Като прочетох днес поздрава на Сандолино http://sandolino.blogspot.com/, който е автор на блога с най-хубавите фейлетони
за рождения ден на колегата Петър Иванчев http ://ivancheff.blogspot.com/,
реших да поздравя Петър с една песен от края на 70-те години.
В тази песен се пее за това как като плаваме към Индия, всъщност намираме Америка.
Важното е да се търси. Да плуваме и плаваме, да пътешестваме в търсене.
На многая и благая лета, Петре.
Благодаря!
ReplyDeleteЗнаеш ли, Димке, много странно, но допреди да се срещнем по тези места, понякога си спомнях за теб при споменаването на онзи ужасен атентат от 2001. В този ден се случи да сме в една зала на СУ, аз бях първокурсник, а ти разправяше разни неща за за Парменид. Много странно преживяване, първите радостни дни с философите на Гърция и непонятните кадри от единайсти септември... Така се случи да премина в самото начало през тая груба метафора за лошия свят и утешението на философията.
После на изпита при теб ми се падна текст от "За небето", който аз никак не разбирам и много се смяхме защото заедно с асистента се опитвахте с пръсти да ми покажете как се движат нещата в космоса. Добре, че Колумб не го е чел. Беше ми първи изпит и един от най-радостните.
Имаш късмет, Димке, че си от онези вятърничави хора, които все още се осмеляват бодро да се разхождат по неведомите пътища с непонятна за вторачените смелост и добрина.
Поздрави!
Честито на Петър Иванчев - многая лета во здравие и спасение!
ReplyDeleteДа, Петре, и аз си спомням.
ReplyDeleteТогава имахме лекции на 9,10 и 11 септември.
И като се прибрах следобеда-надвечер вкъщи на 11, реших, че годината е тръгнала що-годе добре. И си пуснах силно някаква музика от Андите.
Даже бях отворила прозореца.
По едно време чух, че жената, която тогава продаваше в магазинчето-гаражче точно под нас, ми вика.
Показах се на прозореца, слязох, а тя:
- Госпожа, не ви ли е страх? Не знаете ли какво става?
Чула по радиото за атентатите, но също така първото съобщение било, че терористите са похитили най-малко още един самолет, който е отклонен към Европа и всеки момент може да се забие някъде, в някоя европейска столица...
Този ден, разбира се, няма да го забравя никога.
***
А какво точно ти се е паднало на изпита, разбира се, че вече не си спомням, но виж, какво особено съвпадение.
След това, през 2005-6 преведох "За небето", което ми беше страшно интересно като космологически текст.
***
А за пътуването на Колумб и испанският кралски двор, който го финансирал, Аристотеловият смазващ авторитет си е казал думата.
На края на втората книга на "За небето" Аристотел пише, че Земята наистина е кръгла, но не много голяма и че като се мине през Атлантическото море, което е горе-долу колкото Средиземното по големина, ще се хвърли котва в Индия.
Винаги ме е удивлявала в това отношение смелостта на Платон в "Тимей".
Платон в "Тимей" (от 25 а нататък) пише, че Атлантическото море е много по-голямо от Средиземното и че отвъд него има друг КОНТИНЕНТ.
И чe оттатък този континент има една още по-голяма вода...
Това са думи на Солон, преразказани от Критий.
Естествено, Критий казва, че Солон му казал, че така казват египетските жреци.
Земята не само е кръгла, но и отвъд Атлантическото голямо море има континент, който не е източен бряг нито на Либия (както са наричали Африка тогава), нито Европа-Азия.
Египетските жреци били убедени в това.
***
Тези питания около формата и големината на Земята, и великите географски открития са ми много интересни и затова тази година завърших единия от курсовете ми с обсъждане на романа на Умберто Еко "Островът от предишния ден".
Поздрави и от мен.
(съжалявам, нещо удивителната не ми излиза на клавиатурата:-)))