за античната медицина

 

Тази книга е озаглавена

Антична медицина. Въведение и колекция от извори

Автор е проф. Флориан Щегер, който преподава история, теория и етика на медицината, и ръководи едноименния институт в университета в Улм.

Превод от немски: Галина Гайдарова; редактор: доц. д-р Ирена Станкова  

В книгата става дума не само за онзи времеви период, който обикновено се обозначава като „античен“, предимно европейско-гръко-римския, но и за идващите от Междуречието, за древноегипетски и близкоизточни медицински знания и практики, за старозаветните и християнските лекари и лечебни процедури, та чак до византийските и средновековните арабски терапии и лечители.

Тази книга не е традиционна история, нито е традиционен енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред да са подредени изложенията.

Може би най-точното определение за нея е, че е „книга-карта“, книга, в която чрез метода на картографирането са разчертани важни тематични полета с изчерпателно изреждане на най-важните оригинални първоизточници, от които са станали известни сведенията за миналото. Но също така почти към всяко изречение, въвеждащо в една или друга тематична сфера, проф. Флориан Щегер в скоби е посочил име на автор и годината на публикуването на някое от най-новите съвременни изследвания. Има всичко: най-общо представяне и характеристика на най-важното за медицината на определен хронотоп; първичните извори за него; вторичните най-актуални интерпретации; библиография със стотици заглавия в обем от 27 страници (244-271 с.) Повече от 70 фигури, илюстрации, репродукции, снимки, някои от които на автора.

Книга-карта, книга-пътеводител.

В първата тематична сфера става дума за медицината в най-древните цивилизации: Месопотамия, Вавилон, Египет, засвидетелствана в папирусите на Еберс и Едуин Смит, в папирус от Лувъра; в История на Херодот; в храмовите древноегипетски изображения и др. Месопотамското лечителско изкуство е запазено на клинописни текстове и косвено – в по-късни гръцки и латински източници.

Втората тематична област е написаното в Библията по отношение на здравето и болестите, леченията и лекарствата. Разбира се, в свещения текст на Стария и Новия Завет няма и помен от какъвто и да било позитивизъм, а всичко е в теономна перспектива.

Третата тематична сфера е за медицината и философията, или по-точно за медицината според някои известни философи: в началото са първите гръцки физиолози, сиреч философстващите за природата; питагореецът Алкмеон от Кротон; теорията за хуморалната патология, изказана първо от Алкмеон и кулминирала при Хипократ – схващането, че здравето е резултат от съразмерността на четири основни течности в организма на човека, а болестите се появяват при преобладаването на една от тях. Тази тематика се проследява не само до Гален от Пергам и епикурееца Диоген от Еноанда, който остава без внимание в учебникарския канон, а стига чак до лекаря-философ в ислямската култура, най-отчетливо видим в колосалната интелектуална фигура на Авицена.

Следващите тематични сфери са посветени на Хипократ и Хипократовия корпус, като са вписани една в друга като концентрични кръгове – от най-общата проблематика за събирателния образ на т. нар. „Хипократов автор“ и корпуса от трактати се преминава към връзката между лекаря и пациента, към нормите на поведение в началото и в края на живота на човека. Става дума за медицинско-философските възгледи на лечителите от тази школа в светлината на култа към Асклепий; за авторитета на „Хипократовия автор“ през епохата на Елинизма.

Следващите тематични сфери разглеждат възприемането и развитието на гръцките медицински идеи в Рим и специализираните медицински текстове през ранната Римска империя. Представени са най-авторитетните автори от този период: Авъл Корнелий Целз; Скрибоний Ларг; Педаний Диоскорид; Аретей от Кападокия; Руф ог Ефес; Соран от Ефес; Квинт Серен; и накрая отново, но в друга оптика става дума за Гален от Пергам.

Следващите картографии са за гледната точка и ролята на пациента като субект, а не само като претърпяващ, търпящ и понасящ (каквото е значението на думата «пациент»); за лекаря, за обучението и социалния статус на лекарите в Рим, докато е бил република и по-сетне в Римската империя; за обществените, частните и военните лекари в първите векове след Христа; за жените-лечителки.

В главата за християнските лекари се анализират епиграфски и палеографски данни, запазени върху надписи, в папируси, в разнородни литературни източници. Големият проблем, който се очертава тук, е за медицината според християнската теология.

Любопитно е също така, че в книгата се отбелязва, макар и не с отделна глава, възникването на ветеринарната медицина и появата на първите текстове за лечението на животни (първоначално най-вече на коне, защото без конница няма армия...)

Още по-любопитни са сведенията, изворите и интерпретациите за т. нар. «немедицински групи»: масажисти, помощници, фармацевти; за чудотворното лекуване.

В тематичния кръг за културно-научния трансфер през Средновековието са скицирани основните посоки на развитието на сирийско-арабската традиция и ролята на школите в Равена, Толедо и Салерно за съхраняването на всичко ценно от медицинското знание на древните в латиноезичната Европа.

Последната тематична област е медицината във Византия, като в нея са представени изворите, според които днес историците (на философията) на медицината съдят за положението на лекарите във византийското (висше) общество; за народната медицина, за специализираното академично медицинско обучение и за болниците в империята. Подчертава се, че появата на болницата като институция се случва за първи път в човешката история във византийския хронотоп, като е неразривно свързана с християнската етична заповед за любов към ближния, милосърдие и грижа не само за болните, но и за бедните, сираците, бездомните, за всички страдащи. Много интересни, малко познати и почти неспоменавани другаде са медицинските византийски текстове, накратко представени от автора на енциклопедичната книга-картография.  

Освен богатата фактология и кратките точни характеризирания на схващанията и практиките в изкуството за здравето през всички тези епохи, в книгата са посочени и местата от текстове на лекари и/или философи, в които се засягат вечни етични проблеми като аборта, отношението към смъртта и евтаназията.

С едно изречение: книгата е карта-пътеводител за медицината и философията на медицината от Месопотамия и Древен Египет, през Елада и Рим, до арабското, латино- и гръкоезичното Средновековие, като упътва читателя към най-важните извори и най-новите им тълкувания.

Браво на преводачката Галина Гайдарова и на доц. д-р Ирена Станкова, която е редактор и консултант на изданието на «Изток-Запад»!