които споменах по-напред, но те се занимават
само с една от двете големи философски традиции и най-често само с една от школите в една от двете.
За
съжаление, дори и сред познавачите и ценителите на Изтока в целия свят много
често се срещат апологети, които фаворизират само една от тях, било то
индийска, китайска, корейска, японска, а подценяват останалите. В учебника на
доц. Николова индийската и китайската философия не просто са представени като
равностойни, но и се завършва с една впечатляваща синтеза за Философската среща на Индия и Китай.
Друго много важно качество на текста е
надмогването и извисяването над безплодната методологическа война, в която
отколе се сражават екстремистите-
европоцентристи и радикалните антиевропейци. Учебникът не се занимава нашироко
с тази културна колизия, а само в началото я щрихира, като в хода на
изложението имплицитно я снема и показва как двете културно-мисловно-философски
хемисфери са част от една общочовешка „сферообразна истина“, ако мога да си
послужа с метафората на Парменид за битието, което е и е логос, и истина.
Още едно ценно качество на учебника е това, че деликатно опровергава някои както източни, така и западни предразсъдъци, които при цялото си ожесточение и непримиримо противопоставяне често се съгласяват с това, че в Азия имало мисловност и духовност, каквото и да означава в случая „духовност“, но тя не е философия, изразима с думи, а е постижима само в безмълвно съзерцание. На този антиинтелектуализъм и мистичен апофатизъм учебникът на доц. Николова отговаря чрез самия себе си: Философия на Изтока има, има най-малко две значими, доста различни, но равностойни и равноценни източни философии, и за тях може да се говори и пише, те могат да бъдат изследвани и преподавани. В тези две философии има интуиции и убедености, които
могат да
бъдат преведени и доближени до много термини и понятия на западната
рационалност, без да бъдат уеднаквени с
тях, а онези схващания и прозрения,
които са несъизмерими с европейската философия, все пак могат да бъдат
словесно обрисувани.
В
контекста на някои от най-важните академични публикации, с които си позволих да
започна, изпъква това, че повечето от тях са посветени на индийската философска
мисъл. Учебникът на доц. Николова има ценното предимство, че авторката му е
чудесна познавачка на класическия китайски мандарин, познава изворите в
оригинал и е превела заедно с доц. София Катърова някои от шедьоврите на
старата китайска литература: Поезия на планините и водите (старокитайска пейзажна лирика, ИК
„Стигмати“, 2003, номинация за превод на годината); Стихове от
Студената планина (стихове на будисткия поет и отшелник Ханшан, ИК
„Изток-Запад“, 2013, която получи наградата на Съюза на преводачите в България)
и на Прокуденият от небесата (стихове на един от
най-известните китайски поети Ли Бо, ИК „Изток-Запад“, 2014)
Още едно
много ценно качество на учебника е това, че макар и да е написан от учен с
безспорна ерудиция и най-проникновено познание на първоизворите, той е написан
леко, четивно и разбираемо. Аналитичните способности, дълбочината на
рефлексията и оригиналността на интерпретациите на доц. Аноанета Николова са
видими в нейната докторска дисертация Екология
и религия, после в три нейни изследвания: Езикът на Пустотата („Аквариум Средиземноморие“, 2003) и новоизлезлите В центъра на кръгообразния поглед и Философия на динамичността (и двете издадени от „Изток-Запад“ преди седмица, декември 2022).
Но не всеки
добър изследовател е добър преподавател и не всеки изключителен учен притежава
таланта за разбираемо лекционно или учебниково споделяне на разбраното от него.
Известно е, че за
написването на един от най-четените в целия свят учебници по християнска средновековна философия акад. Етиен Жилсон е
преценил, че това е едно от най-трудните академични начинания в
хуманитаристиката: голям учен да напише разбираем учебник. Затова като свой
съавтор е поканил Филотеус Бьонер, който да доближи сложното и далечното до
читатели и от студентската скамейка[4].
Колегата Антоанета Николова се е справила блестящо с това нелеко задание. За повечето от нас сигурно е известно, че тя е поетеса с няколко издадени стихосбирки и философски роман, отличен с Националната награда „Христо Г. Данов“.
Според мен
тя е най-добрата съвременна поетеса у нас
и е сред най-добрите наши писател(к)и. С учебника тя
дава образец как да се пише в този труден прозаичен жанр: университетският учебник. Огромен
масив от информация за историята, културата, светогледа,
самобитно-непреводимите и съизмеримо-преводимите философски схващания на
най-значимите азиатски мисловни корпуси е представен кратко и ясно, с четивни
недвусмислени изречения, с гладък словоред и синтаксис, без шаблони и
банализми. Постигнато е златното сечение между ерудицията на истинския учен и
дидактическото майсторство на опитния преподавател. Написан е учебник на
стегнат, лаконичен, академичен, на хубав, български по слог език.
Възприемането на сложната архитектоника на някои от най-важните
произведения и терминологично-понятийни постройки е визуализирано с диаграми,
схеми и таблици (вж. с. 65-72 и 156
от ръкописа).
Учебникът
завършва с Приложение
(с. 204-237 от ръкописа), в което има
откъси от произведения (като повечето от
преводите от старокитайски са на авторката) и избрана Библиография на най-важните от използваните
източници и интерпретациите на други колеги.
Смея да
пророкувам, че всичко това ще направи книгата бестселър. Тя ще се чете с
интерес и лекота не само от студенти и преподаватели по философия, но и от още
по-обширната читателска група от интересуващите се от знанията за Изтока и от
много други читатели, които тъкмо чрез този текст ще намерят Пътя за приближаването
си към други времена и пространства, към други народи и култури.
София, 12 декември 2022 г.
Димка Гичева-Гочева
[1] Вж. История
на философията, С., 1982, превод Генчо Дончев, изд. „Наука и изкуство“, с.
224-252.
[2] Милена Братоева.
Светлина-видение-просветление. Митология,
ритуали и религиозно-философски идеи във Ведите. С., 2012, Индологическа
фондация „Изток-Запад“; Иван Камбуров. Класическата будистка философия. Ч. 1,
Пътят -София : Авангард прима, 2011. Иван Камбуров. Древноиндийската философия в парадигмата на мъдростта: Голямата
игра - [Ст. Загора] : БПС, 2002. Александър Федотов, За реалното и иреалното около създаването на
будисткия канон. В: сб. Класически и
модерни измерения на религиозното откровение. С., АРУКО, 2009, с. 1-5.
[3]
Иван Георгов. История
на философията. Първи том: Древна
философия. С., Университетска библиотека №49, печатница „Ив. К. Божинов“,
1925
[4] Вж. Етиен
Жилсон и Филотеус Бьонер. Християнската
философия, УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, превод Цочо Бояджиев и Георги
Каприев.
